Кюфтета от морковено-цвеклов пулп и червен боб

Тези кюфтета са поредната импровизация, чиято цел беше да се оползотвори пулпът от моркови и цвекло, останали след изцеждането на сок. Този път исках да е нещо по-различно от обичайните морковени пръчици. И така, от една глава цвекло и десетина моркова се получиха приблизително 500 г стърготини. Към тях добавих налични в момента продукти – червен боб от буркан, праз (може да се замени с лук) и една малка зелена чушка, изостанала в хладилника (не е от незаменима важност). Няма да има нищо фатално, ако добавките са други или в малко по-различен грамаж.


500 г сварен (отцеден) червен боб
500 г пулп от моркови и цвекло
½ стрък праз (100 г)
1 малка зелена чушка
½ ч.л. кимион
1 ч.л. чубрица
½ ч.л. пипер меланж
1 ч.л. сол (бобът е солен)

Бобът се отцежда от течността, слага се в купа и се намачква с пресата за картофи. Празът и чушката се нарязват на ситно и заедно с пулпа и подправките се добавят към боба. Всичко се омесва добре (най-лесно става с ръка).

От сместа се оформят кюфтета, които се подреждат в незалепваща тава или върху хартия за печене.

Кюфтетата се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан около 25 мин. – докато хванат коричка отдолу, за да могат да се отлепят по-лесно. Тогава се обръщат и се допичат още 15-ина мин. В края на печенето може да се включи и вентилаторът – за по-равномерен загар и по-хубава коричка.

Освен във фурна кюфтетата могат се опекат и на сух тиган (при мен 4 броя не се събраха в тавата и ги пекох на тиган), но определено първият начин е по-лесен.
Кюфтета могат да се сервират с предпочитан сос, аз заложих на доматен.

Кюфтетата са чудесни – с хубава коричка отвън и мекички и сочни отвътре, без да се разпадат на трохи. Много са леки и нежни, може би малко овесени ядки ще ги уплътнят и ще станат по-стегнати, но това ще е тема на следващия опит. Засега и това ме устройва, много съм доволна от резултата – отговаря на очакванията ми!

Бурито с червен боб, ориз, царевица и чушка

Мексиканската кухня, или поне някои постни нейни представители, вече са твърдо в графата ми „Любими“. Тако или бурито – няма значение, еднакво вкусно е! То и доколкото схванах, особена разлика между тях няма – най-вече е в големината и формата (т.е. начина на прегъване на тортията). Така че с една и съща плънка направих и двете: за тако тортията прегънах на две като полумесец, а за бурито я завих на руло. А бурито на испански означава магаренце – дали заради товарния помощник на легендарния мексиканец, който продавал тази храна на улицата, или защото видът ѝ наподобява магарешки ушички, не е много сигурно…
За 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се завива на руло и буритото е готово за сервиране.

Всъщност за да отговяря на името си (да прилича на магарешки ушички), рулото би трябвало да се прегъне на две. Но за целта тортиите трябва да са по-големи и рулата да станат по-дълги. В крайна сметка и без да са прегънати, буритата са великолепни! И определено са по-лесни за ядене от такото заради формата си – при такото плънката изпада много лесно, докато тук всичко си е вътре в рулцето. Дори за още по-голямо удобство единият край на буритото може да се увие в салфетка или хартия, но това са екстри, ако се хапва на улицата…

Буритата са върховни! Плънката е божествена – приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката, изключително апетитна и ароматна. Последното се дължи на кориандъра, който придава типичното за мексиканската кухня звучене, но трябва да се внимава с количеството му, защото има много силна миризма. Тортиите също са фантастични – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. И са много по-добро решение от купешките…

Тако с червен боб, ориз, царевица и чушка

Не познавам в детайли мексиканската кухня, но това, което съм опитвала от нея (постно, разбира се), много ми допада. Едно от най-типичните ястия е тако – представлява прегъната на две тортия с плънка, която може да бъде най-различна. Аз естествено залагам на растителна – от червен боб, ориз, царевица, чушка и лук. Закъде обаче без най-характерните за Мексико кориандър и лют пипер (или чушки)? Тортиите също са домашно приготвени – от 50:50 пълнозърнесто пшеничено и царевично брашно. И така, за 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се прегъва на две и такото е готово!

