Какаов крем от банани и авокадо

Когато към приятното кремче от авокадо и банани се добави и прилично количество какао, се получава това – идеалният какаов крем! Толкова нежен и фин – като мус, толкова вкусен и уханен – без никакви добавени аромати, толкова плътен и шоколадов – без излишни мазнини и други съмнителни съставки; просто самото съвършенство! Приготвя се невъобразимо лесно и само с четири натурални продукта. И така, за 2 порции (изглеждат големички, но кремът е лек) са нужни:


2 банана
1 авокадо
2 с.л. (15 г) какао
4 фурми


Всички съставки се блендират едновременно и кремчето се сипва в подходящи чаши или купички. По желание може да се охлади, преди да се сервира, но и току-що приготвено е чудесно.

Кремът наистина е феноменален – приготвя се за секунди, със съвсем малко, и то натурални съставки, а доставя неимоверно удоволствие на всички сетива. Какво чакате още?! Приготвяйте блендера и големите лъжици!

Крем „Зелена магия“

Това зелено кремче наистина е вълшебно – като в същинска магия в него изненадващо се срещат две съставки, завихрят се, смесват се до неузнаваемост, за да се получи в резултат нещо неочаквано и очарователно. И пак като в магия всичко се случва неимоверно лесно и завидно бързо. Действително кремът е прелестен – много лек, свеж и копринено нежен. За 2 порции са нужни:


2 кивита
1 авокадо
2 с.л. сироп от агаве (на вкус)


Плодовете се обелват и всичко заедно се пасира в чопър или кухненски робот до гладък крем, който се разпределя в подходящи купички или чашки. Добре е да се приготви непосредствено преди консумация, защото като престои, потъмнява леко. От друга страна, обаче е много приятен, когато е охладен…

Кремът е разкошен – с прекрасен зелен цвят, много свеж и с изключително нежна и фина текстура. Свежестта се дължи на кивитата, а плътността и копринената нежност – на авокадото, т.е. обединявайки се, тези две съставки наистина сътворяват магия. Заедно с това кремчето има и превъзходен хрупкащ елемент (и цветови акцент също) от семенцата на кивитата. И не на последно място – приготвя се за секунди!

Двойно шоколадова торта с брашно от спелта и ябълково пюре

Това е същата онази разкошна шоколадова торта, която още от първото ѝ приготвяне ми стана любима и за всички поводи приготвям само нея. Затова нямаше как да не претърпи някои експерименти и вариации. Основното, което исках да пробвам, е да заменя лененото семе с ябълково пюре, а второто – да я направя с брашно от спелта вместо от лимец. За ябълковото пюре знам, че се използва като заместител на яйцата в сладкиши, но досега не го бях ползвала, така че трябваше и това да пробвам.  А спелтеното брашно също ми е много любимо – изключително ароматно е и всички печива с него стават невероятно вкусни. Според наличните в момента продукти настъпиха и някои други козметични промени. И така, замених лимеца със спелта (малко по-голямо количество), портокаловата кора с такава на лайм, червените боровинки със сушени кайсии (домашни са и са леко киселки – много приятни!), лененото семе с ябълково пюре и намалих водата на 200 мл. И крайният резултат отново е великолепна, възхитителна, божествена торта!

Мерителната чаша е 240 мл.

за блата:

3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта

3 с.л. (25 г) какао

¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)

1 ч.л. канела

щипка сол

настърганата кора на 1 лимон

настърганата кора на 1 лайм

30 г домашни сушени кайсии

50 г тъмни стафиди

1 ч.ч. (250 г) домашно пюре от ябълки

1 ч.ч. (180 г) кафява захар 

¾ ч.ч. (150 г) шарлан

200 мл вода

1 ч.л. сода за хляб

2 с.л. оцет

за крема:

4 банана (около 450 г обелени)

1 авокадо

100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)

3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло

2 с.л. какао

2 с.л. (50 г) мед 

1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и лайма и сушените плодове (кайсиите се нарязват на парченца). Всичко се разбърква добре. 

