Салата от целина и моркови

Целина вече май има целогодишно по зеленчуковите щандове, но в моето съзнание тя си остава есенен и зимен зеленчук – вероятно я свързвам със сезона на туршиите. Пък и през ум не ми минава да правя салата от нея през пролетта, когото е изобилието на всякакви зеленолистни, или през лятото, когато не минава ден без салата от домати, краставици, чушки или патладжани. Но когато се заесени, започвам да се оглеждам за нея по сергиите на пазара. Същото се отнася и за морковите – и тях ползвам за салата само през есента и зимата. И въпреки че сякаш има по-популярни кореноплодни от целината, използвани за салата – цвекло, ряпа, алабаш – аз се спрях на нея в комбинация с моркови. Не знам колко е популярна употребата й в суров вид (май обикновено се ползва в супи и изобщо различни готвени ястия), но аз много я харесвам и по този начин. Пък и за пореден път изказвам убеждението си, че плодовете и зеленчуците са по-полезни сурови и които от тях позволяват, е по-добре да се консумират така. А за полезните качества на целината (суровата!) не смятам да навлизам в подробности, има много приложения…
Количеството и съотношението на целината и морковите е въпрос на вкус и е според броя и големината на порциите; според мен за 2 порции – ако нямате намерение да останете само на салата ;) – са достатъчни:


½ голяма или 1 малка глава целина
2-3 моркова
няколко листенца целина за цвят и за украса
сол

ябълков оцет
(ароматен зехтин)


Целината и морковите се настъргват на едро ренде, овкусяват се малко сол, няколко капки ароматен зехтин (може и да се пропусне даже за по-здравословен вариант) и ябълков оцет на вкус и всичко се разбърква добре. За контраст и цвят на салатата може да се добавят и няколко ситно нарязани листенца целина.
Бърза, лесна и много полезна салата! И вкусна естествено!

Салата с тученица

Днешната публикация е посветена на тученицата – както се оказва в последно време – изключително полезно растение, особено ценно за вегетарианците и веганите. А най-хубавото е, че си расте на воля и необезпокоявана където си иска (освен от някой педантичен градинар, който не допуска тревичка в насажденията си, или от някоя заблудена бабичка, която ходи сгъната на три, но олизва тротоара пред къщата си от всяко зелено стръкче), следователно е много лесно и съвсем безплатно човек да си я набави. Но въпросът, който занимава всеки, на когото я рекламирам, е как да я приготви. Предполагам, че има какви ли не рецепти с нея из нета, но според мен е хабене на полезни вещества да се подлага на термична обработка, т.е. с нея да се готвят зелени манджи, зелници или кой знае още какво. Затова аз предпочитам най-простичкото й и естествено приложение – просто нарязана в салатата (идеално става и пасирана заедно с други зелени подправки под формата на дресинг). Независимо каква е салатата – от зеленолистни, домати, краставици, чушки или комбинация от тях – тученицата е идеалната добавка. Както слагаме магданоз на почти всяка салата, по същия начин може да се процедира и с тученицата – редом с магданоза или дори като негов заместител – за цвят и свежест на салатата.

Продуктите са съвсем на око и на вкус, пък и според наличността в градината (само лукът не е собствено производство):

2-3 средни домата

1 чушка (може ½ зелена и ½ червена)

1 малка главичка червен лук

букетче тученица

букетче магданоз

тъмен балсамов оцет (или домашен ябълков)

(струйка ароматен зехтин)

сол на вкус

Лукът се нарязва на полумесеци и се намачква. Чушката се нарязва на тънки лентички, доматите – на хапки, тученицата и магданозът – на ситно. Всичко се поръсва със сол, оцет и зехтин на вкус (последният може и да се пропусне) и се разбърква.

Салатата е съвсем простичка, но изключително свежа и приятна. А когато сам си отгледал почти всичко в нея (е, заслугата за тученицата е на Дядо Боже), това е просто безценно!

