Ориз „Източна приказка“

Сготвих го! Приказния ориз на Мартин Димитров от „Черешката на тортата”! Още докато гледах предаването, вече виждах как го приготвям и опитвам и аз – така ме плени това екзотично и доста странно на пръв поглед ястие. Дори през екрана усещах вълшебните ухания, които се носят от него (много поздрави на шеф Манчев за броя подправки в едно ястие), и не мирясах, докато не осъществих намеренията си. Понеже не показаха края на рецептата и точното количество на всички продукти, се наложи да донаглася нещата според своя усет и опит в кухнята. И да! Получи се точно това, което си представях и очаквах, а букетът от аромати, който се усеща във всяка хапка, е меко казано божествен… Оризът наистина е като омагьосваща фантазията и сетивата далечна приказка от Изтока, загадъчен и пристрастяващо апетитен. Неистови усилия на волята се изискват, за да спре човек да прилапва направо от тавичката дори след като вече е похапнал добре, така че като сервирате, веднага скрийте останалото!
Аз заложих на царя на оризите – басмати; естествено, пълнозърнест и както винаги, предварително накиснат. Количеството на водата коригирах в процеса на готвенето (при печене във фурна не важи съотношението за варене в тенджера), така че опитвайте и преценявайте според вкуса и очакванията си.


1 глава лук
2 моркова
парче джинджифил (колкото орех)
2 скилидки чесън
1 червена чушка
100 г сурово кашу
20 г тъмни стафиди
струйка соев сос
щипка кафява захар
1 ч.л. къри
½ ч.л. канела
¼ ч.л. кимион
¼ ч.л. индийско орехче
3 ч.л. сол
2 ч.ч. (360 г) пълнозърнест ориз басмати
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2 ч.ч. (480 г) вряща вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като през това време водата се сменя 1-2 пъти.
Ястието се готви много бързо (поне задушаването на зеленчуците в началото), затова всички продукти трябва да са предварително приготвени – обелени, нарязани, претеглени; даже за улеснение може да се групират, защото се прибавят поетапно по няколко заедно в реда, в който са изброени.
Лукът, морковите, джинджифилът и чесънът се нарязват на ситно, чушката – на лентички, подправките се приготвят в чинийка. Оризът се измива и отцежда.
Лукът се запича на суха тенджера или тиган на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и 1-2 лъжици кокосово мляко (може и малко водичка) и се задушават за кратко. Слагат се джинджифилът, чесънът, чушката, кашуто, стафидите и соевият сос и задушаването продължава още малко. Прибавят се щипка кафява захар и подправките. Накрая се слага оризът и се разбърква с останалите продукти. Налива се кокосовото мляко и когато сместа заври, се прехвърля в тавичка. Добавя се водата, разбърква се внимателно и оризът се слага в предварително загрята фурна. Пече се на 180 градуса на долен реотан около 45-50 мин. – докато поеме всичката течност.

Оризът е наистина вълшебен! Точно това е, което си представях, гледайки предаването по телевизията – божествено вкусен, с аромат на чудни далечни земи, загадъчен и завладяващ разума и сетивата. Подправките са идеални – и като подбор, и като количество. Усеща се лека изключително приятна сладост, ободряваща свежест от джинджифила и букет от екзотични аромати. Естествено може да се ползва и друг вид ориз, но аз не виждам по-подходящ от басмати (е, хайде, може и жасминов) за тази рецепта…

Забележка:
Кокосовото мляко, което ползвах, беше със 17% масленост (50% кокос, 50% вода) и току-що сготвен, оризът ми идваше малко мазен; но като престоя до другия ден, този недостатък отпадна. Все пак остава идеята следващия път или да ползвам мляко с по-нисък процент масленост, или да сложа ½ консерва и останалото количество да компенсирам с вода.

