Aроматна френска супа с гъби и лук

Божествено ароматната комбинация от гъби, карамелизиран лук и кокосово мляко ми е отдавна позната – от любимата ми рецепта за спагети. Затова когато приготвих настоящата супа, още с първата лъжица осъзнах, че тя е като течен вариант на моя сос за паста. Всъщност оригиналът на супата е малко по-различен – и като продукти (не са само растителни), и като техники на приготвяне (лукът се запържва в мазнина). Но както обикновено, аз променям рецептите, които са ми харесали, спрямо моя начин на хранене и готвене. Така се появи и кокосовото мляко в края (на мястото на задължителната за френската кухня сметана)… И гарантирам, че дори и приготвена с вода (при липса на бульон) супата е прекрасна!


3 глави лук
300 г гъби (печурки)
½ ч.ч. бяло вино
5-6 колонки прясна (или замразена) мащерка
щипка пипер меланж
1 дафинов лист
3 скилидки чесън
1 л зеленчуков бульон (или вряща вода)
2½ ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. (240 г) кокосово мляко (от консерва)


Лукът се нарязва на полумесеци, гъбите и чесъна – на филийки. Лукът се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавя се малко водичка и се задушава, докато се карамелизира. Налива се виното и се изчаква да поизври. Слагат се мащерката, черният пипер, дафиновият лист, чесънът и гъбите и се разбърква. Когато гъбите се слегнат, се налива бульонът, посолява се и супата се оставя да поври около 15 мин. Тогава се добавя кокосовото мляко и котлонът се изключва. При сервиране може да се поръси с наситнен магданоз или нещо друго зеленко – за цвят и свежест.

Супата е просто невероятна – божествено вкусна и ароматна. Комбинацията от карамелизиран лук, гъби и кокосово мляко е умопомрачителна, а виното и подправките допълват съвършенството. Супичката може да се сервира с всякакъв хубав хляб, но аз прибавих към нея любимата фарината – изкусително тъничка и апетитна.

Просо с кладница

Просото все още е рядък гост на нашата трапеза, макар че винаги съм искала да го включваме по-често в менюто си. Затова след като го ползвах за плънка на едни гигантски гъби, реших да си измисля и друга рецепта с негово участие. Понеже пълнените кралски печурки станаха чудесни, реших пак да заложа на гъби, но този път – любимата кладница. Само че сега исках ястието да е максимално простичко – с минимум продукти и време за приготвяне. Резултатът обаче се оказа съвсем безцветен и не особено съблазнителен на вид, затова, докато просото беше още горещо, добавих един настърган морков – това му беше напълно достатъчно, за да не хруска на сурово. А когато всичко поизстина малко, няколко листа спанак на лентички добавиха още цвят и придадоха още по-добра визия на ястието. Вместо спанак може да се ползва всякаква друга зеления или пък шепа грах. Може да се сложи и нарязана на съвсем тънки лентички сурова чушка (червена, но защо не и зелена) заедно с моркова – и на нея ще ѝ бъде достатъчно само да се разбърка с горещото просо.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
1 глава лук
1 скилидка чесън
2 щипки мащерка
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков
няколко листа спанак


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се просото, водата, наситнената скилидка чесън, мащерката и солта и когато течността заври, котлонът се намалява. Готви се докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути.
През това време тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло, гъбите се накъсват на ленти по дължина и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде, спанакът се нарязва на тънки лентички.
Когато просото е готово, към него се добавят гъбите и морковът и се разбърква. Оставя се да поизстине малко и се прибавя и спанакът.

Ястието е простичко и лесно, но вкусно и полезно. Сготвено е по щадящ продуктите начин, с минимално количество мазнина (по-скоро за допълнителен аромат на гъбите). И е доста приятен начин да вмъкнем един толкова пренебрегван продукт като просото в менюто си.

Студена напитка от мащерка

До неотдавна мащерката вкъщи имаше само две приложения – за горещ лековит чай през зимата или за ароматна подправка за някои ястия. Докато по аналогия с останалите студени напитки, които приготвям през пролетта и лятото от какво ли не, ми хрумна да направя същото с от нея. И така, след напитките от маточина, мента, лавандула, маслодайни рози, бъз, глухарчета и липов цвят се появи и тази. И подобно на всички останали е изключително приятна – свежа и ароматна. Със сигурност – и полезна.

