Постна руска салата с майонеза без олио

В миналото не минаваше Нова година или друг голям семеен празник по нашите земи без руска салата. Това е класика, любима на мнозина, а за мен специално – и с голяма сантиментална стойност (особено откакто от менюто ми излязоха животинските продукти)… Доста години не бях опитвала това любимо от детството блюдо и стоически отказвах дори да мисля за него. Но напоследък започнах да правя опити за модификации само с растителни продукти. Така се появи един много добър вариант само от картофи, моркови, кисели краставички и царевица и със зехтин вместо майонеза (ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на майонеза), който беше предназначен за новогодишната трапеза под формата на венец или елхички и звездички. Но това не ми беше достатъчно – исках да заменя и щедрото количество зехтин с по-здравословна алтернатива. Тогава реших да ползвам за майонеза вече изпитаният слънчогледов сос без олио, като употребя течността от консервата грах (наложи се да добавя и малко от саламурата на краставичките, за да станат 150 г). Въпреки че се получава малко по-рядък от стандарта за майонеза, сосът е идеален на гъстота, когато започне да се разбърква с нарязаните на кубчета зеленчуци. И последно уточнение – някой ще рече: „Що щат царевица и лимонов сок в руската салата?“ Ами така ми е по-вкусно – обичам да ми е по-киселко, а царевицата идеално имитира жълтъците на сварените яйца в салатата. Количествата и съотношението на продуктите е по желание – на око, на цвят и на вкус; ето колко използвах аз:


10 средни картофа (1 кг)
10-ина кисели краставички (300 г)
4-5 моркова (300 г)
1½ ч.ч. (220 г) грах от консерва
1½ ч.ч. (220 г) царевица
лимонов сок на вкус
2-3 ч.л. сол (на вкус)

100 г белен суров слънчоглед
110 г аквафаба от граха
40 г саламура от краставичките
100 г сок от лимон (включително и пулпът)
½ ч.л. сол
1 ч.л. горчица


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много (за 7-8 мин., ако са по-тънки – за по-кратко). Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, посоляват се и се разбъркват леко. Краставичките също се нарязват на дребни кубчета и заедно с граха и царевицата се добавят към картофите. Сипва се лимоновият сок и всичко се разбърква. Количеството на солта и лимона е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата и грахът също са солени. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от вкуса на всеки.
Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти за майонезата се блендират заедно до гладка пухкава смес. Добавя се към зеленчуците и се разбърква добре.

Салатата е феноменална! Особено като престои малко, за да се овкусят добре всички зеленчуци. Трябват върховни усилия на волята, за да се спре човек навреме, преди неусетно да е погълнал огромно количество…

И на вид, и на вкус е идеална имитация на класическата руска салата. А е в пъти по-лека и здравословна от нея. Толкова съм доволна от резултата! Душата ми ликува, небцето ми пирува! И не ме питайте колко изядох направо от купата с голямата вилица, докато пишех рецептата! 😊

Кладница с жасминов ориз

Гъби с ориз – класическо ястие, което звучи дори малко скучно и изтъркано, и все пак е достатъчно вкусно. Но когато оризът е жасминов, а гъбите – кладница, нещата минават на друго ниво. И двата компонента са изключително вкусни и невероятно ароматни сами по себе си и затова ястието с тях става феноменално. Подобно великолепно нещо е ризотото (отново с кладница), но приготвянето му е малко по-връткаво. Докато настоящата рецепта е съвсем простичка и лесна за приготвяне, при това – по изключително здравословен и щадящ начин.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1½ ч.ч. вода
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло (10 г)
2 скилидки чесън
струйка соев сос
щипка мащерка
½ ч.л. сол
черен пипер на вкус

1 морков
50 г грах
2-3 пера пресен лук


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се слага във вряща вода със сол – вари се, докато я поеме.
Гъбите се накъсват по дължина на ивички, като по-дългите парченца се срязват на две. Морковът се нарязва на тънки пръчици (на дребното ренде Бьорнер), зелените пера лук – на ситно.
Гъбите се запържват за 2-3 мин. в малко кокосово масло на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят наситненият чесън и соевият сос. Разбърква се и се добавят морковите. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. (ако кладницата се готви дълго, става жилава). Подправя се със сол и черен пипер на вкус и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Добавят се грахът, свареният ориз и зеленият лук, разбърква се добре и ястието се оставя на изключен котлон, за да омекне леко грахът и да се смесят вкусовете.
При сервиране се поръсва с хранителна мая и соев сос.

