Показват се публикациите с етикет дафинов лист. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дафинов лист. Показване на всички публикации

30 януари 2024

Aроматна френска супа с гъби и лук




Божествено ароматната комбинация от гъби, карамелизиран лук и кокосово мляко ми е отдавна позната – от любимата ми рецепта за спагети. Затова когато приготвих настоящата супа, още с първата лъжица осъзнах, че тя е като течен вариант на моя сос за паста. Всъщност оригиналът на супата е малко по-различен – и като продукти (не са само растителни), и като техники на приготвяне (лукът се запържва в мазнина). Но както обикновено, аз променям рецептите, които са ми харесали, спрямо моя начин на хранене и готвене. Така се появи и кокосовото мляко в края (на мястото на задължителната за френската кухня сметана)… И гарантирам, че дори и приготвена с вода (при липса на бульон) супата е прекрасна!


3 глави лук
300 г гъби (печурки)
½ ч.ч. бяло вино
5-6 колонки прясна (или замразена) мащерка
щипка пипер меланж
1 дафинов лист
3 скилидки чесън
1 л зеленчуков бульон (или вряща вода)
2½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. (240 г) кокосово мляко (от консерва)


Лукът се нарязва на полумесеци, гъбите и чесъна – на филийки. Лукът се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавя се малко водичка и се задушава, докато се карамелизира. Налива се виното и се изчаква да поизври. Слагат се мащерката, черният пипер, дафиновият лист, чесънът и гъбите и се разбърква. Когато гъбите се слегнат, се налива бульонът, посолява се и супата се оставя да поври около 15 мин. Тогава се добавя кокосовото мляко и котлонът се изключва. При сервиране може да се поръси с наситнен магданоз или нещо друго зеленко – за цвят и свежест.




Супата е просто невероятна – божествено вкусна и ароматна. Комбинацията от карамелизиран лук, гъби и кокосово мляко е умопомрачителна, а виното и подправките допълват съвършенството. Супичката може да се сервира с всякакъв хубав хляб, но аз прибавих към нея любимата фарината – изкусително тъничка и апетитна.










01 септември 2021

Доматен сос за зимата




Доматеният сос освен за консумация в момента може да се приготви и за зимата – в бурканчета, които да се замразят или да се стерилизират. Първият начин е по-лесен (избягва се етапът с търсенето на голяма тенджера и врящата и пръскаща вода), но пък зависи колко място има във фризера. Важното е, че човек има избор!
А приготвянето на соса е по обичайния начин – без запръжки (изобщо без никаква мазнина), без захар, по възможно най-щадящия и здравословен начин.


2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и чесънът, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Пасира се до гладка консистенция и се насипва в бурканчета.




Оттук нататък възможностите са две – бурканчетата се стерилизират за 15-20 мин. или се оставят да изстинат и се прибират във фризера. Да се слага зехтин след пасирането на соса (преди сипването в бурканчетата) е напълно излишно – просто няма смисъл той да бъде замразяван, а още по-малко пък варен; който желае, когато си отвори бурканче през зимата, може да си добави тогава.
Естествено сос може да се направи и през зимата с домати от консерва (даже италианците твърдят, че се готви само така, не от пресни домати!), но безспорно си е удобство да си отвориш бурканче с вече готов материал…








23 февруари 2021

Постен борш с кисело зеле и цвекло




Боршът е известен като класическа украинска супа, но всъщност го има и в други източноевропейски кухни. Най-характерният продукт в него е цвеклото, на което се дължи и невероятният червен цвят на ястието. Оттам нататък – вариации най-различни, включително и моята… Всъщност попаднах на рецептата в една кулинарна група и веднага ме грабна, но както обикновено си направих мои нововъведения. Заместих част от водата със зелева чорба, която добавих накрая, за да не минава термична обработка и да се запазят максимално полезните ѝ вещества. Това обаче наложи зеленчуците в началото да се варят без сол, което на този етап ги кара да изглеждат блудкави. В крайна сметка зелевата чорба оправя всичко, но е нужно да се изчака малко, преди да се консумира супата, за да имат време кореноплодните да си поемат сол от бульона и да се овкусят. И все пак трябва да се внимава с количеството ѝ, ако е много солена – или да се намали, или да се разреди с вода. По желание няколко картофчета може да се смачкат с опакото на лъжицата по стената на тенджерата, за да се замъти леко боршът.


