Постни палачинки от пълнозърнесто брашно

1 ч.ч. (120 г) пълнозърнесто пшеничено брашно
250 мл газирана вода
щипка сол
кокосово масло (мазнина по избор) за мазане на тигана


Брашното се разбърква в купа с водата и солта. Тиганът (най-добре да е незалепващ) се загрява и се подмазва с миниатюрна бучица кокосово масло. С черпак се сипва от тестото и се разлива по цялата площ на тигана. Палачинките се пекат на средно силен котлон до приятен загар (като се запекат от едната страна, се обръщат). От горните продукти излизат 5 броя, за по-голяма купчинка в чинията количеството им трябва да се увеличи.

Палачинките са чудесни – много са вкусни и се приготвят съвсем лесно. Сервират се според предпочитанията на всеки – в нашия случай с ароматно домашно сладко и чаша кафе.

Царевичен тортия чипс

От тестото на тортиите (питките) може да се направи и фантастичен чипс. Вместо да се разделя на топчета, които да се разточват и пекат на тиган, се разточва една голяма кора, нарязва се на триъгълници и се пече във фурната. Крайният резултат е също толкова вкусен като тортиите. Разликата е само в печенето – питките не трябва да се препичат, за да станат мекички (да могат да се огъват и навиват, без да се чупят), докато при чипса се търси точно обратният ефект – той трябва да бъде твърд и хрупкав.


100 г пълнозърнесто брашно (или бяло)
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разточва на тънка кора върху хартия за печене с размерите на тавата, нарязва се на триъгълници (много е удобно с кръглия нож за пица) и заедно с хартията се прехвърля в тавата.

Пече се в предварително загрята фурна 20 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор. При печенето триъгълниците се раздалечават леко един от друг и се получават хрупкави крайчета от всички страни, т.е. получава се истински чипс. Оставят се да изстинат в тавата – така стават твърдички и хрупкави.

Чипсът е невероятен – изключително вкусен и изкусително хрупкав. Може да се хапва и самостоятелно, но по правило е идеалната компания на купичка гуакамоле. Получава се еднакво добре както с бяло, така и с пълнозърнесто брашно – аз лично го предпочитам по втория начин.

Езикова бележка:

Правилното изговаряне и изписване на името на характерните мексикански питки или чипс на български е тортия. За съжаление масово се употребяват вариантите тортила или тортиля, явно повлияни от правописа на испански – tortilla. Но тук -ll- (двойното -л-) означава един специфичен изключително мек звук (подобен на нашенското й) и думата се изговаря [тортийа]. В мн.ч. се пише и изговаря съответно tortillas [тортийас], но аз смятам, че е по-добре на български да използваме нашето окончание -и – тортии. 

Шоколадов сладкиш с вишни

Предпочитам плодовете в натуралния им вид – сурови, затова почти не правя сладкиши с тях. Най-много да забъркам някое кремче, в което не претърпяват термична обработка. За мен печенето на плодове си е разхищение – голяма част от полезните вещества се губят. Затова има само две положения, при които (по изключение) може да престъпя тези си разбирания – или не мога да изям по много от даден плод по някаква причина, или разполагам с твърде големи количества, част от които може да бъде оползотворена под формата на печиво. Случаят с вишните е от първия – и причината е киселият им вкус. Но ако киселината на суровия плод е недостатък, то в сладкиша е бонус! Затова за мен те са перфектни за сладкиши и домашно сладко – сочни и киселки. А при тазгодишната богата реколта (за разлика от черешовата), просто нямаше как да не им обърна внимание…

И понеже комбинацията от вишни и шоколад вече ми е любима след божествения сладкиш „Венецът на Горгона“, реших да експериментирам и да забъркам много шоколадово тесто, в което да има и голямо количество вишни. Обичам сочни и кремести сладкиши и торти, затова вишните наистина са много. И сладкишът се получи точно по моя вкус!

200 г кафява захар
200 мл топла вода
100 г зехтин (или шарлан)
150 г пълнозърнесто брашно
120 г царевично брашно
50 г какао
1 пак. ванилия
1 пак. бакпулвер
щипка сол
кората на 1 лимон
1 кг вишни
кокосови стърготини за украса


Вишните се почистват от дръжките и костилките.
Захарта се разбърква във водата, докато се разтвори, и се налива зехтинът.
Брашната, какаото, ванилията, бакпулверът и солта се пресяват, добавя се настърганата лимонова кора и всичко се смесва. Сухите съставки се добавят към течните и се разбърква с тел много добре.
Половината тесто се изсипва в тавичка с размери 20х30 см, покрита с хартия за печене (при мен алуминиевото фолио е извънредна ситуация). Отгоре се разпределят половината от вишните. Върху тях се разстила останалото тесто и се завършва с останалите вишни. Сладкишът се пече около 50 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор.

