Показват се публикациите с етикет кардамон. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кардамон. Показване на всички публикации

24 януари 2023

Постни безглутенови кексчета с тиква и стафиди




Това са вече любимите на мнозина кексчета с тиква и стафиди, но в безглутенов вариант. Пълнозърнестото брашно (пшеничено или спелтено) е заменено с елдено, а захарта, макар и нерафинирана, отстъпи мястото си на кокосова. Последната се оказа голямото попадение в рецептата – тя е не само подсладител, но и ароматизира по вълшебен начин печивото. А като отчетем и накиснатите в ром стафиди, карамфила и кардамона, крайният резултат надминава дори и най-смелите очаквания… Кексчетата много трудно могат да се опишат с думи и единственият начин да разберете за какви вкусове и аромати говоря, е да ги направите и лично да ги опитате! 😄
Мерителната чаша е 240 мл и за 12 кексчета са необходими:


2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром

4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (160 г) кокосова захар

1 ч.ч. (130 г) брашно от елда
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол

посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кокосова захар


Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Ленено семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към ленено семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре. Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.
Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.



 
Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.
Оставят се да изстинат върху решетка.






Кексчетата са фантастични – чудно вкусни и с букет от божествени аромати. Кокосовата захар освен че подслажда, придава и завладяващо сетивата ухание – леко карамелено и изключително приятно. Същото важи и за стафидите, накиснати в ром – те и подслаждат, и ароматизират, а придават и прекрасна текстура. Да не пропуснем да отбележим и заслугата на карамфила и кардамона – в добавка към дежурната за тиквата канела просто творят чудеса. Всичко това прави от кексчетата истински бижута – всяка хапка от тях е блаженство за душата и наслада за всички сетива и човек се пренася в страна на вълшебства и мечти…












03 октомври 2020

Постен сладкиш с круши




Тази рецепта е идеална за по-твърди плодове – правила съм я с дюли и сладкишът става великолепен. В случая обаче става въпрос за оползотворяване на капнали все още зелени круши. Макар че са недозрели и не достатъчно наедрели, ме е яд да ги изхвърлям, защото са лично отгледани от нас, при това без пръскане и торене. Пък и не са огромно количество, какъвто е случаят с ябълките – там има и да хвърляш, и да раздаваш, и пак остава достатъчно за какво ли не. Като всички капнали плодове и крушите имат два проблема – отвътре са червиви, а отвън натъртени. Тези недостатъци не позволяват да се държат, докато омекнат и станат приятни за ядене сурови. Затова търся начини са използването им още сега. И тогава на помощ идва тази рецепта, която много уважавам – изключително лесна и бърза е (да не кажа мързелива), не се цапат безброй съдове, уреди и прибори (ползват се само една тенджера и тава), а крайният резултат е повече от чудесен, въпреки че крушите са зелени! Най-мъчното нещо е чистенето и рязането им, понеже са много твърди…


1 кг круши (капнали недозрели, вече изчистени)
1 ч.ч. (180 г) нерафинирана захар
2 ч.л. канела
3 пъпки карамфил
5 шушулки кардамон
100 г шарлан (олио по избор)
100 г орехи
375 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 бакпулвер
настъргана кора от 1 лимон


Крушите се нарязват на дребни кубчета и се слагат се в голяма тенджера. Карамфилът и кардамонът (само семенцата без шушулката) се счукват или смилат и заедно със захарта и 1 ч.л. канела се добавят към крушите. Тенджерата се слага на умерен огън, като се разбърква периодично. След 1-2 минути захарта започва да се стопява, а плодовете пускат сок. Варят се така 5-6 мин. – докато омекнат леко, без да се разваряват.
През това време брашното се пресява заедно с бакпулвера и останалата канела и към тях се добавя лимоновата кора. Орехите се нарязват с нож на едро.
Тенджерата се сваля от огъня и към крушите се добавят последователно шарланът, орехите и брашното с бакпулвера, канелата и лимоновата кора. Разбърква се добре с дървена бъркалка. 




