Портокалови бонбони с бадемово брашно

След прекрасните бонбони с брашно от кашу, които не се задържаха много дълго, веднага замислих да пробвам и друг вариант – този път с бадемово брашно. Очакванията ми за отново добър резултатът се оправдаха, но се натъкнах на една съществена разлика. Със същите грамажи на ядковото брашно и овесените ядки (дори преди да стигна до кокосовото брашно) сместа стана доста по-суха, затова се наложи да добавя още портокалов сок. Освен това не беше така лепкава като предишния път и от нея може да се оформят топчета веднага (няма нужда от престой в хладилника). В крайна сметка бонбоните отново са забележително вкусни и бяха високо оценени!


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 голям портокал – 120 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г бадемово брашно
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят бадемовото брашното и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. При необходимост гъстотата може да се коригира с малко кокосово брашно или пък още портокалов сок, но при мен не се наложи. От сместа се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 25 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Украсата отгоре е по желание.

Бонбоните отново са чудесни – с познатия прекрасен аромат на портокал и коняк и с плътна, но нежна текстура. И аз поне не откривам съществена разлика във вкуса и вида между вариантите с брашно от кашу и от бадеми…

Портокалови бонбони с брашно от кашу

Това трябваше да са бонбони от шамфъстъци, фурми и портокал – такива ги виждах в представите си, но когато извадих пакета с ядковото брашно от шкафа, се оказа, че то е… от кашу, просто съм се заблудила какво съм купила преди време… Разочарованието ми обаче трая съвсем кратко – не се отказах от хрумналата ми идея и я въплътих в настоящите бонбони. Понеже си бяха чиста импровизация, пък и нямам почти никакъв опит с подобни сладкарски изделия, нагласях количествата на продуктите в движение. Започнах със сока и кората на един малък портокал, но се оказа, че течността е прекалено много за 200-грамовия пакет брашно от кашу. Затова се наложи да добавя нещо за сгъстяване на сместа – почнах с овесени ядки, но накрая прибягнах и до малко кокосово брашно. Овесени ядки изобщо не присъстваха в първоначалната ми идея, но се вписаха идеално – „намалиха концентрацията“ на кашуто (не одобрявам големите количества ядки в суровите сладкиши), а и така излязоха повече бонбони… И понеже станаха плътни, са доста засищащи и не могат да се ядат в големи количества… 😊


100 г фурми (от кутия, обезкостени)
1 малък портокал – 80 г сок (вкл. пулпът) + кората
200 г брашно от кашу
1 с.л. коняк (арменски)
100 г фини овесени ядки
40 г (4 с.л.) кокосово брашно

100 г черен шоколад


Овесените ядки се смилат в чопър и се изваждат. След тях се смилат фурмите с портокаловия сок и настърганата кора, след което се добавят брашното от кашу и конякът. Тогава се връщат овесените ядки и отново се разбива до еднородна смес. Накрая гъстотата ѝ се коригира с кокосово брашно (може количеството му да е по-различно от посоченото горе) – трябва да се получи смес, от която да могат да се оформят топчета. Понеже тя става доста лепкава, се слага в хладилника за няколко часа. Тогава от нея се оформят топчета колкото неголям орех (при мен излязоха 26 броя).
Шоколадът се разтопява на водна баня и с помощта на две вилици всяко топче се овалва в него. Бонбоните се подреждат върху хартия за печене, докато се втвърди шоколадът. Отгоре може да се поръсят с нещо за украса – кой с каквото предпочита, аз заложих на изчистен външен вид.

Бонбоните са чудесни – с прекрасен аромат на портокал, с хубава текстура и идеални на сладост. Първоначалната ми идея беше в тях да има и какао (вътре в сместа или за овалване отвън), но тя прерасна в друго решение – да им направя шоколадова глазура. Оказа се, че тънката шоколадова обвивка повече от прекрасно допълва портокаловата вътрешност и прави тези малки сладки топчици просто съвършени…

А те пък се появиха тъкмо навреме – за да почерпя всички скъпи гости на скромната ми Хралупка, която днес става на цели 10 години!

