Булгур пилаф със зелении, сушени домати и манатарки

Дежурната рецепта за булгур вкъщи е тази, която открих преди години на пакета, когато за първи път реших да обърна внимание на тази толкова хвалена храна. Тя (рецептата) се оказа толкова добра, че известно време не си и помислях да търся друга. Но постепенно установих, че този базов вариант може да се обогати и с други продукти. Така първо към булгура добавих сушени домати и манатарки, а сега към тях се присъединиха и любимите ми диворастящи зелении – в случая коприва и киселец (спокойно може да бъдат и други), в компанията на пресен лук, който зае мястото стария. А те – зелениите – са сготвени максимално щадящо, само на изключен котлон (накрая малко се позагубиха, затова количеството им спокойно може да се увеличи). Така се получи настоящият пролетен вариант на любимата рецепта за пилаф от булгур. Заради киселеца този път не сложих лимонов сок, но препоръчвам ако се ползват други зеленолистни, да не се пропуска. На чесъна естествено може да се ползват целите стръкове, но аз предпочитам да си хрускаме бялата част сурова, затова в ястието слагам само листата.


25 г фиде
5 стръка пресен лук
5 стръка пресен чесън – само листата
½ л вода (вряща)
1½ ч.л. сол
1 шепа коприва (25 г)
1 букетче киселец (50 г)
10 г сушени манатарки
5-6 сушени домата (50 г), мариновани в олио (слънчогледово или зехтин)
250 г булгур

Понеже всичко става наистина експресно, е добре всички съставки да са приготвени предварително. Доматите се изваждат от буркана и се слагат в тенджерата, в която ще се готви пилафът, за да се отцедят от мазнината (тя е минимално количество, но е напълно достатъчно), след което се нарязват на ситно. Фидето и булгурът се претеглят, лукът, чесънът, копривата и киселецът се нарязват (копривата се накълцва на дъска с голям нож, без да се пипа, за да не пари), манатарките се начупват на парченца, водата се слага да заври.

Олиото от отцедените домати се загрява и в него за съвсем кратко се запържва фидето (наистина много бързо се зачервява, буквално за секунди). Прибавят се лукът, чесънът, дръжките на киселеца и малко водичка и се задушават 1-2 минути. Тогава се добавят горещата вода и солта и когато заври, се слагат копривата, киселецът, манатарките и сушените домати. Последен се добавя булгурът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва с капака и се оставя на котлона за 10-ина минути, докато булгурът да поеме течността. Тогава се разбърква отново и ястието е готово за сервиране.

Пилафът е колкото простичък и лесен за приготвяне, толкова и апетитен и ароматен. Наистина е забележително как нещо, което се готви за отрицателно време, после покорява с прекрасни вкусове и ухания. В ястието се усеща букет от божествен дъх на манатарки, леко кисела нотка от сушените домати и приятна свежест от зелениите, които са сготвени много щадящо.

Салата айсберг с царевица, сушени домати и зелен лук

Най-често комбинирам свежата салата айсберг с моркови – винаги ми се намират в хладилника, пък и си подхождат. Този път обаче реших да внеса разнообразие и да използвам нещо друго, което също чинно си чака в шкафа – сладурските сушени чери доматчета, събрали в себе си цялата позитивна енергия на слънчо през лятото. Останалите съставки са си дежурни – те придават и цвят, и аромат на салатата и я правят красива и богата. Количеството на продуктите както обикновено е на око (и според желаните порции).


1/3 салата айсберг
2-3 лъжици царевица
сушени чери доматчета
2-3 стръка зелен лук
няколко маслини
сол
домашен ябълков оцет


Салатата айсберг се накъсва на парченца в купа. Зеленият лук се нарязва на ситно и се слага при айсберга. Добавят се царевицата, сушените черита, солта и оцетът и се разбърква. Салатата се украсява с маслинки и е готова за сервиране.

Салатата е много свежа и хрупкава, цветна и вкусна. Приготвя се изключително лесно и бързо и е голямо удоволствие за всички сетива след обичайните зимни салати и туршии.

Зеленчукови рулца с лаваш

Подобни рулца съм правила с плънка тип мексиканска (от боб, ориз, царевица и чушка). Този път обаче исках да са по-зеленчукови и по-леки, но все пак да са достатъчни човек да се нахрани с тях, да не е само салата, завита в хляб. Така че отново импровизирах, като се съобразих и със сезонните продукти. Исках да има нещо зелено за цвят и хрупкавост – салатата айсберг пасна идеално; нещо засищащо – тази роля се падна на изпечените предварително сладки картофи и пащърнак; нещо за допълнителна свежест, вкус и цвят – тук се включиха царевицата, печената чушка и морковът. Трябваше и някакъв елемент, който да действа на различните продукти свързващо (като лепило 😉); от опит знам, че хумусът е идеален за целта – този път само със сушени домати (без червен боб), от него дойде и приятна пикантност. И целият този разкош от цветове, вкусове и текстури идеално се допълва от любимия слънчогледов сос, вече без никаква мазнина в него и приготвен с чиста водица (става прекрасен и без аквафаба). Количеството на продуктите е на око и в зависимост от желания брой порции, отделните продукти също подлежат на замяна. Важното е плънката да бъде повечко, за да преобладават зеленчуците, а не да доминира хлябът (въпреки че лавашът е достатъчно тънък и фин).