Отгоре може да се украси с листенца босилек, маслинки и кой каквото желае. Царевицата също е добра добавка. Важното е да е вкусна, цветна и полезна!

Кюфтета от картофи и тиквички

2 тиквички
4-5 картофа (същият грамаж като тиквичките)
1 глава лук
няколко листа босилек
няколко стръка копър
няколко стръка чубрица
сол на вкус
царевично брашно за овалване
струйка ароматен зехтин


Картофите се сваряват с кората, обелват се и се намачкват. Тиквичките се настъргват на едрото ренде и се посоляват. Оставят се за 10-ина минути да им се отцеди водата и се изстискват. Лукът се нарязва на ситно, също и зелените подправки и всички продукти се смесват, като се добавя и сол на вкус. Сместа се омесва добре, много лесно става с ръка. От нея се оформят кюфтета, овалват се в царевично брашно и се поставят в тавичка с незалепващо покритие (всъщност кюфтетата са много меки и се смачкват, ако трябва да се овалят в чиния с брашно; по-добре става, ако се поръсват с брашното и се потупват и премятат от ръка в ръка).

Пекат се 15-ина минути на около 200 градуса с вентилатор, докато хванат коричка отдолу, след което се обръщат и се допичат още малко (да се запекат и от другата страна). Като се извадят от фурната, се поливат с малко ароматен зехтин.

Може да се сервират със сос по избор (в случая – доматен), а може и самостоятелно, като мезе за биричката…

Кюфтетата може да се приготвят и със сурови картофи, настъргани на едрото ренде – така значително се съкращава времето за готвене и се избягва двойната термична обработка на картофите. Но се получават с малко по-различен вкус и консистенция (в никакъв случай нямам предвид по-лош!) – с варени картофи кюфтетата стават по-пухкави и нежни, което съвсем не означава, че другите не ги бива. Във втория случай обаче трябва да се добави и малко брашно – няколко лъжици, колкото сместа да се събере и да стане лепкава, за да могат да се оформят кюфтета от нея.

И противно на притесненията ми дали ще се получи нещо вкусно без яйце и сирене в сместа, рецептата е много добра! Кюфтетата са много вкусни и ароматни.

Картофи и тиквички с лук и зелени подправки на фурна

Напоследък в българския език навлиза нова дума – „редено“. Като съществително име и наименование на ястие (зеленчуци, нарязани на кръгчета и подредени изправени или застъпени леко като керемидки) това наистина е новост, поне за мен. Но този начин на оформяне на печените тиквички например изобщо не ми е непознат – майка ми ги реди така откакто се помня. А в последните години експериментирах и с други зеленчуци – получава се много добър резултат и с патладжани, също и с картофи. Но винаги досега съм подреждала в тавата само един вид зеленчук. В този смисъл долната рецепта също е новост в нашата кухня. Но със сигурност ще бъде често експлоатирана, като ще има и варианти с други зеленчуци – през зимата тиквичките ще бъдат заменени с едри гъби например!


1 тиквичка
2-3 картофа
2 глави лук
1-2 ч.л. сол
1 стрък розмарин
няколко листа босилек
няколко стръка копър
1 стръкче прясна чубрица
1-2 скилидки чесън
50-100 мл бира
3-4 щипки царевичен грис
олио (или кокосово масло) за подмазване
(ароматен зехтин)


Тиквичката се нарязва на колелца, посолява се и се оставя да си пусне водата, докато се приготвят останалите продукти. Картофите се измиват добре и без да се белят, се нарязват на колелца със същата дебелина като тиквичката. Диаметърът на картофите трябва да е същият като на тиквичката, за да станат картофените и тиквените шайби с еднаква големина, добре е и да са еднакъв брой. Лукът също се нарязва на тънки кръгчета. (За картофите ползвах рендето Бьорнер на дебелина N3, а за лука – N2.)
Тавичката се подмазва съвсем леко, тиквичките се отцеждат от водата и като се редуват с картофи и лук, се нареждат като керемидки. Отгоре се разпределят нарязаните на ситно зелени подправки и се поръсва с малко царевичен грис (ей така, за разкош и за по-завършен вид; спокойно може и без него). Налива се малко бира (естествено, че може и просто водичка) и се посолява, като е добре солта да се разтвори в бирата, за да се разпредели равномерно.

