Крем супа от наситнени броколи

Понеже останах очарована от супата от броколи, която приготвих неотдавна, тези дни си наумих да я повторя. Този път обаче реших да променя и опростя технологията на готвене – пропуснах запичането на лука в началото и просто залях зеленчуците с вода и ги сварих. Но – ето я голямата промяна – без броколите! Тях предварително накълцах в чопъра и ги оставих да престоят, след което ги добавих в тенджерата, когато другите зеленчуци бяха почти готови. Така постигнах двойна печалба – първо, образува се ценният сулфорафан, и второ, броколите запазиха хубавия си цвят, защото се готвиха за съвсем кратко време. А супата не само че отново стана чудесна, а е значително по-свежа и цветна!


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 л вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът, морковите и картофите се нарязват на едро, слагат се в тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин., до полуготовност. Тогава се добавят броколите и се готви още не повече от 5 мин. Тенджерата се сваля от котлона и всичко се пасира. Добавя се кокосовото мляко и се разбърква. При сервиране всяка порция се поръсва с конопено семе (или с каквото друго ви е на сърце).

Супата е колкото лесна и простичка, толкова и апетитна и красива. Не се различава драстично от предишния вариант, но със сигурност това е по-добрият начин за готвене – и по-лесен, и по-здравословен, и с по-хубав цвят на крайния резултат. А това я прави много по-свежа и привлекателна – и на вкус, и на вид.

Супа от броколи

В последните няколко години малко промених (затоплих 😇) отношението си към супите и започнах да се оглеждам за нови варианти. Така ми хрумна, че мога да се обърна към прекрасните броколи – щом стават чудесни супички от карфиол, защо да не се получи и от зеления им братовчед? И когато наскоро попаднах на тази, реших, че ще започна с нея, макар и с някои промени от моя страна. Много ми хареса идеята зеленчуците да се намачкат с пресата за картофи, вместо да се пасират гладко, за да личат ситнички цветни парченца от различните продукти, но се оказа, че не става – дръжките (не кочанът) на броколите не бяха омекнали достатъчно, а не исках да варя зеленчуците по-дълго. Така че пак в употреба влезе пасаторът, но по-важното е, че супата стана разкошна!


1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 глава броколи (500 г)
1 л вряща вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване

Лукът се нарязва на ситно, морковите и картофът – на кубчета, броколите – на розички (кочанът се обелва и също се нарязва на кубчета).
Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно, добавят се морковите и картофът и се готви още малко. Слагат се броколите, налива се водата и се добавят солта, чубрицата и джодженът. Супата се вари 15-ина мин. и се пасира (аз гледах да не е съвсем фино). Добавя се кокосовото мляко и се връща на котлона. Когато отново заври, котлонът се изключва, като тенджерата се оставя на него.

Супата е превъзходна – много ароматна и приятна. Нито един от продуктите не доминира неприятно над останалите и всички са в пълна хармония от вкусове и аромати (преди да се захвана изобщо с нея, имах известни притеснения какво ще излезе от броколи в супа, все пак досега не съм ги готвила по този начин). Но още с първата лъжица всичките ми съмнения се изпариха яко дим – просто съм очарована от резултата!

При сервиране всяка порция може да се поръси с конопено или някакво друго семе, лют пипер или кой каквото обича. Може и с хранителна мая, но установих, че поради силния ѝ характерен вкус и аромат се губи очарованието и индивидуалността на супичката – просто с тази добавка всички супи стават еднакви…

Гратен от броколи и картофи

Идеята за подобен гратен ми се въртеше доста отдавна, но все не се наканвах да го приготвя. Всъщност не бях измислила с какво да заменя сиренето и яйцата в обичайната рецепта. Дежурният заместител в такива случаи е тофуто, но някак си не го виждах просто нарязано на кубчета в тавата… Докато наскоро не ми хрумна идеята да го блендирам с малко вода, за да стане нещо като сосче. А то взе, че се получи чудесен резултат! Тофуто, което ползвам, е в саламура и е солено и приятно кисело на вкус.


