Зеленчукови рулца с лаваш

Подобни рулца съм правила с плънка тип мексиканска (от боб, ориз, царевица и чушка). Този път обаче исках да са по-зеленчукови и по-леки, но все пак да са достатъчни човек да се нахрани с тях, да не е само салата, завита в хляб. Така че отново импровизирах, като се съобразих и със сезонните продукти. Исках да има нещо зелено за цвят и хрупкавост – салатата айсберг пасна идеално; нещо засищащо – тази роля се падна на изпечените предварително сладки картофи и пащърнак; нещо за допълнителна свежест, вкус и цвят – тук се включиха царевицата, печената чушка и морковът. Трябваше и някакъв елемент, който да действа на различните продукти свързващо (като лепило 😉); от опит знам, че хумусът е идеален за целта – този път само със сушени домати (без червен боб), от него дойде и приятна пикантност. И целият този разкош от цветове, вкусове и текстури идеално се допълва от любимия слънчогледов сос, вече без никаква мазнина в него и приготвен с чиста водица (става прекрасен и без аквафаба). Количеството на продуктите е на око и в зависимост от желания брой порции, отделните продукти също подлежат на замяна. Важното е плънката да бъде повечко, за да преобладават зеленчуците, а не да доминира хлябът (въпреки че лавашът е достатъчно тънък и фин).


питки лаваш
хумус със сушени домати
салата айсберг
сладки картофи и пащърнак на фурна
червена печена чушка
царевица
настърган морков

слънчогледов сос за сервиране


Салатата айсберг се развива (разделя) на отделни листа. Бялата част към кочана на всяко листо се отрязва и се нарязва на тънки ивички – те ще се ползват в плънката. Чушката се нарязва на дълги лентички, морковът се настъргва на едро ренде.
Всяка питка се намазва с хумус и отгоре се поставя цяло листо айсберг. В единия край се слага по дължина още хумус (за да слепи отделните продукти) и отгоре се поставят пръчици сладък картоф и пащърнак, лентички печена чушка, ивички от айсберга, царевица и морков.

Завива се стегнато, като краят се намазва с малко хумус, за да се залепи рулото и да не се развива. Всяко руло се нарязва на равнобедрени триъгълници, които се подреждат в чиния. Добавя се купичка със сос и порцията е готова за сервиране.

Рулцата са невероятни! Красиви, супер вкусни, леки и с прекрасна текстура. Удивително засищащи са – благодарение на сладките картофи и пащърнака, много свежи и хрупкави – от айсберга и моркова, и изключително пъстри и цветни – от всички продукти вкупом. Слънчогледовият сос идеално ги допълва, дообогатява вкусовете и стават просто трепач!!! И изобщо не си губете времето с вилица и нож, парченцето се хваща с ръка, топва се в сосчето и се отхапва с неизмеримо удоволствие!

Салата от печени чушки

Това е една от най-тачените салати вкъщи и няма как да не е – от любимите печени чушки е. Те се комбинират успешно с какви ли не други продукти и много добре се вписват в най-различни салати. Но са прекрасни и съвсем натурални, затова и тази максимално простичка салата, толкова лесна и бърза за приготвяне (разбира се, ако чушките са предварително изпечени и обелени), е толкова обичана и ценена. На печените чушки са достатъчни само малко сол, оцет и зехтин, но ако към тях се добавят и чесън и босилек, нещата стават съвършени…


5-6 печени чушки
2-3 скилидки чесън
шепа листа босилек
сол на вкус
ябълков оцет
струйка зехтин


Чушките се накъсват по дължина на тънки лентички и се слагат в купа. Чесънът се смачква с ножа на дъската (така освобождава по-добре аромата си) и се накълцва на ситно, босилекът също се нарязва на ситно. Добавят се към чушките и салатата се подправя със сол и оцет на вкус и малко зехтин. Разбърква се и се оставя да престои, преди да се сервира, за да се ароматизират и овкусят добре чушките.

Салатата неслучайно е любима вкъщи – много е приятна, вкусна и ароматна. Босилекът и чесънът са напълно достатъчни, за да ароматизират и овкусят чушките, и просто няма нужда от нищо повече… Ако случайно не разполагате с пресен босилек, заменете го с магданоз – пак ще се получи чудесен резултат.