Ястието се пече на 200-220 градуса до омекване на картофите. Може в началото тавичката да се покрие с фолио – към края на печенето се маха и се допича, докато се изпари течността. Като се извади от фурната, ястието се полива с малко ароматен зехтин, преди да се сервира (пък може и да не е ароматен, важното е да се добави в края, за да не се подлага на термична обработка). А дори и да не добавите мазнина накрая (дали съвсем целенасочено или просто забравите, щом видите готовата вкуснотия), гарантирам, че пак е много апетитно!

Това е вторият ми опит на ястието – първия път не сложих лук и вместо с бира залях картофите и тиквичките с 1 домат, настърган на едро ренде, като в него разбърках зелените подправки и наситнен чесън (който сега забравих). Пак стана вкусно, но вариантът без домат ми хареса повече; от него картофите стават като стъклени – някак си се стягат от киселината му и придобиват по-различен вкус. Може би за да се избегне този ефект върху тях, доматът трябва да се добави по-късно, когато са почти готови. Правя всичките тези „анализи“, защото вариантът с домат изобщо не е лош, а за някого дори може да е предпочитан; все пак разни хора – разни вкусове… А на външен вид дори е по-добър – по-цветен е!

Лятна манджа с патладжани

Летни манджи в нета колкото щеш – и няма две еднакви. Някои са само с чушки и домати, в други има и патладжан, а има дори и такива с тиквичка. Има вариации и в зависимост от това дали чушките и патладжаните са сурови или предварително изпечени или пък в количеството на различните зеленчуци. И всеки твърди, че неговият вариант е най-вкусният. Аз обаче си търсех рецепта с патладжани, защото ми се намират няколко добри екземпляра в хладилника. И както обикновено, си имам свое виждане за нещата, затова се спрях на долния вариант – без предварително печене на зеленчуците.


2 големи патладжана
2 големи домата
2 чушки (червени)
3-4 големи глави лук
½ глава чесън
няколко стръкчета босилек
½ връзка магданоз
олио
ароматен зехтин
сол на вкус


Патладжаните се нарязват на едри кубчета, посоляват се и се оставят 30-ина мин. да си пуснат горчивата вода. Чушките се нарязват на лентички, лукът – на полумесеци, чесънът – на филийки, доматите се обелват и се нарязват на едро. Патладжаните се измиват и заедно с чушките, лука и чесъна се слагат на котлона в малко олио да се задушат. После се налива водичка и зеленчуците се оставят на слаб огън, докато омекнат. Когато са почти готови, се добавят доматите и нарязаният на ситно босилек. Ястието се доготвя още няколко минути до сваряване на доматите. Дърпа се от котлона и се добавят нарязаният на ситно магданоз и зехтинът.
Манджата е хубава и топла, и студена, даже студена ми харесва повече.

Картофи с грах и моркови на фурна

Това е още едно постно ястие без претенции за изключителност или оригиналност – нито комбинацията, нито количеството на продуктите имат нужда от специална рецепта. И все пак се получи нещо вкусно, което може да се хареса и на някого другиго. Пък и не е типичната яхния от картофи и грах. Аз лично предпочитам този начин на готвене – запечено във фурна, а не като чорбалък в тенджерата… Естествено рецептата подлежи на всякакви импровизации и иновации – било при основните продукти, било при подправките, а може и да е отправна точка за по-добри идеи…


5-6 картофа
200 г пресен (замразен) грах
1 морков
олио за подмазване
сол на вкус
няколко стръкчета прясна чубрица
ароматен зехтин


Картофите се измиват много добре и без да се белят, се нарязват на едри кубчета. Морковът също се нарязва на кубчета. Слагат се в подмазана тавичка, като се добавя и грахът (без да се размразява предварително, ако е замразен). Посолява се на вкус, поръсва се със ситно нарязана чубрица и се разбърква. Налива се малко водичка и ястието се пече до омекване на картофите (може да се покрие с фолио). Когато се извади от фурната, се полива с малко ароматен зехтин и се оставя няколко минути, преди да се сервира.

