Леща със сладки картофи

Идеята за това ястие ми дойде от една група в социалната мрежа – видя ми се много интересна комбинация, която просто крещеше: „Трябва да ме опиташ!“. Запазих основните продукти, но както обикновено промених малко технологията на приготвяне (избегнах запръжката), а също добавих и чесън и още една подправка – къри. Става въпрос за готовата смес, комбинация от куркума, кимион и кориандър. От опит знам, че сладките картофи на фурна с нейно участие (и малко сух чесън) стават великолепни, затова и сега се сетих за нея. И тази хрумка беше щедро възнаградена – получи се вълшебно ястие, чудно вкусно и неочаквано ароматно. По-сладка (и буквално, и преносно) леща не бях готвила! Толкова ни хареса, че изядохме по две порции! Така че ако желаете да изпробвате нещо по-различно от стандартната леща с чубрица, опитайте тази комбинация!


1 глава лук
2-3 скилидки чесън
2 моркова
1 червена чушка (замразена)
1 сладък картоф (400 г)
1 ч.л. червен пипер
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. (100 г) домати от буркан
250 г леща
1½ л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, морковът – на дребни кубчета, бататът – на по-едри, чушката – на къси лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чесънът, морковите, чушката и бататът и се бърка още малко. Прибавят се подправките, солта, доматите и лещата. Налива се водата и се готви до омекване на лещата – около 30-40 минути.

Лещата е умопомрачително вкусна! Никога не съм предполагала, че ще се комбинира така добре със сладки картофи – те някак я омекотяват (явно леко я подслаждат), но определено магията се дължи и на кърито. Отдавна съм установила, че то е идеалната подправка за бататите, но се оказа също толкова подходящо и за нашенската леща (досега го бях ползвала само за червената ѝ сестричка). И в крайна сметка се получава ястие завършено и съвършено – симфония от вкусове и аромати. Единственото, което може да се добави към този разкош в чиния, са няколко люти чушчици… 

Кюфтенца от червена леща и булгур

Настоящите кюфтенца вече са добре познати на мнозина – те са една от емблемите на турската кухня. Дори и тези, които не са ги опитвали досега, ще бъдат спечелени веднага от чудесния им вкус и простотата на приготвянето им, както и от обикновените продукти в състава им. Лично на мен много ми допада това, че се приготвят лесно, бързо и с минимална термична обработка. Единственото, което ми причинява известни неудобства, е чушковото пюре, което използват турските готвачи, понеже обикновено не разполагам с такова. Но много успешно го замествам с лютеница и дори смея да твърдя, че така кюфтенцата стават още по-хубави (заради киселината на лютеницата). И с още нещо се отклонявам от „правилата“ – не запържвам лука в олио, запичам го на суха тенджера; също така накисвам лещата предварително във вода, въпреки че това в оригиналната рецепта не се прави. А като почитателка на диворастящите зелении за канапе вместо зелена салата използвам киселец – по листенце за кюфтенце. 😉 Получава се доста добре, защото кюфтетата и без това имат нужда от киселина при сервирането. Дори стават още по-вкусни, ако освен като добавка накрая лимонов сок се сложи и в сместа.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (200 г) червена леща
½ ч.ч. (90 г) ситен булгур
2 ч.ч. вода

1 малка глава лук
2 с.л. чушково пюре (или лютеница)
1 с.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол (на вкус)
½ връзка магданоз
2-3 стръка пресен лук

за сервиране:
1 лимон
зелена салата (листа киселец)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода, измива се добре, залива се с 2 чаши вода и се сварява, докато омекне (става на каша). Добавя се булгурът, разбърква се и сместа се оставя да престои ½ час, за да поеме булгурът останалата течност.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен огън, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушковото пюре, червеният пипер, кимионът и солта и се бърка за кратко на изключен котлон. Получената смес се прибавя към лещата.
Пресният лук и магданозът се нарязват на ситно и също се добавят към лещената смес. Разбърква се добре и с ръце се оформят продълговати кюфтенца, които се подреждат в чиния или поднос върху листа зелена салата. Сервират се с резенчета лимон (сок от ½ лимон може да се добави и в сместа – така стават още по-апетитни). Кюфтенцата се хапват, като се вземат с ръка заедно с парченце маруля, в което се загъват.

