Ориз „Източна приказка“

Сготвих го! Приказния ориз на Мартин Димитров от „Черешката на тортата”! Още докато гледах предаването, вече виждах как го приготвям и опитвам и аз – така ме плени това екзотично и доста странно на пръв поглед ястие. Дори през екрана усещах вълшебните ухания, които се носят от него (много поздрави на шеф Манчев за броя подправки в едно ястие), и не мирясах, докато не осъществих намеренията си. Понеже не показаха края на рецептата и точното количество на всички продукти, се наложи да донаглася нещата според своя усет и опит в кухнята. И да! Получи се точно това, което си представях и очаквах, а букетът от аромати, който се усеща във всяка хапка, е меко казано божествен… Оризът наистина е като омагьосваща фантазията и сетивата далечна приказка от Изтока, загадъчен и пристрастяващо апетитен. Неистови усилия на волята се изискват, за да спре човек да прилапва направо от тавичката дори след като вече е похапнал добре, така че като сервирате, веднага скрийте останалото!
Аз заложих на царя на оризите – басмати; естествено, пълнозърнест и както винаги, предварително накиснат. Количеството на водата коригирах в процеса на готвенето (при печене във фурна не важи съотношението за варене в тенджера), така че опитвайте и преценявайте според вкуса и очакванията си.


1 глава лук
2 моркова
парче джинджифил (колкото орех)
2 скилидки чесън
1 червена чушка
100 г сурово кашу
20 г тъмни стафиди
струйка соев сос
щипка кафява захар
1 ч.л. къри
½ ч.л. канела
¼ ч.л. кимион
¼ ч.л. индийско орехче
3 ч.л. сол
2 ч.ч. (360 г) пълнозърнест ориз басмати
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2 ч.ч. (480 г) вряща вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като през това време водата се сменя 1-2 пъти.
Ястието се готви много бързо (поне задушаването на зеленчуците в началото), затова всички продукти трябва да са предварително приготвени – обелени, нарязани, претеглени; даже за улеснение може да се групират, защото се прибавят поетапно по няколко заедно в реда, в който са изброени.
Лукът, морковите, джинджифилът и чесънът се нарязват на ситно, чушката – на лентички, подправките се приготвят в чинийка. Оризът се измива и отцежда.
Лукът се запича на суха тенджера или тиган на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и 1-2 лъжици кокосово мляко (може и малко водичка) и се задушават за кратко. Слагат се джинджифилът, чесънът, чушката, кашуто, стафидите и соевият сос и задушаването продължава още малко. Прибавят се щипка кафява захар и подправките. Накрая се слага оризът и се разбърква с останалите продукти. Налива се кокосовото мляко и когато сместа заври, се прехвърля в тавичка. Добавя се водата, разбърква се внимателно и оризът се слага в предварително загрята фурна. Пече се на 180 градуса на долен реотан около 45-50 мин. – докато поеме всичката течност.

Оризът е наистина вълшебен! Точно това е, което си представях, гледайки предаването по телевизията – божествено вкусен, с аромат на чудни далечни земи, загадъчен и завладяващ разума и сетивата. Подправките са идеални – и като подбор, и като количество. Усеща се лека изключително приятна сладост, ободряваща свежест от джинджифила и букет от екзотични аромати. Естествено може да се ползва и друг вид ориз, но аз не виждам по-подходящ от басмати (е, хайде, може и жасминов) за тази рецепта…

Забележка:
Кокосовото мляко, което ползвах, беше със 17% масленост (50% кокос, 50% вода) и току-що сготвен, оризът ми идваше малко мазен; но като престоя до другия ден, този недостатък отпадна. Все пак остава идеята следващия път или да ползвам мляко с по-нисък процент масленост, или да сложа ½ консерва и останалото количество да компенсирам с вода.

Постна крем супа Дьо Бари

Името на тази разкошна супа идва от една от фаворитките на Луи XV, небезизвестната мадам Дьо Бари. Смята се, че е била любима на въпросната графиня и така се установява и на кралската трапеза. Не мога да съм сигурна за автентичната рецепта, в нета се срещат какви ли не нейни вариации, но основните съставки са ясни – карфиол и праз. И въпреки че супа с тези продукти приготвям поне няколко пъти през есенно-зимния период, тази е доста по-различна. Естествено, няма френско ястие без масло и сметана, затова аз промених рецептата в постен вариант, като опростих и начина на приготвяне (без запръжки и всичко сготвено наедно, без ползване на няколко тенджери). Не знам доколко застъпниците на класиката биха одобрили това, но и по този начин супата стана божествена. Невероятно нежна, с креместа текстура и зашеметяващ аромат…


