Крем супа от тиква и кестени

Обикновено в супата от тиква слагам картофи, но когато във фризера няколко пакетчета сварени и обелени кестени търпеливо чакат да им бъде обърнато подобаващо внимание, на човек му хрумват необичайни идеи… Всъщност няма нищо кой знае колко странно да се съчетаят тиква и кестени, попадала съм на подобни рецепти, макар и за сладкиши. Затова изобщо не се колебах дали да не ги обединя и в супа… И дързостта ми беше възнаградена – получи се превъзходна супа, с чудесна текстура и вълшебен аромат.


800 г тиква (изчистена)
500 г кестени (сварени и обелени)
1 стрък праз (или 1 глава лук)
4-5 скилидки чесън
парче пресен джинджифил колкото орех
2 ч.л. куркума
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
3 ч.л. сол (на вкус)

за сервиране:
лимонов сок
конопено семе


Тиквата и празът се нарязват на едро, джинджифилът – на тънки кръгчета. Слагат се в тенджера заедно с кестените и чесъна и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се куркумата, кориандърът, кимионът, гарам масалата и солта. Вари се 20-25 мин. – до омекване на тиквата и праза, и всичко се пасира.
Супата се сервира задължително с лимонов сок – той балансира превъзходно леко сладникавия вкус на тиквата, кестените и праза. А за разкош и по-завършен вид (и добавка на натурални мазнини) се поръсва с някакви семена – аз напоследък съм си харесала за целта конопено, но и всякакви други могат да се ползват.

Супата е наистина вълшебна – вкусна и много засищаща, с божествен аромат. Кестените са чудесно попадение – дават прекрасна плътност и нежна и гладка текстура. Ако нямата гарам масала, може просто да я пропуснете или да я замените с по щипка канела и карамфил (в моята поне тези две подправки се усещат доста осезателно).

Златен сос (от нахут)

Сладко-кисело-лют сос вече съм правила, но на друга основа – сусамов тахан. Тук таханът е само добавка към друг основен продукт – нахут. Ако човек се замисли малко, ще установи, че вторият сос е всъщност разреден хумус, но има и някои съставки, които раздалечават двете неща. Важното е, че сосът е прекрасен на вкус, подходящ е за множество ястия и е с цвят на течно злато. Количеството или изобщо участието на някои от продуктите (особено на лютия пипер) подлежи на корекция според вкуса на всеки.


1 ч.ч. (180 г) сварен нахут (отцеден)
1-2 скилидки чесън
сокът от ½ малък лимон (40-50 г)
1 с.л. сусамов тахан
1 с.л. хранителна мая
2 с.л. кленов сироп
1/3 ч.л. сол
¼ ч.л. куркума
¼ ч.л. къри
¼ ч.л. лют червен пипер (на вкус)
1/3 ч.ч. вода


Всички съставки се блендират едновременно до гладка смес. Ако е необходимо, сосът може да се коригира на гъстота с още малко вода (трябва да се има предвид, че като престои в хладилника, се сгъстява).

Сосът е много бърз и лесен за приготвяне, а е много ефектен на вид (заради цвета си) и чудесен на вкус. Изненадващо пухкав и нежен е и може да се комбинира с какво ли не – всякакви печени или задушени зеленчуци, разни вкуснотии от типа на завита в питка плънка (рулца, бурито…) и всичко друго, което ви хрумне.

В моя случай беше идеално допълнение към печените сладки картофи и пащърнак – освежи ги много приятно и прекрасно балансира вкусовете.

Крем супа от тиква и картофи

До неотдавна тиквата за мен беше продукт само за разни десерти – тиквеници, кексчета, кремове, печена пълнена тиква или пък варена и поръсена с орехи, канела и мед. Но миналата зима се осмелих да я вложа и в солено ястие – така се роди настоящата супа. Понеже дотогава не бях готвила подобно нещо, доста се позачудих с какво друго да я комбинирам и какви подправки да използвам. В крайна сметка реших да ползвам по-екзотични аромати и за мое щастие се получи нещо вълшебно – супа като излязла от приказка от 1001 нощ. Моята гарам масала бие малко на карамфил и е лютичка (от черния пипер), така че ако не разполагате с такава комбинирана подправка, може да я замените с 2-3 пъпки карамфил и по малко черен пипер и канела. Пресният джинджифил прави супата още по-пикантна и апетитна, а вместо лук може да се сложи праз – пак става много вкусно. При сервиране задължителен е лимоновият сок – невероятно освежава супата и тя става брилянтна.