Кюфтенцата са прекрасни – вкусни и с много приятни аромати, леки и в същото време засищащи. И напълно съответстват на моите разбирания за приготвяне на храната – щадящо и с минимална термична обработка. А как само им върви и таханово сосче (сладко-кисело-люто)… Направо си е задължително! 😉

Френска леща с лютеница

Френска леща… от Канада! Ами така пише на пакета, там е расла! И с добавка на нашенска лютеница – ама че интернационална гозба! Сега вече сериозно: явно става въпрос за сорт леща – френска. Нямам представа дали се отглежда и във Франция и изобщо дали има износ. Добре, че с това са се заели канадците. Защото се оказа, че много ми харесва на вкус! Тъмнозелена е на цвят и е по-дребничка от нашенската или от турската, с която е залят пазарът. Докато я оглеждах в магазина, се чудех дали да я купя и как се готви туй чудо, но сега вече знам – ще си купя пак! За да пробвам и други рецепти с нея! Толкова е вкусна! А за начало заложих на старата позната рецепта със зеленчуци, като реших да заменя домата с лютеница.


250 г френска леща
около 1½ л вода
1 глава лук
1 морков
1 чушка (зелена)
4-5 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. лютеница
2-3 стръка прясна чубрица (или 2-3 щипки суха)
няколко стръка магданоз
(2-3 чаши саламура от туршия)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Всички зеленчуци и магданозът се нарязват на ситно.
Водата се слага да заври и се добавят лещата, солта, лукът, морковът, чушката и чесънът. Когато отново заври, котлонът се намалява и се готви около 15-20 мин. – докато лещата се свари и зеленчуците омекнат. Тогава се добавят лютеницата и чубрицата и се вари още няколко минути. Тенджерата се оставя на изключен котлон и когато поизстине малко, се слага магданозът. Мазнина е излишно да се добавя, защото в лютеницата си има.

Лещата може да се сервира със салата според сезона и варен ориз – той е препоръчителна компания на бобовите, освен това си подхождат и вкусово.

Много приятно изненадана останах от непознатата досега за мен френска леща – дребничка, симпатична и изключително вкусна! С лютеница вместо домат гозбата стана също много апетитна, с по-различен и интересен вкус. И е много удобен вариант за зимата, когато не желая да купувам пресни домати, а винаги се намира някое бурканче домашна лютеничка…

Естествено ястието може да се приготви и с най-обикновена кафява леща, което по никакъв начин не разваля прекрасния му вкус. А ако в началото се започне с по-малко вода (и сол също!) и след свалянето от котлона в готовата гозба се налее саламура от туршия, нещата стават феноменални! Получава се забележително богатство на вкусове и аромати, както и чудесен пробиотичен ефект на ястието. Само внимавайте със солта, защото саламурата е солена.

Крем супа от червена леща

Досега бях подправяла леща с куркума и кимион само в едно пюре (резултатът беше чудесен) и изобщо не съм и предполагала, че някога ще използвам дафинов лист... Но когато попаднах на настоящата рецепта, бях твърдо решена да я спазя с най-голяма точност – просто бях любопитна какво ще се получи. Единствените отклонения, които допуснах, е, че си накиснах лещата от предната вечер във вода и избегнах запръжката в началото. Е, и лещичката ми беше малко повече от 1 ч.ч. (беше 250 г, т.е. около чаша и четвърт), та напълних и мерителните лъжички с връх… 😉 Важното е, че в крайна сметка се получи превъзходна супа – вкусна, изключително ароматна и много засищаща. А как сгрява в студената зимна вечер…


250 г червена леща
1 морков
1 глава лук
½ ч.л. куркума
½ ч.л. къри
½ ч.л. кимион
1 голям дафинов лист
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 л гореща вода
струйка шарлан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре.
Морковът и лукът се нарязват на кубчета (не е важно с какъв размер, после всичко ще се пасира). Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и подправките и се разбърква за малко. Изсипва се измитата леща, налива се водата и като заври, котлонът се намалява. Вари се до омекване на лещата – около 25 мин. Дафиновият лист се изважда и всичко се пасира гладко. В зависимост от желаната гъстота може да се налее още гореща вода.
При сервиране всяка порция може да се полее с тъничка струйка шарлан, но още по-добре е той да се замени с някакви семена (чудесно става с конопено); освен това може да се поръси или украси с каквото друго ви хрумне.