Ябълковото пюре се слага в друга купа и се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30-35 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, блатът ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Но има и обратната опасност – в средата да остане недопечен (заради ябълковото пюре), така че пробата с клечката трябва да е точно там. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре. В началото на лятото чудесна украса се получава с кайсии – те се връзват идеално както цветово, така и вкусово със съдържанието отдолу; през зимата много подходящи са портокалите и нарът.

Тортата не се различава кой знае колко от другия вариант с лимец и портокалова кора – пак е толкова вкусна и ароматна, неустоима и възхитителна. Всъщност тази с портокаловата украса е „кръстоска“ от двата варианта – с ябълково пюре и лимецово брашно, и също е превъзходна. А от същото тесто може да се направи и фантастично брауни, като отгоре вместо с тортения крем се покрие с шоколадова глазура. То също е умопомрачително вкусно!

Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…

Салата от манголд, авокадо и магданоз

Манголдът е зеленолистен зеленчук, за който в последно време се сипят купища суперлативи. Аз не залитам особено по такива пропаганди, но неведоми са пътищата манголдови – съвсем изненадващо два стръка от него се озоваха в нашата малка градинка. Една позната на мъжа ми му беше дала няколко коренчета разсад на различни неща, някои от които той така и не запомнил какви са. Когато въпросните растения пораснаха малко, ги оприличихме на цвекло и така си ги нарочихме. Даже ползвахме няколко пъти листа от тях в разни салати, мислейки ги за цвекло… Но когато на втората година (есента растенията не изглеждаха задоволително големи и ги оставихме да презимуват в земята) решихме да извадим главите цвекло, се оказахме неприятно изненадани – имаше само малки коренища и никакво подобие на глави… И чак тогава след известно проучване в интернет установих, че нашето цвекло всъщност е манголд! Така че обрах листата – с прекрасен наситенозелен цвят, гладки и лъскави, – и ги скътах в хладилника за утрешната салатка… Те не се отличават с особен вкус и аромат, но са приятни за ядене (не са горчиви, тръпчиви или кисели например като някои други зелении).


1 букетче листа (20-ина) от манголд
3 стръка пресен чесън
1 малка китка магданоз
1 авокадо
сок от 1 лайм
1 главичка пресен лук
сол на вкус


Авокадото се обелва и се намачква със сока от лайм в салатена купа. Добавят се наситненият чесън и солта и се разбърква. Листата манголд, лукът и магданозът се нарязват на ситно и се прибавят към авокадото. Всичко се разбърква добре и е готово за сервиране.

Салатата е много свежа и приятна, с чудесни аромати от чесъна, лука, магданоза и особено лайма. И полезна, разбира се – всички зелении освен на прекрасни миризми са богати и на множество витамини и минерали. А авокадото някак облагородява целия този треволяк с нежната си текстура и обединява всичко в една прекрасна симфония…

Гуакамоле

Гуакамолето е нещо колкото простичко, толкова и апетитно. Съвсем не случайно е изключително популярно и обичано навсякъде по света. Всъщност то е една от емблемите на мексиканската кухня, която лично мен много ме привлича със своите цветове и комбинации на продукти (е, поне тези от растителен произход). Рецепти за гуакамоле има под път и над път и са все различни. Но доколкото се простират моите кулинарни познания, за да бъде един пастет от авокадо гуакамоле, трябва освен чесън в него да има и лук, домати и задължително кориандър и сок от лайм. Май няма по-характерна мексиканска подправка от кориандъра (а много хора го пропускат или заменят с магданоз, с който си приличат малко визуално, но не и вкусово), така че той придава специфичния аромат на ястието. Е, разбира се, трябва да се внимава с количеството му – миризмата му е много силна. Подобно е положението и с лайма – и той е неизменна част от мексиканската кухня и не е желателна замяната му с лимон. И накрая, да не забравяме и лютия пипер – всичко в Мексико е люто! В моя случай обаче той е заменен с прясна люта чушка, която добавям като украса отгоре, за да могат и тези, които не обичат люто, да похапнат…


1 добре узряло авокадо
сок от ½ лайм (или повече – на вкус)
½ малка (¼ средна) глава червен лук
½ среден домат (1 малък)
1 скилидка чесън
½ ч.л. сол
няколко стръкчета пресен кориандър
1 зелена люта чушка


