Показват се публикациите с етикет вино. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вино. Показване на всички публикации

30 януари 2024

Aроматна френска супа с гъби и лук




Божествено ароматната комбинация от гъби, карамелизиран лук и кокосово мляко ми е отдавна позната – от любимата ми рецепта за спагети. Затова когато приготвих настоящата супа, още с първата лъжица осъзнах, че тя е като течен вариант на моя сос за паста. Всъщност оригиналът на супата е малко по-различен – и като продукти (не са само растителни), и като техники на приготвяне (лукът се запържва в мазнина). Но както обикновено, аз променям рецептите, които са ми харесали, спрямо моя начин на хранене и готвене. Така се появи и кокосовото мляко в края (на мястото на задължителната за френската кухня сметана)… И гарантирам, че дори и приготвена с вода (при липса на бульон) супата е прекрасна!


3 глави лук
300 г гъби (печурки)
½ ч.ч. бяло вино
5-6 колонки прясна (или замразена) мащерка
щипка пипер меланж
1 дафинов лист
3 скилидки чесън
1 л зеленчуков бульон (или вряща вода)
2½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. (240 г) кокосово мляко (от консерва)


Лукът се нарязва на полумесеци, гъбите и чесъна – на филийки. Лукът се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавя се малко водичка и се задушава, докато се карамелизира. Налива се виното и се изчаква да поизври. Слагат се мащерката, черният пипер, дафиновият лист, чесънът и гъбите и се разбърква. Когато гъбите се слегнат, се налива бульонът, посолява се и супата се оставя да поври около 15 мин. Тогава се добавя кокосовото мляко и котлонът се изключва. При сервиране може да се поръси с наситнен магданоз или нещо друго зеленко – за цвят и свежест.




Супата е просто невероятна – божествено вкусна и ароматна. Комбинацията от карамелизиран лук, гъби и кокосово мляко е умопомрачителна, а виното и подправките допълват съвършенството. Супичката може да се сервира с всякакъв хубав хляб, но аз прибавих към нея любимата фарината – изкусително тъничка и апетитна.










04 февруари 2023

Галет с кисело зеле и праз




След прекрасния пролетно-есенен галет със зелении беше съвсем логично да се появят и други негови варианти, подходящи и за останалите сезони. Така се роди зимната му разновидност с вече утвърдената плънка от кисело зеле и праз (да не забравяме и голямата заслуга на сушените чушки). С тази плънка съм правила какво ли не – баници, рогчета, хачапури… Но със сигурност най-лесното и мързеливо от всички е галетът – просто технологията му на приготвяне е най-простичка и с минимум усилия, става изключително бързо, а вкусът му по нищо не отстъпва на по-засуканите печива.
При задушаването на зелето и праза този път не използвах никаква мазнина (затова трябва да се готви на средно силен огън, да се бърка почти непрекъснато и да се внимава да не загори), понеже в тестото има немалко количество зехтин.


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
40 г зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
500 г кисело зеле
2 стръка праз
1 сушена червена чушка
2-3 щипки чубрица


Зелето се нарязва и се слага в тенджера на средно силен котлон без никаква мазнина, като се разбърква честичко, за да не загори. Празът се нарязва на тънки кръгчета и се добавя към зелето, като бъркането продължава. Налива се малко зелева чорба и се оставят да се задушат известно време. Когато омекнат, се добавят нарязаната на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя за още няколко минути на изключен котлон. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода. Докато плънката изстива, се приготвя тестото.

Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине 10-ина минути.
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.




Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.




Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин.




Подобно на зеления си братовчед галетът е прекрасен – разкошно тесто, хрупкаво и ароматно, и изключително апетитна плънка. Тя стана малко дебеличка, но нарочно не я намалих – нека зеленчуците да са повече от тестото. На вкус галетът е същият като прелестните рогчета, но ги бие по много по-бързото и мързеливо приготвяне…












14 октомври 2021

Галет със слънчогледов пастет, киселец и коприва




Всяка година по време на бума на пролетните зелении, с повод (за някой празник) или без, поне веднъж правя един забележителен пай с форма на слънце. Изключително е красив и невероятно вкусен, но е малко връткав за приготвяне, затова си изисква повече време и по-специална нагласа. Тогава ми хрумна идеята от същите продукти (намалени наполовина) да оформя галет. И наистина всичко се получи много по-лесно и бързо, а е пак толкова вкусно. Даже допълнително улесних нещата, като намалих видовете зелении само до киселец, и то суров, без предварително задушаване (само с него разполагах в момента). Но при следващия опит добавих и малко коприва и пресен лук, с което нещата станаха още по-добри… 😇 В крайна сметка галетът може да се приготви с каквато разполагате или обичате зеленина – изобщо не се съмнявам в блестящия краен резултат!


