Кестенова торта „Лайм“

През последните години понатрупах доста опит с десертите от кестени, след като установих, че са много благоприятен за целта продукт – от тях се получават великолепни кремове, които могат да се сервират както самостоятелно, така и да се ползват за разни тортички. В този ред на експерименти се появи и настоящата красавица – комбинация от успешната торта „Кафе“ и божествения крем с лайм (иначе казано, замених кафето с кора и сок на лайм). А кремът наистина е уникален (в истинския смисъл на думата, не е масово употребяваното клише) – с вълшебен вкус и аромат, и заслужава да му се обърне внимание и в друга форма.
За блата освен овесени ядки (дори не е задължително да са фини) може да се ползват и други видове – спелтени, елдени или каквито предпочитате, резултатът винаги е добър. За крема обаче трябва да се избере гъсто мляко (с висок процент кокос или т.нар. кокосова сметана), за да се втвърди добре и да могат да се режат хубави парчета. Длъжна съм да предупредя и за още нещо – почти всички, опитвали тортата, я харесват много, но на някои кремът им се видя малко кисел, затова не слагайте цялото количество сок от лайм наведнъж и опитайте, преди да добавите и останалото.


основа:
1½ ч.ч. фини овесени ядки (150 г)
1 ябълка (150 г изчистена)
8 фурми
настъргана кора от 1 малък лимон

крем:
600 г кестени (сварени и обелени)
2 лайма – кора и сок (100 г сок + пулпа)
1 консерва гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г мед (на вкус)

какао (или кокосово мляко на прах) за поръсване


Овесените ядки, ябълката, фурмите и лимоновата кора се смилат едновременно в чопър или робот. Не е нужно да е съвсем ситно и фино, но понеже сместа става много гъста и лепкава, може да се наложи пасирането да се прекъсне, за да се избута от стените надолу.
Стената на тортена форма (19-20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Кокосовото мляко се загрява (като се затопли и се втечни, се улеснява блендирането). Добавя се към кестените заедно с меда, сока и настърганата кора на лайма и всичко се блендира заедно до гладък крем, който се излива върху основата и се заравнява. Тортата се слага в хладилника. Когато кремът стегне, тортата се поръсва отгоре с какао, връща се в хладилника и се оставя да престои до следващия ден.

Тортичката е феноменална – изключително трудно откривам думите, с които да я опиша! Блатът е вече познат – пак толкова лек, свеж и приятен е. Но кремът – о, кремът! – той просто е вълшебен! Отново нежен и фин като коприна, но с вкус и ухание от рая – лаймът (и кората, и сокът) са сътворили магия! В едно са се събрали прелестна сладост и леко кисела нотка, което прави нещата съвършени…

Какаото (за поръсване) идеално се връзва с кокосовото мляко и лайма и прекрасно допълва палитрата от вкусове и аромати, но може да се измислят и други варианти за завършек на тортата – кокосово мляко на прах например…

Тайландско къри с карфиол

Далекоизточните гозби не присъстват особено често в менюто ни, но след като вече съм пристрастена към кърито със сладки картофи и патладжани, нямаше как да не пробвам и идеята с карфиол, на която попаднах в една група в социалните мрежи. Не знам дали тайландците ползват цветното зеле в своята кухня, но на мен комбинацията с къри паста, кокосово мляко и лайм много ми допадна. Ястието е разкошно, с богатство от вкусове и прекрасни аромати.


20 г кокосово масло
1 глава лук
2 скилидки чесън
парче джинджифил колкото орех
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
люта чушка или ½ ч.л. лют пипер (по желание)
2 с.л. червена къри паста
400 г домати (може и от консерва)
500 г карфиол
400 мл кокосово мляко
кора от 1 лайм
2 ч.л. сол (на вкус)
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)


Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани или настъргани, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Лукът, чесънът, джинджифилът и лютата чушка се нарязват на ситно, доматите (ако са пресни) – на кубчета, карфиолът – на малки розички, кората на лайма се настъргва.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът, чесънът и джинджифилът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавят се кориандърът, кимионът, лютата чушка (или пипер) и къри пастата и се разбърква. Веднага след това се слагат доматите (моите бяха от буркан) и като се разбъркат с подправките, се добавят карфиолът, кокосовото мляко и кората от лайм. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 10-на мин. до омекване на карфиола. Кърито се сваля от котлона и се добавя нарязаният кориандър. Сервира се със сварен ориз, в случая – кафяв.

