Круши с овесени трици, сусамов тахан и орехи

Когато крушите се съхраняват по-дълго време през зимата, омекват много и тогава почваме да им се мръщим… Оказа се обаче, че нарязани на хапки в купичка и комбинирани с лимец (най-добре покълнал, може и спелта), орехи и нар, са превъзходна закуска. Ако се случи обаче да не разполагам с лимец или пък му е нужно още време да покълне, много вкусна и полезна замяна се получава с овесени трици. Единственото неудобство е, че при тях трябва да се изчака малко да набъбнат (за да омекнат) от досега с влажните круши и тахана. Но докато приготвя орехите, триците са готови! А черешката на тортата в тази здравословна сутрешна купичка е една лъжичка домашен мармалад от бъзак, приготвен и без кристалче захар! Количествата на отделните продукти са въпрос на желание и вкус (зависи и колко едри са крушите естествено), в една порция аз слагам:


2 круши
2 с.л. овесени трици
2-3 ч.л. сусамов тахан
шепичка орехи
1 ч.л. мармалад от бъзак


Крушите се нарязват на дребни парченца в купичка. Добавят се триците и се разбърква леко, за да могат да се овлажнят по-добре. Отгоре се поръсва с тахана и начупените на едро орехи и се завършва с мармалада от бъзак.

Закуската е разкошна – здравословна и вкусна, с прекрасна сладост и аромат от крушите и хрупкавост от орехите. Единственото нещо с по-странен вкус е мармаладът от бъзак – той е с доста силен специфичен аромат, но за неговите полезни качества (особено приготвен нестандартно без захар) две мнения няма…

Постен сладкиш с круши

Тази рецепта е идеална за по-твърди плодове – правила съм я с дюли и сладкишът става великолепен. В случая обаче става въпрос за оползотворяване на капнали все още зелени круши. Макар че са недозрели и не достатъчно наедрели, ме е яд да ги изхвърлям, защото са лично отгледани от нас, при това без пръскане и торене. Пък и не са огромно количество, какъвто е случаят с ябълките – там има и да хвърляш, и да раздаваш, и пак остава достатъчно за какво ли не. Като всички капнали плодове и крушите имат два проблема – отвътре са червиви, а отвън натъртени. Тези недостатъци не позволяват да се държат, докато омекнат и станат приятни за ядене сурови. Затова търся начини са използването им още сега. И тогава на помощ идва тази рецепта, която много уважавам – изключително лесна и бърза е (да не кажа мързелива), не се цапат безброй съдове, уреди и прибори (ползват се само една тенджера и тава), а крайният резултат е повече от чудесен, въпреки че крушите са зелени! Най-мъчното нещо е чистенето и рязането им, понеже са много твърди…


1 кг круши (капнали недозрели, вече изчистени)
1 ч.ч. (180 г) нерафинирана захар
2 ч.л. канела
3 пъпки карамфил
5 шушулки кардамон
100 г шарлан (олио по избор)
100 г орехи
375 г пълнозърнесто брашно от спелта
1 бакпулвер
настъргана кора от 1 лимон


Крушите се нарязват на дребни кубчета и се слагат се в голяма тенджера. Карамфилът и кардамонът (само семенцата без шушулката) се счукват или смилат и заедно със захарта и 1 ч.л. канела се добавят към крушите. Тенджерата се слага на умерен огън, като се разбърква периодично. След 1-2 минути захарта започва да се стопява, а плодовете пускат сок. Варят се така 5-6 мин. – докато омекнат леко, без да се разваряват.
През това време брашното се пресява заедно с бакпулвера и останалата канела и към тях се добавя лимоновата кора. Орехите се нарязват с нож на едро.
Тенджерата се сваля от огъня и към крушите се добавят последователно шарланът, орехите и брашното с бакпулвера, канелата и лимоновата кора. Разбърква се добре с дървена бъркалка. 

Получава се гъста лепкава смес, която се разпределя в тава (22х32 см), покрита с хартия за печене. Заглажда се с лъжица и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 30 мин. Изпеченият сладкиш може да се поръси с нещо по желание, но според мен и така си е красив.

