Пролетен ориз (със зелении)

Какво по-подходящо за великденската трапеза от ястие със зелении? Има различни варианти и комбинации с тях, но аз заложих на кафяв ориз. Както обикновено, той е накиснат предварително във вода и сварен отделно и се прибавя накрая, когато зелениите са задушени и омекнали. А зелениите са каквото има по двора – една голяма купа, пълна с киселец, коприва, живовляк, червена мъртва коприва, лапад, врабчови чревца… Е, и една връзка пресен лук се вписва много добре, а морковът е просто за цвят… Подправките също са налични по двора – джоджен, риган, мащерка и розмарин. Бързо и много вкусно ястие! И колкото и да е елементарно, е чудесно за празника! Особено пък ако е комбинирано със суперсвежата и полезна салата от глухарчета и е последвано от пухкав и ароматен козунак за десерт… Прекрасно великденско меню!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма купа със зелении:
- коприва
- киселец
- живовляк
- врабчови чревца
- червена мъртва коприва
- лапад
1 морков
1 връзка пресен лук
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
4-5 щипки сух джоджен
2 ч.л. сол

(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Докато се вари, може да се добавят 1-2 щипки сух джоджен, за да се ароматизира допълнително.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера с малко водичка. Добавям и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък. Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на каша (т.е. цели се минимална термична обработка). Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е прекрасно – пролетно, много вкусно и изключително ароматно. И какво по-подходящо от него за празничен обяд на двора – на зелената тревичка до градинката с нежните иглики и златните нарциси и на шарена сянка под разлистващите се вече дървета! Спокойно дори и празник като Великден може да се отбележи с постно меню!

А за да бъде ястието още по-здравословно, може зехтинът в края да се пропусне. Обещавам, че е не по-малко вкусно!

Пролетна салата „Дворяни“ (салата от градината на Господ)

Всеки може да наименува тази салата както си иска – първоначално аз го бях направила според мястото, където я приготвям и я хапваме с невероятно удоволствие. Нямам търпение напролет да отидем там, да обходя големия зелен двор и собственоръчно да откъсна всяко листенце и цветче. Но неотдавна научих, че хората, притежаващи къща с двор на село, се наричали не селяни, а дворяни! 😉😄 Така името ѝ съвсем резонно (и закачливо) се промени…

Няма по-вкусна и по-полезна от тази салата – всичко в нея е екологично чисто и пълно с живот и полезни хранителни вещества. Душата ми жадува за нея, особено след дългите зимни месеци. Съставките й са според това какво е пораснало по двора, търпят добавки или вариации, точно определени количества от тях също няма. Всичко е на око и по мерак. Само чесънът и лукът не са собствено производство, но за тях и няма как… Всъщност след доста импровизации по темата се оказа, че и без лук и чесън се получава достатъчно апетитна и ароматна салата…

глухарчета (цялото растение – листа, цветове и дръжки)
киселец
връхчета коприва
теснолист живовляк
широколист живовляк

врабчови чревца
листа лапад
магданоз
червена мъртва коприва
парички
по 1-2 стръка пресен чесън и лук
сол
оцет
зехтин


Копривата се намачква в кърпа, за да се неутрализират парещите власинки, и заедно с останалите зелении (включително и дръжките) се нарязва на ситно. Не се вари, не се бланшира! Полезна е сурова! Не мия нищо – всичко е чисто, защото си е от нашия двор, а освен това е измито идеално от снощния пролетен дъжд! Все пак нали искаме да хапнем и малко витамин В12!
Всичко се слага в купа. Салатата се овкусява със сол, оцет (който иска, може и лимонов сок) и зехтин, разбърква се добре и се украсява с паричките. Те също се ядат, не са само за красота!

