Постна мусака (със соева кайма)

Първият ми опит за постна мусака беше преди няколко години, като вместо кайма ползвах леща. Но съществува и друг, още по-близък неин заместител – соевите гранули. В наши дни за тях (изобщо за соята като продукт) се срещат какви ли не мнения и коментари и не ги бях ползвала от едно отда-а-авна минало време, когато за първи път се появиха на нашия пазар. Тогава се приемаха като здравословна алтернатива на каймата и бяха станали доста популярни. Днес обаче всеки е професор и разбира от всичко и масово соята, както и продуктите от нея, се анатемосват. Но съществува и друга страна по темата – че това е целенасочено очерняне, продиктувано от интереси на високо ниво, и всъщност соята не е вредна и опасна (стига да не е ГМО). И затова след толкова дълго избягване на т.нар. соева кайма се престраших да я използвам отново. За да я овкуся по-добре, добавих подправки и сол още като я залях с гореща вода, която пък се оказа, че трябва да е наполовина от посоченото на пакета (според препоръките на производителя гранулите се накисват във вода в съотношение 1:2, но това е прекалено много).


2 ч.ч. (140 г) соева кайма
2 ч.ч. (480 г) гореща вода
1 глава лук
1-2 моркова
около 1 кг картофи
3 с.л. доматено пюре
2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. кимион
щипка пипер меланж
щипка чубрица
струйка зехтин (или шарлан)
3½ ч.л. сол (на вкус)

заливка:
1 ч.ч. (100 г) нахутено брашно
1 ч.ч. (240 мл) вода
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене


Първо се приготвя сместа за заливката – поне 2 часа предварително. Нахутеното брашно се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавя се зехтинът и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Соевата кайма се залива с гореща вода, добавят се кимионът, шареният пипер, чубрицата и 1½ ч.л. сол и се оставя да набъбне. Лукът и морковът се нарязват на ситно, картофите – на кубчета.

Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите, соята, червеният пипер и доматеното пюре и се бърка още малко. Прибавят се картофите, слага се още малко сол (2 ч.л.) и всичко се разбърква добре. Сместа се прехвърля в тавичка (около 20х30 см), налива се чаша вода (240-250 г) и се пече 40-45 мин. на 180 градуса – до омекване на картофите и изпаряване на излишната течност. Изважда се от фурната, полива се със струйка зехтин и отгоре се излива нахутената смес. Мусаката се допича само на горен реотан (грил) до зачервяване.

Мусаката е много вкусна и изключително успешна алтернатива на традиционната рецепта, дори и месоядните я харесаха. Съотношението на картофите и соевите гранули е добро, подправките са си на мястото. Заливката също е чудесна имитация на оригиналната. Така че ако не се страхувате от соята като продукт, запрятайте ръкави! 😉

Запеканка от тиквички

Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.

Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.

Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).

Постна мусака (с леща)

Едва ли има вегетарианец или изцяло растителнояден, на когото да не липсва традиционната нашенска мусака. Много добра алтернатива на оригинала е вариантът със соева кайма и през годините съм се възползвала от него. Но напоследък се появяват доста противоречиви данни за соята като цяло и за продуктите, направени от нея, включително и споменатите вече соеви гранули. Оказа се обаче, че има и други възможности – прекрасен заместител на каймата е… лещата! И на цвят, и като консистенция, дори и на вкус тя е чудесен имитатор! Стигнах до това откритие, след като миналата година попаднах на една чудесна рецепта – леща с картофи по македонски. Наистина ястието поразително напомня мусака! Затова реших да експериментирам с рецептата, като за да се доближа максимално до желания резултат, малко увеличих количеството на картофите. И нещата се получиха идеално! Остана да измисля само каква да бъде заливката (без яйца и мляко естествено) – че как мусака без заливка? След известно ровичкане из любимата вегетарианска група във Фейсбук се спрях на нахутеното брашно. Въпреки че вече имам известен опит с разни форми на фарината и знам, че особено тази на тиган досущ прилича на омлет, до последно имах притеснения какво ли ще се получи… Оказа се, че притесненията ми са били напразни и заливката беше попадение в десетката, просто фантастична! Абсолютна имитация на традиционната заливка с яйца! А какъв вкус и аромат само! Ммм… И тези препечени крайчета… Ммм…


250 г леща
1 средна глава лук
1 голям морков
¼ глава (50 г) целина
около 1 кг картофи
1 домат (може и от консерва)
3 скилидки чесън
1-2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. кимион
щипка пипер меланж
няколко клонки мащерка (или чубрица)

