Салата „Винегрет“ – оригиналната руска салата

У нас погрешно наричаме руска салатата, изобретена и сервирана през 19 век в московски ресторант от френския готвач Оливие (в Русия тя е известна с името на своя създател или като френска). Всъщност наричаме така не точно първообраза от онези далечни времена, защото тогава дори не сме и подозирали за съществуването му, а днешната популярна негова наследница, в която за куриоз не е останало почти нищо от оригинала… Коя тогава е истинската руска салата и има ли изобщо такава? Има – и руснаците ѝ казват „Винегрет“. По нея се запалих неотдавна отново от „Черешката на тортата“, но реших да поразгледам и няколко руски сайта, преди да я приготвя. Което се оказа нож с две остриета – хем се приближих до извора, хем се обърках малко, защото се оказа, че единна рецепта няма, а е пълно с всякакви варианти. Задължителното във всички от тях са картофите, цвеклото, морковите (макар че пък в българското предаване не сложиха) и лукът. Масово в руските рецепти ползват грах, но с опцията да се замени с боб; киселите краставички също имат алтернатива – кисело зеле или дори консервирани гъби. Лукът е обикновено бял, но за салати аз ползвам червен (така или иначе накрая всичко порозовява от цвеклото). А за овкусяване освен сол, оцет и олио (последното аз го пропуснах) могат да се добавят зелен лук, магданоз, копър, горчица или черен пипер. Количеството и съотношението на основните продукти също може да варира (зависи и каква е големината на зеленчуците) – излиза, че всичко е въпрос на вкус и лични предпочитания. И все пак ето на какви продукти и приблизителни грамажи се спрях аз:


5 големи картофа (800 г)
2 средни глави цвекло (400 г)
3 моркова (150 г)
400 г сварен боб (отцеден)
1 буркан кисели краставички (350 г отцедени)
1 глава червен лук
4 ч.л. сол
домашен ябълков оцет на вкус


Картофите и цвеклото се сваряват поотделно (цвеклото за по-дълго, около час) и се обелват. Морковите също се сваряват – може да се сложат в една тенджера с картофите, но се изваждат по-рано. Всички продукти се нарязват – зеленчуците на по-едри кубчета, лукът – на ситно. Слагат се в купа и се добавя бобът. Поръсва се със сол и оцет на вкус и се разбърква. Салатата трябва да престои поне няколко часа, за да се овкусят добре всички продукти, а най-добре е да се сервира на другия ден.

Салатата е разкошна – богата, суперапетитна и засищаща! Спокойно може да мине и за основно ястие – напълно е достатъчна да се нахрани човек само с нея. И е наистина учудващо как от толкова простички и непретенциозни продукти, без никакви подправки и специални добавки, без сложни кулинарни техники може да се получи такова изключително вкусно блюдо. Естествено цвеклото със своята силна боя оцветява останалите продукти, но в руските сайтове прочетох един трик: ако като се нареже на кубчета, се разбърка с малко олио и тогава се прибави към останалите продукти (също вече омазнени), не се получава такова оцветяване. А при мен сякаш порозовяването се получи по-наситено от очакваното, защото не сложих изобщо никаква мазнина. Но смея да твърдя, че от това салатата само спечели – липсата на олио изобщо не се усеща, а така тя е много по-лека и здравословна.

Бобена салата с червени чушки и лютеница

Бях замислила да спретна набързо най-простичкия възможен вариант на салата от боб – само с малко червен лук и оцет, даже и магданоз нямах под ръка. Но после се сетих, че имам и две червени чушки в хладилника, а бях приготвила и едно бурканче сос барбекю (вместо домати) за картофената манджа довечера. Така салатата от представите ми претърпя значително развитие… Единственото зелено, с което разполагах, беше босилек, но се оказа, че той се вписва чудесно в неочакваната импровизация. Сол и мазнина не съм добавяла – и в боба (салатен от буркан), и в соса има. Но за моя вкус е необходим и малко оцет, домашен естествено… Количеството на останалите продукти може да варира според желанието на всеки.