 Ястието наистина е елементарно, но вкусно. По време на печенето водата се изпарява и на мен така ми харесва, но който предпочита, може да сложи повече водичка, за да стане и сосче.

Чудесна добавка е пюрето от леща – на мен поне много ми се връзват картофи и леща.

Задушени пресни картофки с розмарин и чесън

Това е основната рецепта за пресни картофи вкъщи. Приготвя се най-лесно и най-бързо, а резултатът е изключително вкусен. Необходими са дребни пресни картофки – такова количество, че да се съберат на един ред в тенджерата, в която ще се готвят, като не са натъпкани плътно един до друг, за да могат да се разбъркват от време на време чрез разклащане на тенджерата. Ако картофите са едри и се нарежат на парчета, по време на готвенето се разпадат (особено ако се разбъркват с лъжица) или залепват за дъното. А дребните остават цели и са по-красиви при сервирането – независимо дали като основно ястие, или като гарнитура. Ароматите подлежат на импровизации – розмаринът може да се замени с копър (все пак това е класиката) или друга предпочитана подправка – защо не риган, мащерка, босилек или дори джоджен… Зехтинът също би могъл да бъде натурален, особено при положение, че при задушаването на картофките има достатъчно благоухания, но с ароматен вкусът става уникален!


дребни пресни картофи
сол на вкус
зелената част на 2-3 стръка пресен чесън
няколко стръкчета розмарин
ароматен зехтин


Картофите се измиват много добре и без да се белят, се слагат в тенджера заедно с нарязания на ситно чесън и розмарин. Налива се малко вода – да покрие дъното, посолява се и тенджерата (с капак естествено!) се слага на котлона на най-силната степен.

Когато водата заври, котлонът се намалява на най-слабото и картофите се оставят да се задушат, докато омекнат. От време на време тенджерата се разклаща, за да се разбъркат картофките. Ако по време на готвенето водата изври, се долива още. Ако пък е останала вода, когато картофите са вече готови, се оставя да се изпари. Тогава се свалят от котлона и се налива малко ароматен зехтин. Разклащат се или се разбъркват внимателно и се оставят за 2-3 мин., преди да се сервират, за да си поемат мазнина и аромат.
Картофките са приказно вкусни! Розмаринът, който е една от любимите ми подправки, чудесно се връзва с тях и това е поредното му удачно приложение.

Тиквички на фурна

Това е поредната елементарна и непретенциозна рецепта, но е на голяма почит на нашата трапеза. И е най-често, да не кажа единствената, приготвяна с тиквички вкъщи... А то рецепти с тиквички колкото щеш... Няма нужда и от кой знае какви обяснения и наставления по приготвянето. Броят на тиквичките е според големината на тавата. Може да се овалят във всякакъв вид брашно (и бяло, и дори пълнозърнесто), но аз предпочитам царевичното – така стават много приятни и с хрупкава коричка, особено докато са топли. Пък и нали напоследък все повече се говори за глутена и за това, че е добре да се избягва поне малко… Преди поливах тиквичките с малко олио преди печенето, но сега ползвам за целта ароматен зехтин, който естествено добавям, след като се извадят от фурната. Идеята е зехтинът да не преминава термична обработка, но и по този начин тиквичките си поемат мазнина и дори се ароматизират. Стават превъзходни и са чудесна алтернатива на пържените – вкъщи от много години не се пържи нищо с изключение на мекиците в неделя сутрин. Ароматният зехтин не е задължителен – може да се замени с натурален, т.е. без никакви аромати, или с друго предпочитано олио. Но пак е по-добре то да се полее върху вече изпечените тиквички, а не да се слага преди печенето.


