Салата от краставици с див чесън

Освен с други диворастящи зелении и с домати дивият чесън се комбинира чудесно и с краставици – те много обичат характерния му аромат (както и на култивирания му събрат, разбира се). Към тях добре се вписва и пресният лук (а защо не отново див?), а ако има и малко миналогодишен магданоз в градината, нещата отиват на разкош. Относно овкусителите на салатата – от известно време започнах да заменям оцета (макар и домашен ябълков) с лимонов сок, а зехтина (който дори бях започнала да пропускам в повечето салати) – с масло от бял трън; всичко това – за по-добра грижа за черния дроб.
Всички съставки естествено са на око и на вкус, но за две порции са достатъчни:

1 краставица
стиска див чесън (20-ина листа)
букетче магданоз
1 стрък пресен лук
сок от ½ лимон (на вкус)
струйка масло от бял трън
сол
няколко маслини


Краставицата се нарязва на полукръгчета, дивият чесън – на лентички, магданозът и пресният лук – на ситно. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко сол, лимонов сок и масло от бял трън (или всякакво друго олио по желание) и се разбърква. Отгоре се слагат маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е съвсем простичка, но изключително свежа и приятна, пълна с полезни съставки – пролетен разкош в чиния. Хрупкавата и сочна краставичка чудесно се допълва от пресните зелении, които я обогатяват и ароматизират прекрасно.

Песто от див чесън

Дивият чесън е безспорното съкровище на пролетната гора – листата му са прелестно светлозелени, изключително нежни и с разкошен аромат; казано с две думи – свежарят на гората! Като добавим и палитрата от полезни свойства, наистина си заслужава човек да поброди из сухите листа покрай реката, оглеждайки се за тези специфични зелени стръкчета.

Вкъщи предпочитаме да си го хапваме натурален, т.е. просто да си хрускаме целите листенца. Но понякога влиза и в различни салати – заедно с други диворастящи зелении или пък в по-стандартни комбинации. А ако набраното количество е по-голямо, чудесен начин да се оползотвори е пестото.


100 г див чесън
50 г орехи
50 г обезкостени зелени маслини
сок от ½ лимон (50 г или на вкус)
50 г вода


Всички продукти се блендират едновременно до гладка смес. Получава се текстура, удобна за мазане; по желание тя може да се коригира, ако се промени (увеличи) количеството на водата. От сол и екстрахирани мазнини няма нужда – маслините са достатъчни за целта. А лимоновият сок освен че придава приятна кисела нотка, се грижи и да се запази прелестният зелен цвят от потъмняване.

Пестото е фантастично – изключително свежо и ароматно, нежно и вкусно, с възхитителен зелен цвят. Може да се мацва на филийка, да се ползва за сандвичи, да се добави към някаква салата или печени зеленчуци… изобщо – богат избор от приложения.

Салата айсберг с чери домати, зелен лук и слънчогледов дресинг

Салатата айсберг е превъзходна – много свежа и хрупкава, с прекрасен леко сладникав вкус. Една глава обикновено разделям на три или дори четири части, като се старая да приготвям с тях различни комбинации. Така с остатъка от последния айсберг се получи една забележителна салата, като този път сушените черита бяха заменени с пресни. Зеленият лук и маслинките са си задължителни, но този път салатата преливаше от разкош, осигурен от слънчогледовия дресинг (това е всъщност добре познатият и често използван вкъщи слънчогледов сос без олио). А каква свежест, каква сочност и колорит дават пресните чери доматчета…


1/3 салата айсберг
10-ина чери доматчета
2-3 стръка зелен лук
щипка сол
няколко маслини
слънчогледов сос без олио


Салатата айсберг се накъсва на парченца в купа. Зеленият лук се нарязва на ситно, чери доматчетата – на половинки и се добавят в купата. Полива се с дресинга и се разбърква. Няма нужда от олио и оцет – те се заместват от слънчогледовия сос; може да се добави само щипка сол, защото сосът не е много солен. Салатата се украсява с маслинки и е готова за сервиране.