За завършен вид готовият сладкиш се поръсва с кокосови стърготини (или нещо друго по желание).

Сладкишът е великолепен – много шоколадов и много вишнев. Толкова е сочен, че тестото се доближава до консистенцията на крем. И колкото повече стои, по-хубав става! Е, не успя да преживее много дълго де… 😉

Идеално допълнение е към кафето, а много му върви и чаша студена напитка от маточина и мента. А защо да не се комбинира и с двете?

Доматени питки с чубрица и босилек

Тази година реколтата ми от чубрица надмина всякакви разумни граници – в сандъчето за разсад поникна толкова много, че непрекъснато се чудех къде да й намеря приложение, за да се освободи място за не повече от 6-8 коренчета, които да се развиват нормално. Рязах в салати наред с магданоза, раздавах и на приятелки, а тя не свършва! Междувременно пък случайно си купих едни великолепни крекерчета – много тънки и хрупкави, с домати в тестото и божествения аромат на босилек. Тогава ми хрумна блестящата идея, че може да омеся нещо домашно вместо с вода… с доматен сок! И без това ми се намират 1-2 буркана домашно производство. Щом като може за тесто да се ползва портокалов сок, защо нещата да не се получат и с доматен? Оказа се, че из нета има подобни рецепти (за хлябове, пайове и т.н.), но повечето са с доматен концентрат/салца, а после в тестото се слага и вода. Това ме убеди допълнително, че моята идея да се ползва директно доматен сок, изобщо не е лоша! И така, въображението ми взе да рисува едни малки пухкави питки, ухаещи на домати и… естествено чубрица! И нещата просто си дойдоха на мястото! За съжаление ми отне известно време да осъществя идеята си. А като започнах да обмислям конкретно съставките и пропорциите на тестото, ми хрумна да го обогатя и с малко пълнозърнесто и ръжено брашно освен бялото. И най-накрая – как към домати и чубрица човек да не добави и малко босилек и риган? А защо не и чесън? Обратното би било кощунство!
Първоначално мислех да оформя питките по друг начин, но в крайна сметка се спрях на най-бързия и лесен метод. Важното е, че се получи успешно тесто и много вкусни и ароматни питки. Така че следващия път ще си поиграя повече, заслужава си! ;)


¼ кубче прясна мая
50 мл хладка вода
1 ч.л. захар
300 мл доматен сок
6 с.л. зехтин
2 ч.л. сол (доматеният сок беше солен)
150 г ръжено брашно
150 г пълнозърнесто брашно
150 г бяло брашно + 70-80 г за доизмесване и 2-3 с.л. за маята
½ с.л. сух риган

зехтин за намазване
няколко клонки прясна чубрица
няколко листа пресен босилек
1-2 ч.л. сух чесън
10-ина натурални маслини
10-ина зелени маслини


Маята се разбърква със захарта, водата и 2-3 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашната се пресяват, добавят се солта и риганът и се оформя кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и леко затопления доматен сок. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса около 30 мин. (във фурната на 50 градуса).

Втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с дебелина около ½ см, намазва се със зехтин и се поръсва с наситнените подправки, разбъркани със сухия чесън, и нарязаните маслини. 

Kората се навива на руло и се нарязва на 12 парчета, които се подреждат изправени в подмазана форма за мъфини, намазват се със зехтин

и се оставят да втасат отново около 40-50 мин.

Втасалите питки се пекат на 160 градуса с вентилатор около 30-35 мин. (понеже ползвам фурната за втасването, тя няма кога да се загрее предварително, затова я включвам, докато питките са вътре, и така загрява).

Готовите питки за завиват с кърпа за 10-ина мин. и тогава се изваждат от формата.

Питките наистина са много хубави – вкусни и ароматни, а тестото е меко и пухкаво въпреки ръженото и пълнозърнестото брашно. И изобщо не е задължително да се консумират с доматен сок – идеално вървят и с биричка! ;) А защо не и с добре охладено бяло вино… Вероятно ще бъдат добра добавка и към сутрешното кафе…

Маслинова питка

През почивните дни в началото на месеца експериментирах с една питка с маслини, пресен лук и розмарин. Идеята ми тръгна от едни пухкави чабати с маслини в Кауфланд, но после намеренията ми се промениха и реших да направя питката плоска – получи се подобие на фокача. Карах на око – и брашното, и водата, и маята… Но в крайна сметка се получи много вкусна и ароматна питка (с любимия ми ароматен зехтин). И тогава се сетих, че преди време си бях набелязала за правене една подобна питка – традиционна кипърска маслинова пита в My Cooking Book Blog. Това е блог, който от няколко месеца посещавам често и напоследък правя много неща от него. И няма нещо, което да не ми се е получило добре или да не се е харесало на вкус на мен и на останалите, които са го опитали; очарована съм от всичко, което съм изпробвала досега. Рецептите са хубави и много интересни и непрекъснато откривам много нови за мен неща – било като продукти или комбинации от тях, било технология на приготвяне или пък просто ми хрумват идеи за други ястия, четейки рецептите от богатия списък. А всичко е обяснено така разбираемо и подробно и илюстрирано с толкова много снимки, че се изпълнява с лекота. И не на последно място искам да отбележа колко е мила и отзивчива собственичката на Готварската книга – от всяка нейна дума лъха позитивизъм и добро настроение! С обясненията си и с отговорите си на коментарите просто провокира желание да бъде изпробвана всяка нейна рецепта…
И така, да се върнем на маслиновите питки… Повечето продукти за двете са еднакви, но кипърската е с бакпулвер вместо мая и с точни количества на продуктите, не като моята импровизация… ;) И се приготвя много бързо и лесно, няма нужда от време за втасване – най-връткавата част е обезкостяването на маслините… А се оказва, че е не по-малко вкусна от варианта с мая. В оригиналната рецепта мерителната чаша е 250 мл, моята е 200 мл и според нея промених малко и количеството на бакпулвера. Добавих и сол (ползвам смляна морска, която не е толкова солена като готварската) – някак си не мога да си представя питка без сол. Пък и се притеснявам тестото да не сладни от портокаловия сок. Всъщност зависи колко са солени маслините де, всеки ще си прецени дали и колко сол да сложи. Искам само да отбележа, че докато беше топла, току-що изпечена, питката беше добре на сол, но престояла на другия ден ми идваше леко солена – нямам обяснение за това, само го констатирам като факт. В оригиналната рецепта имаше и ½ чаша олио освен зехтина, но аз го забравих… Без да искам обаче съм компенсирала този пропуск, защото щедро подмазах тавата със зехтин и чак тогава обърнах внимание, че тя не се подмазвала… И на последно място – нямах пресен кориандър, затова го замених с розмарин – не само защото ми е любим, а и наистина се връзва много с маслините и лука. Но това са дреболии, важното е че питката стана великолепна!


2 ч.ч. (220 г) пълнозърнесто брашно
2 ч.ч. (220 г) бяло брашно
1 пак. бакпулвер
2 ч.л. сол
½ ч.ч. зехтин
1 ч.ч. прясно изцеден портокалов сок
1 ч.ч. (130-140 г) черни маслини, обезкостени и нарязани на едро
1 ч.ч. нарязан на ситно пресен лук (3-4 стръка) или 1 голяма глава кромид лук (пак на ситно)
2 ч.л. сух джоджен
няколко стръкчета пресен розмарин (в оригиналната рецепта – ½ ч.ч. нарязан на ситно пресен кориандър)

за поръсване:
1-2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
2 с.л. сусам


В купа се смесват сухите съставки – двата вида брашно, бакпулверът, солта, джодженът и нарязаният на ситно розмарин. Добавят се зехтинът, портокаловият сок, маслините и лукът и се разбърква с дървена лъжица. Когато сместа се сгъсти, месенето продължава на ръка, докато продуктите се смесят равномерно.Тестото се разстила в тава (с диаметър около 30 см), като се разпределя с пръсти равномерно навсякъде. Отгоре се намазва с портокалов сок и се поръсва със сусам. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор около 40 минути до златисто. Когато се извади от фурната, се покрива с кърпа и се оставя да изстине за 15-20 мин., преди да се нареже.

Питката стана чудесна! Топла беше фантастична – невероятно ароматна и с хрупкава коричка, а отвътре мекичка и пухкава, макар че е тънка. Едва се удържахме да не й видим сметката на цялата още вечерта – за малко да не остане за снимка на другия ден. То и затова снимките са такива… Пак толкова хубава беше и престояла на сутринта, а като се претопли, изобщо не личи, че е вчерашна. ;) И е перфектната закуска!

