Реден ябълков сладкиш с грис и слънчоглед

Това е първият ябълков сладкиш с грис, който започнах да приготвям преди години. На тази база по-късно продължих да експериментирам и така се родиха един толкова ябълков, че прилича повече на грис халва, и неговият безглутенов вариант. Но и този си заслужава вниманието! А по-различното и интересно при него е, че е на редове. Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. канела
1 кг ябълки
1 лимон – сок и кора
5 с.л. шарлан
5 с.л. белени слънчогледови семки
5 с.л. стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, канелата и настърганата лимонова кора) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде и се добавят лимоновият сок, шарланът, слънчогледовите семки и стафидите и се разбърква.
Сладкишът се оформя на 3 реда, като се редуват суха и ябълкова смес. В средно голяма тавичка (около 20х30 см) се започва с 1/3 от сухата смес – това е точно 1 ч.ч. (тавичката първо може да се покрие с хартия за печене). Върху нея се разпределя 1/3 от ябълковата смес и се продължава така, като се редуват суха и ябълкова смес. Сладкишът трябва да завърши с ябълки. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. (ако отгоре започне да се изсушава много, вентилаторът може да се спре).

Сладкишът е много свеж и приятен, с прекрасен аромат. Слънчогледовите семки са малко необичайни в състава му (по традиция на почит са орехите), но са много добро попадение – осигуряват хрупкавия елемент и са чудесна комбинация с ябълките. Стафидите също не са за пренебрегване…

Вишнев сладкиш с грис

Вишните май са единственият плод (освен ябълките), който ползвам за сладкиши – предпочитам плодовете сурови. Но когато разполагаш с голямо дърво, отрупано с щедро количество от приятно киселките плодчета, просто ти е жал да ги оставиш да изгният нахалост. И въпреки че разполагам с блестящи рецепти като Венецът на Горгона, един много шоколадов и много сочен сладкиш или пък класически пай с вишни, на човек му се иска да експериментира и да сътвори нещо по-различно. Така ми хрумна идеята за настоящия сладкиш – той е много добре познат, но във вариант с ябълки. Оказа се, че вишните също са много подходящи за целта! Естествено аз внесох и някои промени – понеже комбинацията от вишни и шоколад е божествена, добавих към сухите съставки и какао. Сладкишът се приготвя много бързо и лесно, ако изключим чистенето на вишните – това е най-пипкавата и времеемка част…
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. брашно (120 г)
1 ч.ч. грис (150 г)
1 ч.ч. кафява захар (200 г)
50 г какао
1 пак. бакпулвер
1 ванилия
щипка сол
настъргана кора от ½ лимон
1,200-1,300 кг вишни
½ ч.ч. (100 г) зехтин


Вишните се почистват от дръжките и костилките (количеството им трябва да е такова, че да се подредят плътно на 2 реда в тавата).
Брашното се пресява в купа и се добавят останалите сухи съставки – грисът, захарта, какаото, бакпулверът, ванилията, солта и лимоновата кора. Всичко се разбърква много добре.
Сладкишът се оформя, като в тава (20х30 см) се редуват 1/3 от сухата смес (това е 1 ч.ч.), половината вишни (плътно подредени), 1/3 суха смес, останалите вишни и последната 1/3 суха смес. Тавата няма нужда от подмазване или от хартия за печене.

Отгоре се полива със зехтина и сока, който се е отделил от изчистените вишни. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 50 мин. Оставя се да изстине добре, преди да се сервира, а на другия ден е още по вкусен… По желание може да се поръси с нещо за по-завършен вид – в случая това са кокосови стърготини.

Сладкишът е чудесен – много шоколадов и много вишнев и сочен. Доста прилича на другия шоколадов сладкиш с вишни, но не са абсолютно еднакви – благодарение на гриса тук се получава по-различна текстура и се усеща едно лекичко и много приятно хрускане.

Понеже целта ми е да се оползотворят максимално количество вишни и да се получи много сочен сладкиш, той леко киселее. За мен това е изключително приятен ефект, но любителите на по-сладките десерти може да увеличат малко захарта в сместа или да поръсят готовия сладкиш отгоре с пудра захар (смляна кафява). Друг вариант е да се намали количеството на вишните – това може да се постигне, ако се ползва по-малка тавичка.