Количествата на зеленчуците и подправките са ориентировъчни, спокойно може да се кара на око и на вкус. Може да се варира и с пропорцията тиква : картофи – вкусно е както в съотношение 1:1, така и със значителен превес на тиквата.

500 г тиква (изчистена)
500 г картофи (4-5 броя)
4-5 моркова
1 глава лук
3-4 скилидки чесън

парче пресен джинджифил (колкото палеца)
2-3 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. кимион
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
1 ч.л. гарам масала
индийско орехче

за сервиране:
лимонов сок
(шарлан)
лют пипер


Всички зеленчуци се обелват и се нарязват на едро, само джинджифилът се нарязва на тънки резенчета. Слагат се в тенджера и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се солта, кориандърът, кимионът, червеният пипер, куркумата и гарам масалата. Вари се 20-ина мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се настъргва малко индийско орехче и всичко се пасира. Ако е необходимо, може да се добави още малко сол.

При сервиране всяка порция се полива със струйчица шарлан (спокойно може и да се пропусне), добавя се лимонов сок и по желание – лют пипер.

Супата е уникална – невероятно вкусна и с приказен аромат. Просто вълшебство в чиния! Естествено всичко се дължи на подправките и на лимоновия сок, който идеално балансира леката сладост на тиквата. А с добавка на лютия пипер става превъзходна. Така от непозната до скоро територия, супата от тиква се превърна в честа посетителка на нашата трапеза. И в комбинация с препечена филийка е идеалната вечеря!

Пълнозърнести индийски хлебчета с карфиол

Откакто преди няколко години приготвих индийските хлебчета с карфиол, съм влюбена в тях! Великолепни са – тънички, много вкусни, изключително ароматни и леко люти, просто разкош! И оттогава всяка година, щом пищните бели глави карфиол разцъфнат по пазара, не пропускам да ги направя отново. Този път обаче реших да внеса малка промяна – замених бялото брашно с пълнозърнесто, и то от спелта. То също ми е любимо – с него всички печива стават невероятно вкусни заради чудесния му аромат. И този път не ме подведе – карфиолените питки станаха прекрасни! Леееко по-груби са от тези с бяло брашно, но това не е никакъв недостатък.


380 г пълнозърнесто брашно от спелта
200 мл топла вода
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (шарлан, зехтин)
1 с.л. оцет

5-6 големи розички карфиол (около 200 г)
½ малка глава лук
1 люта чушка
15 г пресен джинджифил (колкото фалангата на палеца)
½ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
струйчица олио по избор


Брашното (не всичкото наведнъж) се пресява и се оформя на кладенче, в което се изсипват водата, зехтинът, оцетът и солта. Омесва се тесто, което не лепне по ръцете, и се разделя на 6 топки. Топчетата се покриват с фолио и се оставят да си починат 10-15 мин.
Карфиолът, лукът, чушката и джинджифилът се накълцват на ситно в чопър и заедно с подправките се задушават в мазнината до леко омекване. Готовата плънка се оставя да се охлади.
Всяко топче от тестото се разточва на кора с диаметър около 20-25 см (в средата може да се остави по-дебела, а краищата да се изтънят леко) и в средата се поставя 1/6 от плънката.

Краищата се загъват към центъра, за да се получи вързопче (внимава се вътре да не остане въздух) и се притискат да се слепят.

Вързопчето се разточва внимателно до тънка питка, без да се разкъса и плънката да излезе.

Така получените питки се пекат на сух тиган на средно силен котлон от двете страни до приятен загар.