Такото (още не съм измислила как да му казвам в множествено число; според правилата на българския език би трябвало да е „тàка“, но нещо не ми звучи добре) е превъзходно! Тортиите са великолепни – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. Плънката също е божествена – изключително апетитна и ароматна, приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката. Кориандърът прави чудеса, но не трябва да се прекалява с количеството му, защото има много силна миризма. А не препоръчвам да се пропуска или заменя с друга подправка, защото той придава специфичния мексикански вкус на ястието.

Хумус с червен боб и сушени домати

½ ч.ч. сух нахут (225 г сварен)
75 г червен боб от консерва (1/3 ч.ч.)
20 г сушени домати
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час (или малко повече).
Всички продукти се слагат едновременно в блендера, добавя се около ½ ч.ч. вода от варенето на нахута и всичко се разбива на гладко пюре. Ако се наложи, може да се добави още малко вода, за да може блендерът да смели всичко добре.

Хумусът е много интересен на вкус – с малко по-плътна текстура от червения боб и приятна нотка от сушените домати. Признавам си, че идеята за боба и доматите не е моя, но пък аз дообогатих ползваната рецепта с лимонов сок и кимион – те липсваха в нея. Традиционно хумусът се сервира с хляб – в случая обичайните арабски питки замених с лаваш. А как добре се вписа в едни изкусителни рулца с този тънък арменски хляб – намерението ми беше да го ползвам вместо сос, а той се оказа чудесен слепващ материал при завиването на рулцата!

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с цвекло и мусабах. 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

Рулца с лаваш, хумус и мексиканска плънка

В тези рулца си дават среща три национални кухни – мексиканската, арменската и арабската. Плънката от боб, ориз и царевица, подправена с пресен кориандър, е вдъхновена от кухнята на далечно Мексико. Завита е в характерния тънък арменски хляб лаваш, който пък преди това е намазан с един от деликатесите на Близкия изток – хумуса… Естествено всичко може да се приготви само в мексикански стил – ако се ползват тортии и гуакамоле вместо лаваш и хумус, и тогава би се получило тако или бурито. Но и тази комбинация на вкусове и аромати от цял свят си заслужава. Още повече, че аз обогатих плънката и с малко българска кладница и малко останал от хумуса нахут… От целия този интернационален сбор на вкуснотии само лавашът е купен.


1 ч.ч. червен боб от консерва
1 ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. царевица
½ ч.ч. сварен нахут
5-6 гъбки кладница (около 100 г), предварително печени
1 зелена чушка
1 глава червен лук
няколко стръка пресен (замразен) кориандър
люта чушка
хумус
лаваш


Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Чушката и гъбите се нарязват на лентички, лютата чушка – на ситно, и заедно с останалите продукти се добавят към лука. Държи се на котлона колкото да се загреят продуктите, няма нужда от дълго готвене.

Една кора лаваш се срязва на 4 и всяко парче се намазва с хумус. Отгоре се слага от плънката и се завива на стегнато рулце.

Използвах лаваш вместо тортии, защото наскоро го открих и ми е интересно и забавно да експериментирам с него. А идеята ми за хумус в рецептата беше да е в ролята на сос, въпреки че на гъстота няма нищо общо. Но точно това пък се оказа бонус в оформянето на рулцата – завиват се много лесно и не се развиват благодарение на хумуса, който се яви като лепило. Получи се и още един много добър ефект от него – добави леко кисела нотка, като дообогати останалите вкусове и аромати и направи рулцата изключително апетитни. Но не беше приготвен по класическата рецепта – този път в състава му имаше сушени домати и малко червен боб…

Рулцата са много апетитни, с богатство от вкусове и аромати. Ако не обичате люто, може да не слагате лютите чушки в плънката, а да поръсвате с тях само част от рулцата, преди да ги завиете – за ревностните любители на мексиканската кухня.

