Салата от краставици с див чесън

Освен с други диворастящи зелении и с домати дивият чесън се комбинира чудесно и с краставици – те много обичат характерния му аромат (както и на култивирания му събрат, разбира се). Към тях добре се вписва и пресният лук (а защо не отново див?), а ако има и малко миналогодишен магданоз в градината, нещата отиват на разкош. Относно овкусителите на салатата – от известно време започнах да заменям оцета (макар и домашен ябълков) с лимонов сок, а зехтина (който дори бях започнала да пропускам в повечето салати) – с масло от бял трън; всичко това – за по-добра грижа за черния дроб.
Всички съставки естествено са на око и на вкус, но за две порции са достатъчни:

1 краставица
стиска див чесън (20-ина листа)
букетче магданоз
1 стрък пресен лук
сок от ½ лимон (на вкус)
струйка масло от бял трън
сол
няколко маслини


Краставицата се нарязва на полукръгчета, дивият чесън – на лентички, магданозът и пресният лук – на ситно. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко сол, лимонов сок и масло от бял трън (или всякакво друго олио по желание) и се разбърква. Отгоре се слагат маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е съвсем простичка, но изключително свежа и приятна, пълна с полезни съставки – пролетен разкош в чиния. Хрупкавата и сочна краставичка чудесно се допълва от пресните зелении, които я обогатяват и ароматизират прекрасно.

Кюфтенца от червена леща и булгур

Настоящите кюфтенца вече са добре познати на мнозина – те са една от емблемите на турската кухня. Дори и тези, които не са ги опитвали досега, ще бъдат спечелени веднага от чудесния им вкус и простотата на приготвянето им, както и от обикновените продукти в състава им. Лично на мен много ми допада това, че се приготвят лесно, бързо и с минимална термична обработка. Единственото, което ми причинява известни неудобства, е чушковото пюре, което използват турските готвачи, понеже обикновено не разполагам с такова. Но много успешно го замествам с лютеница и дори смея да твърдя, че така кюфтенцата стават още по-хубави (заради киселината на лютеницата). И с още нещо се отклонявам от „правилата“ – не запържвам лука в олио, запичам го на суха тенджера; също така накисвам лещата предварително във вода, въпреки че това в оригиналната рецепта не се прави. А като почитателка на диворастящите зелении за канапе вместо зелена салата използвам киселец – по листенце за кюфтенце. 😉 Получава се доста добре, защото кюфтетата и без това имат нужда от киселина при сервирането. Дори стават още по-вкусни, ако освен като добавка накрая лимонов сок се сложи и в сместа.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (200 г) червена леща
½ ч.ч. (90 г) ситен булгур
2 ч.ч. вода

1 малка глава лук
2 с.л. чушково пюре (или лютеница)
1 с.л. червен пипер
½ ч.л. кимион
1 ч.л. сол (на вкус)
½ връзка магданоз
2-3 стръка пресен лук

за сервиране:
1 лимон
зелена салата (листа киселец)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода, измива се добре, залива се с 2 чаши вода и се сварява, докато омекне (става на каша). Добавя се булгурът, разбърква се и сместа се оставя да престои ½ час, за да поеме булгурът останалата течност.
Лукът се запича в суха тенджера на средно силен огън, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушковото пюре, червеният пипер, кимионът и солта и се бърка за кратко на изключен котлон. Получената смес се прибавя към лещата.
Пресният лук и магданозът се нарязват на ситно и също се добавят към лещената смес. Разбърква се добре и с ръце се оформят продълговати кюфтенца, които се подреждат в чиния или поднос върху листа зелена салата. Сервират се с резенчета лимон (сок от ½ лимон може да се добави и в сместа – така стават още по-апетитни). Кюфтенцата се хапват, като се вземат с ръка заедно с парченце маруля, в което се загъват.

