Леща със сладки картофи

Идеята за това ястие ми дойде от една група в социалната мрежа – видя ми се много интересна комбинация, която просто крещеше: „Трябва да ме опиташ!“. Запазих основните продукти, но както обикновено промених малко технологията на приготвяне (избегнах запръжката), а също добавих и чесън и още една подправка – къри. Става въпрос за готовата смес, комбинация от куркума, кимион и кориандър. От опит знам, че сладките картофи на фурна с нейно участие (и малко сух чесън) стават великолепни, затова и сега се сетих за нея. И тази хрумка беше щедро възнаградена – получи се вълшебно ястие, чудно вкусно и неочаквано ароматно. По-сладка (и буквално, и преносно) леща не бях готвила! Толкова ни хареса, че изядохме по две порции! Така че ако желаете да изпробвате нещо по-различно от стандартната леща с чубрица, опитайте тази комбинация!


1 глава лук
2-3 скилидки чесън
2 моркова
1 червена чушка (замразена)
1 сладък картоф (400 г)
1 ч.л. червен пипер
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. (100 г) домати от буркан
250 г леща
1½ л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, морковът – на дребни кубчета, бататът – на по-едри, чушката – на къси лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чесънът, морковите, чушката и бататът и се бърка още малко. Прибавят се подправките, солта, доматите и лещата. Налива се водата и се готви до омекване на лещата – около 30-40 минути.

Лещата е умопомрачително вкусна! Никога не съм предполагала, че ще се комбинира така добре със сладки картофи – те някак я омекотяват (явно леко я подслаждат), но определено магията се дължи и на кърито. Отдавна съм установила, че то е идеалната подправка за бататите, но се оказа също толкова подходящо и за нашенската леща (досега го бях ползвала само за червената ѝ сестричка). И в крайна сметка се получава ястие завършено и съвършено – симфония от вкусове и аромати. Единственото, което може да се добави към този разкош в чиния, са няколко люти чушчици… 

Ориз „Източна приказка“

Сготвих го! Приказния ориз на Мартин Димитров от „Черешката на тортата”! Още докато гледах предаването, вече виждах как го приготвям и опитвам и аз – така ме плени това екзотично и доста странно на пръв поглед ястие. Дори през екрана усещах вълшебните ухания, които се носят от него (много поздрави на шеф Манчев за броя подправки в едно ястие), и не мирясах, докато не осъществих намеренията си. Понеже не показаха края на рецептата и точното количество на всички продукти, се наложи да донаглася нещата според своя усет и опит в кухнята. И да! Получи се точно това, което си представях и очаквах, а букетът от аромати, който се усеща във всяка хапка, е меко казано божествен… Оризът наистина е като омагьосваща фантазията и сетивата далечна приказка от Изтока, загадъчен и пристрастяващо апетитен. Неистови усилия на волята се изискват, за да спре човек да прилапва направо от тавичката дори след като вече е похапнал добре, така че като сервирате, веднага скрийте останалото!
Аз заложих на царя на оризите – басмати; естествено, пълнозърнест и както винаги, предварително накиснат. Количеството на водата коригирах в процеса на готвенето (при печене във фурна не важи съотношението за варене в тенджера), така че опитвайте и преценявайте според вкуса и очакванията си.