400 г сварен (отцеден) едър боб
½ глава червен лук
½ сурова червена чушка
3 с.л. лютеница (сос барбекю при мен)
пресен босилек (и/или магданоз)
ябълков оцет на вкус


Бобът се отцежда от течността, лукът се нарязва на полумесеци, чушката – на тънки лентички. Всичко се слага в купа, добавят се лютеницата и наситненият босилек и се разбърква добре. По желание се овкусява с малко оцет. Добре е салатата да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете.

Салатата не е кой знае каква иновация, по-скоро е реплика на класическия зимен вариант с праз и лютеница. Но е много вкусна и изключително свежа заради приятно хрускащата сурова чушка (досега съм ползвала все печени в комбинация с боб – с авокадо или с други зеленчуци), което естествено е по-полезният вариант.

Шарен боб (бял боб със зеленчуци)

Неее, бобът не е шарен, а най-обикновен бял. Шарена е гозбата! Затова удоволствието от нея е двойно – хем е изключително вкусна, хем е прелестна и на външен вид. А това се постига благодарение както на различните (и на цвят) зеленчуци, така и на зелените подправки, които през лятото са пресни, а през зимата може и замразени.


300 г стар бял боб
1 глава лук
1-2 моркова
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
½ средна глава целина
1 пащърнак
1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
3-4 ч.л. сол (на вкус)
девесил, джоджен, босилек, магданоз

(ароматен зехтин)



Бобът се накисва в студена вода за минимум 24 часа, може и за 48 (става още по-хубав!), като за това време водата се сменя 3-4 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, бобът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато започне да поомеква. През това време лукът се нарязва на ситно, чушката – на лентички, морковите, пащърнакът и целината – на дребни кубчета. Ако се ползват пресни домати, се обелват и също се нарязват на ситно.
Когато бобът спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. е почти готов), се посолява на вкус и се добавят нарязаните лук, моркови, пащърнак и целина. Доварява се и тогава се слагат чушките и доматите. Оставя се да клокне още малко, добавят се наситнените подправки и котлонът се изключва. Когато поизстине малко, може да се налее струйка ароматен зехтин, но дори и без него гозбата е прекрасна.

Бобът е фантастичен! Изключително вкусен и ароматен – благодарение както на зеленчуците (особено пащърнака и целината), така и на подправките. Някой ще каже: „Що щат босилек и магданоз в бобена манджа? Правилната подправка тук е джоджен (и евентуално девесил)“! Ами пробвайте и ще разберете! ;) Че даже и малко чубрица би се вписала добре.

На вид гозбата също е много привлекателна – наистина е шарена и много цветна. И поне за моя вкус всякаква запръжка е излишна – така ястието е по-леко, но не е задължително да е чорба, може да се сготви по-гъстичко (както правя аз). А ако бобът се накисне преди готвенето за 2 денонощия, покълва и става още по-вкусен и полезен.

Салата „Балабан“

Това беше опит да повторя разкошната салата, която ядох миналото лято в едно приказно кътче на магичните Родопи – в симпатичното хотелче над село Ягодина, „Мурсал“. Салата „Балабан“ (това е старото име на Ягодина) беше приготвена от два вида едър родопски боб – бял и червен, печени чушки, кисели краставички, варени моркови, лук и лютеница (доматено пюре). Дали защото бяхме огладнели след екстремното катерене с джипове до уникалната площадка „Орлово око“ на връх Свети Илия, дали заради приказната обстановка в двора на хотела и изобщо на цялата околност, дали заради невероятния вкус на местните продукти – салатата ми се стори неземно вкусна. И така, няколко месеца по-късно най-накрая се наканих да я направя и вкъщи. Въпреки че доста от съставките бяха домашно производство – и печените чушки, и киселите краставички, и доматената салца, нещата не се получиха като в спомените ми. Дали заради прекалено големите ми очаквания, дали защото не разполагах с едър родопски боб и го замених с обикновен, дали защото май зеленчуците ми дойдоха в повече от необходимото (все пак бобът трябваше да има превес), дали защото не я ядох на дървена маса и пейка в планината пред спираща дъха гледка, или поради някаква друга незнайна причина, но на салатата нещо не ѝ достигаше, за да бъде като оригиналната „Балабан“… Е, естествено не разполагах с точна рецепта, карах по усет и по спомени… И все пак не разбирайте, че не стана вкусна, напротив – получи се много цветна и апетитна… Ето какви продукти и количества използвах:


1 ч.ч. сварен бял боб
1 ч.ч. сварен червен боб
4-5 печени чушки
5 сварени моркова (тънки)
6-7 кисели краставички
1 глава червен лук
6 с.л. домашна доматена салца (пюре или лютеница)
сол и оцет на вкус


Печените чушки се нарязват на парченца, морковите – на кръгчета, киселите краставички – на кубчета, лукът – на едро. Всички продукти се слагат в купа, добавя се сол (ако е необходимо – и оцет) на вкус и се разбърква. Добре е салатата да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете.

Въпреки че салатата не се получи точно като оригинала, е вкусна и приятна, отделните съставки си подхождат и се комбинират добре. И все пак ще има и друг опит – тогава бобът ще бъде едър (дори и само бял да е) и ще намаля количеството на останалите продукти. Пък дано се доближи повече до истинския „Балабан“…

Боб със зеле и праз на фурна

Боб със зеле е една от любимите манджи на детството ми. Този път обаче реших да разнообразя познатия вкус с нови притурки – праз и сушени чушки. Те добавят още прекрасни аромати и правят обичаната манджа по-богата и пак изключително вкусна. Имах само малка чуденка каква подправка да използвам – джоджен (който съм слагала досега в стария вариант) или чубрица (установих, че тя прекрасно се съчетава с киселото зеле и праза). И както обикновено решавам такива дилеми – избрах и двете…


300 г шарен боб
1 кисела зелка (около 1 кг)
3 стръка праз
2-3 сушени червени чушки
3-4 ч.л. червен пипер
4-5 щипки чубрица
2 щипки сух джоджен
3 ч.ч. зелева чорба
струйка шарлан


Бобът се накисва за 48 часа в студена вода (през това време водата се сменя 3-4 пъти). Измива се добре и се слага да заври, след  което водата се изхвърля. Измива се отново от пяната, налива се гореща вода и се оставя да се свари.
През това време зелето се нарязва на ситно, празът – на колелца, чушките – също на ситно (много лесно става с ножица). Зелето се запържва в малко шарлан за 7-8 минути, докато се слегне, и се добавя празът. Задушава се още 10-ина минути и се добавят чушките, червеният пипер, чубрицата, джодженът и отцеденият боб. Разбърква се и сместа се прехвърля в тавичка. Налива се зелева чорба, колкото да покрие всичко (ако е много солена, може да се разреди с малко вода от варенето на боба, но имайте предвид, че той е варен без сол и ще си дръпне, празът също).
Пече се на 180 градуса на долен реотан  50-55 мин. – докато омекне зелето. Готовото ястие се полива с още малко шарлан – така той не претърпява термична обработка.

Манджата стана уникално вкусна! Невероятно ароматна, цветна и апетитна. Беше идеална на сол – бобът и празът се бяха овкусили чудесно от зелевата чорба (моята не е много солена и нямаше нужда от разреждане), която пък се беше изпарила по време на печенето и ястието не беше чорбаво и воднисто. И няма как – макар и с известно неудоволствие – да не призная, че ми допада малко повече от варианта на детството ми… Естествено заради ароматите, заслугата за които е на праза и сушените чушки… А какво върви най-много на тази прекрасна манджица? Люти чушки, разбира се! Е, който иска, може и чаша червено винце да си налее…

Зелник с домашно дърпани кори

След като 2 пъти в последните години правих уникално вкусния зелник с домашно дърпани кори, вече няма как да се върна към готовите от магазина. Остава ми единствено са експериментирам с оформянето на баницата… Така че след наложения вариант дойде ред и на този. Той ми допада още повече, защото в този вид хем е по-удобно за сервиране и хапване, хем корите се изпичат чудесно отвсякъде. При наложената баница корите във вътрешността съвсем не са лоши, но нямат този изкусителен вид и вкус като на горната коричка… А продуктите са вече съвсем познати:


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3-4 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко зелева чорба и се оставя да се задуши известно време. Празът се нарязва на кръгчета и се добавя към зелето. Когато омекне, се добавят бобът, начупените на ситно чушки и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.

Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля върху месал на тънка кора. Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и отгоре се разпределя 1/8 от плънката.

Тогава месалът се повдига от едната страна, за да започне кората да се завива на руло, и внимателно се надига нагоре, докато кората се навие цялата.
Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.

Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората).

Полученото руло се прехвърля внимателно в голяма тава, покрита с хартия за печене. Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и получените рула се подреждат едно до друго в тавата.

Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и се пече в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 35 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Баницата е фантастична – с тънки хрупкави кори отвън и богата и ароматна плънка отвътре. Просто вълшебство!....
Сушените чушки може да се заменят с печени, но само в краен случай – сушените добавят много по-добър вкус и аромат. Напоследък понатрупах опит и с други северняшки вкуснотии (по-конкретно от Северозапада, откъдето е идеята за зелника) и установих, че зимно време се ползват сушени чушки – те наистина придават великолепен нюанс на ястията.

Пастет от боб

Този пастет беше изцяло случайна хрумка – може би под влияние на така любимия хумус от нахут. А подобни пюрета съм правила и от леща и резултатът си заслужава. Така се оказа и с въпросния пастет от боб – получи се много нежен и гладък, с чудесен вкус и аромат.


200 г бял боб
1 глава лук
1 морков
¼ глава целина (50 г)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)

3 скилидки чесън
сокът на 1 лимон
3 с.л. сусамов тахан
250-270 мл течност от варенето на боба

Бобът се накисва в студена вода за едно денонощие. Измива се и се слага да заври. Като поври 2-3 минути, водата се изхвърля, бобът се измива и се залива с нова вода (гореща). Когато е почти готов, се добавят лукът, морковът и целината, нарязани на кубчета. Посолява се на вкус и се доварява до готовност. Като се прецеди, се получават 3 ч.ч. боб (около 540-550 г).
Свареният боб се слага в блендера с част от течността и зеленчуците, с които се е варил. Добавят се чесънът, лимоновият сок и таханът и всичко се пасира на гладка смес. Докато е топло, пюрето е по-рядко, но като изстине, се сгъстява.

Пастетът е фантастичен! С прекрасна фина текстура и богатство от аромати. Идеален е за предястие, гарнитура или за намазване на хлебче…

Понеже не си струва да се вари само 200 г боб, аз варя повече и с останалото количество приготвям прекрасния зелник с праз, кисело зеле и боб. Естествено може да се ползва и консерва от магазина – но тогава ще липсва ароматът, който придават лукът, морковът и целината на домашно сварения бобец…

Зелник (наложен) с домашно дърпани кори

Това е любимата ми баница с кисело зеле, праз и боб, която от няколко години задължително приготвям всяка зима. В началото ползвах готови кори – опитвала съм и пълнозърнести, печени на сач, и фини, и къпани, но най-голямо удовлетворение ми носи зелникът с домашно дърпани кори. И наистина, няма по-вкусно нещо от това, което сам си приготвил.


380-400 г брашно
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

8 с.л. шарлан за топчетата

3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко вода и се оставя да се задуши известно време.
Празът се нарязва на кръгчета и се задушава в мазнина и малко водичка (може и зелева чорба) на слаб огън. Когато омекне, се добавят зелето, бобът, начупените чушки, чубрицата и още малко мазнина, ако има нужда, и всичко се оставя за още няколко минути на слаб огън. Сол не се слага – зелето си е солено, бобът също при варенето, чушките са предварително посолени. Олиото не го меря, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!
Готовата плънка се оставя да изстине и се разделя на 3 части.

В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 12 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, включвам за секунди котлона – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.
Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.

Прехвърля се внимателно в подмазана тава и се поръсва с ½ с.л. шарлан (от касеролата). Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Второто топче се разтегля по същия начин и се поставя в тавата върху първата кора. Същото се прави и с още едно топче – целта е да се получат 3 кори една върху друга, всяка поръсена с малко мазнина. Тогава отгоре се разпределя 1/3 от плънката.