1 средно голяма глава карфиол (750 г, включително кочанът)
2 стръка праз
2 ч.л. сол
щипка шарен пипер
1 л вода
200 г кокосово мляко + 2-3 лъжици от гъстата част за сервиране
индийско орехче


Карфиолът се накъсва на розички, празът се нарязва на едро и се слагат в тенджера. Заливат се с около 1 л вода (колкото да ги покрие), добавят се солта и шареният пипер и се варят 15-ина мин. (докато омекнат). 2-3 мин. след като водата заври, може да се извадят 2-3 розички карфиол, които после да се ползват за украса при сервирането. Сварените зеленчуци се пасират, добавят се кокосовото мляко и настъргано индийско орехче и пак се пасира.
Супата се сервира, като във всяка порция се слагат парченца от заделените розички карфиол и малко от гъстата част на кокосовото мляко, може и символично да се ръснат стърготинки индийско орехче.

Колкото и да е елементарна – и като съставки, и като приготвяне, супата е феноменална! Невероятно вкусна и ароматна е, супернежна и креместа, с чудесна плътност. Вече имам нова любима супа!

Домашен кетчуп (без захар и нишесте)

Според Уикипедия кетчупът е сос от доматено пюре с оцет, захар, нишесте и подправки. Това е безкрайно далеч от оригинала, чиято родина е най-вероятно Китай и който няма нищо общо с доматите, освен че е бил сладко-кисел на вкус. Но американска глава в по-нови времена е родила безумната според мен идея първо да се подкиселят с порядъчно количество оцет и без това киселите домати, след което да се подсладят с огромно количество захар. И за капак – нишесте за сгъстяване и за да се получи тази креместа консистенция…
Вкъщи не сме почитатели на кетчупа и спокойно преживяваме и без него, но миналата година се запалих от едно приятелско семейство, което приготвяше домашен вариант заради децата си. Целта на занятието естествено е да се избегне купешкият продукт, в който не се знае какво има. Всъщност едно е сигурно – слага се много захар! За съжаление в рецептата на приятелите ни, както и в повечето рецепти в мрежата, захар също има, и то не малко. Нишестето също не ме устройваше… Затова се амбицирах да измисля алтернатива на нежеланите съставки. И тогава реших да подсладя кетчупа с… ябълки! Срещнах тази идея в няколко рецепти в нета и на първо четене ми се стори абсурдна. Но като се замислих, установих, че е много добра. А когато я приложих на практика, се оказа, че ябълките (все пак трябва да са сладки) са идеалният продукт за целта – освен че подслаждат добре, благодарение на пектина, съдържащ се в тях, сгъстяват и уплътняват кетчупа, т.е. заместват и нишестето. Така, без дори да съм очаквала, с един куршум ударих два заека! Кетчупът стана чудесен на сладост и с почти същата текстура като купешкия и без захар и нишесте! И не, готовият продукт не мирише и няма вкус на ябълки!
Накрая остана да нагодя и подправките – сега като ги преглеждам пак, ми се струва че са доста видове, но всеки може да ги промени по свой вкус.


3 кг месести домати (сорт рома)
1 червена чушка
2 моркова
3 сладки ябълки (500 г)
1 глава лук
5-6 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
6 с.л. ябълков оцет (домашен)
½ ч.л. кимион на зърна
½ ч.л. кориандър на зърна
½ ч.л. черен пипер на зърна
½ ч.л. млян кардамон
5-6 зърна бахар
3-4 пъпки карамфил
2 дафинови листа
1 малко индийско орехче
1 по-дебела пръчка канела


Доматите (без да се белят), чушката и ябълките се нарязват на едри парчета, морковът се настъргва на едро ренде, лукът и чесънът се нарязват на ситно и всичко се слага на котлона в голяма тенджера без капак. Добавят се солта и подправките и се вари до омекване на продуктите и изпаряване на излишната течност. За удобство подправките може да се сложат в тензухено вързопче, за да се извадят после по-лесно. Когато сместа се сгъсти, се претрива през едра цедка (може да се сипва по малко водичка за промиване на цедката). Връща се отново в тенджерата (измита, за да няма едри частички), добавя се оцетът и се доварява до желаната гъстота. Полученият кетчуп се налива в подходящи бутилки или бурканчета (при мен излязоха 6 броя от 270 мл, седмото не можа да се напълни и остана за опитване) и се стерилизират за 10-15 минути.

Кетчупът е превъзходен – идеален е на сладост и киселина, с чудесен аромат и гъстота и се стича плавно от лъжицата (което иначе се постига с нишестето). И всичко това без захар и нишесте в състава, а с невероятното участие на ябълките. Изключително приятно съм изненадана от техния ефект!