За една кана са нужни:


2 шепи мащерка
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон (на вкус)


Мащерката се слага в каната (без да се препълва и натъпква) и се залива със студена вода. Намачква се с дървена бъркалка и се оставя да престои поне едно денонощие. През това време може да се разбърка и намачка още няколко пъти.

На другия ден накиснатите цветове се изстискват и получената течност се прецежда. Подслажда се с мед (или друго по желание) и се добавя лимонов сок на вкус. Може да се разреди с още вода, ако ароматът е много силен – така се получава и по-голямо крайно количество, поне 2 литра. Готовата напитка се съхранява в хладилника.

Подобно на всички останали студени напитки от различни цветя и билки, които са на почит вкъщи, и тази е чудесна – ароматна и освежаваща. Уханието ѝ е по-леко и по-приятно от това на горещия чай от мащерка, а не се съмнявам, че е пак толкова полезна. А след добавянето на лимоновия сок придоби по-различен цвят от очакваното (останалите напитки са в жълтата гама) – стана прелестно нежнорозова…

Пълнени кралски печурки с просо

Доскоро познанството ми с просото беше само онлайн – срещала съм разни рецепти с негово участие и съм чела колко е полезно, но все не стигах до среща на живо с него, въпреки че открай време му се каня. След като обаче неотдавна си купих едно пакетче с тези дребни бледожълти зрънца, започнах да се оглеждам и за рецепта, която да ми хареса. Така си набелязах едни пълнени гъби портобело с просо и разни зеленчуци, но при първото им приготвяне… замених просото с амарант. Гъбките естествено станаха чудесни и реших да ги повторя вече с плънка от просо. Е, този път не разполагах с портобело, така че използвах едри кралски (кафяви) печурки. И резултатът отново е блестящ!


½ ч.ч. (100 г) просо
1 ч.ч. (240 г) вода
½ ч.л. сол
7 едри кралски печурки (опаковка от 500 г)
1 глава лук
1 морков
щипка мащерка


Просото се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява във вряща вода с ¼ ч.л. сол – докато поеме всичката течност.
Гъбите (пънчетата се махат) се посоляват леко и се пекат за 10-ина мин. на 200 градуса на долен и горен реотан.
Лукът и пънчетата се нарязват на ситно, морковът се настъргва на ренде.
Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковът, пънчетата, мащерката и останалата ¼ ч.л. сол и зеленчуците се готвят 1-2 мин. (докато спадне обемът им). Прибавя се просото и се разбърква. С получената плънка се пълнят гъбите (малко от нея ми остана) и се запичат за още 15 мин. При сервиране всяка гъба може да се освежи с листенце магданоз или нещо друго зелено за цветен акцент.

Гъбите са великолепни – кралските печурки безусловно заслужават името си, а и плънката в тях е разкошна. Просото наистина е много вкусно и съвсем незаслужено е толкова непопулярен и рядко използван продукт. Със сигурност скоро ще има и други опити с него!

Картофи с гъби и моркови на фурна

Печените картофки често присъстват на нашата трапеза – те са вкусни и здравословни. По-често са сами в тавата, но понякога компания им правят и други зеленчуци – грах и моркови, тиквички, лук, зелен фасул… Този път обаче освен морковите към тях се присъединиха и няколко гъбки печурки. Само не питайте какви са количествата на зеленчуците – карайте на око и на вкус!


няколко картофа
2-3 моркова
няколко печурки
1-2 щипки мащерка
1-2 щипки джоджен
1 ч.л. сол (на вкус)
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на дебели резени, морковите – на кръгчета под ъгъл, гъбите – на четвъртинки или шестинки (зависи от големината им) и всичко се слага в тавата. Поръсва се с мащерка, джоджен и сол на вкус и се разбърква. Зеленчуците се пекат 30-35 мин. на 200 градуса на горен и долен реотан – до омекване на картофите.

Ястието е съвсем простичко, приготвя се много лесно и бързо, а е забележително вкусно и ароматно. Гъбите и картофите си подхождат много, а морковите внасят цвят и свежест във всяка порция.

Гратен от броколи и картофи

Идеята за подобен гратен ми се въртеше доста отдавна, но все не се наканвах да го приготвя. Всъщност не бях измислила с какво да заменя сиренето и яйцата в обичайната рецепта. Дежурният заместител в такива случаи е тофуто, но някак си не го виждах просто нарязано на кубчета в тавата… Докато наскоро не ми хрумна идеята да го блендирам с малко вода, за да стане нещо като сосче. А то взе, че се получи чудесен резултат! Тофуто, което ползвам, е в саламура и е солено и приятно кисело на вкус.


1 глава (500 г) броколи
5-6 картофа (800 г)
200 г тофу
200 г вода от варенето на картофите
2-3 щипки джоджен
10-ина клонки мащерка
1 ч.л. сол
2 филии хляб


Картофите се обелват, нарязват се на средни кубчета и се сваряват на пара за 15-20 мин. (не до пълно омекване, после ще се пекат). Броколите се нарязват на дребни розички, кочанът се обелва и се нарязва на кубчета.
Тофуто се блендира с водата от варенето на картофите. Филиите се смилат на трохи в чопър.
Броколите и картофите се слагат в тавичка, добавят се джодженът, мащерката и солта и се разбърква. Всичко се полива със соса от тофу и се поръсва с трохите. Гратенът се пече около 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто.

Гратенът се получи очаквано добър – вкусен и ароматен. Сосът от тофу се оказа чудесна находка (след изпичане поразително прилича на смес от сирене и яйца) – придава много приятен кисело-солен вкус и аромат на ястието и даже съжалих, че не направих двойно количество от него. Зеленчуците също са прекрасни, а коричката от запечени трохи е изкусително хрупкава.

Пълнени гъби портобело с амарант

Нямам богат опит с амаранта – първата ми и единствена среща с него беше преди няколко години, когато го ползвах като плънка на издълбани тиквички. Ястието беше вкусно, но самият амарант имаше малко странен мирис – може би на нещо непознато дотогава. Оттогава все се каня да му дам втори шанс, но шансът все бягаше от него… Докато наскоро вниманието ми не привлече една рецепта за пълнени гъби портобело – в техните гугли имаше просо, но за мен това беше сгоден случай да се върна към позабравения вече амарант. И каква изненада! Оказа се, че тази суперхрана на древните ацтеки сега има много познат вкус и аромат и поразително ми напомня на друга ценна култура от онзи край на света – киноата, само дето е доста по-дребничък от нея. Как не съм установила тази прилика още първия път ли? Ами просто тогава не бях опитвала и киноа… В крайна сметка плънката стана много вкусна и гъбите бяха великолепни, така че със сигурност няма да чакам още няколко години, за да посегна пак към буркана с амаранта…


½ ч.ч. (100 г) амарант
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сол
5 гъби портобело (опаковка от 400 г)
1 малка глава лук
1 малък морков
1 чушка
5-6 клонки мащерка
2-3 дребни доматчета (или 1 среден)


Амарантът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре (ползва се ситна цедка, защото е много дребен) и се слага във вряща вода с ¼ ч.л. сол да се вари. Когато водата много намалее, котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него, докато амарантът поеме всичката течност. Ако е необходимо, се разбърква периодично, за да не загаря.
Гъбите (пънчетата се махат) се посоляват леко и се пекат за 12-15 мин. на 200 градуса на долен и горен реотан.
Лукът, чушката и пънчетата на гъбите се нарязват на ситно, морковът се настъргва на ренде. Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковът, чушката, пънчетата, мащерката и останалата ¼ ч.л. сол и зеленчуците се готвят 1-2 мин. (докато спадне обемът им). Прибавя се амарантът и се разбърква. С получената плънка се пълнят гъбите (малко от нея ми остана) и отгоре се нареждат резенчета домат. Гъбите се запичат за още 15 мин.

Гъбите са чудесни – самите те са много вкусни, а и плънката в тях е прекрасна. Амарантът ме спечели безрезервно и занапред по-често ще намира място в менюто ни. Доматите отгоре съвсем не са задължителни – и без тях ястието е разкошно, но определено внасят цвят и настроение в иначе малко неприветливата външност на пълнените гиганти и им придават по-завършен вид.

През пролетта плънката може да се приготви с пресен лук и чесън – тогава технологията малко се променя. Първо се сварява амарантът (към него добавих и 1 с.л. домашна вегета), тенджерата се сваля от котлона и се добавят нарязани на ситно 3-4 стръка лук и 1 стрък чесън, както и настърганият морков. Сместа се разбърква и се разпределя върху вече запечените портобело. Напълнените гъби дори може да не се пекат повече – плънката е чудесна и така; аз обаче ги върнах в горещата изключена фурна за няколко минути, за да не хрускат прекалено лукът и чесънът.