Кюфтенцата са прекрасни – вкусни и с много приятни аромати, леки и в същото време засищащи. И напълно съответстват на моите разбирания за приготвяне на храната – щадящо и с минимална термична обработка. А как само им върви и таханово сосче (сладко-кисело-люто)… Направо си е задължително! 😉

Патладжани с чесън и магданоз (на фурна)

Бях много щастлива, когато преди няколко години намерих блестящ начин да заменя пърженето в приготвянето на любимите патладжани с чесън и магданоз от детството – установих, че пак толкова апетитни стават и печени на сух тиган. После обаче измислих ново подобрение – вместо да вися права до печката и да се пека заедно с патладжаните в тигана, започнах да ги правя в тава във фурната. Отново на сухо, без никаква мазнина, и отново станаха великолепни. А като се отчете и колко по-лесно и мързеливо стана всичко, няма какво повече да си говорим…
Всъщност направих още нововъведения – замених лилавите патладжани с бели (те нямат нужда от предварително посоляване и изчакване да си пуснат водата) и почнах да ръсвам и по малко оцет при реденето. И нещата се получаваха все по-добре! Продуктите са на око и на вкус, долните количества са ориентировъчни:


2 средни бели патладжана (600 г общо)
4 скилидки чесън
½ връзка магданоз
ябълков оцет на вкус
струйка студенопресован зехтин
сол


Патладжаните се нарязват на дебели кръгове (1 см) и се подреждат на един ред в незалепваща тава (ако са повече, се разделят на два пъти).

Посоляват се леко и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 15 мин., след което се обръщат и се допичат още 10-ина мин. През това време чесънът се нарязва на филийки, а магданозът – на ситно.
Когато изстинат, патладжаните се подреждат в купа на редове, като всеки ред се намазва лекичко със зехтин, полива се с малко оцет и се поръсва с чесън и магданоз. Купата се затваря с капак и патладжаните се оставят да престоят няколко часа, преди да се сервират – да се задушат и овкусят.

Естествено могат да се ползват и стандартните лилави патладжани, но преди печенето те трябва да се посолят и да се изчака да си пуснат черната вода.

Патладжаните стават чудни! Като се наредят в затворен съд, се задушават и омекват чудесно. А как се ароматизират от чесъна и магданоза – просто приказка! Тя пък на свой ред се допълва и от нежната сладко-кисела нотка от домашния ябълков оцет…

Салата „Зелена есен“ – от коприва, киселец и магданоз

Всеки знае, че есента е златна, т.е. нейните цветове са жълто, оранжево, червено, кафяво… Но есента в нашата чиния е зелена, защото тук са се настанили като у дома си съвсем свежите коприва, киселец и магданоз. Да, да, както коприва, така и киселец има не само напролет. Когато летните жеги и суша отстъпят мястото си на по-хладните и влажни дни и нощи, доста зелении преживяват своя ренесанс. И съвсем естествено е да се озоват отново на трапезата ни след пролетните пиршества от богати и полезни салати…


10-ина връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз

няколко маслини
ябълков оцет
сол на вкус
(струйка шарлан или студенопресован зехтин)

Копривата се намачква в кърпа, за да се обезвредят парещите власинки, и всички зелении се нарязват на ситно. Слагат се в подходяща купа или дълбока чиния и се подправят със сол и оцет на вкус (който не си представя салатата без никаква мазнина, може да си капне и малко шарлан или зехтин). Разбърква се, украсява се с маслините (мазнината от тях е правилната) и е готова за сервиране.

Салатката е разкошна – богата на множество витамини и микроелементи, изключително бърза и лесна за приготвяне, невероятно свежа и приятна. Чудесна добавка е към порция топла апетитно ухаеща леща и пълнозърнест басмати…

Питки розички с патладжани

Красиви, съблазнителни и приятно ароматни – такива са тези очарователни розички. Патладжаните тук играят двояка роля – и като вкус, и като плънка, благодарение на която се получават прекрасните форми. При това са приготвени съвсем здравословно – изпечени са предварително на фурна без никаква мазнина. Тестото пък е чудно вкусно – пухкаво и изкусително хрупкаво, докато питките са топли. А допълнително ухание добавят и зелените подправки с чесън… С една дума – розичките са неустоими!

1/8 кубче (5 г) прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл затоплена бира

50 г зехтин
1 ч.л. сол
380-400 г брашно

2-3 патладжана (не дебели)
2 скилидки чесън
7-8 стръка магданоз
шепа листа босилек
30 г (3 с.л.) зехтин


Патладжаните се нарязват на кръгчета, посоляват се и се оставят един час да си пуснат горчивата вода. След това се измиват, подреждат се в незалепваща тава (или върху хартия за печене) и се пекат 20-ина мин. на 200 градуса на горен и долен реотан. Като поизстинат, се нарязват на половинки.

През това време чесънът се пасира, зелените подправки се нарязват на много ситно и всичко се разбърква със зехтина.

Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и втасалата мая. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса за 30-40 мин. във фурната.
Втасалото тесто се разточва на дълга и тясна правоъгълна кора (с приблизителни размери 55х22-23 см) и в 12 колонки се нареждат по 4 патладжанени полукръгчета с леко застъпване. С ножа за пица кората се нарязва на 12 ленти и отгоре се разпределя зелената смес.

Всяка лента се навива на руло, което се поставя изправено във форма за мъфини.

Готовите питки се слагат отново във фурната на 50 градуса да втасат за 40-50 мин.

Когато са бухнали достатъчно, фурната се включва на долен реотан с вентилатор, без питките да се вадят, и се пекат на 160 градуса 30 мин.

Готовите розички се изваждат от формата върху скара да изстиват, за да останат хрупкави.

Розичките са прекрасни – красиви, апетитни и ароматни. Тестото е много вкусно и пухкаво и докато са топли, питките са фантастично хрупкави. Но и изстинали и омекнали на другия ден, пак са чудесни. Патладжаните чудесно се вписват в печивото – и като вкус, и като плънка, с помощта на която да се получи ефектът на розички.

А когато се разчупят, отвътре също са много красиви и с интересни шарки.

Резене с домати, лук и чесън

Резенето не е обичаен продукт в нашето меню и нямам особен опит с него. Може би за съжаление, защото се оказа с много интересен и приятен аромат (макар и малко странен в първия момент), който си струва да се опита. И добре, че любопитството ми надделя над колебанията какво да правя с него, за да се обогатя с нещо ново и непознато за мен досега… И ето как реших да го използвам:


2 глави резене (около 500 г общо)
1-2 моркова
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
2 домата
2½ ч.л. сол
щипка черен пипер
(струйка зехтин екстра върджин)
½ връзка магданоз


Резенето се срязва на две или на четири (по-големите глави) по дължина и после се нарязва на ивички, морковът – на пръчици, лукът – на полумесеци, чесънът – на филийки.
Лукът се запича в суха тенджера на слаб огън, докато омекне и замирише приятно. Прибавят се резенето, морковите и чесънът и се задушава още няколко минути, като се бърка непрекъснато. Ако се наложи (за да не загарят зеленчуците), се налива и малко водичка. Добавят се солта, черният пипер и настърганите домати и ястието се готви още 15-ина мин. без капак, за да се изпари излишната течност. Зеленчуците остават леко хрупкави; ако ги предпочитате по-меки, времето за готвене ще бъде по-дълго. Тенджерата се сваля от котлона и по желание се добавя струйка зехтин (без него е по-здравословно). При сервиране всяка порция се поръсва с наситнен магданоз.

Ястието е вкусно и леко, с приятен аромат и чудесно сосче. Резенето се оказа много свеж и интересен продукт и се надявам и занапред да намира място на трапезата ни.

Постен гювеч

Свързвам гювеча с летните празници при баба, когато се събирахме всички и тя ни гощаваше сладко-сладко с това традиционно нашенско ястие. Спомням си с умиление онези отдавна отминали времена и винаги, когато намисля и аз да сготвя гювеч, те изплуват в съзнанието ми… Е, тогава той не беше постен, но и без месо пак е толкова вкусен. За съжаление не помня как точно го приготвяше баба, май първо запържваше продуктите (или поне някои от тях) и след това ги слагаше на редове в гювеча. При мен обаче не само, че ястието е постно, но и няма такива предварителни запръжки. Даже още повече – мазнината добавям накрая, след приключване на термичната обработка. Едно обаче съм запомнила – доматите се слагат към края на печенето, след като картофите вече са омекнали, защото иначе киселината ги стяга и не могат да станат вкусни и пръхкави.
Постарах се да повторя точно зеленчуците, които слагаше баба в нейния чуден гювеч (моркови май нямаше, те са от мен, както и чубрицата и мащерката):