1 глава лук
250 г кисело зеле
1 малка глава цвекло (около 150-200 г)
3-4 картофа (350-400 г обелени)
2 филийки целина (100 г) или няколко стръка керевиз
2 моркова (100 г)
700 мл гореща вода
2 дафинови листа
пипер меланж
1 л зелева чорба
(струйка зехтин)


Лукът и зелето се нарязват не прекалено ситно, цвеклото, картофите и целината – на кубчета, морковите – на кръгчета.
Лукът се запича на суха тенджера, докато омекне леко и замирише приятно. Добавя се зелето и се готви още няколко минути, като се бърка. Поетапно се добавят цвеклото, картофите, целината и морковите, като след всяко се разбърква за няколко секунди. Зеленчуците се заливат с вода – колкото да ги покрие, добавят се дафиновите листа и пиперът и се вари 30-40 мин. (до омекване на зелето, но не прекалено). Котлонът се изключва и се добавят зелевата чорба и по желание – малко зехтин. Готовата супа се оставя да престои известно време, преди да се сервира, за да се овкусят зеленчуците от зелевата чорба (да си поемат сол).






Боршът е великолепен – и на цвят, и на вкус! Това просто е съвършената пробиотична и антивирусна храна. Даже и предубедените (към варено цвекло и кисело зеле в супа) останаха очаровани. Много добре допълва супата лютият пипер – или направо в тенджерата, ако всички обичат люто, или пък поръсен в индивидуалната порция.








18 февруари 2021

Зеле на лѝста в гювеч




Това е още една от старите семейни рецепти – известна като зеле на лѝста (ударението е на необичайно място), понеже зелето се реже по-едро. Е, навремето тя не беше постна и се готвеше в тенджера на котлона, но както при повечето от бабините гозби, аз въведох някои новости. Баба естествено си слагаше стандартните червен и черен пипер, а аз разширих асортимента от подправки с хвойна, бахар, дафинов лист и кимион; гювечът също е мое подобрение… И както обикновено, мазнината добавям след края на термичната обработка.


1 средна зелка (900 г – 1 кг)
5 плодчета хвойна
5 зърна бахар
2 дафинови листа
3 ч.л. червен пипер
смлян кимион
черен пипер
зелева чорба + вода
струйка шарлан


Зелето се нарязва на едро (на дебели ленти) и се слага в гювеч.




Добавят се подправките и се налива малко зелева чорба и вода до нивото на зелето (водата е повече, за да не стане много солено). Гювечът се слага в студена фурна, която се включва на 200 градуса на горен и долен реотан. Когато зелето заври, фурната се намалява на 180 градуса и се пече около 2 часа (включително и времето за загряване на фурната), докато омекне приятно – аз не обичам да е прекалено меко. Готовото ястие се полива с малко шарлан.




Зелето е с прекрасен вкус (въпреки или пък благодарение на моите нововъведения) и по нищо не отстъпва на бабината и майкината гозба. Изпечено в гювеч, става фантастично. А малко необичайните подправки го правят невероятно ароматно и изкусително апетитно.