Салатата е разкошна – изключително свежа и апетитна. От айсберга идва прекрасната хрупкавост, черитата внасят цветен акцент и сочност, а слънчогледовият дресинг е идеалното допълнение – овкусява блестящо салатата и я прави завидно лека (за разлика от зехтина или друга мазнина) и загадъчно пикантна. И всяка хапка от нея е върховно удоволствие за небцето!

Зелена салата с чери доматчета и дресинг от слънчогледов тахан

Когато зимните салати и туршии започнат да омръзват или просто свършат, е време за промяна в менюто. А настъпващата вече пролет ме примамва да обърна поглед към нещо зелено… И понеже повечето от любимите ми диворастящи зелении закъсняват тази година, заложих на салата и спанак от магазина, но мъничката нежна коприва набрах собственоръчно по време на една приятна разходка. А за допълнителна свежест и цветови акцент добавих няколко черита. Черешката на тортата, пардон, на салатата, обаче е дресингът – този път изневерих на обичайния за тази цел сусамов тахан и заложих на слънчогледовия. И резултатът ме изненада много приятно – салатата стана с по-различен и загадъчен аромат от преди.


1/3 къдрава салата
шепа бейби спанак
шепа коприва
2-3 стръка зелен лук
10-ина чери доматчета
няколко маслини

дресинг:
1 с.л. (20 г) слънчогледов тахан
2-3 с.л. (25 г) домашен ябълков оцет (или лимонов сок)
щипка сол


Копривата се намачква в кърпа, за да се обезвредят парещите власинки.
Слънчогледовият тахан се разбърква с оцета и солта до гладка смес. (Може да изглежда, че оцетът е много, но домашният не е толкова кисел като купешкия; освен това част от него винаги може да се замени с вода – до получаване на подходяща гъстота на дресинга.)
Къдравата салата и спанакът се накъсват на парченца в купа, копривата и лукът се нарязват на ситно и се прибавят към тях. Добавят се нарязаните на половинки доматчета, полива се с дресинга и се разбърква. Салатата се украсява с маслини и се сервира веднага (ако престои, омеква).

Салатата е прекрасна – свежа, цветна и много вкусна. Дресингът наистина е разкошен и придава неочакван и загадъчен аромат на зелениите (в сравнение с обичайния зехтин или шарлан). А черитата са очарователно допълнение и внасят чудесна сочност и нежност…

Салата айсберг с царевица, сушени домати и зелен лук

Най-често комбинирам свежата салата айсберг с моркови – винаги ми се намират в хладилника, пък и си подхождат. Този път обаче реших да внеса разнообразие и да използвам нещо друго, което също чинно си чака в шкафа – сладурските сушени чери доматчета, събрали в себе си цялата позитивна енергия на слънчо през лятото. Останалите съставки са си дежурни – те придават и цвят, и аромат на салатата и я правят красива и богата. Количеството на продуктите както обикновено е на око (и според желаните порции).


1/3 салата айсберг
2-3 лъжици царевица
сушени чери доматчета
2-3 стръка зелен лук
няколко маслини
сол
домашен ябълков оцет


Салатата айсберг се накъсва на парченца в купа. Зеленият лук се нарязва на ситно и се слага при айсберга. Добавят се царевицата, сушените черита, солта и оцетът и се разбърква. Салатата се украсява с маслинки и е готова за сервиране.

Салатата е много свежа и хрупкава, цветна и вкусна. Приготвя се изключително лесно и бързо и е голямо удоволствие за всички сетива след обичайните зимни салати и туршии.