Получава се гъста лепкава смес, която се разпределя в тава (22х32 см), покрита с хартия за печене. Заглажда се с лъжица и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 30 мин. Изпеченият сладкиш може да се поръси с нещо по желание, но според мен и така си е красив.






Сладкишът е великолепен – много плодов, невероятно вкусен и с разкошен букет от главозамайващи аромати. Трябва да се отбележи и богатството от текстури – крушите придават сочност и свежест, като в същото време не са меки и кашави; орехите, освен че хрупкат прелестно, ухаят неповторимо. А с пълнозърнестото спелтено брашно се достига съвършенството…










10 септември 2020

Домашен кетчуп (без захар и нишесте)




Според Уикипедия кетчупът е сос от доматено пюре с оцет, захар, нишесте и подправки. Това е безкрайно далеч от оригинала, чиято родина е най-вероятно Китай и който няма нищо общо с доматите, освен че е бил сладко-кисел на вкус. Но американска глава в по-нови времена е родила безумната според мен идея първо да се подкиселят с порядъчно количество оцет и без това киселите домати, след което да се подсладят с огромно количество захар. И за капак – нишесте за сгъстяване и за да се получи тази креместа консистенция…
Вкъщи не сме почитатели на кетчупа и спокойно преживяваме и без него, но миналата година се запалих от едно приятелско семейство, което приготвяше домашен вариант заради децата си. Целта на занятието естествено е да се избегне купешкият продукт, в който не се знае какво има. Всъщност едно е сигурно – слага се много захар! За съжаление в рецептата на приятелите ни, както и в повечето рецепти в мрежата, захар също има, и то не малко. Нишестето също не ме устройваше… Затова се амбицирах да измисля алтернатива на нежеланите съставки. И тогава реших да подсладя кетчупа с… ябълки! Срещнах тази идея в няколко рецепти в нета и на първо четене ми се стори абсурдна. Но като се замислих, установих, че е много добра. А когато я приложих на практика, се оказа, че ябълките (все пак трябва да са сладки) са идеалният продукт за целта – освен че подслаждат добре, благодарение на пектина, съдържащ се в тях, сгъстяват и уплътняват кетчупа, т.е. заместват и нишестето. Така, без дори да съм очаквала, с един куршум ударих два заека! Кетчупът стана чудесен на сладост и с почти същата текстура като купешкия и без захар и нишесте! И не, готовият продукт не мирише и няма вкус на ябълки!
Накрая остана да нагодя и подправките – сега като ги преглеждам пак, ми се струва че са доста видове, но всеки може да ги промени по свой вкус.


3 кг месести домати (сорт рома)
1 червена чушка
2 моркова
3 сладки ябълки (500 г)
1 глава лук
5-6 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
6 с.л. ябълков оцет (домашен)
½ ч.л. кимион на зърна
½ ч.л. кориандър на зърна
½ ч.л. черен пипер на зърна
½ ч.л. млян кардамон
5-6 зърна бахар
3-4 пъпки карамфил
2 дафинови листа
1 малко индийско орехче
1 по-дебела пръчка канела


Доматите (без да се белят), чушката и ябълките се нарязват на едри парчета, морковът се настъргва на едро ренде, лукът и чесънът се нарязват на ситно и всичко се слага на котлона в голяма тенджера без капак. Добавят се солта и подправките и се вари до омекване на продуктите и изпаряване на излишната течност. За удобство подправките може да се сложат в тензухено вързопче, за да се извадят после по-лесно. Когато сместа се сгъсти, се претрива през едра цедка (може да се сипва по малко водичка за промиване на цедката). Връща се отново в тенджерата (измита, за да няма едри частички), добавя се оцетът и се доварява до желаната гъстота. Полученият кетчуп се налива в подходящи бутилки или бурканчета (при мен излязоха 6 броя от 270 мл, седмото не можа да се напълни и остана за опитване) и се стерилизират за 10-15 минути.