4-5 тиквички
2-3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
олио за подмазване на тавата
ароматен зехтин


Тиквичките (може и да не се белят, само се измиват добре) се нарязват на колелца, посоляват се, разбъркват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат водата. Изцеждат се и всяко кръгче се овалва в царевично брашно. Нареждат се стъпаловидно в подмазана тава и без да се поливат с повече мазнина, се пекат в предварително загрята фурна на максимална мощност с вентилатор 30-40 мин. до зачервяване.

Като се извадят от фурната, веднага се поливат с ароматен зехтин на тънка струйка.

Тиквичките са хубави и само така, без нищо друго (само със салата или дори само с резенчета домат), но чудесно допълнение е и таханово-чесновият сос.

Гъби на фурна с ароматен зехтин

Едва ли има кулинар, даже и не особено опитен, който да не може да приготви печени гъби. Че какво толкова има в едни гъби на фурна? Още повече, че дори няма някаква плънка, която да заслужава по-особено внимание. Но може би в това се състои очарованието на ястието – в неговата простота… Най-голямото му достойнство е, че се приготвя за броени минути, а е достатъчно вкусно! Пък и е чудесен начин да се пласират няколко изостанали гъби от някое друго ястие – в случая от картофено-гъбените колибки. Споделям тази рецепта не като нещо изключително или невиждано досега, а заради начина, по който се използва зехтинът. По принцип сме свикнали да слагаме мазнината по време на готвенето или печенето на храната, но щом става въпрос за студено пресован зехтин, това би било безсмислено разхищение. Затова аз го добавям, след като гъбите са вече изпечени. Пък и в последно време все повече специалисти по здравословно хранене съветват да не подлагаме мазнините (не само студено пресованите) на дълга термична обработка. Уверявам ви, че по този начин храната става не по-малко вкусна!
Количеството на гъбите не е точно определено – колкото имате под ръка или в зависимост от гладните гърла, които ще изхранвате; зехтинът също е на око…


гъби
сол на вкус
ароматен зехтин


Гъбите се измиват и им се махат пънчетата. Нареждат се в тавичка (пънчетата също се слагат, като се срязват на две по дължина) и се посоляват.
На дъното на тавичката се налива съвсем малко водичка, за да не залепнат гъбите, преди да са си пуснали своята. Пекат се на силна фурна 10-15 мин.

Когато са готови, се изваждат от фурната и се поливат със зехтина. Оставят се за няколко минути да се смесят вкусовете и тогава се сервират. Понеже зехтинът е ароматен, няма нужда от някакви подправки.

Ако нямате ароматен зехтин, може преди печенето да поръсите гъбите с подправки по избор – риган, розмарин, мащерка… и да сложите по някое парченце чесън във всяка гъбка…

Салата от боб, авокадо и печени чушки

 

Още една съвсем непретенциозна салата, която ми хрумна, защото ми останаха малко сварен боб и печени чушки от зелника на Ванилка, които трябваше да пласирам... Имах и авокадо в наличност и реших, че ще се върже добре с боба и чушките – звучи ми някак по мексикански... И понеже не си представям бобена салата без лук, реших в сезона на пресния такъв да заложа на него. Да не говорим, че всички продукти се връзват чудесно и цветово – нещо повече, хрумна ми да нарека получената салата „Трикольор“, но ми звучи малко изтъркано… Пък и свързвам това име с домати, моцарела и босилек – някои наричат така салатата „Капрезе“. Както и да е, получи се пъстра, вкусна и засищаща салата.
От долните продукти не излиза голямо количество, така че може да се увеличат според желания краен резултат.