1 глава (500 г) броколи
5-6 картофа (800 г)
200 г тофу
200 г вода от варенето на картофите
2-3 щипки джоджен
10-ина клонки мащерка
1 ч.л. сол
2 филии хляб


Картофите се обелват, нарязват се на средни кубчета и се сваряват на пара за 15-20 мин. (не до пълно омекване, после ще се пекат). Броколите се нарязват на дребни розички, кочанът се обелва и се нарязва на кубчета.
Тофуто се блендира с водата от варенето на картофите. Филиите се смилат на трохи в чопър.
Броколите и картофите се слагат в тавичка, добавят се джодженът, мащерката и солта и се разбърква. Всичко се полива със соса от тофу и се поръсва с трохите. Гратенът се пече около 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто.

Гратенът се получи очаквано добър – вкусен и ароматен. Сосът от тофу се оказа чудесна находка (след изпичане поразително прилича на смес от сирене и яйца) – придава много приятен кисело-солен вкус и аромат на ястието и даже съжалих, че не направих двойно количество от него. Зеленчуците също са прекрасни, а коричката от запечени трохи е изкусително хрупкава.

Броколи и моркови на пара върху канапе от картофено пюре

Това е възможно най-простичкото и непретенциозно ястие, приготвено по възможно най-простичкия и здравословен начин. Всичко е варено и толкоз! Простичко е и откъм използваните продукти и подправки. Известно време се чудих с какво да овкуся броколите и морковите – правила съм го и с копър, и с джоджен, и с мащерка, и с разни други билки и резултатът винаги е бил добър. Но този път реших да оставя нещата максимално изчистени – заложих само на самардала. Тя е чудесна подправка с уникален аромат и е любима вкъщи (ползвам я често вместо сол) и съвсем не сгреших, като се спрях на нея. За тези, които не я познават – внимавайте, солена е! В приготвянето ѝ се използва сол, така че после ястието няма нужда от посоляване. И се оказа, че е напълно достатъчна, за да се ароматизират чудесно зеленчуците, и им подхожда идеално. Картофите пък идеално се овкусиха само от зехтина и оцета. Но държа да отбележа, че оцетът е домашен и се различава от вкуса на купешкия – не е толкова кисел и остър, по-мек и благ е (и следователно слагам по-голямо количество, което пък се отразява на текстурата на пюрето). Затова и с него то става по-хубаво…
Количеството на продуктите е по желание и все пак ето някои насоки:


1 глава броколи (500 г)
4-5 моркова
½ консерва (от 340 г) царевица
2-3 ч.л. самардала (на вкус)
струйка студенопресован зехтин

1½ кг картофи (червени)
студенопресован зехтин
домашен ябълков оцет
3-4 ч.л. сол (на вкус)
малко вода от варенето на зеленчуците


Броколите се нарязват на розички, кочаните – на пръчици (долната част се обелва), морковите също се нарязват на пръчици. Зеленчуците се сваряват на пара за възможно най-кратко време – за да не омекнат броколите, морковите също остават леко хрупкави. Водата се излива (запазва се – за картофеното пюре) и в тенджерата се изсипват броколите и морковите. Посоляват се със самардала на вкус и се поливат със струйка зехтин. Накрая се добавя и царевицата.
Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват на пюре със сол, оцет и зехтин на вкус. Докато се пресоват, се добавя и малко от водата от варенето на зеленчуците – да се получи нежна текстура. Естествено може да се ползват всякакви картофи, но с червени резултатът е трепач – те са много сипкави и с тях пюрето става пухкаво и леко, просто прекрасно.
Сервира се, като във всяка чиния се оформя канапе от картофено пюре, а върху него се разпределят зеленчуци.

Въпреки че е приготвено по най-простичкия (но и щадящ!) начин, ястието е невероятно вкусно. И красиво – толкова е цветно! Това е идеален пример как може да се готви здравословно, с минимум продукти и подправки и пак да е божествено вкусно. Аз лично не мога да се наситя на съдържанието на чинията… А най-голямата ми радост беше, че и половинката ми, който никога досега не е искал да види броколи, с изненадваща за мен готовност каза да сипя и на него (а мислех, че ще кара само на картофено пюре). При това яде с охота и даже няколко пъти каза, че било много вкусно…

