Показват се публикациите с етикет живовляк. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет живовляк. Показване на всички публикации

12 април 2019

Пене от ръж и киноа със зелении




По това време на годината дворът на селската ни къща е пълен с какви ли не свежи прелести с приказно зелен цвят – коприва, киселец, живовляк, глухарчета, на които кога да обърнеш внимание, ако не сега… Обичайната компания на тези зелении в повечето пролетни манджи е оризът. Но когато човек разполага с нов продукт (за първи път ползвам пене от ръж и киноа) и му е мерак да го пробва, му идват разни нестандартни идеи… А пенето не ме разочарова и се оказа много добро на вкус.


1 пакет пене от ръж и киноа (250 г)
1 голяма купа със зелении – коприва, киселец, живовляк, листа от глухарчета
1 морков
1 връзка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин


Пенето се сварява според инструкциите на пакета. Полива се със съвсем малко зехтин (или шарлан), за да не се слепват отделните тръбички.

Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера със съвсем малко водичка (може да се добавят и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък). Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на пюре (т.е. цели се възможно най-кратка термична обработка; затова водата трябва да е минимално количество – да не се налага по-дълго готвене за изпаряване на излишната течност). Накрая се добавя пенето и се разбърква внимателно, за да не стане пастата на каша.






Ястието е малко нетрадиционно, но си е порядъчно вкусно и изключително ароматно. Става много бързо и си заслужава да се приготви, даже и с друг вид паста. А ето как изглежда пакетът на въпросното пене:










14 април 2018

Пролетен ориз (със зелении)




Какво по-подходящо за великденската трапеза от ястие със зелении? Има различни варианти и комбинации с тях, но аз заложих на кафяв ориз. Както обикновено, той е накиснат предварително във вода и сварен отделно и се прибавя накрая, когато зелениите са задушени и омекнали. А зелениите са каквото има по двора – една голяма купа, пълна с киселец, коприва, живовляк, червена мъртва коприва, лапад, врабчови чревца… Е, и една връзка пресен лук се вписва много добре, а морковът е просто за цвят… Подправките също са налични по двора – джоджен, риган, мащерка и розмарин. Бързо и много вкусно ястие! И колкото и да е елементарно, е чудесно за празника! Особено пък ако е комбинирано със суперсвежата и полезна салата от глухарчета и е последвано от пухкав и ароматен козунак за десерт… Прекрасно великденско меню!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма купа със зелении:
- коприва
- киселец
- живовляк
- врабчови чревца
- червена мъртва коприва
- лапад
1 морков
1 връзка пресен лук
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
4-5 щипки сух джоджен
2 ч.л. сол
(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Докато се вари, може да се добавят 1-2 щипки сух джоджен, за да се ароматизира допълнително.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера с малко водичка. Добавям и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък. Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на каша (т.е. цели се минимална термична обработка). Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.




Ястието е прекрасно – пролетно, много вкусно и изключително ароматно. И какво по-подходящо от него за празничен обяд на двора – на зелената тревичка до градинката с нежните иглики и златните нарциси и на шарена сянка под разлистващите се вече дървета! Спокойно дори и празник като Великден може да се отбележи с постно меню!




А за да бъде ястието още по-здравословно, може зехтинът в края да се пропусне. Обещавам, че е не по-малко вкусно!








28 август 2016

Лятна салата „Дворяни“




Любимата ми пролетната салата „Дворяни“ естествено има и други варианти. Зелении всякакви си растат по двора почти целогодишно и понеже се коси регулярно, растенията си избиват наново и постоянно осигуряват свежи и крехки листенца, подходящи за салата. Е, някои от зеленолистните са само пролетни, но за сметка на това имат летни заместители. А през лятото вече могат да бъдат добавени и характерни за сезона зеленчуци – салатата отново е превъзходна и изключително полезна.




1 авокадо
1 домат
1-2 скилидки чесън
връхчета коприва
листа от глухарчета
киселец
широколист живовляк
теснолист живовляк
червена детелина
сол
ябълков оцет


Всички зелении се нарязват и се слагат в купа. Не е нужно да се мият – при брането се подбират само чисти и хубави листенца. Дори миенето на копривата с цел да се премахне парливостта ѝ може да се пропусне – достатъчно е да се намачка на сухо в кърпа. Авокадото се обелва, нарязва се на тънки резенчета и заедно с пресования чесън се добавя към зелениите. Разбърква се добре – при бъркането авокадото се разкашква леко и се размазва по зеленолистните. Накрая се добавя нарязаният домат и салатата се овкусява със сол и оцет. Разбърква се внимателно, за да не се намачка доматът.




Салатата е разкошна – цветна и полезна и съчетава в едно богатството от ценни хранителни вещества на зеленолистните, полезните мазнини на авокадото и вкусът умами на домата. И няма по-голямо удоволствие от това човек да си я хапва на двора, откъдето са повечето съставки в нея…








06 май 2015

Пролетна салата „Дворяни“ (салата от градината на Господ)




Всеки може да наименува тази салата както си иска – първоначално аз го бях направила според мястото, където я приготвям и я хапваме с невероятно удоволствие. Нямам търпение напролет да отидем там, да обходя големия зелен двор и собственоръчно да откъсна всяко листенце и цветче. Но неотдавна научих, че хората, притежаващи къща с двор на село, се наричали не селяни, а дворяни! 😉😄 Така името ѝ съвсем резонно (и закачливо) се промени…
Няма по-вкусна и по-полезна от тази салата – всичко в нея е екологично чисто и пълно с живот и полезни хранителни вещества. Душата ми жадува за нея, особено след дългите зимни месеци. Съставките й са според това какво е пораснало по двора, търпят добавки или вариации, точно определени количества от тях също няма. Всичко е на око и по мерак. Само чесънът и лукът не са собствено производство, но за тях и няма как… Всъщност след доста импровизации по темата се оказа, че и без лук и чесън се получава достатъчно апетитна и ароматна салата…




глухарчета (цялото растение – листа, цветове и дръжки)
киселец
връхчета коприва
теснолист живовляк
широколист живовляк
врабчови чревца
листа лапад
магданоз
червена мъртва коприва
парички
по 1-2 стръка пресен чесън и лук
сол
оцет
зехтин


Копривата се намачква в кърпа, за да се неутрализират парещите власинки, и заедно с останалите зелении (включително и дръжките) се нарязва на ситно. Не се вари, не се бланшира! Полезна е сурова! Не мия нищо – всичко е чисто, защото си е от нашия двор, а освен това е измито идеално от снощния пролетен дъжд! Все пак нали искаме да хапнем и малко витамин В12!
Всичко се слага в купа. Салатата се овкусява със сол, оцет (който иска, може и лимонов сок) и зехтин, разбърква се добре и се украсява с паричките. Те също се ядат, не са само за красота!




Първоначално ползвах само листата на глухарчетата, но после започнах да добавям и дръжките и цветовете – при поредното преглеждане на книгата на Мария Требен „Здраве от аптеката на Господ“ се оказа, че за салата се ползва цялото растение, не само листата. А по десетина дръжки от глухарче на ден (по време на цъфтежа!) вършат чудеса за черния дроб и жлъчката! Особено са полезни за диабетици и за „постоянно болнави хора, които се чувстват като пребити и уморени“.
Така, докато пишех рецептата, ми хрумна и друго име на тази вълшебна салата (по аналогия с книгата на М. Требен.) – салата от градината на Господ. 😊