Постно хачапури с плънка от слънчогледов пастет, киселец и коприва (по имеретински)

Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но после съвсем разбираемо тя изпадна в немилост… Неотдавна обаче си спомних за нея и се зачудих как да я направя в постен вариант. И понеже беше сезонът на киселото зеле и праза, заложих на тях. Но още тогава си набелязах и друг вариант – с най-подходящия според мен заместител на сиренето в баниците, слънчогледовия пастет. А през пролетта към него просто нямаше как да не се присъединят и любимите ми диворастящи зелении… Тестото е вече утвърденото – от пълнозърнесто брашно от спелта, което също ми е много на сърце. И резултатът отново е феноменален – тънка и изкусително хрупкава питка, с чудно вкусно тесто и прекрасна свежа плънка.
Долните продукти са за тава с диаметър 30 см – получава се идеално на дебелина хачапури.


тесто:
240-250 г пълнозърнесто брашно от спелта
120 мл топла вода
¼ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1 с.л. (10 г) шарлан (олио по избор)
½ ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка пресен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта. Добавят се киселецът, копривата и лукът (добре е предварително да се нарежат на едро), както и подправките и всичко се пасира още малко, за да се смелят и зелениите.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето и разточването), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете. Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага плънката и леко се притиска, за да се слегне.

Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).

Притиска се да залепне и отново се разточва до кора с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.

Питката се обръща, изтупва се от излишното брашно и се слага в подмазаната тава. Намзава се тъничко с шарлан и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. Оставя се минута-две да поизстине, за да може да се нареже, и се сервира веднага.

Хачапурито е забележително апетитно и неустоимо изкусително! Тестото вече е добре познато – невероятно вкусно, тънко и хрупкаво. Новото в питката е плънката – тя също е прекрасна, много лека и свежа и е малко по-близо до оригинала (че да не вземе някой грузинец да получи инфаркт, ако разбере за идеята ми с кисело зеле и праз ;) ). Комбинацията от слънчоглед и зелении без съмнение е много добра и съвсем неслучайно я ползвам и за други печива…

Галет със слънчогледов пастет, киселец и коприва

Всяка година по време на бума на пролетните зелении, с повод (за някой празник) или без, поне веднъж правя един забележителен пай с форма на слънце. Изключително е красив и невероятно вкусен, но е малко връткав за приготвяне, затова си изисква повече време и по-специална нагласа. Тогава ми хрумна идеята от същите продукти (намалени наполовина) да оформя галет. И наистина всичко се получи много по-лесно и бързо, а е пак толкова вкусно. Даже допълнително улесних нещата, като намалих видовете зелении само до киселец, и то суров, без предварително задушаване (само с него разполагах в момента). Но при следващия опит добавих и малко коприва и пресен лук, с което нещата станаха още по-добри… 😇 В крайна сметка галетът може да се приготви с каквато разполагате или обичате зеленина – изобщо не се съмнявам в блестящия краен резултат!


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
45 мл (40 г) зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (40-50 г)

шепа коприва (30 г)

2 стръка зелен лук

по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)

Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.

Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта.

Киселецът, копривата и лукът се нарязват на ситно и заедно с подправките се добавят към пастета, като се разбърква добре (може зелениите да се добавят към вече пасирания слънчоглед и да се смелят заедно с него).

Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.

Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.

Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин. – до златист загар отгоре.

Галетът е фантастичен! Хем се надявах на точно такъв резултат, хем имах известни притеснения – дали плънката ще е достатъчно (или пък няма да е прекалено много), как ще е на киселина, дали тестото ще се изпече добре, или пък няма да стане сухо и твърдо… За щастие нито едно от тези опасения не се оправда. Плънката е чудесна на вкус и аромати и накиселява в рамките на приятното, а количеството ѝ е съвършено. Тестото пък е вълшебно – вкусно и хрупкаво, идеално изпечено. 

