Показват се публикациите с етикет пащърнак. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пащърнак. Показване на всички публикации

08 март 2022

Зеленчукови рулца с лаваш




Подобни рулца съм правила с плънка тип мексиканска (от боб, ориз, царевица и чушка). Този път обаче исках да са по-зеленчукови и по-леки, но все пак да са достатъчни човек да се нахрани с тях, да не е само салата, завита в хляб. Така че отново импровизирах, като се съобразих и със сезонните продукти. Исках да има нещо зелено за цвят и хрупкавост – салатата айсберг пасна идеално; нещо засищащо – тази роля се падна на изпечените предварително сладки картофи и пащърнак; нещо за допълнителна свежест, вкус и цвят – тук се включиха царевицата, печената чушка и морковът. Трябваше и някакъв елемент, който да действа на различните продукти свързващо (като лепило 😉); от опит знам, че хумусът е идеален за целта – този път само със сушени домати (без червен боб), от него дойде и приятна пикантност. И целият този разкош от цветове, вкусове и текстури идеално се допълва от любимия слънчогледов сос, вече без никаква мазнина в него и приготвен с чиста водица (става прекрасен и без аквафаба). Количеството на продуктите е на око и в зависимост от желания брой порции, отделните продукти също подлежат на замяна. Важното е плънката да бъде повечко, за да преобладават зеленчуците, а не да доминира хлябът (въпреки че лавашът е достатъчно тънък и фин).


питки лаваш
хумус със сушени домати
салата айсберг
сладки картофи и пащърнак на фурна
червена печена чушка
царевица
настърган морков

слънчогледов сос за сервиране


Салатата айсберг се развива (разделя) на отделни листа. Бялата част към кочана на всяко листо се отрязва и се нарязва на тънки ивички – те ще се ползват в плънката. Чушката се нарязва на дълги лентички, морковът се настъргва на едро ренде.
Всяка питка се намазва с хумус и отгоре се поставя цяло листо айсберг. В единия край се слага по дължина още хумус (за да слепи отделните продукти) и отгоре се поставят пръчици сладък картоф и пащърнак, лентички печена чушка, ивички от айсберга, царевица и морков.




Завива се стегнато, като краят се намазва с малко хумус, за да се залепи рулото и да не се развива. Всяко руло се нарязва на равнобедрени триъгълници, които се подреждат в чиния. Добавя се купичка със сос и порцията е готова за сервиране.




Рулцата са невероятни! Красиви, супер вкусни, леки и с прекрасна текстура. Удивително засищащи са – благодарение на сладките картофи и пащърнака, много свежи и хрупкави – от айсберга и моркова, и изключително пъстри и цветни – от всички продукти вкупом. Слънчогледовият сос идеално ги допълва, дообогатява вкусовете и стават просто трепач!!! И изобщо не си губете времето с вилица и нож, парченцето се хваща с ръка, топва се в сосчето и се отхапва с неизмеримо удоволствие!










02 септември 2021

Домашна вегета




Никога не съм се изкушавала да купувам готови бульони или сухи смеси за овкусяване на супи и други ястия – заради голямото количество сол в тях, мононатриевия глутамат и кой знае още какви съмнителни съставки… Винаги съм предпочитала да си нарежа на ситно лук, морков, чушка или каквото друго преценя на момента за съответната манджа. Но когато попаднах в нета на няколко идеи за домашно приготвени зеленчукови подправки, нямаше как да устоя на предизвикателството да пробвам и аз. Оказа се лесно и интересно занимание, особено ако човек разполага с подходящия домакински помощник. Неее, нямам предвид жива (мъжка 😉) сила, става въпрос за рендето Бьорнер! По-трудното беше да реша какви и колко зеленчуци да използвам. Като за първи опит реших да пробвам с по-малки количества и се спрях на следните:




1 пащърнак
2 моркова
1 глава целина (+ дръжките)
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 глава лук


Зеленчуците се почистват и се нарязват на дребни кубчета (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за едри кубчета – дясната от снимката).