Сладкишът е великолепен – много плодов, невероятно вкусен и с разкошен букет от главозамайващи аромати. Трябва да се отбележи и богатството от текстури – крушите придават сочност и свежест, като в същото време не са меки и кашави; орехите, освен че хрупкат прелестно, ухаят неповторимо. А с пълнозърнестото спелтено брашно се достига съвършенството…

Сладкиш с круши и рожков

Когато крушите постоят по-дълго време, някои от тях омекват и стават сипкави. Понеже не ги обичам такива, започвам да мисля как да ги оползотворя. И най-лесното, което може да се измисли, е някакъв сладкиш (другият удачен вариант е нарязани в купичка с разни добавки за закуска). Исках сладкишът да е с пълнозърнесто брашно, с подходящи за крушите подправки и… защо не рожков? Така реших да използвам изпробвано вече тесто, но тогава мъничко не му достигна, за да ме остави без дъх. Този път обаче се получи – специфичният аромат на рожкова чудесно си пасна с крушите, а богатството от източни подправки и лимоновата кора сътвориха вълшебство! Сладкишът се получи божествено ароматен и много сочен – точно по мой вкус, с доминиращо плодово присъствие. Ако решите, може да намалите количеството на крушите (зависи и колко са големи естествено).
Мерителната чаша е 240 мл.


4-6 сипкави круши
300 г пълнозърнесто брашно от спелта (пшеничено или от лимец)
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1/3 ч.ч. (30 г) брашно от рожков
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия

¼ ч.л. сол
3 пъпки карамфил
5 шушулки кардамон (само семенцата)
1 ч.л. канела
кора от 1 лимон

1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) зехтин
1 ч.л. сода бикарбонат
2 с.л. ябълков оцет


Крушите се нарязват на четвъртинки и се почистват от семената.
Брашното и рожковът се пресяват в купа, добавят се захарта, ванилията, солта, счуканият карамфил и кардамон, канелата и настърганата лимонова кора и се разбърква добре.
В друга купа содата се угасява в оцета и се добавят зехтинът и водата. Разбърква се добре и се прибавя сухата смес. Бърка се с телена бъркалка, докато продуктите се смесят и захарта се стопи.
Малко повече от половината тесто се излива в покрита с хартия за печене тава (20х30 см) и отгоре се разпределят крушите. Покрива се с останалото тесто и сладкишът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 30 мин.

Сладкишът е невероятно ароматен и разкошно сочен, все едно е сиропиран. Меките круши, които иначе не обичам, тук вече са предимство – с тях вътрешността става нежна и креместа. А щедрата комбинация от приказни аромати в тестото прави нещата вълшебни…

Круши с лимец, орехи и нар

Когато зимата напредне и крушите започнат да омекват и да стават сипкави, вече не са ми така приятни за хапване сутрин с любимия сусамов тахан. Тогава започвам да търся други варианти за закуска, в които този техен недостатък да се превърне в предимство. И когато в шкафа „отлежава“ и един пакет лимец и чака да му бъде обърнато подобаващо внимание, идеята вече съвсем се избистря. Лимецът (т.е. житото) пък няма по-добро другарче от няколко орехови ядки. А шепа зърна от нар допълват разкоша! В резултат се получава една чудесна комбинация и закуската е добре засищаща и зареждаща не само на физическо, а и на духовно ниво.
И така, за една порция са достатъчни:


1-2 круши (меки и сипкави)
3-4 с.л. накиснат лимец
1 шепичка орехи
зърна нар


Лимецът се накисва от предния ден, като през това време водата се сменя 1 или 2 пъти (зависи колко дълго е кисненето). На сутринта се измива и се отцежда. Може и да се свари, но аз съм убедена, че така е по-полезен. А ако се остави за още ден, ще покълне, което е още по-добър вариант.
В купичка се нарязват крушите и върху тях се разпределят лимецът, начупените на едро орехови ядки и зърната нар. Остава само да грабваме лъжичките и да нападаме!

Закуската наистина е чудесна – здравословна, цветна и вкусна; добра е и като комбинация от отделните продукти и осигурява достатъчно сили за деня. Количеството на продуктите може да се намали или увеличи – всеки сам си преценява колко може и колко трябва да изяде…
Лимецът дори и суров е с чудесен вкус и се дъвче много лесно, защото е омекнал достатъчно. Крушите осигуряват сладост и креместа текстура, орехите – хрупкавост и прекрасен аромат, а нарът – нежна сладко-кисела нотка. Разкошен букет от вкусове и аромати!