Крем супа от тиква и кестени

Обикновено в супата от тиква слагам картофи, но когато във фризера няколко пакетчета сварени и обелени кестени търпеливо чакат да им бъде обърнато подобаващо внимание, на човек му хрумват необичайни идеи… Всъщност няма нищо кой знае колко странно да се съчетаят тиква и кестени, попадала съм на подобни рецепти, макар и за сладкиши. Затова изобщо не се колебах дали да не ги обединя и в супа… И дързостта ми беше възнаградена – получи се превъзходна супа, с чудесна текстура и вълшебен аромат.


800 г тиква (изчистена)
500 г кестени (сварени и обелени)
1 стрък праз (или 1 глава лук)
4-5 скилидки чесън
парче пресен джинджифил колкото орех
2 ч.л. куркума
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
3 ч.л. сол (на вкус)

за сервиране:
лимонов сок
конопено семе


Тиквата и празът се нарязват на едро, джинджифилът – на тънки кръгчета. Слагат се в тенджера заедно с кестените и чесъна и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се куркумата, кориандърът, кимионът, гарам масалата и солта. Вари се 20-25 мин. – до омекване на тиквата и праза, и всичко се пасира.
Супата се сервира задължително с лимонов сок – той балансира превъзходно леко сладникавия вкус на тиквата, кестените и праза. А за разкош и по-завършен вид (и добавка на натурални мазнини) се поръсва с някакви семена – аз напоследък съм си харесала за целта конопено, но и всякакви други могат да се ползват.

Супата е наистина вълшебна – вкусна и много засищаща, с божествен аромат. Кестените са чудесно попадение – дават прекрасна плътност и нежна и гладка текстура. Ако нямата гарам масала, може просто да я пропуснете или да я замените с по щипка канела и карамфил (в моята поне тези две подправки се усещат доста осезателно).

Тайландско къри с карфиол

Далекоизточните гозби не присъстват особено често в менюто ни, но след като вече съм пристрастена към кърито със сладки картофи и патладжани, нямаше как да не пробвам и идеята с карфиол, на която попаднах в една група в социалните мрежи. Не знам дали тайландците ползват цветното зеле в своята кухня, но на мен комбинацията с къри паста, кокосово мляко и лайм много ми допадна. Ястието е разкошно, с богатство от вкусове и прекрасни аромати.


20 г кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
люта чушка или ½ ч.л. лют пипер (по желание)
2 с.л. червена къри паста
400 г домати (може и от консерва)
500 г карфиол
400 мл кокосово мляко
кора от 1 лайм
2 ч.л. сол (на вкус)
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани или настъргани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът, джинджифилът и лютата чушка се нарязват на ситно, доматите (ако са пресни) – на кубчета, карфиолът – на малки розички, кората на лайма се настъргва.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се кориандърът, кимионът, лютата чушка (или пипер) и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите (моите бяха от буркан) и като се разбъркат с подправките, се добавят карфиолът, кокосовото мляко и кората от лайм. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 10-на мин. до омекване на карфиола. Кърито се сваля от котлона и се добавя нарязаният кориандър. Сервира се със сварен ориз, в случая – кафяв.

По желание накрая може да се прибави и 150-200 г сварен нахут. И по двата начина е много вкусно, зависи какво ястие целим – по-леко или по-засищащо.

Кърито е божествено!!! Много е трудно да се опише с думи симфонията от вкусове и аромати на човек, който не е опитвал подобно ястие. Всичко е на едно място – солено, кисело, сладко и люто, както и букет от прекрасни ухания от лаймовата кора, кокосовото мляко и подправките. Бях приготвила за сервирането и лайм за сок, но не се стигна до него – и така е фантастично!!! В следващия си живот искам да се преродя в Тайланд!

