Показват се публикациите с етикет джоджен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет джоджен. Показване на всички публикации

13 март 2024

Пролетно просо с кладница




От два дни на шкафа ме очакваше една тарелка кладница, която бях купила без ясна идея какво ще я правя. Чудейки се как да я приготвя, се сетих, че скоро не бях готвила просо, и така реших да комбинирам любимите ароматни гъбки с дребничките златни семенца по вече наложилата се вкъщи рецепта. Но при положение, че се бях заредила и с по две връзки пресен лук и чесън от пазара, никак не ми се посягаше към старите глави. Така ястието претърпя известна промяна и се превърна в пролетно – стария лук и чесън замених с пресен, мащерката – с джоджен (не че мащерка не върви на пресен лук, но джодженът ми е някак по-пролетен), спанака – с младичка коприва и киселец. Останалото запазих – моркова за цвят и щадящия начин на готвене. И отново се получи цветно и вкусно ястие.
Ако не разполагате с киселец и коприва, те спокойно могат да се компенсират с по-голямо количество пресен лук.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
3-4 стръка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
2 щипки джоджен
1 ч.л. сол
няколко листа киселец
няколко връхчета коприва

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът, чесънът, киселецът и копривата се нарязват на ситно, гъбите се накъсват на ленти по дължина.
Водата се слага на котлона и когато заври, се сипват просото, лукът, чесънът, джодженът и солта. Когато отново заври, котлонът се намалява. Готви се, докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути. Тенджерата се сваля от котлона, добавят се киселецът и копривата и се разбърква.
Докато се вари просото, тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло. Изсипват се гъбите и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде и заедно с гъбите се добавя към просото, след което отново се разбърква.




Пролетният вариант на вече познатото ястие е също толкова простичък и лесен за приготвяне и също толкова вкусен и полезен. Сготвен е отново по щадящ продуктите начин и с минимално количество мазнина. И е пак толкова цветен и приятен за окото. Копривата и киселецът спокойно могат да се пропуснат, а пресният лук да се увеличи – с повече лук ястието само ще спечели.








14 май 2023

Постно хачапури с плънка от слънчогледов пастет, киселец и коприва (по имеретински)




Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но после съвсем разбираемо тя изпадна в немилост… Неотдавна обаче си спомних за нея и се зачудих как да я направя в постен вариант. И понеже беше сезонът на киселото зеле и праза, заложих на тях. Но още тогава си набелязах и друг вариант – с най-подходящия според мен заместител на сиренето в баниците, слънчогледовия пастет. А през пролетта към него просто нямаше как да не се присъединят и любимите ми диворастящи зелении… Тестото е вече утвърденото – от пълнозърнесто брашно от спелта, което също ми е много на сърце. И резултатът отново е феноменален – тънка и изкусително хрупкава питка, с чудно вкусно тесто и прекрасна свежа плънка.
Долните продукти са за тава с диаметър 30 см – получава се идеално на дебелина хачапури.


тесто:
240-250 г пълнозърнесто брашно от спелта
120 мл топла вода
¼ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1 с.л. (10 г) шарлан (олио по избор)
½ ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка пресен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта. Добавят се киселецът, копривата и лукът (добре е предварително да се нарежат на едро), както и подправките и всичко се пасира още малко, за да се смелят и зелениите.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето и разточването), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете. Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага плънката и леко се притиска, за да се слегне.




Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).




Притиска се да залепне и отново се разточва до кора с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.




Питката се обръща, изтупва се от излишното брашно и се слага в подмазаната тава. Намзава се тъничко с шарлан и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. Оставя се минута-две да поизстине, за да може да се нареже, и се сервира веднага.