Кубчетата се разпределят на тънък слой в големи тави – да съхнат по-лесно и бързо. Тавите се слагат на слънце и при възможност зеленчуците се разбъркват няколко пъти на ден.




При горещо и сухо време (и малко ветрец като бонус) зеленчуковите кубчета са готови за два дни. Прибират се и се съхраняват в буркан.




Подправката е великолепна – цветна и изключително ароматна. А когато е домашно приготвена и без никакви нежелани съставки в нея, става просто върхът! Подходяща е за всякакви ястия, в които се слагат по принцип лук, моркови, чушки, целина и пащърнак. Много добре в нея би се вписал и (половин) стрък праз, но нямах в момента…




От горните продукти при мен излезе 1 купичка вегета, съответно 1 бурканче.
Повечето от нея оставих в този ѝ вид, но с малка част реших да експериментирам и смлях в мелничката на кухненския робот. Резултатът и в двата случая с добър, зависи с какво предназначение ще се ползва подправката (ситната е удобна за поръсване на нещо, което няма да бъде варено).










01 април 2020

Сладки картофи и пащърнак на фурна




Открих пащърнака в моята кухня едва преди няколко години и веднага ми стана любим продукт. Постепенно започнах да го включвам в най-различни ястия, но най-често го приготвях на фурна, нарязан на пръчици, с чесън и розмарин. След време към него започнах да добавям и други зеленчуци – така се появи настоящата комбинация, която се оказа много приятна. Много добре се получава, ако се добавят и моркови на пръчици, но тогава оранжевите продукти вземат превес и пащърнакът се загубва… А наситнените скилидки чесън замених със сух, защото по време на печенето изгарят. Вместо розмарин може да се използва мащерка – пак става много вкусно и ароматно. Но когато се изпекат, розмариновите листенца стават изкусително хрупкави, като същински чипс.
За 4 порции ще стигнат:


1 сладък картоф (около 500 г)
6-7 неголеми корена пащърнак (около 250 г)
1 ч.л. сол (на вкус)
½ ч.л. сух чесън (на око)
3-4 клонки розмарин
бучица кокосово масло (колкото лешник)




В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофът се обелва и се нарязва на пръчици, пащърнакът също се нарязва на пръчици. Слагат се в тавата (незалепваща), поръсват се със сол и сух чесън и се разбъркват. Добавя се розмаринът, накъсан на листенца.




Зеленчуците се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. По средата на печенето се разбъркват, за да се запекат всички пръчици равномерно. Сервират се със сос по желание – много подходящ е слънчогледовият.






Картофите и пащърнакът са разкошни – вкусни и ароматни, а комбинацията със слънчогледов сос е съвършена. Самият сос също е много ароматен и с леко киселия си вкус идеално балансира сладостта на картофа и освежава текстурата на печените зеленчуци. А когато пащърнакът е собствено производство, повече думи са излишни…










12 март 2020

Постно ризото с кладница




Ризотото е емблематично италианско ястие, простичко и лесно за приготвяне, стига да се знаят някои тънкости. Защото това не е просто сварен ориз с гъби или зеленчуци, а сочно и креместо ястие, но не и чорбаво. Как се постига тази специфична текстура? Първо, трябва да се използва правилният сорт ориз (например арборио) – топчест и нишестен. Второ, за да се получи креместият ефект, по време на варенето течността се добавя на части при непрекъснато бъркане – така от движението на зрънцата ориз в тенджерата се освобождава нишестето. И още нещо много важно – за да се за запази въпросното нишесте за ястието, оризът не се мие преди варенето! Това е единственият компромис, който направих при приготвянето на ризотото, защото по правило винаги накисвам ориза (за останалите ястия) от предния ден. Но тук просто нямаше как… За сметка на това пък съвсем успешно избегнах задължителното в традиционните рецепти запържване – първо на лука, после и на ориза. Първо запекох лука на суха тенджера (прилагам тази техника в много други манджи), а след добавянето на зехтина и ориза само разбърках и веднага налях виното. Така няма никакво пържене, но това не попречи на ястието да стане невероятно вкусно! Последната тънкост е да се прецени колко течност да се сложи и кога оризът е готов. При мен 1 литър бульон стигна точно за 200 г ориз и когато беше поета и последната част от него, оризът беше добре сварен (без да е разварен и омекнал прекалено), а ястието – сочно и креместо. За варенето може да се ползва и просто вода, но е по-добре да се свари бульон (за по-богат вкус и аромат). Аз се колебах между две възможности – да сваря за 7-8 мин. гъбите и да ползвам гъбения бульон или да направя зеленчуков. В крайна сметка реших, че не искам гъбите да са като измити в ризотото (т.е. сварени), затова ги задуших в малко зехтин и се спрях на втория вариант на бульон. Всичко това е достатъчно за 4 порции.


