Сос „Ромеско“

Рецептата за този сос видях в „Бон апети“. Родината му е Испания и по-точно областта Каталуня. Заинтригува ме и нямаше как да не го пробвам, но с някои промени от представеното от Лора и Стоян. Получи се вкусен и пикантен резултат, макар и не толкова екзотичен, колкото очаквах. Оказа се, че донякъде напомня на нашенския айвар, въпреки че в айвара няма домати, а патладжани. И все пак сосът си заслужава да се приготви, защото става лесно и сравнително бързо, тъй като всички зеленчуци се пекат във фурната.


4 червени чушки
2 домата (месести)
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 филия хляб (пълнозърнест)
40 г (¼ ч.ч.) сурови бадеми
50 г зехтин екстра върджин
2 с.л. ябълков оцет
1 ч.л. пушен червен пипер
щипка чили на прах
няколко листа мента
1½ ч.л. сол
щипка черен пипер


Чушките се избушват, доматите се нарязват на четвъртинки, лукът (без да се бели) – на шестинки и всичко се подрежда в тава – добре е да е върху хартия за печене, за да не загарят соковете по тавата. Зеленчуците се слагат в загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор, като след 7-8 мин. се добавят и скилидките чесън (необелени). Пекат се общо около 25 мин.

Когато са готови, чушките се слагат в тенджера да се задушат и се обелват, лукът и чесънът също. Филията са препича на тостер и се оставя да изстине. Всички продукти се слагат едновременно в чопър или блендер и се смилат на гладко пюре.

Сосът е много приятен и апетитен. Подхожда на различни зеленчуци, много добре се връзва също и с хлебчета или крекери. Идва сякаш малко по-гъст от стандартното разбиране за сос, но какво от това…

Разядка от патладжани, чушки и нахут

Бях си наумила да приготвя нещо с печени патладжани и заумувах какво да бъде то – чуденето ми се въртеше около любимите кьопоолу, айвар или баба гануш, но нито едно от трите не ми беше на сърце (и на небце) в момента… А и един нахут бях накиснала – дали да не бъде хумус с патладжани? Но и тази идея не ме задоволи… Тогава се сетих, че преди време бях гледала в „Бон апети“ една по-различна разядка и още тогава ѝ се заканих да я пробвам – беше нещо подобно на хумус с патладжани, но и с участието на печени чушки. Иначе казано – комбинация от вкуснотиите, измежду които не можех да си избера. И така, изнамерих рецептата и запретнах ръкави. И с един куршум уцелих всичките зайци!

2 печени патладжана (400 г обелени)

2 печени червени чушки (150 г обелени)

300 г сварен и отцеден нахут

50-60 г студенопресован зехтин

4-5 скилидки чесън

2 ч.л. кимион на зърна

сокът от 1 лимон (+ пулпа)

50 г орехи

няколко стръка магданоз

1 стрък мента

2 ч.л. сол (на вкус)

щипка черен пипер (на вкус)

Кимионът се запича на сух тиган и се счуква в хаванче.

В блендер се смилат патладжаните, нахутът, зехтинът, чесънът, кимионът, лимоновият сок и солта. Орехите се накълцват с нож; чушките, магданозът и ментата се нарязват на ситно и заедно с черния пипер се добавят към пасираната смес. Разбърква се и се сервира с препечени филийки, като отгоре се поръсва с още магданоз и мента.

Разядката стана чудесна! Много вкусна, с богатство от аромати и текстури. Голямата изненада за мен беше ментата – оказа се чудесно попадение. Винаги съм твърдяла, че не обичам ментови неща (бонбони, сладоледи и прочие), но тук останах очарована от присъствието ѝ – придаде невероятна свежест и необичаен аромат на пастета. Оттук нататък ще ревизирам отношението си към нея! Подобно нещо мога да кажа и за печения кимион – обикновено слагам суров смлян на различните видове хумус, но запеченият внесе по-различен и по-интересен нюанс. А дребните парченца орехи те карат да се размажеш от удоволствие, като си хруснеш от тях (аз умишлено ги оставих сурови, тези на „Бон апети“ бяха печени).