По желание накрая може да се прибави и 150-200 г сварен нахут. И по двата начина е много вкусно, зависи какво ястие целим – по-леко или по-засищащо.

Кърито е божествено!!! Много е трудно да се опише с думи симфонията от вкусове и аромати на човек, който не е опитвал подобно ястие. Всичко е на едно място – солено, кисело, сладко и люто, както и букет от прекрасни ухания от лаймовата кора, кокосовото мляко и подправките. Бях приготвила за сервирането и лайм за сок, но не се стигна до него – и така е фантастично!!! В следващия си живот искам да се преродя в Тайланд!

Салата от манголд, авокадо и магданоз

Манголдът е зеленолистен зеленчук, за който в последно време се сипят купища суперлативи. Аз не залитам особено по такива пропаганди, но неведоми са пътищата манголдови – съвсем изненадващо два стръка от него се озоваха в нашата малка градинка. Една позната на мъжа ми му беше дала няколко коренчета разсад на различни неща, някои от които той така и не запомнил какви са. Когато въпросните растения пораснаха малко, ги оприличихме на цвекло и така си ги нарочихме. Даже ползвахме няколко пъти листа от тях в разни салати, мислейки ги за цвекло… Но когато на втората година (есента растенията не изглеждаха задоволително големи и ги оставихме да презимуват в земята) решихме да извадим главите цвекло, се оказахме неприятно изненадани – имаше само малки коренища и никакво подобие на глави… И чак тогава след известно проучване в интернет установих, че нашето цвекло всъщност е манголд! Така че обрах листата – с прекрасен наситенозелен цвят, гладки и лъскави, – и ги скътах в хладилника за утрешната салатка… Те не се отличават с особен вкус и аромат, но са приятни за ядене (не са горчиви, тръпчиви или кисели например като някои други зелении).


1 букетче листа (20-ина) от манголд
3 стръка пресен чесън
1 малка китка магданоз
1 авокадо
сок от 1 лайм
1 главичка пресен лук
сол на вкус


Авокадото се обелва и се намачква със сока от лайм в салатена купа. Добавят се наситненият чесън и солта и се разбърква. Листата манголд, лукът и магданозът се нарязват на ситно и се прибавят към авокадото. Всичко се разбърква добре и е готово за сервиране.

Салатата е много свежа и приятна, с чудесни аромати от чесъна, лука, магданоза и особено лайма. И полезна, разбира се – всички зелении освен на прекрасни миризми са богати и на множество витамини и минерали. А авокадото някак облагородява целия този треволяк с нежната си текстура и обединява всичко в една прекрасна симфония…

Гуакамоле

Гуакамолето е нещо колкото простичко, толкова и апетитно. Съвсем не случайно е изключително популярно и обичано навсякъде по света. Всъщност то е една от емблемите на мексиканската кухня, която лично мен много ме привлича със своите цветове и комбинации на продукти (е, поне тези от растителен произход). Рецепти за гуакамоле има под път и над път и са все различни. Но доколкото се простират моите кулинарни познания, за да бъде един пастет от авокадо гуакамоле, трябва освен чесън в него да има и лук, домати и задължително кориандър и сок от лайм. Май няма по-характерна мексиканска подправка от кориандъра (а много хора го пропускат или заменят с магданоз, с който си приличат малко визуално, но не и вкусово), така че той придава специфичния аромат на ястието. Е, разбира се, трябва да се внимава с количеството му – миризмата му е много силна. Подобно е положението и с лайма – и той е неизменна част от мексиканската кухня и не е желателна замяната му с лимон. И накрая, да не забравяме и лютия пипер – всичко в Мексико е люто! В моя случай обаче той е заменен с прясна люта чушка, която добавям като украса отгоре, за да могат и тези, които не обичат люто, да похапнат…


1 добре узряло авокадо
сок от ½ лайм (или повече – на вкус)
½ малка (¼ средна) глава червен лук
½ среден домат (1 малък)
1 скилидка чесън
½ ч.л. сол
няколко стръкчета пресен кориандър
1 зелена люта чушка