Салата от алабаш и моркови

Алабашът е прекрасен кореноплод – много е свеж, с мек вкус и приятна сладникава нотка (за разлика от налютяващата ряпа например). И естествено – с полезни свойства, заради което си заслужава по-често да му обръщаме внимание. Чудесна есенно-зимна (т.е. сезонна) салатка става с него, особено пък ако се комбинира с някой морков. Количествата на продуктите зависят от големината им и от броя порции, които се целят; за 2 порции са достатъчни:


1/3 средно голяма глава алабаш
1 морков

щипка сол

ябълков оцет на вкус

няколко маслини

листенца от алабаша за украса


Алабашът се измива добре (аз не го белих заради прекрасния цвят на кората му) и заедно с моркова се настъргва на едро ренде. Овкусява се с малко сол и домашен ябълков оцет и салатата е готова. Добавят се няколко маслинки – хем за украса, хем да компенсират пропуснатата мазнина.

Ако главата алабаш е с листа, в никакъв случай не ги изхвърляйте – те също са годни за консумация. Нарязват се на ситно и се добавят към салатата, а най-дребничките може да се оставят цели за украса.

Салатата може да се подреди на редове, а може и да се разбърка преди сервиране – и по двата начина е достатъчно красива. И е все толкова вкусна и полезна.

Магданозено-босилково песто с розмарин и маслини

Освен от един основен продукт – само от магданоз или само от босилек, чудесно песто може да се направи и комбинирано от тези прелестни ароматни подправки. А когато към тях се добавят и малко розмарин и няколко маслинки, се получава още по-богато и ароматно кулинарно творение.

1 голяма връзка магданоз

1 шепа листа от босилек (и малко връхчета от цветовете)

2-3 стръка розмарин

20-ина маслини

50 г орехи

3 скилидки чесън

40-50 мл зехтин (ароматен)

сокът на ½ лимон (или струйка ябълков оцет)

½ ч.л. сол

Всички продукти се пасират едновременно до гладка смес. Пестото се сипва в бурканче и се съхранява в хладилника.

Пестото е прекрасно – с прелестен зелен цвят, изключително ароматно и с много приятен привкус от маслините и розмарина. Подходящо е за различни салати, сандвичи или паста, идеално е за плънка на едни разкошни мини кифлички или може просто да се намаже на филийка…

Фокача с маслини и розмарин

Правя фокача по тази рецепта от години (видях я в "Бон Апети"), но досега така и не успя да се появи тук. А си заслужава да бъде приготвена – прави се много лесно и е умопомрачително вкусна. Става тънка, мекичка отвътре и неустоимо хрупкава отгоре и отдолу. Освен това е много пухкава и въздушна, което се дължи на неколкократното втасване (и почиване) на тестото. Изключително удобство е, че всичко се прави с минимум усилия за месене и оформяне и само в една тава, т.е. няма цапане и миене на множество съдове (освен купата, в която се бърка тестото). А тайната на божествената долна коричка е съвсем проста – изпечената фокача веднага се изважда да изстива върху решетка, така не се запарва отдолу и остава изкусително хрупкава.

около 800 г брашно (зависи от марката)

¼ пак. (10 г) прясна мая

1 ч.л. захар

3 ч.л. сол

50 г (5 с.л.) зехтин екстра върджин

400 мл топличка вода

20-30 г зехтин екстра върджин – за подмазване

160 г обезкостени маслини каламата (или смес от каламата и зелени)

3-4 стръка розмарин

Маята се разбърква със захарта, малко водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се гладко тесто, което да не лепне по ръцете, и се слага в подмазана със зехтин тава (голямата, която си е към фурната). Покрива се с фолио и се оставя да втаса 30-40 мин. на 50 градуса във фурната.

През това време маслините се нарязват на едро, листенцата розмарин се обират от стъблата – може да се оставят както са си на снопчета, може и да се нарежат на ситно.

Втасалото тесто се повдига лекичко и тавата се подмазва още веднъж под него. Нежно се разстила из цялата тава, като леко се притиска с длани и пръсти. Връща се отново във фурната да си почине 20-25 мин.

Маслините се разпределят равномерно върху тестото и се притискат с върха на пръстите – целта е да се получат вдлъбнатини в тестото, а и маслините да потънат леко в него (така след изпичането не се изронват). Снопчетата розмарин се набождат навсякъде по цялата площ на фокачата и тавата се връща във фурната за още 15-ина мин. (ако розмаринът е нарязан на ситно, се поръсва върху тестото преди маслините).

