Шоколадов сладкиш от спелтено брашно с вишни

Шоколадови сладкиши с вишни вече съм правила няколко различни – с пълнозърнесто пшеничено брашно или с грис, и все са хубави, но си наумих да пробвам в комбинация със сочните приятно киселки плодове и тестото на феноменалната двойно шоколадова торта. Просто откакто открих брашното от спелта преди години, съм влюбена в него и вече го използвам за какво ли не. А тестото на споменатата торта е толкова вкусно и ароматно, че неудържимо ми се искаше да го направя пак. Но нямаше да съм аз, ако не променя нещо – исках да проверя какво ще се получи, ако пропусна лененото семе (или съответно ябълковото пюре). И останах много доволна от резултата – когато престои и се овлажни добре от сока на вишните, тестото не се рони или разпада, т.е. опитът излезе положителен, а сладкишът стана великолепен! И понеже съм любителка на сочните и кремести десерти, вишните отново са прилично количество – да могат да покрият почти плътно тестото отгоре (това зависи и от големината на тавичката). Захарта съм преценила според моите вишни – те са по-кисели; ако се ползват по-сладки, захарта е добре да се намали (на 1 ч.ч. да речем).
Мерителната чаша е 240 мл.


3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта
45 г какао
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон


1¼ ч.ч. (225 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан (или зехтин)
1 ч.ч. (240 г) вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

500 г изчистени вишни (около 600 г с костилките)
кокосови стърготини за украса


Вишните се почистват от дръжките и костилките.
Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта и лимоновата кора и всичко се разбърква добре.
В друга купа захарта се разбърква във водата, докато се разтвори, и се налива шарланът. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тавичка (около 22х32 см), покрита с хартия за печене, и отгоре се подреждат изчистените вишни. Сладкишът се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 30-35 мин. Оставя се да престои до следващия ден, за да се овлажни тестото от вишните и да се смесят още по-добре вкусовете и ароматите. Преди сервиране се поръсва с кокосови стърготини или каквото друго предпочитате.

Сладкишът е разкошен – изключително ароматен и много шоколадов. Отличава се с чудесен баланс на вкусове, цветове и текстури – сладко и кисело, кафяво и червено, блат и сочни плодове. Всъщност след като е престоял през нощта, тестото е поело сока на вишните и е станало влажно и сочно, а плодовете са се стегнали чудесно и създават изключително приятно усещане при всяка хапка. Изобщо – наслада за небцето, удоволствие за душата!

Сурова шоколадово-морковена торта

Преди няколко години тази тортичка беше извънредно популярна в една от кулинарните групи в социалната мрежа; не си спомням авторката ѝ, но тогава вероятно не остана някой, който да не я пробва. И всички бяха очаровани от нея. Приготвя се изключително лесно и бързо, със здравословни и съвсем достъпни продукти. Според първоначалната рецепта блатът на тортата се печеше, но беше дадена и опция да се остави суров; аз заложих на втората възможност и така и не пробвах първата, останах си и в последствие на суровия вариант. И съм изключително доволна от избора си – така тортата става невероятно свежа и лека, с разкошно хрускаща основа; и не е за пренебрегване – по-здравословна.
И така, за 20-сантиметрова тортена форма са необходими:


блат:
100 г моркови
125 г орехи
100 г фурми
25 г кокосови стърготини
½ с.л. какао
настъргана кора на ½ лимон

крем:
4 банана (400 г обелени)
100 г шоколад
50 г орехи


Орехите за блата се накисват от предния ден в студена вода. На другия ден се измиват добре (междувременно водата може да се смени) и заедно с останалите продукти за блата се смилат в чопър. Сместа остава леко груба, не е съвсем фино смляна, но в това е очарованието ѝ – да хруска лекичко.
Стената на тортена форма се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Шоколадът се разтопява и заедно с бананите и орехите се блендира до гладка смес. Кремът се излива върху блата и тортата се прибира в хладилника за около денонощие. Когато стегне, се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини или кой каквото предпочита.

Тортичката е просто фантастична – много креместа, много шоколадова, но в същото време лека като приказна фея. Чудесна е на сладост, прекрасна е на аромати. Забележително свежа и нежна е едновременно – блатът хруска изключително приятно, кремът е супергладък и фин и двата слоя чудесно се допълват един друг. И понеже тортата е толкова лека, парчето изчезва от чинията неусетно, така че спокойно може да се направи двойна доза (естествено в по-голяма форма).