Първата питка свърши много бързо, но за едно приятелско събиране завчера по случай 24 май направих пак – този път двойна доза. Използвах голямата тава на фурната (34х34 см), която се оказа идеална за двойното количество продукти. Този път не я подмазах – питката изобщо не залепна! И понеже предния път бях забравила олиото, реших да го пропусна и този път, като увеличих малко зехтина – 1½ ч.ч. Всички останали продукти увеличих по две.

Постни солени кексчета

1 стрък праз
1 червена чушка (сурова, печена или замразена)
1 ч.ч. царевица
50-60 г обезкостени маслини (каламата)
30 г сушени домати (мариновани в зехтин)
няколко стръкчета розмарин
2 щипки сушен риган
2 щипки сушена чубрица
няколко стръка пресен кориандър (или замразен)

4 с.л. ленено семе
1½ ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (зехтин, шарлан)

1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто брашно от спелта
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
2 ч.л. сол
черен сусам или слънчоглед (или други семена) за поръсване


Мерителната чаша е 240 мл.
Празът се нарязва на ситно, чушката – на къси лентички, маслините – на половинки (или третинки), сушените домати – на дребни парченца. Кориандърът (ако е пресен) и розмаринът също се нарязват на ситно.
Лененото семе се смила и се накисва в купа с ½ чаша вода, докато стане на желе.
В друга купа се смесват брашната (пресяват се), бакпулверът и солта.
Към лененото семе се добавят останалата чаша вода, олиото, зеленчуците и подправките и всичко се разбърква добре. Добавят се брашната и се разбърква само до смесване на продуктите. Сместа се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини.

Пекат се на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 мин., като се проверява с клечка дали са изпечени.

Кексчетата са фантастични – отвътре са мекички и нежни, с мозайка от цветни парченца, с прекрасна коричка отгоре и много ароматни. Заслугата за последното е на любимото ми брашно от спелта, на праза и подправките. Маслините и царевицата допринасят за богатството от вкусове, но вкусът умами определено се дължи на сушените домати – те внасят както балансираща кисела нотка, така и прекрасен аромат.

Правила съм кексчетата няколко пъти и в различни модификации и вариации – със сурова, печена или замразена чушка, със или без маслини, със замразена или консервирана царевица, със или без сушени домати, с мащерка или кориандър (освен останалите подправки), даже и къри съм слагала… Става и с поръска (слънчоглед, черен сусам или други семена) или без. И всички варианти са достатъчно добри. В началото задушавах праза предварително, но по-лесно, а не по-малко вкусно е и със суров. През пролетта пък той спокойно може да се замени с пресен лук. Изобщо – възможности много! Но това, което вече не бих пропуснала, са сушените домати – те носят този прекрасен умами вкус и правят кексчетата пристрастяващи…

Пълнозърнести катмерчета с тахан

Отне ми известно време, докато осъществя идеята си да експериментирам върху темата „катмерчета“, но в крайна сметка нещата си дойдоха по местата. След успешния резултат на варианта с картофена плънка бях замислила и такъв с тахан. Този път обаче – с пълнозърнесто брашно. Определено бялото брашно е по-удачно за баници и техните подобия, но таханът (който е доста тъмен на цвят, защото предпочитам пълнозърнест) някак пó ми се връзва с тъмно брашно… Само трябва да се има предвид, че с пълнозърнестото тесто се работи по-трудно – не е така еластично като бялото, затова кората не трябва да се разточва прекалено тънко и да не се слага много плънка, а полученият охлюв също трябва да се разточва много внимателно, защото лесно се къса. Съответно катмерчетата стават по-дебели и трябва да се пекат по-дълго на не много силен котлон.
В представите си виждах новия вид катмерчета със сладка плънка от тахан и мед (чудесна комбинация!), но ми дожаля за меда – при термична обработка от полезните му качества няма да остане почти нищо. Затова реших да го заменя с кафява захар – също нелоша компания за тахана. Само гледайте да не е много едра, за да не хруска дори и след изпичането… А медът може да се ползва за намазване на готовите катмерчета, ако не са ви достатъчно сладки от захарта. Що се отнася до захарта – по-удачно е да се поръсва, след като всяка кора се намаже с тахан; ако се разбърка с него, сместа става много гъста и после трудно се размазва по корите. С ароматите също може да се експериментира; аз заложих на класиката – канела – но тя може да се замени с друга подправка или пък да се добави още нещо за разкош…