Пролетният вариант на пълнените гъби портобело не само е изключително вкусен, а е и по-цветен и приятен за окото от предишния (благодарение и на домашната вегета).

Кладница с жасминов ориз

Гъби с ориз – класическо ястие, което звучи дори малко скучно и изтъркано, и все пак е достатъчно вкусно. Но когато оризът е жасминов, а гъбите – кладница, нещата минават на друго ниво. И двата компонента са изключително вкусни и невероятно ароматни сами по себе си и затова ястието с тях става феноменално. Подобно великолепно нещо е ризотото (отново с кладница), но приготвянето му е малко по-връткаво. Докато настоящата рецепта е съвсем простичка и лесна за приготвяне, при това – по изключително здравословен и щадящ начин.


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест жасминов ориз
1½ ч.ч. вода
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло (10 г)
2 скилидки чесън
струйка соев сос
щипка мащерка
½ ч.л. сол
черен пипер на вкус

1 морков
50 г грах
2-3 пера пресен лук


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се слага във вряща вода със сол – вари се, докато я поеме.
Гъбите се накъсват по дължина на ивички, като по-дългите парченца се срязват на две. Морковът се нарязва на тънки пръчици (на дребното ренде Бьорнер), зелените пера лук – на ситно.
Гъбите се запържват за 2-3 мин. в малко кокосово масло на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят наситненият чесън и соевият сос. Разбърква се и се добавят морковите. Оставят се да се задушават под капак още 7-8 мин. (ако кладницата се готви дълго, става жилава). Подправя се със сол и черен пипер на вкус и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Добавят се грахът, свареният ориз и зеленият лук, разбърква се добре и ястието се оставя на изключен котлон, за да омекне леко грахът и да се смесят вкусовете.
При сервиране се поръсва с хранителна мая и соев сос.

Колкото и да е обикновено, ястието е възхитително вкусно. А какъв аромат само се носи от него! И кладницата, и жасминовият ориз са божествени, но не се отличават с особено примамлив външен вид – заслугата за последното е на морковите и граха, които добавят много свежест и са прекрасен цветен акцент във всяка порция.

Пастет от морковено-цвеклов пулп

Търсейки други начини да оползотворя сухия остатък от сока от моркови и цвекло, ми хрумна нова идея. Оказа се, че освен в кюфтета и тестени пръчици пулпът може да се превъплъти и в… пастет! И то какъв само! Получи се изненадващо добър – с превъзходен сладко-кисел вкус и разкошен аромат. Текстурата му също е забележителна – невероятно гладък и фин е, учудващо лек и приятен. Обикновено за разни сосове и пастети ползвам сусамов тахан, но този път сякаш някой свише ме бутна да посегна към буркана със слънчогледовия. И установих, че той е блестяща компания за морковено-цвекловата смес – придава ѝ върховен аромат и прави пастета пухкав и кремест, без да става мазен и тежък. Трябва да се отбележи и чудесният баланс между сладко (от кореноплодните) и кисело (от лимоновия сок) – самото съвършенство!
Количеството на продуктите може да варира според наличностите (по-конкретно на пулпа) и вкуса на всеки.


400 г пулп от моркови и цвекло (от 10 моркова и ½ голяма глава цвекло)
200 г вода
10-ина клонки мащерка
½ ч.л. сол
сокът от 1 среден лимон (на вкус)
3 с.л. (60 г) слънчогледов тахан
1-2 скилидки чесън


Пулпът се слага в тенджера заедно с водата, мащерката и солта. Вари се (по-скоро се задушава, защото водата веднага се поема от пулпа) 10-ина мин. – докато омекне, като се разбърква, за да не загори.
Като изстине, клонките мащерка се изваждат, пулпът се прехвърля в блендер, добавят се лимоновият сок, таханът и чесънът и всичко се блендира до гладка смес.

Получава се феноменален пастет – много лек, кремест и фин, разкошен на вкус и аромат. С прекрасно съчетание на сладко и кисело в едно и идеална гъстота – какво повече да желае човек… И как да не е безкрайно щастлив, че е открил такова бижу…

Есенен ориз с листа от пащърнак

Оризът със зелении е обичано и често приготвяно ястие в българската кухня, но май основно с пролетна суровина – коприва, киселец, лапад. Аз лично добавям и по-непопулярните живовляк, червена мъртва коприва и врабчови чревца или казано иначе – каквото открия по двора. Но съвсем спокойно това простичко и полезно ястие може да се приготви и с някои от даровете на есента. Такова богатство се оказа реколтата ни от пащърнак, който тази година посадих за първи път – повечето от корените бяха съвсем дребни (бейби пащърнак 😉), но за сметка на това листната маса беше в изобилие. И как да не му стане жал на човек да изхвърли тази прекрасна ароматна и свежа зеленина, особено когато всичко е отгледано екологично чисто! А стръковете наистина ухаят чудесно!