Може би на аромат леко се различава от купешкия (макар че моето мнение не е критерий, защото много отдавна не съм опитвала такъв от магазина), но това изобщо не означава, че е по-лош от него, даже обратното. Защото от домашно приготвеното по-хубаво няма!

Седмото бурканче (което не успя да се напълни) веднага беше изпробвано с печени картофи – просто няма удоволствие като това да си хапнеш печени вместо пържени картофки с домашен кетчуп… Уникална наслада (и награда!) за небцето и душата!

Крем супа от тиква и картофи

До неотдавна тиквата за мен беше продукт само за разни десерти – тиквеници, кексчета, кремове, печена пълнена тиква или пък варена и поръсена с орехи, канела и мед. Но миналата зима се осмелих да я вложа и в солено ястие – така се роди настоящата супа. Понеже дотогава не бях готвила подобно нещо, доста се позачудих с какво друго да я комбинирам и какви подправки да използвам. В крайна сметка реших да ползвам по-екзотични аромати и за мое щастие се получи нещо вълшебно – супа като излязла от приказка от 1001 нощ. Моята гарам масала бие малко на карамфил и е лютичка (от черния пипер), така че ако не разполагате с такава комбинирана подправка, може да я замените с 2-3 пъпки карамфил и по малко черен пипер и канела. Пресният джинджифил прави супата още по-пикантна и апетитна, а вместо лук може да се сложи праз – пак става много вкусно. При сервиране задължителен е лимоновият сок – невероятно освежава супата и тя става брилянтна.

Количествата на зеленчуците и подправките са ориентировъчни, спокойно може да се кара на око и на вкус. Може да се варира и с пропорцията тиква : картофи – вкусно е както в съотношение 1:1, така и със значителен превес на тиквата.

500 г тиква (изчистена)
500 г картофи (4-5 броя)
4-5 моркова
1 глава лук
3-4 скилидки чесън

парче пресен джинджифил (колкото палеца)
2-3 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. кимион
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
1 ч.л. гарам масала
индийско орехче

за сервиране:
лимонов сок
(шарлан)
лют пипер


Всички зеленчуци се обелват и се нарязват на едро, само джинджифилът се нарязва на тънки резенчета. Слагат се в тенджера и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се солта, кориандърът, кимионът, червеният пипер, куркумата и гарам масалата. Вари се 20-ина мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се настъргва малко индийско орехче и всичко се пасира. Ако е необходимо, може да се добави още малко сол.

При сервиране всяка порция се полива със струйчица шарлан (спокойно може и да се пропусне), добавя се лимонов сок и по желание – лют пипер.

Супата е уникална – невероятно вкусна и с приказен аромат. Просто вълшебство в чиния! Естествено всичко се дължи на подправките и на лимоновия сок, който идеално балансира леката сладост на тиквата. А с добавка на лютия пипер става превъзходна. Така от непозната до скоро територия, супата от тиква се превърна в честа посетителка на нашата трапеза. И в комбинация с препечена филийка е идеалната вечеря!

Лучен гратен с хрупкава коричка от трохи

4 големи глави лук
2 стръка праз
2 с.л. зехтин
150-200 мл вода
3 ч.л. сол (на вкус)

сос бешамел:
2 с.л. зехтин
2 с.л. брашно
400 мл кокосово мляко
1 ч.л. ретро горчица
индийско орехче
1½ ч.л. сол
черен пипер на вкус

4 филии хляб


Лукът се нарязва на полумесеци, празът – на тънки колелца. Задушават се със зехтина, водата и солта на слаб огън около 15 мин., докато омекнат. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак да се изпари излишното, за да не стане готовото ястие чорбаво.
През това време се приготвя бешамелът. Брашното се запържва в зехтина и се налива кокосовото мляко при непрекъснато бъркане. Добавят се горчицата, индийското орехче, солта и черният пипер и се готви до сгъстяване на соса.
Филиите се смилат на трохи в чопър.
Лучената смес се изсипва в тава, отгоре се разпределя бешамелът и се поръсва равномерно с трохите. Пече се 20-ина мин. на 180 градуса с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто. Преди да се сервира, запеканката се оставя за известно време, за да се стегне и да не се разтече из чинията. При сервиране се поръсва с малко хранителна мая – става уникално вкусно! Тя е идеален заместител на сиренето в трохите от оригиналната рецепта.

Ястието е много вкусно, сочно и богато на аромати – от лука, праза и кокосовото мляко. А хрупкавата коричка отгоре довършва пиршеството за небцето!