Пене от спелта с броколи и сметанов сос

Като всеки жив човек и аз понякога се изкушавам от продукти, които по принцип не одобрявам. Не за друго, а поне веднъж да видя какво представлява и вероятно повече няма да повторя. Така в количката ми в магазина се озова готварската соева сметана. Идеята ми беше да я комбинирам със задушени или сварени на пара броколи, но в последствие всичко това се добави към един пакет паста. В случая – пене от спелта. Естествено може да се ползва паста с всякаква друга форма и от други съставки, но тази от спелта много ми хареса. Пробвала съм и фузили от лимец на същия производител – и те са превъзходни. В крайна сметка се получи нещо много добро – и вкусно, и ароматно, а и цветно (за да постигна последното, реших да добавя и моркови и царевица). А най-добрата атестация дойде от двамата мъжкари вкъщи – мъжът ми, който изобщо не си пада по макарони и броколи, доста ги похвали, а котаракът старателно си облиза паничката…


1 пакет (250 г) пене от спелта
1 глава (500 г) броколи
2 глави лук
2 моркова
½ консерва от 340 г царевица
500 мл готварска соева сметана
10-ина клонки мащерка
щипка сух риган
2½ ч.л. сол (на вкус)
хранителна мая за поръсване


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина, за да се образува ценното вещество сулфорафан.
Лукът се нарязва на дебели полумесеци, морковите се настъргват на едро ренде. Пенето се сварява в подсолена вода за максимум 4-5 мин. (не се подвеждайте по 6-8, препоръчани на пакета) и се отцежда.

Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Налива се малко водичка и се задушава 7-8 минути на слаб огън, докато омекне. Тогава се налива сметаната и се добавят солта, мащерката и риганът. Котлонът се усилва и щом заври, се добавят наситнените броколи и морковите, разбърква се и се готви не повече от 4-5 мин. – просто броколите да омекнат съвсем леко, не да се преварят. Тенджерата се дърпа от котлона и се слага царевицата. Изсипва се свареното пене и се разбърква внимателно, за да не се разкъса пастата. Сервира се веднага, като всяка порция се поръсва с хранителна мая – става още по-вкусно и ароматно.

Въпреки че в суров вид соевата сметана не се отличава с кой знае какъв приятен вкус (и имах сериозни притеснения за крайния резултат), ястието се получи доста вкусно и ароматно, пък и цветно. Заслугата за прекрасния аромат е на задушения лук, мащерката, ригана и хранителната мая, а цветовите акценти са благодарение на морковите и царевицата (изпълниха идеално предназначението си). А ако имате малко търпение да не почнете веднага съдържанието на чинията (за разлика от мен), може да си налеете и чаша бяло вино, ще върви идеално!

Пица "Вегана" с броколи, гъби и лук

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
10-ина розички броколи
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1 голяма глава червен лук
2 ч.л. сол
щипка кафява захар Мусковадо
2-3 с.л. зехтин за готвене
сух риган


Розичките броколи се нарязват на по-дребни парченца (включително и дръжките) и се задушават на слаб огън в съвсем малко водичка и зехтин с ½ ч.л. сол за 4-5 мин. – само да променят цвета и аромата си, трябва да останат хрупкави.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън със захарта и 1 ч.л. сол в малко вода и зехтин за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу), намазват се с предварително приготвен доматен сос и отгоре се подреждат лукът, гъбите и розичките броколи. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 10 мин. на максимално загрята фурна (при мен това е 250 градуса) с вентилатор.

Пицата е разкошна – много ароматна и вкусна, с богата и цветна плънка. Тестото е нежно и тънко, прелестно хрупкаво отдолу и щедро гарнирано отгоре. Лукът придава лека сладост и невероятен аромат, гъбите – плътност, броколите – свежест. Важно е зеленчуците да са предварително овкусени (и леко сготвени), за да бъде добър крайният резултат. При сервиране пицата може да се поръси с хранителна мая – тя добавя допълнително вкус и аромат, наподобявайки поразително пармезан.

Броколи с елда

И двете съставки на това ястие влизат в графата на полезните и диетични продукти – много са препоръчвани от специалистите на желаещите да се хранят здравословно или пък да отслабнат. И броколите, и елдата са богати на множество витамини и минерали, а съдържат малко калории. Затова освен вкусно, ястието е и полезно и диетично. И се приготвя много бързо и лесно, както и другото, от което взех идеята – прекрасната комбинация на броколи с киноа. За някои елдата не е сред любимите продукти заради специфичния ѝ аромат, но това може лесно да се „замаскира“ с приятни подправки като джоджен и самардала, също и чесън.


