Сладко от кайсии

Чрез доста проби в продължение на няколко години стигнах до извода, че най-доброто сладко се получава с 300 г захар на 1 кг плод. Съотношението важи в пълна сила за леко кисели плодове като ягоди, боровинки и вишни – получават се прекрасни сладка. Технологията на приготвяне също е отработена с години – варенето става на няколко пъти, като тенджерата се оставя да изстине добре преди следващото завиране. Така сладкото се сгъстява. На тези принципи се подчинява и сладкото от кайсии…

Оказа се обаче, че крайният резултат се получи доста сладък, защото плодовете ми бяха много добре узрели. Така че захарта спокойно може да се намали още (или дори да се пропусне, но тогава бих ползвала печенето като начин на приготвяне) – просто количеството ѝ трябва да се съобрази със сладостта на плодовете.

2 кг кайсии (изчистени от костилките)

400 г нерафинирана захар (или в зависимост от сладостта на плодовете)

Кайсиите се нарязват на четвъртинки, слагат се в тенджера и се засипват със захарта. Оставят се да престоят така няколко часа, докато захарта се разтопи (или поне по-голямата част от нея). Много удобно е това да се направи вечерта. Целта е да се образува сок, който е необходим за варенето. На другата сутрин тенджерата се слага на котлона и съдържанието ѝ се вари на слаб огън 20-25 мин. Тогава котлонът се изключва и тенджерата се оставя да изстине. След няколко часа (или вечерта) сместа се клоква пак за 20-25 мин., след което отново се оставя да изстине. Процедурата се потретва. Според мен добра гъстота се постига след третото изстиване, но всеки може да прецени сам за себе си колко гъсто желае сладкото. Трябва да се внимава обаче да не се разкъсат парченцата плод. През цялото време на варенето и изстиването тенджерата е без капак – целта е течността да се изпарява.

Тогава сладкото се слага пак да заври (колкото да се загрее добре, без да се вари повече) и горещо се насипва в чисти сухи бурканчета, които веднага се затварят. От горните продукти излизат точно 4 малки бурканчета от 270 мл.

Сладкото става чудесно – с прекрасен цвят, приятно на сладост и добра гъстота (въпреки че по текстура повече прилича на конфитюр отколкото на сладко, понеже част от кайсиите се разкъсаха малко, но това не е никакъв проблем…)

Кайсии със сусамов тахан

През втората половина на юни, когато черешите и черниците вече преминават, а ягодите са само вкусен спомен, е време на прекрасните кайсии да заемат мястото си на сутрешната трапеза. Оранжеви, сипкави и сочни едновременно, сладки и ароматни – те примамват неустоимо с прекрасния си цвят и аромат. Освен това са богати на множество витамини и минерали и е добре да се възползваме от тях максимално, докато са в сезона си. И както почти всички плодове чудесно се връзват с любимия сусамов тахан. Какво повече му трябва на човек за една прекрасна закуска – и засищаща, и емоционално зареждаща!

Костилките непременно се запазват и накрая се начукват, за да се извадят ядките – те също са много полезни. Напоследък се появяват и информации, че са отровни, и доста хора се страхуват да ги консумират. Е, може в огромни количества да повлияят недобре на някого, но от няколко ядки (колкото са изядените кайсии) никой няма да пострада – аз съм живото доказателство! ;) И не ги оставяйте да изсъхнат, начукайте ги и ги хапнете веднага – пресни са божествени!

Сушени кайсии

Сладички, ароматни и богати на множество микроелементи – сушените плодове са нещо много вкусно и полезно. Но е спорно дали последното важи за купешките – на тях им добавят допълнително захар, оцветители и кой знае още какво. Затова е най-добре човек сам да си изсуши, ако иска да е сигурен какво хапва. Сушенето на плодове е изключително лесна и проста работа и не, няма нужда от специални скъпи уреди за дехидратация – най-трудната част е да се подсигурят хубави и качествени, добре узрели плодове и оттам нататък всичко е във властта на слънцето. То не само изсушава, но и зарежда с енергия плодовете. Така че за целта няма по-подходящо време от адската жега вън. Нужно е само да имате слънчев двор или в краен случай – тераса, и достатъчно тави на разположение.

Кайсиите се нарязват на четвъртинки или шестинки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тавите. Те от своя страна се поставят на слънце. Колко време ще е нужно да престоят така, зависи от температурите вън – около седмица или малко повече. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди, за да няма после счупени зъби… А най-добре се разбира дали са готови чрез опитване…
И да не изхвърлите костилките – не забравяйте да си счуквате и хапвате и по няколко ядки на ден!

Готовите кайсии се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. И когато през зимата извадим тези торбички, всяко изядено парченце ще ни връща към слънчевото лято и ще ни зарежда с енергия! А понеже са сладички и леко киселки едновременно, освен че са идеални за хапване просто така, те са и много подходящи за една превъзходна шоколадова торта!