Круши със сусамов тахан

Другата характерна за есенно-зимния период закуска са крушите. Също като ябълките те са домашно производство и подобно на тях чудесно се връзват с тахан – комбинацията е много добра. Сочни и сладки, те жадно са събирали цяло лято топлите слънчеви лъчи, за да ни ги дарят сега така щедро.

Закуската може да включва само круши и тахан, но може преди тях в чинията да намери място и някоя прекрасна ябълка, а накрая да се завърши с ароматна жълта дюля... Всичко е въпрос на настроение и на това, какво има във фруктиерата…

Постен сладкиш с мед и круши

Обичам всякакви плодове и си ги хапвам с огромно удоволствие ежедневно – според сезона им. Крушите не правят изключение – те са прекрасен плод и ги обожавам за закуска. Но когато са сочни и поне леко хрупкави. Когато презреят обаче, стават меки и сипкави и вече не са ми приятни за ядене. И тогава на помощ идва една простичка рецепта за сладкиш с мед на „Бон апети“, която в оригинал (както я показаха в предаването) май няма да ми допадне съвсем – без никакъв крем или сироп за моя вкус ще е прекалено суха (в тестото няма никаква мазнина дори). Затова реших да комбинирам в едно двете – сухия сладкиш и сипкавите круши – и определено полученият резултат вече заслужава внимание. Блатът поема от влагата на крушите, а това, че те са сипкави, във вътрешността на сладкиша дори е предимство – получава се един прекрасен кремест слой.


350 г брашно
1 ванилия
1 ч.л. канела
200 г орехи
1 ч.л. портокалови корички
80 г мед
160 г кафява захар
300 мл вода
1 ч.л. сода бикарбонат
1 с.л. ябълков оцет
3 капки портокалова есенция
4-5 круши (презрели, меки и сипкави)


Брашното се пресява, добавят се ванилията и канелата, разбърква се и се оформя кладенче.
Орехите и портокаловите корички се смилат в блендер и част от тях се заделят за поръсване.
Медът, захарта и водата се слагат в малка тенджерка на слаб огън, докато захарта се разтвори, и се оставят да се охладят леко.
Крушите се почистват от семките и се нарязват на четвъртинки.
Содата се угасява в оцета и заедно с орехите и портокаловата есенция се добавя към медената смес, като се разбърква добре.
Течните съставки се наливат в брашното и се разбърква, докато сместа се хомогенизира.
Половината тесто се излива в застлана с хартия за печене тортена форма с диаметър 26 см. Отгоре плътно се подреждат крушите и се покриват с останалото тесто. Заравнява се и се поръсва със заделените орехи. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 20 минути.
След като изстине, сладкишът се нарязва и се поднася поръсен със струйка мед.

Сладкишът е много приятен и апетитен и ухае чудесно. Сипкавите круши са оползотворени прекрасно – превръщат се в сочна и креместа вътрешност и идеално допълват леко суховатия блат. Сладкишът има и още едно достойнство – в него няма никаква мазнина. Единственото ми угризение е, че медът претърпява термична обработка… Но следващия път ще го заменя с петмез или сироп от агаве например...

Пъпеш, праскови, сини сливи и круши със сусамов тахан

Въпреки твърденията, че пъпешът не трябва да се смесва с други храни, аз цяло лято си го хапвам на закуска, и то никога самостоятелно – в най-добрия случай е полят само с пълнозърнест тахан, но обикновено към него има и други плодове, които са в сезона си. Когато лятото почне да преваля, малините и боровинките отстъпват мястото си на сините сливи и първите круши и ябълки. Не знам дали това смесване на пъпеша с други плодове и с тахан е наистина лошо, но аз съм решила, че за мен съчетанието е добро, защото ми е много вкусно и си го хапвам с огромен апетит и наслада.
Има и още нещо, което ме кара да се замислям за ефективността на тази закуска. Една приятелка ми предаде съветите на нейната лекарка, че таханът е добре да се яде вечер (почти преди лягане), за да се задържат полезните вещества по-дълго време в организма, а да не се изхвърлят скоро след консумирането му с урината. А аз правя точно обратното – ям го сутрин! Но ми е толкова вкусно и така добре ме засища, че просто не мога да си представя друга закуска освен плодове според сезона с тахан! Споменатата лекарка е дала и друга опция – таханът да се хапва сутрин на гладно, но и това не е моят начин…
Плодовите комбинациите отново са въпрос на вкус и на това, с какво разполагам в момента. Количествата пак са по желание, а съчетанията са какви ли не:

Пъпеш, праскови и круши с тахан:

Пъпеш, сини сливи и боровинки с тахан:

Пъпеш, праскови, сини сливи и малини с тахан:

А ако преди този разкош в купата се пийне и чашка квас от червено цвекло, стомахът направо ликува!