Супата е разкошна – приготвя се бързо и лесно, много е вкусна и ароматна и блажено сгряваща не само стомаха, а и цялото тяло… Може да се добави и малко червен пипер (особено ако липсва в състава на кърито).

Постна мусака (с леща)

Едва ли има вегетарианец или изцяло растителнояден, на когото да не липсва традиционната нашенска мусака. Много добра алтернатива на оригинала е вариантът със соева кайма и през годините съм се възползвала от него. Но напоследък се появяват доста противоречиви данни за соята като цяло и за продуктите, направени от нея, включително и споменатите вече соеви гранули. Оказа се обаче, че има и други възможности – прекрасен заместител на каймата е… лещата! И на цвят, и като консистенция, дори и на вкус тя е чудесен имитатор! Стигнах до това откритие, след като миналата година попаднах на една чудесна рецепта – леща с картофи по македонски. Наистина ястието поразително напомня мусака! Затова реших да експериментирам с рецептата, като за да се доближа максимално до желания резултат, малко увеличих количеството на картофите. И нещата се получиха идеално! Остана да измисля само каква да бъде заливката (без яйца и мляко естествено) – че как мусака без заливка? След известно ровичкане из любимата вегетарианска група във Фейсбук се спрях на нахутеното брашно. Въпреки че вече имам известен опит с разни форми на фарината и знам, че особено тази на тиган досущ прилича на омлет, до последно имах притеснения какво ли ще се получи… Оказа се, че притесненията ми са били напразни и заливката беше попадение в десетката, просто фантастична! Абсолютна имитация на традиционната заливка с яйца! А какъв вкус и аромат само! Ммм… И тези препечени крайчета… Ммм…


250 г леща
1 средна глава лук
1 голям морков
¼ глава (50 г) целина
около 1 кг картофи
1 домат (може и от консерва)
3 скилидки чесън
1-2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. кимион
щипка пипер меланж
няколко клонки мащерка (или чубрица)

струйка шарлан

4 ч.л. сол (на вкус)

заливка:
1 ч.ч. нахутено брашно
1 ч.ч. вода (240 мл)
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене


Лещата се накисва в студена вода от предната вечер.
На другия ден първо се приготвя сместа за заливката – поне 2 часа предварително. Нахутеното брашно се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавя се зехтинът и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Лещата се измива добре, слага се в тенджера, залива се със студена вода колкото да я покрие и се вари около 10 мин. (до полуготовност). Овкусява се с 1½ ч.л. сол.
Лукът, морковът и целината се нарязват на дребни кубчета и се задушават в струйка шарлан и малко вода. През това време доматът се обелва и се нарязва на ситно (през зимата естествено може да се ползва консерва), картофите се нарязват на дребни кубчета, чесънът – на ситно.
Когато зеленчуците омекнат леко, към тях се прибавят лещата (включително и водата, останала от варенето – тя не е много), чесънът, доматите, картофите и подправките. Слага се още малко сол (2-2½ ч.л.) и всичко се разбърква добре. Сместа се прехвърля в тавичка и се пече 40-45 мин. на 180 градуса – до омекване на картофите и изпаряване на излишната течност. Изважда се от фурната, полива се с малко шарлан – струйка направо от бутилката, и отгоре се излива нахутената смес. Мусаката се допича само на горен реотан (грил) до зачервяване.

Уникална мусака с феноменална заливка! Абсолютно копие на оригиналната рецепта! А ако сварената леща се намачка, преди да се добави към задушените зеленчуци, ще имитира кайма максимално!

Леща с картофи по македонски

Не съм била в Македония и не знам как приготвят лещата там, намерих рецептата в Бон Апети, но като я сготвих, останах очарована! От опит знам, че лещата си пасва с картофи, а запечените ястия винаги се получават добре, но като всяко неизпробвано нещо малко ме притесняваше… Най-много ме накара да се чудя липсата на чубрица – как така леща без чубрица? А пък с черен пипер!... Но в крайна сметка реших да спазя рецептата и резултатът е впечатляващ! Семпло, но изключително вкусно ястие! Горещо го препоръчвам! За 4 порции използвах:


250 г леща
1 средна глава лук
1 голям морков
¼ глава (50 г) целина
2 средни картофа (200 г)
150 г домати (може и консервирани)
3 скилидки чесън
4 с.л. шарлан
2 ч.л. сол (на вкус)
черен пипер на вкус