Хачапурито е забележително апетитно и неустоимо изкусително! Тестото вече е добре познато – невероятно вкусно, тънко и хрупкаво. Новото в питката е плънката – тя също е прекрасна, много лека и свежа и е малко по-близо до оригинала (че да не вземе някой грузинец да получи инфаркт, ако разбере за идеята ми с кисело зеле и праз ;) ). Комбинацията от слънчоглед и зелении без съмнение е много добра и съвсем неслучайно я ползвам и за други печива










06 април 2022

Крем супа от наситнени броколи




Понеже останах очарована от супата от броколи, която приготвих неотдавна, тези дни си наумих да я повторя. Този път обаче реших да променя и опростя технологията на готвене – пропуснах запичането на лука в началото и просто залях зеленчуците с вода и ги сварих. Но – ето я голямата промяна – без броколите! Тях предварително накълцах в чопъра и ги оставих да престоят, след което ги добавих в тенджерата, когато другите зеленчуци бяха почти готови. Така постигнах двойна печалба – първо, образува се ценният сулфорафан, и второ, броколите запазиха хубавия си цвят, защото се готвиха за съвсем кратко време. А супата не само че отново стана чудесна, а е значително по-свежа и цветна!


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 л вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът, морковите и картофите се нарязват на едро, слагат се в тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин., до полуготовност. Тогава се добавят броколите и се готви още не повече от 5 мин. Тенджерата се сваля от котлона и всичко се пасира. Добавя се кокосовото мляко и се разбърква. При сервиране всяка порция се поръсва с конопено семе (или с каквото друго ви е на сърце).




Супата е колкото лесна и простичка, толкова и апетитна и красива. Не се различава драстично от предишния вариант, но със сигурност това е по-добрият начин за готвене – и по-лесен, и по-здравословен, и с по-хубав цвят на крайния резултат. А това я прави много по-свежа и привлекателна – и на вкус, и на вид.








31 януари 2022

Картофи с гъби и моркови на фурна




Печените картофки често присъстват на нашата трапеза – те са вкусни и здравословни. По-често са сами в тавата, но понякога компания им правят и други зеленчуци – грах и моркови, тиквички, лук, зелен фасул… Този път обаче освен морковите към тях се присъединиха и няколко гъбки печурки. Само не питайте какви са количествата на зеленчуците – карайте на око и на вкус!


няколко картофа
2-3 моркова
няколко печурки
1-2 щипки мащерка
1-2 щипки джоджен
1 ч.л. сол (на вкус)
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на дебели резени, морковите – на кръгчета под ъгъл, гъбите – на четвъртинки или шестинки (зависи от големината им) и всичко се слага в тавата. Поръсва се с мащерка, джоджен и сол на вкус и се разбърква. Зеленчуците се пекат 30-35 мин. на 200 градуса на горен и долен реотан – до омекване на картофите.




Ястието е съвсем простичко, приготвя се много лесно и бързо, а е забележително вкусно и ароматно. Гъбите и картофите си подхождат много, а морковите внасят цвят и свежест във всяка порция.








25 януари 2022

Вити банички с праз и слънчогледов пастет




Обожавам баници (особено домашно дърпани 😊) и въпреки че ги правя доста рядко, ми е много интересно да експериментирам с нови плънки и комбинации от продукти, както и с начина им на оформяне. Така се роди и настоящата идея – да комбинирам две добре познати и любими плънки: праз (само листата – така се оползотворяват идеално, но ще стане и с цели стръкове) и слънчогледов пастет. Освен това реших да разнообразя и формата – вместо една голяма баница или малки охлювчета, направих елипси. Промених и друго – не ползвах месал за завиване на корите, а ги дърпах и загъвах направо на плота и отново се получиха прекрасни банички…


380-400 г брашно (зависи от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки джоджен
50 г белен суров слънчоглед
сок от ½ лимон (или по-малко – зависи от големината)
½ ч.л. сол

8 с.л. шарлан за топчетата


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта.
Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона, добавя се слънчогледовата смес и се разбърква. Оставя се да се охлади и се разделя на 8 части.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на котлона на функция подгряване. Ако нямате такава, дръжте на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, котлонът се включва за секунди – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.




Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.




Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и се прегъва на три.




Отгоре се разпределя 1/8 от плънката и се навива на руло. Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.




Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората). Полученото руло се оформя като елипса (може и да се навие на охлюв) и се слага в тавата.




Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и баничките се подреждат в тавата.