200 г ориз арборио
1 глава лук
1 скилидка чесън
150 мл бяло вино
студенопресован зехтин
1 с.л. хранителна мая + още малко за поръсване при сервиране

300 г кладница
струйка зехтин
1 скилидка чесън
3-4 клонки мащерка
½ ч.л. сол

за бульона:
1 л вода
1 глава лук
1 морков
1 корен пащърнак (или стрък целина)
2 ч.л. сол


Първо се приготвя бульонът, като зеленчуците се нарязват на едро, заливат се със студена вода, добавя се солта и се варят 20-ина минути след завирането. Когато е готов, бульонът се прецежда, но се държи горещ.
Гъбите се накъсват по дължина на ивици и се запържват в голяма тенджера за 2-3 мин. в малко зехтин на слаб огън, като се разбъркват непрекъснато, за да не загорят. В един момент започват лекичко да си пускат сок и тогава се добавят чесънът, нарязан на ситно, мащерката и солта. Оставят се да се задушават под капак още 5-6 мин. Изваждат се в чиния и в същата тенджера (без да се мие) се сипват лукът и чесънът, нарязани на ситно. Запичат се на сухо няколко минути на среден огън – докато замиришат приятно и омекнат леко. Тогава се налива мъничко зехтин и се добавя оризът. Разбърква се за кратко и се налива виното. Когато оризът го поеме и почти не е останала течност в тенджерата, се налива малко от бульона – колкото да покрие ориза. Вари се при непрекъснато бъркане, докато почти всичкият бульон се поеме. Тогава се налива нова порция бульон и всичко се повтаря до свършването на течността и сваряването на ориза до почти готовност (не трябва да е разварен, а алденте). След добавянето на последния бульон, докато все още има течност в тенджерата, се изсипват гъбите и се разбърква. Ястието се доварява до получаване на креместа текстура – не трябва да е чорбаво, нито твърде сухо. Тогава се налива още малко зехтин и се разбърква. Накрая се овкусява с 1 с.л. хранителна мая. Ако не сте сигурни дали оризът е добре сготвен, може да се ориентирате по времето за варенето му – отнема 18 минути (толкова пише и на пакета).




В дълбока чиния се сипва ризото и се поръсва с хранителна мая, а малко див лук придава цвят и свежест на порцията.




Ризотото е божествено! Кладницата се оказа много добър избор (вместо обичайните печурки и/или манатарки по повечето рецепти) –  тя придава превъзходен аромат на ястието, а с хранителната мая (която замества пармезана от класическата рецепта) нещата достигат до съвършенството…








31 януари 2020

Шарен боб (бял боб със зеленчуци)




Неее, бобът не е шарен, а най-обикновен бял. Шарена е гозбата! Затова удоволствието от нея е двойно – хем е изключително вкусна, хем е прелестна и на външен вид. А това се постига благодарение както на различните (и на цвят) зеленчуци, така и на зелените подправки, които през лятото са пресни, а през зимата може и замразени.