Колкото и да е обикновено, ястието е възхитително вкусно. А какъв аромат само се носи от него! И кладницата, и жасминовият ориз са божествени, но не се отличават с особено примамлив външен вид – заслугата за последното е на морковите и граха, които добавят много свежест и са прекрасен цветен акцент във всяка порция.

Ориз басмати със зеленчуци

Или пък зеленчуци с ориз? Защото оризът сякаш се губи измежду оранжевото, зеленото и жълтото в чинията… Но аз така предпочитам – да доминират зеленчуците. Много е свежо и вкусно, пък и по-полезно… А когато оризът е басмати, нещата стават съвършени! С прекрасния си аромат и нежни зрънца той прави ястието достойно за боговете… Иначе то може да се приготви и с пълнозърнест ориз и пак е много вкусно, нали никой не се съмнява в това? Но трябва да се отбележи и заслугата на чушките тук – с тях е още по-апетитно и свежо!


1 ч.ч. ориз басмати пълнозърнест
2 моркова (нарязани – 1 ч.ч.)
1 ч.ч. замразен грах
2 зелени чушки сиврия (нарязани – 1 ч.ч.)
1 ч.ч. царевица
2 ч.л. сол
щипка пипер смес
1 ч.л. кориандър
(струйка студенопресован зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се слага в 1¼ ч.ч. вряща вода с 1 ч.л. сол. Когато заври отново, котлонът се намалява и оризът се оставя, докато дръпне всичката вода. Тогава се добавят пиперът и кориандърът и се разбърква с вилица, за да стане оризът пръхкав (прочетох това в една статия за индийската кухня).

Морковите и чушките се нарязват на кубчета. Морковите се задушават в друга тенджера на слаб огън в съвсем малко водичка за 7-8 мин. Не трябва да омекват много, а да останат хрупкави. Тогава се добавят замразеният грах (без да се размразява предварително) и чушките, поръсва се с 1 ч.л. сол и всичко за задушава за още 2-3 минути. Ако се готви по-дълго, зеленчуците омекват, а грахът губи хубавия си цвят. Накрая се слагат царевицата и свареният ориз (царевицата няма нужда от термична обработка) и се разбърква добре. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя за няколко минути на него, за да се смесят вкусовете и ароматите. Който не иска да приеме, че оризът е хубав и без никаква мазнина, може след края на термичната обработка да добави и струйчица зехтин (или шарлан), но без тях ястието е по-здравословно. И обещавам, че е не по-малко вкусно!

Оризът е разкошен – невероятно вкусен и апетитен. Обичайната комбинация на зеленчуците за случая е моркови, грах и царевица. Но с чушките става неустоимо вкусно и ароматно – те придават по-голяма свежест и допълнителен прекрасен аромат на ястието.

Пролетна яхния от грах (с пресен лук)

Много рядко готвя грах и миналата седмица си наумих, че ми се хапва максимално простичка манджица с него. Тогава си спомних, че преди година-две пробвах рецептата на Супичка и останах много доволна. Реших пак да заложа на нея, но с малки промени – сезонът предразполага да се ползва пресен вместо стар лук (нарязах само перата, главичките оставих за салата), а доматите още не са наболели, така че се спрях на консервирани. Пропуснах и брашното – сосчето остава по-рядко, но на мен така ми харесва (който желае, може да добави 2-3 лъжици заедно с граха). И естествено приложих моя начин на готвене – с добавяне на мазнината в края, след свалянето на тенджерата от котлона. Въпреки че грахът се позагуби сред зеления лук, се получи разкошна яхниийка – изключително вкусна и ароматна. Заслугите са както на домашния грах и домати (отгледани от майка и татко – няма как да не са най-вкусните на света!), така и на по-голямото количество копър – той е идеалната подправка за това ястие, макар че не се стърпях да добавя и малко магданоз…

400 г грах (пресен или замразен)

2 връзки пресен лук (само зелената част)

3 тънки моркова

1 ч.л. червен пипер

2 ч.л. сол (на вкус)

