Запеканка от тиквички

Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.

Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.

Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).

Бобена салата с червени чушки и лютеница

Бях замислила да спретна набързо най-простичкия възможен вариант на салата от боб – само с малко червен лук и оцет, даже и магданоз нямах под ръка. Но после се сетих, че имам и две червени чушки в хладилника, а бях приготвила и едно бурканче сос барбекю (вместо домати) за картофената манджа довечера. Така салатата от представите ми претърпя значително развитие… Единственото зелено, с което разполагах, беше босилек, но се оказа, че той се вписва чудесно в неочакваната импровизация. Сол и мазнина не съм добавяла – и в боба (салатен от буркан), и в соса има. Но за моя вкус е необходим и малко оцет, домашен естествено… Количеството на останалите продукти може да варира според желанието на всеки.


400 г сварен (отцеден) едър боб
½ глава червен лук
½ сурова червена чушка
3 с.л. лютеница (сос барбекю при мен)
пресен босилек (и/или магданоз)
ябълков оцет на вкус


Бобът се отцежда от течността, лукът се нарязва на полумесеци, чушката – на тънки лентички. Всичко се слага в купа, добавят се лютеницата и наситненият босилек и се разбърква добре. По желание се овкусява с малко оцет. Добре е салатата да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете.

Салатата не е кой знае каква иновация, по-скоро е реплика на класическия зимен вариант с праз и лютеница. Но е много вкусна и изключително свежа заради приятно хрускащата сурова чушка (досега съм ползвала все печени в комбинация с боб – с авокадо или с други зеленчуци), което естествено е по-полезният вариант.

Доматен сос за зимата

Доматеният сос освен за консумация в момента може да се приготви и за зимата – в бурканчета, които да се замразят или да се стерилизират. Първият начин е по-лесен (избягва се етапът с търсенето на голяма тенджера и врящата и пръскаща вода), но пък зависи колко място има във фризера. Важното е, че човек има избор!
А приготвянето на соса е по обичайния начин – без запръжки (изобщо без никаква мазнина), без захар, по възможно най-щадящия и здравословен начин.


2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и чесънът, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Пасира се до гладка консистенция и се насипва в бурканчета.

Оттук нататък възможностите са две – бурканчетата се стерилизират за 15-20 мин. или се оставят да изстинат и се прибират във фризера. Да се слага зехтин след пасирането на соса (преди сипването в бурканчетата) е напълно излишно – просто няма смисъл той да бъде замразяван, а още по-малко пък варен; който желае, когато си отвори бурканче през зимата, може да си добави тогава.

Естествено сос може да се направи и през зимата с домати от консерва (даже италианците твърдят, че се готви само така, не от пресни домати!), но безспорно си е удобство да си отвориш бурканче с вече готов материал…

Питки розички с патладжани

Красиви, съблазнителни и приятно ароматни – такива са тези очарователни розички. Патладжаните тук играят двояка роля – и като вкус, и като плънка, благодарение на която се получават прекрасните форми. При това са приготвени съвсем здравословно – изпечени са предварително на фурна без никаква мазнина. Тестото пък е чудно вкусно – пухкаво и изкусително хрупкаво, докато питките са топли. А допълнително ухание добавят и зелените подправки с чесън… С една дума – розичките са неустоими!

1/8 кубче (5 г) прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл затоплена бира

50 г зехтин
1 ч.л. сол
380-400 г брашно

2-3 патладжана (не дебели)
2 скилидки чесън
7-8 стръка магданоз
шепа листа босилек
30 г (3 с.л.) зехтин


Патладжаните се нарязват на кръгчета, посоляват се и се оставят един час да си пуснат горчивата вода. След това се измиват, подреждат се в незалепваща тава (или върху хартия за печене) и се пекат 20-ина мин. на 200 градуса на горен и долен реотан. Като поизстинат, се нарязват на половинки.

През това време чесънът се пасира, зелените подправки се нарязват на много ситно и всичко се разбърква със зехтина.

Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и втасалата мая. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса за 30-40 мин. във фурната.
Втасалото тесто се разточва на дълга и тясна правоъгълна кора (с приблизителни размери 55х22-23 см) и в 12 колонки се нареждат по 4 патладжанени полукръгчета с леко застъпване. С ножа за пица кората се нарязва на 12 ленти и отгоре се разпределя зелената смес.

Всяка лента се навива на руло, което се поставя изправено във форма за мъфини.

Готовите питки се слагат отново във фурната на 50 градуса да втасат за 40-50 мин.

Когато са бухнали достатъчно, фурната се включва на долен реотан с вентилатор, без питките да се вадят, и се пекат на 160 градуса 30 мин.

Готовите розички се изваждат от формата върху скара да изстиват, за да останат хрупкави.