Продължава се с още 3 кори, отново плънка и така, докато се получат 4 слоя от по 3 кори с плънка между тях.

Баницата се намазва с останалата в касеролата мазнина и в средата се прави кръстче с остър нож.

Пече се в предварително загрята на 175 градуса фурна на горен и долен реотан около 40 мин. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се покрива с кърпа за 10-ина минути.

Зелникът е прекрасен – цветен, вкусен и много ароматен. С богата плънка, а горната и долната коричка са фантастични – божествено хрупкави… Аз приготвях няколко пъти рецептата с печени чушки, защото така я намерих, но откакто открих сушените чушки (в други ястия), осъзнах, че северняшкият оригинал няма как да не е с тях. Затова горещо ги препоръчвам – с тях печивата стават много по-вкусни и ароматни.

Боб със зеле (бурания)

Бобът със зеле е другото ястие, което ми действа особено носталгично, освен зелето с ориз. Винаги ме кара да си спомня за детството, за баба и за хубавите моменти, прекарани покрай нея. Баба му беше голяма майсторка, въпреки че няма кой знае каква философѝя в приготвянето му – това си е най-обикновена и непретенциозна народна манджа, известна и с не кой знае колко добре звучащото име буранѝя. Но за мен е специална, защото ме пренася в едно прекрасно време, безвъзвратно отминало… Ястието може да се сготви и с бял боб, но смътните ми спомени от кухнята на баба са за шарен боб – с него ставало по-вкусно! Въпреки своята простота (или може би точно поради това) в миналото това е била много тачена и често приготвяна манджа. А когато се сетя за нея, в съзнанието ми изплува и още един спомен, много мил и забавен – една съседка на баба разказваше следното: „Аз като си готвя боб, за да не ми омръзва, първия ден го ям бял (т.е. незапържен), втория ден – със запръжка, а на третия – със зеле!“ Уникална народна мъдрост! Жената живееше сама и наистина е неприятно да ядеш една тенджера каквато и да е манджа цяла седмица. Затова тя си разнообразявала менюто на следващия ден със запръжка на боба от брашно и червен пипер, а на третия добавяла и кисело зеле…
Освен че ме изпълва с такива мили спомени, настоящата манджа ми е и много вкусна – предполагам, че ще допадне на всеки любител на киселото зеле.


300 г шарен боб
1 морков
1 глава лук
1 средна кисела зелка (800-900 г)
4-5 ч.л. червен пипер
2 ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки сух джоджен
струйка шарлан


Бобът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се слага да заври, след  което водата се изхвърля. Измива се отново от пяната, налива се гореща вода и се оставя да се вари. Малко преди да е съвсем готов, се добавят лукът, нарязан на ситно, морковът на кубчета и сол на вкус и се доварява.
През това време зелето се нарязва на ситно и се запържва в малко шарлан. Поръсва се с червения пипер и се разбърква още съвсем малко, за да не загори пиперът. Налива се водичка (може и зелева чорба) и се оставя 25-30 мин. да се задушава на слаб огън. Когато омекне, се добавя свареният боб, като може да се налее и част от течността – според предпочитанията ви. Поръсва се със стрит джоджен, разбърква се и се оставя още няколко минути на котлона (може и изключен). Ястието няма нужда от повече готвене, необходимо е само да се смесят вкусовете. Накрая по желание може да се добави още мъничко шарлан – според вкуса и разбиранията на всеки.

Количествата на боба и на зелето са ориентировъчни, всеки може да промени съотношението им според собствените си предпочитания. Ако едната съставка ви се вижда повече, не слагайте цялото количество. И зелето, и бобът са си хубави и самодостатъчни и поотделно, така че могат да бъдат оползотворени като отделно ястие. На мен например ми остана около половината боб (заедно с течността – това си е идеално самостоятелно ястие!), защото целях по-малко крайно количество и ползвах само половин зелка (около 400 г). И все пак излязоха поне 4 порции, така че съобразете продуктите с вашите нужди.