около 1 л вода

1 бурканче (200 мл) домати

½ връзка копър

5-6 стръка магданоз

струйка шарлан

Перата на лука се нарязват на ситно, морковите – на кубчета и се слагат в суха тенджера на среден огън. Бъркат се непрекъснато няколко минути, докато лукът слегне. Добавят се грахът, червеният пипер и солта, разбърква се добре и се налива водата – около 1 л, ако искате ястието да е с повече сосче, или колкото да покрие зеленчуците за по-гъст вариант. Оставя се да заври, котлонът се намалява и ястието се готви до готовност на граха. Тогава се добавят доматите и котлонът се изключва (ако се ползва пресен домат, се слага по-рано, заедно с граха). След няколко минути се добавят наситненият копър и магданоз, налива се малко шарлан (той спокойно може и да се пропусне) и се разбърква. Оставя се да престои 15-20 мин., преди да се сервира.

Ястието е прекрасно – гениално простичко и лесно, изключително вкусно и ароматно. И полезно, естествено – и заради продуктите в него, и заради щадящия начин на готвене.

Наситнени броколи с киноа

Настоящото ястие е вариация на вече изпробвано и одобрено друго подобно, като тук картофите за заменени от предварително сварена киноа. Запазва се идеята броколите да се накълцат и да престоят така час и половина преди готвене. Така съветват китайски учени, за да се образува сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково.


1 глава (500 г) броколи
2 моркова
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3-4 скилидки чесън
3-4 щипки сух джоджен
3 ч.л. самардала (на вкус)
1 ч.ч. киноа
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сол


Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се много добре и се сварява в 1 ч.ч вряща вода с 1 ч.л. сол на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Морковите се нарязват на кубчета (или тънки полукръгчета – зависи от дебелината им; може да се оформят и с белачка на тънки лентички), чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Добавя се сварената киноа и всичко се разбърква добре. Ястието се оставя няколко минути да се смесят ароматите, преди да се сервира (добре се получава, ако за оформянето на порциите се ползва ринг).

Ястието е много вкусно, с богатство от цветове и аромати в състава си. И ако са прави китайските учени – изключително полезно!

Скордаля с пащърнак, моркови и грах

Скордалята е характерна за гръцката кухня чеснова разядка, следователно може да се сервира самостоятелно. Но се получава много добра комбинация, ако се ползва за основа, към която да се добавят и различни зеленчуци. От своя страна пащърнакът и морковите на фурна са достатъчни човек да се нахрани с тях, но ако към тях се добави нещо въглехидратно (картофената скордаля), положението става по-добро. А малко задушен грах си е направо бонус! Така се роди настоящото ястие – комбинация от няколко други, които спокойно могат да се хапват и поотделно.


1½ кг картофи
6 скилидки чесън (или повече)
2/3 ч.ч. зехтин
1/3 ч.ч. ябълков оцет
2½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 корена (около 500 г) пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 стрък розмарин
струйка зехтин
½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 моркова
струйка зехтин
сух риган
кориандър
кимион
сол на вкус

1 ч.ч. грах
струйка зехтин
сол на вкус
няколко стръка копър


Картофите за скордалята се сваряват и се пасират, като се добавят пресованият чесън, зехтинът, оцетът и солта. Това си е всъщност постно картофено пюре с повечко чесън.
Пащърнакът се нарязва на пръчици, посолява се, добавят листенцата розмарин, чесънът и зехтинът и се пече на умерена фурна 20-25 мин.
Морковите (също на пръчици) се задушават в тенджера с малко водичка и зехтин със сух риган, кориандър и кимион за няколко минути – докато загубят твърдостта си, но да останат хрупкави. Има опция да се изпекат по същия начин като пащърнака.
Грахът се задушава за съвсем кратко (за да не загуби цвета си) в малко зехтин, като се посолява на вкус. Като се свали от котлона, се добавя наситнен копър.
В чиния се оформя канапе от скордаля и отгоре се слагат пащърнак, моркови и грах.

Получената комбинация е чудесна – и вкусово, и цветово. Всички компоненти са прекрасни и самостоятелно, но си подхождат много добре и се допълват взаимно.