1 глава броколи (500 г)
1 ч.ч. с връх (200 г) елда (натурална зелена)
2 ч.ч. вода
1 ч.л. сол
2 скилидки чесън
1-2 щипки сух джоджен
1½-2 ч.л. самардала (на вкус)
струйка ароматен зехтин


Броколите се накъсват на розички и се сваряват на пара. Поръсват се със самардала на вкус и се разбъркват, за да се осолят равномерно.
Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода със солта, наситнения чесън и джоджена. Когато е готова, се доовкусява с ½ ч.л. самардала (на вкус). Изсипва се при броколите, полива се със струйка ароматен зехтин и се разбърква.

Ястието е чудесно – бързо, леко и здравословно! Богато е на множество полезни вещества и същевременно нискокалорично. По желание при сервиране може да се полее със соев сос.

Наситнени броколи с киноа

Настоящото ястие е вариация на вече изпробвано и одобрено друго подобно, като тук картофите за заменени от предварително сварена киноа. Запазва се идеята броколите да се накълцат и да престоят така час и половина преди готвене. Така съветват китайски учени, за да се образува сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково.


1 глава (500 г) броколи
2 моркова
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3-4 скилидки чесън
3-4 щипки сух джоджен
3 ч.л. самардала (на вкус)
1 ч.ч. киноа
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сол


Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се много добре и се сварява в 1 ч.ч вряща вода с 1 ч.л. сол на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Морковите се нарязват на кубчета (или тънки полукръгчета – зависи от дебелината им; може да се оформят и с белачка на тънки лентички), чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Добавя се сварената киноа и всичко се разбърква добре. Ястието се оставя няколко минути да се смесят ароматите, преди да се сервира (добре се получава, ако за оформянето на порциите се ползва ринг).

Ястието е много вкусно, с богатство от цветове и аромати в състава си. И ако са прави китайските учени – изключително полезно!

Пюре от броколи

Свикнали сме да хапваме броколите нарязани на розички и обикновено в комбинация с други зеленчуци или зърнени храни, но съвсем случайно открих, че има и друг приятен начин да им се насладим. Докато се чудех как по-интересно да поднеса вече задушените с различни подправки розички, ми хрумна… да ги пюрирам! И така, след като в играта се включи и пасаторът, се получи нещо по-различно на външен вид, но пак толкова свежо и апетитно.


1 глава броколи (500 г)
4-5 скилидки чесън
2-3 стръка пресен джоджен
5-6 клонки мащерка
няколко листа босилек
1 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. самардала
(струйка ароматен зехтин)


Главата броколи се нарязва на розички, кочанът се обелва и също се нарязва на парчета. Всичко се слага в тенджера заедно с чесъна, джоджена и мащерката и на дъното се налива малко водичка. Посолява се и се задушава на слаб огън около 10-ина минути – докато броколите леко омекнат, но преди да са променили цвета си. Тенджерата се дърпа от котлона, добавят се босилекът и самардалата и всичко се пасира до гладка смес. Накрая се добавя малко зехтин (което съвсем не е задължително).

Съвсем изненадващо за мен, се получи превъзходно пюре! Надмина всичките ми очаквания! Много приятно на вкус, аромат и текстура. За овкусяването му може да се ползва или само сол, или само самардала, но трябва да се внимава с количеството им – самардалата съдържа порядъчно количество сол. А нея я слагам накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето губи аромата си.
Пюрето се връзва чудесно с картофи – на салата, пюре или печени, с ориз и какво ли още не… И е идеален начин за оползотворяване на някоя залежала в хладилника глава броколи…

Наситнени броколи с моркови, грах, царевица и картофи

Настоящата рецепта беше провокирана от една статия, в която според китайски учени броколите трябва да се накълцат на ситно и да престоят така час и половина преди готвене, за да се образува в тях сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково. Аз обаче реших да обогатя и оцветя нещата и с някои други зеленчуци… Крайният резултат е простичко и непретенциозно ястие, но много вкусно и ароматно. И ако са прави китайските учени – супер полезно! 😉 Количеството и съотношението на отделните продукти е на око и на вкус, долните мерки са ориентировъчни:


250-300 г броколи
3 сварени картофа (250 г)
2 моркова
½ ч.ч. замразен грах
¾ ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3 скилидки чесън
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. самардала (на вкус)


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Картофите се нарязват на не много дребни кубчета и се поръсват със самардала на вкус, за да могат да си поемат сол и да се овкусят предварително. Морковите се оформят с белачка на тънки лентички, чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, картофите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Разбъркват се добре и се оставят няколко минути да се овкусят, преди да се сервират.