Забележка:

Първоначалният вариант на рецептата беше с 80 г шоколад и 30 г орехи в крема. Както се вижда от снимките обаче, той е малко по-течен, отколкото трябва да бъде, за да се режат без човек да се изядосва хубави парчета. Затова при поредното приготвяне на тортата увеличих малко количеството на шоколада и орехите (за същия грамаж банани) – закръглих ги съответно на 100 г и на 50 г. Така кремът стана идеален на твърдост и гъстота, за да могат да се режат красиви парчета, като същевременно се запази изключително фин, лек и приятен. Тези положителни промени отразих и в рецептата горе.

Кестенова торта „Лайм“

През последните години понатрупах доста опит с десертите от кестени, след като установих, че са много благоприятен за целта продукт – от тях се получават великолепни кремове, които могат да се сервират както самостоятелно, така и да се ползват за разни тортички. В този ред на експерименти се появи и настоящата красавица – комбинация от успешната торта „Кафе“ и божествения крем с лайм (иначе казано, замених кафето с кора и сок на лайм). А кремът наистина е уникален (в истинския смисъл на думата, не е масово употребяваното клише) – с вълшебен вкус и аромат, и заслужава да му се обърне внимание и в друга форма.
За блата освен овесени ядки (дори не е задължително да са фини) може да се ползват и други видове – спелтени, елдени или каквито предпочитате, резултатът винаги е добър. За крема обаче трябва да се избере гъсто мляко (с висок процент кокос или т.нар. кокосова сметана), за да се втвърди добре и да могат да се режат хубави парчета. Длъжна съм да предупредя и за още нещо – почти всички, опитвали тортата, я харесват много, но на някои кремът им се видя малко кисел, затова не слагайте цялото количество сок от лайм наведнъж и опитайте, преди да добавите и останалото.


основа:
1½ ч.ч. фини овесени ядки (150 г)
1 ябълка (150 г изчистена)
8 фурми
настъргана кора от 1 малък лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
2 лайма – кора и сок (100 г сок + пулпа)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г мед (на вкус)

какао (или кокосово мляко на прах) за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда, сока и настърганата кора на лайма и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортичката е феноменална – изключително трудно откривам думите, с които да я опиша! Блатът е вече познат – пак толкова лек, свеж и приятен е. Но кремът – о, кремът! – той просто е вълшебен! Отново нежен и фин като коприна, но с вкус и ухание от рая – лаймът (и кората, и сокът) са сътворили магия! В едно са се събрали прелестна сладост и леко кисела нотка, което прави нещата съвършени…

Какаото (за поръсване) идеално се връзва с кокосовото мляко и лайма и прекрасно допълва палитрата от вкусове и аромати, но може да се измислят и други варианти за завършек на тортата – кокосово мляко на прах например…

Бананово-кестенова бисквитена торта с шоколадов крем

В последните години кестените ми станаха голяма слабост – и съвсем натурални (просто сварени), и претворени в различни кремчета. А кремчето освен да се приготви самостоятелно в чашки, може да се включи и в състава на някоя тортичка… Е, този път тя е максимално бърза и лесна, защото е бисквитена. И понеже от опит знам, че кестените прекрасно се връзват с аромата на банани, избрах и съответните бисквити.

А кремът просто нямаше как да не е много шоколадов…


3 кутии „Мюсли бисквити с бананов чипс и стафиди“ на фирма "Боровец"

500 г кестени (сварени и обелени)
4 банана (500 г обелени)
1 консерва (400 мл) кокосово мляко
100 г мед (на вкус)
4 с.л. (32 г) какао
2 с.л. ром
1 пак. бурбонска ванилова захар


Всички продукти за крема (без бисквитите) се блендират до гладка смес. В подходяща тавичка (22х22 см) се нареждат плътно бисквити и се покриват с 1/3 от крема. Продължава се така до изчерпване на продуктите (получават се 3 реда от бисквити и крем). Така оформената торта се оставя за няколко часа на стайна температура, след което се поръсва отгоре с кокосови стърготини, може и зрънца нар или каквото друго предпочитате за украса и се прибира в хладилника. Добре е да се консумира на следващия ден.