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
45 мл (40 г) зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (40-50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка зелен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта.
Киселецът, копривата и лукът се нарязват на ситно и заедно с подправките се добавят към пастета, като се разбърква добре (може зелениите да се добавят към вече пасирания слънчоглед и да се смелят заедно с него).
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.




Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.




Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин. – до златист загар отгоре.




Галетът е фантастичен! Хем се надявах на точно такъв резултат, хем имах известни притеснения – дали плънката ще е достатъчно (или пък няма да е прекалено много), как ще е на киселина, дали тестото ще се изпече добре, или пък няма да стане сухо и твърдо… За щастие нито едно от тези опасения не се оправда. Плънката е чудесна на вкус и аромати и накиселява в рамките на приятното, а количеството ѝ е съвършено. Тестото пък е вълшебно – вкусно и хрупкаво, идеално изпечено. 






Поради начина на оформяне в пая „Слънце“ хрупкат само връхчетата, а в галета тестото е хрупкаво отвсякъде (включително и отдолу, дори и след като се премести в чиния). Единственият му недостатък е, че се получава не много голям (около 20 см в диаметър) и се замислям дали следващия път да не направя направо два… 😉










11 август 2020

Морковени пръчици със семена




Вкъщи сокове не се правят особено често, въпреки че разполагаме с добра техника – споделям убеждението, че плодовете и зеленчуците са по-полезни в своята цялост. И все пак от време на време пием сок от моркови. Но винаги ме е било яд да изхвърлям сухия остатък (пулпа), защото обикновено не ми достига време или вдъхновение да се занимавам с него. Но при последното изстискване на морковите твърдо реших – този път ще употребя и стърготините! Потърсих някакви рецепти из нета, но те не ме удовлетвориха и затова се наложи да поекспериментирам сама. И какво щастие – още от първия път се получиха фантастични пръчици! Понеже пулпът беше 400 г (получен с бавнооборотна сокоизстисквачка), реших да пробвам само с половината от него и съобразих останалите продукти с това количество. За мой късмет се получи тесто точно колкото за голямата тава. Много ме теглеше към любимото ми пълнозърнесто брашно от спелта, но по малко странни обстоятелства неодавна се сдобих с два пакета типово, така че трябва да ползвам и него... Но смятам, че пръчиците ще се получат добре и с други видове брашно, евентуално само може да се наложи да се коригира количеството му. И понеже първият опит свърши очаквано бързо (той беше с вода), още на следващия ден оползотворих и останалите 200 г пулп, като този път замених водата с вино. Ако се чудите кои са по-хубави – и по двата начина стават чудни (макар че има лека, но не особено съществена разлика във вкуса), така че всеки ще си избере каква течност да ползва. С вино стават малко по-хрупкави и сякаш по-бързо се изпичат (затова и на снимките са леко по-тъмни, първите с вода имаха по-свеж оранжев цвят), но прясно изпечени и тези с вода са хрупкави. А на другия ден и двата вида омекват, но пак са толкова хубави. Ако останат до тогава де...


200 г пулп от моркови
50 г зехтин
50 мл бяло вино (или вода)
2 ч.л. сол
20 г маково семе
20 г сусам
20 г ленено семе
20 г конопено семе
2 ч.л. стрит риган
2 ч.л. стрита балканска чубрица
200 г типово брашно
1 бакпулвер


Морковеният пулп се слага в купа и се добавят зехтинът и виното (водата). Разбърква се и се добавят семената и брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), смесено с бакпулвера. Омесва се меко тесто, което се разточва върху хартия за печене на тънка кора. Заедно с хартията се приплъзва в тавата и с кръгъл нож се нарязва на тънки лентички.




Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 15 мин. Тавата се изважда от фурната и прорезите се минават втори път с ножа, като пръчиците леко се раздалечават, след което се допичат още 3-4 мин. Оставят се да изстиват в тавата (който има търпение да чака...) – така стават хрупкави.






