Патладжани на фурна

По аналогия с тиквичките започнах да използвам този начин и за приготвяне на патладжани – освен печени в суха тава и после овкусени с чесън и магданоз, стават много хубави и оваляни в брашно и подредени като керемидки. Всичко е изключително елементарно и си заслужава човек да го пробва, ако предпочита максимално простата и простичко приготвена храна. Количеството на патладжаните е според големината им и тази на тавата.


патладжани
сол
царевично брашно за овалване
(зехтин или шарлан по желание)


Патладжаните се нарязват на кръгчета с дебелина около 7-8 мм, посоляват се и се оставят 40-50 мин. да им изтече горчивата вода. Изцеждат се добре, овалват се в царевично брашно и се подреждат в подмазана тава като керемидки (със застъпване). Патладжаните се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан около 40-45 мин. – до приятен загар. Като се извадят от фурната, по желание може да се полеят с тъничка струйчица зехтин или шарлан, но по-здравословно е този момент да се пропусне. Липсата на мазнина прекрасно може да се компенсира с купичка слънчогледов сос при сервирането – така ястието става по-завършено и още по-вкусно.

Патладжаните са много вкусни, въпреки че се приготвят толкова елементарно – всъщност в това е очарованието им!

Патладжани с чесън и магданоз (на фурна)

Бях много щастлива, когато преди няколко години намерих блестящ начин да заменя пърженето в приготвянето на любимите патладжани с чесън и магданоз от детството – установих, че пак толкова апетитни стават и печени на сух тиган. После обаче измислих ново подобрение – вместо да вися права до печката и да се пека заедно с патладжаните в тигана, започнах да ги правя в тава във фурната. Отново на сухо, без никаква мазнина, и отново станаха великолепни. А като се отчете и колко по-лесно и мързеливо стана всичко, няма какво повече да си говорим…
Всъщност направих още нововъведения – замених лилавите патладжани с бели (те нямат нужда от предварително посоляване и изчакване да си пуснат водата) и почнах да ръсвам и по малко оцет при реденето. И нещата се получаваха все по-добре! Продуктите са на око и на вкус, долните количества са ориентировъчни:


2 средни бели патладжана (600 г общо)
4 скилидки чесън
½ връзка магданоз
ябълков оцет на вкус
струйка студенопресован зехтин
сол


Патладжаните се нарязват на дебели кръгове (1 см) и се подреждат на един ред в незалепваща тава (ако са повече, се разделят на два пъти).

Посоляват се леко и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 15 мин., след което се обръщат и се допичат още 10-ина мин. През това време чесънът се нарязва на филийки, а магданозът – на ситно.
Когато изстинат, патладжаните се подреждат в купа на редове, като всеки ред се намазва лекичко със зехтин, полива се с малко оцет и се поръсва с чесън и магданоз. Купата се затваря с капак и патладжаните се оставят да престоят няколко часа, преди да се сервират – да се задушат и овкусят.

Естествено могат да се ползват и стандартните лилави патладжани, но преди печенето те трябва да се посолят и да се изчака да си пуснат черната вода.

Патладжаните стават чудни! Като се наредят в затворен съд, се задушават и омекват чудесно. А как се ароматизират от чесъна и магданоза – просто приказка! Тя пък на свой ред се допълва и от нежната сладко-кисела нотка от домашния ябълков оцет…

Питки розички с патладжани

Красиви, съблазнителни и приятно ароматни – такива са тези очарователни розички. Патладжаните тук играят двояка роля – и като вкус, и като плънка, благодарение на която се получават прекрасните форми. При това са приготвени съвсем здравословно – изпечени са предварително на фурна без никаква мазнина. Тестото пък е чудно вкусно – пухкаво и изкусително хрупкаво, докато питките са топли. А допълнително ухание добавят и зелените подправки с чесън… С една дума – розичките са неустоими!

