Постно мляко с ориз (кокосово)

Млякото с ориз никога не е било от най-любимите ми десерти – може би защото не се приготвяше кой знае колко често вкъщи в детството ми. Самата аз също съм го правила нищожен брой пъти в класическия му вариант (с краве мляко) преди години. Затова и не ми е липсвало особено, откакто животинските продукти излязоха от менюто ми. Но напоследък едно червейче се загнезди в мозъка ми – предизвикателството да направя този традиционен ориенталски десерт в постен вариант. А на мене само предизвикателства ми дай! Дето се казва – за това живея! 😇 Така се роди настоящата рецепта, която (колкото и нескромно да звучи) удари тавана! Трябваха ми два опита, за да напасна по-добре количествата на продуктите, но още първия път останах очарована от резултата. Всъщност точно това си представях, че ще се получи…

И така, за заместител на кравето мляко избрах кокосово (от консерва) – то е плътно и мазничко (търпи разреждане с вода) и, естествено, супер ароматно. Оризът е арборио – откакто неотдавна правих ризото с него, реших, че последните 100 г от пакета ще са за този десерт. И не сбърках – той направи текстурата на сутляша леко течна и креместа, точно каквато трябва да бъде (да отбележа, че не се мие!). А за технологията на приготвянето се доверих на детските си спомени – баба първо слагаше ориза да се посвари леко в малко водичка и чак тогава наливаше млякото в тенджерата. Оттам нататък действах като с ризотото – доливане на водата на части, след като се поеме предишната доза, и бъркане от време на време, за да се освободи нишестето от ориза и да се получи креместата текстура. От долните продукти излязоха 6 порции.

100 г ориз арборио

1 консерва (400 г) кокосово мляко

800 г вода

щипка сол

100 г нерафинирана захар

канела за поръсване

Оризът (без да се мие) се слага на котлона в тенджера с 200 г вода и солта да се вари. Когато почти я е поел, се добавят кокосовото мляко, още 200 г вода и захарта. Вари се без капак, като се разбърква от време на време. Когато оризът отново поеме течността, се долива останалата вода – на два пъти по 200 мл (след като е поета предишната доза). Вари се до готовност на ориза – за разлика от ризотото тук не се търси ефект алденте, даже на мен ми харесва да е добре сварен (да не кажа леко разварен). Трябва да се има предвид, че след като се разсипе по купичките и изстине, сутляшът се сгъстява и втвърдява, така че в края на варенето трябва да е по-течен. Ако има нужда, може да се долее още малко вода.

Готовият десерт се разпределя в подходящи купички или чашки и се оставя да изстине (ако имате търпение на го чакате 😉). Отгоре се поръсва с канела.

Първия път ползвах кокосово мляко от ДМ, но то е с много висок процент масленост (60%) и макар и прекрасен на вкус и аромат, десертът стана малко мазничък, което на мен не ми беше приятно. Втория път сложих консерва от Кауфланд (тя е със 17% масленост) и сутляшът стана идеален!

Десертът е фантастичен! Приятно сладичък, невероятно ароматен, с нежен дъх на кокос и прекрасна текстура – леко течен и кремест. Харесва ми в пъти повече от класическия вариант с краве мляко (поне доколкото си спомням вкуса му от преди доста години)… Даже и половинката ми, който си тачи традиционните рецепти, го оцени много високо! И току наобикаляше и проверяваше купичките на плота…

Постно ризото с кладница

Ризотото е емблематично италианско ястие, простичко и лесно за приготвяне, стига да се знаят някои тънкости. Защото това не е просто сварен ориз с гъби или зеленчуци, а сочно и креместо ястие, но не и чорбаво. Как се постига тази специфична текстура? Първо, трябва да се използва правилният сорт ориз (например арборио) – топчест и нишестен. Второ, за да се получи креместият ефект, по време на варенето течността се добавя на части при непрекъснато бъркане – така от движението на зрънцата ориз в тенджерата се освобождава нишестето. И още нещо много важно – за да се за запази въпросното нишесте за ястието, оризът не се мие преди варенето! Това е единственият компромис, който направих при приготвянето на ризотото, защото по правило винаги накисвам ориза (за останалите ястия) от предния ден. Но тук просто нямаше как… За сметка на това пък съвсем успешно избегнах задължителното в традиционните рецепти запържване – първо на лука, после и на ориза. Първо запекох лука на суха тенджера (прилагам тази техника в много други манджи), а след добавянето на зехтина и ориза само разбърках и веднага налях виното. Така няма никакво пържене, но това не попречи на ястието да стане невероятно вкусно! Последната тънкост е да се прецени колко течност да се сложи и кога оризът е готов. При мен 1 литър бульон стигна точно за 200 г ориз и когато беше поета и последната част от него, оризът беше добре сварен (без да е разварен и омекнал прекалено), а ястието – сочно и креместо. За варенето може да се ползва и просто вода, но е по-добре да се свари бульон (за по-богат вкус и аромат). Аз се колебах между две възможности – да сваря за 7-8 мин. гъбите и да ползвам гъбения бульон или да направя зеленчуков. В крайна сметка реших, че не искам гъбите да са като измити в ризотото (т.е. сварени), затова ги задуших в малко зехтин и се спрях на втория вариант на бульон. Всичко това е достатъчно за 4 порции.