Гуакамолето не трябва да е съвсем гладко, а да има малко по-груба текстура. Авокадото се намачква се с вилица и се полива със сока от лайм, за да не потъмнее. Лукът и доматът (без семето и сока, за да не се разводни сместа) се нарязват на ситно, чесънът се смачква и всичко се добавя към авокадото. Подправя се със сол и наситнен кориандър и се разбърква добре. Ако всички, които ще консумират, обичат люто, лютата чушка се наситнява и се добавя в общата смес (спокойно може да се ползва и лют пипер); в противен случай чушката се нарязва на кръгчета, с които се украсява гуакамолето при сервиране.
Естествено за приготвянето може да се ползва и чопър, но за да не стане сместа прекалено гладка и фина, първо се пасират лукът и чесънът със сока от лайм. Тогава се добавят доматът и авокадото и се пасира още малко.

Гуакамолето се сервира като добавка към други ястия или самостоятелно с тортия – питки или чипс. Гребваш с чипса от купичката и хапваш! Мммм…

Много ефектно може да бъде поднесено и в „купички“ от кората на авокадото – в моя случай тя е на четвъртинки (така ми е по-лесно да обработвам авокадото – режа го на четири и обелвам кората; става много лесно, когато то е добре узряло), но смятам, че ще изглежда още по-добре в половинки…

Изключително добре става и ако вместо стар лук и чесън се ползва пресен – 1 стрък пресен лук и 1 главичка пресен чесън са идеални за горната доза. Тогава гуакамолето става с малко по-тъмнозелен цвят, но е умопомрачително вкусно!

Салата от авокадо, чушки и домати

Комбинацията от домати и авокадо е прекрасна и ми е много любима. Оказа се обаче, че много добре към нея се вписва и сурова червена чушка – тя добавя известна сладост и хрупкавост на салатата. Лаймът, чесънът и червеният лук са ясни…


2 домата
1 авокадо
1 червена чушка
2 скилидки чесън
1 малка главичка червен лук
1 лайм – кора и сок (+пулпата)
няколко стръка магданоз
няколко стръка кориандър
сол на вкус


Авокадото се нарязва и се полива със сока от лайм, добавят се и кората, наситненият чесън и кориандър и всичко се разбърква. Оставя се така да се овкусява, докато се нарежат останалите зеленчуци: доматът – на хапки, чушката – на лентички, лукът – на полумесеци, магданозът – на ситно и всичко се добавя към авокадото. Посолява се на вкус и се разбърква добре.

Салатата е разкошна – свежа и ароматна, просто прелестна! Няма нужда от добавяне на мазнина, авокадото е достатъчно. А когато е добре узряло, при разбъркването се размазва и се образува божествено сосче… Мммм…

Освен с червена чушка доматите и авокадото се връзват чудесно и със зелена салата или диворастящи зелении, а чесънът прекрасно може да се замени с дивия си братовчед…

Салата от домати и авокадо с див чесън

Дивият чесън освен в зелени салати много успешно може да се включи и в такива, в които по правило много вървят лук и чесън (особено пресни). Така че не беше трудно да ми хрумне идеята да ги заменя с дивия им събрат и в любимата ми салата от домати и авокадо. Получи се чудесна комбинация, а сокът от лайм и пресният кориандър просто са си задължителни по подразбиране…


2 розови домата
1 авокадо
1 букетче див чесън
сокът от 1 лайм
няколко стръка пресен кориандър
сол на вкус


Доматите се нарязват на хапки, дивият чесън – на ивички и се слагат в купата. Авокадото се срязва на 4 по дължина, обелва се (става  много лесно, когато е омекнало) и се нарязва на тънки резенчета. Добавя се към доматите и чесъна и се полива със сока от лайм, за да не потъмнява. Салатата се поръсва със ситно нарязания кориандър и сол на вкус и се разбърква, а ако се бърка малко по-дълго, авокадото леко се размазва по доматите и се получава едно божествено сосче!

Салатата е много свежа и приятна на вкус. Дивият чесън много удачно замества градинския пресен чесън и лук, като придава на салатата малко по-нетрадиционен аромат.