10 септември 2020

Домашен кетчуп (без захар и нишесте)




Според Уикипедия кетчупът е сос от доматено пюре с оцет, захар, нишесте и подправки. Това е безкрайно далеч от оригинала, чиято родина е най-вероятно Китай и който няма нищо общо с доматите, освен че е бил сладко-кисел на вкус. Но американска глава в по-нови времена е родила безумната според мен идея първо да се подкиселят с порядъчно количество оцет и без това киселите домати, след което да се подсладят с огромно количество захар. И за капак – нишесте за сгъстяване и за да се получи тази креместа консистенция…
Вкъщи не сме почитатели на кетчупа и спокойно преживяваме и без него, но миналата година се запалих от едно приятелско семейство, което приготвяше домашен вариант заради децата си. Целта на занятието естествено е да се избегне купешкият продукт, в който не се знае какво има. Всъщност едно е сигурно – слага се много захар! За съжаление в рецептата на приятелите ни, както и в повечето рецепти в мрежата, захар също има, и то не малко. Нишестето също не ме устройваше… Затова се амбицирах да измисля алтернатива на нежеланите съставки. И тогава реших да подсладя кетчупа с… ябълки! Срещнах тази идея в няколко рецепти в нета и на първо четене ми се стори абсурдна. Но като се замислих, установих, че е много добра. А когато я приложих на практика, се оказа, че ябълките (все пак трябва да са сладки) са идеалният продукт за целта – освен че подслаждат добре, благодарение на пектина, съдържащ се в тях, сгъстяват и уплътняват кетчупа, т.е. заместват и нишестето. Така, без дори да съм очаквала, с един куршум ударих два заека! Кетчупът стана чудесен на сладост и с почти същата текстура като купешкия и без захар и нишесте! И не, готовият продукт не мирише и няма вкус на ябълки!
Накрая остана да нагодя и подправките – сега като ги преглеждам пак, ми се струва че са доста видове, но всеки може да ги промени по свой вкус.


3 кг месести домати (сорт рома)
1 червена чушка
2 моркова
3 сладки ябълки (500 г)
1 глава лук
5-6 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
6 с.л. ябълков оцет (домашен)
½ ч.л. кимион на зърна
½ ч.л. кориандър на зърна
½ ч.л. черен пипер на зърна
½ ч.л. млян кардамон
5-6 зърна бахар
3-4 пъпки карамфил
2 дафинови листа
1 малко индийско орехче
1 по-дебела пръчка канела


Доматите (без да се белят), чушката и ябълките се нарязват на едри парчета, морковът се настъргва на едро ренде, лукът и чесънът се нарязват на ситно и всичко се слага на котлона в голяма тенджера без капак. Добавят се солта и подправките и се вари до омекване на продуктите и изпаряване на излишната течност. За удобство подправките може да се сложат в тензухено вързопче, за да се извадят после по-лесно. Когато сместа се сгъсти, се претрива през едра цедка (може да се сипва по малко водичка за промиване на цедката). Връща се отново в тенджерата (измита, за да няма едри частички), добавя се оцетът и се доварява до желаната гъстота. Полученият кетчуп се налива в подходящи бутилки или бурканчета (при мен излязоха 6 броя от 270 мл, седмото не можа да се напълни и остана за опитване) и се стерилизират за 10-15 минути.




Кетчупът е превъзходен – идеален е на сладост и киселина, с чудесен аромат и гъстота и се стича плавно от лъжицата (което иначе се постига с нишестето). И всичко това без захар и нишесте в състава, а с невероятното участие на ябълките. Изключително приятно съм изненадана от техния ефект!






Може би на аромат леко се различава от купешкия (макар че моето мнение не е критерий, защото много отдавна не съм опитвала такъв от магазина), но това изобщо не означава, че е по-лош от него, даже обратното. Защото от домашно приготвеното по-хубаво няма!




Седмото бурканче (което не успя да се напълни) веднага беше изпробвано с печени картофи – просто няма удоволствие като това да си хапнеш печени вместо пържени картофки с домашен кетчуп… Уникална наслада (и награда!) за небцето и душата!









09 септември 2020

Рататуй




Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.




Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).










Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?