Постни орехови сладки

Това са едни почти сурови гръцки сладки, които аз не точно побългарих – по-скоро похралупчих 😊. На рецептата попаднах в кулинарна група в социалните мрежи, но я промених спрямо своите разбирания и вкус. Кое не одобрих – портокаловият сок се слага да заври с меда, а подправките се оставят сурови. И в списъка с продукти се мъдреше коняк, както и пудра захар за овалване… Аз направих точно обратното – кипнах за няколко секунди портокаловия сок с подправките и алкохола (като минат макар и съвсем кратка термична обработка, ароматът им става по-приятен), а меда добавих, когато сместа поизстина значително. И откакто открих узото в сиропа на едни други характерни гръцки сладки – пияните меломакарони, не бих ползвала друг алкохол… А понеже пудра захар не е влизала в моята кухня от години, си правя сама такава при нужда – просто смилам нерафинирана захар на прах.
В крайна сметка се получиха едни забележителни орехови бижута – много вкусни и ароматни, изключително лесни и бързи за приготвяне. И поради използваните аромати – портокал, канела и карамфил, са изключително подходящи за Коледа. Ако изобщо някой десерт може да се определи като здравословен, това са тези сладки – те са без брашно, без екстрахирани мазнини, без печене, почти само с натурален подсладител (може да се измисли нещо друго за овалване), дори могат да се направят в безглутенов вариант (ако сухарът се замени с фини овесени ядки). От долните продукти при мен излязоха 22 броя с големината на орех, но можеше и да са 1-2 повече – зависи кой колко опитва… 😉


300 г орехи
25 г сухар смлян (или галета) или фини овесени ядки

70 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора на 1 портокал
½ ч.л. канела
10 пъпки карамфил, счукани
1 с.л. узо
60 г мед

30-40 г нерафинирана захар, смляна


Портокаловият сок заедно с настърганата кора, канелата, карамфила и узото се слага в малък съд (джезве за кафе) на котлона и сместа се кипва. Оставя се да поизстине, добавя се медът и се разбърква до стопяването му.
Орехите се смилат не прекалено фино в чопър, прехвърлят се в купа и се добавя сухарът. Разбърква се и към сухата смес се налива сиропът, като бъркането продължава.

Готовата смес се слага в хладилника за два часа. Тогава от нея се оформят топчета и се овалват в пудра захар.

Аз явно бях смляла орехите по-едро от необходимото и ми се наложи да мина вече готовата смес още веднъж през чопъра, от което тя стана по-фина от това, което желаех. Но сладките си станаха чудесни на вкус и се оформяха съвсем лесно. Много са леки и приятни, с характерните аромати на зима и Коледа. Просто идеални за предстоящите празници! И могат (дори според мен е препоръчително) да се приготвят непосредствено преди деня на сервирането, не са от онзи тип сладки, които е задължително да престоят поне седмица преди консумация.

Допълнение 2023 г.

Реших да пробвам сладките в безглутенов вариант – с фини овесени ядки вместо сухар (същия грамаж), и с улеснено приготвяне – само в чопъра, без сместа да се прехвърля в купа. Орехите се смилат, добавят се овесените ядки и пак се врътва за малко; налива се портокаловият сироп и се врътва още малко, колкото да се смесят продуктите (да не се наситняват излишно орехите). Получената смес е много добра за оформяне на топчета, а сладките са пак толкова хубави – няма разлика във вкуса и вида със сухар и с овесени ядки, така че смятам и за в бъдеще да ги правя по този начин.

Меломакарони с орехи и сусам

Меломакароните с орехи и сусам са една от четирите рецепти от сайта My Cooking Book Blog, които съм изпробвала досега. Много съм затруднена да кажа кой е любимецът ми – пияните или тези със сок от мандарини, защото всички видове са много хубави, но за съжаление настоящите заемат последното място в личната ми класация. Не че са по-лоши от останалите, пак са си чудесни, просто стават малко по-различни като текстура (имат и бакпулвер в тестото и се поръсват с орехи и сусам преди печенето), което влияе на моя вкус и предпочитания. Явно ми допадат повече другите видове само с малко сода (те са по-плътни, но крехки и ронливи за разлика от настоящите, които са по-пухкави и порести), както и предпочитам вкуса и аромата на сурови орехи пред печените. Но различни хора – различни вкусове! За някого пък тези дреболии може да са предпочитани! Освен това сладките са чудесни и несиропирани – много са приятни на сладост и съвсем спокойно могат да се хапват и само така, особено с чаша кафе, чай или друга топла напитка…
Приготвих половин доза от оригиналната рецепта – излязоха 30 сладки по 40 г. В оригиналната рецепта се слага ликьор от мандарини, но понеже аз нямам, ползвах ром.