питки лаваш
хумус със сушени домати
салата айсберг
сладки картофи и пащърнак на фурна
червена печена чушка
царевица
настърган морков

слънчогледов сос за сервиране


Салатата айсберг се развива (разделя) на отделни листа. Бялата част към кочана на всяко листо се отрязва и се нарязва на тънки ивички – те ще се ползват в плънката. Чушката се нарязва на дълги лентички, морковът се настъргва на едро ренде.
Всяка питка се намазва с хумус и отгоре се поставя цяло листо айсберг. В единия край се слага по дължина още хумус (за да слепи отделните продукти) и отгоре се поставят пръчици сладък картоф и пащърнак, лентички печена чушка, ивички от айсберга, царевица и морков.

Завива се стегнато, като краят се намазва с малко хумус, за да се залепи рулото и да не се развива. Всяко руло се нарязва на равнобедрени триъгълници, които се подреждат в чиния. Добавя се купичка със сос и порцията е готова за сервиране.

Рулцата са невероятни! Красиви, супер вкусни, леки и с прекрасна текстура. Удивително засищащи са – благодарение на сладките картофи и пащърнака, много свежи и хрупкави – от айсберга и моркова, и изключително пъстри и цветни – от всички продукти вкупом. Слънчогледовият сос идеално ги допълва, дообогатява вкусовете и стават просто трепач!!! И изобщо не си губете времето с вилица и нож, парченцето се хваща с ръка, топва се в сосчето и се отхапва с неизмеримо удоволствие!

Хумус с червен боб и сушени домати

½ ч.ч. сух нахут (225 г сварен)
75 г червен боб от консерва (1/3 ч.ч.)
20 г сушени домати
2-3 скилидки чесън
сокът от ½ лимон
3 с.л. зехтин
3 с.л. сусамов тахан
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол

Нахутът се накисва в студена вода от предната вечер – колкото по-дълго се кисне, толкова по-бързо се сварява. На другия ден се изплаква добре и се слага да се вари. Като заври, водата се излива, налива се нова вода – гореща, и след като заври отново, котлонът се намалява (не знам дали е нужно, но по аналогия с боба изхвърлям първата вода след завирането). Вари се, докато омекне – около 1 час (или малко повече).
Всички продукти се слагат едновременно в блендера, добавя се около ½ ч.ч. вода от варенето на нахута и всичко се разбива на гладко пюре. Ако се наложи, може да се добави още малко вода, за да може блендерът да смели всичко добре.

Хумусът е много интересен на вкус – с малко по-плътна текстура от червения боб и приятна нотка от сушените домати. Признавам си, че идеята за боба и доматите не е моя, но пък аз дообогатих ползваната рецепта с лимонов сок и кимион – те липсваха в нея. Традиционно хумусът се сервира с хляб – в случая обичайните арабски питки замених с лаваш. А как добре се вписа в едни изкусителни рулца с този тънък арменски хляб – намерението ми беше да го ползвам вместо сос, а той се оказа чудесен слепващ материал при завиването на рулцата!

Не си струва да се вари само половин чаша нахут – при мен количеството му беше по-голямо, но от него направих и други видове хумус – с цвекло и мусабах. 1 ч.ч. (от 240 мл) сух нахут е 200 г; след като се свари, излизат около 450 г (2½ ч.ч.).

Брускети с коприва

Копривата е изключително богата на минерали и витамини и всички я чакаме с нетърпение напролет, за да презаредим жизнените си сили след изтощителната зима. Има разнообразни рецепти с нейно участие, но според мен погрешно всички те са на готвени ястия – супи, каши, запеканки… А на всички е известно какво се случва с витамин С (който в копривата е в огромни количества) при термична обработка. Затова съм убедена, че за да се възползваме напълно от полезните й вещества, тя трябва да се консумира сурова. Но много хора се притесняват от това и винаги ме питат „Ама как така сурова?! Не пари ли?“ Не, не пари! След като се измие (най-лесно става в голяма купа с щипката за пържоли 😉), се загъва в домакинска кърпа да се подсуши, като същевременно се намачква. Така хем се подсушава, хем парливите власинки се „обезвреждат“. Тогава спокойно се нарязва и се ползва за салата заедно с други зелении или плодове и зеленчуци. А ако се предвижда пасиране или накълцване в чопър, както е в настоящата рецепта, дори няма нужда от мачкане с кърпата. Тези, които не са опитвали сурова коприва, ще останат очаровани от приятния ѝ вкус и аромат!
Количеството на продуктите не е стриктно определено – действайте на око и на вкус! Имах идея да добавя и пера от пресен лук и зелени подправки (копър, босилек), но се отказах, за да доминира свежият аромат на копривата.


100-ина г коприва
100 г орехи
перата на 1 връзка пресен чесън
½ ч.л. сол
5-6 сушени домата, мариновани в зехтин
сокът на ½ лимон (на вкус)
пълнозърнеста багета (хляб по избор)


Всички продукти (без хляба де 😉) се пасират в чопър до хомогенна смес. Представях си я по-едро накълцана, но и така не е зле…
Багетата се нарязва на филийки, които се препичат на тостера и се оставят да изстинат – става далеч по-лесно и бързо от обичайното запичане във фурна. Важното е филийките да са хрупкави. Отгоре се разпределя от копривената смес и брускетките се подреждат в чиния или плато за сервиране.

Брускетите са много вкусни, свежи и красиви. Лимоновият сок освен че освежава и придава приятна киселинност на копривата, я предпазва от потъмняване. А най-важното е, че двете съставки си действат синергично – известно е, че за по-добро усвояване на желязото (от копривата) е нужен витамин С, осигурен от лимона (въпреки че и самата коприва е изключително богата на този витамин).
Глухарчетата са с двояка функция – и за украса, и за хапване. А който не го е срам, може да изяде и тези от вазата… 😉