Изпечените хлебчета се намазват със зехтин или друго предпочитано олио, но и без това са достатъчно апетитни.

Хлебчетата са много ароматни и вкусни, като към очарованието на индийските подправки се добавя и чудесното ухание на брашното от спелта.

А приятната лютивина ги прави върховни! Е, за тези, които обичат люто естествено; останалите могат да пропуснат чушката…

Крем супа от червена леща

Досега бях подправяла леща с куркума и кимион само в едно пюре (резултатът беше чудесен) и изобщо не съм и предполагала, че някога ще използвам дафинов лист... Но когато попаднах на настоящата рецепта, бях твърдо решена да я спазя с най-голяма точност – просто бях любопитна какво ще се получи. Единствените отклонения, които допуснах, е, че си накиснах лещата от предната вечер във вода и избегнах запръжката в началото. Е, и лещичката ми беше малко повече от 1 ч.ч. (беше 250 г, т.е. около чаша и четвърт), та напълних и мерителните лъжички с връх… 😉 Важното е, че в крайна сметка се получи превъзходна супа – вкусна, изключително ароматна и много засищаща. А как сгрява в студената зимна вечер…


250 г червена леща
1 морков
1 глава лук
½ ч.л. куркума
½ ч.л. къри
½ ч.л. кимион
1 голям дафинов лист
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 л гореща вода
струйка шарлан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре.
Морковът и лукът се нарязват на кубчета (не е важно с какъв размер, после всичко ще се пасира). Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и подправките и се разбърква за малко. Изсипва се измитата леща, налива се водата и като заври, котлонът се намалява. Вари се до омекване на лещата – около 25 мин. Дафиновият лист се изважда и всичко се пасира гладко. В зависимост от желаната гъстота може да се налее още гореща вода.
При сервиране всяка порция може да се полее с тъничка струйка шарлан, но още по-добре е той да се замени с някакви семена (чудесно става с конопено); освен това може да се поръси или украси с каквото друго ви хрумне.

Супата е разкошна – приготвя се бързо и лесно, много е вкусна и ароматна и блажено сгряваща не само стомаха, а и цялото тяло… Може да се добави и малко червен пипер (особено ако липсва в състава на кърито).

Ражма (червен боб по индийски)

Размазващо вкусен! Изкусително ароматен! Богатство от подправки в перфектно съчетание. Това е ражма (ражма масала) или казано по-разбираемо – червен боб в ароматна смес, и естествено родината на тази божествена вкуснотия е Индия, в частност Пенджаб. Приготвя се много лесно, въпреки че списъкът с продуктите е малко стряскащ – нека дължината му да не ви плаши, 2/3 от съставките са подправки. Точно на тях се дължи и уникалният вкус на един най-обикновен боб, затова съветът ми е да не пропускате никоя от тях. А всички те се намират дори и в малките квартални магазинчета, единствено гарам масалата вероятно ще се наложи да си направите сами. В моята съм сложила карамфил, кардамон, канела, черен пипер, кориандър, кимион и индийско орехче (и хоп! – списъкът с подправките се удължи още!). Последните се запичат на сух тиган, докато се размиришат, и след като изстинат, се смилат. Може всичко това да ви изглежда сложно и като излишни разправии, но, уверявам ви – не е непостижимо, а вкусът накрая си заслужава!
На рецептата за ражма или червен боб по индийски попаднах в YouTube – има доста рецепти на индийки. Самите те имат някои разлики по между си, но моята се отличава от извора в една съществена точка – при тях всичко се пържи до второ пришествие (независимо дали първо лукът и после джинджифилът и чесънът или обратно), а при мен се задушава на слаб огън и с малко водичка. Доматът може да е нарязан на ситно или настърган, а джинджифиловата и чесновата паста (явно в Индия са на почит) замених с цели скилидки чесън и парченце пресен джинджифил. Даже и при боба има вариации – може да е суров и накиснат от предния ден във вода или предварително сварен. Аз заложих на първия вариант, но ако знаех, че ще ми се наложи да го варя 4 часа, че и отгоре (какъв беше тоя боб, сваряване няма! – хем беше накиснат цяло денонощие), щях да го подваря предварително…
Моята доза е по-малка от тази на изгледаните клипчета в нета, но спокойно ще излязат 3-4 порции, особено ако бобът се сервира, както обичайно правят индийците, със сварен ориз.


