Показват се публикациите с етикет кокосово мляко. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кокосово мляко. Показване на всички публикации

30 януари 2024

Aроматна френска супа с гъби и лук




Божествено ароматната комбинация от гъби, карамелизиран лук и кокосово мляко ми е отдавна позната – от любимата ми рецепта за спагети. Затова когато приготвих настоящата супа, още с първата лъжица осъзнах, че тя е като течен вариант на моя сос за паста. Всъщност оригиналът на супата е малко по-различен – и като продукти (не са само растителни), и като техники на приготвяне (лукът се запържва в мазнина). Но както обикновено, аз променям рецептите, които са ми харесали, спрямо моя начин на хранене и готвене. Така се появи и кокосовото мляко в края (на мястото на задължителната за френската кухня сметана)… И гарантирам, че дори и приготвена с вода (при липса на бульон) супата е прекрасна!


3 глави лук
300 г гъби (печурки)
½ ч.ч. бяло вино
5-6 колонки прясна (или замразена) мащерка
щипка пипер меланж
1 дафинов лист
3 скилидки чесън
1 л зеленчуков бульон (или вряща вода)
2½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. (240 г) кокосово мляко (от консерва)


Лукът се нарязва на полумесеци, гъбите и чесъна – на филийки. Лукът се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавя се малко водичка и се задушава, докато се карамелизира. Налива се виното и се изчаква да поизври. Слагат се мащерката, черният пипер, дафиновият лист, чесънът и гъбите и се разбърква. Когато гъбите се слегнат, се налива бульонът, посолява се и супата се оставя да поври около 15 мин. Тогава се добавя кокосовото мляко и котлонът се изключва. При сервиране може да се поръси с наситнен магданоз или нещо друго зеленко – за цвят и свежест.




Супата е просто невероятна – божествено вкусна и ароматна. Комбинацията от карамелизиран лук, гъби и кокосово мляко е умопомрачителна, а виното и подправките допълват съвършенството. Супичката може да се сервира с всякакъв хубав хляб, но аз прибавих към нея любимата фарината – изкусително тъничка и апетитна.










10 януари 2023

Кестенова торта „Лайм“




През последните години понатрупах доста опит с десертите от кестени, след като установих, че са много благоприятен за целта продукт – от тях се получават великолепни кремове, които могат да се сервират както самостоятелно, така и да се ползват за разни тортички. В този ред на експерименти се появи и настоящата красавица – комбинация от успешната торта „Кафе“ и божествения крем с лайм (иначе казано, замених кафето с кора и сок на лайм). А кремът наистина е уникален (в истинския смисъл на думата, не е масово употребяваното клише) – с вълшебен вкус и аромат, и заслужава да му се обърне внимание и в друга форма.
За блата освен овесени ядки (дори не е задължително да са фини) може да се ползват и други видове – спелтени, елдени или каквито предпочитате, резултатът винаги е добър. За крема обаче трябва да се избере гъсто мляко (с висок процент кокос или т.нар. кокосова сметана), за да се втвърди добре и да могат да се режат хубави парчета. Длъжна съм да предупредя и за още нещо – почти всички, опитвали тортата, я харесват много, но на някои кремът им се видя малко кисел, затова не слагайте цялото количество сок от лайм наведнъж и опитайте, преди да добавите и останалото.


основа:
1½ ч.ч. фини овесени ядки (150 г)
1 ябълка (150 г изчистена)
8 фурми
настъргана кора от 1 малък лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
2 лайма – кора и сок (100 г сок + пулпа)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г мед (на вкус)

какао (или кокосово мляко на прах) за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда, сока и настърганата кора на лайма и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.




Тортичката е феноменална – изключително трудно откривам думите, с които да я опиша! Блатът е вече познат – пак толкова лек, свеж и приятен е. Но кремът – о, кремът! – той просто е вълшебен! Отново нежен и фин като коприна, но с вкус и ухание от рая – лаймът (и кората, и сокът) са сътворили магия! В едно са се събрали прелестна сладост и леко кисела нотка, което прави нещата съвършени…




Какаото (за поръсване) идеално се връзва с кокосовото мляко и лайма и прекрасно допълва палитрата от вкусове и аромати, но може да се измислят и други варианти за завършек на тортата – кокосово мляко на прах например…












19 април 2022

Постни козуначени розички




Настоящите розички са само поредният вариант за оформление на печиво от козуначено тесто. То – тестото – си е същото, старото многократно изпитано, но възможните форми не свършват и все се намира нещо ново, което да ме провокира. А този начин на оформяне ме спечели веднага заради простотата и бързината, с която се получава крайният резултат. Розичките наистина се правят много лесно и стават забележително красиви.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл зехтин (40 г) + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром

100 г стафиди
3 с.л. ром
50 г шоколадови капки


Стафидите се накисват в рома, като периодично се разбъркват.
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, ванилията, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с приблизителни размери 50х40 см. Намазва се със зехтин и половината кора по дължина се поръсва със стафидите и шоколадовите капки.