Розичките са прекрасни – красиви, апетитни и ароматни. Тестото е много вкусно и пухкаво и докато са топли, питките са фантастично хрупкави. Но и изстинали и омекнали на другия ден, пак са чудесни. Патладжаните чудесно се вписват в печивото – и като вкус, и като плънка, с помощта на която да се получи ефектът на розички.

А когато се разчупят, отвътре също са много красиви и с интересни шарки.

Есенен ориз с листа от пащърнак

Оризът със зелении е обичано и често приготвяно ястие в българската кухня, но май основно с пролетна суровина – коприва, киселец, лапад. Аз лично добавям и по-непопулярните живовляк, червена мъртва коприва и врабчови чревца или казано иначе – каквото открия по двора. Но съвсем спокойно това простичко и полезно ястие може да се приготви и с някои от даровете на есента. Такова богатство се оказа реколтата ни от пащърнак, който тази година посадих за първи път – повечето от корените бяха съвсем дребни (бейби пащърнак 😉), но за сметка на това листната маса беше в изобилие. И как да не му стане жал на човек да изхвърли тази прекрасна ароматна и свежа зеленина, особено когато всичко е отгледано екологично чисто! А стръковете наистина ухаят чудесно!

Тогава ми хрумна да запазя поне част от тях – щом като в употреба влизат листата на цвеклото и морковите например, защо да не се използват и тези на пащърнака? И понеже ми се сториха малко по-груби, реших, че няма да са подходящи за салата – така остана възможността да бъдат сготвени. Можеше да е с елда, булгур, киноа или нещо друго, но аз заложих на обичайното – пълнозърнест ориз…

1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма връзка листа от пащърнак
1 глава лук

1 морков
10-ина стръка прясна чубрица
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
10-ина листа босилек
2 ч.л. сол
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се добавя към лука. Налива се малко водичка, посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават 15-ина минути, докато се слегнат и омекнат приятно. Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е с малко странен (в смисъл на непознат досега) вкус – листата от пащърнак нямат аромата на копривата или другите пролетни зелении. Но е достатъчно добро, за да бъде похапнато с апетит и голяма радост, че и зелената част на любимия пащърнак може да бъде оползотворена. Пък и тук е ролята на зелените подправки – те дават прекрасен аромат на манджицата. А ако се пропусне финалното добавяне на зехтин, тя става по-здравословна, но не и по-малко вкусна…

Салата от печени чушки

Това е една от най-тачените салати вкъщи и няма как да не е – от любимите печени чушки е. Те се комбинират успешно с какви ли не други продукти и много добре се вписват в най-различни салати. Но са прекрасни и съвсем натурални, затова и тази максимално простичка салата, толкова лесна и бърза за приготвяне (разбира се, ако чушките са предварително изпечени и обелени), е толкова обичана и ценена. На печените чушки са достатъчни само малко сол, оцет и зехтин, но ако към тях се добавят и чесън и босилек, нещата стават съвършени…


5-6 печени чушки
2-3 скилидки чесън
шепа листа босилек
сол на вкус
ябълков оцет
струйка зехтин


Чушките се накъсват по дължина на тънки лентички и се слагат в купа. Чесънът се смачква с ножа на дъската (така освобождава по-добре аромата си) и се накълцва на ситно, босилекът също се нарязва на ситно. Добавят се към чушките и салатата се подправя със сол и оцет на вкус и малко зехтин. Разбърква се и се оставя да престои, преди да се сервира, за да се ароматизират и овкусят добре чушките.

Салатата неслучайно е любима вкъщи – много е приятна, вкусна и ароматна. Босилекът и чесънът са напълно достатъчни, за да ароматизират и овкусят чушките, и просто няма нужда от нищо повече… Ако случайно не разполагате с пресен босилек, заменете го с магданоз – пак ще се получи чудесен резултат.

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?

Лятна паста – пълнозърнести фузили с чушки и домати

Много отдавна се каня да сготвя пастата така – да я варя направо в соса, а не предварително във вода. От доста време знам, че по този начин ставала още по-вкусна, и беше крайно време да го изпробвам лично. И съвсем очаквано се оказа напълно вярно! А какъв беше сосът ли? Той вероятно е много далеч от италианските стандарти за приготвяне на паста (които аз за съжаление не познавам в детайли) – това е по-скоро нашенската лятна манджа от чушки и домати. Но крайният резултат е толкова добър, че нищо друго няма значение. А когато всичко е прилично подлютено, нещата стават съвършени...
Освен че е божествено вкусна, пастата се приготвя изключително лесно и бързо, защото всичко се готви в една тенджера. Целта ми беше да направя само две порции, но се получиха като за много гладни – порядъчно големки:


1 глава лук
1 зелена чушка
1 червена чушка
2-3 скилидки чесън
2 люти чушки
3 средни домата
2 ч.л. сол
пресен босилек
125 г пълнозърнести фузили
струйка студенопресован зехтин


