Сос „Ромеско“

Рецептата за този сос видях в „Бон апети“. Родината му е Испания и по-точно областта Каталуня. Заинтригува ме и нямаше как да не го пробвам, но с някои промени от представеното от Лора и Стоян. Получи се вкусен и пикантен резултат, макар и не толкова екзотичен, колкото очаквах. Оказа се, че донякъде напомня на нашенския айвар, въпреки че в айвара няма домати, а патладжани. И все пак сосът си заслужава да се приготви, защото става лесно и сравнително бързо, тъй като всички зеленчуци се пекат във фурната.


4 червени чушки
2 домата (месести)
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 филия хляб (пълнозърнест)
40 г (¼ ч.ч.) сурови бадеми
50 г зехтин екстра върджин
2 с.л. ябълков оцет
1 ч.л. пушен червен пипер
щипка чили на прах
няколко листа мента
1½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Чушките се избушват, доматите се нарязват на четвъртинки, лукът (без да се бели) – на шестинки и всичко се подрежда в тава – добре е да е върху хартия за печене, за да не загарят соковете по тавата. Зеленчуците се слагат в загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор, като след 7-8 мин. се добавят и скилидките чесън (необелени). Пекат се общо около 25 мин.

Когато са готови, чушките се слагат в тенджера да се задушат и се обелват, лукът и чесънът също. Филията са препича на тостер и се оставя да изстине. Всички продукти се слагат едновременно в чопър или блендер и се смилат на гладко пюре.

Сосът е много приятен и апетитен. Подхожда на различни зеленчуци, много добре се връзва също и с хлебчета или крекери. Идва сякаш малко по-гъст от стандартното разбиране за сос, но какво от това…

Сицилианска капоната

Сицилианската капоната си е най-обикновена лятна манджа от патладжани, не кой знае колко по-различна от нашенската такава. И все пак отлики има – те се дължат на характерните средиземноморски продукти и подправки като маслини и каперси, които придават специфичния вкус на това изкусително ястие. Защото зад звучното и непознато или поне малко познато у нас име капоната се крие едно много апетитно и ароматно ястие. Не че нашенската лятна манджа с патладжани е лоша, но винаги е интересно човек да опита и други вкусове и комбинации на познати продукти.
Попаднах на рецептата случайно преди година-две и веднага ме заинтригува, а после се оказа, че нетът е пълен с вариации по темата. В което няма нищо учудващо – едва ли всички сицилианки готвят по абсолютно един и същи начин въпросното ястие, какво остава пък за интерпретациите на българска почва. Но аз твърдо следвах набелязаната първоначално рецепта и останах предоволна! Странно ми се видя присъствието на бадеми в списъка с продукти и бях на косъм да ги пропусна, но добре, че не го направих – те придават хрупкавия елемент в ястието и го правят по-интересно и апетитно. Вероятно в Сицилия не ползват бадеми, а кедрови ядки, но нали такава рецепта си бях харесала… спазих си я докрай (е, май само черния пипер пропуснах)… Даже се прежалих да пържа, самоуспокоявайки се, че това всъщност е сотиране (запържване за кратко в силно нагорещена мазнина) и не е толкова вредно като обичайното пържене; при това пропуснах второто пържене след добавянето на лука и чесъна.
И така, за 3-4 порции са нужни:


2 патладжана (550-600 г)
1½ ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. сух риган
50 г зехтин за готвене
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 връзка магданоз
2 с.л. каперси
1/3 ч.ч. (50 г) зелени маслини без костилки
2 с.л. ябълков оцет
3 средни домата (550-600 г)
30 г бадеми


Патладжаните се нарязват на кръгове с дебелина 1 пръст и след това на половинки, а по-големите – на четвъртинки. Посоляват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат горчивата вода. Измиват се и се подсушават.
Лукът се нарязва на полумесеци, чесънът – на филийки (може и по-ситно), магданозът – на ситно, маслините – на половинки или третинки, каперсите и бадемите се накълцват с нож на дъската. Доматите се обелват и се нарязват на едри парчета.
В дълбок тиган или тенджера зехтинът се загрява до висока температура. Изсипват се патладжаните и риганът и се сотират около 5 минути, като се раздрусват и разбъркват, за да се запържат от всички страни. Мазнината трябва да е достатъчно, за да не се налага да се долива, и температурата ѝ да е наистина висока. В противен случай патладжаните ще я попият и ще станат тежки, а пърженето става още по-вредно.
Когато патладжаните станат златисти, се добавят лукът, чесънът и магданозените дръжки, веднага след тях – каперсите, маслините и оцетът, също и доматите. Разбърква се и ястието се оставя на слаб огън за 10 минути, като се бърка от време на време. Накрая се добавят бадемите и се готви още 5 минути.
Тенджерата се сваля от котлона и когато поизстине леко, се добавя наситненият магданоз и се разбърква.
Капонатата се сервира с филия хубав хляб или още по-добре – с традиционна италианска фокача ;).