Крем от круши

Всички продукти са на око и на вкус – целта беше да се оползотворят няколко круши, които бяха омекнали и станали прекалено сипкави, а аз не ги харесвам така. И все пак ето някои приблизителни количества:


4 големи круши – презрели, меки и сипкави
5-6 фурми
кората на 1 лимон
2-3 с.л. бадемова паста (сусамов тахан)
2 ч.л. какао


Всички продукти едновременно се слагат в чопър или блендер и се пасират до гладка смес, която се разлива в подходящи чаши. Ако е необходимо (за да се улесни пасирането), може да се добави и малко сок от лимона. Вкусно става и с лайм, но според мен ароматът на лимон повече подхожда на вкуса на крушите.
Вместо фурми може да се ползва друг подсладител по желание. Бадемовата паста служи за сгъстяване и уплътняване на крема; много е добра комбинацията и със сусамов тахан.

Кремът става леко рядък, но е прекрасен на вкус! С чудесен аромат, лек и нежен и най-вече е идеално спасение за сипкавите круши, на които всички се мръщят…

Печена пълнена тиква

Есен е! И какво по-подходящо и тематично свързано със сезона от печената тиква? Но защо да бъде просто тиква, като можем да се поглезим с допълнителни вкусове и аромати, а и по-интересна визия, идващи от една семпла плънка? Да не говорим пък какъв уют се създава вкъщи, когато от фурната се разнесе ухание на канела, карамфил, кардамон и печени плодове… Изобщо самият външен вид на тиквата (независимо печена или варена) ми създава невероятен уют и настроение – може би заради цвета й (оранжевото на слънцето) или просто заради топлината, идваща от фурната или котлона в хладните есенни вечери… А може би и заради двете едновременно…

1 малка тиква (около 1,500 кг)
1-2 круши
2-3 ябълки
шепа стафиди
1 кутия (140 г) локум – цветен
1-2 ч.л. канела
4-5 пъпки карамфил
7-8 шушулки кардамон
2-3 с.л. ром


Тиквата се срязва на две по дължина и вътрешността се издълбава. Моята беше сорт матилда и се оказа, че семенната част е съвсем малка, затова се наложи да издълбая и част от месото, за да се отвори достатъчно пространство за плънката (много лесно става с лъжицата за сладолед). Отдолу се резва по малко, за да не се клатят резените, като се сложат в тавата.
Карамфилът и кардамонът се счукват или смилат и с част от тях плюс малко канела се поръсват тиквените половинки. Ако тиквата не е достатъчно сладка, може да се полее със сироп от агаве или от някакво домашно сладко – смокини например (а защо не да се ползват и плодовете), или пък да се поръси с малко кафява захар; няколко наситнени фурми също ще свършат добра работа.
Ябълките и крушите се почистват от семената (няма нужда да се белят) и се нарязват на дребни кубчета. Смесват се със стафидите, останалите подправки и локума, нарязан на малки парченца, и всичко се разбърква. С тази смес се пълнят тиквените половинки и отгоре се поливат с малко ром. Ако е необходимо, плънката може да се притисне леко отгоре, за да се събере в отворите – и без това плодовете се слягат при печенето.

На дъното на тавичката се налива малко вода, покрива се с фолио и се пече на 150 градуса около 2½ -3 часа – до омекване на тиквата. Накрая фолиото се маха и тиквата се запича отгоре до приятен загар.

В плънката може да се сложат и някакви ядки, орехи например, но аз забравих… Но и така е достатъчно вкусно и ароматно! Лек и много приятен десерт! И (ако изключим локума) здравословен! – да не забравяме да отбележим полезните качества на тиквата…

И като стана дума за локума – той е глезотията в тази рецепта; много подходящ избор е цветният локум (с аромат на рози) – чудесно обогатява букета от аромати. Но внимавайте с него – четете етикета със съставките, защото някои оцветители са от животински произход. А ако не сте фенове на локума изобщо, може да го замените с фурми или други сушени плодове, с плодове от сладко или друг предпочитан подсладител. Или пък вече изпечената тиква може да се полее с мед. Важното е да ви е вкусно и сладко!