Беше ми останал половин пакет пълнозърнести спагети, които беше добре да се оползотворят някой ден... Пък и от доста време не бях готвила италианска вкуснотия. Не че преди съм готвила много често спагети и макарони, защото обикновено си ги ям сама... Но все пак имах една дежурна рецепта, която ми беше любима – със сметанов сос и естествено настърган пармезан отгоре. Но сега трябваше да измисля нещо ново без млечни продукти, което да е не по-малко вкусно. Най-естествено беше да се спра на доматен сос, но изникна въпросът какво друго да добавя, което да се върже добре с него и да компенсира липсата на ароматния пармезан... И така се насочих към гъбите и характерни за италианската кухня подправки – риган и любимия ми розмарин!
И след не повече от половин час до печката се получи великолепен резултат!
Спагетите станаха божествени! Изключително вкусни са даже и без настърган пармезан отгоре! Останах очарована!
½ пакет пълнозърнести спагети
400 г гъби
олио по избор
сол
щипка риган
няколко листенца пресен розмарин
1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 глава лук
3-4 скилидки чесън
зехтин (студенопресован)
Спагетите се сваряват алденте (не до разкашкване ;) ) в подсолена вода, в която е добавено малко олио, и се изцеждат.
През това време гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко олио без капак за кратко. Като си пуснат водичката, се захлупват да се задушат за няколко минути. Когато са готови, се посоляват и се поръсват с ригана и 4-5 листенца розмарин. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари водата.
Доматите се намачкват небрежно и се слагат в тенджера без капак на котлона, като се добавят и нарязаният лук, половината чесън, няколко листенца розмарин и сол на вкус. Когато сосът е почти готов, се добавя останалият чесън и се доварява за още 2-3 мин. Дърпа се от котлона, добавя се малко зехтин и се разбърква.
В соса се прибавят задушените гъби и изцедените спагети и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се сервира – о, ужас! – без да се поръсва с настърган пармезан или в българския вариант – кашкавал. Но е задължителна чаша бяло вино!
На някого може да се види голяма разправия чесънът в доматения сос да се слага на два пъти – естествено може да се сложи всичкият наведнъж. Въпросът е, че по време на готвенето ароматът му се променя, а на мен ми харесва и по двата начина – и сготвен, и не чак дотам, и все още не съм решила кой от двата ми допада повече. Затова искам да постигна и двата ефекта в моя сос (е, може и да се заблуждавам, че в един и същи сос ще получа и двата аромата – и на сготвен, и на полусуров чесън, и дано желанието ми не ви се стори прекалено наивно и смешно; но пък може това да е щипката чудатост, която прави моя сос уникален и толкова вкусен!). В зависимост от това кой чеснов аромат предпочитате, добавете чесъна в началото или към края на готвенето.
Друга странност за някого може да е и това зехтинът да се добавя чак накрая, когато сосът е вече готов. Правя това от две съображения: първо, не горя от желание докато сосът се изпарява, цялата ми печка да стане на мазни червени плюски, и второ, няма нужда мазнината (каквато и да е тя) да минава дълга термична обработка – и тогава спокойно може да се ползва студенопресован зехтин, който иначе би бил съсипан от високата температура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар