Постни козунаци, рула, бухтички и кифлички

Преди осем години, търсейки алтернатива на класическата рецепта за козунак, сътворих своя постна версия. Преди това обаче падна голямо главоблъскане – първо, с какво да заменя животинските продукти, и второ, какви да са количествата на заместителите. В крайна сметка реших да се доверя на зехтина и кокосовото мляко от консерва – и за мое щастие те се оказаха идеални за целта. А липсата на яйца не само че не е недостатък на крайния резултат, а дори обратното – според мен без тях козунакът става по-нежен и мекичък. Естествено много важни са и ароматите – закъде без ванилия (най-добре истинска бурбонска) и лимонова кора; ромът също е добро допълнение. И така, след голямата еуфория, която ме беше обхванала, непрестанните молитви към вселената и върховния трепет, с който работех с тестото, се материализира козунакът от виденията и мечтите ми – чудесно бухнал, мек и пухкав, делящ се на конци и с изключителен вкус и аромат! По-хубав от него наистина не бях опитвала!
Останах толкова доволна от резултата (пък и съвсем разбираемо той не се задържа дълго), че още на по-следващия ден направих нов, този път с друга плънка. Той също стана разкошен!
Оттогава всяка година видовете – и като форма, и като плънки – се множат. Така се родиха плитки, венци и рула, както и по-дребните бухтички и кифлички. Разшири се и асортиментът на плънките – стафиди, шоколад и портокалови корички, локум, марципан, шипков мармалад, сладка и конфитюри… вариантите са много и всеки път са различни, в нови комбинации, като всички са добри! А всяко ново попълнение в колекцията се сдобиваше с отделна публикация.
Но понеже всички тези козунаци, независимо от различния начин на оформяне и от различната плънка, са от едно и също тесто, реших за по-голяма прегледност на темата да обединя отделните публикации на едно място. Защото никоя форма не е обвързана с конкретен пълнеж, може да се правят всякакви комбинации и кръстоски между тях според вкуса и желанията на всеки. А всяка снимка (и текстът към нея) ще бъде всъщност линк към съответната рецепта, за да може да се видят подробно обясненията и начинът на приготвяне.
Ето и продуктите за тестото:


400-450 г брашно (зависи от марката)
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява (нерафинирана) захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
¼ кубче (10 г) прясна мая
1 шушулка ванилия (или ¼ ч.л. смляна бурбонска)
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром


Това е доза, достатъчна за 1 козунак (плитка или венец), 1 руло, 12 (или пък 16) бухтички или 24 кифлички.
Аз обикновено правя двойна доза (с цяла консерва кокосово мляко) и от нея оформям две неща – козунак и руло, козунак и бухтички или руло и кифлички, но всеки е свободен да прецени какво количество тесто да направи и какво да изпече от него. Важното е да има достатъчно козуначени вкуснотии, за да са доволни всички! Каква да бъде плънката, също е въпрос на личен избор, както и на вкус, естествено.
Когато става въпрос за стафиди, аз лично предпочитам тъмните, защото са по-ароматни и по-добре контрастират с тестото.

Постен козунак със стафиди

Постен козунак Венец със стафиди

Шоколадът може да е стандартен – на блокче (тогава трябва да се нареже) или на капки (за по-голямо удобство).

Постен козунак с шоколад и портокалови корички

Локума избирам да е червен, за да изпъква цветово, но внимание! – в някои марки и видове има оцветители от животински произход, търсете с оцветител антоцианин, не кармин. Прекрасен е и този с аромат на портокал – той се губи като цвят в печивото, но му придава невероятно ухание.

Постен козунак с локум

Класическият мармалад за рулата е шипковият, но той е течен и крие известни рискове – или вътрешността да не се изпече добре, или пък мармаладът да изтече. Затова аз залагам на ябълковия на калъп, макар че понякога и той създава неудобства – доста е твърд и трудно се работи с него; тогава правя смес от двата вида.

Усукано козуначено руло с мармалад

Постно козуначено руло с мармалад

От сладката и конфитюрите любимо ми е това от сини сливи (заради цвета и леко киселата си жилка), но бухтичките стават чудесни и с боровинково; убедена съм, че добро решение е и кайсиевото, а защо не и всяко друго, което ви е не сърце…

Постни козуначени бухти с конфитюр от сини сливи

Постни козуначени бухти със сладко от боровинки

И накрая, колкото и странно или дори неуместно да изглежда (понеже се свързва преди всичко с коледни лакомства), марципанът е невероятно попадение за плънка – придава на козунака превъзходен вкус и аромат.