Гуакамолето не трябва да е съвсем гладко, а да има малко по-груба текстура. Авокадото се намачква се с вилица и се полива със сока от лайм, за да не потъмнее. Лукът и доматът (без семето и сока, за да не се разводни сместа) се нарязват на ситно, чесънът се смачква и всичко се добавя към авокадото. Подправя се със сол и наситнен кориандър и се разбърква добре. Ако всички, които ще консумират, обичат люто, лютата чушка се наситнява и се добавя в общата смес (спокойно може да се ползва и лют пипер); в противен случай чушката се нарязва на кръгчета, с които се украсява гуакамолето при сервиране.
Естествено за приготвянето може да се ползва и чопър, но за да не стане сместа прекалено гладка и фина, първо се пасират лукът и чесънът със сока от лайм. Тогава се добавят доматът и авокадото и се пасира още малко.

Гуакамолето се сервира като добавка към други ястия или самостоятелно с тортия – питки или чипс. Гребваш с чипса от купичката и хапваш! Мммм…

Много ефектно може да бъде поднесено и в „купички“ от кората на авокадото – в моя случай тя е на четвъртинки (така ми е по-лесно да обработвам авокадото – режа го на четири и обелвам кората; става много лесно, когато то е добре узряло), но смятам, че ще изглежда още по-добре в половинки…

Изключително добре става и ако вместо стар лук и чесън се ползва пресен – 1 стрък пресен лук и 1 главичка пресен чесън са идеални за горната доза. Тогава гуакамолето става с малко по-тъмнозелен цвят, но е умопомрачително вкусно!

Салата от авокадо, чушки и домати

Комбинацията от домати и авокадо е прекрасна и ми е много любима. Оказа се обаче, че много добре към нея се вписва и сурова червена чушка – тя добавя известна сладост и хрупкавост на салатата. Лаймът, чесънът и червеният лук са ясни…


2 домата
1 авокадо
1 червена чушка
2 скилидки чесън
1 малка главичка червен лук
1 лайм – кора и сок (+пулпата)
няколко стръка магданоз
няколко стръка кориандър
сол на вкус


Авокадото се нарязва и се полива със сока от лайм, добавят се и кората, наситненият чесън и кориандър и всичко се разбърква. Оставя се така да се овкусява, докато се нарежат останалите зеленчуци: доматът – на хапки, чушката – на лентички, лукът – на полумесеци, магданозът – на ситно и всичко се добавя към авокадото. Посолява се на вкус и се разбърква добре.

Салатата е разкошна – свежа и ароматна, просто прелестна! Няма нужда от добавяне на мазнина, авокадото е достатъчно. А когато е добре узряло, при разбъркването се размазва и се образува божествено сосче… Мммм…

Освен с червена чушка доматите и авокадото се връзват чудесно и със зелена салата или диворастящи зелении, а чесънът прекрасно може да се замени с дивия си братовчед…

Двойно шоколадова торта

Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)

Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...

Салата от домати и авокадо с див чесън

Дивият чесън освен в зелени салати много успешно може да се включи и в такива, в които по правило много вървят лук и чесън (особено пресни). Така че не беше трудно да ми хрумне идеята да ги заменя с дивия им събрат и в любимата ми салата от домати и авокадо. Получи се чудесна комбинация, а сокът от лайм и пресният кориандър просто са си задължителни по подразбиране…


2 розови домата
1 авокадо
1 букетче див чесън
сокът от 1 лайм
няколко стръка пресен кориандър
сол на вкус


Доматите се нарязват на хапки, дивият чесън – на ивички и се слагат в купата. Авокадото се срязва на 4 по дължина, обелва се (става  много лесно, когато е омекнало) и се нарязва на тънки резенчета. Добавя се към доматите и чесъна и се полива със сока от лайм, за да не потъмнява. Салатата се поръсва със ситно нарязания кориандър и сол на вкус и се разбърква, а ако се бърка малко по-дълго, авокадото леко се размазва по доматите и се получава едно божествено сосче!

Салатата е много свежа и приятна на вкус. Дивият чесън много удачно замества градинския пресен чесън и лук, като придава на салатата малко по-нетрадиционен аромат.