Поради начина на оформяне в пая „Слънце“ хрупкат само връхчетата, а в галета тестото е хрупкаво отвсякъде (включително и отдолу, дори и след като се премести в чиния). Единственият му недостатък е, че се получава не много голям (около 20 см в диаметър) и се замислям дали следващия път да не направя направо два… 😉

Доматен сос за зимата

Доматеният сос освен за консумация в момента може да се приготви и за зимата – в бурканчета, които да се замразят или да се стерилизират. Първият начин е по-лесен (избягва се етапът с търсенето на голяма тенджера и врящата и пръскаща вода), но пък зависи колко място има във фризера. Важното е, че човек има избор!
А приготвянето на соса е по обичайния начин – без запръжки (изобщо без никаква мазнина), без захар, по възможно най-щадящия и здравословен начин.


2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и чесънът, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Пасира се до гладка консистенция и се насипва в бурканчета.

Оттук нататък възможностите са две – бурканчетата се стерилизират за 15-20 мин. или се оставят да изстинат и се прибират във фризера. Да се слага зехтин след пасирането на соса (преди сипването в бурканчетата) е напълно излишно – просто няма смисъл той да бъде замразяван, а още по-малко пък варен; който желае, когато си отвори бурканче през зимата, може да си добави тогава.

Естествено сос може да се направи и през зимата с домати от консерва (даже италианците твърдят, че се готви само така, не от пресни домати!), но безспорно си е удобство да си отвориш бурканче с вече готов материал…

Картофени кюфтета с листа от пащърнак

След успешната комбинация на листата от пащърнак с ориз продължих да търся и други начини да използвам тази свежа и ароматна зеленина, която ми беше жал да изхвърля. Още повече, че добивът от нея беше много по-богат, отколкото от подземната част, заради която естествено се сади пащърнакът…

1 кг картофи (10 средни)
1 голяма връзка листа от пащърнак (250 г)
1 глава лук
по няколко стръка джоджен, чубрица и риган
3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйчица зехтин


Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват с 1½ ч.л. сол. Пащърнакът се нарязва на ситно и се задушава в съвсем малко водичка, докато се слегне. Посолява се с 1½ ч.л. сол. Лукът и подправките се нарязват на ситно и всичко се омесва. Оформят се кюфтета (излязоха ми 20 броя), овалват се в царевично брашно и се подреждат в суха незалепваща тава (или върху хартия за печене).

Пекат се 15-ина минути на 200 градуса с вентилатор, докато хванат коричка отдолу, след което се обръщат и се допичат още малко (да се запекат и от другата страна). Като се извадят от фурната, се поливат с малко зехтин.

Може да се сервират със сос по желание (в случая – сос барбекю), а може и самостоятелно – пак са достатъчно хубави.

Кюфтетата може да изглеждат доста странни за някого, но всъщност са чудесни – освен че са много вкусни и с прекрасна коричка, са идеално решение за използване на прелестните листа на пащърнака. Приготвят се бързо и лесно, по здравословен и щадящ начин. А когато се хапват на открито на двора, удоволствието е още по-голямо!

Есенен ориз с листа от пащърнак

Оризът със зелении е обичано и често приготвяно ястие в българската кухня, но май основно с пролетна суровина – коприва, киселец, лапад. Аз лично добавям и по-непопулярните живовляк, червена мъртва коприва и врабчови чревца или казано иначе – каквото открия по двора. Но съвсем спокойно това простичко и полезно ястие може да се приготви и с някои от даровете на есента. Такова богатство се оказа реколтата ни от пащърнак, който тази година посадих за първи път – повечето от корените бяха съвсем дребни (бейби пащърнак 😉), но за сметка на това листната маса беше в изобилие. И как да не му стане жал на човек да изхвърли тази прекрасна ароматна и свежа зеленина, особено когато всичко е отгледано екологично чисто! А стръковете наистина ухаят чудесно!