Кетчупът е превъзходен – идеален е на сладост и киселина, с чудесен аромат и гъстота и се стича плавно от лъжицата (което иначе се постига с нишестето). И всичко това без захар и нишесте в състава, а с невероятното участие на ябълките. Изключително приятно съм изненадана от техния ефект!






Може би на аромат леко се различава от купешкия (макар че моето мнение не е критерий, защото много отдавна не съм опитвала такъв от магазина), но това изобщо не означава, че е по-лош от него, даже обратното. Защото от домашно приготвеното по-хубаво няма!




Седмото бурканче (което не успя да се напълни) веднага беше изпробвано с печени картофи – просто няма удоволствие като това да си хапнеш печени вместо пържени картофки с домашен кетчуп… Уникална наслада (и награда!) за небцето и душата!









20 януари 2020

Сладкиш с круши и рожков




Когато крушите постоят по-дълго време, някои от тях омекват и стават сипкави. Понеже не ги обичам такива, започвам да мисля как да ги оползотворя. И най-лесното, което може да се измисли, е някакъв сладкиш (другият удачен вариант е нарязани в купичка с разни добавки за закуска). Исках сладкишът да е с пълнозърнесто брашно, с подходящи за крушите подправки и… защо не рожков? Така реших да използвам изпробвано вече тесто, но тогава мъничко не му достигна, за да ме остави без дъх. Този път обаче се получи – специфичният аромат на рожкова чудесно си пасна с крушите, а богатството от източни подправки и лимоновата кора сътвориха вълшебство! Сладкишът се получи божествено ароматен и много сочен – точно по мой вкус, с доминиращо плодово присъствие. Ако решите, може да намалите количеството на крушите (зависи и колко са големи естествено).
Мерителната чаша е 240 мл.


4-6 сипкави круши
300 г пълнозърнесто брашно от спелта (пшеничено или от лимец)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1/3 ч.ч. (30 г) брашно от рожков
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
¼ ч.л. сол
3 пъпки карамфил
5 шушулки кардамон (само семенцата)
1 ч.л. канела
кора от 1 лимон

1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.л. сода бикарбонат
2 с.л. ябълков оцет


Крушите се нарязват на четвъртинки и се почистват от семената.
Брашното и рожковът се пресяват в купа, добавят се захарта, ванилията, солта, счуканият карамфил и кардамон, канелата и настърганата лимонова кора и се разбърква добре.
В друга купа содата се угасява в оцета и се добавят зехтинът и водата. Разбърква се добре и се прибавя сухата смес. Бърка се с телена бъркалка, докато продуктите се смесят и захарта се стопи.
Малко повече от половината тесто се излива в покрита с хартия за печене тава (20х30 см) и отгоре се разпределят крушите. Покрива се с останалото тесто и сладкишът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 30 мин.




Сладкишът е невероятно ароматен и разкошно сочен, все едно е сиропиран. Меките круши, които иначе не обичам, тук вече са предимство – с тях вътрешността става нежна и креместа. А щедрата комбинация от приказни аромати в тестото прави нещата вълшебни…










19 септември 2016

Ориз пилаф с чушки, моркови и домати




Доколкото се простират кулинарните ми знания, пилафът е ястие, в което има яко пържене – евентуално първо се запържва лук, после се прибавя ориз (или булгур) и пърженето продължава, след което може да се добавят и други продукти – в случая чушки, морков и домат. Така че моята рецепта е за почти пилаф – в нея няма пържене, а запичане в суха тенджера и задушаване. Но това по никакъв начин не пречи да се получи изключително вкусно ястие, даже напротив – хем е вкусно, хем по-здравословно. Единствените ми притеснения (но и това, което ме привлече в рецептата – признавам си) бяха свързани с подправките – не знаех дали ще ми допадне комбинацията от ориз с канела и кардамон, пък и плюс домати... Не звучи ли плашещо – домати и канела наедно? Но рискът си заслужаваше – пилафът е великолепен!
В рецептата на „Бон апети“ оризът е 400 г, но и с по-малко се получава добре, още повече когато чушките и лукът не са от най-едрите. Мерителната чаша е 240 мл.