В рулцата много добре се вписват и резенчета домат (обаче не сготвен като част от плънката, а добавен върху нея при завиването), но може да се сервира и отделно като салата, в случая с тученица.

Сладки картофи с плънка от боб, гъби и авокадо

Понякога първата хапка лъже. Поне така се случи с мен с въпросния сладък картоф с плънка – опитвайки с нетърпение какво се е получило, изпитах най-голямото разочарование на света. Причините са ясни – имах огромни очаквания, защото рецептата беше представена като „най-вкусния пълнен печен сладък картоф“, и се бях връткала час и половина около печката… Чувствах се размазана! Но така и така имах пълна чиния пред себе си, реших да повторя. Оказа се, че с всяка следваща хапка става все по-вкусно, и докато не видях дъното на чинията, не се спрях. Беше фантастично ястие! С малко необичаен вкус, но много, много апетитно! Може би при първата хапка не бях загребала от всички съставки и особено от соса – оказа се, че той прекрасно овкусява сладкия картоф. Или просто са били нужни няколко хапки, за да разгърне ястието максимално всичките си вкусове и аромати. Леко е люто, леко сладко (приятно!) и леко кисело от соса и всички тези вкусове се комбинират и допълват чудесно. Така че ако сте смелчаци в кухнята, горещо препоръчвам тази рецепта!

За 2 порции са нужни:


2 средни сладки картофа
150 г печурки
1 ч.ч. сварен червен боб
З скилидки чесън
1 ч.л. лют червен пипер
1 ч.л. млян кориандър
щипка черен пипер

няколко стръка пресен кориандър (или замразен)

бучица кокосово масло (или струйка зехтин)

сол на вкус

½ авокадо

сос:
4 ч.л. сусамов тахан
сокът на 2 лайма

½ ч.л. сол


Картофите се измиват добре, набождат се с вилица на няколко места и се увиват в алуминиево фолио. Слагат се в тава и се пекат в загрята на 200 градуса фурна 1 час.
Междувременно се приготвят плънката и сосът.
Гъбите се нарязват на филийки, чесънът и пресният кориандър – на ситно.
Мазнината се загрява в тенджера и се добавят гъбите. Сотират се, като се разбъркват непрекъснато, за 2-3 мин. – докато започнат да отбиват течност. Тогава се посоляват и се добавят бобът, чесънът, лютият пипер, мленият и пресният кориандър и черен пипер на вкус (може и без последния). Всичко се разбърква няколко пъти, котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него. Непосредствено преди сервирането авокадото се нарязва на кубчета.
Сусамовият тахан се разбърква добре със сока от лайм и солта до получаването на гъстота за сос (ако е нужно, може да се добави малко вода или пък още тахан).
Изпеченият картоф се цепва по дължина и се посолява леко. Напълва се с гъбено-бобената смес и авокадото и се полива със соса.

Ястието е нетипично за нашенските вкусове, но си заслужава да се приготви. Продуктите са подбрани и съчетани чудесно, само количеството на плънката в рецептата на Ела Милс е прекалено много за 1 картоф, по-удачна е за 2 порции. Но пък сосът е идеален за една, поне за моя вкус… Затова има разлика в количеството на продуктите в първоначалната рецепта и в моя вариант.