1/8 кубче (5 г) прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл затоплена бира

50 г зехтин
1 ч.л. сол
380-400 г брашно

2-3 патладжана (не дебели)
2 скилидки чесън
7-8 стръка магданоз
шепа листа босилек
30 г (3 с.л.) зехтин


Патладжаните се нарязват на кръгчета, посоляват се и се оставят един час да си пуснат горчивата вода. След това се измиват, подреждат се в незалепваща тава (или върху хартия за печене) и се пекат 20-ина мин. на 200 градуса на горен и долен реотан. Като поизстинат, се нарязват на половинки.

През това време чесънът се пасира, зелените подправки се нарязват на много ситно и всичко се разбърква със зехтина.

Маята се разбърква със захарта, мъничко вода и 1 лъжица брашно и се оставя във фурната на 50 градуса да шупне. Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се наливат зехтинът, бирата и втасалата мая. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса за 30-40 мин. във фурната.
Втасалото тесто се разточва на дълга и тясна правоъгълна кора (с приблизителни размери 55х22-23 см) и в 12 колонки се нареждат по 4 патладжанени полукръгчета с леко застъпване. С ножа за пица кората се нарязва на 12 ленти и отгоре се разпределя зелената смес.

Всяка лента се навива на руло, което се поставя изправено във форма за мъфини.

Готовите питки се слагат отново във фурната на 50 градуса да втасат за 40-50 мин.

Когато са бухнали достатъчно, фурната се включва на долен реотан с вентилатор, без питките да се вадят, и се пекат на 160 градуса 30 мин.

Готовите розички се изваждат от формата върху скара да изстиват, за да останат хрупкави.

Розичките са прекрасни – красиви, апетитни и ароматни. Тестото е много вкусно и пухкаво и докато са топли, питките са фантастично хрупкави. Но и изстинали и омекнали на другия ден, пак са чудесни. Патладжаните чудесно се вписват в печивото – и като вкус, и като плънка, с помощта на която да се получи ефектът на розички.

А когато се разчупят, отвътре също са много красиви и с интересни шарки.

Постен гювеч

Свързвам гювеча с летните празници при баба, когато се събирахме всички и тя ни гощаваше сладко-сладко с това традиционно нашенско ястие. Спомням си с умиление онези отдавна отминали времена и винаги, когато намисля и аз да сготвя гювеч, те изплуват в съзнанието ми… Е, тогава той не беше постен, но и без месо пак е толкова вкусен. За съжаление не помня как точно го приготвяше баба, май първо запържваше продуктите (или поне някои от тях) и след това ги слагаше на редове в гювеча. При мен обаче не само, че ястието е постно, но и няма такива предварителни запръжки. Даже още повече – мазнината добавям накрая, след приключване на термичната обработка. Едно обаче съм запомнила – доматите се слагат към края на печенето, след като картофите вече са омекнали, защото иначе киселината ги стяга и не могат да станат вкусни и пръхкави.
Постарах се да повторя точно зеленчуците, които слагаше баба в нейния чуден гювеч (моркови май нямаше, те са от мен, както и чубрицата и мащерката):


7-8 картофа (около 1 кг или малко повече)
2 моркова
2 средни глави лук
1 патладжан
2 червени чушки
1 зелена чушка
2 стиски зелен фасул
1 шепа бамя
4 домата (месести)
няколко клонки чубрица
няколко клонки мащерка
6 ч.л. сол
½ ч.ч. вода
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан)


Картофите се нарязват на едри резени, морковите – на дебели кръгчета под ъгъл, лукът – на полумесеци, патладжанът – на едри кубчета, чушките – на широки ленти, зеленият фасул – на парчета по 4-5 см, бамята остава цяла. Всички зеленчуци, чубрицата и мащерката се слагат в гювеч (в горния ред). Посоляват се на вкус и се налива водата. Гювечът се слага в студена или леко затоплена фурна и се пече около час-час и 10 мин. на 200 градуса. Когато картофите омекнат (след 40-45 мин.), се добавят доматите, обелени и нарязани на ситно. Ястието се допича още известно време, като може да се остави без капак, за да се изпари излишната течност. Защото както се твърди по всички рецепти, гювечът трябва да остане само на мазнинка. Моята мазнинка обаче добавям след изпичането, за да не претърпява шарланът термична обработка. А за още по-здравословен резултат спокойно може и да се пропусне – ястието не губи нищо от вкусовите си качества.