300-350 г пълнозърнесто брашнo
1 ч.ч. (200 мл) хладка водa
2 с.л. олио
1 с.л. оцет
щипка сол

плънка:
8 с.л. сусамов тахан
8 с.л. кафява захар
канела на вкус
малко олио по избор


В брашното се прави кладенче и вътре се изсипват водата, олиото, оцетът и солта. Омесва се тесто и се разделя на 8 топчета. Покриват се с найлоново фолио и се оставят да починат 30 мин.
Ако е много гъст, таханът може да се разреди с малко олио по избор.
На набрашнен плот всяко топче се разточва на не прекалено тънка кора, намазва се с 1 с.л. (може и повече) тахан и се поръсва с 1 с.л. захар и малко канела.

Кората се навива на руло, усуква се

и след това се завива на охлюв, който се разточва отново много внимателно, за да не се скъса кората и да не изтече плънката.

Получената баничка се пече на сух тиган на средно силен котлон (3 степен от 6) от двете страни. Готовите катмерчета се намазват с олио и в никакъв случай не се чака да изстинат – не че не стават за ядене и студени, но кой има толкова излишно търпение! Пък и кому е нужно да си разваля удоволствието от живота, като може да си хапне нещо вкусничко, докато е още топло…

Постни кексчета с тиква и стафиди

Преди няколко месеца, в разгара на сезона на тиквите, доста порових из нета за веган рецепта за кекс(чета) или сладкиш с тиква. Открих доста рецепти и в крайна сметка си харесах няколко. Но бях раздвоена коя от тях да приготвя. Имаше какви ли не варианти – със сурова или предварително сварена тиква, с различни видове брашно и подсладители, различни подправки, с или без украса отгоре...
В крайна сметка се спрях на сурова настъргана тиква (според мен двойната термична обработка е излишна – от полезните качества на този прекрасен плод едва ли остава много), комбинация от пълнозърнесто и царевично брашно, задължително кафява (нерафинирана) захар и комбинация от няколко подправки; от една рецепта си харесах идеята за посипка и за разкош добавих стафиди, накиснати в ром... И така, след доста четене и обмисляне се роди долната рецепта, която въпреки заемките от други рецепти, в крайна сметка си е мое откритие. И явно е сполучлива, защото крайният резултат много ми хареса – пухкави кексчета с изключителен аромат и богат вкус! Е, получих някои суперлативи и от други хора де...
И така, ето нужните продукти (мерителната чаша е 240 мл):


2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром

4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (180 г) кафява захар

1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто брашно
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол

посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кафява захар


Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Лененото семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към лененото семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре (може да се изчака малко да се поразтопи захарта). Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.
Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.

Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.
Оставят се да изстинат върху решетка.

Кексчетата са превъзходни и са чудесна добавка към следобедното кафе, а защо не чай или друга топла напитка – въпросът е малко да разпуснем и да се поглезим...

Езикова бележка:

В Речника на чуждите думи от 1993 г. присъства думата кардамон с обяснението, че е дошла в български от руското кардамон, но в немски е Kardamom, във френски – cardamome, латински – cardamomum, старогръцки – καρδαμωμον. Все пак името на подправката е Elettaria cardamomum и тогава би трябвало и на български да се пише кардамом... Затова и на практика нещата стоят доста... объркано... В различни сайтове и рецепти има сериозен разнобой в изписването на думата – може да се срещне както с н, така и с м... В крайна сметка кое е правилното? Излиза, че цялата тази неразбория дължим на руснаците – това е поредната каша, забъркана от тях...
За съжаление съвременните български езиковеди и академици мълчат по въпроса – думата я няма нито в последния правописен речник от миналата година, нито в по-старите... Търсих без успех и в правоговорния... Успях да я намеря само в още един речник на чуждите думи (по-нов от вече споменатия, на друго издателство и авторски колектив) и в един българско-английски – навсякъде думата е изписана кардамон! Така че за мен това е меродавният правопис на думата – въпреки че речниците, в които фигурира, не са правописни или правоговорни, все пак са речници и на тях може да се разчита за правописа на думите... И не ми остава друго, освен да се надявам, че следващият "нов" или "официален" (както се озаглавяват в последните години) правописен речник няма да е фототипно издание на старите, а ще съдържа в себе си спорната дума (пък и още доста други, липсващи досега)!