10 август 2020

Фузили от лимец с доматен сос и гъби




Това не е нова рецепта (то и какво ли ново да има в комбинацията на доматен сос и гъби), нова е само основната съставка – царевичните фузили отстъпиха мястото си на лимецови. Тогава търсех безглутенов вариант на примамливото италианско тестено изделие и бях много любопитна да опитам вкуса на царевичната алтернатива, докато сега целта ми е да представя един нов поне за мене продукт – паста от лимец. Извънредно съм щастлива, че открих такъв артикул на пазара, още повече произведен от българска фирма. На същия производител много ми хареса и пенето от спелта. Според мен тези два вида макарони са съвършената алтернатива на царевичния им братовчед (към който продължавам да съм скептична), както и на класиката от бяло брашно, пък било то и от твърда пшеница...


1 пакет (250 г) фузили от лимец

400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка

1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.

Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат (указаните на пакета 6-8 минути са много, достатъчни са не повече от 4-5).






В соса се прибавят задушените гъби и фузилите и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек или нещо друго зеленко. Който желае, може да добави и чаша бяло вино…




Лимецовите фузили заедно с пенето от спелта (всъщност външният вид няма никакво значение, просто това е решението на производителя) според мен са най-добрият избор за паста. Много са сполучливи – и като форма, и като вкус. Не се разпадат или разкашкват при варене и са изключително вкусни. И не пораждат никакви угризения у мен, които някога ме спохождаха, хапвайки класическите макарони от бяло брашно...







18 януари 2020

Задушено червено зеле по северноевропейски




Странно, ненормално, особено – не, просто нетипично за нашите географски ширини и за нашенския вкус, според който зелето (дори и прясното) трябва да е солено и леко киселко. А това е сладко! На всичкото отгоре – с необичайни подправки! Че кой ти слага хвойна, бахар и карамфил на зеле?! Дано тези обяснения не откажат никого, защото вкусът на това зеле е фантастичен! Заслужава си риска да се приготви! Дано само ви се намират плодчета хвойна… Е, и без тях ще стане, но вкусът ще загуби част от очарованието си…


½ глава червено зеле
1 малка глава червен лук
2 малки ябълки (сладки)
2 малки дафинови листа
3 плодчета хвойна
3 зърна бахар
4 пъпки карамфил
½ ч.л. кимион
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 с.л. ябълков оцет
струйка олио по избор


Зелето се нарязва на тънко, лукът – на полумесеци, ябълките – на филийки. Зелето се запържва за 10-ина минути в малко олио, като се посолява. Когато се слегне, се добавят лукът и ябълките и се налива малко водичка. Добавят се дафиновите листа, хвойната, бахарът, карамфилът, кимионът и оцетът и ястието се оставя на слаб огън да се задушава под капак. Готви се така около половин час – докато зелето омекне, но не прекалено. Лукът и ябълките вече не личат – това също е признак, че ястието е готово. Тогава тенджерата се оставя без капак на силен огън, за да се изпари останалата течност.
В оригиналните рецепти има и захар, но установих, че доста хора я пропускат (или заменят с нещо друго – някакво сладко или сироп). Аз също я пропуснах, но моите ябълки са сладки.




Зелето стана фантастично! Наистина е като излязло от някоя вълшебна приказка на северните народи – приказно ароматно и нежно сладко (солта и оцетът добре балансират сладостта). Ако знаете само какво ухание се носи из кухнята, докато се готви – не ми стигат думите! Просто разкош!




По правило в северните страни го ползват за гарнитура към различни други ястия, аз пък реших да му добавя сварени картофи – получи се чудесна комбинация. Особено ако картофките се овкусят с малко самардала…








02 януари 2019

Банички от лаваш със зеле и ориз (сармички с лаваш)




Когато няколко дена след Бъдни вечер в хладилника се подмятат разни съдинки с остатъци от празничните сарми, а в шкафа „отлежава“ един неизползван пакет с лаваш, на човек му идват интересни идеи… Плънката за сармите се доварява до омекване на ориза, крайчетата на зелевите листа с жилката се нарязват на ситно и се задушават в малко мазнина, а корите лаваш се нарязват на ивици. И започва навиване… на банички! Ако на някого му харесва – може и сармички да бъдат! Името не е от голямо значение, важното е, че се получава нещо интересно и красиво на вид и много добро на вкус. Изкусително хрупкави кори с богата плънка… Оказва се, че лавашът е много благодатна почва за всякакви импровизации...
Количествата на продуктите са според остатъците, с които разполагаме. От това ще зависи и броят на получените банички.