Тортата е приказно вкусна и сочна, с разкошен аромат на банани, какао и ванилия и с божествен крем – копринено нежен и фин, но с прекрасна плътност от кестените. Приготвя се за отрицателно време, стига преди това да сте намерили доброволци за беленето на кестените… 😉

Тортата не изглежда много голяма, но е добре да се режат по-малки парчета, защото е доста плътна и засищаща. И всяка хапка от нея е подарък за небцето…

Какаов крем от банани и авокадо

Когато към приятното кремче от авокадо и банани се добави и прилично количество какао, се получава това – идеалният какаов крем! Толкова нежен и фин – като мус, толкова вкусен и уханен – без никакви добавени аромати, толкова плътен и шоколадов – без излишни мазнини и други съмнителни съставки; просто самото съвършенство! Приготвя се невъобразимо лесно и само с четири натурални продукта. И така, за 2 порции (изглеждат големички, но кремът е лек) са нужни:


2 банана
1 авокадо
2 с.л. (15 г) какао
4 фурми


Всички съставки се блендират едновременно и кремчето се сипва в подходящи чаши или купички. По желание може да се охлади, преди да се сервира, но и току-що приготвено е чудесно.

Кремът наистина е феноменален – приготвя се за секунди, със съвсем малко, и то натурални съставки, а доставя неимоверно удоволствие на всички сетива. Какво чакате още?! Приготвяйте блендера и големите лъжици!

Кокосов крем с прасковена заливка

Когато външността на прасковите лъже и не са апетитни за ядене в нормалния им вид – сурови, разочарованието е мотив да се намери изход от ситуацията. Като се поразрових из архива на десертите, които съм си запазвала преди време, защото са ми допаднали, открих един интересен сладкиш. Да, това трябваше да е сладкиш от три слоя, който се приготвя в тавичка и после се реже на красиви парчета. Но понеже аз направих доста замени на продукти в рецептата (не знам и доколко коректна е била тя изобщо), се наложи моя да го сервирам… с лъжица… Десертът обаче се оказа разкошен – много лек, свеж, нежен и ароматен. Затова не закъсня и новата идея – следващия път да го направя в чашки под формата на крем! За щастие той (следващият опит) не се забави изобщо, защото този път попаднах на праскови, които трябваше да се оползотворяват бързо. Единственото, което промених от предишния опит, е че намалих наполовина количеството на продуктите, защото прецених, че 12 чашки (или купички) ще ни дойдат прекалено много…
Средният слой в рецептата, от която тръгнах, беше от натрошени на ситно бисквити; понеже аз нямах подходящи в момента, импровизирах със смлени заедно орехи и овесени ядки. Оказа се, че в крайния резултат тази смес изобщо не напомня бисквити, но за сметка на това се усеща чудесен вкус и аромат на орехи, който идеално допълва десерта. Нишестето, което ползвах, е от тапиока, но би трябвало да стане и с пшеничено или царевично.


крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2½ с.л. (30 г) оризов грис (или пшеничен)
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
5 с.л. (85 г) светла кафява захар
настъргана кора от ½ лимон
2/3 пак. ванилова захар

орехов слой:
½ ч.ч. (50 г) орехи
¼ ч.ч. (25 г) фини овесени ядки
1 с.л. кафява захар
1 ч.л. какао
1/3 пак. ванилова захар (останалата от крема)

заливка:
250 г праскови (вече изчистени)
½ ч.ч. (120 г) вода
2½ с.л. (45 г) кафява захар
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
настъргана кора от ½ лимон


Всички продукти за крема се слагат заедно в тенджера, разбъркват се добре и се сваряват на крем при непрекъснато бъркане. Котлонът не трябва да е на максимална степен (при мен – на 7 от 9), а като заври сместа, се намалява (на 5). За се разбъркат по-лесно продуктите в началото и за да не се образуват бучки, грисът, нишестето и захарта се смесват добре предварително. Когато кремът се сгъсти, се разпределя в 6 купички или чашки. Оставя се да изстива.

Прасковите се изчистват от костилките, нарязват се на парчета и се слагат в тенджерка на котлона с водата и лимоновата кора. Когато заврат, се добавят захарта и нишестето (пак смесени предварително) и се оставят да поврат 1 минута. Котлонът е добре даже да се изключи и се бърка непрекъснато, защото след добавянето на нишестето течността моментално се сгъстява. Тенджерата се сваля от котлона и прасковите се пасират с пасатор до гладка смес, която се оставя да изстине добре.

Всички продукти за ореховия слой едновременно се смилат в чопър на ситно (може да не е съвсем на прах, за да се усещат парченца от орехите). Сместа се разпределя равномерно върху изстиналия крем, като накрая се притиска нежно, за да се уплътни добре. Отгоре се излива изстиналото пюре от праскови и купичките се слагат в хладилника до следващия ден. Преди да се сервира, кремът се поръсва отгоре с кокосови стърготини или се украсява с нещо друго по желание.