Намазват се с мазнина и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Като се извадят от фурната, се напръскват с вода и се покриват с кърпа за 10-ина минути.






Баничките са прекрасни! Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни. Плънката също си заслужава – дори бих казала, че комбинацията от праз и слънчоглед е по-добра от вариантите само с праз или само със слънчогледов пастет…






Естествено може да се направи и една голяма вита баница, която също е разкошна – красива и вкусна. За да бъдат обаче всички рула еднакви, е добре корите да се дърпат и да се завиват с месал. Но дори и да са малко неравни, едва ли някой ще ги върне… 😉










26 ноември 2021

Супа от броколи




В последните няколко години малко промених (затоплих 😇) отношението си към супите и започнах да се оглеждам за нови варианти. Така ми хрумна, че мога да се обърна към прекрасните броколи – щом стават чудесни супички от карфиол, защо да не се получи и от зеления им братовчед? И когато наскоро попаднах на тази, реших, че ще започна с нея, макар и с някои промени от моя страна. Много ми хареса идеята зеленчуците да се намачкат с пресата за картофи, вместо да се пасират гладко, за да личат ситнички цветни парченца от различните продукти, но се оказа, че не става – дръжките (не кочанът) на броколите не бяха омекнали достатъчно, а не исках да варя зеленчуците по-дълго. Така че пак в употреба влезе пасаторът, но по-важното е, че супата стана разкошна!


1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 глава броколи (500 г)
1 л вряща вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Лукът се нарязва на ситно, морковите и картофът – на кубчета, броколите – на розички (кочанът се обелва и също се нарязва на кубчета).
Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно, добавят се морковите и картофът и се готви още малко. Слагат се броколите, налива се водата и се добавят солта, чубрицата и джодженът. Супата се вари 15-ина мин. и се пасира (аз гледах да не е съвсем фино). Добавя се кокосовото мляко и се връща на котлона. Когато отново заври, котлонът се изключва, като тенджерата се оставя на него.




Супата е превъзходна – много ароматна и приятна. Нито един от продуктите не доминира неприятно над останалите и всички са в пълна хармония от вкусове и аромати (преди да се захвана изобщо с нея, имах известни притеснения какво ще излезе от броколи в супа, все пак досега не съм ги готвила по този начин). Но още с първата лъжица всичките ми съмнения се изпариха яко дим – просто съм очарована от резултата!




При сервиране всяка порция може да се поръси с конопено или някакво друго семе, лют пипер или кой каквото обича. Може и с хранителна мая, но установих, че поради силния ѝ характерен вкус и аромат се губи очарованието и индивидуалността на супичката – просто с тази добавка всички супи стават еднакви…








16 ноември 2021

Гратен от броколи и картофи




Идеята за подобен гратен ми се въртеше доста отдавна, но все не се наканвах да го приготвя. Всъщност не бях измислила с какво да заменя сиренето и яйцата в обичайната рецепта. Дежурният заместител в такива случаи е тофуто, но някак си не го виждах просто нарязано на кубчета в тавата… Докато наскоро не ми хрумна идеята да го блендирам с малко вода, за да стане нещо като сосче. А то взе, че се получи чудесен резултат! Тофуто, което ползвам, е в саламура и е солено и приятно кисело на вкус.


1 глава (500 г) броколи
5-6 картофа (800 г)
200 г тофу
200 г вода от варенето на картофите
2-3 щипки джоджен
10-ина клонки мащерка
1 ч.л. сол
2 филии хляб


Картофите се обелват, нарязват се на средни кубчета и се сваряват на пара за 15-20 мин. (не до пълно омекване, после ще се пекат). Броколите се нарязват на дребни розички, кочанът се обелва и се нарязва на кубчета.
Тофуто се блендира с водата от варенето на картофите. Филиите се смилат на трохи в чопър.
Броколите и картофите се слагат в тавичка, добавят се джодженът, мащерката и солта и се разбърква. Всичко се полива със соса от тофу и се поръсва с трохите. Гратенът се пече около 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто.