Първоначално ползвах само листата на глухарчетата, но после започнах да добавям и дръжките и цветовете – при поредното преглеждане на книгата на Мария Требен „Здраве от аптеката на Господ“ се оказа, че за салата се ползва цялото растение, не само листата. А по десетина дръжки от глухарче на ден (по време на цъфтежа!) вършат чудеса за черния дроб и жлъчката! Особено са полезни за диабетици и за „постоянно болнави хора, които се чувстват като пребити и уморени“.
Така, докато пишех рецептата, ми хрумна и друго име на тази вълшебна салата (по аналогия с книгата на М. Требен.) – салата от градината на Господ. 😊

Постен лападен пай „Слънце“

Това е един много оригинален италиански пай – и извънредно красив, и изключително вкусен. Нетът е пълен с рецепти и снимки, но аз видях за първи път тази красота тук и естествено я преформих според своите разбирания. Италианската рецепта логично е с рикота и пармезан в плънката и със спанак, но става вкусно с всякаква зеления или дори комбинация от 3-4 вида. Първия път, когато го приготвих, разполагах с лапад и ползвах него; последваха импровизации с букет от няколко зелении – киселец, коприва, лозови и липови листа, и резултатът отново беше впечатляващ! Другите промени в плънката са ясни – слънчогледовият пастет замества сирената, а без аромати накъде?! – затова са пресният лук и чесън и зелените подправки. Аз слагам много подправки, но ако нямате или не обичате някоя от тях, спокойно може да я пропуснете или да я заместите с друга предпочитана… Освен това замених бялото брашно с пълнозърнесто (обикновено пшеничено, но много добре става и със спелта) – получава се изключително успешно постно тесто, приятно и лесно за работа, вкусно и ароматно. Много е подходящо и за други постни тестени нещица (разни тарти, кошнички и тем подобни)!


тесто:
400-420 г пълнозърнесто брашно (пшеничено или от спелта)
90 мл (80 г) зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
300 г лапад (или комбинация от зелении – киселец, коприва, лозови, липови листа…)
1 връзка пресен лук (5-6 стръка)
1 връзка пресен чесън (5-6 стръка – зелената част)
1 ч.л. сол
зелени подправки – джоджен, магданоз, риган, розмарин, чубрица

200 г белено слънчогледово семе
сокът от 1 голям лимон
1 ч.л. сол (на вкус)

 
Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, разделя се на две топки (едната е мааалко по-голяма – за отгоре), покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Лападът (съответно зелениите), лукът и чесънът се нарязват и се задушават с малко вода и 1 ч.л. сол за съвсем кратко, само да спадне обемът им. Свалят се от котлона и се добавят зелените подправки, нарязани на ситно – може да са пресни, сушени или дори замразени. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре.

Едната топка тесто се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър около 30 см. Заедно с хартията се приплъзва в тавата.

Отгоре се разпределя плънката, като се оставя 1 см до края на тестото.

Втората (по-голямата) топка тесто се разточва на кора със същата дебелина и с помощта на точилката (премята се внимателно върху нея) се прехвърля върху плънката. Краищата на двете кори се притискат с вилица, за да не изтече плънката, а в средата се поставя чаша, за да маркира центъра (т.е. слънцето). Останалото извън чашата тесто се нарязва радиално с остър нож (аз ползвах този за пица) на парчета с дебелина около 2 пръста,

след което всяко парче се завърта странично – получават се лъчите.

Така оформеният пай се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 мин., като накрая може да се запече за 1-2 мин. само на грил за приятна коричка (да се внимава да не изгори!!!).

Паят става прекрасен с всякаква зеления, но е изключително хубав, ако в плънката се сложи киселец – крайният резултат накиселява много приятно, но трябва да се внимава с количеството му, за да не стане прекалено кисело; най-добре е да е около една трета от общото количество зелении (да се внимава и с лимоновия сок в слънчогледовия пастет). Лозовите листа също се усещат много приятно, а колкото и да е странно за някого, липовите се оказаха чудесно попадение! Щом 1-годишната ми племенница също си хапна с апетит от пая, а 5-годишната ѝ кака си облиза пръстите и поръча на майка си и тя да ѝ направи, няма какво повече да говорим… А аз не очаквах, че даже ще го опитат заради зелената плънка (е, малката какво ти разбира, но голямата наистина много ме изненада – не само че го хареса, а че изобщо го яде)…

Паят е чудесен и върви перфектно с остатъка от бялото вино, а защо не и с чаша студена биричка… Така че – добър апетит и наздраве!
А така изглежда с брашно от спелта – пак толкова красив, но още по-вкусен!