Постен козунак Венец с марципан и шоколадови капки

По отношение на основните продукти – най-добрият козунак става с бяло брашно (в краен случай – типово или нещо подобно). Желаещите да направят по-здравословно печиво може да пробват с пълнозърнесто (аз самата съм замислила такъв експеримент), но все пак трябва да е с глутен. От безглутенови брашна няма как да стане козунак, няма да има втасване и бухване и ще се получи някакво подобие на кекс, т.е. няма да се образуват конци. Колкото и големи радетели да сме за здравословно хранене всички, нищо няма да ни стане, ако веднъж в годината хапнем нещо с бяло брашно. 😇 Все пак и удоволствието от храната е важно за духа, ума и тялото, не само състава ѝ. Що се отнася до мазнината, за мен зехтинът е чудесен за всякакви печива – от него козунакът става мекичък и се запазва така дори след няколко дни (и не, после не мирише на маслини 😉) за разлика от стария вариант с краве масло, който ставаше по-твърд и някак по-груб, като престои повече от ден. Обяснението ми на лаик е следното – течната и твърдата мазнина влияят по различен начин на тестото (не изключвам да се получи добре и с други течни растителни мазнини, просто не съм пробвала). Иначе съм срещала и доста постни рецепти с кокосово масло, но и с него нямам опит – обаче имам опасения, че като твърда мазнина може да влияе на тестото по подобен на кравето масло начин. Накрая няколко думи и за кокосовото мляко – смятам го за попадение в десетката, понеже е гъстичко и мазно и без да повлиява козунака със специфичния си аромат, го прави много приятен и вкусен. И наистина последно – няма да коментирам колко е полезна или вредна маята, просто който не я одобрява, да ползва квас.

Смятам за коректно да направя и следното уточнение: с натрупването на опит промених и първоначалната технология на месенето. В първите две рецепти оставях тестото да втасва общо три пъти – два пъти преди оформянето на козунака и още веднъж след това. После започнах да пропускам второто втасване след месенето – така значително се съкращава времето за приготвяне. А за да компенсирам това, удрям тестото в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене (кой не знае, че козунаците искат дълго месене!)… А готовият козунак е също толкова добър, колкото и с едно втасване повече, така че другото просто е излишно…
Оттук нататък има различни варианти за оформяне на козунаците – на класическа плитка или на венец, на руло с мармалад или на симпатични бухтички и кифлички. Първите са по-удобни, защото се приготвят по-бързо и с по-малко усилия; при рулата има повече разправия, но какви само чудни шарки се получават във вътрешността им! Най-дребните са най-връткави за правене, но пък са много удобни за сервиране и хапване… 😉 Така че всяка форма и вид си има своите основания и очарования…

Постни козуначени кифлички с различни плънки

И така, независимо как ще бъдат оформени и каква ще е плънката, важното е вкъщи да ухае на домашни козунаци и празникът да е вкусен и уютен с любимите хора!

А това е възможно дори и в селско-дворно-полеви условия... 😉

Постни козуначени кифлички с различни плънки

Кифличките са поредното попълнение в богатия асортимент от изделия, които могат да бъдат приготвени от козуначено тесто. А то е вече многократно изпитано и не се нуждае от никакви промени или подобрения. Затова търсенията ми са насочени към вида на печивата – козунаци с различна форма и плънка (плитка или венец; със стафиди, шоколад и портокалови корички, марципан и шоколадови капки или локум), рула с мармалад (усуканото е фантастично!), бухтички (с конфитюр от сини сливи или боровинково сладко)… Всички те стават чудесни, но на мен не ми е интересно всяка година да правя едни и същи неща. Така се появиха и настоящите кифлички… Те са лесни и приятни за приготвяне, удобни за хапване, а с плънките човек може да се развихри и лесно да получи различни видове; аз заложих на три пълнежа – локум и орехи, мармалад (смес от ябълков и шипков) и шоколадови капки. От долната доза тесто излизат 24 броя.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
3 вида плънка:
- локум и смлени орехи
- смес от ябълков (на калъп) и шипков мармалад плюс малко ром
- шоколадови капки


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 2 части, всяка от които се разточва на кръгла кора, дебела около ½ см. Кората се нарязва на 12 триъгълника и основата на всеки от тях се резва малко в средата.

Това е една тънкост, с която се цели при навиването ъгълчетата да се изтеглят по-встрани и кифличките да станат по-красиви и добре оформени.

В края на всеки триъгълник се поставя от избраната плънка и се навиват към средата.

Получените кифлички се огъват леко и се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (кифличките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат 14-15 мин. – до златисто. Аз разделям кифличките в 2 тави и ги пека отделно. За втората тава (фурната е вече загрята) времето за печене може да е малко по-кратко.

Готовите кифлички се оставят да изстинат, въпреки че могат да се подхванат и още топли – при тях няма нужда да се чака пълното им охлаждане, защото няма да се режат като големите козунаци или рула.

Всички кифлички (независимо дали са с локум, мармалад или шоколад) стават чудесни – мекички и пухкави отвътре и с хрупкава коричка отвън.