Сладки картофи с плънка от боб, гъби и авокадо

Понякога първата хапка лъже. Поне така се случи с мен с въпросния сладък картоф с плънка – опитвайки с нетърпение какво се е получило, изпитах най-голямото разочарование на света. Причините са ясни – имах огромни очаквания, защото рецептата беше представена като „най-вкусния пълнен печен сладък картоф“, и се бях връткала час и половина около печката… Чувствах се размазана! Но така и така имах пълна чиния пред себе си, реших да повторя. Оказа се, че с всяка следваща хапка става все по-вкусно, и докато не видях дъното на чинията, не се спрях. Беше фантастично ястие! С малко необичаен вкус, но много, много апетитно! Може би при първата хапка не бях загребала от всички съставки и особено от соса – оказа се, че той прекрасно овкусява сладкия картоф. Или просто са били нужни няколко хапки, за да разгърне ястието максимално всичките си вкусове и аромати. Леко е люто, леко сладко (приятно!) и леко кисело от соса и всички тези вкусове се комбинират и допълват чудесно. Така че ако сте смелчаци в кухнята, горещо препоръчвам тази рецепта!

За 2 порции са нужни:


2 средни сладки картофа
150 г печурки
1 ч.ч. сварен червен боб
З скилидки чесън
1 ч.л. лют червен пипер
1 ч.л. млян кориандър
щипка черен пипер

няколко стръка пресен кориандър (или замразен)

бучица кокосово масло (или струйка зехтин)

сол на вкус

½ авокадо

сос:
4 ч.л. сусамов тахан
сокът на 2 лайма

½ ч.л. сол


Картофите се измиват добре, набождат се с вилица на няколко места и се увиват в алуминиево фолио. Слагат се в тава и се пекат в загрята на 200 градуса фурна 1 час.
Междувременно се приготвят плънката и сосът.
Гъбите се нарязват на филийки, чесънът и пресният кориандър – на ситно.
Мазнината се загрява в тенджера и се добавят гъбите. Сотират се, като се разбъркват непрекъснато, за 2-3 мин. – докато започнат да отбиват течност. Тогава се посоляват и се добавят бобът, чесънът, лютият пипер, мленият и пресният кориандър и черен пипер на вкус (може и без последния). Всичко се разбърква няколко пъти, котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него. Непосредствено преди сервирането авокадото се нарязва на кубчета.
Сусамовият тахан се разбърква добре със сока от лайм и солта до получаването на гъстота за сос (ако е нужно, може да се добави малко вода или пък още тахан).
Изпеченият картоф се цепва по дължина и се посолява леко. Напълва се с гъбено-бобената смес и авокадото и се полива със соса.

Ястието е нетипично за нашенските вкусове, но си заслужава да се приготви. Продуктите са подбрани и съчетани чудесно, само количеството на плънката в рецептата на Ела Милс е прекалено много за 1 картоф, по-удачна е за 2 порции. Но пък сосът е идеален за една, поне за моя вкус… Затова има разлика в количеството на продуктите в първоначалната рецепта и в моя вариант.

В оригиналния сос има и зехтин и мед, но според мен те не са необходими – таханът си е достатъчно мазен, както и няма нужда от допълнително подслаждане на ястието; сладкият картоф се нуждае от друго – от киселина и сол за балансиране на вкусовете. Затова ако не ви се намира лайм, може да го замените с лимон, но определено първият вариант е по-добър…

Ябълково-кокосова бисквитена торта

Купешките бисквити са в черния ми списък – не толкова заради наличието на сухо мляко и яйчен меланж (как звучи само, а? – меланж!), колкото заради използваните мазнини и другите знайни и незнайни съставки в тях. Смятам, че сухото мляко е малкият проблем, по-страшният са хидрогенираните и кой знае какви още техни разновидности мазнини. Но все пак съм жив човек, и аз се изкушавам понякога от неща, от които знам, че нямам нужда… Поне беше успех, че намерих бисквити, и то шоколадови без животински продукти (или поне не са отбелязани на етикета – да се хващат шараните като мен)…
Идеята за подобна торта е доста стара, но искрата припламна с нова сила миналата седмица – много ме запали Тереза Маринова в „Черешката на тортата“ с десерта, който предложи на гостите си и те много похвалиха. Само че тортата на Тереза беше с бисквити „Закуска“ (с животински продукти са) и заквасена сметана. А моята естествено е само с растителни продукти, които никак не ми беше трудно да измисля и комбинирам. И така, съвсем импровизирано и без никакви усилия се получи божествено вкусна торта! Толкова е хубава, че не усещаш как парчето изчезва от чинията (ако имате търпение изобщо да режете парчета, а да не подхванете направо цялата тавичка)…