Пръчиците са прелестни – прясно изпечени (още топли или вече изстинали) са изкусително хрупкави отвън и мекички и въздушни отвътре. Не са твърди като солети или гризини, под апетитната коричка са нежни и пухкави. И са наистина чудесно оползотворяване на морковения пулп, защото са с голямо количество от него – 1:1 с брашното (в нета намерих една примамлива рецепта, но беше само с 50 г пулп на доста повече брашно), с което слагат край на всички угризения за в бъдеще, че изхвърлям нещо употребимо...










12 март 2020

Постно ризото с кладница




Ризотото е емблематично италианско ястие, простичко и лесно за приготвяне, стига да се знаят някои тънкости. Защото това не е просто сварен ориз с гъби или зеленчуци, а сочно и креместо ястие, но не и чорбаво. Как се постига тази специфична текстура? Първо, трябва да се използва правилният сорт ориз (например арборио) – топчест и нишестен. Второ, за да се получи креместият ефект, по време на варенето течността се добавя на части при непрекъснато бъркане – така от движението на зрънцата ориз в тенджерата се освобождава нишестето. И още нещо много важно – за да се за запази въпросното нишесте за ястието, оризът не се мие преди варенето! Това е единственият компромис, който направих при приготвянето на ризотото, защото по правило винаги накисвам ориза (за останалите ястия) от предния ден. Но тук просто нямаше как… За сметка на това пък съвсем успешно избегнах задължителното в традиционните рецепти запържване – първо на лука, после и на ориза. Първо запекох лука на суха тенджера (прилагам тази техника в много други манджи), а след добавянето на зехтина и ориза само разбърках и веднага налях виното. Така няма никакво пържене, но това не попречи на ястието да стане невероятно вкусно! Последната тънкост е да се прецени колко течност да се сложи и кога оризът е готов. При мен 1 литър бульон стигна точно за 200 г ориз и когато беше поета и последната част от него, оризът беше добре сварен (без да е разварен и омекнал прекалено), а ястието – сочно и креместо. За варенето може да се ползва и просто вода, но е по-добре да се свари бульон (за по-богат вкус и аромат). Аз се колебах между две възможности – да сваря за 7-8 мин. гъбите и да ползвам гъбения бульон или да направя зеленчуков. В крайна сметка реших, че не искам гъбите да са като измити в ризотото (т.е. сварени), затова ги задуших в малко зехтин и се спрях на втория вариант на бульон. Всичко това е достатъчно за 4 порции.


200 г ориз арборио
1 глава лук
1 скилидка чесън
150 мл бяло вино
студенопресован зехтин
1 с.л. хранителна мая + още малко за поръсване при сервиране

300 г кладница
струйка зехтин
1 скилидка чесън
3-4 клонки мащерка
½ ч.л. сол

за бульона:
1 л вода
1 глава лук
1 морков
1 корен пащърнак (или стрък целина)
2 ч.л. сол


Първо се приготвя бульонът, като зеленчуците се нарязват на едро, заливат се със студена вода, добавя се солта и се варят 20-ина минути след завирането. Когато е готов, бульонът се прецежда, но се държи горещ.
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на ситно, мащерката и солта. Оставят се да се задушават под капак още 5-6 мин. Изваждат се в чиния и в същата тенджера (без да се мие) се сипват лукът и чесънът, нарязани на ситно. Запичат се на сухо няколко минути на среден огън – докато замиришат приятно и омекнат леко. Тогава се налива мъничко зехтин и се добавя оризът. Разбърква се за кратко и се налива виното. Когато оризът го поеме и почти не е останала течност в тенджерата, се налива малко от бульона – колкото да покрие ориза. Вари се при непрекъснато бъркане, докато почти всичкият бульон се поеме. Тогава се налива нова порция бульон и всичко се повтаря до свършването на течността и сваряването на ориза до почти готовност (не трябва да е разварен, а алденте). След добавянето на последния бульон, докато все още има течност в тенджерата, се изсипват гъбите и се разбърква. Ястието се доварява до получаване на креместа текстура – не трябва да е чорбаво, нито твърде сухо. Тогава се налива още малко зехтин и се разбърква. Накрая се овкусява с 1 с.л. хранителна мая. Ако не сте сигурни дали оризът е добре сготвен, може да се ориентирате по времето за варенето му – отнема 18 минути (толкова пише и на пакета).




В дълбока чиния се сипва ризото и се поръсва с хранителна мая, а малко див лук придава цвят и свежест на порцията.




