Тайландско къри с карфиол

Далекоизточните гозби не присъстват особено често в менюто ни, но след като вече съм пристрастена към кърито със сладки картофи и патладжани, нямаше как да не пробвам и идеята с карфиол, на която попаднах в една група в социалните мрежи. Не знам дали тайландците ползват цветното зеле в своята кухня, но на мен комбинацията с къри паста, кокосово мляко и лайм много ми допадна. Ястието е разкошно, с богатство от вкусове и прекрасни аромати.


20 г кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
люта чушка или ½ ч.л. лют пипер (по желание)
2 с.л. червена къри паста
400 г домати (може и от консерва)
500 г карфиол
400 мл кокосово мляко
кора от 1 лайм
2 ч.л. сол (на вкус)
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани или настъргани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът, джинджифилът и лютата чушка се нарязват на ситно, доматите (ако са пресни) – на кубчета, карфиолът – на малки розички, кората на лайма се настъргва.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се кориандърът, кимионът, лютата чушка (или пипер) и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите (моите бяха от буркан) и като се разбъркат с подправките, се добавят карфиолът, кокосовото мляко и кората от лайм. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 10-на мин. до омекване на карфиола. Кърито се сваля от котлона и се добавя нарязаният кориандър. Сервира се със сварен ориз, в случая – кафяв.

По желание накрая може да се прибави и 150-200 г сварен нахут. И по двата начина е много вкусно, зависи какво ястие целим – по-леко или по-засищащо.

Кърито е божествено!!! Много е трудно да се опише с думи симфонията от вкусове и аромати на човек, който не е опитвал подобно ястие. Всичко е на едно място – солено, кисело, сладко и люто, както и букет от прекрасни ухания от лаймовата кора, кокосовото мляко и подправките. Бях приготвила за сервирането и лайм за сок, но не се стигна до него – и така е фантастично!!! В следващия си живот искам да се преродя в Тайланд!

Киноа с тиквички и моркови (сурови)

Киноа с тиквички и моркови вече съм готвила – но тогава зеленчуците бяха нарязани на много тънки лентички или на пръчици и бяха минали макар и минимална термична обработка. Този път обаче реших да подходя различно – оставих ги сурови, затова ги настъргах на едрото ренде и ги прибавих към още горещите нежни зрънца. Това е напълно достатъчно, за да омекнат съвсем лекичко зеленчуците, без да бъдат готвени излишно. А от опит знам, че много подходяща подправка за киноата е кориандърът, така че отново заложих на него. И крайният резултат беше повече от задоволителен – вкусно и ароматно ястие, дори и без добавяне на никаква мазнина (не, не съм забравила олиото в списъка с продуктите 😉).
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. киноа
1 бейби тиквичка (140-150 г)
1 малък морков
2 скилидки чесън
няколко стръка кориандър
1 ч.л. сол


Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.
1 ч.ч. вода се слага да заври. Добавят се киноата, наситненият чесън и солта и се вари около 20 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Малко преди да е готова киноата, се добавя наситненият кориандър.
Тенджерата се сваля от котлона, тиквичката и морковът се настъргват на едрото ренде, прибавят се към киноата и всичко се разбърква добре.

Както и останалите рецепти с киноа, и това ястие е изключително вкусно, лесно и експресно. А когато тиквичката и морковът не се готвят предварително, всичко става още по-бързо. Но това не е единственият бонус в случая – не е тайна, че най-добре е зеленчуците да се хапват сурови. А ако не се ползва и екстрахирана мазнина, нещата се подобряват още повече!

Бурито с червен боб, ориз, царевица и чушка

Мексиканската кухня, или поне някои постни нейни представители, вече са твърдо в графата ми „Любими“. Тако или бурито – няма значение, еднакво вкусно е! То и доколкото схванах, особена разлика между тях няма – най-вече е в големината и формата (т.е. начина на прегъване на тортията). Така че с една и съща плънка направих и двете: за тако тортията прегънах на две като полумесец, а за бурито я завих на руло. А бурито на испански означава магаренце – дали заради товарния помощник на легендарния мексиканец, който продавал тази храна на улицата, или защото видът ѝ наподобява магарешки ушички, не е много сигурно…
За 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се завива на руло и буритото е готово за сервиране.