Панирани чушки на фурна

Панираните чушки са един от деликатесите на лятото – невероятно апетитни и изкусителни. Още от детството ми винаги са били на особена почит вкъщи, любими на цялото семейство. И освен че са божествено вкусни, много често са спасявали положението, когато „няма нищо готвено“… Но имат един огромен недостатък – пържени са. И в резултат на това – много мазни… Затова преди много време, когато променихме начина си на хранене, с безгранично съжаление ги извадихме от менюто си… Но след като в последните години много успешно преформих няколко любими пържени ястия в печени, установих, че и панираните чушки се поддават на тази тенденция. Те също стават прекрасни на фурна, без особена разлика във вкуса, но с едно значително предимство – не плуват в мазнина като пържените! Защото се пекат в суха тава и се поливат с тъничка струйчица шарлан след като се извадят от фурната. Колко чушки ще се панират, зависи от желаните порции.


печени чушки (обелени, изчистени от семките)
брашно (бяло спелтено)
сол на вкус
струйка шарлан


Чушките се посоляват на вкус и се овалват в брашното. Подреждат се без да се застъпват в суха незалепваща тава.

Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна на горен и долен реотан с вентилатор около 25 мин., като по средата на печенето (като хванат коричка отдолу) се обръщат. Готовите чушки се поливат с тъничка струйчица шарлан и са готови за сервиране. Хубави са както топли, така и студени.

Панираните чушки са фантастични – със същия любим вкус като на пържените, но приготвени далеч по-здравословно и съвсем не подгизнали в мазнина. Чудесно се връзват с домати – може на салата, а може и просто натурални черита.

Но класиката си е с доматен сос – също приготвен по щадящ и нестандартен начин.

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?

Пастет от слънчоглед с печени чушки

Слънчогледовият пастет намира все повече нови приложения в кухнята ми. Освен че може да се хапва и самостоятелно – като салатка или за намазване на филийка, – е идеален за пълнене или шприцоване на различни зеленчуци, за коктейлни хапки, а за баници, пайове и кошнички е направо трепач. Той е моят многофункционален заместител на сиренето и изварата в различни рецепти. Така че съвсем логично се появи и идеята да го комбинирам с печени чушки като заместник на катъка (още повече, че това, което се предлага в търговската мрежа под това име, е далеч от истината). И съвсем очаквано се получи много апетитно и красиво ястие – салатка, предястие, разядка или кой както иска да си го нарича...


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 1 лимон
1 ч.л. сол
малко водичка (за пасирането)
3-4 скилидки чесън
4-5 стръка копър (може и замразен)
7-8 стръка магданоз
няколко листа босилек
2 с.л. зехтин

3-4 печени чушки
1 ч.л. сол


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти без чушките (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес. Чушките се нарязват на ситно или се накълцват с нож на дъската, посоляват се и се добавят към слънчогледовата смес. Разбърква се добре и пастетът е готов за сервиране.

Пастетът е чудесен – свеж и апетитен, с много приятен цвят и вкус. И за пореден път слънчогледът се доказа като прекрасна алтернатива на млечните продукти.

Разядка от патладжани, чушки и нахут

Бях си наумила да приготвя нещо с печени патладжани и заумувах какво да бъде то – чуденето ми се въртеше около любимите кьопоолу, айвар или баба гануш, но нито едно от трите не ми беше на сърце (и на небце) в момента… А и един нахут бях накиснала – дали да не бъде хумус с патладжани? Но и тази идея не ме задоволи… Тогава се сетих, че преди време бях гледала в „Бон апети“ една по-различна разядка и още тогава ѝ се заканих да я пробвам – беше нещо подобно на хумус с патладжани, но и с участието на печени чушки. Иначе казано – комбинация от вкуснотиите, измежду които не можех да си избера. И така, изнамерих рецептата и запретнах ръкави. И с един куршум уцелих всичките зайци!

2 печени патладжана (400 г обелени)

2 печени червени чушки (150 г обелени)

300 г сварен и отцеден нахут

50-60 г студенопресован зехтин

4-5 скилидки чесън

2 ч.л. кимион на зърна

сокът от 1 лимон (+ пулпа)

50 г орехи

няколко стръка магданоз

1 стрък мента

2 ч.л. сол (на вкус)

щипка черен пипер (на вкус)

Кимионът се запича на сух тиган и се счуква в хаванче.

В блендер се смилат патладжаните, нахутът, зехтинът, чесънът, кимионът, лимоновият сок и солта. Орехите се накълцват с нож; чушките, магданозът и ментата се нарязват на ситно и заедно с черния пипер се добавят към пасираната смес. Разбърква се и се сервира с препечени филийки, като отгоре се поръсва с още магданоз и мента.

Разядката стана чудесна! Много вкусна, с богатство от аромати и текстури. Голямата изненада за мен беше ментата – оказа се чудесно попадение. Винаги съм твърдяла, че не обичам ментови неща (бонбони, сладоледи и прочие), но тук останах очарована от присъствието ѝ – придаде невероятна свежест и необичаен аромат на пастета. Оттук нататък ще ревизирам отношението си към нея! Подобно нещо мога да кажа и за печения кимион – обикновено слагам суров смлян на различните видове хумус, но запеченият внесе по-различен и по-интересен нюанс. А дребните парченца орехи те карат да се размажеш от удоволствие, като си хруснеш от тях (аз умишлено ги оставих сурови, тези на „Бон апети“ бяха печени).

Салата „Балабан“

Това беше опит да повторя разкошната салата, която ядох миналото лято в едно приказно кътче на магичните Родопи – в симпатичното хотелче над село Ягодина, „Мурсал“. Салата „Балабан“ (това е старото име на Ягодина) беше приготвена от два вида едър родопски боб – бял и червен, печени чушки, кисели краставички, варени моркови, лук и лютеница (доматено пюре). Дали защото бяхме огладнели след екстремното катерене с джипове до уникалната площадка „Орлово око“ на връх Свети Илия, дали заради приказната обстановка в двора на хотела и изобщо на цялата околност, дали заради невероятния вкус на местните продукти – салатата ми се стори неземно вкусна. И така, няколко месеца по-късно най-накрая се наканих да я направя и вкъщи. Въпреки че доста от съставките бяха домашно производство – и печените чушки, и киселите краставички, и доматената салца, нещата не се получиха като в спомените ми. Дали заради прекалено големите ми очаквания, дали защото не разполагах с едър родопски боб и го замених с обикновен, дали защото май зеленчуците ми дойдоха в повече от необходимото (все пак бобът трябваше да има превес), дали защото не я ядох на дървена маса и пейка в планината пред спираща дъха гледка, или поради някаква друга незнайна причина, но на салатата нещо не ѝ достигаше, за да бъде като оригиналната „Балабан“… Е, естествено не разполагах с точна рецепта, карах по усет и по спомени… И все пак не разбирайте, че не стана вкусна, напротив – получи се много цветна и апетитна… Ето какви продукти и количества използвах:


1 ч.ч. сварен бял боб
1 ч.ч. сварен червен боб
4-5 печени чушки
5 сварени моркова (тънки)
6-7 кисели краставички
1 глава червен лук
6 с.л. домашна доматена салца (пюре или лютеница)
сол и оцет на вкус


Печените чушки се нарязват на парченца, морковите – на кръгчета, киселите краставички – на кубчета, лукът – на едро. Всички продукти се слагат в купа, добавя се сол (ако е необходимо – и оцет) на вкус и се разбърква. Добре е салатата да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете.

Въпреки че салатата не се получи точно като оригинала, е вкусна и приятна, отделните съставки си подхождат и се комбинират добре. И все пак ще има и друг опит – тогава бобът ще бъде едър (дори и само бял да е) и ще намаля количеството на останалите продукти. Пък дано се доближи повече до истинския „Балабан“…

Замразени печени чушки

Фризерът е нещото, с което се опитваме да излъжем майката природа (или по-скоро лъжем самите себе си), че различни продукти могат да са налични целогодишно. Не съм от тези, които тъпчат по чекмеджетата му какви ли не плодове и зеленчуци – смятам, че те са полезна и пълноценна храна само в суров вид и затова гледам да им се насладя, когато са в сезона си. Но все пак и аз като някоя предвидлива катеричка си правя известни запаси за зимата. И това, без което не мога, са печените чушки. Те са сред нещата, които много обичам. Хубави са и само така, без нищо друго, но намират място и в много рецепти за салати, пастети, хайвери или основни ястия. И е огромно удобство и удоволствие „когато сняг забръска“ човек да извади от фризера едно пакетче с печени чушки и да спретне някоя интересна салата, апетитен айвар или по-различен хумус… А как ще мине любимият зелник без тях? Те са цветовият акцент в тази уникална баница. Много са благодатни и за приготвяне на коктейлни хапки…
Чушките могат да се консервират и в буркани, но това е по-сложно и трудоемко. Освен това претърпяват още една термична обработка при стерилизацията. Затова аз предпочитам замразяването във фризера. А когато се размразят преди употреба, имат вид и вкус на току-що изпечени!

Съвсем очаквано, тук рецепта няма – всичко е толкова просто и добре познато на всички. Чушките се изпичат на когото както му е удобно (аз ползвам една стара скара – така се придава и опушеният елемент), обелват се и се оставят да се отцедят известно време. Тогава се разпределят в найлонови торбички по 5-6, 10-ина или повече на брой (кой както прецени). Пликчетата се загъват добре и готовите пакетчета се слагат във фризера. И това е! Готови сме за зимата!