1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
3 ч.ч. вода
2 глави лук
2 скилидки чесън
2 средни червени чушки
2 средни зелени чушки
2 средни моркова
1 голям домат
2 ½ ч.л. сол
1 ч.л. кимион
¼ ч.л. канела
2-3 шушулки кардамон
½ ч.ч. (70-80 г) замразен грах
струйка студенопресован зехтин


Оризът се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в съотношение с вода 1:1 (1½ ч.ч. ориз и 1½ ч.ч. вода), като се добавя и ½ ч.л. сол.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, чушките – на лентички, морковът – на тънки пръчици, доматът (обелен) – на кубчета. Семенцата кардамон се счукват в хаванче.
Лукът се запича в суха тенджера на среден огън за няколко минути – да омекне и замирише приятно. Добавят се полусвареният ориз и чесънът и се готви се за кратко при непрекъснато разбъркване, като се внимава да не залепне. Подправя се с кимиона, кардамона и канелата. Налива се още 1½ ч.ч. вода (гореща) и отгоре се разпределят чушките, морковът и доматът. Зеленчуците се посоляват с 2 ч.л. сол и ястието се оставя да се задушава на слаб огън, без да се разбърква, докато оризът поеме всичката течност – около 20-25 мин. (наблюдава се, за да не загори). Тогава котлонът се изключва, добавя се грахът и се разбърква. Като поизстине малко, се полива със струйка зехтин екстра върджин.





Ястието е фантастично, макар и да се отдалечава малко от представата за пилаф (липсва характерното за него запържване в началото на лука и ориза). От притесненията ми за канелата и кардамона не остана и следа – крайният резултат е с чудесен вкус и аромат! А цялата работа спокойно може да мине и без никаква мазнина, но това е въпрос на вкус и разбирания.








27 октомври 2015

Печена пълнена тиква




Есен е! И какво по-подходящо и тематично свързано със сезона от печената тиква? Но защо да бъде просто тиква, като можем да се поглезим с допълнителни вкусове и аромати, а и по-интересна визия, идващи от една семпла плънка? Да не говорим пък какъв уют се създава вкъщи, когато от фурната се разнесе ухание на канела, карамфил, кардамон и печени плодове… Изобщо самият външен вид на тиквата (независимо печена или варена) ми създава невероятен уют и настроение – може би заради цвета й (оранжевото на слънцето) или просто заради топлината, идваща от фурната или котлона в хладните есенни вечери… А може би и заради двете едновременно…


1 малка тиква (около 1,500 кг)
1-2 круши
2-3 ябълки
шепа стафиди
1 кутия (140 г) локум – цветен
1-2 ч.л. канела
4-5 пъпки карамфил
7-8 шушулки кардамон
2-3 с.л. ром


Тиквата се срязва на две по дължина и вътрешността се издълбава. Моята беше сорт матилда и се оказа, че семенната част е съвсем малка, затова се наложи да издълбая и част от месото, за да се отвори достатъчно пространство за плънката (много лесно става с лъжицата за сладолед). Отдолу се резва по малко, за да не се клатят резените, като се сложат в тавата.
Карамфилът и кардамонът се счукват или смилат и с част от тях плюс малко канела се поръсват тиквените половинки. Ако тиквата не е достатъчно сладка, може да се полее със сироп от агаве или от някакво домашно сладко – смокини например (а защо не да се ползват и плодовете), или пък да се поръси с малко кафява захар; няколко наситнени фурми също ще свършат добра работа.
Ябълките и крушите се почистват от семената (няма нужда да се белят) и се нарязват на дребни кубчета. Смесват се със стафидите, останалите подправки и локума, нарязан на малки парченца, и всичко се разбърква. С тази смес се пълнят тиквените половинки и отгоре се поливат с малко ром. Ако е необходимо, плънката може да се притисне леко отгоре, за да се събере в отворите – и без това плодовете се слягат при печенето.
На дъното на тавичката се налива малко вода, покрива се с фолио и се пече на 150 градуса около 2½ -3 часа – до омекване на тиквата. Накрая фолиото се маха и тиквата се запича отгоре до приятен загар.