струйка шарлан

4 ч.л. сол (на вкус)

заливка:
1 ч.ч. нахутено брашно
1 ч.ч. вода (240 мл)
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене


Лещата се накисва в студена вода от предната вечер.
На другия ден първо се приготвя сместа за заливката – поне 2 часа предварително. Нахутеното брашно се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавя се зехтинът и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Лещата се измива добре, слага се в тенджера, залива се със студена вода колкото да я покрие и се вари около 10 мин. (до полуготовност). Овкусява се с 1½ ч.л. сол.
Лукът, морковът и целината се нарязват на дребни кубчета и се задушават в струйка шарлан и малко вода. През това време доматът се обелва и се нарязва на ситно (през зимата естествено може да се ползва консерва), картофите се нарязват на дребни кубчета, чесънът – на ситно.
Когато зеленчуците омекнат леко, към тях се прибавят лещата (включително и водата, останала от варенето – тя не е много), чесънът, доматите, картофите и подправките. Слага се още малко сол (2-2½ ч.л.) и всичко се разбърква добре. Сместа се прехвърля в тавичка и се пече 40-45 мин. на 180 градуса – до омекване на картофите и изпаряване на излишната течност. Изважда се от фурната, полива се с малко шарлан – струйка направо от бутилката, и отгоре се излива нахутената смес. Мусаката се допича само на горен реотан (грил) до зачервяване.

Уникална мусака с феноменална заливка! Абсолютно копие на оригиналната рецепта! А ако сварената леща се намачка, преди да се добави към задушените зеленчуци, ще имитира кайма максимално!

Фарината с тиквички и лук

Фаринатата е изключително печиво – и заради своята простота, и заради вкуса и вида си. Освен изчистения „базов модел“ има и варианти с различни зеленчуци и други подправки (освен розмарина), така че е време за експерименти! Първата вариация по темата е с тиквичка в тестото и задушен лук като плънка отгоре. Резултатът отново си заслужава – вкусна и много ароматна фарината, която лекичко започва да се доближава до любимата на всички пица… Ако като плънка се добавят и други зеленчуци освен лука, приликата с пицата ще стане още по-осезателна, но това ще бъде някой нов вариант…

Долните продукти са за тава с диаметър 26 см:


1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. топла вода (240 мл)
1½ ч.л. сол
4-5 с.л. зехтин за готвене
стръкче розмарин
няколко листа босилек
1 малка тиквичка
1 глава червен лук


Брашното се пресява в купа, добавя се ½ ч.л. сол и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се 2 с.л. зехтин и нарязаният на ситно розмарин и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Лукът се нарязва на полумесеци и се слага в суха тенджера на средно силен котлон, като се разбърква непрекъснато, за да не залепне. Като се запече и замирише приятно, се добавя съвсем малко водичка, ½ ч.л. сол и струйка зехтин. Разбърква се и се оставя да се задушава 10-ина минути на слаб огън – докато омекне. Ако е останала вода, капакът се маха, за да се изпари излишното.
Тиквичката се настъргва на едрото ренде, посолява се с ½ ч.л. сол, разбърква се и се изстисква хубаво. Добавя се към нахутеното тесто заедно с нарязания босилек и се разбърква много добре.
Фурната се загрява на 230 градуса и вътре се слага тавата (добре е да е незалепваща) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко зехтин (1-2 с.л. – да се подмаже обилно) и се излива тестото. Пече се на горен и долен реотан 15 мин., след което отгоре се разпределя задушеният лук и се допича още 7-8 мин.

Получава се много вкусно печиво – с хрупкава тестена коричка и много ароматно от лука и зелените подправки. Прекрасно е!

Готовата фарината се нарязва на триъгълни парчета и се сервира топла.

Фарината на тиган с плънка от кладница, чушки и чери домати

Фаринатата е традиционно италианско печиво от нахутено брашно. Наричат го плосък хляб, но повече прилича на палачинка – и на вид, и като консистенция. По принцип се пече в тава на фурна и се получава изключително вкусно нещо – тънко и ароматно, с хрупкава коричка. Но съвсем спокойно сместа може да се изпече и на тиган – както се прави с истинските палачинки. Получената вкуснотия из нета е популярна и като омлет без яйца. Толкова много имена за едно нещо! Но какво! Заслужава си да се приготви, още повече че подлежи на много експерименти по отношение на плънката и подправките. Аз заложих на следните:


тесто:
1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. вода (240 мл)
½ ч.л. сол
2 с.л. зехтин (за готвене)
стръкче розмарин
щипка черен пипер
2 стръка пресен лук
зехтин за пърженето

плънка:
3 листа къдрава салата
150-200 г задушена кладница
1-2 зелени чушки
10-12 чери доматчета


Брашното се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се зехтинът, нарязаният на ситно розмарин и черният пипер, отново се разбърква и купата се покрива с найлоново фолио. Оставя се да престои поне 2 часа (по-добре и повече).
Когато тестото е готово, се добавя нарязаният на ситно лук и се разбърква.
В загрят тиган се сипва мъничко зехтин и част от тестото – да покрие дъното (като за дебела палачинка). Като се запече до златистокафяво, се обръща и от другата страна. Така се продължава и с останалото тесто. От горната доза излизат 3 палачинки в тиган с диаметър 20 см.
На едната половина на готовите палачинки се слага листо къдрава салата (или всякаква друга зеления), отгоре се разпределят няколко гъбки и кръгчета чушка и се завършва с разполовени чери доматчета. Останалата половина на палачинката се захлупва върху плънката и готово! Върху пълнежа може да се добави горчица или друг предпочитан сос, но задушената кладница си е достатъчно сочна и ароматна и аз пропуснах това.

Дали ще наречем получения полумесец фарината, палачинка или омлет, е без значение! Важното е, че е божествено вкусно!
Плънката подлежи на всякакви вариации и заменки, всичко е въпрос на вкус, желание и налични продукти. В тестото също могат да се правят промени с подправките, така всеки път ще се получава ново ястие.

Фарината

Фаринàта, сòка, торта ди чèчи или чечѝна е плосък хляб от нахутено брашно без набухватели, приличен по-скоро на палачинка. Родината ѝ е Генуа, а по-късно се разпространява по цялото крайбрежие на Лигурско море – от Ница до остров Елба, и днес е характерна за района храна. В различните части на този диапазон ястието се нарича по различен начин: в официалния италиански – farinata (от ит. farina – брашно, и означава ‘направен от брашно‘), по Лигурското крайбрежие и по-конкретно на генуезки диалект – fainâ (файна), в Сардиния – fainè (файне), в Тоскана – torta di ceci (от ит. сесi – нахут, т.е. ‘нахутен пай‘) или cecina (‘направен от нахут‘), а в Ница и по Лазурния бряг – socca. Тези многобройни наименования малко усложняват положението, но най-важното е, че въпросната нахутена палачинка се приготвя много лесно и е изключително вкусна. Просто се разбъркват брашното, вода и малко зехтин на рядко тесто, добавят се подправки и остава най-трудното – чакането, защото сместа трябва да престои поне 2 часа, за да набъбне брашното. Полученото тесто се пече в тава като голяма палачинка с дебелина няколко милиметра. Най-характерните подправки са розмарин, черен пипер и морска сол, но в някои райони розмарин не се слага. В други пък парче фарината се слага като плънка в малка фокача или между две филийки хляб. Обикновено се нарязва на триъгълни парчета и се хапва просто така, без да е гарнирана с каквото и да било отгоре. Но има и варианти с лук, артишок или херинга, а в нета има и доста рецепти с различни зеленчуци (тиквички например).
И така, за тава с диаметър 26 см са нужни:


1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. топла вода (240 мл)
½ ч.л. сол
3-4 с.л. зехтин
стръкче розмарин


Брашното се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се 2 с.л. зехтин и нарязаният на ситно розмарин, отново се разбърква и купата се покрива с найлоново фолио. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Фурната се загрява на 230 градуса и вътре се слага тавата (добре е да е незалепваща) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко зехтин (1-2 с.л. – да се подмаже обилно) и се излива тестото. Пече се на горен и долен реотан 20-ина мин., докато се зачерви; при мен за 17 мин. се изпече перфектно – получи се хубав загар отвън и мекичка и нежна вътрешност. Но при следващия опит пекох 20 мин. и се получи уникално печиво – с неустоима хрупкава коричка и отгоре, и отдолу и божествен вкус! Просто изчезна за отрицателно време!

Изпеченият хляб (или палачинка – на който както му харесва) се нарязва на триъгълни парчета и се сервира топъл. Отгоре се поръсва с морска сол и черен пипер (аз пропускам тази екстра).

Хлябът е великолепен, много е вкусен и ароматен, става с еднаква дебелина навсякъде (5-6 мм), без шупли и изкусително хрупкав. Идеален е за хапване и само така, но в комбинация с една салата (или туршия) е чудесен обяд или вечеря!