Зеленчуци в пакет

Търсейки рецепти с аспержи, попаднах на тази идея на Бон апети. Освен тях тук има и доста други зеленчуци, които задушени в хартия, стават много вкусни. Особено пък ако са пресни, т.е. млади, пролетни. Чесънът и лукът може да се зелени (пресни), но много добре се получава и с млад червен лук на глави и скилидки млечен чесън – обожавам го в тази му фаза на зрялост. Грамажът на продуктите е ориентировъчен; ако се пропусне някой от зеленчуците, няма да е фатално, както може да се добави и нещо друго по желание. Но по една люта чушка в пакетче си е направо задължителна – тя допълва съвършенството!


300 г пресни картофи (5 средни картофа)
5 моркова (около 200 г)
1 тиквичка
1 глава млад червен лук (1 връзка пресен)
4 големи скилидки чесън (2 стръка пресен)
10-12 броя зелени аспержи (около 200 г)
100 г грах (замразен)
100 г чери домати (8 броя)
4 люти чушки
1 ч.л. риган
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
20 мл ябълков оцет
4-5 стръка магданоз


Картофите се нарязват на полукръгчета (ако са дребни – на цели кръгчета), морковите – на кръгчета по диагонал, тиквичката – на едри кубчета, лукът – на дебели полумесеци, чесънът – на филийки. На аспержите се отрязва долната част, обелват се и се нарязват на 3.

Всички зеленчуци се слагат в голяма купа, поръсват се с ригана, солта, зехтина и оцета и се разбъркват. Сместа се разпределя върху 4 парчета хартия за печене, които се загъват добре на пакети, като във всеки се добавя и по една люта чушка.

Пакетите се подреждат в голяма тава и се пекат в предварително загрята фурна на 180 градуса на долен и горен реотан около 40 мин.

Всеки пакет се срязва отгоре на кръст по диагонал, разтваря се и се поръсва с наситнен магданоз, преди да се сервира.

Зеленчуците стават превъзходни! Задушават се много добре в хартията, без да стават като сварени, и смесват вкусовете и ароматите си в прекрасна хармония. Лесно, вкусно, а защо не и изискано ястие! И много цветно! Идеално е за чаша студена биричка… Който не обича люто, може да пропусне чушките, макар че като са цели, те не олютяват останалото съдържание на пакета.

А това е най-добрата оценка за вкусовите качества на зеленчуковите пакетчета – даже и котаракът ни сладко-сладко си хапна от тях…

Наситнени броколи с моркови, грах, царевица и картофи

Настоящата рецепта беше провокирана от една статия, в която според китайски учени броколите трябва да се накълцат на ситно и да престоят така час и половина преди готвене, за да се образува в тях сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково. Аз обаче реших да обогатя и оцветя нещата и с някои други зеленчуци… Крайният резултат е простичко и непретенциозно ястие, но много вкусно и ароматно. И ако са прави китайските учени – супер полезно! 😉 Количеството и съотношението на отделните продукти е на око и на вкус, долните мерки са ориентировъчни:


250-300 г броколи
3 сварени картофа (250 г)
2 моркова
½ ч.ч. замразен грах
¾ ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3 скилидки чесън
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. самардала (на вкус)


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Картофите се нарязват на не много дребни кубчета и се поръсват със самардала на вкус, за да могат да си поемат сол и да се овкусят предварително. Морковите се оформят с белачка на тънки лентички, чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, картофите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Разбъркват се добре и се оставят няколко минути да се овкусят, преди да се сервират.

Зеленчуците са си прекрасни и самостоятелно, но много добре се комбинират със сварена отделно елда (защо не и ориз или киноа например)… В този случай (а и изобщо) картофите спокойно може да се пропуснат – пак е достатъчно вкусно и засищащо.