300 г стар бял боб
1 глава лук
1-2 моркова
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
½ средна глава целина
1 пащърнак
1 малко бурканче домати или 1-2 пресни
3-4 ч.л. сол (на вкус)
девесил, джоджен, босилек, магданоз
(ароматен зехтин)



Бобът се накисва в студена вода за минимум 24 часа, може и за 48 (става още по-хубав!), като за това време водата се сменя 3-4 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, бобът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато започне да поомеква. През това време лукът се нарязва на ситно, чушката – на лентички, морковите, пащърнакът и целината – на дребни кубчета. Ако се ползват пресни домати, се обелват и също се нарязват на ситно.
Когато бобът спре да тропа по лъжицата при разбъркване (т.е. е почти готов), се посолява на вкус и се добавят нарязаните лук, моркови, пащърнак и целина. Доварява се и тогава се слагат чушките и доматите. Оставя се да клокне още малко, добавят се наситнените подправки и котлонът се изключва. Когато поизстине малко, може да се налее струйка ароматен зехтин, но дори и без него гозбата е прекрасна.






Бобът е фантастичен! Изключително вкусен и ароматен – благодарение както на зеленчуците (особено пащърнака и целината), така и на подправките. Някой ще каже: „Що щат босилек и магданоз в бобена манджа? Правилната подправка тук е джоджен (и евентуално девесил)“! Ами пробвайте и ще разберете! ;) Че даже и малко чубрица би се вписала добре.




На вид гозбата също е много привлекателна – наистина е шарена и много цветна. И поне за моя вкус всякаква запръжка е излишна – така ястието е по-леко, но не е задължително да е чорба, може да се сготви по-гъстичко (както правя аз). А ако бобът се накисне преди готвенето за 2 денонощия, покълва и става още по-вкусен и полезен.








19 юли 2019

Скордаля с пащърнак, моркови и грах




Скордалята е характерна за гръцката кухня чеснова разядка, следователно може да се сервира самостоятелно. Но се получава много добра комбинация, ако се ползва за основа, към която да се добавят и различни зеленчуци. От своя страна пащърнакът и морковите на фурна са достатъчни човек да се нахрани с тях, но ако към тях се добави нещо въглехидратно (картофената скордаля), положението става по-добро. А малко задушен грах си е направо бонус! Така се роди настоящото ястие – комбинация от няколко други, които спокойно могат да се хапват и поотделно.


1½ кг картофи
6 скилидки чесън (или повече)
2/3 ч.ч. зехтин
1/3 ч.ч. ябълков оцет
2½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 корена (около 500 г) пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 стрък розмарин
струйка зехтин
½ ч.л. сол (на вкус)

3-4 моркова
струйка зехтин
сух риган
кориандър
кимион
сол на вкус

1 ч.ч. грах
струйка зехтин
сол на вкус
няколко стръка копър


Картофите за скордалята се сваряват и се пасират, като се добавят пресованият чесън, зехтинът, оцетът и солта. Това си е всъщност постно картофено пюре с повечко чесън.
Пащърнакът се нарязва на пръчици, посолява се, добавят листенцата розмарин, чесънът и зехтинът и се пече на умерена фурна 20-25 мин.
Морковите (също на пръчици) се задушават в тенджера с малко водичка и зехтин със сух риган, кориандър и кимион за няколко минути – докато загубят твърдостта си, но да останат хрупкави. Има опция да се изпекат по същия начин като пащърнака.
Грахът се задушава за съвсем кратко (за да не загуби цвета си) в малко зехтин, като се посолява на вкус. Като се свали от котлона, се добавя наситнен копър.
В чиния се оформя канапе от скордаля и отгоре се слагат пащърнак, моркови и грах.






Получената комбинация е чудесна – и вкусово, и цветово. Всички компоненти са прекрасни и самостоятелно, но си подхождат много добре и се допълват взаимно.