Сервира се, като се сипва от всички видове зеленчуци, а порциите се поръсват с наситнен магданоз (баба слагаше магданоза в гювеча заедно с доматите, но аз не искам той да се готви, а да си остане пресен).

Гювечът е прекрасен – освен че ме връща назад в едно много щастливо време, е изключително вкусен и доставя наслада на сетивата и в настоящето. Много е богат, пъстър и цветен и съвсем не е за подценяване, че е сготвен здравословно, макар и нетрадиционно…

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?

Замразени печени патладжани

Редом до печените чушки във фризера запазено място имат и печените патладжани. Когато се размразят (подобно на чушките), са като току-що изпечени. И са много удобни за употреба, защото са прибрани обелени и отцедени – само се накълцват на дъската или се слагат в каната на блендера в зависимост от рецептата, в която ще се ползват.

И така, патладжаните се изпичат на когото както му е удобно (аз ползвам една стара скара – така се придава и опушеният елемент), обелват се и се оставят да се отцедят известно време. Тогава се разпределят в найлонови торбички по 1 или 2-3 броя (зависи от големината им). Пликчетата се загъват добре и готовите пакетчета се слагат във фризера. За удобство на всяко пакетче записвам какъв грамаж е. Това е всичко – кьопоолуто, баба ганушът и хумусът с патладжани за зимата са подсигурени!

Разядка от патладжани, чушки и нахут

Бях си наумила да приготвя нещо с печени патладжани и заумувах какво да бъде то – чуденето ми се въртеше около любимите кьопоолу, айвар или баба гануш, но нито едно от трите не ми беше на сърце (и на небце) в момента… А и един нахут бях накиснала – дали да не бъде хумус с патладжани? Но и тази идея не ме задоволи… Тогава се сетих, че преди време бях гледала в „Бон апети“ една по-различна разядка и още тогава ѝ се заканих да я пробвам – беше нещо подобно на хумус с патладжани, но и с участието на печени чушки. Иначе казано – комбинация от вкуснотиите, измежду които не можех да си избера. И така, изнамерих рецептата и запретнах ръкави. И с един куршум уцелих всичките зайци!

2 печени патладжана (400 г обелени)

2 печени червени чушки (150 г обелени)

300 г сварен и отцеден нахут

50-60 г студенопресован зехтин

4-5 скилидки чесън

2 ч.л. кимион на зърна

сокът от 1 лимон (+ пулпа)

50 г орехи

няколко стръка магданоз

1 стрък мента

2 ч.л. сол (на вкус)

щипка черен пипер (на вкус)

Кимионът се запича на сух тиган и се счуква в хаванче.

В блендер се смилат патладжаните, нахутът, зехтинът, чесънът, кимионът, лимоновият сок и солта. Орехите се накълцват с нож; чушките, магданозът и ментата се нарязват на ситно и заедно с черния пипер се добавят към пасираната смес. Разбърква се и се сервира с препечени филийки, като отгоре се поръсва с още магданоз и мента.

Разядката стана чудесна! Много вкусна, с богатство от аромати и текстури. Голямата изненада за мен беше ментата – оказа се чудесно попадение. Винаги съм твърдяла, че не обичам ментови неща (бонбони, сладоледи и прочие), но тук останах очарована от присъствието ѝ – придаде невероятна свежест и необичаен аромат на пастета. Оттук нататък ще ревизирам отношението си към нея! Подобно нещо мога да кажа и за печения кимион – обикновено слагам суров смлян на различните видове хумус, но запеченият внесе по-различен и по-интересен нюанс. А дребните парченца орехи те карат да се размажеш от удоволствие, като си хруснеш от тях (аз умишлено ги оставих сурови, тези на „Бон апети“ бяха печени).