Ястието е изключително апетитно, с богатство от вкусове и аромати, също и текстури: приятно кисело от оцета и каперсите, сладко от лука, солено от маслините, а бадемите със своята хрупкавост го правят уникално и всяка хапка е прекрасна!

Леко сиропиран сладкиш с тахан, бадеми и стафиди

Още един великолепен сладкиш от прекрасния блог на Мария Митева-Христоу! Възхитена съм от него! Още едно попадение в десетката на постен сладкиш, и то отново с тахан в състава си! И отново сочен, ароматен и изключително вкусен, макар и съвсем различен по вид от тартата с тахан и шоколад. Добре, че става сладичък, иначе цяла тава от него може да изчезне само за няколко часа…
Интересното в настоящата рецепта не е само наличието на тахан, а и това, че сладкишът е сиропиран. Но не очаквайте подобие на баклава или тулумбички, където сиропът се лее щедро и десертът трудно се преглъща от сладост; тук начинът на сиропиране е по-различен – сиропът е в по-малко количество и само колкото да се навлажни леко вече изпеченото тесто. И резултатът наистина е много добър!
Този път останах по-близо до оригиналната рецепта, защото и там препоръките са за пълнозърнесто брашно; аз замених само бялата захар с кафява, като малко намалих и количеството ѝ. Затова и моят сладкиш се получи по-тъмен, но пак си е красив – с един такъв изкусителен карамелен цвят… А с брашно от спелта става още по-вкусен!


300 г пълнозърнесто брашно (пшеничено или от спелта)
150 г кафява захар
1 пак. бакпулвер
1 равна ч.л. сол
280 г сусамов тахан
250 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора от 1 портокал
180 г бадеми (може да се накиснат от предния ден във вода)
140 г стафиди
40-50 мл ром

за сиропа:
150 г кафява захар
180 мл вода
настъргана кора от 1 лимон
настъргана кора от 1 портокал

Стафидите се накисват в рома за поне 30 минути, като се разбъркват от време на време, за да се напоят всички равномерно.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта, солта и бакпулверът. Добавят се сусамовият тахан, портокаловият сок и настърганата кора. Разбърква се с дървена лъжица за кратко, колкото да се смесят продуктите. Добавят се бадемите (нарязани на едри парчета) и стафидите и отново се разбърква, за да се разпределят равномерно в сместа.
Тестото се изсипва в покрита с хартия за печене тава (30х20 см или малко по-голяма) и се заравнява отгоре – понеже е много гъсто, най-лесно става със силиконова шпатула (или със супена лъжица, която се намокря периодично с вода). 

Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 30-40 мин. или докато се зачерви отгоре. Изважда се от фурната и оставя да се охлади напълно.

Продуктите за сиропа се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона. Разбъркват се с дървена лъжица, докато захарта се разтопи, и когато сместа заври, котлонът се намалява и сиропът се оставя да ври тихо за 10-ина минути. Студеният сладкиш се залива с горещия сироп и се оставя, докато го попие и изстине.
Съхранява се на стайна температура, покрит с найлоново фолио, но може да се прибере в хладилника за около 2 часа, за да охлади и да е по-лесно да се нареже. Всяко парче може да се поръси за красота с малко канела и пудра захар, но аз реших, че и така е достатъчно сладък. И красив...

Сладкишът е божествен! Невероятно ароматен, с огромно количество стафиди и бадеми в него. Комбинацията от стафиди, напоени в ром, и портокалови и лимонови кори е просто умопомрачителна! Истинско пиршество за всички вкусови рецептори...

Тарта с тахан, шоколад и портокалов сок

Тартите по принцип не са сред обичайните сладкиши, които приготвям, по една или друга причина... Но когато видях една такава с шоколад и тахан в Готварската книга на Мария Митева-Христоу, не мирясах, докато не я приготвих. И останах очарована! Това е невероятен десерт – ароматен и кремест, и на всичкото отгоре постен! Лично аз обичам такива сладкиши – сочни и кремести. А комбинацията от шоколад и портокал ми е любима! Така че препоръчвам тартата горещо! Още повече, че наистина не е лесно да се намери традиционен сладкиш без животински продукти. Или ще има масло в тестото, или сметана и крем сирене в пълнежа. А тук вълшебството се дължи на сусамовия тахан. Оказва се, че това е великолепен продукт – може да се използва и в солени, и в сладки ястия; и в салати, и в тестени, и в десерти. До миналата година го бях ползвала само за приготвянето на баба гануш и хумус и затова сега съм много щастлива, че откривам все повече негови приложения – първо беше експериментът с катмерчетата; после открих, че е много подходящ и просто за намазване върху филия с малко подправки отгоре за закуска сутрин; а сега се оказва, че с него стават чудесни кремчета! А как се връзва само с портокаловия сок и шоколада!... Така че желаещите да изпробват нови и на пръв поглед странни комбинации, да не се колебаят нито за миг!
Продуктите за сладкиша са с моите иновации на рецептата, но може да предпочетете и оригиналния вариант – убедена съм, че ще е достатъчно вкусно и по двата начина.