Всъщност за да отговяря на името си (да прилича на магарешки ушички), рулото би трябвало да се прегъне на две. Но за целта тортиите трябва да са по-големи и рулата да станат по-дълги. В крайна сметка и без да са прегънати, буритата са великолепни! И определено са по-лесни за ядене от такото заради формата си – при такото плънката изпада много лесно, докато тук всичко си е вътре в рулцето. Дори за още по-голямо удобство единият край на буритото може да се увие в салфетка или хартия, но това са екстри, ако се хапва на улицата…

Буритата са върховни! Плънката е божествена – приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката, изключително апетитна и ароматна. Последното се дължи на кориандъра, който придава типичното за мексиканската кухня звучене, но трябва да се внимава с количеството му, защото има много силна миризма. Тортиите също са фантастични – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. И са много по-добро решение от купешките…

Тако с червен боб, ориз, царевица и чушка

Не познавам в детайли мексиканската кухня, но това, което съм опитвала от нея (постно, разбира се), много ми допада. Едно от най-типичните ястия е тако – представлява прегъната на две тортия с плънка, която може да бъде най-различна. Аз естествено залагам на растителна – от червен боб, ориз, царевица, чушка и лук. Закъде обаче без най-характерните за Мексико кориандър и лют пипер (или чушки)? Тортиите също са домашно приготвени – от 50:50 пълнозърнесто пшеничено и царевично брашно. И така, за 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се прегъва на две и такото е готово!

Такото (още не съм измислила как да му казвам в множествено число; според правилата на българския език би трябвало да е „тàка“, но нещо не ми звучи добре) е превъзходно! Тортиите са великолепни – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. Плънката също е божествена – изключително апетитна и ароматна, приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката. Кориандърът прави чудеса, но не трябва да се прекалява с количеството му, защото има много силна миризма. А не препоръчвам да се пропуска или заменя с друга подправка, защото той придава специфичния мексикански вкус на ястието.

Гуакамоле

Гуакамолето е нещо колкото простичко, толкова и апетитно. Съвсем не случайно е изключително популярно и обичано навсякъде по света. Всъщност то е една от емблемите на мексиканската кухня, която лично мен много ме привлича със своите цветове и комбинации на продукти (е, поне тези от растителен произход). Рецепти за гуакамоле има под път и над път и са все различни. Но доколкото се простират моите кулинарни познания, за да бъде един пастет от авокадо гуакамоле, трябва освен чесън в него да има и лук, домати и задължително кориандър и сок от лайм. Май няма по-характерна мексиканска подправка от кориандъра (а много хора го пропускат или заменят с магданоз, с който си приличат малко визуално, но не и вкусово), така че той придава специфичния аромат на ястието. Е, разбира се, трябва да се внимава с количеството му – миризмата му е много силна. Подобно е положението и с лайма – и той е неизменна част от мексиканската кухня и не е желателна замяната му с лимон. И накрая, да не забравяме и лютия пипер – всичко в Мексико е люто! В моя случай обаче той е заменен с прясна люта чушка, която добавям като украса отгоре, за да могат и тези, които не обичат люто, да похапнат…


1 добре узряло авокадо
сок от ½ лайм (или повече – на вкус)
½ малка (¼ средна) глава червен лук
½ среден домат (1 малък)
1 скилидка чесън
½ ч.л. сол
няколко стръкчета пресен кориандър
1 зелена люта чушка


Гуакамолето не трябва да е съвсем гладко, а да има малко по-груба текстура. Авокадото се намачква се с вилица и се полива със сока от лайм, за да не потъмнее. Лукът и доматът (без семето и сока, за да не се разводни сместа) се нарязват на ситно, чесънът се смачква и всичко се добавя към авокадото. Подправя се със сол и наситнен кориандър и се разбърква добре. Ако всички, които ще консумират, обичат люто, лютата чушка се наситнява и се добавя в общата смес (спокойно може да се ползва и лют пипер); в противен случай чушката се нарязва на кръгчета, с които се украсява гуакамолето при сервиране.
Естествено за приготвянето може да се ползва и чопър, но за да не стане сместа прекалено гладка и фина, първо се пасират лукът и чесънът със сока от лайм. Тогава се добавят доматът и авокадото и се пасира още малко.

