Питки розички с шарена сол

От същото тесто като розичките с патладжани могат да се направят всякакви други вариации с различни плънки или подправки. Тестото е изключително удачно – много вкусно, пухкаво и неустоимо хрупкаво, докато питките са топли. Но и на другия ден те никак не са лоши!


1/8 кубче (5 г) прясна мая
½ ч.л. захар
50 г зехтин
200 г затоплена бира
1 ч.л. сол
380-400 г бяло брашно

зехтин за намазване на корите
шарена сол


Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и втасалата мая. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса за 30-40 мин. във фурната.

Втасалото тесто се разделя на 12 топчета и всяко от тях се разточва на дълга и тясна елипсовидна кора. Намазва се съвсем лекичко със зехтин и се поръсва с шарена сол.

Едната половина по дължина се загъва върху другата и получената сгъвка се навива на рулце,

което се поставя изправено във форма за мъфини.

Готовите питки се слагат отново във фурната на 50 градуса да втасат за 40-50 мин.

Когато бухнат достатъчно, както са вътре, фурната се включва на долен реотан с вентилатор и питките се пекат на 160 градуса 25 мин.

Готовите розички се изваждат от формата върху скара да изстиват, за да останат хрупкави.

Розичките са великолепни – изключително красиви, с неустоимо ухание от шарената сол и с божествено хрупкава коричка. Даже и изстинали и омекнали на другия ден, пак са невероятно вкусни. И са все така пухкави и въздушно нежни…

Питките може да се направят и малко по-големи – тогава ще излязат по-малко бройки, но са пак толкова прелестни и апетитни.

Постна питка с бира и шарена сол

Вече съм установила, че прекрасни питки и тестени изделия стават и без животинско мляко, масло и яйца. Но все още продължавам да експериментирам с количеството на брашното и течността. Разбрала съм, че ¼ пакетче прясна мая е напълно достатъчно за една средна питка, затова пробите се въртят около течните съставки. Опитите започнаха с 300 мл вода, минаха през 400 мл, водата стана бира, за да се стигне до 500 мл от кехлибарената напитка. И всеки път питката става чудесна – пухкава и чудесно бухнала. Какъв е смисълът тогава от препоръчителното за 1 кг брашно 1 пакетче (42 г) прясна мая? Да стане питката фалшиво обемна и с неприятен дъх? Е, това не е за мен – с голямо щастие и удовлетворение открих, че забележителен ефект се постига и с минималните 10 г – това е доста успокояващ съвестта факт, като се има предвид колко много се отрича (заслужено или не) маята в последните години. Но трябва да се отбележи все пак, че тестото е замесено с бира, не с вода. А как ме развесели 8-годишната ми племенница (е, тя си пада малко ласкателка и артистка де) – само при вида на настоящата питка, преди дори да я е опитала, заяви: „Лельо, ти си експерт по питките!“ Какво сложни думи само знае това дете! 😁


¼ кубче прясна мая
1 ч.л. захар
500 мл затоплена бира

100 г зехтин
2 ч.л. сол
около 900 г брашно (зависи от марката)

зехтин за намазване на корите
шарена сол


Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и шупналата мая. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. За да се изглади по-бързо и лесно, тестото се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. Оформя се на гладка топка и се оставя да втаса за 40-50 мин. във фурната.

Втасалото тесто се разделя на 5 топки. Всяка от тях се разточва на тънка кора (около 30 см в диаметър), намазва се тъничко със зехтин и се поръсва с шарена сол. Корите се нареждат една върху друга и се нарязват на 16 триъгълника.

Всеки триъгълник се навива на руло, като се равнява по едното бедро, а не като кифличка (да стърчат ъгълчета и от двете страни). Получават се рулца с формата на фунийка.

Десет от тях се нареждат в кръг по края на тава с диаметър 26 см, с останалите пет се прави втори кръг, а последната се поставя за център. Питката се оставя да втаса отново 1 час във фурната на 50 градуса.

Питката може да се оформи и в по-голяма тава без стени – пак е красива, но става малко по-ниска и разлята.

Втасалата питка се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 мин. (понеже ползвам фурната за втасването, тя няма кога да се загрее предварително, затова я включвам, докато питката е вътре, и така загрява).
Готовата питка се изважда от тавата върху скара да изстива – така става невероятно хрупкава и отдолу.