200 г ориз арборио
1 глава лук
1 скилидка чесън
150 мл бяло вино
студенопресован зехтин
1 с.л. хранителна мая + още малко за поръсване при сервиране

300 г кладница
струйка зехтин
1 скилидка чесън
3-4 клонки мащерка
½ ч.л. сол

за бульона:
1 л вода
1 глава лук
1 морков
1 корен пащърнак (или стрък целина)
2 ч.л. сол


Първо се приготвя бульонът, като зеленчуците се нарязват на едро, заливат се със студена вода, добавя се солта и се варят 20-ина минути след завирането. Когато е готов, бульонът се прецежда, но се държи горещ.
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на ситно, мащерката и солта. Оставят се да се задушават под капак още 5-6 мин. Изваждат се в чиния и в същата тенджера (без да се мие) се сипват лукът и чесънът, нарязани на ситно. Запичат се на сухо няколко минути на среден огън – докато замиришат приятно и омекнат леко. Тогава се налива мъничко зехтин и се добавя оризът. Разбърква се за кратко и се налива виното. Когато оризът го поеме и почти не е останала течност в тенджерата, се налива малко от бульона – колкото да покрие ориза. Вари се при непрекъснато бъркане, докато почти всичкият бульон се поеме. Тогава се налива нова порция бульон и всичко се повтаря до свършването на течността и сваряването на ориза до почти готовност (не трябва да е разварен, а алденте). След добавянето на последния бульон, докато все още има течност в тенджерата, се изсипват гъбите и се разбърква. Ястието се доварява до получаване на креместа текстура – не трябва да е чорбаво, нито твърде сухо. Тогава се налива още малко зехтин и се разбърква. Накрая се овкусява с 1 с.л. хранителна мая. Ако не сте сигурни дали оризът е добре сготвен, може да се ориентирате по времето за варенето му – отнема 18 минути (толкова пише и на пакета).

В дълбока чиния се сипва ризото и се поръсва с хранителна мая, а малко див лук придава цвят и свежест на порцията.

Ризотото е божествено! Кладницата се оказа много добър избор (вместо обичайните печурки и/или манатарки по повечето рецепти) –  тя придава превъзходен аромат на ястието, а с хранителната мая (която замества пармезана от класическата рецепта) нещата достигат до съвършенството…

Ориз с пюре от карфиол

Преди няколко месеца си харесах една рецепта в сайта на „Бон апети“ – за ризото с карфиол. Но няколко детайла в нея не се връзват с моите разбирания за готвене и хранене, затова трябваше да променя малко нещата. Първо, трябваше да пропусна млечните продукти и пилешкия бульон в рецептата; другото, което не ми хареса, е, че карфиолът се вари до омекване – напълно е излишно според мен, да не кажа и неправилно; и на трето място не ми допада класическият начин на приготвяне на ризото с това първоначално запържване на лук и чесън в мазнина – не съм любителка на запръжките, в краен случай само задушавам лук в мазнина с малко водичка на слаб огън. Така че ми хрумна следната идея – да сваря ориза и после да го смеся с пюре, получено от пасиран задушен карфиол, на който вече съм голяма почитателка. Оризът избрах да е според оригиналната рецепта – арборио (дано някой не ме обвини в излишно разхищение, при положение че не приготвям типичното ризото). Но вярвам, че нещата ще се получат и с не толкова специален сорт. Що се отнася до граха – става еднакво вкусно и с него, и без него. Но с грах нещата са някак по-красиви – просто много се връзва цветово с ястието, така че го включвам в нужните продукти:


1 средна глава карфиол (800-850 г)
1 голяма глава лук
3-4 скилидки чесън
2 ч.л. сол
няколко листа пресен босилек
4-5 клонки мащерка
няколко стръка магданоз
струйка студенопресован зехтин

1 ч.ч. замразен грах
2 ч.ч. ориз (арборио)
4 ч.ч. вода
2½ ч.л. сол


Карфиолът се нарязва на розички, лукът – на полумесеци, чесънът – на филийки и всичко се задушава в малко водичка заедно със солта и нарязаните на ситно босилек и мащерка. Няма нужда да се готви твърде дълго, достатъчни са 8-10 мин. на среден огън – само докато карфиолът и лукът лекичко омекнат и подправките си пуснат ароматите. Тенджерата се сваля от котлона, добавя се наситненият магданоз, полива се със струйка зехтин и се разбърква.
Оставя се да поизстине малко и се пасира на пюре.

Грахът се слага за 1-2 мин. на котлона в тенджерата от задушаването на карфиола с малко сол (½ ч.л. или на вкус) – идеята е да се размрази и леко да се задуши, като същевременно се овкуси от останалите по дъното на тенджерата зехтин и подправки.
Оризът се сварява в подсолена вода (2 ч.л. сол) и когато е готов, се добавя малко зехтин. Смесва се с пюрето от карфиол, добавя се грахът и се разбърква.

Ястието е съвсем простичко и лесно за приготвяне (при това по съвсем щадящ начин), но с интересна комбинация от продукти и текстури и не на последно място – много вкусно и ароматно.