Ризотото е божествено! Кладницата се оказа много добър избор (вместо обичайните печурки и/или манатарки по повечето рецепти) –  тя придава превъзходен аромат на ястието, а с хранителната мая (която замества пармезана от класическата рецепта) нещата достигат до съвършенството…








26 март 2018

Кладница на фурна




Това е една чиния, визуално безкрайно далеч от съвършенството на Мастършеф. Но за сметка на това съдържанието ѝ е умопомрачително вкусно! А как само ухае цялата кухня, докато ястието е във фурната… Ммм… Иначе нещата са от прости по-прости – един основен продукт, няколко подправки и бързо и лесно приготвяне. Подправките са на око, така че всеки ще прецени сам за себе си колко да ръсне… Но комбинацията им ми е любима и крайният резултат винаги е много добър! Количеството на гъбите също е по желание (една опаковка от магазина е 300 г).


300 г кладница
сух чесън
пипер меланж
кимион
кориандър
сол
струйка соев сос
струйка шарлан
100 мл бяло вино


Гъбите се почистват и се подреждат на един пласт в голяма тава (може да се застъпват съвсем малко). Поръсват се с подправките на вкус – чесънът и кориандърът може да са повече, пиперът и солта – по-пестеливо (и соевият сос е солен). Поливат се с малко соев сос, налива се виното и тавата се покрива с алуминиево фолио. Гъбите се пекат 20 мин. на 180 градуса. Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйчица шарлан.




Изпечените гъби са фантастични – божествено вкусни и ароматни, с изкусително сосче. Без съмнение комбинацията от горните подправки е изключително успешна…








03 февруари 2018

Задушено зеле с гъби, чесън и копър




Обичайният начин за готвене на прясно зеле вкъщи е с домати и задължителната подправка е червен пипер. Настоящата рецепта обаче дава нов прочит по темата. Бях си я харесала (трудно може да се нарече точна рецепта, бяха само изброени продукти без конкретизирани количества) в един готварски форум преди много години и все се канех да я пробвам някой слънчев ден… И така, въпросният ден най-сетне дойде! Оказа се, че зелето е много вкусно и без дежурните домати и червен пипер, защото копърът и чесънът в добавка с гъби и вино го ароматизират по изключителен начин. Ястието е невероятно вкусно и ароматно и се приготвя много бързо и лесно!
За 4 порции са нужни:


1 средна зелка (1 кг)
2 средни моркова
7-8 печурки (100-120 г)
4-5 скилидки чесън
½ ч.ч. бяло вино
няколко стръка копър
струйка шарлан
2 ч.л. сол (на вкус)
¼ ч.ч. вода (или по-малко)


Зелето се нарязва на едро, морковите – на пръчици, гъбите – на резенчета, чесънът – на шайбички.
Зелето се запържва в малко шарлан, като се бърка непрекъснато. Посолява се леко, за да се слегне по-бързо. Добавят се морковът, гъбите и чесънът и се бърка още малко. Наливат се виното и малко водичка и се оставя на слаб огън да се задушава 15-20 мин. Тогава се посолява още на вкус и се оставя без капак, за да се изпари останалата течност. В последната минута се слага наситненият копър и когато тенджерата се свали от котлона, се налива още малко шарлан.




Зелето е фантастично! Копърът и чесънът го ароматизират по невероятен начин (явно тази комбинация подхожда и на зеле, не само на пресни картофки и зелен фасул) – ястието е изключително ароматно и приятно на вкус. Гъбите и виното също дават своя принос и допълват богатството от вкусове.







02 юни 2017

Пай с вишни




тесто:
200-220 г брашно
5 с.л. зехтин
100 мл затоплено сухо бяло вино
2 с.л. кафява захар
настъргана кора от ½ лимон

плънка:
500 г вишни, изчистени от костилките (неизчистени – около 600 г)
100 г кафява захар (на вкус)
2-3 с.л. галета
½ ч.л. канела


Виното се затопля, добавя се захарта и се разбърква, докато се разтопи. Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат виното и зехтинът. Омесва се средно меко тесто – да се получи гладка топка. Разделя се на 2 части – 1/3 и 2/3 от общото количество, и се оставя да си почине, докато се изчистят вишните.
Голямата топка тесто се разточва на кора с големина 25-26 см и се слага във форма с диаметър 20 см, покрита с хартия за печене, като се оформя 2-3 см борд по стените. Поръсва се с малко галета.