26 март 2018

Пълнозърнест ориз с пащърнак и чушки




До преди 2-3 години само бях чувала за пащърнак; никога не бях яла и готвила нещо с него, изобщо не знаех какъв е вкусът му. Но сега вече е сред любимите ми вкусове и аромати в кухнята. И консистенцията му ми е изключително приятна! За себе си определям пащърнака като нещо средно между морков и картоф – по форма и вкус напомня на морков, а на цвят и текстура се доближава до картоф. Все пак си има свой специфичен аромат и е с много приятна текстура – нежна и кадифена… Затова съвсем резонно все по-често намира място в различни ястия – супи, тестени, пица или просто печен на фурна – и всичко е много вкусно. А настоящото предложение е с ориз – оказа се, че и тази комбинация е много успешна. И е чудесно разнообразие от обичайните рецепти на ориз с грах, моркови и царевица или пък с гъби


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
½ червена чушка (замразена)
½ зелена чушка (замразена)
1 корен пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
½ ч.л. кориандър
1½ ч.л. сол
(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Малко преди да е готов, се добавя кориандърът.
Чушките се размразяват и се отцеждат от водата (моите са предварително нарязани на лентички).
Пащърнакът се нарязват на къси пръчици и се задушава с чесъна, розмарина и ½ ч.л. сол в малко водичка за 4-5 мин. Добавят се чушките и се готви още 2-3 мин. (Понеже чушките са замразени, нямат нужда от дълга термична обработка. Естествено може да се ползват и пресни, но тогава трябва да се сложат по-рано – заедно с пащърнака.) Добавя се свареният ориз, разбърква се и тенджерата се сваля от котлона. Оставя за няколко минути, преди да се сервира – да се смесят вкусовете.




Ястието е много апетитно и изключително ароматно – както от използваните подправки, така и от самия пащърнак. Неслучайно напоследък е на такава почит в кухнята ни! Преди за задушаването му в началото ползвах и мъничко зехтин, но после го замених само с водичка – така е по-здравословно, без да е по-малко вкусно.








17 март 2018

Пица "Зимна вегана" с пащърнак, лук, чушки и царевица




Какво правите, ако сте си намислили да завъртите една пица с гъби, лук, чушки и царевица, приготвили сте повечето продукти, но ви липсват гъбите и се окаже, че и в кварталния магазин няма? Отказвате се и отлагате всичко за друг ден? Неее!!! Просто импровизирате и заменяте липсващите гъби с ... каквото има в хладилника… А в моя се намериха … няколко корена пащърнак! Просто исках пицата да е богата и с много гарнитура, не ми се щеше да бъде предимно тесто. И така се роди нова пица под слънцето! ;) Сигурна съм, че доста хора ще погледнат на нея скептично и не биха си направили труда да пробват „този буламач“, но за мен се получи нещо невероятно вкусно и ароматно. Пащърнакът се задушава предварително (целта е да омекне леко) и се овкусява с розмарин и чесън, така че става превъзходен. И се връзва прекрасно с останалите зеленчуци. Тогава защо да няма пица с пащърнак?
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 глави червен лук
2 замразени чушки – зелена и червена
5-6 с.л. царевица
1 корен пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
сух риган


Чушките се размразяват и се подсушават (моите са предварително нарязани на лентички).
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета (може да се нареже и просто на полумесеци). Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Пащърнакът се нарязват на къси пръчици (или всякаква друга форма) и се задушава с чесъна, розмарина и солта в малко зехтин и водичка за 7-8 мин. – целта е да омекне леко, без да стане не пюре. Ако е нужно, накрая се оставя да се изпари излишната течност.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат лукът, пащърнакът и чушката и се разпределя царевицата. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. След изваждане от фурната пицата може да се украси с пресни листа босилек (ако ви се намират) и/или да се поръси с малко хранителна мая – заместител на класическия за случая пармезан.






Колкото и да странно звучи пица с пащърнак, тя е чудесна – богата, пъстра и много ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, божествено хрупкаво по края и отдолу. Лукът и пащърнакът, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. А чушката почти не се усеща, че е била замразена…













02 юни 2017

Пащърнак с розмарин на фурна




3-4 големи корена (около 500 г) пащърнак
2-3 скилидки чесън
1 стрък розмарин
струйка зехтин
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка черен пипер


Пащърнакът се нарязва на пръчици с дължина 5-6 см, чесънът – на ситно, розмаринът се накъсва на листенца (може и да се нарежат). Слагат се в тава с незалепващо дъно (или се ползва хартия за печене), поръсват се със зехтина, солта и черния пипер и всичко се разбърква.
Пече се в предварително загрята фурна на 160-170 градуса с вентилатор около 20-25 мин. или докато пащърнакът се зачерви леко. По средата на печенето се разбърква, за да се запекат всички пръчици равномерно.
Ако розмаринът се остави на листенца (без да се нарязва), се изпича чудесно и става като чипс.