Пълнозърнести индийски хлебчета с карфиол

Откакто преди няколко години приготвих индийските хлебчета с карфиол, съм влюбена в тях! Великолепни са – тънички, много вкусни, изключително ароматни и леко люти, просто разкош! И оттогава всяка година, щом пищните бели глави карфиол разцъфнат по пазара, не пропускам да ги направя отново. Този път обаче реших да внеса малка промяна – замених бялото брашно с пълнозърнесто, и то от спелта. То също ми е любимо – с него всички печива стават невероятно вкусни заради чудесния му аромат. И този път не ме подведе – карфиолените питки станаха прекрасни! Леееко по-груби са от тези с бяло брашно, но това не е никакъв недостатък.


380 г пълнозърнесто брашно от спелта
200 мл топла вода
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (шарлан, зехтин)
1 с.л. оцет

5-6 големи розички карфиол (около 200 г)
½ малка глава лук
1 люта чушка
15 г пресен джинджифил (колкото фалангата на палеца)
½ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
струйчица олио по избор


Брашното (не всичкото наведнъж) се пресява и се оформя на кладенче, в което се изсипват водата, зехтинът, оцетът и солта. Омесва се тесто, което не лепне по ръцете, и се разделя на 6 топки. Топчетата се покриват с фолио и се оставят да си починат 10-15 мин.
Карфиолът, лукът, чушката и джинджифилът се накълцват на ситно в чопър и заедно с подправките се задушават в мазнината до леко омекване. Готовата плънка се оставя да се охлади.
Всяко топче от тестото се разточва на кора с диаметър около 20-25 см (в средата може да се остави по-дебела, а краищата да се изтънят леко) и в средата се поставя 1/6 от плънката.

Краищата се загъват към центъра, за да се получи вързопче (внимава се вътре да не остане въздух) и се притискат да се слепят.

Вързопчето се разточва внимателно до тънка питка, без да се разкъса и плънката да излезе.

Така получените питки се пекат на сух тиган на средно силен котлон от двете страни до приятен загар.

Изпечените хлебчета се намазват със зехтин или друго предпочитано олио, но и без това са достатъчно апетитни.

Хлебчетата са много ароматни и вкусни, като към очарованието на индийските подправки се добавя и чудесното ухание на брашното от спелта.

А приятната лютивина ги прави върховни! Е, за тези, които обичат люто естествено; останалите могат да пропуснат чушката…

Квас от червено цвекло

Квасът от червено цвекло е истинско вълшебно питие – това е ферментирала напитка, която съчетава полезните качества на цвеклото и на пробиотиците и действа стимулиращо, пречистващо, освежаващо и подсилващо на организма. Рецептата е на Маги Пашова, която много увлекателно и картинно разказва за употребата на рубинената напитка в миналото и синтезира ползите от нея: Според народната медицина тя помага за пречистване на черния дроб и подсилване на кръвта, за преодоляване на хронична умора, алергии и храносмилателни проблеми, за предпазване от вируси и инфекции, както и за борба с рака.
Необходимите съставки за приготвяне на този еликсир са цвекло, хубава (изворна, т.е. нехлорирана) вода и хубава сол, както и чист стъклен буркан. Останалите съставки са по желание – целта им е да ароматизират питието, ако случайно някой недолюбва специфичната миризма на цвеклото. Но и без никакви „маскиращи подобрители“ напитката става фантастична, а и приготвянето ѝ е по-лесно и неангажиращо.
И така, за един 3-литров буркан са необходими:

2 средни глави червено цвекло
2 ч.л. (с връх) морска сол

изворна вода

кората от 1 лимон (или портокал)
4-5 шайби джинджифил
4-5 пъпки карамфил
1 звездичка звездовиден анасон


Цвеклото се нарязва на едри кубчета и се слага в буркана. Добавят се солта и подправките (те не са задължителни) и се налива изворна вода, като се оставя поне един пръст до гърлото на буркана. Покрива се с марля или кърпа и се оставя на топло да ферментира.