Другата половина се загъва върху нея и получената тясна и дълга кора се нарязва на 12 еднакво широки ленти.






Всяка лента се усуква внимателно (да не изпада плънката) и се завива на охлюв, като се започва от сгънатия край – той остава в средата и се получава чудесен център, точно като на цвете. Добре е да се навива по-стегнато, за да имат височина розичките, иначе се разливат настрани и стават по-плоски (не че са грозни де!).
Получените розички се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.




Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (розичките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат около 15 мин. – до златисто.






Готовите козуначета се оставят да изстинат – поне малко, колкото и да е трудно да им се устои… 😉 Все пак да не ги нападаме още врели, а да им дадем възможност да разгърнат по-добре вкуса и визията си.






Розичките са прекрасни – изключително красиви, с чудни извивки и шарки. Много са вкусни и ароматни, мекички и пухкави. Плънката е чудесна и леко се показва през прорезите, без да изпада всичко навън, а само загатва какъв разкош се крие във вътрешността на тези изкусителни красотички.










06 април 2022

Крем супа от наситнени броколи




Понеже останах очарована от супата от броколи, която приготвих неотдавна, тези дни си наумих да я повторя. Този път обаче реших да променя и опростя технологията на готвене – пропуснах запичането на лука в началото и просто залях зеленчуците с вода и ги сварих. Но – ето я голямата промяна – без броколите! Тях предварително накълцах в чопъра и ги оставих да престоят, след което ги добавих в тенджерата, когато другите зеленчуци бяха почти готови. Така постигнах двойна печалба – първо, образува се ценният сулфорафан, и второ, броколите запазиха хубавия си цвят, защото се готвиха за съвсем кратко време. А супата не само че отново стана чудесна, а е значително по-свежа и цветна!


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 л вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът, морковите и картофите се нарязват на едро, слагат се в тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин., до полуготовност. Тогава се добавят броколите и се готви още не повече от 5 мин. Тенджерата се сваля от котлона и всичко се пасира. Добавя се кокосовото мляко и се разбърква. При сервиране всяка порция се поръсва с конопено семе (или с каквото друго ви е на сърце).




Супата е колкото лесна и простичка, толкова и апетитна и красива. Не се различава драстично от предишния вариант, но със сигурност това е по-добрият начин за готвене – и по-лесен, и по-здравословен, и с по-хубав цвят на крайния резултат. А това я прави много по-свежа и привлекателна – и на вкус, и на вид.








04 април 2022

Постни козунаци, рула, бухтички и кифлички




Преди осем години, търсейки алтернатива на класическата рецепта за козунак, сътворих своя постна версия. Преди това обаче падна голямо главоблъскане – първо, с какво да заменя животинските продукти, и второ, какви да са количествата на заместителите. В крайна сметка реших да се доверя на зехтина и кокосовото мляко от консерва – и за мое щастие те се оказаха идеални за целта. А липсата на яйца не само че не е недостатък на крайния резултат, а дори обратното – според мен без тях козунакът става по-нежен и мекичък. Естествено много важни са и ароматите – закъде без ванилия (най-добре истинска бурбонска) и лимонова кора; ромът също е добро допълнение. И така, след голямата еуфория, която ме беше обхванала, непрестанните молитви към вселената и върховния трепет, с който работех с тестото, се материализира козунакът от виденията и мечтите ми – чудесно бухнал, мек и пухкав, делящ се на конци и с изключителен вкус и аромат! По-хубав от него наистина не бях опитвала!
Останах толкова доволна от резултата (пък и съвсем разбираемо той не се задържа дълго), че още на по-следващия ден направих нов, този път с друга плънка. Той също стана разкошен!
Оттогава всяка година видовете – и като форма, и като плънки – се множат. Така се родиха плитки, венци и рула, както и по-дребните бухтички и кифлички. Разшири се и асортиментът на плънките – стафиди, шоколад и портокалови корички, локум, марципан, шипков мармалад, сладка и конфитюри… вариантите са много и всеки път са различни, в нови комбинации, като всички са добри! А всяко ново попълнение в колекцията се сдобиваше с отделна публикация.
Но понеже всички тези козунаци, независимо от различния начин на оформяне и от различната плънка, са от едно и също тесто, реших за по-голяма прегледност на темата да обединя отделните публикации на едно място. Защото никоя форма не е обвързана с конкретен пълнеж, може да се правят всякакви комбинации и кръстоски между тях според вкуса и желанията на всеки. А всяка снимка (и текстът към нея) ще бъде всъщност линк към съответната рецепта, за да може да се видят подробно обясненията и начинът на приготвяне.
Ето и продуктите за тестото:


400-450 г брашно (зависи от марката)
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява (нерафинирана) захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
¼ кубче (10 г) прясна мая
1 шушулка ванилия (или ¼ ч.л. смляна бурбонска)
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром


Това е доза, достатъчна за 1 козунак (плитка или венец), 1 руло, 12 (или пък 16) бухтички или 24 кифлички.
Аз обикновено правя двойна доза (с цяла консерва кокосово мляко) и от нея оформям две неща – козунак и руло, козунак и бухтички или руло и кифлички, но всеки е свободен да прецени какво количество тесто да направи и какво да изпече от него. Важното е да има достатъчно козуначени вкуснотии, за да са доволни всички! Каква да бъде плънката, също е въпрос на личен избор, както и на вкус, естествено.
Когато става въпрос за стафиди, аз лично предпочитам тъмните, защото са по-ароматни и по-добре контрастират с тестото.


Постен козунак със стафиди


Постен козунак Венец със стафиди


Шоколадът може да е стандартен – на блокче (тогава трябва да се нареже) или на капки (за по-голямо удобство).


Постен козунак с шоколад и портокалови корички


Локума избирам да е червен, за да изпъква цветово, но внимание! – в някои марки и видове има оцветители от животински произход, търсете с оцветител антоцианин, не кармин. Прекрасен е и този с аромат на портокал – той се губи като цвят в печивото, но му придава невероятно ухание.


Постен козунак с локум


Класическият мармалад за рулата е шипковият, но той е течен и крие известни рискове – или вътрешността да не се изпече добре, или пък мармаладът да изтече. Затова аз залагам на ябълковия на калъп, макар че понякога и той създава неудобства – доста е твърд и трудно се работи с него; тогава правя смес от двата вида.


Усукано козуначено руло с мармалад


Постно козуначено руло с мармалад


От сладката и конфитюрите любимо ми е това от сини сливи (заради цвета и леко киселата си жилка), но бухтичките стават чудесни и с боровинково; убедена съм, че добро решение е и кайсиевото, а защо не и всяко друго, което ви е не сърце…


Постни козуначени бухти с конфитюр от сини сливи


Постни козуначени бухти със сладко от боровинки


И накрая, колкото и странно или дори неуместно да изглежда (понеже се свързва преди всичко с коледни лакомства), марципанът е невероятно попадение за плънка – придава на козунака превъзходен вкус и аромат.


Постен козунак Венец с марципан и шоколадови капки


По отношение на основните продукти – най-добрият козунак става с бяло брашно (в краен случай – типово или нещо подобно). Желаещите да направят по-здравословно печиво може да пробват с пълнозърнесто (аз самата съм замислила такъв експеримент), но все пак трябва да е с глутен. От безглутенови брашна няма как да стане козунак, няма да има втасване и бухване и ще се получи някакво подобие на кекс, т.е. няма да се образуват конци. Колкото и големи радетели да сме за здравословно хранене всички, нищо няма да ни стане, ако веднъж в годината хапнем нещо с бяло брашно. 😇 Все пак и удоволствието от храната е важно за духа, ума и тялото, не само състава ѝ. Що се отнася до мазнината, за мен зехтинът е чудесен за всякакви печива – от него козунакът става мекичък и се запазва така дори след няколко дни (и не, после не мирише на маслини 😉) за разлика от стария вариант с краве масло, който ставаше по-твърд и някак по-груб, като престои повече от ден. Обяснението ми на лаик е следното – течната и твърдата мазнина влияят по различен начин на тестото (не изключвам да се получи добре и с други течни растителни мазнини, просто не съм пробвала). Иначе съм срещала и доста постни рецепти с кокосово масло, но и с него нямам опит – обаче имам опасения, че като твърда мазнина може да влияе на тестото по подобен на кравето масло начин. Накрая няколко думи и за кокосовото мляко – смятам го за попадение в десетката, понеже е гъстичко и мазно и без да повлиява козунака със специфичния си аромат, го прави много приятен и вкусен. И наистина последно – няма да коментирам колко е полезна или вредна маята, просто който не я одобрява, да ползва квас.

