Сладкиш със смокини

Обичайните плодове, които използвам за сладкиши, са вишните и ябълките, в по-редки случаи посягам към крушите и дюлите. Но тази година смокините са в такова изобилие, че е грехота да ги остави човек неоползотворени. Суших за зимата, правих и конфитюр, а те все не свършват, непрекъснато зреят нови и нови… И въпреки че никога досега не съм правила сладкиш с тях, реших да опитам и това. И добре, че опитах! Останах очарована от резултата! Оказа се, че смокините са изключително подходящи за сладкиши по няколко причини: много са сладки и затова захарта в тестото е съвсем малко, много са свежи и ароматни и десертът става сочен и приятен, а тези прелестно хрускащи семенца са направо невероятни…


3 ч.ч. брашно (375 г пълнозърнесто от спелта или 360 г лимецово)
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон

½ ч.ч. (90 г) кафява захар
1½ ч.ч. (360 мл) вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
около 600 г смокини


В купа се пресяват брашното, бакпулверът, канелата и солта, добавят се ванилията и лимоновата кора и всичко се разбърква.
В друга купа захарта се смесва с водата, докато се разтопи. Добавя се олиото и се разбърква. Накрая се прибавя сухата смес и се разбърква отново до смесване на продуктите. Тестото се излива в тавичка (22х32 см), покрита с хартия за печене.
Смокините се почистват от дръжките и се разполовяват (без да се белят). Нареждат се плътно върху тестото с разреза нагоре и се притискат лекичко.

Сладкишът се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 35 мин. Може да се провери с клечка дали е готов (бодва се между смокините).

Сладкишът е прекрасен – с пухкаво и ароматно тесто и изключителна свежест от смокините, чиито семенца хрускат вълшебно в устата. Много е апетитен и още топъл, но когато престои един ден, става още по-хубав, защото вкусовете се смесват и тестото се овлажнява, ароматизира и подслажда от смокините.

И понеже смокиновата реколта тази година беше изключително богата, правих сладкиша още няколко пъти. Единия път беше с цели смокини (повече от 1 кг) и стана чудно сочен и плодов, но като престоя – въпреки че беше идеално изпечен, – се овлажни доста и малко стоеше като клисав.

Другият опит пък беше с едрите смокини (около 500 г), нарязани на парчета. Резултатът беше също толкова добър, колкото и този с половинки от дребния сорт.

Двойно шоколадов сладкиш (брауни)

Винаги съм искала да направя брауни – нежно и влажно (нали такова трябва да е?) и мнооого шоколадово. И все четях и събирах разни рецепти… Но вместо това правех я торти, я разни други сладкиши, включително и шоколадови. Обикновено с някакъв плод – къде вишни, къде круши… но не и истинско брауни! 😉
Тези дни си намислих да направя поредния шоколадов сладкиш – исках да пробвам какво ще се получи от най-хубавата шоколадова торта на света, ако елиминирам крема и сушените плодове от блата (за да стане той гладък и фин). Промених и още нещо – замених лененото семе с домашно ябълково пюре. А за да компенсирам липсата на крем, реших да направя шоколадова глазура. И за моя изненада взе, че се получи… какво? – брауни! Копринено и фино, двойно шоколадово! Най-сетне мечтата ми се сбъдна – брауни в моята кухня! Ако все още не сте схванали иронията ми – просто се гъбаркам с имената на сладкишите… Че нали браунито си е шоколадов сладкиш! Ето какво е нужно за моя (мерителната чаша е 240 мл):


330 г брашно от лимец
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 2 мандарини

1 ч.ч. (250 г) домашно пюре от ябълки
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
200 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

глазура:
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (20 г) шарлан
2 с.л. гореща вода


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта и корите на лимона и мандарините. Всичко се разбърква добре.
Ябълковото пюре се слага в друга купа. Добавят се захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тавичка (20х30 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, ще се изсуши, а сладкишът трябва да е влажен и сочен. Оставя се да изстине.

Шоколадовият кувертюр за глазурата се разтопява заедно с шарлана и се разбърква до гладка смес. Накрая една по една се добавят две лъжици гореща вода – от нея сместа става по-пухкава и увеличава обема си, заприличва на кремче. Глазурата се излива върху сладкиша и се размазва по цялата му повърхност.

Сладкишът е истинско бижу! Влажен и сочен, копринено нежен, богат на прекрасни аромати, много шоколадов… За последното естествено има заслуга и глазурата – макар че не е задължителна, с нея десертът има по-завършен вид. При сервиране се украсява с кокосови стърготини и сезонни плодове.

Двойно шоколадови кексчета

По рецептата на най-великата (поне за мен) шоколадова торта на света много успешно могат да се направят и малки кексчета. Те са със същия превъзходен вкус и аромат и в зависимост от повода, по който се приготвя десертът, могат да се окажат дори по-предпочитани – всяко от тях си е отделна завършена порция, много симпатична и удобна за сервиране. И така, да запрятаме ръкави! При продуктите няма нищо ново, само количеството на крема е наполовина от този за тортата.
Мерителната чаша е 240 мл.