Гуакамолето се сервира като добавка към други ястия или самостоятелно с тортия – питки или чипс. Гребваш с чипса от купичката и хапваш! Мммм…

Много ефектно може да бъде поднесено и в „купички“ от кората на авокадото – в моя случай тя е на четвъртинки (така ми е по-лесно да обработвам авокадото – режа го на четири и обелвам кората; става много лесно, когато то е добре узряло), но смятам, че ще изглежда още по-добре в половинки…

Изключително добре става и ако вместо стар лук и чесън се ползва пресен – 1 стрък пресен лук и 1 главичка пресен чесън са идеални за горната доза. Тогава гуакамолето става с малко по-тъмнозелен цвят, но е умопомрачително вкусно!

Салата от авокадо, чушки и домати

Комбинацията от домати и авокадо е прекрасна и ми е много любима. Оказа се обаче, че много добре към нея се вписва и сурова червена чушка – тя добавя известна сладост и хрупкавост на салатата. Лаймът, чесънът и червеният лук са ясни…


2 домата
1 авокадо
1 червена чушка
2 скилидки чесън
1 малка главичка червен лук
1 лайм – кора и сок (+пулпата)
няколко стръка магданоз
няколко стръка кориандър
сол на вкус


Авокадото се нарязва и се полива със сока от лайм, добавят се и кората, наситненият чесън и кориандър и всичко се разбърква. Оставя се така да се овкусява, докато се нарежат останалите зеленчуци: доматът – на хапки, чушката – на лентички, лукът – на полумесеци, магданозът – на ситно и всичко се добавя към авокадото. Посолява се на вкус и се разбърква добре.

Салатата е разкошна – свежа и ароматна, просто прелестна! Няма нужда от добавяне на мазнина, авокадото е достатъчно. А когато е добре узряло, при разбъркването се размазва и се образува божествено сосче… Мммм…

Освен с червена чушка доматите и авокадото се връзват чудесно и със зелена салата или диворастящи зелении, а чесънът прекрасно може да се замени с дивия си братовчед…

Рулца с лаваш, хумус и мексиканска плънка

В тези рулца си дават среща три национални кухни – мексиканската, арменската и арабската. Плънката от боб, ориз и царевица, подправена с пресен кориандър, е вдъхновена от кухнята на далечно Мексико. Завита е в характерния тънък арменски хляб лаваш, който пък преди това е намазан с един от деликатесите на Близкия изток – хумуса… Естествено всичко може да се приготви само в мексикански стил – ако се ползват тортии и гуакамоле вместо лаваш и хумус, и тогава би се получило тако или бурито. Но и тази комбинация на вкусове и аромати от цял свят си заслужава. Още повече, че аз обогатих плънката и с малко българска кладница и малко останал от хумуса нахут… От целия този интернационален сбор на вкуснотии само лавашът е купен.


1 ч.ч. червен боб от консерва
1 ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. царевица
½ ч.ч. сварен нахут
5-6 гъбки кладница (около 100 г), предварително печени
1 зелена чушка
1 глава червен лук
няколко стръка пресен (замразен) кориандър
люта чушка
хумус
лаваш


Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Чушката и гъбите се нарязват на лентички, лютата чушка – на ситно, и заедно с останалите продукти се добавят към лука. Държи се на котлона колкото да се загреят продуктите, няма нужда от дълго готвене.

Една кора лаваш се срязва на 4 и всяко парче се намазва с хумус. Отгоре се слага от плънката и се завива на стегнато рулце.

Използвах лаваш вместо тортии, защото наскоро го открих и ми е интересно и забавно да експериментирам с него. А идеята ми за хумус в рецептата беше да е в ролята на сос, въпреки че на гъстота няма нищо общо. Но точно това пък се оказа бонус в оформянето на рулцата – завиват се много лесно и не се развиват благодарение на хумуса, който се яви като лепило. Получи се и още един много добър ефект от него – добави леко кисела нотка, като дообогати останалите вкусове и аромати и направи рулцата изключително апетитни. Но не беше приготвен по класическата рецепта – този път в състава му имаше сушени домати и малко червен боб…

Рулцата са много апетитни, с богатство от вкусове и аромати. Ако не обичате люто, може да не слагате лютите чушки в плънката, а да поръсвате с тях само част от рулцата, преди да ги завиете – за ревностните любители на мексиканската кухня.