тестена основа:
200 г пълнозърнесто брашно
60 г кафява захар (смляна)
30 г бадеми, смлени на ситно
60 г зехтин
60 г прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора от 1 портокал
1 ванилия

пълнеж:
340 г прясно изцеден портокалов сок
340 г натурален шоколад или кувертюр (с 50-60 % какао)
340 г сусамов тахан (суров на „Балчо“)
50 г (2 с.л.) пчелен мед
настъргана кора от 1 портокал
какао за поръсване


В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта и смлените бадеми. Прави се кладенче и в него се изсипват зехтинът, портокаловият сок, настърганата кора и ванилията. Разбърква се, докато се образува топка от меко тесто, което се разточва върху парче хартия за печене. Диаметърът на кората трябва да е достатъчно голям, за да покрие дъното и стените на формата за печене (22-24 см). Тавата (без да се подмазва) се захлупва върху кората и всичко се обръща обратно заедно с хартията, тестото се намества и чак тогава хартията се отстранява. Тестото се разпределя равномерно с пръсти по дъното и стените на формата и се надупчва по дъното с вилица. Пече се на 160 градуса с вентилатор около 15 мин. Готовата тестена основа се оставя да се охлади напълно, изважда се от тартената форма и се поставя в чиния или поднос, в който ще се сервира десертът.
Портокаловият сок се загрява до завиране. Сваля се от огъня и в него се изсипва начупеният шоколад, като трябва всичкият да потъне в сока. Оставя се да постои малко, докато шоколадът се размекне, добавят се настърганата портокалова кора и медът и се разбърква с дървена лъжица, докато шоколадът се разтопи напълно. След това се добавя сусамовият тахан и разбъркването продължава до хомогенна пухкава смес. Полученият крем се налива в изстиналата тестена основа и сладкишът се оставя на стайна температура за няколко часа, докато пълнежът стегне. Когато повърхността му засъхне, се поръсва с какао.
По препоръка на авторката на рецептата тартата се съхранява на стайна температура, не в хладилник. Ако се прави през по-топлите месеци, може да се охлади леко, преди да се сервира.

В оригиналната рецепта брашното беше бяло, аз реших да го заменя с пълнозърнесто. С него тестото става по-твърдо и грубо, по-трудно е да се разточи и кората да се прехвърли във формата за печене. Трябва и да се внимава да не се препече, че да не стане на твърда кора, както се получи при мен за съжаление... Наложи се да сложа целия поднос със сладкиша в найлонова торбичка, за да омекне основата. Замених и пудрата захар с кафява, като я смлях в мелничката на кухненския робот. Ванилията и портокаловата кора също са моя добавка – оказа се, че са чудесно допълнение. С тези промени тестената основа стана невероятно вкусна и ароматна, тестото беше изключително вкусно даже и сурово!
Намалих малко количеството на продуктите за пълнежа от рецептата източник по две съображения: първо, според авторката на оригиналната рецепта кремът е много за тарта от 22 см и немалка част от него остава, и второ, таханът, който ползвах (суров натурален на „Балчо“), е в буркан от 340 г – затова сложих същия грамаж и от останалите продукти. Моята тавичка обаче е малко по-голяма, макар и по-плитка и изобщо не ми остана крем. Следващия път ще пробвам с пълнозърнест тахан – по принцип си купувам от него, но се колебаех дали ще е подходящ за сладкиша.
Що се отнася до степента на сладост на тартата – доста е сладка, но за мен е добре, нали все пак е сладкиш; в крайна сметка всичко зависи от шоколада, който се ползва, и от вкуса на консуматорите. Опция е да се пропусне медът в пълнежа, поне аз така смятам да направя следващия път, защото съм решила да пробвам с друг шоколад, който е малко по-сладък от първия.
И още едно уточнение – от авторката на оригиналната рецепта се научих да меря, т.е. да тегля дори и течните продукти в грамове, така че не се чудете на „60 г зехтин“ в списъка с продуктите – той не е равен на 60 мл, за разлика от портокаловия сок (и водата и явно повечето течности), от който 60 г = 60 мл.