120 мл прясно изцеден портокалов сок
½ ч.л. (4 г) сода бикарбонат
настъргана кора от 1 голям портокал
15 мл ром (ликьор от мандарини или бренди)
320 г (350 мл) зехтин
100 г захар
25 г сусам
60 г орехи
585 г брашно
1 ч.л. (4 г) бакпулвер
2 ч.л. (5 г) канела
щипка сол

за сиропа:
350 г пчелен мед
100 г захар
180 мл вода

за украса отгоре:
30 г едро смлени орехи
10 г сусам
½ ч.л. канела


Брашното се пресява и се смесва с бакпулвера, канелата и солта (ако солта е не е съвсем ситна, по-добре е да се сложи при течностите, за да се разтвори).
В купа се сипва портокаловият сок и се слага содата да се угаси. Добавят се настърганата портокалова кора, алкохолът, зехтинът и захарта. Разбърква се с телена бъркалка, докато се стопи захарта, и се добавят сусамът и орехите. Накрая се изсипва брашнената смес и се разбърква с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса, не трябва да се бърка излишно.

От тестото се късат топчета (моите бяха по 40 г) и се оформят на продълговати заоблени сладки. Всяка сладка се потапя в сместа от орехи, сусам и канела и се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 16-17 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка.
Изпечените сладки се оставят да изстиват в тавата, защото са много крехки и лесно се трошат.

Когато изстинат напълно, се приготвя сиропът.
Водата и захарта се смесват в неголяма тенджерка и се слагат на котлона. Сиропът се вари 10-ина минути (след завирането). Оставя се да се охлади леко и се добавя медът. В топлия сироп за кратко се потапят напълно изстиналите сладки. Изваждат се с решетъчна лъжица и се нареждат в подходящ съд. По желание може да се поръсят и със струйка мед.

Готовите сладки се съхраняват в метална кутия или в стъклена купа с капак.

Понеже аз имах известно количество останал сироп от пияните меломакарони, реших да ползвам него, вместо да варя нов. Естествено той не беше достатъчен за всички бройки, но така се възползвах от съвета на авторката на рецептата да се опитат сладките и несиропирани, само полети с тъничка струйка мед. И потвърждавам нейното мнение – наистина така са много хубави, понеже са въздушни и не много сладки. И дойдоха дюшеш за майка ми, която е диабетичка… А ако като мен предпочитате орехите и сусама сурови, не потапяйте суровите сладки в тях, а ги поръсете след изпичането и сиропирането. Въпреки че другите видове, изпробвани досега, ми допадат повече, и настоящите сладки не са за пренебрегване – достатъчно са хубави и приятни.

Пияни меломакарони

Оказа се, че в любимия ми My Cooking Book Blog рецептите за меломакарони са коя от коя по-хубави. Когато ги открих преди няколко години, ми беше много трудно да избера коя да приготвя. В крайна сметка се спрях на тази на Стельос Парлярос. Сладките толкова ми харесаха, че четири години поред правих само тях, въпреки че си бях набелязала и друга рецепта – мислех, че никоя друга няма да задмине първата в личната ми класация… Тази година обаче разбрах, че съм грешала, защото пияните медени сладки не само са достойна конкуренция на вече наложилите се, а даже се изкушавам да кажа, че ми харесват още повече… Толкова са крехки и пръхкави (от бирата в тестото), толкова ароматни… Трудно може да се опише с думи! Единственото, което ме притесняваше, е узото в сиропа. Не съм му особена почитателка заради силния и остър мирис, но при варенето от тази не особено приятна за мен миризма не остана нищо и се получи нещо изключително – уникален сироп! Малко стряскащо ми прозвуча в оригиналната рецепта и 5 г (1 ч.л.) карамфил. Според моето кантарче обаче ½ ч.л. излезе 1 г, което ми се видя съвсем в рамките на нормалното. Друга промяна, която направих – ползвах само зехтин, който в оригинала е комбиниран наполовина с царевично олио. И не варих меда заедно със захарта и водата, а го добавих, когато сиропът малко поизстина. В рецептата, която следвах, се сиропират изстинали сладки в горещ сироп и при първото им приготвяне процедирах така. Но след като установих от опит (с другите видове), че ако сладките да се сиропират горещи в студен сироп, наистина стават по-хрупкави и апетитни от обратния вариант, смених тактиката...
Понеже от цяла доза излизат много сладки, а според авторката на My Cooking Book Blog и сиропът е прекалено много, аз направих половин доза тесто и четвърт (с малко закръгляне нагоре) сироп. Всичко се получи идеално – излязоха 48 броя сладки по 30 г (две големи тави) и съвсем достатъчно количество сироп (даже остана). Ето за какви количества става въпрос:


750 г брашно (количеството може да варира в зависимост от марката)
½ ч.л. (1 г) смлян карамфил
1 ч.л. канела
щипка сол
125 г прясно изцеден портокалов сок
½ ч.л. сода бикарбонат
350 г зехтин
50 г бира
25 г ром (бренди, коняк или друг ароматен алкохол)
125 г кафява захар
настъргана кора от 2 портокала
настъргана кора от 1 лимон

сироп:
200 г кафява захар
200 г пчелен мед
200 г  вода
15-20 г узо

60-70 г смлени орехи за поръсване


Първо се приготвя сиропът, за да има време да изстине. Всъщност през зимата това не е проблем – на терасата става много бързо.
Водата, захарта и узото за сиропа се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона. Когато заври, котлонът се намалява и сиропът ври 5 минути. Оставя се да изстине малко и тогава се добавя медът. Разбърква се до разтварянето му и готовият сироп се оставя да изстине напълно. Може да се сложи в хладилника, докато се изпекат сладките.

Брашното се пресява и се смесва с карамфила, канелата и солта (ако солта е не е съвсем ситна, по-добре е да се сложи при течностите, за да се разтвори).
В купа се сипва портокаловият сок и се слага содата да се угаси. Добавят се останалите течни съставки, захарта и настърганата кора от лимон и портокал. Разбърква се с телена бъркалка, докато се стопи захарта, и се добавя брашното. Разбърква се с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса. Не трябва да се бърка излишно, за да не стане тестото жилаво и лепкаво, защото сладките после стават твърди и сбити.

От тестото се късат топчета (всяко по 30-33 г, моите бяха по 30 г), след което има няколко варианта:
Може топчетата да се овалят между дланите до продълговата форма и после да се стиснат в дланта – така по повърхността им остава отпечатъкът на пръстите.

Може сладките да се направят кръгли (топчето тесто леко се сплесква) или тестото да се разточи на дебела кора (6-7 мм) и да се нареже на квадрати.

Нареждат се в тава, покрита с хартия за печене, и се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 15-16 мин., докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка.

Сиропирането става на порции – по толкова сладки, колкото свободно се събират в тенджерата. Току-що извадените от фурната сладки се пускат в студения сироп и се държат по 3-4 минути в него, като се обръщат и от двете страни. Изваждат се с решетъчна лъжица и се нареждат в подходящ съд. Веднага се наръсват с орехи (ситно смлени, но не прекалено фино).

Докато се допече втората тава, сиропът се връща в хладилника, за да се охлади отново.
Готовите сладки се съхраняват в метална кутия.

Сладките са уникално вкусни и ароматни. Доставят върховна наслада на небцето и невероятно удоволствие се разлива по цялото тяло… Дори и котаракът е луд по тях, не мога да ги увардя от него – имаше две сладки в една чинийка и като му замирисаха, опита да се качи на масата поне 100 пъти! И не само пощурява по аромата им, а и си хапва с апетит!

Меломакарони

Уникални, фантастични, божествени! За тези сладки мога да сипя само суперлативи! Откакто ги приготвих за първи път преди няколко години, са на първо място в графата „любими“. То май са и единствени за момента, що се отнася до коледни сладки без млечни продукти и яйца. Преди години правех по десетина различни вида, едни от други по-хубави, но всички с яйца и масло, а някои и с извара. И сега просто ми липсва този богат асортимент. Но въпросните постни сиропирани меденки запълват почти безусловно тази празнота. Толкова са вкусни и ароматни, че човек не се сеща да поиска и нещо друго…
Меломакароните са традиционни гръцки коледни сладки. Водят се постни, въпреки че се срещат и рецепти с масло. Но аз залагам на класиката – зехтин. И много аромати, които също са различни в различните рецепти. Естествено няма една-единствена или оригинална рецепта, но точно в различните детайли е очарованието, защото могат да се пробват различни варианти на тези великолепни сладки. Аз лично съм си харесала една от рецептите в прекрасния блог My Cooking Book Blog и я приготвям вече четвърта година. И просто не ми достигат думите да изразя възторга си от нея. Харесала съм си и още една, но винаги започвам от тази и другата все остава за догодина… Дано този път успея да изпробвам и втората!