250 г червен боб, накиснат от предния ден в студена вода
¼ ч.ч. (4 с.л.) олио по избор (шарлан)
1 малка глава лук
1 домат
1 парче пресен джинджифил колкото орех
2 скилидки чесън
½ ч.л. лют червен пипер (може и повече, на вкус)
¼ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
1½ ч.л. (сол на вкус)
2½-3 ч.ч. вряща вода
няколко стръка пресен кориандър


Лукът, чесънът и джинджифилът се нарязват на ситно, доматът се обелва и се нарязва на дребно (за по-лесно може и да се настърже – така люспата остава в ръката, джинджифилът също може да се настърже на ситно ренде).
Лукът се слага в суха тенджера на средно силен котлон и се оставя да се запече, като се разбърква. Налива се малко водичка и олиото и се задушава няколко минути под капак. Тогава се добавят доматът, джинджифилът, чесънът, лютият червен пипер, куркумата, кориандърът и кимионът. Всичко се разбърква и се задушава още 10-ина мин. Тогава се добавя бобът, разбърква се добре и се налива водата (количеството е в зависимост от желаната гъстота на соса). Ястието се оставя да заври и котлонът се намалява. Готви се така, докато бобът омекне. Накрая се добавят нарязаният пресен кориандър, гарам масалата и солта и се разбърква. Бобът се оставя да покъкри още 5 мин. Ако не желаете голямо количество сос, тенджерата може да се остави без капак да се изпари малко течността.
Ястието може да се сервира със сварен ориз – получава се учудващо добра комбинация – или само поръсено с пресен кориандър.

В някои рецепти срещнах и зелени люти чушки, нарязани на ситно и добавени заедно с домата, джинджифила и чесъна, а количеството на лютия червен пипер е по-голямо. Но аз не исках върло люто, а приятно налютяващо ястие. И такова ми с получи. Да отбележа, че и гарам масалата е леко люта. Така че всеки преценява сам за себе си дали и колко чушки и пипер да сложи.

Пикантни зимни картофки

Кимионът, куркумата и сухият чесън (или направо готовата подправка къри) са много често използвани за печени картофи вкъщи и винаги крайният резултат е много добър. Наскоро обаче вниманието ми привлече една рецепта с името си – зимни картофки. Оказа се, че е много близка до моята, но има и някои разлики – наличието на настърган морков и сух джинджифил в съставките. Това ме заинтригува и реших да го пробвам тоя настърган морков, а понеже нямах сух джинджифил, го замених с малко парченце пресен. Оказа се, че точно пресният джинджър е гвоздеят на програмата – от него картофките станаха леко налютяващи и още по-ароматни. Направих и още една промяна на следваната рецепта – не сложих вода в тавата при печенето, защото винаги пека картофите така (иначе стават като сварени). Притесненията ми, че морковът и джинджифилът може да прегорят, не се оправдаха и картофките наистина станаха много ароматни и пикантни, а морковът и джинджърът образуваха хрупкава коричка по тях. Подправките изобщо не ги мерих, от всичко сипвах на око и на цвят, така че мерките по-долу са съвсем неангажиращи:


9-10 средни картофа (около 1 кг)
1 морков
парче пресен джинджифил (колкото орех)
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
¼ ч.л. черен пипер
1 ч.л. кимион

1 ч.л. кориандър
1-2 ч.л. чесън на прах
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. кокосово масло


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага кокосовото масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на едри кубчета. Слагат се в тавата, поръсват с подправките и се разбъркват. Морковът и джинджифилът се настъргват на ситно ренде, добавят се към картофите и се разбърква отново, за да се разпределят равномерно по всички парчета. Картофките се пекат на 200 градуса 30-35 минути на горен и долен реотан, докато омекнат (по време на печенето може да се разбъркат 1-2 пъти, за да се запекат равномерно).