2 пак. шоколадови бисквити (320 г общо)
3 големи зелени ябълки (около 650 г)
1 с.л. ром
1 консерва (400 мл) кокосова сметана (гъсто кокосово мляко)
8 с.л. кафява захар
1 лайм – кора и сок (+ пулпа)


Кокосовото мляко (студено) се разбива със захарта – не се получава ефектът на бита сметана естествено, но в зависимост от млякото (колко е гъсто и по-скоро дали има сгъстители в него) се получава що-годе пухкава смес. Добавят се сокът и настърганата кора на лайма заедно с пулпа, останал от изстискването. Разбърква се до стопяване на захарта.
Ябълките се обелват и се настъргват на едрото ренде. Добавя се ромът и се разбърква.
На дъното на малка тавичка (20х20 см) се нареждат плътно бисквити. Върху тях се разпределя 1/3 от ябълките и се покрива с 1/3 от кокосовия крем. Отгоре се подрежда нов слой бисквити (ползват се и парченца за уплътняване) и се продължава с останалите продукти в същата последователност, докато се получат по 3 реда бисквити, ябълки и кокосов крем. Тортата се оставя да престои 2-3 часа, след което се слага в хладилника за една нощ.

1 пак. от бисквитите, които ползвах, е 160 г; вътре са 16 броя с големина 5,5х5,5 см. За цялата торта ми отидоха 31 бисквити, т.е. почти цели 2 пакета. Ябълките са зелени (естествено леко киселки) и много сочни. А комбинацията на кокосовото мляко с кафява захар и с кората и сока на лайма е уникална! Течните съставки са точно като количество, за да омекнат бисквитите, без да се разкашкат.

Тортата е разкошна! Външният ѝ вид не е нищо особено, даже не могат да се отрежат красиви парчета, но е уникално вкусна, горещо я препоръчвам! Шоколадов вкус от бисквитите, божествени аромати от кокосово-лаймовия крем и прекрасна свежест от ябълките! Просто се изпарява от чинията за секунди!
Отгоре може да се украси с нарязани на ситно ядки, какао или друго нещо по желание, но аз реших да оставя нещата така – да изпъкват вложените вътре продукти и аромати.

Сладки картофи и патладжани в къри сос

Сладки картофи и патладжани в къри сос – звучи прекалено екзотично и малко странно като комбинация на продукти; и ако човек не е експериментаторски настроен, може като нищо да пропусне тази уникално вкусна манджа. Толкова вкусна, че вече съм пристрастена!!! Докато има нещо в чинията, не мога да се спра – въпреки угризенията, че не успявам да следвам мъдрите съвети на разни умни хора да се яде бавно, да се дъвче дълго и да се наслаждаваш на всяка хапка. Просто докато не видя дъното на чинията, не мирясвам! Защото изобщо не мога да устоя на комбинацията от вкусове и аромати… и на божественото сосче…
Иначе става въпрос за нещо, което съвсем доскоро за мен беше тера инкогнита – никога преди не бях готвила или опитвала дори сладки картофи, само бях чела разни статии за техните полезни качества. И когато преди няколко месеца попаднах съвсем случайно на рецептата на Дона Петкова, бях заинтригувана и реших, че е крайно време да пробвам какво е това животно сладък картоф. Като попрочетох тук-там за него и най-вече след като го опитах, се оказа, че нито е толкова сладък, нито е картоф, т.е. не е от същото ботаническо семейство, а е много далечен роднина на познатия ни картоф. Консистенцията му, че дори и вкусът и цветът, са по-скоро като на тиква – наистина намирам голяма прилика с нея. Но важното е, че не е толкова странен на вкус и скоро мисля да пробвам и други начини на приготвянето му, даже вече съм си набелязала 1-2 рецепти…
Но да се върнем на ястието, което толкова ме впечатли и пристрасти. Когато го приготвих за първи път преди няколко месеца, дори не успях да го снимам. Но при втория опит миналата седмица поправих този пропуск.
За 3-4 порции са нужни:


1 с.л. кокосово масло
1 глава лук
1 скилидка чесън
1 с.л. къри паста
1 консерва (400 мл) кокосово мляко, може и домашно
1 лайм – сокът и кората
2 ч.л. кафява захар
1 голям патладжан
1 сладък картоф
няколко стръка пресен кориандър
сол на вкус


Всички продукти трябва да са приготвени предварително – обелени, нарязани, настъргани, изстискани и каквото друго се изисква от тях, защото готвенето и добавянето им един след друг става много бързо.
Първо се приготвя патладжанът – нарязва се на по-едри кубчета, посолява се и се оставя за около 30 мин. да се отцеди горчивият сок, след което се изплаква. Сладкият картоф (аз не го беля, само почиствам ако има нещо черно или наранено по кората) се нарязва на кубчета с големината на патладжанените. Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Кората на лайма се настъргва, а той се изстисква (пулпата, останала при изстискването, също се използва). За улеснение на готвенето после в сока може да се добавят кората, пулпата и захарта.
Кокосовото масло се загрява, слагат се лукът и чесънът и се разбърква енергично за 10 секунди. Добавя се къри пастата и се разбърква. Веднага след това се наливат кокосовото мляко и сокът на лайма заедно с пулпата, кората и захарта и се бърка отново енергично за 10 секунди. Накрая се добавят патладжанът и сладкият картоф. Посолява се на вкус и се оставя да къкри на слаб огън 20-25 мин. до омекване на зеленчуците. Маха се от котлона и се гарнира с нарязания кориандър. Сервира се със сварен ориз, в случая – пълнозърнест басмати.

По съвет на авторката на рецептата, ако нямате къри паста, може да я замените с комбинация от червен, черен пипер и куркума (явно тя има предвид червена къри паста), а за по-екзотичен и лютив вкус може да се прибави чили или пресен / сух джинджифил. Моята къри паста обаче е зелена и горещо я препоръчвам – в нея има и джинджифил, и кориандър, и ред още подправки и с нея ястието става божествено! И въпреки че самата паста е люта, сложих и 2 малки люти чушлета, нарязани на ситно, още в началото заедно с лука и чесъна (но всеки си знае колко люто може да понесе). Е, не се стърпях да ръсна и по малко червен пипер и куркума де… (понеже липсват в пастата). А от мерак и нетърпение да опитам по-скоро вълшебството в чинията, забравих да поръся с кориандър – добре, че в къри пастата има…
Ето каква точно къри паста ползвам:

Съдържа: лимонена трева, люти чушлета, лук, чесън, див джинджифил, галанга, сол, вода, лимонена кора, свеж кориандър, кимион, кориандър на прах, бял пипер.

Ако сосът се сгъсти твърде много (явно поради сгъстителите в консервираното кокосово мляко), може да се добави малко водичка. Ако пък ползвате домашно мляко, то е по-редичко и тогава може да сгъстите соса, като намачкате няколко парченца сладък картоф.

Манджата е уникално вкусна! Убедена съм, че това се дължи на множеството подправки в зелената къри паста – ако се ползват само черен, червен пипер и куркума, няма да бъде толкова вкусно и ароматно. Голяма е заслугата на джинджифила, кимиона и кориандъра. Но черешката на тортата е лаймът – придава невероятна свежест и аромат! Оказва се, че това дребно плодче е мултифункционално – подхожда идеално и на салати, и на основни, и на десерти; а за напитки – независимо безалкохолни или алкохолни, т.е. прословутото мохито – да не говорим…

Шоколадов мус от кестени

След много добрия резултат, който се получи при първия ми опит да направя крем от кестени с лайм, тази седмица повтарям занятието. Този път обаче залагам на втория вариант на крема – т.е. на експеримента с добавено какао. И понеже се получи уникален крем – нежен и копринен като истински шоколадов мус, колебанията ми кой вид да приготвя – със или без какао, не бяха много дълги и този път цялото количество е шоколадово. Не че първият вариант не е гладък и фин и не заслужава да бъде наречен мус, но нали съм любителка на всичко шоколадово…
И така, продуктите са същите като за крема с лайм, но с добавка на какао. Всъщност трябва малко да се увеличи и количеството на подсладителя, поне според моя вкус – за да се неутрализира леката горчивина на натуралното какао.