2 ч.ч. сварен боб
1 авокадо
3-4 печени чушки
2-3 стръка зелен лук
светъл балсамов или домашен ябълков оцет
сол на вкус


Авокадото се срязва на четири, обелва се и се нарязва на филийки. Чушките се нарязват на парченца, лукът – на ситно и всичко се смесва с боба. Посолява се и се подправя с оцет на вкус.
А за да се доближи салатата максимално до мексиканския вкус, може да й се добави нещо лютичко – наситнена люта чушка, чили сос или кой каквото предпочита…

Салата айсберг с моркови, царевица и зелен лук

Тази рецепта не е нищо особено – нито е сложно да се измисли, нито да се приготви. Но си заслужава вниманието, тъй като салатата айсберг е много интересна и приятна на вкус, а крайният резултат е толкова пъстър и красив! Въпросната салата е нещо средно между зеле и маруля, но с голям бонус – липсват недостатъците на двете: тя е по-нежна и крехка от зелето и не нагарча като марулята, даже напротив – има леко сладникав вкус.
Рецептата не само е елементарна, но и няма строги изисквания от кое колко да се сложи – всичко е въпрос на вкус и на това колко големи са главата айсберг, морковите или зеленият лук. Даже може някой от зеленчуците да се пропусне или да се добави нещо друго… Но долният вариант е вероятно най-лесният за изпълнение, тъй като продуктите са "подръчни материали" във всяка кухня. Количеството им би стигнало за 3-4 порции:


½ салата айсберг
1-2 моркова
4-5 с.л. царевица
4-5 стръка зелен лук
маслини за украса
сол на вкус
зехтин (ароматен)
оцет – светъл балсамов или ябълков


Салатата айсберг се нарязва на едро или се накъсва и се слага в купа. Морковите се настъргват на едро ренде и се прибавят заедно с царевицата и ситно нарязания лук. Овкусява се със сол, оцет и зехтин, разбърква се и се украсява отгоре с маслини.

Много добре в салатата се вписват и 3-4 репички и 2-3 стръка пресен чесън – обогатяват я и на цвят, и на вкус.

Макар и толкова простичка, салатата е прекрасна – изключително свежа, цветна и красива. И е чудесно разнообразие от обичайните за зимата туршии и салати от кисело зеле или кореноплодни...

Ароматен зехтин

Сигурно сте виждали в големите магазини едни малки бутилки със зехтин с разни плуващи из тях трудни за идентифициране неща, при това на цената на голяма бутилка. Е, това е т.нар. ароматен зехтин. В магазините има различни видове в зависимост от подправката, която се ползва за ароматизиране – с чесън, с розмарин, с чубрица и какво ли още не. Такъв ароматен зехтин си правя сама от няколко години, като моят е само един вид, т.е. в една бутилка слагам няколко вида подправки (в зависимост от това, с какво разполагам в момента) плюс задължително чесън. Обожавам този зехтин и лятото (пък и не само) няма салата, приготвена без него. Върви на всичко – и на домати, и на печени чушки (особено на тях!), и на зимните салати от моркови, ряпа, цвекло и т.н. Идеален е и за разни задушени или печени на скара зеленчуци (за овкусяване след изпичането). С една дума – той е универсален!
Ето как се приготвя това съкровище:


1 бутилка зехтин (студено пресован)
розмарин
босилек
риган
мащерка
чубрица
няколко скилидки чесън


В бутилката зехтин се набутват по няколко клончета розмарин, босилек, риган, мащерка, чубрица и скилидките чесън, срязани на две (или на повече, ако са по-големи), за да освободят по-пълно аромата си. Бутилката се затваря, разклаща се и се оставя няколко дена зехтинът да поеме аромата на подправките. Колкото по-дълго стои, толкова по-хубав става. Добре е подправките да се накъсат на по-дребни парченца (3-4 пръста), защото ако са дълги стръковете, когато зехтинът започне да намалява, те остават над него и мухлясват. Не е нужно подправките да се изваждат от бутилката – те падат на дъното и могат да си останат там, докато свърши зехтинът.
И не забравяйте малко преди да е свършил, да приготвите следващата бутилка, за да има време да престои и да се ароматизира!