В зависимост от времето квасът ще бъде готов за 4-5 до 6-7 дена. Мехурчетата (или пяната) по повърхността показват, че бактериите в сместа работят и прекрасната полезна течност е в процес на творене. Ако отгоре се образува бяла ципа, може да се обере с лъжица (неметална). Но за да не се получава това, сместа може да се разбърква 2-3 пъти на ден (примерно сутрин и вечер).
Квасът е готов, когато ферментацията приключи, т.е. престанат да се образуват нови мехурчета. Тогава течността се прецежда и се налива в стъклени бутилки.  Ако не се консумира бързо, се съхраняват в хладилника. Търсеният резултат е описан блестящо от Маги Пашова, просто не бих могла да го обясня по-добре: вкусът на готовия квас е сладко-кисело-солен, леко резлив и с наситен, дълбок земен аромат. Цветът му е рубиненочервен като цвета на малиново вино. Т.е. ако вашият квас отговаря на горното описание, значи сте се справили чудесно.
Малко количество от кваса може да се остави на дъното на буркана и да се направи втора доза от същите продукти. Добавят се 2 ч.л. сол и бурканът пак се напълва с вода. Процедира се като при първата ферментация. Този път квасът е по-слаб на цвят и аромат, но пак е хубав и полезен. След това остатъците от буркана се изхвърлят.
Квасът се пие сутрин и вечер преди ядене по 100 мл, не е проблем и повече. По желание може да се разреди с вода, ако на някого вкусът му идва прекалено силен. Според Маги Пашова е подходящ и за деца, и за кърмещи жени.

Правила съм кваса няколко пъти и всеки път има малка разлика във вкуса, което е съвсем нормално, защото това е дива ферментация и малки разлики в температурата или влажността на помещението се отразяват. Даже не е изключено някой път нещата да не се получат; лично аз веднъж имах и несполучлив опит – цвеклото изплува нагоре (по принцип е на дъното на буркана) и се появи неприятен дъх на гнило. Нямаше го и онзи великолепен сладко-солено-кисел вкус… Така и не разбрах каква беше причината, но това само ме амбицира да продължа с опитите. За щастие оттогава не съм имала провали… В началото слагах надлежно и всичките ароматни подправки, но после установих, че и без тях напитката става великолепна и реших да си улесня живота, като за в бъдеще ги пропускам.
Квасът се приготвя изключително лесно и си заслужава човек да си направи тази прекрасна пробиотична напитка, която носи множество ползи за целия организъм. Маги Пашова я препоръчва за есенно-зимния период, но аз смятам, че е много подходяща и за лятото, защото през зимата има и други ферментирали и пробиотични храни като киселото зеле и натуралната туршия например.
И няма по-подходящо питие, с което да кажеш „Наздраве!“, независимо от сезона!

Ражма (червен боб по индийски)

Размазващо вкусен! Изкусително ароматен! Богатство от подправки в перфектно съчетание. Това е ражма (ражма масала) или казано по-разбираемо – червен боб в ароматна смес, и естествено родината на тази божествена вкуснотия е Индия, в частност Пенджаб. Приготвя се много лесно, въпреки че списъкът с продуктите е малко стряскащ – нека дължината му да не ви плаши, 2/3 от съставките са подправки. Точно на тях се дължи и уникалният вкус на един най-обикновен боб, затова съветът ми е да не пропускате никоя от тях. А всички те се намират дори и в малките квартални магазинчета, единствено гарам масалата вероятно ще се наложи да си направите сами. В моята съм сложила карамфил, кардамон, канела, черен пипер, кориандър, кимион и индийско орехче (и хоп! – списъкът с подправките се удължи още!). Последните се запичат на сух тиган, докато се размиришат, и след като изстинат, се смилат. Може всичко това да ви изглежда сложно и като излишни разправии, но, уверявам ви – не е непостижимо, а вкусът накрая си заслужава!
На рецептата за ражма или червен боб по индийски попаднах в YouTube – има доста рецепти на индийки. Самите те имат някои разлики по между си, но моята се отличава от извора в една съществена точка – при тях всичко се пържи до второ пришествие (независимо дали първо лукът и после джинджифилът и чесънът или обратно), а при мен се задушава на слаб огън и с малко водичка. Доматът може да е нарязан на ситно или настърган, а джинджифиловата и чесновата паста (явно в Индия са на почит) замених с цели скилидки чесън и парченце пресен джинджифил. Даже и при боба има вариации – може да е суров и накиснат от предния ден във вода или предварително сварен. Аз заложих на първия вариант, но ако знаех, че ще ми се наложи да го варя 4 часа, че и отгоре (какъв беше тоя боб, сваряване няма! – хем беше накиснат цяло денонощие), щях да го подваря предварително…
Моята доза е по-малка от тази на изгледаните клипчета в нета, но спокойно ще излязат 3-4 порции, особено ако бобът се сервира, както обичайно правят индийците, със сварен ориз.