Кремът е великолепен – много лек и с чудесен букет от аромати, текстури и цветове. Кокосовата основа е изключително нежна и с идеална гъстота, ореховият слой обогатява с превъзходен аромат и лека хрупкавост, а невероятно свежата прасковената заливка е идеалният завършек с прекрасния си сладко-кисел вкус и със златния си цвят. Просто разкош в купичка! И след всеки ден престой в хладилника кремът става още по-хубав!

Шоко-пъпеш (какаово мляко от пъпешови семки)

Пъпешите са много обичани вкъщи и почти всеки ден през лятото присъстват на трапезата ни, обикновено на закуска. На семето им обаче се гледаше като на отпадък. Но откакто неотдавна научих, че и семките са полезни и може да се ползват за направата на мляко, от плода се изхвърлят само корите. Така не само се оползотворява и семето (всъщност не просто самите семки, а цялата вътрешност при почистването на пъпеша), а и се получава една възхитителна напитка, носеща върховна наслада на всички сетива. Количеството на продуктите може да варира и е въпрос на предпочитания и вкус (колко да е гъста, сладка и какаова напитката), зависи и от сладостта и големината на пъпешите (ако са по-дребни, събирам сърцевината от два броя). На мен ми харесва напитката да е по-плътна, гъстичка и наситено какаова и затова залагам на следното съотношение (излизат 3 чаши):


300 г семе от пъпеш (цялата сърцевина)
500 г вода
2 с.л. (15 г) какао 
2-3 с.л. кленов сироп (50-60 г, според сладостта на пъпеша)


Сърцевината на пъпеша се блендира с половината от водата. Сместа се прецежда и с останалата вода се промива съдържанието на цедката (аз ползвам за целта едра цедка, като прецеждам два пъти, защото първия път бъркам и мачкам едрите частички с лъжица и част от тях преминават през ситото). Добавят се какаото и кленовият сироп и се разбива пак за кратко. Готовата напитка се сипва в чаши и се пийва с безмерно удоволствие.

Напитката е превъзходна – гъстичка и плътна, много ароматна и естествено много какаова. Може да се приготви и с по-малко какао (в такъв случай и кленовият сироп ще се намали), но тогава не е толкова богата и не носи същата наслада… А за да е приятна за консумация веднага след приготвянето, е добре пъпешовата сърцевина и водата да са предварително охладени (при блендирането продуктите леко се затоплят) – на нас това ни е достатъчно, защото не сме любители на ледените напитки, дори и през лятото. Другият вариант е готовата смес да се сложи за известно време в хладилника преди сервиране.

Горещ шоколад

Ако човек иска да се поглези малко, чудесна възможност за това е да се наслади на чаша горещ шоколад. Напитката се приготвя много лесно и бързо, а носи неизмерима наслада за всички сетива. Особено пък ако е с кокосово мляко – тогава резултатът е с класи над стандартния вариант с животинско такова; който не е пробвал горещ шоколад с кокосовата благинка, е пропуснал много… А когато към цялостната картинка се добавят и вълшебните аромати на канелата, карамфила и кленовия сироп, нещата стават феноменални. Понеже аз ползвам кокосово мляко, което е много гъсто (креместо), го разреждам с вода; ако млякото е по-рядко и течно, това вероятно няма да е необходимо. Идеята за рецептата взех оттук, но я промених малко, защото количествата на какаото, канелата и карамфила са прекалено много за една чаша.


50 г гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г вода
1½ с.л. (12 г) какао
¼ ч.л. канела
1 пъпка карамфил (счукан)
1 с.л. кленов сироп


Кокосовото мляко, водата, какаото, канелата и карамфилът се смесват в джезве (или друг подходящ съд) и сместа се слага на котлона. Загрява се, но без да завира, като се бърка, за да се разтворят добре сухите съставки. Горещата течност се налива в чаша и се добавя кленовият сироп.

Напитката е умопомрачителна – плътна, идеална на сладост и божествено ароматна. Всяка глътка от нея носи върховно удоволствие и по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство, на което е най-добре да се отдадем без повече излишни думи…

Кестенова торта „Кафе“

В последните години всяка есен, в сезона на кестените, освен че си ги хапваме и натурални (просто сварени), осъществявам и някоя по-различна идея с тях. Досега всичко се въртеше около разни кремчета – с кокосова сметана или банани, шоколадови или без какао. И всеки опит доказваше, че кестените са изключително благодатен за целта продукт – кремовете стават много фини, гладки и копринено нежни. И невероятно вкусни! Тази година обаче реших да надградя нещата – кремът да бъде част от торта. И да бъде с нов, различен вкус от досегашните. Така се роди идеята за кафето, която се оказа много добра. Имах само известни колебания какъв да бъде блатът – класически от брашно или без печене, и в крайна сметка везните натежаха към втория вариант. Обаче във всички рецепти из нета суровата основа е смес от някакви ядки и сушени плодове. А от опит знам, че комбинацията на кестени, кокосова сметана и орехи (в частност) става доста тежичка, затова се спрях на подложка от овесени ядки, ябълка и фурми. И останах много доволна!