Зеленчуците са си прекрасни и самостоятелно, но много добре се комбинират със сварена отделно елда (защо не и ориз или киноа например)… В този случай (а и изобщо) картофите спокойно може да се пропуснат – пак е достатъчно вкусно и засищащо.

Киноа с броколи

Не съм от тези, които залитат по всякакви екзотични и скъпи продукти, набедени за супер храни, безценни за здравето и осигуряващи ни едва ли не безсмъртие. Предпочитам сезонни и местни плодове, зеленчуци и варива – те са не по-малко богати на полезни вещества. Настоящата рецепта се отклонява от тези ми разбирания, но нали изключенията потвърждавали правилото… Пък и е интересно понякога човек да опита различни вкусове и аромати и да види с какво се хранят хората по света…

1 ч.ч. киноа

1 малка глава броколи (450-500 г)

1-2 скилидки чесън

2 ч.л. сол

(струйчица ароматен зехтин)

Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.

1 ч.ч. вода се слага да заври. Добавят се киноата и 1 ч.л. сол и се вари около 20 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.

Броколите се нарязват на малки розички, стъблата и кочанът (той се обелва) – на пръчици. Всичко се задушава в съвсем малко водичка (на дъното на тенджерата) с накълцаната на ситно скилидка чесън и 1 ч.л. сол за максимум 10 мин. Целта е водата да се изпари, докато се задушават броколите, а те да останат приятно хрупкави (друга опция е да се сварят на пара). Тенджерата се сваля от котлона и по желание се добавя малко ароматен зехтин. Прибавя се и сварената киноа и всичко се разбърква добре.

Експресно и вкусно ястие! Резултатът наистина е очарователен! Киноата ми напомня на вкуса на кафявия ориз, но е много по-нежна и дребничка от него, а комбинацията с броколи е изключително добра. Ако нямате ароматен зехтин, може да компенсирате букета му от ухания с джоджен и мащерка например (или други подправки по желание), които се добавят при броколите по време на задушаването им. Солта пък много успешно може да се замени с прекрасната самардала. А който желае, може изобщо да пропусне мазнината – ястието пак е чудно вкусно.

Пица "Вегана" с броколи, чушки и лук

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
10-ина розички броколи
1 голяма червена чушка
1 голяма глава червен лук
1½ ч.л. сол
щипка кафява захар Мусковадо
1-2 с.л. зехтин за готвене
сух риган

няколко листенца пресен босилек
струйка ароматен зехтин


Розичките броколи се нарязват на по-дребни парченца (включително и дръжките) и се задушават на слаб огън в съвсем малко водичка и зехтин плюс ½ ч.л. сол за 4-5 мин. – само да променят цвета и аромата си, трябва да останат хрупкави.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета. Задушава се на слаб огън със захарта и 1 ч.л. сол в малко вода и зехтин за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено.
Чушката се почиства от семките и се нарязва на лентички.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу), намазват се с предварително приготвен доматен сос и отгоре се подреждат лукът, розичките броколи и лентичките чушка. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 10 мин. на максимално загрята фурна (при мен това е 250 градуса) с вентилатор. След изваждане от фурната пицата се полива с тъъъничка струйка ароматен зехтин и се украсява с пресни листа босилек, а още по-добре е босилекът да е нарязан на тънки лентички, за да се разпредели равномерно навсякъде.

Пицата е превъзходна – богата, вкусна и много ароматна. Тестото е тънко и хрупкаво отдолу с щедро количество плънка отгоре. Лукът придава лека сладост, броколите и чушката – свежест. А заслугата за прекрасния аромат е на ригана и босилека. Важно е зеленчуците да са предварително овкусени (и леко сготвени – без чушката), за да бъде добър крайният резултат.

Идеална добавка към пицата е чаша бяло вино. И не бройте колко парчета сте изяли – оставете се на блаженството, което се разлива от небцето и стомаха по цялото тяло…