Айвар

Айварът е много близък братовчед на лютеницата – основните продукти и на двете ястия са еднакви (печени чушки и патладжани), различават се главно по наличието на домати (в лютеницата има, в айвара – не) и доколкото аз съм запозната, по териториалното си разпространение (вероятно оттам идват и различните имена и начин на приготвяне). Иначе и двете са много вкусни нашенски (е, хайде – балкански) разядки, любими и на малки, и на големи, и поколения деца са израснали с филия, намазана с едното от тях…

Но като се поразтърсих за конкретна рецепта из нета, се оказа, че колкото готвещи, толкова и рецепти. Има варианти само с печени чушки, но в повечето има и патладжани, като във втория случай пак има разлики – или чушките доминират значително, или количеството на двете съставки е по равно. Повечето рецепти (които се опират на сръбски или македонски източници) са овкусени само с чесън, в други обаче открих и лук. И забелязах нещо много характерно в болшинството рецепти – първо чушките и патладжаните се изваряват и тогава към тях се добавя кипната смес от олио, оцет, сол и захар (получава се нещо като марината). И за себе си установих, че това ще да е онуй нещо, което отличава айвара от лютеницата – вкусът, който добавя тази своеобразна марината. Но на мен хич не ми се понравиха значителните количества захар и олио, както и първоначалното запържване на чушките и патладжаните в мазнина. Затова малко промених технологията на приготвяне, за да отговаря на моите разбирания:

500 г печени червени чушки 

500 г печени патладжани 

2-3 скилидки чесън 

сол на вкус

1 с.л. ябълков оцет (или повече – на вкус)

струйка шарлан  

5-6 стръка магданоз 

(1 глава лук)

Чушките, патладжаните и чесънът се смилат в кухненски робот или чопър (не е нужно да се правят на съвсем гладко пюре, даже ако се смелят по-едро, е по-добре). Слагат се в тенджера на средно силен котлон, посоляват се и се готвят, докато се изпари излишната течност. При мен такава нямаше и този етап отне не повече от 10-ина мин. Важното е да се разбърква често, защото сместа загаря лесно. Тогава се добавя оцетът (най-добре на вкус – зависи колко е кисел) и се готви още малко. Тенджерата се сваля от котлона и когато сместа поизстине, се добавят наситненият магданоз и струйка шарлан. Айварът се сервира охладен – като предястие, гарнитура или просто намазан на филийка…

Приготвяла съм айвар и с лук – в този случай готвенето започва с него. Една глава се нарязва на ситно и се слага в суха тенджера на средно силен котлон да се запече леко – докато стане златист и замирише приятно. Тогава се добавят чушките и патладжаните и готвенето продължава по описания вече начин. И по този начин разядката става вкусна и апетитна, така че настроените експериментаторски могат смело да действат…

Веднъж реших и да заменя захарта, която масово присъства по останалите рецепти, със сироп от фурми и от агаве (добавих ги накрая, заедно с оцета), но не установих особена разлика във вкуса със и без подсладител…

Прекрасен айвар се получава и ако модерните мелещи уреди се пропуснат и зеленчуците просто се накълцат на ситно с нож – има малка разлика само във външния вид:

Има опция към рецептата да се добавят и смлени изпечени орехови ядки (50-60 г за горните продукти) – полученото ястие е известно като орехов айвар и също е много вкусно, но лично на мен повече ми допада вариантът без орехи. С тях сместа се сгъстява и уплътнява и става някак по-тежка… Но ако при сервиране айварът се поръси с накълцани сурови ядки, се получава доста по-добър ефект.

Кохондонго

Кохондòнго е традиционна испанска салата от областта Естремадура, много семпла и вкусна. Оригиналната рецепта е много стара и е включвала само голямо количество чесън, хляб, зехтин и малко вода. Но с пренасянето на чушките от Америка в Европа ястието много се променя и днес се приготвя с печени чушки. Крайният резултат е засищаща и много вкусна салата, с която са се хранели работниците, преди да отидат на полето. Това разказа преди години в „Кухнята на Звездев“ един испански готвач, който показа рецептата. За нея са необходими:


3 печени червени чушки
3 скилидки чесън
сол на вкус
2 с.л. зехтин
1 филия стар хляб
1 ч.л. оцет (ябълков)
щипка кимион
магданоз за украса


Чушките се нарязва на ленти. Чесънът се счуква в хаванче, добавят се сол и зехтин и се разбърква (мачка) до получаването на паста.
Хлябът се накисва с малко вода. Намачква се и се смесва с чесновата паста. Добавят се чушките, овкусява се с оцет и се разбърква добре.
Готовата салата се поръсва с щипка кимион и се украсява със стръкче магданоз (и маслинка за разкош). Отгоре се полива със струйка зехтин.