Салата от боб, авокадо и печени чушки

 

Още една съвсем непретенциозна салата, която ми хрумна, защото ми останаха малко сварен боб и печени чушки от зелника на Ванилка, които трябваше да пласирам... Имах и авокадо в наличност и реших, че ще се върже добре с боба и чушките – звучи ми някак по мексикански... И понеже не си представям бобена салата без лук, реших в сезона на пресния такъв да заложа на него. Да не говорим, че всички продукти се връзват чудесно и цветово – нещо повече, хрумна ми да нарека получената салата „Трикольор“, но ми звучи малко изтъркано… Пък и свързвам това име с домати, моцарела и босилек – някои наричат така салатата „Капрезе“. Както и да е, получи се пъстра, вкусна и засищаща салата.
От долните продукти не излиза голямо количество, така че може да се увеличат според желания краен резултат.


2 ч.ч. сварен боб
1 авокадо
3-4 печени чушки
2-3 стръка зелен лук
светъл балсамов или домашен ябълков оцет
сол на вкус


Авокадото се срязва на четири, обелва се и се нарязва на филийки. Чушките се нарязват на парченца, лукът – на ситно и всичко се смесва с боба. Посолява се и се подправя с оцет на вкус.
А за да се доближи салатата максимално до мексиканския вкус, може да й се добави нещо лютичко – наситнена люта чушка, чили сос или кой каквото предпочита…

Боб на фурна

Преди години стандартната ми рецепта за боб беше с добавка на глава лук, 1-2 моркова, сух джоджен и накрая запръжка с брашно и червен пипер. После започнах да слагам и чушка – за цвят и аромат, прясна или замразена (през зимата), че и домат… Започнах да разширявам и асортимента на подправките… Преди се чудех как може на боб да се слагат домати, но след като веднъж опитах, не съм пропуснала вече – независимо пресни или от консерва (в зависимост от сезона). Спрях да правя и запръжка… Така освен че е по-полезно, ястието изглежда и по-красиво – цветно и свежо! Но още със старата ми рецепта бях пробвала и варианта за печен боб и още тогава останах възхитена!


300 г бял боб
3 глави лук
1-2 моркова
1 малка глава целина

1 чушка

1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
девесил, джоджен, босилек (пресни или замразени)
3-4 ч.л. сол (на вкус)
струйка олио по избор (шарлан)


Бобът се накисва в студена вода за поне едно денонощие (може и две), като през това време водата му се сменя няколко пъти. Измива се хубаво и се слага да ври. Когато заври, водата му се сменя (новата да не е прекалено много), добавя се 1 глава лук, нарязана на ситно, и се вари на слаб огън, докато спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. до полуготовност, не до пълно сваряване). Тогава се посолява на вкус, добавят се морковите, целината и чушката, нарязани на кубчета, доматите и подправките (аз имах 2-3 стръка пораснал повече от необходимото пресен лук и сложих и него, нарязан на по-едри парчета). Разбърква се и всичко се прехвърля в тава. Останалите глави лук се нарязват на кръгчета и се нареждат отгоре. Тавата се слага в предварително загрята фурна и ястието се пече 20-30 мин. на 200 градуса на долен и горен реотан – докато кръгчетата лук се запекат. Като се извади от фурната, по желание може да се полее със струйка шарлан.

Става фантастично ястие! При печенето част от водата извира и бобът става по-гъстичък, а запеченият лук му придава божествен аромат! Това със сигурност е най-вкусният начин за приготвяне на боб!

Зелник по ваниловски (царската баница със зеле на Ванилка)