Много ябълков сладкиш (ябълкова грис халва)

Предпочитам ябълките и изобщо всички плодове сурови, но когато са голямо количество и започват да се развалят бързо, е по-добре да бъдат оползотворени в някой сладкиш, отколкото да се изхвърлят… Още повече, ако са домашни и са био, еко, органик или както там предпочитате… Дори и събраните по земята са сладки и ароматни, само дето са нетрайни… И понеже целта на сладкиша е да се „спасят“ колкото може повече ябълки, количеството им е по-голямо от обичайните рецепти – 1 кг, но вече изчистени (следователно трябва да се приготвят 1,300-1,500 кг в зависимост от състоянието на плодовете, т.е. колко ще се наложи да се изрязва и изхвърля). В резултат десертът се получава сочен и влажен – поне за моя вкус е идеален! Естествено всеки е свободен да намали грамажа на ябълките по собствено усмотрение, но тогава ще се загуби тази приятна свежест и сочност. Лимонът съвсем успешно може да се замени с портокал – крайният резултат ще бъде не по-малко вкусен и ароматен. А много лесно сладкишът може да се трансформира в безглутенов – ако се използват оризов грис и царевично брашно например.
Mерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. пшеничен грис
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 пак. бакпулвер
2 ванилии
1 ч.л. канела
1 кг ябълки (претеглени в изчистен вид)
1 лимон – сок и кора
½ ч.ч. шарлан
100 г орехи (нарязани на едро)
100 г стафиди


Сухите продукти (грисът, брашното, захарта, бакпулверът, ванилията и канелата) се смесват в купа. Ябълките се настъргват на едро ренде (без да се белят) или за по-лесно се смилат в кухненски робот. Прехвърлят се в друга купа и се добавят лимоновият сок, настърганата кора, шарланът, орехите и стафидите (без да се накисват предварително) и се разбърква. Добавят се сухите съставки и отново се разбърква добре само с дървена бъркалка. Получава се много сочно тесто и прекалено ябълково. Изсипва се в тава (около 22х32 см), застлана с хартия за печене. Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор 50 мин. Накрая може да се запече само отгоре за 4-5 мин. до хубава коричка.

Сладкишът е разкошен; толкова е ябълков, влажен, сочен и ароматен, че поразително прилича на грис халва – ябълкова 😉. А стафидите и орехите просто допълват съвършенството…
Рецептата е изключително благодатна за различни импровизации и сладкишът много лесно може да се превърне в безглутенов – ако се ползва царевично (или друго по желание) брашно, а пшениченият грис се замени с оризов (естествено трябва да се подсигури и безглутенов бакпулвер).

Хайвер от грис

Преди известно време, като се чудех какво да приготвя за намазване на филийка за закуска сутрин, ми хрумна, че някога майка ми правеше един фалшив хайвер от грис. Аз самата никога досега не бях правила такова нещо, а майка ми не можа да ми каже точното съотношение на продуктите, затова се поразтърсих за рецепта из нета. Знаех, че е нещо супер елементарно със съвсем обикновени и достъпни продукти – грис, вода, олио, лимонов сок, настърган лук. Но се оказа, че във всички рецепти има и яйце, а имаше и варианти с майонеза. Това обаче не ме обезсърчи и реших да пробвам какво ще стане без яйце и майонеза. И се оказа, че опитът си струва! Получи се гладък, вкусен и ароматен хайвер – идеален е и като салатка, и за намазване на филийка. Мерителната чашка е 150 мл.


1 каф.ч. грис
4 каф.ч.вода
1½ ч.л. сол
½ каф.ч. зехтин
сок от 1 лимон
½ малка глава лук


Водата се слага в тенджерка на котлона и като заври, се изсипва грисът. Бърка се непрекъснато с телена бъркалка, като се внимава да не стане на гранули, и се вари на слаб огън, докато сместа се сгъсти. Посолява се и се оставя да поизстине. Добавя се зехтинът и се разбърква с бъркалката, докато се усвои, после се прибавят настърганият на ситно ренде лук и лимоновият сок, като пак се разбърква до гладка смес. И това е – бързо, лесно, вкусно! Приготвяйте филиите!

Няма значение колко е голяма мерителната чаша – важното е да е една и съща за всички продукти, за да се запази съотношението грис : вода : зехтин. Солта и лимоновият сок са на вкус – количеството им може да се увеличи или намали според предпочитанията ви и според големината и киселинността на лимона.
Розовите петънца на снимката са от лука – използвах червен.