1 глава лук
2 моркова
парче джинджифил (колкото орех)
2 скилидки чесън
1 червена чушка
100 г сурово кашу
20 г тъмни стафиди
струйка соев сос
щипка кафява захар
1 ч.л. къри
½ ч.л. канела
¼ ч.л. кимион
¼ ч.л. индийско орехче
3 ч.л. сол
2 ч.ч. (360 г) пълнозърнест ориз басмати
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2 ч.ч. (480 г) вряща вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като през това време водата се сменя 1-2 пъти.
Ястието се готви много бързо (поне задушаването на зеленчуците в началото), затова всички продукти трябва да са предварително приготвени – обелени, нарязани, претеглени; даже за улеснение може да се групират, защото се прибавят поетапно по няколко заедно в реда, в който са изброени.
Лукът, морковите, джинджифилът и чесънът се нарязват на ситно, чушката – на лентички, подправките се приготвят в чинийка. Оризът се измива и отцежда.
Лукът се запича на суха тенджера или тиган на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и 1-2 лъжици кокосово мляко (може и малко водичка) и се задушават за кратко. Слагат се джинджифилът, чесънът, чушката, кашуто, стафидите и соевият сос и задушаването продължава още малко. Прибавят се щипка кафява захар и подправките. Накрая се слага оризът и се разбърква с останалите продукти. Налива се кокосовото мляко и когато сместа заври, се прехвърля в тавичка. Добавя се водата, разбърква се внимателно и оризът се слага в предварително загрята фурна. Пече се на 180 градуса на долен реотан около 45-50 мин. – докато поеме всичката течност.

Оризът е наистина вълшебен! Точно това е, което си представях, гледайки предаването по телевизията – божествено вкусен, с аромат на чудни далечни земи, загадъчен и завладяващ разума и сетивата. Подправките са идеални – и като подбор, и като количество. Усеща се лека изключително приятна сладост, ободряваща свежест от джинджифила и букет от екзотични аромати. Естествено може да се ползва и друг вид ориз, но аз не виждам по-подходящ от басмати (е, хайде, може и жасминов) за тази рецепта…

Забележка:
Кокосовото мляко, което ползвах, беше със 17% масленост (50% кокос, 50% вода) и току-що сготвен, оризът ми идваше малко мазен; но като престоя до другия ден, този недостатък отпадна. Все пак остава идеята следващия път или да ползвам мляко с по-нисък процент масленост, или да сложа ½ консерва и останалото количество да компенсирам с вода.

Златен сос (от нахут)

Сладко-кисело-лют сос вече съм правила, но на друга основа – сусамов тахан. Тук таханът е само добавка към друг основен продукт – нахут. Ако човек се замисли малко, ще установи, че вторият сос е всъщност разреден хумус, но има и някои съставки, които раздалечават двете неща. Важното е, че сосът е прекрасен на вкус, подходящ е за множество ястия и е с цвят на течно злато. Количеството или изобщо участието на някои от продуктите (особено на лютия пипер) подлежи на корекция според вкуса на всеки.


1 ч.ч. (180 г) сварен нахут (отцеден)
1-2 скилидки чесън
сокът от ½ малък лимон (40-50 г)
1 с.л. сусамов тахан
1 с.л. хранителна мая
2 с.л. кленов сироп
1/3 ч.л. сол
¼ ч.л. куркума
¼ ч.л. къри
¼ ч.л. лют червен пипер (на вкус)
1/3 ч.ч. вода


Всички съставки се блендират едновременно до гладка смес. Ако е необходимо, сосът може да се коригира на гъстота с още малко вода (трябва да се има предвид, че като престои в хладилника, се сгъстява).

Сосът е много бърз и лесен за приготвяне, а е много ефектен на вид (заради цвета си) и чудесен на вкус. Изненадващо пухкав и нежен е и може да се комбинира с какво ли не – всякакви печени или задушени зеленчуци, разни вкуснотии от типа на завита в питка плънка (рулца, бурито…) и всичко друго, което ви хрумне.

В моя случай беше идеално допълнение към печените сладки картофи и пащърнак – освежи ги много приятно и прекрасно балансира вкусовете.