Меломакарона (така звучи думата на гръцки) означава сладки с мед, но в повечето рецепти той е в сиропа, а не в тестото. Това естествено е за предпочитане, защото така не се подлага на термична обработка – аз задължително го добавям към захарния сироп след като е изстинал. И в студения сироп се потапят горещите сладки – така те стават хрупкави отвън и мекички и сочни отвътре.
Друга особеност е месенето на тестото – то всъщност не се меси, поне не дълго време, а само колкото да се събере на топка и да се хомогенизира. В противен случай става жилаво и лепкаво, а готовите сладки – твърди и сбити. А те трябва да са крехки и ронливи.
Има и различни начини за украса на сладките отгоре, но целта е една – по повърхността им да се образуват пукнатини и шарки, които да улеснят проникването на сиропа.
Течните продукти съм мерила както в милилитри, така и в грамове – май вторият начин е по-лесен и по-точен, това научих от авторката на рецептата.
Долните продукти са за цяла доза, въпреки че аз обикновено правя половин – за по-бързо и по-лесно. В зависимост от големината на сладките излизат различен брой – струва ми се, че аз ги правя по-дребни (на мен така ми харесва) от гръцкия оригинал, защото излизат около 50 броя (2 големи тави) от половин доза, а трябва да излязат горе-долу толкова от цяла. Придържам се стриктно към източника на рецептата с изключение на содата и канелата – виждат ми се прекалено малки количества, а при мен крайният резултат е добър. Така че са нужни:


400 г (400 мл) прясно изцеден портокалов сок
530 г (600 мл) зехтин
30 г кафява захар
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. канела
5-6 пъпки карамфил, счукани
настъргана кора от 1 голям портокал
1,200 кг брашно

сироп:
500 г (500 мл) вода
700 г кафява захар
1 голям портокал
2 пръчки канела
100 г мед

за поръсване:
60-70 г смлени орехи
по желание – допълнително мед за поръсване на сладките


Първо се приготвя сиропът, за да има време да изстине. Всъщност през зимата това не е проблем – на терасата става много бързо.
В малка тенджера се смесват водата, захарта, канелата и портокалът, нарязан на едри парчета. Слагат се на котлона и се разбъркват веднъж в началото (не се бърка често, за да не се захароса сиропът). След като заври, огънят се намалява и ври слабо 2 минути. Оставя се да изстине. Когато се охлади, се изваждат канелата и портокаловите парчета (аз лекичко ги изстисквам), добавя се медът и се разбърква до разтварянето му. Слага се в хладилника, докато се изпекат сладките.

В голяма купа се смесват портокаловият сок, зехтинът и захарта. Разбърква се, докато захарта се стопи (може предварително да се смели в мелничка, но и така става). Добавят се содата, подправките и портокаловата кора. Всичко се разбърква с телена бъркалка (не се ползва миксер) и тогава се добавя брашното. Разбърква се с дървена лъжица, колкото да се  смесят продуктите и да се получи меко тесто (става много мазно, но не трябва да се добавя още брашно, такова трябва да е). Не се меси продължително, не се оформя на гладка топка.

От тестото се откъсват парчета с големината на неголям орех, оформят се на топче, което се овалва между дланите до продълговата форма (пак се внимава да не се премесват топчетата) и се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. Отгоре се притискат с голяма вилица за сервиране, за да се получи шарка.

Пекат се в предварително загрята на 160 градуса фурна около 35 минути на долен реотан с вентилатор – трябва да се получи хубава коричка отдолу. Двете тави може да се пекат едновременно, но по някое време трябва да се сменят местата им. Аз ги пека поотделно и докато се пече втората партида, сиропирам първата.
Докато се пекат сладките, се приготвят подходящ съд, в който ще се подреждат, и орехите за поръсването (смилат се на ситно, но не съвсем фино).
Току-що извадените от фурната сладки се пускат в студения сироп (половината от първата тава или колкото се събират спокойно в тенджерата) и се държат в него 4-5 минути, като се обръщат.