Картофена манджа

Картофената манджа беше първата, която започнах да готвя като млада домакиня преди доста години. Тогава списъкът с продуктите и подправките, които използвах, беше доста по-къс (картофи, лук, моркови, домати, червен пипер и босилек), правех и запръжка в началото на готвенето (слагах и брашно за леко сгъстяване), но през годините рецептата ми се разви и дообогати с още зеленчуци и аромати. Всъщност всеки път манджата се получава различна, защото в зависимост от наличните продукти или настроението си може да пропусна или добавя някой зеленчук или подправка (този път изпуснах босилека, но го компенсирах с чубрица и джоджен, а кимионът и кориандърът бяха моментна хрумка). Но най-голямата промяна е свързана с мазнината – вече не запържвам в началото зеленчуците в нея, а я добавям накрая, след приключване на готвенето. Отдавна спрях да слагам и брашно – чорбицата се сгъстява и уплътнява от самите картофи, които се разваряват леко. Затова е важно доматите да се добавят по-късно, когато картофите са (почти) готови. Ако пък попадна на неразваряващи се, смачквам няколко от тях с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и всичко става идеално!


1 кг картофи (10-ина картофа)
1 глава лук
2-3 моркова
1 резен целина (глава)
1 чушка (може и замразена)
1 малко бурканче домати (или пресен домат през лятото)
½ ч.ч. грах (замразен)
2 ч.л. червен пипер
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
щипка сушена чубрица
2-3 щипки сух джоджен
2 стръка целина – листата + дръжките
няколко стръка магданоз
3 ч.л. сол (на вкус)

2 ч.ч. саламура от туршия (на вкус)
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри кубчета, морковите и целината – на дребни, лукът – на къси полумесеци, чушката – на лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се морковите, картофите, червеният пипер, кориандърът и кимионът и се разбърква още малко. Налива се вряла вода, колкото да покрие зеленчуците, добавят се целината (главата и наситнените дръжки), чушката, чубрицата и джодженът, посолява се и се оставя да ври на слаб огън 15-ина мин. Когато картофите са почти готови, се слагат доматите и нарязаните на ситно листа целина (сега е моментът да се сложи и чушката, ако се ползва замразена). Оставя се да клокне 5 мин., котлонът се изключва и се добавя грахът – това му е напълно достатъчно да се сготви. Когато ястието леко поизстине, се добавят наситненият магданоз и шарланът. Разбърква се добре и манджата е готова за сервиране.

Ако картофите не са сипкави и не се разваряват приятно, за да се замъти малко чорбицата, няколко картофа се смачкват с опакото на лъжицата по стената на тенджерата и се разбърква.
Част от продуктите и подправките зависят от сезона – ако няма пресни, ползвам замразена чушка и консервирани домати; целина – есенно време, а през лятото най-подходящи са пресен джоджен и босилек (кимионът и кориандърът може да се пропуснат), но всичко е въпрос на вкус и импровизация…

Гозбата се получава много добре, ако се сготви с минимално количество вода и когато е готова (даже леко поизстинала), се добави саламура от туршия – така става хем по-вкусна и ароматна, хем по-полезна (но тогава трябва да се сложи по-малко сол). А още по-здравословна става, ако накрая се пропусне мазнината – гарантирам, че никой няма да забележи!

Пълнозърнест ориз с моркови, грах и царевица

Ориз със зеленчуци е вероятно най-простото нещо на света и няма нужда от кой знае какви рецепти и напътствия. Но ако говорим за ястие от бял ориз, който се сварява директно. А аз от години ползвам кафяв ориз – толкова ми хареса, когато го опитах за първи път, че оттогава готвя само с него. Има прекрасен вкус и аромат (някои го определят като леко орехов) и всичко, приготвено с него, става великолепно. Но той си има своите тънкости – иска по-дълго варене и повече вода (съотношението с водата е 1:4), а най-добре е първо да се накисне. Така хем се сварява по-бързо, хем се изпълняват препоръките за по-здравословно хранене зърнените, ядките, семената и бобовите да се накисват във вода преди готвене. Е, тогава се променя съотношението с водата – става 1:2.


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
2 моркова (нарязани – 1 ч.ч.)
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. царевица
1½ ч.л. сол
черен пипер на вкус
½ ч.л. кориандър
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Когато дръпне всичката вода (трябва да е добре сварен), се добавят черният пипер и кориандърът и се разбърква.
Морковите се нарязват на кубчета и в друга тенджера се задушават на слаб огън в малко водичка за 5-6 мин. Не трябва да омекват много, а да останат хрупкави. Тогава се изсипва замразеният грах (без да се размразява предварително), поръсва се с ½ ч.л. сол и всичко за задушава за още 2-3 минути. Ако се готви по-дълго, зеленчуците омекват, а грахът губи хубавия си цвят. Накрая се добавят царевицата и свареният ориз (царевицата няма нужда от термична обработка) и се разбърква добре. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя за няколко минути на него, за да се смесят вкусовете и ароматите.