В плънката може да се сложат и някакви ядки, орехи например, но аз забравих… Но и така е достатъчно вкусно и ароматно! Лек и много приятен десерт! И (ако изключим локума) здравословен! – да не забравяме да отбележим полезните качества на тиквата…




И като стана дума за локума – той е глезотията в тази рецепта; много подходящ избор е цветният локум (с аромат на рози) – чудесно обогатява букета от аромати. Но внимавайте с него – четете етикета със съставките, защото някои оцветители са от животински произход. А ако не сте фенове на локума изобщо, може да го замените с фурми или други сушени плодове, с плодове от сладко или друг предпочитан подсладител. Или пък вече изпечената тиква може да се полее с мед. Важното е да ви е вкусно и сладко!








22 януари 2014

Постни кексчета с тиква и стафиди




Преди няколко месеца, в разгара на сезона на тиквите, доста порових из нета за веган рецепта за кекс(чета) или сладкиш с тиква. Открих доста рецепти и в крайна сметка си харесах няколко. Но бях раздвоена коя от тях да приготвя. Имаше какви ли не варианти – със сурова или предварително сварена тиква, с различни видове брашно и подсладители, различни подправки, с или без украса отгоре...
В крайна сметка се спрях на сурова настъргана тиква (според мен двойната термична обработка е излишна – от полезните качества на този прекрасен плод едва ли остава много), комбинация от пълнозърнесто и царевично брашно, задължително кафява (нерафинирана) захар и комбинация от няколко подправки; от една рецепта си харесах идеята за посипка и за разкош добавих стафиди, накиснати в ром... И така, след доста четене и обмисляне се роди долната рецепта, която въпреки заемките от други рецепти, в крайна сметка си е мое откритие. И явно е сполучлива, защото крайният резултат много ми хареса – пухкави кексчета с изключителен аромат и богат вкус! Е, получих някои суперлативи и от други хора де...
И така, ето нужните продукти (мерителната чаша е 240 мл):


2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром

4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (180 г) кафява захар

1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто брашно
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол

посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кафява захар


Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Лененото семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към лененото семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре (може да се изчака малко да се поразтопи захарта). Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.
Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.




Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.
Оставят се да изстинат върху решетка.




Кексчетата са превъзходни и са чудесна добавка към следобедното кафе, а защо не чай или друга топла напитка – въпросът е малко да разпуснем и да се поглезим...






Езикова бележка:

В Речника на чуждите думи от 1993 г. присъства думата кардамон с обяснението, че е дошла в български от руското кардамон, но в немски е Kardamom, във френски – cardamome, латински – cardamomum, старогръцки – καρδαμωμον. Все пак името на подправката е Elettaria cardamomum и тогава би трябвало и на български да се пише кардамом... Затова и на практика нещата стоят доста... объркано... В различни сайтове и рецепти има сериозен разнобой в изписването на думата – може да се срещне както с н, така и с м... В крайна сметка кое е правилното? Излиза, че цялата тази неразбория дължим на руснаците – това е поредната каша, забъркана от тях...
За съжаление съвременните български езиковеди и академици мълчат по въпроса – думата я няма нито в последния правописен речник от миналата година, нито в по-старите... Търсих без успех и в правоговорния... Успях да я намеря само в още един речник на чуждите думи (по-нов от вече споменатия, на друго издателство и авторски колектив) и в един българско-английски – навсякъде думата е изписана кардамон! Така че за мен това е меродавният правопис на думата – въпреки че речниците, в които фигурира, не са правописни или правоговорни, все пак са речници и на тях може да се разчита за правописа на думите... И не ми остава друго, освен да се надявам, че следващият "нов" или "официален" (както се озаглавяват в последните години) правописен речник няма да е фототипно издание на старите, а ще съдържа в себе си спорната дума (пък и още доста други, липсващи досега)!