тесто:
2¾ ч.ч. (330 г) брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
30 г домашни сушени кайсии (или 50 г червени боровинки)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

крем:
2 банана (около 200-220 г обелени)
½ авокадо
50 г кувертюр (черен шоколад)
2 с.л. (10-15 г) разтопено кокосово масло
1 с.л. какао
1 с.л. (25 г) мед
½ пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Разпределя се във форми за мъфини – излизат точно 12 броя, без да се пълнят до ръба.

Кексчетата се пекат на 180 градуса на горен и долен реотан около 20 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препекат, ще се изсушат, а са много по-хубави влажни и сочни. Оставят се да изстинат леко, след което се изваждат на решетка да доизстинат.

Кексчетата са идеални и спокойно могат да се хапват и само така.

Но с добавка на малко от изкусителния шоколадов крем стават направо неустоими.
Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстиват кексчетата – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.
Оттук нататък има различни възможности. Едната е в средата на всяко кексче да се направи дупка, която да се напълни с крем, като се завърши с шприцована розичка отгоре. За целта обаче е нужен специален сладкарски инструмент.

Ако нямате такава шприцо-помпичка, има и по-лесен начин, който на мен даже ми допада повече, защото така кремът се разпределя по-добре навсякъде. Кексчето се срязва внимателно на две, долната част се намазва с малко крем, поставя се горната част и се намазва отгоре с още крем.

Отгоре кексчетата се украсяват с парченца от плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре…

Кексчетата са фантастични! Красиви и с божествен аромат! Хубави са и без крем, но с него стават великолепни! И не само че по нищо не отстъпват на тортата, а даже са по-атрактивни и симпатични заради по-малките си размери. Просто са прелестни…

Двойно шоколадова торта

Това е най-хубавата торта, която съм яла някога!!! Е, може малко и да пресилвам нещата, защото отдавна не бях правила и хапвала никаква торта… Но със сигурност е най-хубавата шоколадова торта, която съм приготвяла лично! Щом я правя 4 пъти за малко повече от 2 месеца (е, хайде, единият път беше под формата на кексчета), значи наистина си заслужава и суперлативите не са прекалени. Сочна, изключително ароматна и много шоколадова! Мммм…… Последното изпълнение беше от вчера, и то без никакъв повод! С единственото намерение цял ден да ям само торта – на закуска, обяд и вечеря! Като първо, второ и трето! Наистина е божествено вкусна!!!
Рецептата е на Стефи Божилова – държа да го уточня, макар че няма нищо специално и уникално нито в блата, нито в крема; даже самата аз съм правила сладкиш с подобно тесто и подобни кремчета. Но браво на Стефи, че е обединила всичко в една уникално вкусна торта! Единствено не можах да разбера защо слага ленено семе в крема, а не в блата – според мен мястото му е в тестото. Все пак първия път спазих рецептата, но блатът се сряза трудно, горната част почти се разпадна и като цяло беше доста трошлив, затова при втория опит сложих смляно ленено семе в блата, а в крема го пропуснах – смятам, че така нещата се подобриха. Понеже кисело соево мляко няма откъде да намеря, първия път го замених с оризово, но в следващите опити се оказа, че блатът се получава брилянтно и просто с вода (добавих и оцет за содата). Промених малко и количествата на някои продукти в крема, но то е за мое удобство. Какво да правя с половин останало авокадо? – по-лесно ми е да го сложа цялото! Също така намалявам малко и количеството на кокосовото масло – то присъства масово по рецептите за торти и сладкиши без животински продукти, и то в големи количества, което аз не одобрявам особено… Но дори и с тези промени кремът става идеален! А блатът – о, блатът! – той е божествен! Сочен и с богатство от аромати! Може да се приготви и с пълнозърнесто пшеничено брашно, но аз използвам от лимец. А сушените плодове довършват съвършенството – освен аромат стафидите привнасят сладост, а червените боровинки (евентуално домашните сушени кайсии) – приятна кисела нотка.
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
330 г брашно от лимец (или пълнозърнесто пшеничено)
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 портокал
50 г червени боровинки (или 30 г домашни сушени кайсии)
50 г тъмни стафиди

4 с.л. златно ленено семе + ½ ч.ч. вода
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
250 мл вода (растително мляко)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед
1 пак. бурбонска ванилова захар

Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и портокала и сушените плодове. Всичко се разбърква добре.
Лененото семе се смила и се накисва в друга купа в ½ ч.ч. вода. Оставя се няколко минути, докато се получи желеподобна смес. Постепенно се добавят захарта, шарланът и водата (или растителното мляко), като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. – клечката да излезе суха (може и на 160 градуса на долен реотан с вентилатор за същото време – струва ми се, че при печене на вентилатор блатът се получава по-равен, иначе в средата става доста по-висок). Ако се препече, ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…

Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре… За да се запази по-дълго свежестта на плодовете, се намазват лекичко с мед (по-лесно става преди да се наредят). Така получават и чудесен блясък и тортата е като излязла от кулинарен журнал! ;)

Тортата е феноменална! Божествено вкусна! Много шоколадова и с букет от аромати! Просто всяка хапка те кара да се размазваш от удоволствие, защото вкусовата експлозия в устата поражда вълна от блаженство по цялото тяло… И не усещаш как парчето в чинията намалява и изчезва, а ти се иска то никога да не свършва и блаженството да няма край… И вече нищо друго няма значение, защото си в рая!...