7-8 картофа (около 1 кг или малко повече)
2 моркова
2 средни глави лук
1 патладжан
2 червени чушки
1 зелена чушка
2 стиски зелен фасул
1 шепа бамя
4 домата (месести)
няколко клонки чубрица
няколко клонки мащерка
6 ч.л. сол
½ ч.ч. вода
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри резени, морковите – на дебели кръгчета под ъгъл, лукът – на полумесеци, патладжанът – на едри кубчета, чушките – на широки ленти, зеленият фасул – на парчета по 4-5 см, бамята остава цяла. Всички зеленчуци, чубрицата и мащерката се слагат в гювеч (в горния ред). Посоляват се на вкус и се налива водата. Гювечът се слага в студена или леко затоплена фурна и се пече около час-час и 10 мин. на 200 градуса. Когато картофите омекнат (след 40-45 мин.), се добавят доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се допича още известно време, като може да се остави без капак, за да се изпари излишната течност. Защото както се твърди по всички рецепти, гювечът трябва да остане само на мазнинка. Моята мазнинка обаче добавям след изпичането, за да не претърпява шарланът термична обработка. А за още по-здравословен резултат спокойно може и да се пропусне – ястието не губи нищо от вкусовите си качества.

Сервира се, като се сипва от всички видове зеленчуци, а порциите се поръсват с наситнен магданоз (баба слагаше магданоза в гювеча заедно с доматите, но аз не искам той да се готви, а да си остане пресен).

Гювечът е прекрасен – освен че ме връща назад в едно много щастливо време, е изключително вкусен и доставя наслада на сетивата и в настоящето. Много е богат, пъстър и цветен и съвсем не е за подценяване, че е сготвен здравословно, макар и нетрадиционно…

Пастет от слънчоглед с печени чушки

Слънчогледовият пастет намира все повече нови приложения в кухнята ми. Освен че може да се хапва и самостоятелно – като салатка или за намазване на филийка, – е идеален за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци, за коктейлни хапки, а за баници, пайове и кошнички е направо трепач. Той е моят многофункционален заместител на сиренето и изварата в различни рецепти. Така че съвсем логично се появи и идеята да го комбинирам с печени чушки като заместник на катъка (още повече, че това, което се предлага в търговската мрежа под това име, е далеч от истината). И съвсем очаквано се получи много апетитно и красиво ястие – салатка, предястие, разядка или кой както иска да си го нарича...


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
няколко листа босилек
2 с.л. зехтин

3-4 печени чушки
1 ч.л. сол


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти без чушките (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес. Чушките се нарязват на ситно или се накълцват с нож на дъската, посоляват се и се добавят към слънчогледовата смес. Разбърква се добре и пастетът е готов за сервиране.

Пастетът е чудесен – свеж и апетитен, с много приятен цвят и вкус. И за пореден път слънчогледът се доказа като прекрасна алтернатива на млечните продукти.

Разядка от патладжани, чушки и нахут

Бях си наумила да приготвя нещо с печени патладжани и заумувах какво да бъде то – чуденето ми се въртеше около любимите кьопоолу, айвар или баба гануш, но нито едно от трите не ми беше на сърце (и на небце) в момента… А и един нахут бях накиснала – дали да не бъде хумус с патладжани? Но и тази идея не ме задоволи… Тогава се сетих, че преди време бях гледала в „Бон апети“ една по-различна разядка и още тогава ѝ се заканих да я пробвам – беше нещо подобно на хумус с патладжани, но и с участието на печени чушки. Иначе казано – комбинация от вкуснотиите, измежду които не можех да си избера. И така, изнамерих рецептата и запретнах ръкави. И с един куршум уцелих всичките зайци!

2 печени патладжана (400 г обелени)

2 печени червени чушки (150 г обелени)

300 г сварен и отцеден нахут

50-60 г студенопресован зехтин

4-5 скилидки чесън

2 ч.л. кимион на зърна

сокът от 1 лимон (+ пулпа)

50 г орехи

няколко стръка магданоз

1 стрък мента

2 ч.л. сол (на вкус)

щипка черен пипер (на вкус)

Кимионът се запича на сух тиган и се счуква в хаванче.

В блендер се смилат патладжаните, нахутът, зехтинът, чесънът, кимионът, лимоновият сок и солта. Орехите се накълцват с нож; чушките, магданозът и ментата се нарязват на ситно и заедно с черния пипер се добавят към пасираната смес. Разбърква се и се сервира с препечени филийки, като отгоре се поръсва с още магданоз и мента.