Изваждат се с решетъчна лъжица, отцеждат се и се подреждат плътно в голям съд (тава). Всяка сладка се поръсва отгоре с орехи. Продължава се така и с останалите.
Докато се допече втората тава, сиропът се връща в хладилника, за да се охлади отново.

По желание готовите сладки може да се поръсят и със струйка мед.
Съхраняват се в стъклен съд с капак или в метална кутия, за да не изсъхват.

Сладките са божествено вкусни, хрупкави отвън и крехки и сочни отвътре, изключително ароматни. Всяка хапка от тях е небивало пиршество за небцето и сякаш те преселва в рая… Наистина са храна, достойна за боговете…

Леко сиропиран сладкиш с тахан, бадеми и стафиди

Още един великолепен сладкиш от прекрасния блог на Мария Митева-Христоу! Възхитена съм от него! Още едно попадение в десетката на постен сладкиш, и то отново с тахан в състава си! И отново сочен, ароматен и изключително вкусен, макар и съвсем различен по вид от тартата с тахан и шоколад. Добре, че става сладичък, иначе цяла тава от него може да изчезне само за няколко часа…
Интересното в настоящата рецепта не е само наличието на тахан, а и това, че сладкишът е сиропиран. Но не очаквайте подобие на баклава или тулумбички, където сиропът се лее щедро и десертът трудно се преглъща от сладост; тук начинът на сиропиране е по-различен – сиропът е в по-малко количество и само колкото да се навлажни леко вече изпеченото тесто. И резултатът наистина е много добър!
Този път останах по-близо до оригиналната рецепта, защото и там препоръките са за пълнозърнесто брашно; аз замених само бялата захар с кафява, като малко намалих и количеството ѝ. Затова и моят сладкиш се получи по-тъмен, но пак си е красив – с един такъв изкусителен карамелен цвят… А с брашно от спелта става още по-вкусен!


300 г пълнозърнесто брашно (пшеничено или от спелта)
150 г кафява захар
1 пак. бакпулвер
1 равна ч.л. сол
280 г сусамов тахан
250 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора от 1 портокал
180 г бадеми (може да се накиснат от предния ден във вода)
140 г стафиди
40-50 мл ром

за сиропа:
150 г кафява захар
180 мл вода
настъргана кора от 1 лимон
настъргана кора от 1 портокал

Стафидите се накисват в рома за поне 30 минути, като се разбъркват от време на време, за да се напоят всички равномерно.
В купа се смесват сухите съставки – брашното, захарта, солта и бакпулверът. Добавят се сусамовият тахан, портокаловият сок и настърганата кора. Разбърква се с дървена лъжица за кратко, колкото да се смесят продуктите. Добавят се бадемите (нарязани на едри парчета) и стафидите и отново се разбърква, за да се разпределят равномерно в сместа.
Тестото се изсипва в покрита с хартия за печене тава (30х20 см или малко по-голяма) и се заравнява отгоре – понеже е много гъсто, най-лесно става със силиконова шпатула (или със супена лъжица, която се намокря периодично с вода). 

Сладкишът се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 30-40 мин. или докато се зачерви отгоре. Изважда се от фурната и оставя да се охлади напълно.

Продуктите за сиропа се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона. Разбъркват се с дървена лъжица, докато захарта се разтопи, и когато сместа заври, котлонът се намалява и сиропът се оставя да ври тихо за 10-ина минути. Студеният сладкиш се залива с горещия сироп и се оставя, докато го попие и изстине.
Съхранява се на стайна температура, покрит с найлоново фолио, но може да се прибере в хладилника за около 2 часа, за да охлади и да е по-лесно да се нареже. Всяко парче може да се поръси за красота с малко канела и пудра захар, но аз реших, че и така е достатъчно сладък. И красив...

Сладкишът е божествен! Невероятно ароматен, с огромно количество стафиди и бадеми в него. Комбинацията от стафиди, напоени в ром, и портокалови и лимонови кори е просто умопомрачителна! Истинско пиршество за всички вкусови рецептори...