Тогава ми хрумна да запазя поне част от тях – щом като в употреба влизат листата на цвеклото и морковите например, защо да не се използват и тези на пащърнака? И понеже ми се сториха малко по-груби, реших, че няма да са подходящи за салата – така остана възможността да бъдат сготвени. Можеше да е с елда, булгур, киноа или нещо друго, но аз заложих на обичайното – пълнозърнест ориз…

1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма връзка листа от пащърнак
1 глава лук

1 морков
10-ина стръка прясна чубрица
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
10-ина листа босилек
2 ч.л. сол
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се добавя към лука. Налива се малко водичка, посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават 15-ина минути, докато се слегнат и омекнат приятно. Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е с малко странен (в смисъл на непознат досега) вкус – листата от пащърнак нямат аромата на копривата или другите пролетни зелении. Но е достатъчно добро, за да бъде похапнато с апетит и голяма радост, че и зелената част на любимия пащърнак може да бъде оползотворена. Пък и тук е ролята на зелените подправки – те дават прекрасен аромат на манджицата. А ако се пропусне финалното добавяне на зехтин, тя става по-здравословна, но не и по-малко вкусна…

Постен гювеч

Свързвам гювеча с летните празници при баба, когато се събирахме всички и тя ни гощаваше сладко-сладко с това традиционно нашенско ястие. Спомням си с умиление онези отдавна отминали времена и винаги, когато намисля и аз да сготвя гювеч, те изплуват в съзнанието ми… Е, тогава той не беше постен, но и без месо пак е толкова вкусен. За съжаление не помня как точно го приготвяше баба, май първо запържваше продуктите (или поне някои от тях) и след това ги слагаше на редове в гювеча. При мен обаче не само, че ястието е постно, но и няма такива предварителни запръжки. Даже още повече – мазнината добавям накрая, след приключване на термичната обработка. Едно обаче съм запомнила – доматите се слагат към края на печенето, след като картофите вече са омекнали, защото иначе киселината ги стяга и не могат да станат вкусни и пръхкави.
Постарах се да повторя точно зеленчуците, които слагаше баба в нейния чуден гювеч (моркови май нямаше, те са от мен, както и чубрицата и мащерката):


7-8 картофа (около 1 кг или малко повече)
2 моркова
2 средни глави лук
1 патладжан
2 червени чушки
1 зелена чушка
2 стиски зелен фасул
1 шепа бамя
4 домата (месести)
няколко клонки чубрица
няколко клонки мащерка
6 ч.л. сол
½ ч.ч. вода
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри резени, морковите – на дебели кръгчета под ъгъл, лукът – на полумесеци, патладжанът – на едри кубчета, чушките – на широки ленти, зеленият фасул – на парчета по 4-5 см, бамята остава цяла. Всички зеленчуци, чубрицата и мащерката се слагат в гювеч (в горния ред). Посоляват се на вкус и се налива водата. Гювечът се слага в студена или леко затоплена фурна и се пече около час-час и 10 мин. на 200 градуса. Когато картофите омекнат (след 40-45 мин.), се добавят доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се допича още известно време, като може да се остави без капак, за да се изпари излишната течност. Защото както се твърди по всички рецепти, гювечът трябва да остане само на мазнинка. Моята мазнинка обаче добавям след изпичането, за да не претърпява шарланът термична обработка. А за още по-здравословен резултат спокойно може и да се пропусне – ястието не губи нищо от вкусовите си качества.

Сервира се, като се сипва от всички видове зеленчуци, а порциите се поръсват с наситнен магданоз (баба слагаше магданоза в гювеча заедно с доматите, но аз не искам той да се готви, а да си остане пресен).

Гювечът е прекрасен – освен че ме връща назад в едно много щастливо време, е изключително вкусен и доставя наслада на сетивата и в настоящето. Много е богат, пъстър и цветен и съвсем не е за подценяване, че е сготвен здравословно, макар и нетрадиционно…

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?