Разядката стана чудесна! Много вкусна, с богатство от аромати и текстури. Голямата изненада за мен беше ментата – оказа се чудесно попадение. Винаги съм твърдяла, че не обичам ментови неща (бонбони, сладоледи и прочие), но тук останах очарована от присъствието ѝ – придаде невероятна свежест и необичаен аромат на пастета. Оттук нататък ще ревизирам отношението си към нея! Подобно нещо мога да кажа и за печения кимион – обикновено слагам суров смлян на различните видове хумус, но запеченият внесе по-различен и по-интересен нюанс. А дребните парченца орехи те карат да се размажеш от удоволствие, като си хруснеш от тях (аз умишлено ги оставих сурови, тези на „Бон апети“ бяха печени).

Магданозено-босилково песто с розмарин и маслини

Освен от един основен продукт – само от магданоз или само от босилек, чудесно песто може да се направи и комбинирано от тези прелестни ароматни подправки. А когато към тях се добавят и малко розмарин и няколко маслинки, се получава още по-богато и ароматно кулинарно творение.

1 голяма връзка магданоз

1 шепа листа от босилек (и малко връхчета от цветовете)

2-3 стръка розмарин

20-ина маслини

50 г орехи

3 скилидки чесън

40-50 мл зехтин (ароматен)

сокът на ½ лимон (или струйка ябълков оцет)

½ ч.л. сол

Всички продукти се пасират едновременно до гладка смес. Пестото се сипва в бурканче и се съхранява в хладилника.

Пестото е прекрасно – с прелестен зелен цвят, изключително ароматно и с много приятен привкус от маслините и розмарина. Подходящо е за различни салати, сандвичи или паста, идеално е за плънка на едни разкошни мини кифлички или може просто да се намаже на филийка…

Салата от тиквички, моркови и краставици

Това е една колкото елементарна, толкова и вкусна салата. Попаднах на идеята за нея съвсем скоро, но вече ми е любима! Просто съм изумена от нейната простота – и на продуктите, и на техниката на приготвяне. А още от първата хапка плени вкусовите ми рецептори и ме пристрасти. Учудващо вкусна, изключително свежа, разкошно хрупкава, цветна и ароматна – какво повече може да се желае от една салата! Има само един недостатък – след като се посоли и разбърка, бързо започва да отбива много сок (всъщност за някого това може да е предимство). Така че трябва да се поднесе веднага след като се овкуси. Количествата на продуктите са ориентировъчни, но за 2-3 порции са необходими:

1 малка тиквичка

1 морков

1 малка краставица

1/3 глава червен лук

2 скилидки чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

струйка зехтин

лимонов сок

сол на вкус

Тиквичката, морковът и краставицата се настъргват на едро ренде, лукът се нарязва на тънки полумесеци, чесънът се накълцва или се пасира, магданозът и копърът се нарязват на ситно. Всичко се слага в купа и се овкусява със зехтин, лимонов сок и сол. Разбърква се и се сервира веднага.

Салатата е невероятна – изключително свежа и хрупкава, с прекрасни вкусове, цветове и аромати. Всяка хапка от нея е изключителна наслада! Просто не мога да ѝ се наситя!

Домати с песто „Дворяни“

След прелестните апетитни брускетки със зелении от двора реших да продължа с експериментите, но в посока по-диетични и нискокалорични варианти. Така филийките хляб отстъпиха мястото си на кръгчета печени картофи и на доматени шайбички. И двата нови варианта се оказаха също толкова вкусни и свежи. Картофените брускетки могат да се сервират като предястие или дори основно, а от зелената смес върху канапе от домат се получи разкошна салата.
Количеството на доматите е според броя на порциите – по един среден домат на порция, останалите са на око и на вкус, според наличностите и желаните порции…


розови домати със средна големина
10-15 връхчета коприва
букетче киселец
букетче магданоз
шепа орехи
1 стрък пресен чесън (1-2 скилидки)
½ ч.л. сол
сокът на 1 лимон (на вкус)


Всички продукти (без доматите естествено) се пасират в чопър до хомогенна смес. Въпрос на вкус е колко едро/дребно ще се накълцат зелениите.
Доматите се нарязват на шайби с дебелина около 1 см и се слагат по три в чиния. Отгоре се разпределя от зелената смес и салатата се украсява с листенца магданоз и маслинка.

Салатата е разкошна – съвсем простичка, но прекрасна на вид, изключително свежа и много ароматна. И не на последно място и полезна – това е много приятен и съблазнителен начин дори и тези, които обикновено се мръщят на разните му там зелении, да си хапнат от тях…