Вишните се отцеждат от отделилия се сок и се разбъркват със захарта, галетата и канелата. Изсипват се във формата, заравняват се леко и тестото от стената се загъва върху тях.




Втората топка тесто се разточва на кора с диаметър 20 см и с нея се покриват вишните. Притиска се леко в края, за да залепне върху долното тесто, и се набожда с вилица, а в средата се прави звездичка с остър нож, за да може паят да диша.




Пече се в предварително загрята фурна на 200 градуса около 45-50 мин. Оставя се да се охлади за 5-10 мин. и се изважда от формата. Изстиналият сладкиш се поръсва с кокосови стърготини (или който желае с пудра захар, но аз не съм ѝ любител).






Паят е великолепен. Тестото е много вкусно и ароматно, плънката е сочна и свежа. Вишните са идеален плод за сладкиши – придават им кисела нотка и ги правят леки и изкусителни.








13 април 2017

Пролетни кошнички с коприва, киселец и слънчоглед




Тези приказни кошнички са въплъщение на убеждението ми, че храната трябва да е полезна, вкусна и красива. Те са реплика на един изключителен пай с лапад и много зелени подправки – красив и невероятно вкусен. Беше върховно удоволствие човек да си хапне от него. Но тази прелест има един малък недостатък – зелениите претърпяват термична обработка, което противоречи на разбиранията ми за правилната храна. И понеже тестото е много вкусно и чудесно се връзва с подобна плънка, реших да променя нещата, та хем в рецептата да се запази доброто тесто, хем и плънката да остане сурова. И така, не беше трудно да се роди идеята за въпросните кошнички – тестото се изпича предварително и после се пълни с полезна сурова плънка от коприва, киселец, магданоз и разни други зелении… Така и вълкът сит, и агнето цяло! А крайният резултат е забележителен – изключително красиви, вкусни и ароматни пролетни кошнички!
За разлика от пая тук брашното е по-малко, защото тестото няма да се разточва и няма нужда да е по-твърдо; даже напротив – трябва да е по-меко, за да се разпредели по-лесно във формичките. Бройката на кошничките зависи от големината на формичките и от това, колко дебело/тънко ще се разпредели тестото в тях – с формички с диаметър в горната част 6 см излизат 45-50 броя.
Плънката подлежи на всякакви вариации и комбинации, количеството на зеленолистните е ориентировъчно и все пак би трябвало спокойно да стигне за всички кошнички.


375 г пълнозърнесто брашно
9 с.л. зехтин
200 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

80-100 г коприва
1 букетче киселец (50-60 г)
1 връзка магданоз
4-5 стръка пресен чесън
2 стръка пресен лук
няколко стръка джоджен

200 слънчоглед, накиснат от предния ден във вода
1 ч.л. сол (на вкус)
1 лимон (или повече – зависи колко е голям и кисел)

глухарчета
червена мъртва коприва


Брашното се пресява (не всичкото наведнъж), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто – няма нужда да се меси дълго, само колкото да се събере на гладка топка. Трябва да е мекичко и пухкаво (ако е необходимо, се добавя още брашно).
От тестото се късат топчета с големината на орех (14-15 г) и с пръсти се разпределят във формичките (няма нужда да се подмазват предварително) така, че да се покрият плътно, но не прекалено дебело дъното и стените. Ако формичките не достигат за всичкото тесто, кошничките се правят на два пъти.




Тестото на дъното се набожда с вилица и кошничките се пекат на 175 градуса в предварително загрята фурна на долен и горен реотан около 15 мин. Изваждат се от формичките (става много лесно, изпадат сами като се обърнат) и се оставят да изстинат.




През това време се приготвя плънката.
Слънчогледът се пасира със солта, лимоновия сок и пулпа, останал след изстискването. Ако е необходимо, се слага и малко водичка, за да стане сместа гладка. Добавят се чесънът, лукът и магданозът и пак се пасира. Сместа се прехвърля в купа. Копривата се намачква, за да се обезвредят парливите частици. Заедно с киселеца се нарязват на ситно и се разбъркват със слънчогледовия пастет. Може всички зелении да се пасират заедно със слънчогледа или пък всички да се нарежат, но аз реших така – копривата и киселецът да се усещат в плънката, а чесънът и лукът да са наситнени по-фино (както и магданозът заради дръжките). Кошничките се напълват с плънката и се украсяват с глухарчета, червена мъртва коприва или други ядливи цветя.