В рулцата много добре се вписват и резенчета домат (обаче не сготвен като част от плънката, а добавен върху нея при завиването), но може да се сервира и отделно като салата, в случая с тученица.

Замразени зелени подправки

Какво е гозба без подправки?! Какво би се получило в тенджерата без уханните треви или семена? Подправките са това, което вдъхва живот на всяко ястие, придава му аромат и очарование и го прави радост за небцето. Те са много благодатно поле за импровизации, защото само една или комбинация от тях може да прави една и съща гозба различна всеки път.
Всеки творец в кухнята си има предпочитани подправки, както и предпочитани начини на съхранението им. Но едва ли има някой, който да не уважава най-много пресните – естествено когато става въпрос за зелените такива. За съжаление повечето от тях са сезонни и се налага да се прибягва до някакви методи, ако искаме да ги ползваме целогодишно. Най-често употребяваната технология е сушенето. И няма нищо лошо в сушената чубрица, джоджен или риган например, даже напротив – какво е леща без ронена чубрица, боб без джоджен или пица без стрит риган! Но всички подправки при сушенето доста променят аромата си и някои от тях вече не са толкова приятни. Опитвали ли сте сушен магданоз? Той мирише на сено! Няма нищо общо с прекрасния аромат на свежите стръкове. А бурканчето, натъпкано с наситнен магданоз и сол в хладилника заради голямото количество сол не е добра опция за мен. Тогава ми хрумна… да го замразя! И о, небеса! Във фризера магданозът запази уникалния си аромат и естествения си зелен цвят. Единственото изискване е да се нареже предварително, за да може изваден от фризера, да е готов за употреба (рязането в замразен вид не е удобно и приятно). Копърът също губи много от чудесното си ухание в сушен вид, така че и той започна да намира място във фризера при магданоза. Постепенно към тях почнаха да се присъединяват босилекът, девесилът и кориандърът… Не съм пробвала да суша кориандър, но босилека и девесила определено ги предпочитам с пресния им аромат, а във фризера той се запазва непроменен.
Някои подправки като споменатите вече чубрица, джоджен, риган или мащерка са много приятни и сушени, но започнах да се изкушавам да замразявам и от тях – искам да разполагам и с двете възможности и да избирам коя от тях да ползвам в зависимост от ястието или от настроението си… Определено бобът става различен с пресен (евентуално замразен) и със сушен джоджен и девесил…

И така, какво е необходимо да се направи, за да разполагаме с идеален заместител на пресните зелени подправки и през зимата, особено когато човек сам си отглежда повечето от тях?
Съответната подправка се нарязва на ситно и се слага в найлоново пликче или подходяща кутийка, а защо не и бурканче – всеки сам ще си прецени. Единствено мащерката оставям на клонки – после така я ползвам при готвенето. Няма нужда от сол или каквото и да било друго.

Найлончето се притиска, за да излезе максимално въздухът, и се завързва. Така то заема най-малко място във фризера (с кутийка или бурканче този ефект няма да може да се постигне). На полученото пакетче се слага етикетче с името на съдържанието, защото когато замръзнат, повечето подправки почват да изглеждат еднакво и ще падне голямо ровене, мирисане и опитване, докато се намери точно определена. И пакетчето е готово да се отправи към фризера!

Когато ни потрябва някоя подправка, пликчето се развързва и по най-бързия начин се взема от съдържанието му – може да се гребне с лъжица, да се вземе просто с пръсти или да се ръсне малко направо в тенджерата – и веднага се връща във фризера. Трябва да се действа наистина светкавично, защото останалото количество в найлончето се размразява много бързо.