250 г кестени (сварени и обелени)
1 лайм – кора и сок
200 мл кокосова сметана (или мляко)
4 с.л. мед или 4-5 с.л. кленов сироп (на вкус)
2 с.л. какао


Всички продукти (включително и пулпът, който остава след изстискването на лайма) се блендират едновременно до гладка смес. Насипва се в подходящи чашки и се украсява по желание – аз поръсих с кокосови стърготини за контраст на тъмния крем.
Количеството на меда е на вкус, а може да се ползва и друг предпочитан подсладител – кленовият сироп например придава уникален аромат.

Най-голямата заслуга обаче е на лайма – той прави крема изключително свеж и приятен. Ароматът му е превъзходен и напълно достатъчен, няма нужда от други есенции. И се съчетава идеално с какаото!
Кремът е божествен – нежен и фин, с невероятен вкус и аромат! Кой да предположи, че от грубите и непретенциозни кестени ще се получи нещо толкова изтънчено и деликатно!

Този път излязоха 4 порции, защото кестените бяха 20-30 г повече, а и изплакнах кутията от кокосовата сметана с малко водичка. Но кремът беше пак толкова прекрасен – копринен и нежен! И много шоколадов! И даже става още по-хубав на другия ден след престой в хладилника – не изсъхва, а само леко се втвърдява, което го прави идеален за торти и дори тарти / тарталети…

Крем от кестени с лайм

Както повтарят по няколко пъти на ден в една реклама по радиото, „Есен е! – сезонът на падащи листа, печени кестени и младо вино…“ Моите кестени обаче не са печени, а сварени и след това пасирани на крем. Резултатът е учудващо добър, заслужава си да се опита… И това го казва човек, който допреди 2-3 години твърдеше, че не обича кестени… Но както е известно, нещата се променят и не знаеш каква изненада ще ти сервира животът – и добре, че е така! Иначе колко неща щяхме да пропуснем… И така, съвсем изненадващо най-вече за мен самата, станах голям любител на кестените. Може би след един доста успешен крем от кестени и банани преди 2 години… Или след миналогодишното страхотно похапване на кестени, полети със свежо розе… (Наистина е идеална комбинация!) А може би просто вкусовете ми се променят… Така че на всички, които заявяват непреклонно „Аз кестени не ям!“, бих казала: дайте си втори шанс! Не на кестените – на себе си! Може пък този път да осъзнаете колко сте изгубили досега, както се случи при мен...
И така, долните продукти са за нищожните 3 порции – много трудно се белят пущините, голям зор е!


250 г кестени (сварени и обелени)
1 малък лайм – кора и сок
200 мл кокосова сметана (или мляко)
3 с.л. мед или 3-4 с.л. кленов сироп (на вкус)


Всички продукти (включително и пулпът, който остава след изстискването на лайма) се блендират едновременно до гладка смес. Насипва се в подходящи чашки и се украсява по желание – аз поръсих с малко какао.
Количеството на меда е на вкус, а може да се ползва и друг предпочитан подсладител – кленовият сироп например придава уникален аромат. Най-голямата заслуга обаче е на лайма – той прави крема изключително свеж и приятен. Ароматът му е превъзходен и напълно достатъчен, няма нужда от други есенции.
Получава се наистина прекрасен крем – вкусен, свеж и много ароматен.

Реших да поекспериментирам още малко и на част от крема добавих малко какао – резултатът също е забележителен! Получи се невероятен шоколадов мус! И двата варианта (със и без какао) са толкова добри, че не мога да реша кой ми харесва повече… Затова на втория ще посветя и отделна публикация.
Сякаш още по-хубав беше кремът на другия ден след престой в хладилника – не беше потъмнял или изсъхнал, само се беше втвърдил леко (може би от сгъстителите в кокосовата сметана), но това не е никакъв проблем – даже поради този факт спокойно може да се ползва и за торти и дори тарти / тарталети…