Кошничките са изключително красиви и ароматни, с невероятен свеж вкус. Доставят неимоверно удоволствие първо на душата, защото се консумират първо с очите, а след това и на небцето. Създават ведро пролетно настроение на масата с тези малки слънчица, накацали отгоре им, а когато човек си отхапе от тях, това настроение се разлива по цялото му тяло…










18 април 2015

Постен лападен пай „Слънце“




Това е един много оригинален италиански пай – и извънредно красив, и изключително вкусен. Нетът е пълен с рецепти и снимки, но аз видях за първи път тази красота тук и естествено я преформих според своите разбирания. Италианската рецепта логично е с рикота и пармезан в плънката и със спанак, но става вкусно с всякаква зеления или дори комбинация от 3-4 вида. Първия път, когато го приготвих, разполагах с лапад и ползвах него; последваха импровизации с букет от няколко зелении – киселец, коприва, лозови и липови листа, и резултатът отново беше впечатляващ! Другите промени в плънката са ясни – слънчогледовият пастет замества сирената, а без аромати накъде?! – затова са пресният лук и чесън и зелените подправки. Аз слагам много подправки, но ако нямате или не обичате някоя от тях, спокойно може да я пропуснете или да я заместите с друга предпочитана… Освен това замених бялото брашно с пълнозърнесто (обикновено пшеничено, но много добре става и със спелта) – получава се изключително успешно постно тесто, приятно и лесно за работа, вкусно и ароматно. Много е подходящо и за други постни тестени нещица (разни тарти, кошнички и тем подобни)!


тесто:
400-420 г пълнозърнесто брашно (пшеничено или от спелта)
90 мл (80 г) зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
300 г лапад (или комбинация от зелении – киселец, коприва, лозови, липови листа…)
1 връзка пресен лук (5-6 стръка)
1 връзка пресен чесън (5-6 стръка – зелената част)
1 ч.л. сол
зелени подправки – джоджен, магданоз, риган, розмарин, чубрица

200 г белено слънчогледово семе
сокът от 1 голям лимон
1 ч.л. сол (на вкус)

 
Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, разделя се на две топки (едната е мааалко по-голяма – за отгоре), покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Лападът (съответно зелениите), лукът и чесънът се нарязват и се задушават с малко вода и 1 ч.л. сол за съвсем кратко, само да спадне обемът им. Свалят се от котлона и се добавят зелените подправки, нарязани на ситно – може да са пресни, сушени или дори замразени. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре.

Едната топка тесто се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър около 30 см. Заедно с хартията се приплъзва в тавата.




Отгоре се разпределя плънката, като се оставя 1 см до края на тестото.




Втората (по-голямата) топка тесто се разточва на кора със същата дебелина и с помощта на точилката (премята се внимателно върху нея) се прехвърля върху плънката. Краищата на двете кори се притискат с вилица, за да не изтече плънката, а в средата се поставя чаша, за да маркира центъра (т.е. слънцето). Останалото извън чашата тесто се нарязва радиално с остър нож (аз ползвах този за пица) на парчета с дебелина около 2 пръста,




след което всяко парче се завърта странично – получават се лъчите.




Така оформеният пай се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 мин., като накрая може да се запече за 1-2 мин. само на грил за приятна коричка (да се внимава да не изгори!!!).




Паят става прекрасен с всякаква зеления, но е изключително хубав, ако в плънката се сложи киселец – крайният резултат накиселява много приятно, но трябва да се внимава с количеството му, за да не стане прекалено кисело; най-добре е да е около една трета от общото количество зелении (да се внимава и с лимоновия сок в слънчогледовия пастет). Лозовите листа също се усещат много приятно, а колкото и да е странно за някого, липовите се оказаха чудесно попадение! Щом 1-годишната ми племенница също си хапна с апетит от пая, а 5-годишната ѝ кака си облиза пръстите и поръча на майка си и тя да ѝ направи, няма какво повече да говорим… А аз не очаквах, че даже ще го опитат заради зелената плънка (е, малката какво ти разбира, но голямата наистина много ме изненада – не само че го хареса, а че изобщо го яде)…




Паят е чудесен и върви перфектно с остатъка от бялото вино, а защо не и с чаша студена биричка… Така че – добър апетит и наздраве!
А така изглежда с брашно от спелта – пак толкова красив, но още по-вкусен!