Прясно зеле с нахут в гювеч

Комбинацията зеле с нахут не само че няма никакви традиции в нашето семейство, но дори не съм и предполагала, че изобщо съществува. Виж, боб със зеле (кисело обаче) си е друга работа… Но щом видях тази рецепта в една група в социалните мрежи, ме грабна – снимката, естествено! – от пръв поглед. Може би просто всичко се случи в правилния момент – времето почна да захладнява и дойде сезонът на топлите манджици, а за киселото зеле все още е рано. Пък и тъкмо се канех да готвя любимото ми прясно зеле – защо да не му добавя и нахут и да го метна в гювеча вместо в тенджера… Единственото, което пропуснах от харесаната рецепта, беше празът – в момента нямах, а и нали се бях настроила за друго ястие, в което той не присъства… Въпреки това стана чудно вкусно – то и няма друг вариант, защото всичко в гювеч става феноменално.


½ средна зелка (около 750 г)
350 г сварен нахут (отцеден)
2 моркова
2 домата (или консерва – около 400 г)
2 ч.л. къри
2 ч.л. червен пипер
1-2 ч.л. сол (на вкус и в зависимост дали нахутът е солен)
100 г от водата на нахута


Зелето се нарязва на едро, морковите – на полукръгчета, доматите – небрежно. Слагат се в гювеч заедно с нахута и се поръсват с къри, червен пипер и сол (ако всички вкъщи ядат люто, може да се ръсне и малко лют пипер). Налива се малко вода от варенето на нахута, гювечът се слага във фурната и се пече около час и половина на 170-180 градуса.

Ястието е неочаквано вкусно – оказа се, че непознатата досега комбинация на прясно зеле с нахут е много удачна. Сигурна съм, че празът би направил нещата още по-добри, защото придава разкошен аромат на всички ястия, но това ще бъде доказано и на практика следващия път. А ако се пропусне лютият пипер в началото, после любителите му може да си поръсят порцията с него или пък да го заменят с някоя люта чушчица…

Картофи на фурна с хрупкава коричка

Картофите на фурна са бързо и вкусно ястие. А ако са хрупкави отвън и мекички отвътре, са картофките мечта. Прекрасна алтернатива са на пържените, даже са по-хубави от тях. Но как се постига ефектът на тази изкусителна коричка? Ами с царевично брашно. И пак благодарение на него отделните резенчета се запечатват и отвътре остават меки и нежни. Има и още няколко тънкости – картофите се нарязват на по-дебели парчета (ако са съвсем тънки, ще се изсушат), трябва да са на един ред в тавата и се пекат на силна фурна с вентилатор – така стават хрупкави. Но трябва да се внимава да не се препекат, за да не станат твърди и сухи. Преди да се овалят в брашното, се поръсват с подправки – аз съм заложила на следните, но подлежат на всякакви вариации:


картофи
самардала
къри
чесън на прах
струйчица олио по избор
царевично брашно


Картофите се измиват добре и се нарязват на по-дебели парчета (ако не са стари, може да не се белят). Слагат се в незалепваща тава – да се събират на един ред, и се поливат с малко олио (колкото да се омазнят леко, не трябва да остава по дъното на тавата). Поръсват се със самардала (тя е и вместо сол), къри и чесън на вкус и се разбъркват. Тогава се поръсват с царевично брашно, като тавата се разклаща, за да се овалят картофените резенчета равномерно от всички страни.

Не трябва да се сипва много брашно наведнъж, защото ако е повече от необходимото, ще остане на дъното на тавата и ще изгори при печенето. Затова е по-добре да се ръси на 2-3 пъти по малко и ако не е достатъчно, да се добавя още. Картофите се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса с вентилатор около 30 мин.

Картофките стават разкошни. Отвън са с прекрасна хрупкава коричка, отвътре – меки и сипкави, без да са подгизнали в мазнина. И много ароматни… Сервират се с любима салата или подходящ сос, а защо не и с чаша винце или пък биричка през лятото…

Сладки картофи и карфиол на фурна

Сладките картофи отдавна вече са ми в графа „Любими“. Много ми допадат и на вкус, и на цвят, и като текстура. Идеални са в какви ли не варианти – печени, пълнени, в къри, че дори и за шоколадов крем за торта! И много често ме спасяват, когато трябва да приготвя нещо набързичко – просто нарязвам един картоф на пръчици, поръсвам с малко къри и сух чесън и мятам във фурната. Ако пък е сезонът на карфиола – няколко розички също имат запазено място в тавата. Напоследък този прекрасен кичест зеленчук намира доста приложения в кухнята ни…
За 2-3 порции са необходими:


1 сладък картоф
няколко розички карфиол
къри
сух чесън
1 ч.л. сол (на вкус)
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофът се обелва и се нарязва на пръчици, карфиолът се накъсва на дребни розички и всичко се слага в тавата. Поръсва се с къри, сух чесън и сол на вкус и се разбърква. Зеленчуците се пекат 20-ина мин. на 200 градуса на горен и долен реотан – до омекване на картофите.

Ястието е съвсем простичко, приготвя се много лесно и бързо, а се отплаща с разкошен вкус и аромат. Подхожда му салата според сезона, особено домашна туршийка, но най-добре го допълва един неустоим сос – сладко-кисело-лют на основата на сусамов тахан. Просто не мога да си представя едното без другото – сякаш са сиамски близнаци!

Крем супа от червена леща

Досега бях подправяла леща с куркума и кимион само в едно пюре (резултатът беше чудесен) и изобщо не съм и предполагала, че някога ще използвам дафинов лист... Но когато попаднах на настоящата рецепта, бях твърдо решена да я спазя с най-голяма точност – просто бях любопитна какво ще се получи. Единствените отклонения, които допуснах, е, че си накиснах лещата от предната вечер във вода и избегнах запръжката в началото. Е, и лещичката ми беше малко повече от 1 ч.ч. (беше 250 г, т.е. около чаша и четвърт), та напълних и мерителните лъжички с връх… 😉 Важното е, че в крайна сметка се получи превъзходна супа – вкусна, изключително ароматна и много засищаща. А как сгрява в студената зимна вечер…


250 г червена леща
1 морков
1 глава лук
½ ч.л. куркума
½ ч.л. къри
½ ч.л. кимион
1 голям дафинов лист
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 л гореща вода
струйка шарлан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре.
Морковът и лукът се нарязват на кубчета (не е важно с какъв размер, после всичко ще се пасира). Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и подправките и се разбърква за малко. Изсипва се измитата леща, налива се водата и като заври, котлонът се намалява. Вари се до омекване на лещата – около 25 мин. Дафиновият лист се изважда и всичко се пасира гладко. В зависимост от желаната гъстота може да се налее още гореща вода.
При сервиране всяка порция може да се полее с тъничка струйка шарлан, но още по-добре е той да се замени с някакви семена (чудесно става с конопено); освен това може да се поръси или украси с каквото друго ви хрумне.

Супата е разкошна – приготвя се бързо и лесно, много е вкусна и ароматна и блажено сгряваща не само стомаха, а и цялото тяло… Може да се добави и малко червен пипер (особено ако липсва в състава на кърито).

Сладки картофи с къри на фурна

До миналата година не бях опитвала сладки картофи и нито знаех какво представляват, нито какво може да се приготви от тях. След известно търсене из нета попаднах на интересни рецепти – някои по-сложни (не трудни, а с повече продукти), други – супер елементарни. Сега вече имам известен опит с тези сладури, даже съм пристрастена към една манджа в азиатски стил, но тя изисква повече време и усилия. А настоящата рецепта е от втория тип – с минимум продукти и с приготвяне аламинут. И пак е изключително вкусно.


2-3 сладки картофа
сол на вкус
къри

сух чесън
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се нарязват на кръгчета и се подреждат едно до друго в тавата, след което се обръщат (омаслената долна страна да дойде отгоре). Посоляват се на вкус и се поръсват с къри и чесън. Пекат се на 200 градуса 20-ина мин. – докато омекнат.

Картофките са съвсем непретенциозни, но в това е очарованието им – приготвят се изключително бързо и лесно, с минимум продукти и без сложни кулинарни техники. А са неустоимо вкусни!