Ястието може да се сервира със соев сос, но и така си е прекрасно – много е вкусно, с чудесен аромат от кафявия ориз и леко хрупкави и свежи зеленчуци. Ако не ги харесвате така, задушете ги за по-дълго време, просто аз не ги обичам меки. Количеството на ориза може да е повече, но на мен така ми харесва – с повече зеленчуци, които да се усещат по-осезателно.

Който не иска да приеме, че оризът е хубав и без никаква мазнина, може след края на термичната обработка да добави и струйчица зехтин (или шарлан), но без тях ястието по-здравословно. И обещавам, че е не по-малко вкусно!

Ориз пилаф с чушки, моркови и домати

Доколкото се простират кулинарните ми знания, пилафът е ястие, в което има яко пържене – евентуално първо се запържва лук, после се прибавя ориз (или булгур) и пърженето продължава, след което може да се добавят и други продукти – в случая чушки, морков и домат. Така че моята рецепта е за почти пилаф – в нея няма пържене, а запичане в суха тенджера и задушаване. Но това по никакъв начин не пречи да се получи изключително вкусно ястие, даже напротив – хем е вкусно, хем по-здравословно. Единствените ми притеснения (но и това, което ме привлече в рецептата – признавам си) бяха свързани с подправките – не знаех дали ще ми допадне комбинацията от ориз с канела и кардамон, пък и плюс домати... Не звучи ли плашещо – домати и канела наедно? Но рискът си заслужаваше – пилафът е великолепен!
В рецептата на „Бон апети“ оризът е 400 г, но и с по-малко се получава добре, още повече когато чушките и лукът не са от най-едрите. Мерителната чаша е 240 мл.

1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз

3 ч.ч. вода

2 глави лук

2 скилидки чесън

2 средни червени чушки

2 средни зелени чушки

2 средни моркова

1 голям домат

2 ½ ч.л. сол

1 ч.л. кимион

¼ ч.л. канела

2-3 шушулки кардамон

½ ч.ч. (70-80 г) замразен грах

струйка студенопресован зехтин

Оризът се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в съотношение с вода 1:1 (1½ ч.ч. ориз и 1½ ч.ч. вода), като се добавя и ½ ч.л. сол.

Лукът и чесънът се нарязват на ситно, чушките – на лентички, морковът – на тънки пръчици, доматът (обелен) – на кубчета. Семенцата кардамон се счукват в хаванче.

Лукът се запича в суха тенджера на среден огън за няколко минути – да омекне и замирише приятно. Добавят се полусвареният ориз и чесънът и се готви се за кратко при непрекъснато разбъркване, като се внимава да не залепне. Подправя се с кимиона, кардамона и канелата. Налива се още 1½ ч.ч. вода (гореща) и отгоре се разпределят чушките, морковът и доматът. Зеленчуците се посоляват с 2 ч.л. сол и ястието се оставя да се задушава на слаб огън, без да се разбърква, докато оризът поеме всичката течност – около 20-25 мин. (наблюдава се, за да не загори). Тогава котлонът се изключва, добавя се грахът и се разбърква. Като поизстине малко, се полива със струйка зехтин екстра върджин.

Ястието е фантастично, макар и да се отдалечава малко от представата за пилаф (липсва характерното за него запържване в началото на лука и ориза). От притесненията ми за канелата и кардамона не остана и следа – крайният резултат е с чудесен вкус и аромат! А цялата работа спокойно може да мине и без никаква мазнина, но това е въпрос на вкус и разбирания.