Смятам за коректно да направя и следното уточнение: с натрупването на опит промених и първоначалната технология на месенето. В първите две рецепти оставях тестото да втасва общо три пъти – два пъти преди оформянето на козунака и още веднъж след това. После започнах да пропускам второто втасване след месенето – така значително се съкращава времето за приготвяне. А за да компенсирам това, удрям тестото в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене (кой не знае, че козунаците искат дълго месене!)… А готовият козунак е също толкова добър, колкото и с едно втасване повече, така че другото просто е излишно…
Оттук нататък има различни варианти за оформяне на козунаците – на класическа плитка или на венец, на руло с мармалад или на симпатични бухтички и кифлички. Първите са по-удобни, защото се приготвят по-бързо и с по-малко усилия; при рулата има повече разправия, но какви само чудни шарки се получават във вътрешността им! Най-дребните са най-връткави за правене, но пък са много удобни за сервиране и хапване… 😉 Така че всяка форма и вид си има своите основания и очарования…


Постни козуначени кифлички с различни плънки


И така, независимо как ще бъдат оформени и каква ще е плънката, важното е вкъщи да ухае на домашни козунаци и празникът да е вкусен и уютен с любимите хора!




А това е възможно дори и в селско-дворно-полеви условия... 😉










25 март 2022

Постна крем супа Дьо Бари




Името на тази разкошна супа идва от една от фаворитките на Луи XV, небезизвестната мадам Дьо Бари. Смята се, че е била любима на въпросната графиня и така се установява и на кралската трапеза. Не мога да съм сигурна за автентичната рецепта, в нета се срещат какви ли не нейни вариации, но основните съставки са ясни – карфиол и праз. И въпреки че супа с тези продукти приготвям поне няколко пъти през есенно-зимния период, тази е доста по-различна. Естествено, няма френско ястие без масло и сметана, затова аз промених рецептата в постен вариант, като опростих и начина на приготвяне (без запръжки и всичко сготвено наедно, без ползване на няколко тенджери). Не знам доколко застъпниците на класиката биха одобрили това, но и по този начин супата стана божествена. Невероятно нежна, с креместа текстура и зашеметяващ аромат…


1 средно голяма глава карфиол (750 г, включително кочанът)
2 стръка праз
2 ч.л. сол
щипка шарен пипер
1 л вода
200 г кокосово мляко + 2-3 лъжици от гъстата част за сервиране
индийско орехче


Карфиолът се накъсва на розички, празът се нарязва на едро и се слагат в тенджера. Заливат се с около 1 л вода (колкото да ги покрие), добавят се солта и шареният пипер и се варят 15-ина мин. (докато омекнат). 2-3 мин. след като водата заври, може да се извадят 2-3 розички карфиол, които после да се ползват за украса при сервирането. Сварените зеленчуци се пасират, добавят се кокосовото мляко и настъргано индийско орехче и пак се пасира.
Супата се сервира, като във всяка порция се слагат парченца от заделените розички карфиол и малко от гъстата част на кокосовото мляко, може и символично да се ръснат стърготинки индийско орехче.






Колкото и да е елементарна – и като съставки, и като приготвяне, супата е феноменална! Невероятно вкусна и ароматна е, супернежна и креместа, с чудесна плътност. Вече имам нова любима супа!








17 март 2022

Постна крем супа Вишисоаз




Вишисоаз е класическа супа от праз и картофи, смятана за френска, но станала известна първо в Ню Йорк. Целта ми обаче не е да изследвам произхода ѝ, а да представя нейния постен вариант. А той е невероятно вкусен – то и няма как да е по-различно, защото всичко с праз (и в случая с добавка на ароматното кокосово мляко) е изключително вкусно. Оригиналът на супата е студен, т.е. тя се сервира охладена. Но за мен празът е есенно-зимен продукт, а в този сезон студени супи не ми вървят, така че я сервирах топла – уверявам ви, че и така е фантастична! По принцип се приготвя с бульон, но съвсем не лошо се получава и с вода (опция е да се добави малко домашна вегета).
Във всички рецепти, които открих в нета, празът първо се запържва в мазнина, но това няма как да се случи в моята кухня. Затова просто сварих продуктите заедно, след което ги пасирах и супата стана разкошна. Но стандартният начин на готвене все ме човъркаше, затова при втория опит задуших праза в малко зехтин и водичка и тогава добавих картофите. Вкусът не стана кой знае колко по-различен, супата пак е много добра, но сякаш е малко по-тежка (по-скоро като аромат), без задушаване на праза е някак по-лека и свежа, така че това е моята рецепта.