оризова плънка (с гъби и моркови)
крайчетата на зелевите листа с жилката
струйка зехтин за готвене
червен пипер за цвят
1 дафинов лист
кори лаваш
шарлан за намазване


Оризовата плънка се доварява в малко водичка до омекване (да се внимава с количеството на водата, за да не се разкашка прекалено оризът, макар че в случая няма да е фатално).
Зелевите крайчета се нарязват на тънко и се запържват за няколко минути в зехтина. Добавя се червеният пипер, разбърква се и се налива малко зелева чорба и / или вода (за да не стане много солено). Слага се и дафиновият лист и зелето се задушава до леко омекване.
Корите лаваш се нарязват на ленти с широчина 8 см (може и с друг размер естествено, но за мен това е оптималният вариант) и се намазват лекичко с шарлан. В единия край на всяка ивица се слага по 1 лъжица от зелето и ориза и започва да се загъва и навива, като се оформят триъгълни банички.




За да станат баничките с тази форма, най-важно е първото прегъване – ръбът на прегънатата част трябва да е перпендикулярен на дължината на кората. Оттам нататък завиването си върви само, просто трябва да се следва посоката на лентата… Добре е плънката да е повече, за не останат баничките полупразни, така че ако се опитва за изпадне, се набутва навътре с пръсти.




Така оформените триъгълничета се намазват и отгоре с шарлан и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 10-12 мин., докато станат хрупкави – това много лесно се проверява с почукване с пръст.




За да останат така очарователно хрупкави, не се напръскват с вода и не се завиват с кърпа, както се прави обичайно с баниците.




Колкото и странна да е плънката за някого, баничките са наистина много вкусни. И засищащи. А хрупкавите кори лаваш са божествени! Така че тези импровизирани сармички с лаваш са идеални като основно ястие за обяд или вечеря и с малко хубава натурална туршийка и чаша домашно червено винце нещата стават съвършени…










23 февруари 2018

Крем супа от червена леща




Досега бях подправяла леща с куркума и кимион само в едно пюре (резултатът беше чудесен) и изобщо не съм и предполагала, че някога ще използвам дафинов лист... Но когато попаднах на настоящата рецепта, бях твърдо решена да я спазя с най-голяма точност – просто бях любопитна какво ще се получи. Единствените отклонения, които допуснах, е, че си накиснах лещата от предната вечер във вода и избегнах запръжката в началото. Е, и лещичката ми беше малко повече от 1 ч.ч. (беше 250 г, т.е. около чаша и четвърт), та напълних и мерителните лъжички с връх… 😉 Важното е, че в крайна сметка се получи превъзходна супа – вкусна, изключително ароматна и много засищаща. А как сгрява в студената зимна вечер…


250 г червена леща
1 морков
1 глава лук
½ ч.л. куркума
½ ч.л. къри
½ ч.л. кимион
1 голям дафинов лист
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 л гореща вода
струйка шарлан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре.
Морковът и лукът се нарязват на кубчета (не е важно с какъв размер, после всичко ще се пасира). Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и подправките и се разбърква за малко. Изсипва се измитата леща, налива се водата и като заври, котлонът се намалява. Вари се до омекване на лещата – около 25 мин. Дафиновият лист се изважда и всичко се пасира гладко. В зависимост от желаната гъстота може да се налее още гореща вода.
При сервиране всяка порция може да се полее с тъничка струйка шарлан, но още по-добре е той да се замени с някакви семена (чудесно става с конопено); освен това може да се поръси или украси с каквото друго ви хрумне.




Супата е разкошна – приготвя се бързо и лесно, много е вкусна и ароматна и блажено сгряваща не само стомаха, а и цялото тяло… Може да се добави и малко червен пипер (особено ако липсва в състава на кърито).