Крем от кестени с лайм

Както повтарят по няколко пъти на ден в една реклама по радиото, „Есен е! – сезонът на падащи листа, печени кестени и младо вино…“ Моите кестени обаче не са печени, а сварени и след това пасирани на крем. Резултатът е учудващо добър, заслужава си да се опита… И това го казва човек, който допреди 2-3 години твърдеше, че не обича кестени… Но както е известно, нещата се променят и не знаеш каква изненада ще ти сервира животът – и добре, че е така! Иначе колко неща щяхме да пропуснем… И така, съвсем изненадващо най-вече за мен самата, станах голям любител на кестените. Може би след един доста успешен крем от кестени и банани преди 2 години… Или след миналогодишното страхотно похапване на кестени, полети със свежо розе… (Наистина е идеална комбинация!) А може би просто вкусовете ми се променят… Така че на всички, които заявяват непреклонно „Аз кестени не ям!“, бих казала: дайте си втори шанс! Не на кестените – на себе си! Може пък този път да осъзнаете колко сте изгубили досега, както се случи при мен...
И така, долните продукти са за нищожните 3 порции – много трудно се белят пущините, голям зор е!


250 г кестени (сварени и обелени)
1 малък лайм – кора и сок
200 мл кокосова сметана (или мляко)
3 с.л. мед или 3-4 с.л. кленов сироп (на вкус)


Всички продукти (включително и пулпът, който остава след изстискването на лайма) се блендират едновременно до гладка смес. Насипва се в подходящи чашки и се украсява по желание – аз поръсих с малко какао.
Количеството на меда е на вкус, а може да се ползва и друг предпочитан подсладител – кленовият сироп например придава уникален аромат. Най-голямата заслуга обаче е на лайма – той прави крема изключително свеж и приятен. Ароматът му е превъзходен и напълно достатъчен, няма нужда от други есенции.
Получава се наистина прекрасен крем – вкусен, свеж и много ароматен.

Реших да поекспериментирам още малко и на част от крема добавих малко какао – резултатът също е забележителен! Получи се невероятен шоколадов мус! И двата варианта (със и без какао) са толкова добри, че не мога да реша кой ми харесва повече… Затова на втория ще посветя и отделна публикация.
Сякаш още по-хубав беше кремът на другия ден след престой в хладилника – не беше потъмнял или изсъхнал, само се беше втвърдил леко (може би от сгъстителите в кокосовата сметана), но това не е никакъв проблем – даже поради този факт спокойно може да се ползва и за торти и дори тарти / тарталети…