2 стръка праз – бялата част (300 г)
2 картофа (300 г обелени)
800 мл вода или зеленчуков бульон (колкото да покрие зеленчуците)
(1 с.л. домашна вегета)
2 ч.л. сол
50 г кокосово мляко (сметана)
див лук за сервиране


Празът и картофите се нарязват на едри парчета и се слагат в тенджера. Налива се бульон или вода (във втория случай може да се сложи сушена зеленчукова подправка) колкото да ги покрие, добавя се солта и зеленчуците се варят 25-30 мин., докато омекнат. Супата се пасира и се добавя кокосовото мляко. Сервира се, като всяка порция се поръсва с наситнен див лук.




Супата е разкошна! Максимално простичка е – и като използвани продукти, и като приготвяне, а е невероятно вкусна и ароматна. И дори и без предварително задушаване на праза (съответно и без никаква мазнина) пак е прекрасна. Кокосовото мляко е напълно достатъчно за овкусяване и постигане на нежна текстура. А който няма проблем със студените супи през зимата, може да си я хапва и охладена…








10 февруари 2022

Постна торта Гараш (без печене)




Торта Гараш е ненадмината класика в нашата сладкарска традиция. Но освен че за оригинала се ползват животински продукти, е и доста връткав за приготвяне. Настоящата торта е пълната противоположност – състои се само от растителни продукти и е много бърза и лесна за правене. Така че ако не ви се пекат сложни блатове, не ви се стои с часове в кухнята и изобщо искате една по-здравословна алтернатива, това е идеалният вариант. Той не само че не отстъпва по нищо на оригинала (нито на вид, нито на вкус), а дори много успешно може да му съперничи. Рецептата е на една вдъхновяваща млада дама, но аз направих някои промени – намалих продуктите наполовина (промених и глазурата) и направих малка тортичка (20 см). Кокосовото мляко трябва да е много гъсто, с висок процент кокосово съдържание (среща се и под името кокосова сметана).


блатове:
200 г орехи
100 г фурми
½ ябълка (50 г изчистена)

крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
200 г черен шоколад

глазура:
100 г черен шоколад
2 с.л. шарлан
3 с.л. гореща вода
1 пак. ванилия

10 г суров шамфъстък за украса


Кокосовото мляко се загрява в тенджера на котлона, дърпа се настрани и се добавя натрошеният шоколад. Оставя се така за 2-3 минути и когато се стопи шоколадът, се разбърква с тел. Кремът се оставя да изстине.
Орехите и фурмите се накълцват в чопър не прекалено фино, добре е да се усещат парченца от орехите. Понеже моята смес стоеше на трохи, добавих и половин ябълка и пасирах отново, така стана като лепкаво тесто (при вас това може да не се наложи).
Половината смес се слага в тортената форма върху хартия за печене (трябва да е по-голяма от дъното, за да се защипе със стената) и се притиска добре, за да се получи равен блат. Изважда се от формата и се оставя настрани (в хладилника).
Стената на тортената форма се слага в поднос и втората част от сместа се разстила вътре на равномерен слой. Върху него се разпределя половината крем и подносът се слага в хладилника, за да стегне кремът (става доста бързо). Тогава отгоре се поставя първият приготвен блат (с помощта на хартията се захлупва, след което тя се отстранява). Върху него се сипва останалият крем, заравнява се добре и тортата отново се слага в хладилника.

На другия ден тортата се освобождава от ринга и се залива с глазурата.
За целта шоколадът се разтопява, добавят се шарланът и ванилията и се разбърква до смесването им. Накрая една по една се добавят трите лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, става като кремче. Глазурата се оставя леко да се охлади и се излива върху тортата. Размазва се по цялата ѝ повърхност и съвсем тъничко се намазва и отстрани. Оставя се да стегне и отгоре се поръсва в кръг с наситнените шамфъстъци – за да отговаря и външният вид на тортата на оригиналния Гараш.






Тортата е възхитителна! Просто е изумително как нещо толкова лесно за приготвяне и с толкова малко продукти в него може да бъде толкова добро. При това е изключително близо до оригинала! Ако на някого му липсва старият вкус, горещо препоръчвам настоящия вариант. Блатовете са леко по-влажни от тези на първообраза, но са много свежи и идеално се усеща ореховият вкус и аромат. Кремът също е пълно подобие на автентичния, а с глазурата и зеленото кръгче отгоре нещата стават съвсем трудно различими. Дори и в разрез двете торти са напълно идентични, само дето тази е по-малка и блатовете са само два…






Но дори и приготвена с по-полезни продукти и по по-здравословен начин, с тортичката не трябва да се прекалява – аз я бях предвидила за осем парчета, но спокойно може да се нареже и на десет например.