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, чесънът, лютите чушки и босилекът – на ситно. Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се запича на слаб огън в суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чушките (сладките и лютите) и чесънът и се разбърква още малко. Налива се водичка (не много, ако се наложи може да се добави още по-късно) и се добавят доматите, солта и босилекът. Като заври, се слагат фузилите, котлонът се намалява и ястието се готви до готовност на пастата. Ако е необходимо, може да се долее още малко вода – важното е фузилите да имат достатъчно течност, за да се сварят. Накрая (при изключен котлон) се добавя струйка студенопресован зехтин. Готовото ястие се сипва в чинии и се украсява с листенца босилек. Може да се поръси и с хранителна мая, но аз в момента не разполагах с такава.

Пастата е божествено вкусна – изключително ароматна, цветна и апетитна. А леко люта е просто невероятна! И наистина самото тесто е много по-хубаво, когато не е предварително варено във вода, а сготвено направо при зеленчуците. Естествено вместо фузили могат да се ползват всякакви други видове, но заради формата си (с много улейчета) спиралките задържат по себе си повече от соса и така стават по-сочни и апетитни.

Пастет от слънчоглед с печени чушки

Слънчогледовият пастет намира все повече нови приложения в кухнята ми. Освен че може да се хапва и самостоятелно – като салатка или за намазване на филийка, – е идеален за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци, за коктейлни хапки, а за баници, пайове и кошнички е направо трепач. Той е моят многофункционален заместител на сиренето и изварата в различни рецепти. Така че съвсем логично се появи и идеята да го комбинирам с печени чушки като заместник на катъка (още повече, че това, което се предлага в търговската мрежа под това име, е далеч от истината). И съвсем очаквано се получи много апетитно и красиво ястие – салатка, предястие, разядка или кой както иска да си го нарича...


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
няколко листа босилек
2 с.л. зехтин

3-4 печени чушки
1 ч.л. сол


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти без чушките (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес. Чушките се нарязват на ситно или се накълцват с нож на дъската, посоляват се и се добавят към слънчогледовата смес. Разбърква се добре и пастетът е готов за сервиране.

Пастетът е чудесен – свеж и апетитен, с много приятен цвят и вкус. И за пореден път слънчогледът се доказа като прекрасна алтернатива на млечните продукти.

Фузили от лимец с доматен сос и гъби

Това не е нова рецепта (то и какво ли ново да има в комбинацията на доматен сос и гъби), нова е само основната съставка – царевичните фузили отстъпиха мястото си на лимецови. Тогава търсех безглутенов вариант на примамливото италианско тестено изделие и бях много любопитна да опитам вкуса на царевичната алтернатива, докато сега целта ми е да представя един нов поне за мене продукт – паста от лимец. Извънредно съм щастлива, че открих такъв артикул на пазара, още повече произведен от българска фирма. На същия производител много ми хареса и пенето от спелта. Според мен тези два вида макарони са съвършената алтернатива на царевичния им братовчед (към който продължавам да съм скептична), както и на класиката от бяло брашно, пък било то и от твърда пшеница...


1 пакет (250 г) фузили от лимец

400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка

1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.

Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат (указаните на пакета 6-8 минути са много, достатъчни са не повече от 4-5).

В соса се прибавят задушените гъби и фузилите и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек или нещо друго зеленко. Който желае, може да добави и чаша бяло вино…

Лимецовите фузили заедно с пенето от спелта (всъщност външният вид няма никакво значение, просто това е решението на производителя) според мен са най-добрият избор за паста. Много са сполучливи – и като форма, и като вкус. Не се разпадат или разкашкват при варене и са изключително вкусни. И не пораждат никакви угризения у мен, които някога ме спохождаха, хапвайки класическите макарони от бяло брашно...

Магданозено-босилково песто с розмарин и маслини

Освен от един основен продукт – само от магданоз или само от босилек, чудесно песто може да се направи и комбинирано от тези прелестни ароматни подправки. А когато към тях се добавят и малко розмарин и няколко маслинки, се получава още по-богато и ароматно кулинарно творение.

1 голяма връзка магданоз

1 шепа листа от босилек (и малко връхчета от цветовете)

2-3 стръка розмарин

20-ина маслини

50 г орехи

3 скилидки чесън

40-50 мл зехтин (ароматен)

сокът на ½ лимон (или струйка ябълков оцет)

½ ч.л. сол

Всички продукти се пасират едновременно до гладка смес. Пестото се сипва в бурканче и се съхранява в хладилника.

Пестото е прекрасно – с прелестен зелен цвят, изключително ароматно и с много приятен привкус от маслините и розмарина. Подходящо е за различни салати, сандвичи или паста, идеално е за плънка на едни разкошни мини кифлички или може просто да се намаже на филийка…