На мен най са ми на сърце – или на небце 😉 – тези с мармалад заради по-сочната плънка, но не се отказвам и от останалите… И така, в желанието си да опита всички видове, човек не усеща как бройката им намалява безвъзвратно…

Постен козунак с локум

Най-често използваната плънка за козунак са стафидите, много добре се получава и с шоколад и портокалови корички, че дори и с марципан. Но как човек да се ограничи само с тези две разновидности? Има още интересни продукти, с които да се експериментира! И така, в центъра на вниманието се оказа локумът… Той също се оказа много удачен вариант. Само трябва да се внимава какъв вид (и марка) се избира, защото някои производители ползват червен оцветител от животински произход (кармин), но има и добра алтернатива – антоцианин, просто трябва да се чете етикетът.
Рецептата е добре познатата и вече многократно изпитана, и то всеки път с отличен резултат. Само в технологията на приготвянето този път направих малко промени – пропуснах второто втасване на тестото след месенето (преди бяха общо три – две преди оформянето на козунака и още едно преди печенето; така значително се съкращава времето за приготвяне). А за да компенсирам това, удрях тестото в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене (кой не знае, че козунаците искат дълго месене!)… А готовият козунак е също толкова добър, колкото и с едно втасване повече, така че другото просто е излишно…


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 кутия (140 г) цветен локум


Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разделя на 3 части, от които с нежно натискане с пръсти и разтегляне се оформят три дълги тънки ленти. Отгоре се разпределя локумът, нарязан на парченца, прегъват се надве по дължина, краищата се притискат, за да прилепнат, и се усукват. Целта е локумът да останат във вътрешността на тестото, за да не изтече и залепне по формата.

Трите фитила се сплитат на плитка, която се прехвърля в подмазана форма за печене, намазва се отгоре със зехтин и се оставя на топло да втаса около час-час и половина.

Когато тестото изпълни формата, пак лекичко се намазва със зехтин и се поръсва с малко кристална захар.

Пече се в загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30 мин. до златистокафяво. Готовият козунак се изважда от формата и се оставя да изстине върху решетка.

Козунакът е също толкова хубав, колкото и вариантите със стафиди и с шоколад и портокалови корички. Коричката му е изкусителна, а локумът много освежава печивото цветово…

Печена пълнена тиква

Есен е! И какво по-подходящо и тематично свързано със сезона от печената тиква? Но защо да бъде просто тиква, като можем да се поглезим с допълнителни вкусове и аромати, а и по-интересна визия, идващи от една семпла плънка? Да не говорим пък какъв уют се създава вкъщи, когато от фурната се разнесе ухание на канела, карамфил, кардамон и печени плодове… Изобщо самият външен вид на тиквата (независимо печена или варена) ми създава невероятен уют и настроение – може би заради цвета й (оранжевото на слънцето) или просто заради топлината, идваща от фурната или котлона в хладните есенни вечери… А може би и заради двете едновременно…

1 малка тиква (около 1,500 кг)
1-2 круши
2-3 ябълки
шепа стафиди
1 кутия (140 г) локум – цветен
1-2 ч.л. канела
4-5 пъпки карамфил
7-8 шушулки кардамон
2-3 с.л. ром


Тиквата се срязва на две по дължина и вътрешността се издълбава. Моята беше сорт матилда и се оказа, че семенната част е съвсем малка, затова се наложи да издълбая и част от месото, за да се отвори достатъчно пространство за плънката (много лесно става с лъжицата за сладолед). Отдолу се резва по малко, за да не се клатят резените, като се сложат в тавата.
Карамфилът и кардамонът се счукват или смилат и с част от тях плюс малко канела се поръсват тиквените половинки. Ако тиквата не е достатъчно сладка, може да се полее със сироп от агаве или от някакво домашно сладко – смокини например (а защо не да се ползват и плодовете), или пък да се поръси с малко кафява захар; няколко наситнени фурми също ще свършат добра работа.
Ябълките и крушите се почистват от семената (няма нужда да се белят) и се нарязват на дребни кубчета. Смесват се със стафидите, останалите подправки и локума, нарязан на малки парченца, и всичко се разбърква. С тази смес се пълнят тиквените половинки и отгоре се поливат с малко ром. Ако е необходимо, плънката може да се притисне леко отгоре, за да се събере в отворите – и без това плодовете се слягат при печенето.

На дъното на тавичката се налива малко вода, покрива се с фолио и се пече на 150 градуса около 2½ -3 часа – до омекване на тиквата. Накрая фолиото се маха и тиквата се запича отгоре до приятен загар.

В плънката може да се сложат и някакви ядки, орехи например, но аз забравих… Но и така е достатъчно вкусно и ароматно! Лек и много приятен десерт! И (ако изключим локума) здравословен! – да не забравяме да отбележим полезните качества на тиквата…

И като стана дума за локума – той е глезотията в тази рецепта; много подходящ избор е цветният локум (с аромат на рози) – чудесно обогатява букета от аромати. Но внимавайте с него – четете етикета със съставките, защото някои оцветители са от животински произход. А ако не сте фенове на локума изобщо, може да го замените с фурми или други сушени плодове, с плодове от сладко или друг предпочитан подсладител. Или пък вече изпечената тиква може да се полее с мед. Важното е да ви е вкусно и сладко!