Маслинова питка

През почивните дни в началото на месеца експериментирах с една питка с маслини, пресен лук и розмарин. Идеята ми тръгна от едни пухкави чабати с маслини в Кауфланд, но после намеренията ми се промениха и реших да направя питката плоска – получи се подобие на фокача. Карах на око – и брашното, и водата, и маята… Но в крайна сметка се получи много вкусна и ароматна питка (с любимия ми ароматен зехтин). И тогава се сетих, че преди време си бях набелязала за правене една подобна питка – традиционна кипърска маслинова пита в My Cooking Book Blog. Това е блог, който от няколко месеца посещавам често и напоследък правя много неща от него. И няма нещо, което да не ми се е получило добре или да не се е харесало на вкус на мен и на останалите, които са го опитали; очарована съм от всичко, което съм изпробвала досега. Рецептите са хубави и много интересни и непрекъснато откривам много нови за мен неща – било като продукти или комбинации от тях, било технология на приготвяне или пък просто ми хрумват идеи за други ястия, четейки рецептите от богатия списък. А всичко е обяснено така разбираемо и подробно и илюстрирано с толкова много снимки, че се изпълнява с лекота. И не на последно място искам да отбележа колко е мила и отзивчива собственичката на Готварската книга – от всяка нейна дума лъха позитивизъм и добро настроение! С обясненията си и с отговорите си на коментарите просто провокира желание да бъде изпробвана всяка нейна рецепта…
И така, да се върнем на маслиновите питки… Повечето продукти за двете са еднакви, но кипърската е с бакпулвер вместо мая и с точни количества на продуктите, не като моята импровизация… ;) И се приготвя много бързо и лесно, няма нужда от време за втасване – най-връткавата част е обезкостяването на маслините… А се оказва, че е не по-малко вкусна от варианта с мая. В оригиналната рецепта мерителната чаша е 250 мл, моята е 200 мл и според нея промених малко и количеството на бакпулвера. Добавих и сол (ползвам смляна морска, която не е толкова солена като готварската) – някак си не мога да си представя питка без сол. Пък и се притеснявам тестото да не сладни от портокаловия сок. Всъщност зависи колко са солени маслините де, всеки ще си прецени дали и колко сол да сложи. Искам само да отбележа, че докато беше топла, току-що изпечена, питката беше добре на сол, но престояла на другия ден ми идваше леко солена – нямам обяснение за това, само го констатирам като факт. В оригиналната рецепта имаше и ½ чаша олио освен зехтина, но аз го забравих… Без да искам обаче съм компенсирала този пропуск, защото щедро подмазах тавата със зехтин и чак тогава обърнах внимание, че тя не се подмазвала… И на последно място – нямах пресен кориандър, затова го замених с розмарин – не само защото ми е любим, а и наистина се връзва много с маслините и лука. Но това са дреболии, важното е че питката стана великолепна!


2 ч.ч. (220 г) пълнозърнесто брашно
2 ч.ч. (220 г) бяло брашно
1 пак. бакпулвер
2 ч.л. сол
½ ч.ч. зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
1 ч.ч. (130-140 г) черни маслини, обезкостени и нарязани на едро
1 ч.ч. нарязан на ситно пресен лук (3-4 стръка) или 1 голяма глава кромид лук (пак на ситно)
2 ч.л. сух джоджен
няколко стръкчета пресен розмарин (в оригиналната рецепта – ½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър)

за поръсване:
1-2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам


В купа се смесват сухите съставки – двата вида брашно, бакпулверът, солта, джодженът и нарязаният на ситно розмарин. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините и лукът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с пръсти равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 40 минути до златисто. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката стана чудесна! Топла беше фантастична – невероятно ароматна и с хрупкава коричка, а отвътре мекичка и пухкава, макар че е тънка. Едва се удържахме да не й видим сметката на цялата още вечерта – за малко да не остане за снимка на другия ден. То и затова снимките са такива… Пак толкова хубава беше и престояла на сутринта, а като се претопли, изобщо не личи, че е вчерашна. ;) И е перфектната закуска!

Първата питка свърши много бързо, но за едно приятелско събиране завчера по случай 24 май направих пак – този път двойна доза. Използвах голямата тава на фурната (34х34 см), която се оказа идеална за двойното количество продукти. Този път не я подмазах – питката изобщо не залепна! И понеже предния път бях забравила олиото, реших да го пропусна и този път, като увеличих малко зехтина – 1½ ч.ч. Всички останали продукти увеличих по две.