Картофките са великолепни! Много вкусни и ароматни, леко налютяващи и доста свежи – последното определено се дължи на пресния джинджифил, така че горещо го препоръчвам. Комбинацията от подправки е чудесна и наистина е много подходяща за зимния период, защото те действат загряващо и стимулиращо на тялото, а освен това подпомагат и имунитета. И не че тази комбинация няма да е подходяща и за другите сезони, но през пролетта например бих заложила на копър, розмарин и пресен чесън…

Изпробвах рецептата и със сух джинджифил – пак е много вкусно и ароматно, но я няма свежестта, привнесена от пресния...

Панирани крилца от карфиол на фурна

Крилца от карфиол? Панирани? Че и на фурна? Защо пък не… Е, не са нито истински крилца, нито в истинска панировка, няма и огромни количества вряща мазнина… Всъщност точно това ме привлече в рецептата, а резултатът определено си заслужава вниманието! С незначителни промени от моя страна ето за какво става въпрос:


1 средна глава карфиол

нахутена панировка:
350 г сварен нахут
1-2 скилидки чесън
¼ глава червен лук
1 ч.л. кимион
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
1 ч.л. сол
щипка черен пипер
малко вода

чили глазура:
1 ч.л. лют червен пипер (може и по-малко, на вкус)
7-8 обезкостени фурми
3 с.л. ябълков оцет
2 с.л. зехтин
½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Всички продукти за нахутената панировка се пасират до гладка консистенция, като се добавя и малко вода от варенето на нахута (сместа става много гъста, но все пак течна). Карфиолът се нарязва на розички (с големина, удобна за хапване) и всяка розичка се потапя в нахутената смес. Излишното се отцежда и розичките се подреждат в тава върху хартия за печене. Пекат се в предварително загрята фурна на 220-230 градуса, докато се запече панировката.
През това време се приготвя чили глазурата, като всички продукти се пасират заедно до гладка смес.
Вече изпечените карфиолени крилца се потапят в лютата смес, отново се подреждат в тавата върху хартия и пак се пекат до приятна коричка на глазурата.
Консумират се топли.

Карфиолените крилца са невероятно вкусни! Съчетание са на различни продукти и аромати, но те идеално си пасват и се допълват. Единственото, което не ми допада в приготвянето им, е, че карфиолът много омеква поради дългото печене (според оригиналната рецепта е 2 пъти по 30 мин.). Аз лично обичам зеленчуците да запазват приятната си хрупкавост и свежест и опитах да намаля времето за печене, но нямаше голям ефект. Затова обмислям изобщо да съкратя второто печене – ще опитам след като овалям карфиолените розички в панировката и ги подредя в тавата, да полея всяка отгоре с лютата глазура и чак тогава да ги пека. Или ми се върти още по-лесен вариант – розичките карфиол се слагат в подходяща тавичка и се заливат първо с нахутената смес и отгоре с лютата. И ще се пекат не повече от 15-20 мин. Така ще се избегне и още едно неудобство – частичното разпадане на нахутената панировка при сервирането и консумирането. Е, няма да се получат точно карфиолени крилца, а по-скоро някаква запеканка, но вкусът ще бъде същият! Плюс хрупкав карфиол!
В оригиналната рецепта карфиолените крилца се сервират със суров сос от кашу, но аз в момента нямах кашу в наличност. Тогава интуицията ми подсказа, че карфиолът и особено нахутът от панировката ще се комбинират идеално с таханов сос, и съвсем не ме подведе – наистина се получи великолепна комбинация. Единствено замених копъра с пресен наситнен босилек, идеята за който взех от соса от кашу.

Индийски хлебчета с карфиол

Не съм била в Индия, но доколкото имам някаква представа за индийската кухня, тези хлебчета ми изглеждат доста автентични. Особено като се съди по подправките и лютивия вкус… Пък и самият начин на приготвяне на хляба говори за това. Всъщност това, което ме привлече в рецептата, беше карфиолът – всяка година по това време се чудя да сготвя с него! Естествено направих някои промени (главно в количествата) – и в тестото, и в плънката, особено след като прочетох коментарите под рецептата. И се оказа, че съм сполучила – и с промените, и със самата рецепта. Хлебчетата са много хубави.