И така, дори в снежните зимни дни гозбите ни могат да ухаят на лятна градинка и пресни подправки. Моите определено ухаят… В публикуваните рецепти, ако не е изрично отбелязано, че използваната подправка е прясна или сушена, често става въпрос за замразения вариант…

Салата от домати и авокадо с див чесън

Дивият чесън освен в зелени салати много успешно може да се включи и в такива, в които по правило много вървят лук и чесън (особено пресни). Така че не беше трудно да ми хрумне идеята да ги заменя с дивия им събрат и в любимата ми салата от домати и авокадо. Получи се чудесна комбинация, а сокът от лайм и пресният кориандър просто са си задължителни по подразбиране…


2 розови домата
1 авокадо
1 букетче див чесън
сокът от 1 лайм
няколко стръка пресен кориандър
сол на вкус


Доматите се нарязват на хапки, дивият чесън – на ивички и се слагат в купата. Авокадото се срязва на 4 по дължина, обелва се (става  много лесно, когато е омекнало) и се нарязва на тънки резенчета. Добавя се към доматите и чесъна и се полива със сока от лайм, за да не потъмнява. Салатата се поръсва със ситно нарязания кориандър и сол на вкус и се разбърква, а ако се бърка малко по-дълго, авокадото леко се размазва по доматите и се получава едно божествено сосче!

Салатата е много свежа и приятна на вкус. Дивият чесън много удачно замества градинския пресен чесън и лук, като придава на салатата малко по-нетрадиционен аромат.

Сладки картофи с плънка от боб, гъби и авокадо

Понякога първата хапка лъже. Поне така се случи с мен с въпросния сладък картоф с плънка – опитвайки с нетърпение какво се е получило, изпитах най-голямото разочарование на света. Причините са ясни – имах огромни очаквания, защото рецептата беше представена като „най-вкусния пълнен печен сладък картоф“, и се бях връткала час и половина около печката… Чувствах се размазана! Но така и така имах пълна чиния пред себе си, реших да повторя. Оказа се, че с всяка следваща хапка става все по-вкусно, и докато не видях дъното на чинията, не се спрях. Беше фантастично ястие! С малко необичаен вкус, но много, много апетитно! Може би при първата хапка не бях загребала от всички съставки и особено от соса – оказа се, че той прекрасно овкусява сладкия картоф. Или просто са били нужни няколко хапки, за да разгърне ястието максимално всичките си вкусове и аромати. Леко е люто, леко сладко (приятно!) и леко кисело от соса и всички тези вкусове се комбинират и допълват чудесно. Така че ако сте смелчаци в кухнята, горещо препоръчвам тази рецепта!

За 2 порции са нужни:


2 средни сладки картофа
150 г печурки
1 ч.ч. сварен червен боб
З скилидки чесън
1 ч.л. лют червен пипер
1 ч.л. млян кориандър
щипка черен пипер

няколко стръка пресен кориандър (или замразен)

бучица кокосово масло (или струйка зехтин)

сол на вкус

½ авокадо

сос:
4 ч.л. сусамов тахан
сокът на 2 лайма

½ ч.л. сол


Картофите се измиват добре, набождат се с вилица на няколко места и се увиват в алуминиево фолио. Слагат се в тава и се пекат в загрята на 200 градуса фурна 1 час.
Междувременно се приготвят плънката и сосът.
Гъбите се нарязват на филийки, чесънът и пресният кориандър – на ситно.
Мазнината се загрява в тенджера и се добавят гъбите. Сотират се, като се разбъркват непрекъснато, за 2-3 мин. – докато започнат да отбиват течност. Тогава се посоляват и се добавят бобът, чесънът, лютият пипер, мленият и пресният кориандър и черен пипер на вкус (може и без последния). Всичко се разбърква няколко пъти, котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него. Непосредствено преди сервирането авокадото се нарязва на кубчета.
Сусамовият тахан се разбърква добре със сока от лайм и солта до получаването на гъстота за сос (ако е нужно, може да се добави малко вода или пък още тахан).
Изпеченият картоф се цепва по дължина и се посолява леко. Напълва се с гъбено-бобената смес и авокадото и се полива със соса.

Ястието е нетипично за нашенските вкусове, но си заслужава да се приготви. Продуктите са подбрани и съчетани чудесно, само количеството на плънката в рецептата на Ела Милс е прекалено много за 1 картоф, по-удачна е за 2 порции. Но пък сосът е идеален за една, поне за моя вкус… Затова има разлика в количеството на продуктите в първоначалната рецепта и в моя вариант.

В оригиналния сос има и зехтин и мед, но според мен те не са необходими – таханът си е достатъчно мазен, както и няма нужда от допълнително подслаждане на ястието; сладкият картоф се нуждае от друго – от киселина и сол за балансиране на вкусовете. Затова ако не ви се намира лайм, може да го замените с лимон, но определено първият вариант е по-добър…