Салата е превъзходна – много ароматна, вкусна и засищаща! Оригиналният ѝ състав (без печените чушки) поразително напомня традиционната гръцка скордаля – колко е малък светът… А в днешните модерни времена мачкането на чесъна в хаванче (включително и с хляба) може да се замени с пасиране в блендер или чопър…

Салата „Есенна разходка“ – от коприва, тученица и печени чушки

Освен с шепа кестени – и конски, и ядливи, – няколко ореха и зареден с енергия и добро настроение, през есента човек може да се върне от разходка и със свежа коприва и букетче тученица. И какво по-хубаво от това да се използват за една енергизираща салата, още повече ако в момента в хладилника се намират и няколко печени чушки и връзка магданоз? Ако при разходката попаднете на киселец, живовляк или други ядливи диворастящи, картинката става още по-прекрасна, но и само така салатата е достатъчно хранителна и витаминозна. Количеството на чушките и зелениите е на око и зависи за колко души е салатата, за една порция са достатъчни:


10-ина връхчета коприва
малко букетче тученица
няколко стръка магданоз
1 печена чушка
сол на вкус
ябълков оцет
струйка шарлан


Копривата се намачква в кърпа, за да се неутрализират парещите власинки, и заедно с тученицата и магданоза се нарязва на ситно. Чушката се нарязва на лентички и се добавя към зелениите. Салатата се подправя със сол и оцет на вкус и със струйка шарлан (студенопресован зехтин или друго предпочитано олио).
Салатата се приготвя експресно, вкусна и полезна е, а най-хубавото в нея е, че когато човек сам си набере зеленолистните от чисто място, няма нужда да се мият!

А печената чушка съвсем спокойно може да се замени със сурова – така салатата дори става по-свежа, хрупкава и полезна, защото се запазва витамин С, на който са богати червените чушки, но който се губи при топлинна обработка. Ако пък имате в шкафа орехово олио и се чудите какво да правите с него, това е точната рецепта!

Постен миш-маш

Прекрасен миш-маш може да се получи и без яйца и сирене, като те изключително успешно се заменят с тофу (е, приликата е по-скоро във вида, не чак толкова във вкуса). Чесън в традиционното ястие май не се слага, но аз реших да го вмъкна, за да овкуси допълнително зеленчуците; който желае, може да го пропусне. Обичайната зелена подправка е магданоз, но ако по изключение не разполагам с него, много вкусно се получава и с босилек. А когато чушките са предварително изпечени и обелени, ястието се приготвя буквално за няколко минути. За 2 порции (всъщност количеството и съотношението на продуктите може да се променя според вкуса на всеки) са необходими:


1 глава лук
4 печени чушки
2 домата
2 скилидки чесън

10-ина листа босилек
100 г тофу
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка шарлан (студенопресован зехтин)
няколко стръка магданоз


Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите – на кубчета, чесънът и босилекът – на ситно, тофуто се намачква с вилица.

Лукът се запича в сух тиган на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чушките, доматите, чесънът и босилекът, посолява се и се разбърква за минута-две. Тогава се прибавя тофуто, разбърква се и котлонът се изключва. Миш-машът се оставя на изключения котлон още 3-4 минути – докато вкусовете се смесят. Тиганът се дърпа от котлона и който желае, може да полее ястието със струйка шарлан, но и без добавянето на никаква мазнина пак е достатъчно вкусно.

Преди да се сервира, всяка порция може да се поръси с хранителна мая – тя имитира в много голяма степен вкуса и аромата на сиренето.

Миш-машът е фантастичен – невероятно е вкусен и трудно може да се различи от оригинала със сирене и яйца. Понеже целта ми е да не пържа нищо, в началото, когато сътворих тази рецепта, добавях мазнината накрая, след като сваля тигана от котлона. Но после установих, че пак толкова апетитно става и без никаква мазнина – оказа се, че тя не влияе особено на вкуса на ястието. А така със сигурност е още по-здравословно!

Ако по изключение не разполагам магданоз, и босилекът върши работа – и вътре в ястието, и за украса отгоре. И пак става чудно вкусно! Но иначе всяка порция се поръсва с нарязан на ситно магданоз. Тофуто може да се нареже и на кубчета, но ако се намачка с вилица, максимално имитира на външен вид оригинала със сирене и яйца.