Без тавата да се изважда, фурната се включва на 180 градуса на долен реотан с вентилатор и фокачата се пече 20 мин. – до приятен загар. Когато е готова, веднага се изважда от тавата и се прехвърля върху решетка да изстива. Така става невероятно хрупкава и отдолу. Ако се остави в тавата или се сложи в чиния, ще се овлажни и омекне.

Фокачата е изключителна, божествено вкусна! С неустоима хрупкава коричка както отгоре, така и отдолу. С прекрасни аромати от зехтина, маслините и розмарина. А изпеченият розмарин става като чипс – изкусително хрупкав! И човек не усеща как фокачата бързо започва да изчезва още от решетката – кой ще я чака да изстива и ще търси нож и чинии… Тази на снимките беше предвидена за един повод, затова оцеля да бъде нарязана…

Ако фокачата не успее да се изяде наведнъж, на другия ден се претопля и става отново хрупкава и апетитна като току-що изпечена. А може да се направи и с пълнозърнесто брашно – така е даже по-вкусна!

Пролетна салата от киселец и магданоз

Киселецът освен с всякакви други диворастящи зелении много добре може да се съчетае и с по-стандартни продукти като краставиците например… Така се разчупва и статуквото, че краставиците се комбинират само с лук и магданоз. В случая количеството на магданоза е по-голямо, не само колкото за цвят и аромат, а полето за импровизации е много широко. И както обикновено, всичко е на око, на вкус и според наличностите:


букетче киселец
букетче магданоз
½ краставица
2-3 стръка пресен лук
4-5 стръка пресен чесън (перата)
маслини за украса
сол на вкус

домашен ябълков оцет или лимонов сок

(струйчица студенопресован зехтин или шарлан)

Краставицата се нарязва на полукръгчета, зелениите – на ситно. На чесъна ползвам само перата, останалата част предпочитаме да си я хрускаме цяла. Всичко се слага в купа, овкусява се със сол, домашен ябълков оцет или лимонов сок (внимавайте – както показва и името му, киселецът е кисел) и се разбърква. Който желае, може да сложи и мъничко зехтин или шарлан, но е по-добре това да се пропусне и да се компенсира с няколко маслинки.

И това е! Експресна и вкусна салата, много свежа и ароматна. И малко по-различна от обичайната, с която сме свикнали…

Елхичка от картофено пюре

Картофеното пюре е любимо на малки и големи и има свое запазено място на всяка празнична трапеза – може да се поднесе като гарнитура или дори като самостоятелно блюдо. Говоря за картофено пюре, но всъщност имам предвид намачкана картофена салата, овкусена с оцет, зехтин и нарязан на ситно праз – така небцето ще бъде погъделичкано по-приятно… А ако на Коледа или в навечерието на Новата година тази съвсем обикновена салата се оформи и украси по малко по-необичаен начин, всички гости ще ахнат от изненада и възторг! Тогава на празничната трапеза вместо една прозаична салата ще грейне прекрасна елхичка! Какво по-тематично и оригинално за украса? При това ставащо за хапване! Нужни са съвсем елементарни и достъпни продукти:


10-ина картофа
парче праз
2-3 ч.л. сол
зехтин
ябълков оцет на вкус

1 връзка копър
1 морков (тънък)
10-ина маслини


Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват. Празът се нарязва на ситно и се добавя заедно със сол, зехтин и ябълков оцет на вкус. Всичко се разбърква добре, но без да се бърка и премята прекалено, за да не станат жилави картофите.
Готовата картофена салата се оформя на конус в чиния за сервиране. По цялата ѝ повърхност се набождат стръкчета копър, а отгоре се забиват кръгчета морков и цели маслинки – да имитират съответно елхови клонки и топки. На върха се поставя парченце морков, изрязано с форма на звезда. И елхичката е готова да заеме почетното място сред останалите коледни (или новогодишни) ястия…