Пица "Лятна вегана" с домати, патладжани и лук

В летните варианти на пица често ползвам тиквички. Но не по-малко подходящи са и патладжаните. Те също се комбинират добре с домати, а карамелизираният червен лук е задължителен във всички пици, които правя – толкова ми харесва вкусът и ароматът, който придава на печивото.
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
1-2 патладжана
2 глави червен лук
струйка зехтин за готвене
1 ч.л. сол
1-2 домата
сух риган
2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Патладжаните се нарязват на кръгчета и се запичат за по няколко минути от двете страни на тиган или на скара. Посоляват се леко и се намазват с мъничко зехтин.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета, или на полумесеци. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Доматите се срязват на две и се нарязват на филийки.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос (добре се получава и без сос, само доматите са достатъчни). Отгоре се подреждат доматите, лукът и патладжаните. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. При сервиране може да се поръсят с малко хранителна мая – заместител на пармезана.

Пицата е чудесна – вкусна и цветна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът придава уникален аромат, а патладжаните са много добро попадение.

Сицилианска капоната

Сицилианската капоната си е най-обикновена лятна манджа от патладжани, не кой знае колко по-различна от нашенската такава. И все пак отлики има – те се дължат на характерните средиземноморски продукти и подправки като маслини и каперси, които придават специфичния вкус на това изкусително ястие. Защото зад звучното и непознато или поне малко познато у нас име капоната се крие едно много апетитно и ароматно ястие. Не че нашенската лятна манджа с патладжани е лоша, но винаги е интересно човек да опита и други вкусове и комбинации на познати продукти.
Попаднах на рецептата случайно преди година-две и веднага ме заинтригува, а после се оказа, че нетът е пълен с вариации по темата. В което няма нищо учудващо – едва ли всички сицилианки готвят по абсолютно един и същи начин въпросното ястие, какво остава пък за интерпретациите на българска почва. Но аз твърдо следвах набелязаната първоначално рецепта и останах предоволна! Странно ми се видя присъствието на бадеми в списъка с продукти и бях на косъм да ги пропусна, но добре, че не го направих – те придават хрупкавия елемент в ястието и го правят по-интересно и апетитно. Вероятно в Сицилия не ползват бадеми, а кедрови ядки, но нали такава рецепта си бях харесала… спазих си я докрай (е, май само черния пипер пропуснах)… Даже се прежалих да пържа, самоуспокоявайки се, че това всъщност е сотиране (запържване за кратко в силно нагорещена мазнина) и не е толкова вредно като обичайното пържене; при това пропуснах второто пържене след добавянето на лука и чесъна.
И така, за 3-4 порции са нужни:


2 патладжана (550-600 г)
1½ ч.л. сол (на вкус)
2 ч.л. сух риган
50 г зехтин за готвене
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
1 връзка магданоз
2 с.л. каперси
1/3 ч.ч. (50 г) зелени маслини без костилки
2 с.л. ябълков оцет
3 средни домата (550-600 г)
30 г бадеми


Патладжаните се нарязват на кръгове с дебелина 1 пръст и след това на половинки, а по-големите – на четвъртинки. Посоляват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат горчивата вода. Измиват се и се подсушават.
Лукът се нарязва на полумесеци, чесънът – на филийки (може и по-ситно), магданозът – на ситно, маслините – на половинки или третинки, каперсите и бадемите се накълцват с нож на дъската. Доматите се обелват и се нарязват на едри парчета.
В дълбок тиган или тенджера зехтинът се загрява до висока температура. Изсипват се патладжаните и риганът и се сотират около 5 минути, като се раздрусват и разбъркват, за да се запържат от всички страни. Мазнината трябва да е достатъчно, за да не се налага да се долива, и температурата ѝ да е наистина висока. В противен случай патладжаните ще я попият и ще станат тежки, а пърженето става още по-вредно.
Когато патладжаните станат златисти, се добавят лукът, чесънът и магданозените дръжки, веднага след тях – каперсите, маслините и оцетът, също и доматите. Разбърква се и ястието се оставя на слаб огън за 10 минути, като се бърка от време на време. Накрая се добавят бадемите и се готви още 5 минути.
Тенджерата се сваля от котлона и когато поизстине леко, се добавя наситненият магданоз и се разбърква.
Капонатата се сервира с филия хубав хляб или още по-добре – с традиционна италианска фокача ;).