Това е най-красивата баница, която съм правила! Толкова е пъстра и приятна за окото! А вкусът… о, вкусът! Не бях опитвала такова нещо преди! То всъщност си е зелник де, а такова нещо никога досега не бях правила, просто нямаме такава традиция в семейството… Майка ми е майсторка на дърпаната баница, но стандартна – със сирене. А зелници никога не е правила, нито пък някоя от бабите ми. Затова и аз досега не съм проявявала голям интерес към този вид баница, макар че от 1-2 зими (когато е царството на киселото зеле) се каня да пробвам какво ще се получи. Но все не се случваше… докато не видях приказната рецепта на Ванилка по-миналия месец. Толкова ме заплениха и рецептата, и разказаната приказка, че вече нямаше как да отложа! Даже усещах аромата на тази вкуснотия – сякаш преливаше от екрана на монитора! И аз почти изпаднах в положението на цар Лакомник, когото сън не го ловял, докато не опитал уникалната баница на бабата от закътаното селце… Видя ми се малко странно в плънката освен зеле и праз да има и боб, но реших все пак да спазя рецептата. И какво щастие! Защото резултатът е божествено вкусен! Празът идеално се връзва със зелето, чубрицата също. Чушката дава колорит и прекрасен аромат, а бобът просто довършва цялото това съвършенство.
Как съжалявам сега, че не съм правила и по-рано зелници – усещам една огромна празнина в досегашния си начин на готвене и на хранене! Колко много моменти на върховно удоволствие от този уникален вкус и аромат съм пропуснала… Но оттук нататък тази вкусотия със сигурност ще присъства редовно в зимното ни меню!
И макар че сезонът на праза и киселото зеле вече отмина, все пак публикувам рецептата:


3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3 сушени червени чушки
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица
1 пакет кори за баница

Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко вода и се оставя да се задуши известно време.
Празът се нарязва на кръгчета и се задушава в мазнина и малко водичка (може и зелева чорба) на слаб огън. Когато омекне, се добавят зелето, бобът, начупените чушки, чубрицата и още малко мазнина, ако има нужда, и всичко се оставя за още няколко минути на слаб огън. Ако е необходимо, се посолява на вкус; при мен чушките и бобът са предварително посолени, така че не добавям сол. (Олиото не съм го мерила, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!)
Баницата се реди, като в подмазана тава се слагат няколко кори и отгоре се разпределя част от плънката. Продължава се така, докато станат поне три етажа от кори и плънка. Завършва се с кори и отгоре се намазва с олио. Баницата се срязва на четири на кръст и се пече 30-ина минути в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор. Когато е готова, се напръсква с вода и се покрива с кърпа да се задуши.

Аз ползвах пълнозърнести кори, препечени на сач – те са 3 големи в опаковка (400 г); късах ги на големи парчета и ги редих в тавата. Плънката (по дозата, дадена от Ванилка) явно не беше достатъчна – не беше стигнала до стените на тавата и по края корите бяха сухи. Затова смятам, че ще бъде добре, ако малко се увеличи количеството й – и така съм я заложила в моята рецепта. Още повече, че този вид кори са малко дебели и груби, затова имат нужда от повече плънка. Пък и аз предпочитам по-богати баници, с повече плънка… За по-тънки и фини кори може оригиналното количество на продуктите да е напълно достатъчно.

Получи се приказен зелник, божествен на вкус! Чудесна комбинация на продукти и аромати. Но ако имате възможност и търпение, го оставете за другия ден след приготвянето – първия ден корите не бяха все още добре омекнали и стояха леко жилави, но на следващия си бяха дръпнали влага от плънката и се бяха отпуснали великолепно! Пък и се беше получила чудесна спойка между кори и плънка!
Понеже рецептата на Ванилка беше с печени чушки, и аз я приготвях така няколко пъти. Но откакто открих сушените чушки (в други ястия), осъзнах, че северняшкият оригинал няма как да не е с тях. Затова вече ползвам тях и горещо ги препоръчвам – печивата стават много по-вкусни и ароматни.

С последния за сезона праз, малко поизостанал, реших да направя още веднъж зелника, защото много ми хареса. Този път реших да пробвам с фини кори – бяха 500 г. Пак се получи чудесна баница, по-сочна от първата (вече с по-голямо количество плънка), но първият вариант сякаш ми хареса повече – струва ми се, че за тази плънка по-подходящи са пълнозърнестите кори може би точно затова, че са по-дебели и груби. А може би самите те ми допадат повече – имат по-богат вкус и аромат от тези с бяло брашно.

Но въпреки всичко зелникът пак е много сполучлив и вкусен! И красив, естествено!
Някой иска ли парченце? ;)