Питката е фантастична! Мекичка, пухкава, ароматна – просто съвършена! И каква красавица е само! А тази хрупкава коричка… Мммм, неустоима е… Учудващо е как само с ¼ кубче мая на 500 г течност (и почти килограм брашно) може да бухне толкова много, но наистина е супернежна и въздушна. Може би заслугата е на бирата…

Питки розички с патладжани

Красиви, съблазнителни и приятно ароматни – такива са тези очарователни розички. Патладжаните тук играят двояка роля – и като вкус, и като плънка, благодарение на която се получават прекрасните форми. При това са приготвени съвсем здравословно – изпечени са предварително на фурна без никаква мазнина. Тестото пък е чудно вкусно – пухкаво и изкусително хрупкаво, докато питките са топли. А допълнително ухание добавят и зелените подправки с чесън… С една дума – розичките са неустоими!

1/8 кубче (5 г) прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл затоплена бира

50 г зехтин
1 ч.л. сол
380-400 г брашно

2-3 патладжана (не дебели)
2 скилидки чесън
7-8 стръка магданоз
шепа листа босилек
30 г (3 с.л.) зехтин


Патладжаните се нарязват на кръгчета, посоляват се и се оставят един час да си пуснат горчивата вода. След това се измиват, подреждат се в незалепваща тава (или върху хартия за печене) и се пекат 20-ина мин. на 200 градуса на горен и долен реотан. Като поизстинат, се нарязват на половинки.

През това време чесънът се пасира, зелените подправки се нарязват на много ситно и всичко се разбърква със зехтина.

Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и втасалата мая. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса за 30-40 мин. във фурната.
Втасалото тесто се разточва на дълга и тясна правоъгълна кора (с приблизителни размери 55х22-23 см) и в 12 колонки се нареждат по 4 патладжанени полукръгчета с леко застъпване. С ножа за пица кората се нарязва на 12 ленти и отгоре се разпределя зелената смес.

Всяка лента се навива на руло, което се поставя изправено във форма за мъфини.

Готовите питки се слагат отново във фурната на 50 градуса да втасат за 40-50 мин.

Когато са бухнали достатъчно, фурната се включва на долен реотан с вентилатор, без питките да се вадят, и се пекат на 160 градуса 30 мин.

Готовите розички се изваждат от формата върху скара да изстиват, за да останат хрупкави.

Розичките са прекрасни – красиви, апетитни и ароматни. Тестото е много вкусно и пухкаво и докато са топли, питките са фантастично хрупкави. Но и изстинали и омекнали на другия ден, пак са чудесни. Патладжаните чудесно се вписват в печивото – и като вкус, и като плънка, с помощта на която да се получи ефектът на розички.

А когато се разчупят, отвътре също са много красиви и с интересни шарки.

Пияни меломакарони

Оказа се, че в любимия ми My Cooking Book Blog рецептите за меломакарони са коя от коя по-хубави. Когато ги открих преди няколко години, ми беше много трудно да избера коя да приготвя. В крайна сметка се спрях на тази на Стельос Парлярос. Сладките толкова ми харесаха, че четири години поред правих само тях, въпреки че си бях набелязала и друга рецепта – мислех, че никоя друга няма да задмине първата в личната ми класация… Тази година обаче разбрах, че съм грешала, защото пияните медени сладки не само са достойна конкуренция на вече наложилите се, а даже се изкушавам да кажа, че ми харесват още повече… Толкова са крехки и пръхкави (от бирата в тестото), толкова ароматни… Трудно може да се опише с думи! Единственото, което ме притесняваше, е узото в сиропа. Не съм му особена почитателка заради силния и остър мирис, но при варенето от тази не особено приятна за мен миризма не остана нищо и се получи нещо изключително – уникален сироп! Малко стряскащо ми прозвуча в оригиналната рецепта и 5 г (1 ч.л.) карамфил. Според моето кантарче обаче ½ ч.л. излезе 1 г, което ми се видя съвсем в рамките на нормалното. Друга промяна, която направих – ползвах само зехтин, който в оригинала е комбиниран наполовина с царевично олио. И не варих меда заедно със захарта и водата, а го добавих, когато сиропът малко поизстина. В рецептата, която следвах, се сиропират изстинали сладки в горещ сироп и при първото им приготвяне процедирах така. Но след като установих от опит (с другите видове), че ако сладките да се сиропират горещи в студен сироп, наистина стават по-хрупкави и апетитни от обратния вариант, смених тактиката...
Понеже от цяла доза излизат много сладки, а според авторката на My Cooking Book Blog и сиропът е прекалено много, аз направих половин доза тесто и четвърт (с малко закръгляне нагоре) сироп. Всичко се получи идеално – излязоха 48 броя сладки по 30 г (две големи тави) и съвсем достатъчно количество сироп (даже остана). Ето за какви количества става въпрос:


750 г брашно (количеството може да варира в зависимост от марката)
½ ч.л. (1 г) смлян карамфил
1 ч.л. канела
щипка сол
125 г прясно изцеден портокалов сок
½ ч.л. сода бикарбонат
350 г зехтин
50 г бира
25 г ром (бренди, коняк или друг ароматен алкохол)
125 г кафява захар
настъргана кора от 2 портокала
настъргана кора от 1 лимон

сироп:
200 г кафява захар
200 г пчелен мед
200 г  вода
15-20 г узо

60-70 г смлени орехи за поръсване


Първо се приготвя сиропът, за да има време да изстине. Всъщност през зимата това не е проблем – на терасата става много бързо.
Водата, захарта и узото за сиропа се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона. Когато заври, котлонът се намалява и сиропът ври 5 минути. Оставя се да изстине малко и тогава се добавя медът. Разбърква се до разтварянето му и готовият сироп се оставя да изстине напълно. Може да се сложи в хладилника, докато се изпекат сладките.

Брашното се пресява и се смесва с карамфила, канелата и солта (ако солта е не е съвсем ситна, по-добре е да се сложи при течностите, за да се разтвори).
В купа се сипва портокаловият сок и се слага содата да се угаси. Добавят се останалите течни съставки, захарта и настърганата кора от лимон и портокал. Разбърква се с телена бъркалка, докато се стопи захарта, и се добавя брашното. Разбърква се с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса. Не трябва да се бърка излишно, за да не стане тестото жилаво и лепкаво, защото сладките после стават твърди и сбити.

От тестото се късат топчета (всяко по 30-33 г, моите бяха по 30 г), след което има няколко варианта:
Може топчетата да се овалят между дланите до продълговата форма и после да се стиснат в дланта – така по повърхността им остава отпечатъкът на пръстите.

Може сладките да се направят кръгли (топчето тесто леко се сплесква) или тестото да се разточи на дебела кора (6-7 мм) и да се нареже на квадрати.

Нареждат се в тава, покрита с хартия за печене, и се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 15-16 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка.

Сиропирането става на порции – по толкова сладки, колкото свободно се събират в тенджерата. Току-що извадените от фурната сладки се пускат в студения сироп и се държат по 3-4 минути в него, като се обръщат и от двете страни. Изваждат се с решетъчна лъжица и се нареждат в подходящ съд. Веднага се наръсват с орехи (ситно смлени, но не прекалено фино).

Докато се допече втората тава, сиропът се връща в хладилника, за да се охлади отново.
Готовите сладки се съхраняват в метална кутия.

Сладките са уникално вкусни и ароматни. Доставят върховна наслада на небцето и невероятно удоволствие се разлива по цялото тяло… Дори и котаракът е луд по тях, не мога да ги увардя от него – имаше две сладки в една чинийка и като му замирисаха, опита да се качи на масата поне 100 пъти! И не само пощурява по аромата им, а и си хапва с апетит!

Картофи и тиквички с лук и зелени подправки на фурна

Напоследък в българския език навлиза нова дума – „редено“. Като съществително име и наименование на ястие (зеленчуци, нарязани на кръгчета и подредени изправени или застъпени леко като керемидки) това наистина е новост, поне за мен. Но този начин на оформяне на печените тиквички например изобщо не ми е непознат – майка ми ги реди така откакто се помня. А в последните години експериментирах и с други зеленчуци – получава се много добър резултат и с патладжани, също и с картофи. Но винаги досега съм подреждала в тавата само един вид зеленчук. В този смисъл долната рецепта също е новост в нашата кухня. Но със сигурност ще бъде често експлоатирана, като ще има и варианти с други зеленчуци – през зимата тиквичките ще бъдат заменени с едри гъби например!