Ползвах това кокосово мляко – доста е гъсто, с 20% масленост е.

Тортичката стана прелестна – разкошна на вкус, с вълшебно ухание на кафе и чудесна височина, но е по-малка от обичайния размер. Основата стана съвсем тъничка (който желае, може да увеличи продуктите за по-дебела подложка), но така пък повече изпъква кремът отгоре.


основа:
1 ч.ч. фини овесени ядки (100 г)
1 ябълка (100 г изчистена)
5 фурми
настъргана кора от ½ голям лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)

150 г мед (на вкус)
100 мл силно кафе

какао за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.

Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда и кафето и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортата е прекрасна – много креместа и нежна. Основата е изключително свежа и с приятна текстура, ябълката се усеща чудесно, лимоновата кора придава свежест и прелестен аромат. А кремът е божествен – копринено нежен и с разкошно ухание на кафе.

Допълнение

•  Блатът на тортата е чудесен, но като за първи опит се получи малко по-тънък, отколкото си го представях. Въпреки че и тази дебелина не е лоша, при следващите подобни торти увеличих с 50% продуктите и съм по-доволна от резултата. Иначе казано – сложих 150 г овесени ядки, 150 г ябълки и 8 фурми.
•  Кокосовото мляко не е задължително да е това от снимката – важното е да е гъсто (с висок процент кокосово съдържание) и с прилична масленост. Такива млека се предлагат и под името „кокосова сметана“.
•  За да не се втечнява излишно кремът, може да се ползва разтворимо кафе – 2 ч.л. например (или 2 пакетчета от еднократните дози).

Двойно шоколадова торта с брашно от спелта и ябълково пюре

Това е същата онази разкошна шоколадова торта, която още от първото ѝ приготвяне ми стана любима и за всички поводи приготвям само нея. Затова нямаше как да не претърпи някои експерименти и вариации. Основното, което исках да пробвам, е да заменя лененото семе с ябълково пюре, а второто – да я направя с брашно от спелта вместо от лимец. За ябълковото пюре знам, че се използва като заместител на яйцата в сладкиши, но досега не го бях ползвала, така че трябваше и това да пробвам.  А спелтеното брашно също ми е много любимо – изключително ароматно е и всички печива с него стават невероятно вкусни. Според наличните в момента продукти настъпиха и някои други козметични промени. И така, замених лимеца със спелта (малко по-голямо количество), портокаловата кора с такава на лайм, червените боровинки със сушени кайсии (домашни са и са леко киселки – много приятни!), лененото семе с ябълково пюре и намалих водата на 200 мл. И крайният резултат отново е великолепна, възхитителна, божествена торта!

Мерителната чаша е 240 мл.

за блата:

3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта

3 с.л. (25 г) какао

¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)

1 ч.л. канела

щипка сол

настърганата кора на 1 лимон

настърганата кора на 1 лайм

30 г домашни сушени кайсии

50 г тъмни стафиди

1 ч.ч. (250 г) домашно пюре от ябълки

1 ч.ч. (180 г) кафява захар 

¾ ч.ч. (150 г) шарлан

200 мл вода

1 ч.л. сода за хляб

2 с.л. оцет

за крема:

4 банана (около 450 г обелени)

1 авокадо

100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)

3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло

2 с.л. какао

2 с.л. (50 г) мед 

1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и лайма и сушените плодове (кайсиите се нарязват на парченца). Всичко се разбърква добре. 

Ябълковото пюре се слага в друга купа и се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30-35 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, блатът ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Но има и обратната опасност – в средата да остане недопечен (заради ябълковото пюре), така че пробата с клечката трябва да е точно там. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре. В началото на лятото чудесна украса се получава с кайсии – те се връзват идеално както цветово, така и вкусово със съдържанието отдолу; през зимата много подходящи са портокалите и нарът.

Тортата не се различава кой знае колко от другия вариант с лимец и портокалова кора – пак е толкова вкусна и ароматна, неустоима и възхитителна. Всъщност тази с портокаловата украса е „кръстоска“ от двата варианта – с ябълково пюре и лимецово брашно, и също е превъзходна. А от същото тесто може да се направи и фантастично брауни, като отгоре вместо с тортения крем се покрие с шоколадова глазура. То също е умопомрачително вкусно!