300-350 г брашно
200 мл топла вода
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (шарлан, зехтин)
1 с.л. оцет

5-6 големи розички карфиол (около 200 г)
½ малка глава лук
1 люта зелена чушка
15 г пресен джинджифил (колкото фалангата на палеца)
½ ч.л. куркума
½ ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол
струйчица олио по избор


Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изсипват водата, зехтинът, оцетът и солта. Омесва се тесто, което не лепне по ръцете, и се разделя на 6 топки. Топчетата се покриват с фолио и се оставят да си починат 30-ина мин.
Карфиолът, лукът, чушката и джинджифилът се накълцват на ситно в чопър и заедно с подправките се задушават в мазнината до леко омекване. Готовата плънка се оставя да се охлади.
Всяко топче от тестото се разточва на кора, дебела около 1 см (в средата може да се остави по-дебела, а краищата да се изтънят леко) и в средата се поставя 1/6 от плънката.

Краищата се загъват към центъра, за да се получи вързопче (внимава се вътре да не остане въздух) и се притискат да се слепят.

Вързопчето се разточва внимателно до тънка питка, без да се разкъса и плънката да излезе.

Така получените питки се пекат на сух тиган на средно силен котлон от двете страни до приятен загар.

Изпечените хлебчета се намазват със зехтин или друго предпочитано олио, но и без това са достатъчно апетитни.

Хлебчетата са много ароматни и вкусни, единственото, за което трябва да се внимава, е лютивината на чушката – но всеки най-добре си знае колко люто обича и колко може да понесе… Тези, които изобщо не обичат люто, просто могат да пропуснат чушката.

А продуктите за плънката могат да се нарежат на ситно и с нож, но в чопър става много по-бързо и лесно. И по-чисто – цветчета карфиол не хвърчат из половината кухня... Пък и няма по-едри парченца, които биха разкъсали корите при разточването.

Мачкани пресни картофи на фурна

Съвсем случайно попаднах на тази рецепта в кулинарния конкурс на Дир.бг. Дистанцирам се изцяло от спора за авторството ѝ, но идеята картофите да се смачкат леко, за да проникнат ароматите и във вътрешността им, много ми допадна. А ако се изпекат до хрупкава коричка, стават уникално вкусни! Единственото, което пропуснах, е лютият пипер, понеже вкъщи само аз съм фен на лютото. Но този пропуск лесно може да се компенсира с добавка на някоя люта чушка. Продуктите са за 2 порции:


10-ина средни (½ кг) пресни картофa
½ с.л. самардала
1 ч.л. куркума
няколко стръка копър
3-4 скилидки чесън
струйчица зехтин


Картофите се измиват добре и се нарязват на половинки по дължина. Задушават се в тенджера с малко водичка за 20 мин., докато омекнат леко, след което се прехвърлят в тавичка с незалепващо покритие. Поръсват се със самардалата, куркумата, наситнения копър, пресования чесън и зехтина и се разбъркват добре, за да се овкусят равномерно. Подреждат се със срязаната част надолу и всяка половинка се притиска леко с удобен прибор (решетъчна лъжица или прибор за картофено пюре), за да се смачка малко и подправките да проникнат във вътрешността ѝ, като се внимава да не се разкъса и разпадне на парчета.

Картофите се пекат в загрята фурна на 180 градуса с вентилатор около 20-25 мин., докато се получи приятна коричка. Трудно ще станат хрупкави, защото са много воднисти (освен ако не се пекат доста по-дълго или пък на доста по-висока температура, което аз не бих им причинила) – този изкусителен ефект може да се постигне с по-стари картофи.

Картофките могат да се приготвят и с други подправки – с комбинация от чесън, куркума, кимион, кориандър и червен пипер пак се получава много вкусен резултат.
И да не забравите биричката!