Освен великолепни вкусови качества ароматният зехтин притежава и здравословни достойнства – накиснатите билки освобождават в него полезните си вещества и по този начин се усвояват от организма. Даже има лечебни рецепти специално за масло от розмарин – получава се, като розмарин се накисне в зехтин и трябва да престои така определено време. Подобни масла могат да се приготвят от най-различни билки, но естествено количеството им трябва да е по-голямо, т.е. съдът трябва да се напълни със съответната билка и после да се долее със зехтин или друго подходящо олио. Но тези извлеци се ползват за лекарства, а не с кулинарна цел... Макар че кой може да ви спре да си капнете няколко капки розмариново масло в салатата? ;)

Салата от авокадо и домати

Споделям убеждението, че най-добрата храна за човека е тази, отгледана в региона, в който той живее. Всеизвестно е, че плодовете, расли на другия край на света, са обрани зелени и са третирани с всевъзможни препарати, за да издържат дългото пътуване до нашите магазини. Вкусовите, а предполагам и полезните качества на узрелите насила плодове нямат нищо общо с откъснатите в идеална зрялост от дървото такива. И все пак как да се лиши човек от сладостта и аромата на банана например? За лимоните, портокалите и грейпфрутите се самоуспокоявам, че растат в близки до нашата географски ширини, но от време на време се изкушавам от някой екзотичен плод, каквото е авокадото. Да не говорим пък колко много се пише напоследък за неговите полезни качества за какво ли не… Явно тези статии повлияват от време на време и на моя избор, когато мина през зеленчуковия щанд в магазина…
Когато преди години за първи път си купих авокадо, изтръшках нета за рецепта за гуакамоле, защото единственото, което бях чувала с авокадо, беше гуакамолето. После открих още рецепти за разни мусове, пастети и салати (че даже и за сладки кремчета), но да не се отклоняваме от темата – един ден след четене на доста рецепти в нета съвсем спонтанно се роди настоящата салата. Тя много ми допадна и ми стана любима, но чак след време осъзнах, че съставките в нея са (почти) същите като в гуакамолето, т.е. съвсем не съм открила Америка… Но в крайна сметка продуктите са поднесени в друг вид, а има и някои мои иновации…
И така, ето за какво говоря:


2 средни домата (или 1 голям)
1 авокадо
2-3 стръка пресен лук
няколко пера пресен чесън (или 1-2 скилидки)
няколко стръка магданоз
няколко стръка пресен кориандър
сол
балсамов оцет (тъмен)


Доматите се нарязват и се слагат в купата. Авокадото се срязва на 4 по дължина, обелва се (става по-лесно, отколкото да се издълбава с лъжица, когато е омекнало) и се нарязва на тънки резенчета. Добавя се към доматите и се поръсва със ситно нарязаните лук, чесън, магданоз и кориандър (ако лукът вече има оформени главички, може резенчетата да се разделят на пръстенчета – за по-голям ефект). Поръсва се със сол и се полива с оцет на вкус. Салатата се разбърква, а ако се бърка малко по-дълго, авокадото леко се размазва по доматите и се получава едно божествено сосче!

Излишно е на салатата да се прави кой знае каква подредба, все пак накрая всичко се обърква – нали думата „салата“ идва от италиански и означава точно това – бърканица!
Салатата е изключително вкусна, но не се притеснявайте, ако решите да я направите извън сезона на пресния лук и чесън. Просто нарежете една малка главичка червен лук на тънки полумесеци и ще получите също отличен резултат. Не пропускайте да добавите и 1-2 смачкани или нарязани на ситно скилидки чесън. Салатата спокойно може да мине и без магданоза и кориандъра, но определено с тях е по-свежа и по-богата. А ако балсамовият оцет се замени с пресен сок от лайм, нещата се доближават още повече до Мексико…