Студена напитка от мента, маточина и лавандула

Откакто комбинирах ментата и маточината в едно, вече това е дежурната ни напитка за лятото. Даже нещо повече – миналата година експериментите продължиха и в каната при ароматните билки се озова и… прелестната лавандула! Нежна, уханна, успокояваща…

Ароматът ѝ чудесно се връзва с този на ментата и маточината и просто допълва съвършенството на студената напитка… Но понеже е доста силен и леко натрапчив, не трябва да се прекалява с количеството на нежнолилавите цветове, макар че в крайна сметка всичко е въпрос на вкус. А и винаги готовата напитка може да се разреди с още вода, ако се окаже, че е по-миризлива, отколкото може да понесе човек. Съотношението на маточината и ментата е по желание, но при мен превес има маточината. Приготвянето на напитката е ясно – накисване на билките в хубава (изворна) студена вода за едно денонощие най-добре в стъклен или глинен (порцеланов) съд.


букетче маточина
няколко стръка мента
10-15 стръка лавандула
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон


Билките се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. Ако времето е горещо, е добре каната да се сложи в хладилника, за да не се вкисне течността.

На другия ден накиснатите билки се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед или друг предпочитан подсладител на вкус. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснати билки накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е невероятна – очарователно разхлаждаща и успокояваща! Няма някой, който да я е опитал и да не е пожелал поне още една чаша! А какъв по-добър комплимент от това – гостът да поиска допълнително, особено ако преди това е гледал малко скептично на идеята за студена напитка от билки вместо топъл чай! Изключително е ароматна и освежаваща и наистина действа пристрастяващо – чашата не успява да се види празна…

Студена напитка от мента и маточина

Преди няколко години ми хрумна идеята, че от ароматните зелени билки освен горещ чай може да се направи и студена напитка, изключително подходяща за лятото. Всичко започна с уханната маточина – от нея се получава уникално ароматно и освежаващо питие. На следващата година опитите продължиха с мента – и тя е изключително подходяща за целта. Постепенно чистите напитки само от маточина или само от мента отстъпиха място на комбинирана – вероятно няма да има изненадани, че резултатът отново е великолепен! Съотношението на маточината и ментата е по желание и на вкус, но при мен преобладава маточината, защото ментата има по-силен аромат. Начинът на приготвяне не се е променил – нужна е стъклена кана или порцеланов (глинен) съд и хубава вода за накисването на билките и после едно денонощие чакане…


букетче маточина
няколко стръка мента
студена вода
мед на вкус
сокът на 1 лимон (или половин – на вкус)


Билките се слагат в каната (без да се препълва и натъпква) и се заливат със студена вода. Намачкват се с дървена бъркалка и се оставят да престоят поне едно денонощие. През това време може да се разбъркат и намачкат още няколко пъти. Ако времето е горещо, е добре каната да се сложи в хладилника, за да не се вкисне течността. На другия ден накиснатите билки се изстискват и получената течност се прецежда. Добавя се лимоновият сок и се подслажда с мед или друг предпочитан подсладител на вкус. Разрежда се с още вода – от 1-литрова кана с накиснати билки накрая се получават 2 л готово питие. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация.

Напитката е божествена – изключително свежа и ароматна. Няма по-приятно нещо в горещ летен ден от запотена чаша с подобно освежаващо питие… Може да се пийва просто така, за разхлаждане или утоляване на жаждата, но е много приятна компания и на домашен сладкиш с вишни… Мммм… За съжаление докато траеше фотосесията, стръкчетата маточина за украса малко клюмнаха от горещината…

Студена напитка от мента

Освен от свежата и уханна маточина студена напитка може да се направи и от ароматната и успокояваща мента. Технологията е същата като при маточината – прави се студен воден извлек, който после се подслажда на вкус.

За напитката може да се ползват всякакви видове мента – дълголистна (може би най-разпространената), бласкун (или още блатна мента – на снимката горе), култивирана или дива. Подходящи са както листата, т.е. преди цъфтежа, така и цветовете. И в двата случая се получава чудесна освежаваща и разхлаждаща напитка, просто има известна разлика в аромата. Така че всичко, което трябва да направим, е да си наберем едно букетче мента и да приготвим подходящ съд за накисването – за предпочитане стъклен или порцеланов.


букетче мента
студена вода
мед на вкус


Ментата се слага в каната (без да се препълва и натъпква) и се залива със студена вода. Намачква се с дървена бъркалка и се оставя да престои поне едно денонощие. През това време може да се разбърка и намачка още няколко пъти. Ако времето е горещо, е добре да се сложи в хладилника, за да не се вкисне.

На другия ден накиснатата билка се изстисква и получената течност се прецежда и се подслажда с мед или друг предпочитан подсладител на вкус. Ако е много силна (миризлива), се разрежда с вода. Напитката се съхранява в хладилника до момента на консумация. По желание може да се добави и лимонов сок на вкус – той придава допълнителна свежест и очарование.