Пюре (хумус) от червена леща

Знам, че хумусът е ястие от нахут, но съвсем спонтанно ми дойде идеята да направя подобна паста от леща (със същите допълнителни продукти – тахан, чесън и лимонов сок; само разширих спектъра на подправките). И то не просто леща, а червена – тя е белена и когато веднъж я сготвих по обичайната си рецепта, не ми хареса особено. Затова реших, че ще ми допадне повече в сварен и пасиран вариант. И както си се чудех какво друго да сложа във въпросното пюре, ми хрумна, че подходяща добавка би бил сусамовият тахан, който е неизменна част от любимия ми хумус. А в хумуса какво друго има? – чесън (който си е задължителен елемент в ястие от леща) и лимонов сок (не бях сигурна как ще се отрази на крайния резултат, но сложих и него – като ще е гарга, да е рошава!)
И така, не знаех дали това съчетание от продукти ще ми хареса, но рискувах и се оказа, че съм заложила на печеливша карта – резултатът беше превъзходен! Получи се чудесно пюре, наистина много подобно на хумуса, а останалите подправки му придадоха разкошен вкус и аромат. Всъщност те са, които го отличават от вкуса (и цвета) на класическия хумус.
А причината днес на трапезата ни да има ястие от леща е, че е Андреевден и според народните обичаи от днес денят започва да расте колкото едно просено зрънце, затова се готви нещо, което набъбва.


250 г червена леща
2 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
¼ ч.л. черен пипер
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. кимион
2-3 скилидки чесън
сокът от 1 лимон
3 с.л. с връх сусамов тахан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре и се сварява в съвсем малко вода – колкото да я покрие. Когато е готова (остава почти без вода), се посолява. Добавят се останалите подправки, разбърква се и сместа се прехвърля в чопър или блендер. Добавят се чесънът, лимоновият сок и таханът и се пасира на гладко пюре.

Пюрето е изключително вкусно. Може да се ползва за гарнитура, като предястие или за намазване на филийка… На мен лично много ми върви с печени картофи – прекрасна комбинация е! Но е много засищащо и трябва да се внимава с погълнатите количества… 😉

Пюре от леща

Понеже посред лято не ми се готви и не ми се яде леща в топъл вариант, не ми се сърбат и чорби, реших да поекспериментирам малко. Заложих на същите продукти, с които приготвям обичайното ястие, но с някои иновации. И се получи нещо много вкусно и приятно, ароматно и свежо. Пастет, пюре или кой както иска да си го нарича… Идеално е и за салатка, и за гарнутура… По-различното от традиционната леща по манастирски е, че реших да оставя лука, чесъна, чушката и моркова сурови – оттам дойде едно много приятно лекичко хрускане и изключителна свежест, което се оказа идеално попадение за лятото. А ароматът на кимиона и куркумата идеално се връзват с лещата. Пюрето е прекрасно и с най-обикновена нашенска (кафява) леща, но става невероятно вкусно с френска – определено вече ми е любима и напоследък я ползвам все по-често.

250 г леща (френска)

1½ ч.л. сол

2-3 стръкчета прясна чубрица

1 зелена чушка

1 морков

½ глава червен лук

3 скилидки чесън

½ ч.л. кимион

1 ч.л. куркума

(струйка шарлан)

Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява в съвсем малко вода (колкото да я покрие); ако е необходимо, по време на готвенето се долива още малко. Когато лещата е почти готова, се посолява и се добавя чубрицата, като се доварява още няколко минути. Оставя се да се поохлади и стръкчетата чубрица се изваждат.

Сварената леща се прецежда и се пасира заедно с чушката, моркова, лука, чесъна (всички са сурови) и подправките. По желание накрая може да се добави малко шарлан, но и без него е забележително вкусно, а и по-здравословно.

 
Пюрето е великолепно – много вкусно и свежо, идеално за лятото. Оказа се идеална добавка към картофите с грах – изобщо много ми се връзват картофи и леща... И също толкова успешно може да се приготви и с червена леща – тогава се получава с превъзходен златист цвят!