Оригинална, красива и вкусна – каква по-добра украса за празничната трапеза от тази прелестна елхичка! От нея пък ми дойде идеята и за коледен венец от картофена салата…

Пица "Вегана" с тофу, лук, чушки и домати

За 2 големи пици (30 см) са нужни:

1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
250 г тофу
2 зелени чушки
10-на зелени маслини без костилка (мариновани)
2 глави червен лук
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене
1 голям домат
сух риган за поръсване


Тофуто се нарязва на тънки ивички (32 броя), чушките – на лентички, маслините – на кръгчета. Ако е безсолно, тофуто може да се посоли леко. А когато чушките не са в сезона си, може да се ползват замразени от фризера (размразяват се предварително и се подсушават).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета (може и на полумесеци). Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Доматът се срязва на две и всяка половина се нарязва на тънки филийки (16 броя).

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре радиално и симетрично се подреждат ивичките тофу, върху него – чушките, маслините и лукът и най-отгоре се разпределят доматите. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно.

При сервиране се поръсват с малко хранителна мая – идеален заместител на вкуса и аромата на пармезана. Може да се полее и със струйчица зехтин (ако този в лука не ви е достатъчен).

Пицата е великолепна! Тестото както винаги е чудесно – тънко, пухкаво и добре изпечено. Отгоре пък – богатство от цветове, вкусове и аромати. Просто прелест!

Домати с босилково песто

Босилковото песто за мен е деликатес – просто обожавам босилека и го слагам на какво ли не. Пестото е чудесна добавка към много ястия, но най-любима ми е комбинацията с домати. А когато се намесят една хрупкава зелена чушка и няколко маслинки, нещата стават съвършени. Е, и балсамовият оцет и ароматният зехтин имат заслуга…


1 розов домат
кръгчета зелена чушка
няколко лъжички босилково песто
няколко капки тъмен балсамов оцет
струйчица ароматен зехтин
маслинки
листа босилек за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния. Върху всеки резен се слагат кръгче чушка и по 1-2 ч.л. песто. Полива се с малко балсамов оцет и зехтин и се украсява с маслини и листа босилек. Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е изключително красива и божествено вкусна. Всяка хапка от нея е невероятна наслада за небцето и ме пренася някъде из небесните селения…

Коледен венец от картофена салата с моркови, кисели краставички и царевица

Тази салата е вариация на любимата някога руска салата, но без грах и естествено без колбас, яйца и майонеза. За сметка на това пък с компенсация – от царевица. Не по-малко вкусна е от традиционната руска салата, а ако се оформи на кръг, покрит със стръкчета копър и с няколко маслинки и кръгчета от морков отгоре, се получава прекрасен коледен венец с добър принос за веселото настроение на сътрапезниците. Този ефектен венец, идеята за който ми дойде от една прекрасна елхичка, може да намери място не само в коледното, но и в новогодишното меню. Така празничната трапеза се сдобива с чудесна украса, при това ядлива…


10 средни картофа (1 кг)
8 кисели краставички
4-5 моркова
1 ч.ч. царевица
зехтин
оцет или лимонов сок
сол на вкус

1 връзка копър
10-ина маслини
1 морков (тънък)


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много. Зеленчуците се нарязват на дребни кубчета. Добавя се царевицата, посолява се и се овкусява със зехтин и оцет (още по-добре с лимонов сок). Количеството на солта и оцета (лимона) е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата също е солена. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от големината им и от вкуса на хапващите.
Салатата се разбърква добре; ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на сосче, все едно е добавена и майонеза…

Салатата може да се поднесе и само така, но може и да се оформи на венец в подходяща чиния. В него се набождат плътно стръкчета копър, които да имитират елхови клонки, а отгоре се поставят маслинки и кръгчета от морков (може и суров) – те са „топките“ за украса на венеца.

Когато венецът се сервира на коледната (или новогодишната) трапеза, тя просто грейва; получава се чудесен празничен ефект – салатата е не само много вкусна, но и поднесена оригинално…