Гратенът се получи очаквано добър – вкусен и ароматен. Сосът от тофу се оказа чудесна находка (след изпичане поразително прилича на смес от сирене и яйца) – придава много приятен кисело-солен вкус и аромат на ястието и даже съжалих, че не направих двойно количество от него. Зеленчуците също са прекрасни, а коричката от запечени трохи е изкусително хрупкава.










14 октомври 2021

Галет със слънчогледов пастет, киселец и коприва




Всяка година по време на бума на пролетните зелении, с повод (за някой празник) или без, поне веднъж правя един забележителен пай с форма на слънце. Изключително е красив и невероятно вкусен, но е малко връткав за приготвяне, затова си изисква повече време и по-специална нагласа. Тогава ми хрумна идеята от същите продукти (намалени наполовина) да оформя галет. И наистина всичко се получи много по-лесно и бързо, а е пак толкова вкусно. Даже допълнително улесних нещата, като намалих видовете зелении само до киселец, и то суров, без предварително задушаване (само с него разполагах в момента). Но при следващия опит добавих и малко коприва и пресен лук, с което нещата станаха още по-добри… 😇 В крайна сметка галетът може да се приготви с каквато разполагате или обичате зеленина – изобщо не се съмнявам в блестящия краен резултат!


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
45 мл (40 г) зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (40-50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка зелен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта.
Киселецът, копривата и лукът се нарязват на ситно и заедно с подправките се добавят към пастета, като се разбърква добре (може зелениите да се добавят към вече пасирания слънчоглед и да се смелят заедно с него).
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.




Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.




Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин. – до златист загар отгоре.




Галетът е фантастичен! Хем се надявах на точно такъв резултат, хем имах известни притеснения – дали плънката ще е достатъчно (или пък няма да е прекалено много), как ще е на киселина, дали тестото ще се изпече добре, или пък няма да стане сухо и твърдо… За щастие нито едно от тези опасения не се оправда. Плънката е чудесна на вкус и аромати и накиселява в рамките на приятното, а количеството ѝ е съвършено. Тестото пък е вълшебно – вкусно и хрупкаво, идеално изпечено. 






Поради начина на оформяне в пая „Слънце“ хрупкат само връхчетата, а в галета тестото е хрупкаво отвсякъде (включително и отдолу, дори и след като се премести в чиния). Единственият му недостатък е, че се получава не много голям (около 20 см в диаметър) и се замислям дали следващия път да не направя направо два… 😉










07 октомври 2020

Картофени кюфтета с листа от пащърнак




След успешната комбинация на листата от пащърнак с ориз продължих да търся и други начини да използвам тази свежа и ароматна зеленина, която ми беше жал да изхвърля. Още повече, че добивът от нея беше много по-богат, отколкото от подземната част, заради която естествено се сади пащърнакът…




1 кг картофи (10 средни)
1 голяма връзка листа от пащърнак (250 г)
1 глава лук
по няколко стръка джоджен, чубрица и риган
3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйчица зехтин


Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват с 1½ ч.л. сол. Пащърнакът се нарязва на ситно и се задушава в съвсем малко водичка, докато се слегне. Посолява се с 1½ ч.л. сол. Лукът и подправките се нарязват на ситно и всичко се омесва. Оформят се кюфтета (излязоха ми 20 броя), овалват се в царевично брашно и се подреждат в суха незалепваща тава (или върху хартия за печене).




Пекат се 15-ина минути на 200 градуса с вентилатор, докато хванат коричка отдолу, след което се обръщат и се допичат още малко (да се запекат и от другата страна). Като се извадят от фурната, се поливат с малко зехтин.




Може да се сервират със сос по желание (в случая – сос барбекю), а може и самостоятелно – пак са достатъчно хубави.




Кюфтетата може да изглеждат доста странни за някого, но всъщност са чудесни – освен че са много вкусни и с прекрасна коричка, са идеално решение за използване на прелестните листа на пащърнака. Приготвят се бързо и лесно, по здравословен и щадящ начин. А когато се хапват на открито на двора, удоволствието е още по-голямо!