250 г червен боб, накиснат от предния ден в студена вода
¼ ч.ч. (4 с.л.) олио по избор (шарлан)
1 малка глава лук
1 домат
1 парче пресен джинджифил колкото орех
2 скилидки чесън
½ ч.л. лют червен пипер (може и повече, на вкус)
¼ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
1½ ч.л. (сол на вкус)
2½-3 ч.ч. вряща вода
няколко стръка пресен кориандър


Лукът, чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно, доматът се обелва и се нарязва на дребно (за по-лесно може и да се настърже – така люспата остава в ръката, джинджифилът също може да се настърже на ситно ренде).
Лукът се слага в суха тенджера на средно силен котлон и се оставя да се запече, като се разбърква. Налива се малко водичка и олиото и се задушава няколко минути под капак. Тогава се добавят доматът, джинджифилът, чесънът, лютият червен пипер, куркумата, кориандърът и кимионът. Всичко се разбърква и се задушава още 10-ина мин. Тогава се добавя бобът, разбърква се добре и се налива водата (количеството е в зависимост от желаната гъстота на соса). Ястието се оставя да заври и котлонът се намалява. Готви се така, докато бобът омекне. Накрая се добавят нарязаният пресен кориандър, гарам масалата и солта и се разбърква. Бобът се оставя да покъкри още 5 мин. Ако не желаете голямо количество сос, тенджерата може да се остави без капак да се изпари малко течността.
Ястието може да се сервира със сварен ориз – получава се учудващо добра комбинация – или само поръсено с пресен кориандър.

В някои рецепти срещнах и зелени люти чушки, нарязани на ситно и добавени заедно с домата, джинджифила и чесъна, а количеството на лютия червен пипер е по-голямо. Но аз не исках върло люто, а приятно налютяващо ястие. И такова ми с получи. Да отбележа, че и гарам масалата е леко люта. Така че всеки преценява сам за себе си дали и колко чушки и пипер да сложи.

Пикантни зимни картофки

Кимионът, куркумата и сухият чесън (или направо готовата подправка къри) са много често използвани за печени картофи вкъщи и винаги крайният резултат е много добър. Наскоро обаче вниманието ми привлече една рецепта с името си – зимни картофки. Оказа се, че е много близка до моята, но има и някои разлики – наличието на настърган морков и сух джинджифил в съставките. Това ме заинтригува и реших да го пробвам тоя настърган морков, а понеже нямах сух джинджифил, го замених с малко парченце пресен. Оказа се, че точно пресният джинджър е гвоздеят на програмата – от него картофките станаха леко налютяващи и още по-ароматни. Направих и още една промяна на следваната рецепта – не сложих вода в тавата при печенето, защото винаги пека картофите така (иначе стават като сварени). Притесненията ми, че морковът и джинджифилът може да прегорят, не се оправдаха и картофките наистина станаха много ароматни и пикантни, а морковът и джинджърът образуваха хрупкава коричка по тях. Подправките изобщо не ги мерих, от всичко сипвах на око и на цвят, така че мерките по-долу са съвсем неангажиращи:


9-10 средни картофа (около 1 кг)
1 морков
парче пресен джинджифил (колкото орех)
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
¼ ч.л. черен пипер
1 ч.л. кимион

1 ч.л. кориандър
1-2 ч.л. чесън на прах
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. кокосово масло


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага кокосовото масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на едри кубчета. Слагат се в тавата, поръсват с подправките и се разбъркват. Морковът и джинджифилът се настъргват на ситно ренде, добавят се към картофите и се разбърква отново, за да се разпределят равномерно по всички парчета. Картофките се пекат на 200 градуса 30-35 минути на горен и долен реотан, докато омекнат (по време на печенето може да се разбъркат 1-2 пъти, за да се запекат равномерно).

Картофките са великолепни! Много вкусни и ароматни, леко налютяващи и доста свежи – последното определено се дължи на пресния джинджифил, така че горещо го препоръчвам. Комбинацията от подправки е чудесна и наистина е много подходяща за зимния период, защото те действат загряващо и стимулиращо на тялото, а освен това подпомагат и имунитета. И не че тази комбинация няма да е подходяща и за другите сезони, но през пролетта например бих заложила на копър, розмарин и пресен чесън…

Изпробвах рецептата и със сух джинджифил – пак е много вкусно и ароматно, но я няма свежестта, привнесена от пресния...

Индийски хлебчета с карфиол

Не съм била в Индия, но доколкото имам някаква представа за индийската кухня, тези хлебчета ми изглеждат доста автентични. Особено като се съди по подправките и лютивия вкус… Пък и самият начин на приготвяне на хляба говори за това. Всъщност това, което ме привлече в рецептата, беше карфиолът – всяка година по това време се чудя да сготвя с него! Естествено направих някои промени (главно в количествата) – и в тестото, и в плънката, особено след като прочетох коментарите под рецептата. И се оказа, че съм сполучила – и с промените, и със самата рецепта. Хлебчетата са много хубави.


300-350 г брашно
200 мл топла вода
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (шарлан, зехтин)
1 с.л. оцет

5-6 големи розички карфиол (около 200 г)
½ малка глава лук
1 люта зелена чушка
15 г пресен джинджифил (колкото фалангата на палеца)
½ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
струйчица олио по избор


Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изсипват водата, зехтинът, оцетът и солта. Омесва се тесто, което не лепне по ръцете, и се разделя на 6 топки. Топчетата се покриват с фолио и се оставят да си починат 30-ина мин.
Карфиолът, лукът, чушката и джинджифилът се накълцват на ситно в чопър и заедно с подправките се задушават в мазнината до леко омекване. Готовата плънка се оставя да се охлади.
Всяко топче от тестото се разточва на кора, дебела около 1 см (в средата може да се остави по-дебела, а краищата да се изтънят леко) и в средата се поставя 1/6 от плънката.

Краищата се загъват към центъра, за да се получи вързопче (внимава се вътре да не остане въздух) и се притискат да се слепят.

Вързопчето се разточва внимателно до тънка питка, без да се разкъса и плънката да излезе.

Така получените питки се пекат на сух тиган на средно силен котлон от двете страни до приятен загар.

Изпечените хлебчета се намазват със зехтин или друго предпочитано олио, но и без това са достатъчно апетитни.

Хлебчетата са много ароматни и вкусни, единственото, за което трябва да се внимава, е лютивината на чушката – но всеки най-добре си знае колко люто обича и колко може да понесе… Тези, които изобщо не обичат люто, просто могат да пропуснат чушката.

А продуктите за плънката могат да се нарежат на ситно и с нож, но в чопър става много по-бързо и лесно. И по-чисто – цветчета карфиол не хвърчат из половината кухня... Пък и няма по-едри парченца, които биха разкъсали корите при разточването.