Зеленчукови хапки

Идеята за тези хапки с чудна шарена плънка се роди след неуспешен опит да обогатя сока от ябълки и моркови с един корен пащърнак – оказа се, че просто не подлежи на настъргване в сокоизстисквачката. А беше срязан на две и трябваше да бъде оползотворен някак. Съвсем отделно от това миналата седмица се обзаведох с дълго желаните формички за тесто – за оформяне на хапки, пелмени, мини калцоне и т.н. и ръцете ме сърбяха да ги пробвам. И така, получи се 2 в 1 – хем изпробвах новите си придобивки, хем пласирах изостаналия пащърнак. Естествено добавих и още зеленчуци в плънката – исках тя да е богата и разноцветна, за да бъдат хапките и красиви, и вкусни. И такива се получиха! Естествено плънката търпи всякакви вариации – и като състав, и като количество на зеленчуците, долните продукти са съвсем ориентировъчни. А за тестото заложих на добре познатото от пицата, но двойна доза. Излязоха 13 хапки (е, малко по-големички са де) със средната формичка и 5 с най-малката (за остатъчните парчета тесто).


1 корен пащърнак
1 червена чушка
1 морков
1 глава лук
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. (замразена) царевица
2 ч.л. сол
няколко листа босилек
риган
струйка олио (по избор)

½ ч.л. суха мая
200 мл топла вода
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (от гроздови семки, шарлан или зехтин)

350-360 г брашно


Пащърнакът, чушката, морковът и лукът се нарязват на дребни кубчета и се задушават в малко олио и водичка за няколко минути. Добавят се грахът, царевицата, солта, риганът и наситненият босилек. Готвенето продължава още съвсем малко – докато се овкусят зеленчуците и се изпари водата. Обичам зеленчуците да хрупкат лекичко, а не да са на меки и кашави. Плънката се оставя да се охлажда.

Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче. Маята се разтваря във водата и без да се чака да шупне, се излива в кладенчето. Добавят се захарта и олиото и се омесва меко тесто. Оформя се на топка и се оставя да си почине 15-20 мин.
Тестото се разточва на набрашнен плот на кора с дебелина 3-4 мм – плотът трябва да е обилно посипан с брашно и кората не трябва да се разточва прекалено тънко, за да не залепне тестото.
Със съответната формичка се изрязват кръгове. Всяко кръгче се поставя във формичката, в средата се слага от плънката (аз слагах повечко, по 2 с.л. за средния размер), ръбът се намазва с водичка и формичката се сгъва. Останалото тесто (изрезките) се премесва, разточва се отново и пак се изрязват кръгчета.

Получените хапки (или питки – на когото както му харесва) се подреждат в тава върху хартия за печене и се оставят да втасат 40-50 мин. След това се намазват с олио и се поръсват със стрит риган или нещо друго – за украса. Пекат се в предварително загрята фурна на максимална температура с вентилатор около 10 мин. (докато се зачервят приятно). Като се извадят от фурната, се завиват с кърпа за 10-ина минути, за да омекне горната коричка.

Хапките са чудесни и като основно ястие, и като закуска; хубави са както току-що опечени, така и претоплени на другия ден. По желание може да се гарнират с някакъв сос.

Картофи с грах и моркови на фурна

Това е още едно постно ястие без претенции за изключителност или оригиналност – нито комбинацията, нито количеството на продуктите имат нужда от специална рецепта. И все пак се получи нещо вкусно, което може да се хареса и на някого другиго. Пък и не е типичната яхния от картофи и грах. Аз лично предпочитам този начин на готвене – запечено във фурна, а не като чорбалък в тенджерата… Естествено рецептата подлежи на всякакви импровизации и иновации – било при основните продукти, било при подправките, а може и да е отправна точка за по-добри идеи…


5-6 картофа
200 г пресен (замразен) грах
1 морков
олио за подмазване
сол на вкус
няколко стръкчета прясна чубрица
ароматен зехтин


Картофите се измиват много добре и без да се белят, се нарязват на едри кубчета. Морковът също се нарязва на кубчета. Слагат се в подмазана тавичка, като се добавя и грахът (без да се размразява предварително, ако е замразен). Посолява се на вкус, поръсва се със ситно нарязана чубрица и се разбърква. Налива се малко водичка и ястието се пече до омекване на картофите (може да се покрие с фолио). Когато се извади от фурната, се полива с малко ароматен зехтин и се оставя няколко минути, преди да се сервира.

 Ястието наистина е елементарно, но вкусно. По време на печенето водата се изпарява и на мен така ми харесва, но който предпочита, може да сложи повече водичка, за да стане и сосче.

Чудесна добавка е пюрето от леща – на мен поне много ми се връзват картофи и леща.