В оригиналния сос има и зехтин и мед, но според мен те не са необходими – таханът си е достатъчно мазен, както и няма нужда от допълнително подслаждане на ястието; сладкият картоф се нуждае от друго – от киселина и сол за балансиране на вкусовете. Затова ако не ви се намира лайм, може да го замените с лимон, но определено първият вариант е по-добър…

Ражма (червен боб по индийски)

Размазващо вкусен! Изкусително ароматен! Богатство от подправки в перфектно съчетание. Това е ражма (ражма масала) или казано по-разбираемо – червен боб в ароматна смес, и естествено родината на тази божествена вкуснотия е Индия, в частност Пенджаб. Приготвя се много лесно, въпреки че списъкът с продуктите е малко стряскащ – нека дължината му да не ви плаши, 2/3 от съставките са подправки. Точно на тях се дължи и уникалният вкус на един най-обикновен боб, затова съветът ми е да не пропускате никоя от тях. А всички те се намират дори и в малките квартални магазинчета, единствено гарам масалата вероятно ще се наложи да си направите сами. В моята съм сложила карамфил, кардамон, канела, черен пипер, кориандър, кимион и индийско орехче (и хоп! – списъкът с подправките се удължи още!). Последните се запичат на сух тиган, докато се размиришат, и след като изстинат, се смилат. Може всичко това да ви изглежда сложно и като излишни разправии, но, уверявам ви – не е непостижимо, а вкусът накрая си заслужава!
На рецептата за ражма или червен боб по индийски попаднах в YouTube – има доста рецепти на индийки. Самите те имат някои разлики по между си, но моята се отличава от извора в една съществена точка – при тях всичко се пържи до второ пришествие (независимо дали първо лукът и после джинджифилът и чесънът или обратно), а при мен се задушава на слаб огън и с малко водичка. Доматът може да е нарязан на ситно или настърган, а джинджифиловата и чесновата паста (явно в Индия са на почит) замених с цели скилидки чесън и парченце пресен джинджифил. Даже и при боба има вариации – може да е суров и накиснат от предния ден във вода или предварително сварен. Аз заложих на първия вариант, но ако знаех, че ще ми се наложи да го варя 4 часа, че и отгоре (какъв беше тоя боб, сваряване няма! – хем беше накиснат цяло денонощие), щях да го подваря предварително…
Моята доза е по-малка от тази на изгледаните клипчета в нета, но спокойно ще излязат 3-4 порции, особено ако бобът се сервира, както обичайно правят индийците, със сварен ориз.


250 г червен боб, накиснат от предния ден в студена вода
¼ ч.ч. (4 с.л.) олио по избор (шарлан)
1 малка глава лук
1 домат
1 парче пресен джинджифил колкото орех
2 скилидки чесън
½ ч.л. лют червен пипер (може и повече, на вкус)
¼ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
1½ ч.л. (сол на вкус)
2½-3 ч.ч. вряща вода
няколко стръка пресен кориандър


Лукът, чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно, доматът се обелва и се нарязва на дребно (за по-лесно може и да се настърже – така люспата остава в ръката, джинджифилът също може да се настърже на ситно ренде).
Лукът се слага в суха тенджера на средно силен котлон и се оставя да се запече, като се разбърква. Налива се малко водичка и олиото и се задушава няколко минути под капак. Тогава се добавят доматът, джинджифилът, чесънът, лютият червен пипер, куркумата, кориандърът и кимионът. Всичко се разбърква и се задушава още 10-ина мин. Тогава се добавя бобът, разбърква се добре и се налива водата (количеството е в зависимост от желаната гъстота на соса). Ястието се оставя да заври и котлонът се намалява. Готви се така, докато бобът омекне. Накрая се добавят нарязаният пресен кориандър, гарам масалата и солта и се разбърква. Бобът се оставя да покъкри още 5 мин. Ако не желаете голямо количество сос, тенджерата може да се остави без капак да се изпари малко течността.
Ястието може да се сервира със сварен ориз – получава се учудващо добра комбинация – или само поръсено с пресен кориандър.

В някои рецепти срещнах и зелени люти чушки, нарязани на ситно и добавени заедно с домата, джинджифила и чесъна, а количеството на лютия червен пипер е по-голямо. Но аз не исках върло люто, а приятно налютяващо ястие. И такова ми с получи. Да отбележа, че и гарам масалата е леко люта. Така че всеки преценява сам за себе си дали и колко чушки и пипер да сложи.