Ястието е изключително апетитно, с богатство от вкусове и аромати, също и текстури: приятно кисело от оцета и каперсите, сладко от лука, солено от маслините, а бадемите със своята хрупкавост го правят уникално и всяка хапка е прекрасна!

Айвар

Айварът е много близък братовчед на лютеницата – основните продукти и на двете ястия са еднакви (печени чушки и патладжани), различават се главно по наличието на домати (в лютеницата има, в айвара – не) и доколкото аз съм запозната, по териториалното си разпространение (вероятно оттам идват и различните имена и начин на приготвяне). Иначе и двете са много вкусни нашенски (е, хайде – балкански) разядки, любими и на малки, и на големи, и поколения деца са израснали с филия, намазана с едното от тях…

Но като се поразтърсих за конкретна рецепта из нета, се оказа, че колкото готвещи, толкова и рецепти. Има варианти само с печени чушки, но в повечето има и патладжани, като във втория случай пак има разлики – или чушките доминират значително, или количеството на двете съставки е по равно. Повечето рецепти (които се опират на сръбски или македонски източници) са овкусени само с чесън, в други обаче открих и лук. И забелязах нещо много характерно в болшинството рецепти – първо чушките и патладжаните се изваряват и тогава към тях се добавя кипната смес от олио, оцет, сол и захар (получава се нещо като марината). И за себе си установих, че това ще да е онуй нещо, което отличава айвара от лютеницата – вкусът, който добавя тази своеобразна марината. Но на мен хич не ми се понравиха значителните количества захар и олио, както и първоначалното запържване на чушките и патладжаните в мазнина. Затова малко промених технологията на приготвяне, за да отговаря на моите разбирания:

500 г печени червени чушки 

500 г печени патладжани 

2-3 скилидки чесън 

сол на вкус

1 с.л. ябълков оцет (или повече – на вкус)

струйка шарлан  

5-6 стръка магданоз 

(1 глава лук)

Чушките, патладжаните и чесънът се смилат в кухненски робот или чопър (не е нужно да се правят на съвсем гладко пюре, даже ако се смелят по-едро, е по-добре). Слагат се в тенджера на средно силен котлон, посоляват се и се готвят, докато се изпари излишната течност. При мен такава нямаше и този етап отне не повече от 10-ина мин. Важното е да се разбърква често, защото сместа загаря лесно. Тогава се добавя оцетът (най-добре на вкус – зависи колко е кисел) и се готви още малко. Тенджерата се сваля от котлона и когато сместа поизстине, се добавят наситненият магданоз и струйка шарлан. Айварът се сервира охладен – като предястие, гарнитура или просто намазан на филийка…

Приготвяла съм айвар и с лук – в този случай готвенето започва с него. Една глава се нарязва на ситно и се слага в суха тенджера на средно силен котлон да се запече леко – докато стане златист и замирише приятно. Тогава се добавят чушките и патладжаните и готвенето продължава по описания вече начин. И по този начин разядката става вкусна и апетитна, така че настроените експериментаторски могат смело да действат…

Веднъж реших и да заменя захарта, която масово присъства по останалите рецепти, със сироп от фурми и от агаве (добавих ги накрая, заедно с оцета), но не установих особена разлика във вкуса със и без подсладител…

Прекрасен айвар се получава и ако модерните мелещи уреди се пропуснат и зеленчуците просто се накълцат на ситно с нож – има малка разлика само във външния вид:

Има опция към рецептата да се добавят и смлени изпечени орехови ядки (50-60 г за горните продукти) – полученото ястие е известно като орехов айвар и също е много вкусно, но лично на мен повече ми допада вариантът без орехи. С тях сместа се сгъстява и уплътнява и става някак по-тежка… Но ако при сервиране айварът се поръси с накълцани сурови ядки, се получава доста по-добър ефект.