Приготвен на фурна с ароматни подправки, пащърнакът е превъзходен. При това е диетична и изключително полезна храна. Не случайно рецептата се препоръчва в Топформа. Горното количество е достатъчно за 2 порции, но ако се ползва като добавка към друго ястие, ще стигне и за повече. Много добре се връзва с картофено пюре (или т.нар. в Гърция скордаля) и други задушени зеленчуци.











16 септември 2014

Зеленчукови хапки




Идеята за тези хапки с чудна шарена плънка се роди след неуспешен опит да обогатя сока от ябълки и моркови с един корен пащърнак – оказа се, че просто не подлежи на настъргване в сокоизстисквачката. А беше срязан на две и трябваше да бъде оползотворен някак. Съвсем отделно от това миналата седмица се обзаведох с дълго желаните формички за тесто – за оформяне на хапки, пелмени, мини калцоне и т.н. и ръцете ме сърбяха да ги пробвам. И така, получи се 2 в 1 – хем изпробвах новите си придобивки, хем пласирах изостаналия пащърнак. Естествено добавих и още зеленчуци в плънката – исках тя да е богата и разноцветна, за да бъдат хапките и красиви, и вкусни. И такива се получиха! Естествено плънката търпи всякакви вариации – и като състав, и като количество на зеленчуците, долните продукти са съвсем ориентировъчни. А за тестото заложих на добре познатото от пицата, но двойна доза. Излязоха 13 хапки (е, малко по-големички са де) със средната формичка и 5 с най-малката (за остатъчните парчета тесто).


1 корен пащърнак
1 червена чушка
1 морков
1 глава лук
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. (замразена) царевица
2 ч.л. сол
няколко листа босилек
риган
струйка олио (по избор)

½ ч.л. суха мая
200 мл топла вода
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
2 с.л. олио по избор (от гроздови семки, шарлан или зехтин)
350-360 г брашно


Пащърнакът, чушката, морковът и лукът се нарязват на дребни кубчета и се задушават в малко олио и водичка за няколко минути. Добавят се грахът, царевицата, солта, риганът и наситненият босилек. Готвенето продължава още съвсем малко – докато се овкусят зеленчуците и се изпари водата. Обичам зеленчуците да хрупкат лекичко, а не да са на меки и кашави. Плънката се оставя да се охлажда.

Брашното се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче. Маята се разтваря във водата и без да се чака да шупне, се излива в кладенчето. Добавят се захарта и олиото и се омесва меко тесто. Оформя се на топка и се оставя да си почине 15-20 мин.
Тестото се разточва на набрашнен плот на кора с дебелина 3-4 мм – плотът трябва да е обилно посипан с брашно и кората не трябва да се разточва прекалено тънко, за да не залепне тестото.
Със съответната формичка се изрязват кръгове. Всяко кръгче се поставя във формичката, в средата се слага от плънката (аз слагах повечко, по 2 с.л. за средния размер), ръбът се намазва с водичка и формичката се сгъва. Останалото тесто (изрезките) се премесва, разточва се отново и пак се изрязват кръгчета.




Получените хапки (или питки – на когото както му харесва) се подреждат в тава върху хартия за печене и се оставят да втасат 40-50 мин. След това се намазват с олио и се поръсват със стрит риган или нещо друго – за украса. Пекат се в предварително загрята фурна на максимална температура с вентилатор около 10 мин. (докато се зачервят приятно). Като се извадят от фурната, се завиват с кърпа за 10-ина минути, за да омекне горната коричка.






Хапките са чудесни и като основно ястие, и като закуска; хубави са както току-що опечени, така и претоплени на другия ден. По желание може да се гарнират с някакъв сос.