Лещата се накисва в студена вода от предната вечер. На другия ден се измива добре, слага се в тенджера, залива се със студена вода колкото да я покрие и се вари около 10 мин. (до полуготовност).
Лукът, морковът и целината се нарязват на дребни кубчета и се задушават в 2 с.л. шарлан и малко вода. Ако се ползват пресни домати, се обелват и се нарязват на ситно или се настъргват (през зимата естествено може да се ползват консервирани).
Когато зеленчуците омекнат леко, към тях се прибавят лещата (включително и водата, останала от варенето), пресованият чесън, доматите и нарязаните на дребни кубчета картофи. Подправя се със сол и черен пипер на вкус и всичко се разбърква добре. Сместа се прехвърля в тавичка и се пече 40-45 мин. на 170-180 градуса – до омекване на картофите. Когато се извади от фурната, се полива с още малко шарлан – останалите 2 с.л. или просто струйка направо от бутилката…
При сервиране всяка порция се поръсва с наситнен магданоз.

Ястието е изключително апетитно! Лещата е прекрасна дори и без традиционната чубрица. Не знам с каква гъстота им се получава на македонците, но при мен течността изцяло се изпари по време на печенето – и така ми хареса. Манджицата много ми напомня на мусака – и на вид, и на вкус. Който предпочита по-течно ястие, може да вари лещата в по-голямо количество вода и тогава крайният резултат ще е по-рядък.

Нещата идеално се допълват от нашенската натурална туршийка...

Леща по манастирски

Години наред готвех лещата по един и същи начин – с морков, лук, чесън, чубрица и накрая запръжка с брашно. Така я готвеше майка ми и много ни харесваше на всички вкъщи. Затова и през ум не ми минаваше да потърся някаква друга рецепта. Но преди години в един клуб за готварски рецепти вниманието ми привлече една леща по манастирски. В първия момент рецептата ми се видя странна – с много зеленчуци (особено домати!) и без запръжка! А магданоз на леща ми се видя като кощунство… Не бях убедена, че това е моята рецепта, но въпреки всичко си я записах. Отне ми известно време да се наканя да я приготвя, но откакто това се случи преди няколко години, вече не си и помислям да сготвя леща по старата рецепта – толкова ми хареса новият вариант! Много по-лек и по-свеж е заради повечето зеленчуци и липсата на запръжка и е изключително вкусен. А колко е цветен и красив само... Да се чудиш да го гледаш ли, да го ядеш ли...
Из нета има всякакви вариации на леща по манастирски, но то вероятно е защото из България манастири много… ;) Все пак в общия случай става въпрос за чорба, но аз предпочитам лещичката да е по-гъстичка, т.е. да мине за основно ястие. В крайна сметка всеки сам си решава колко вода да налее в тенджерата…
Чушката може да е зелена или червена, а понеже аз разполагах и с двата вида, сложих по половин и от двете. Чубрицата може да бъде и прясна, но сухата има по-силен аромат, а нищо не пречи да се комбинират и двете.


250 г леща
около 1½ л вода
1 глава лук
1 морков
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
4-5 скилидки чесън
3-4 ч.л. сол (на вкус)
1 домат
2-3 щипки суха чубрица (или 1 стрък прясна)
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан или олио по избор)

(2-3 чаши саламура от туршия)

Лещата се накисва от предната вечер в студена вода.
Всички зеленчуци и магданозът се нарязват на ситно (доматът се обелва).
Водата се слага да заври и се добавят добре измитата леща, солта, лукът, морковът, чушката и чесънът. Когато отново заври, котлонът се намалява и се готви около 15-20 мин. – докато лещата се свари и зеленчуците омекнат. Тогава се добавят доматът и чубрицата и се вари още малко – до готовност на домата. Тенджерата се дърпа от котлона и се добавят шарланът и магданозът. Ястието се оставя да престои 15-20 минути, преди да се сервира, а на другия ден е още по-вкусно!

Ястието може да се приготви и по малко по-необичаен начин – в началото да се започне с по-малко вода (и сол също!) и след свалянето от котлона в готовата гозба се налее саламура от туршия. Получава се забележително богатство на вкусове и аромати, както и чудесен пробиотичен ефект на ястието. Само внимавайте със солта, защото саламурата е солена. Също така може да се пропусне и шарланът накрая – така гозбата става още по-здравословна, без да се повлияват вкусовите ѝ качества.