1 тиквичка
2-3 картофа
2 глави лук
1-2 ч.л. сол
1 стрък розмарин
няколко листа босилек
няколко стръка копър
1 стръкче прясна чубрица
1-2 скилидки чесън
50-100 мл бира
3-4 щипки царевичен грис
олио (или кокосово масло) за подмазване
(ароматен зехтин)


Тиквичката се нарязва на колелца, посолява се и се оставя да си пусне водата, докато се приготвят останалите продукти. Картофите се измиват добре и без да се белят, се нарязват на колелца със същата дебелина като тиквичката. Диаметърът на картофите трябва да е същият като на тиквичката, за да станат картофените и тиквените шайби с еднаква големина, добре е и да са еднакъв брой. Лукът също се нарязва на тънки кръгчета. (За картофите ползвах рендето Бьорнер на дебелина N3, а за лука – N2.)
Тавичката се подмазва съвсем леко, тиквичките се отцеждат от водата и като се редуват с картофи и лук, се нареждат като керемидки. Отгоре се разпределят нарязаните на ситно зелени подправки и се поръсва с малко царевичен грис (ей така, за разкош и за по-завършен вид; спокойно може и без него). Налива се малко бира (естествено, че може и просто водичка) и се посолява, като е добре солта да се разтвори в бирата, за да се разпредели равномерно.

Ястието се пече на 200-220 градуса до омекване на картофите. Може в началото тавичката да се покрие с фолио – към края на печенето се маха и се допича, докато се изпари течността. Като се извади от фурната, ястието се полива с малко ароматен зехтин, преди да се сервира (пък може и да не е ароматен, важното е да се добави в края, за да не се подлага на термична обработка). А дори и да не добавите мазнина накрая (дали съвсем целенасочено или просто забравите, щом видите готовата вкуснотия), гарантирам, че пак е много апетитно!

Това е вторият ми опит на ястието – първия път не сложих лук и вместо с бира залях картофите и тиквичките с 1 домат, настърган на едро ренде, като в него разбърках зелените подправки и наситнен чесън (който сега забравих). Пак стана вкусно, но вариантът без домат ми хареса повече; от него картофите стават като стъклени – някак си се стягат от киселината му и придобиват по-различен вкус. Може би за да се избегне този ефект върху тях, доматът трябва да се добави по-късно, когато са почти готови. Правя всичките тези „анализи“, защото вариантът с домат изобщо не е лош, а за някого дори може да е предпочитан; все пак разни хора – разни вкусове… А на външен вид дори е по-добър – по-цветен е!

Праз с картофи на фурна

Много обичам праз и всяка зима се чудя какво да сготвя с него (освен да си го хрускаме суров), но същевременно се притеснявам да го правя каквото и да било, защото за мен празът е като холестерола – има два вида – добър и лош. В някои случаи си го хапваме с удоволствие, но понякога ни причинява стомашни неразположения. Обаче завчера ме снабдиха с такъв, от който не ми става зле, и веднага му намерих приложение в следната манджица. Тя е нещо съвсем елементарно и непретенциозно, но се оказа изключително вкусна. А за един растителнояден си е направо кулинарно пиршество!
За 4 порции (малка тавичка с размери 22х17 см или подобна големина) са необходими:


4 средни картофа (½ кг)
2 стръка (300 г) праз
1 малко бурканче (200 мл) домати
7-8 клончета мащерка
сол на вкус
черен пипер
½ ч.ч. вода
струйка шарлан

Картофите се обелват и нарязват на тънки кръгчета (много удобно и красиво става с ренде Бьорнер на N3). Подреждат се стъпаловидно в подмазана тавичка. Посоляват се и отгоре се нареждат клончетата мащерка. Празът се нарязва на тънки колелца и се разпределя върху картофите. Посолява се и се поръсва с черен пипер. Най-отгоре се разпределят доматите, полива се с малко шарлан и се налива водата. Тавичката се покрива с алуминиево фолио и ястието се пече на 180 градуса около 1 час (сложих тавичката в студена фурна). Ако стане прекалено воднисто, фолиото се маха и гозбата се допича на вентилатор, за да се изпари излишната течност. Трябва да остане само на мазнинка – всъщност се получава божествено сосче…

Ястието е разкошно – изключително ароматно и вкусно. Много е хубаво с всякакви картофи, но превъзходно се получава с червени – те са сорт, подходящ за печене, плътни и сипкави. Водата пък спокойно може да се замени с бира – резултатът става още по-добър.

А на тези, които не обичат праз или се притесняват да го консумират по някакви причини, сипете само от картофите – ще останат очаровани от вкуса и аромата им! И не забравяйте да добавите към порцията чаша бяло вино!