Пюре (хумус) от червена леща

Знам, че хумусът е ястие от нахут, но съвсем спонтанно ми дойде идеята да направя подобна паста от леща (със същите допълнителни продукти – тахан, чесън и лимонов сок; само разширих спектъра на подправките). И то не просто леща, а червена – тя е белена и когато веднъж я сготвих по обичайната си рецепта, не ми хареса особено. Затова реших, че ще ми допадне повече в сварен и пасиран вариант. И както си се чудех какво друго да сложа във въпросното пюре, ми хрумна, че подходяща добавка би бил сусамовият тахан, който е неизменна част от любимия ми хумус. А в хумуса какво друго има? – чесън (който си е задължителен елемент в ястие от леща) и лимонов сок (не бях сигурна как ще се отрази на крайния резултат, но сложих и него – като ще е гарга, да е рошава!)
И така, не знаех дали това съчетание от продукти ще ми хареса, но рискувах и се оказа, че съм заложила на печеливша карта – резултатът беше превъзходен! Получи се чудесно пюре, наистина много подобно на хумуса, а останалите подправки му придадоха разкошен вкус и аромат. Всъщност те са, които го отличават от вкуса (и цвета) на класическия хумус.
А причината днес на трапезата ни да има ястие от леща е, че е Андреевден и според народните обичаи от днес денят започва да расте колкото едно просено зрънце, затова се готви нещо, което набъбва.


250 г червена леща
2 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. куркума
¼ ч.л. черен пипер
1 ч.л. кориандър
1 ч.л. кимион
2-3 скилидки чесън
сокът от 1 лимон
3 с.л. с връх сусамов тахан


Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се изплаква добре и се сварява в съвсем малко вода – колкото да я покрие. Когато е готова (остава почти без вода), се посолява. Добавят се останалите подправки, разбърква се и сместа се прехвърля в чопър или блендер. Добавят се чесънът, лимоновият сок и таханът и се пасира на гладко пюре.

Пюрето е изключително вкусно. Може да се ползва за гарнитура, като предястие или за намазване на филийка… На мен лично много ми върви с печени картофи – прекрасна комбинация е! Но е много засищащо и трябва да се внимава с погълнатите количества… 😉

Пюре от леща

Понеже посред лято не ми се готви и не ми се яде леща в топъл вариант, не ми се сърбат и чорби, реших да поекспериментирам малко. Заложих на същите продукти, с които приготвям обичайното ястие, но с някои иновации. И се получи нещо много вкусно и приятно, ароматно и свежо. Пастет, пюре или кой както иска да си го нарича… Идеално е и за салатка, и за гарнутура… По-различното от традиционната леща по манастирски е, че реших да оставя лука, чесъна, чушката и моркова сурови – оттам дойде едно много приятно лекичко хрускане и изключителна свежест, което се оказа идеално попадение за лятото. А ароматът на кимиона и куркумата идеално се връзват с лещата. Пюрето е прекрасно и с най-обикновена нашенска (кафява) леща, но става невероятно вкусно с френска – определено вече ми е любима и напоследък я ползвам все по-често.

250 г леща (френска)

1½ ч.л. сол

2-3 стръкчета прясна чубрица

1 зелена чушка

1 морков

½ глава червен лук

3 скилидки чесън

½ ч.л. кимион

1 ч.л. куркума

(струйка шарлан)

Лещата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява в съвсем малко вода (колкото да я покрие); ако е необходимо, по време на готвенето се долива още малко. Когато лещата е почти готова, се посолява и се добавя чубрицата, като се доварява още няколко минути. Оставя се да се поохлади и стръкчетата чубрица се изваждат.

Сварената леща се прецежда и се пасира заедно с чушката, моркова, лука, чесъна (всички са сурови) и подправките. По желание накрая може да се добави малко шарлан, но и без него е забележително вкусно, а и по-здравословно.

 
Пюрето е великолепно – много вкусно и свежо, идеално за лятото. Оказа се идеална добавка към картофите с грах – изобщо много ми се връзват картофи и леща... И също толкова успешно може да се приготви и с червена леща – тогава се получава с превъзходен златист цвят!