Тогава ми хрумна да запазя поне част от тях – щом като в употреба влизат листата на цвеклото и морковите например, защо да не се използват и тези на пащърнака? И понеже ми се сториха малко по-груби, реших, че няма да са подходящи за салата – така остана възможността да бъдат сготвени. Можеше да е с елда, булгур, киноа или нещо друго, но аз заложих на обичайното – пълнозърнест ориз…

1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма връзка листа от пащърнак
1 глава лук

1 морков
10-ина стръка прясна чубрица
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
10-ина листа босилек
2 ч.л. сол
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се добавя към лука. Налива се малко водичка, посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават 15-ина минути, докато се слегнат и омекнат приятно. Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е с малко странен (в смисъл на непознат досега) вкус – листата от пащърнак нямат аромата на копривата или другите пролетни зелении. Но е достатъчно добро, за да бъде похапнато с апетит и голяма радост, че и зелената част на любимия пащърнак може да бъде оползотворена. Пък и тук е ролята на зелените подправки – те дават прекрасен аромат на манджицата. А ако се пропусне финалното добавяне на зехтин, тя става по-здравословна, но не и по-малко вкусна…

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?

Морковени пръчици със семена

Вкъщи сокове не се правят особено често, въпреки че разполагаме с добра техника – споделям убеждението, че плодовете и зеленчуците са по-полезни в своята цялост. И все пак от време на време пием сок от моркови. Но винаги ме е било яд да изхвърлям сухия остатък (пулпа), защото обикновено не ми достига време или вдъхновение да се занимавам с него. Но при последното изстискване на морковите твърдо реших – този път ще употребя и стърготините! Потърсих някакви рецепти из нета, но те не ме удовлетвориха и затова се наложи да поекспериментирам сама. И какво щастие – още от първия път се получиха фантастични пръчици! Понеже пулпът беше 400 г (получен с бавнооборотна сокоизстисквачка), реших да пробвам само с половината от него и съобразих останалите продукти с това количество. За мой късмет се получи тесто точно колкото за голямата тава. Много ме теглеше към любимото ми пълнозърнесто брашно от спелта, но по малко странни обстоятелства неодавна се сдобих с два пакета типово, така че трябва да ползвам и него... Но смятам, че пръчиците ще се получат добре и с други видове брашно, евентуално само може да се наложи да се коригира количеството му. И понеже първият опит свърши очаквано бързо (той беше с вода), още на следващия ден оползотворих и останалите 200 г пулп, като този път замених водата с вино. Ако се чудите кои са по-хубави – и по двата начина стават чудни (макар че има лека, но не особено съществена разлика във вкуса), така че всеки ще си избере каква течност да ползва. С вино стават малко по-хрупкави и сякаш по-бързо се изпичат (затова и на снимките са леко по-тъмни, първите с вода имаха по-свеж оранжев цвят), но прясно изпечени и тези с вода са хрупкави. А на другия ден и двата вида омекват, но пак са толкова хубави. Ако останат до тогава де...


200 г пулп от моркови
50 г зехтин
50 мл бяло вино (или вода)
2 ч.л. сол
20 г маково семе
20 г сусам
20 г ленено семе
20 г конопено семе
2 ч.л. стрит риган
2 ч.л. стрита балканска чубрица
200 г типово брашно
1 бакпулвер


Морковеният пулп се слага в купа и се добавят зехтинът и виното (водата). Разбърква се и се добавят семената и брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), смесено с бакпулвера. Омесва се меко тесто, което се разточва върху хартия за печене на тънка кора. Заедно с хартията се приплъзва в тавата и с кръгъл нож се нарязва на тънки лентички.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 15 мин. Тавата се изважда от фурната и прорезите се минават втори път с ножа, като пръчиците леко се раздалечават, след което се допичат още 3-4 мин. Оставят се да изстиват в тавата (който има търпение да чака...) – така стават хрупкави.

Пръчиците са прелестни – прясно изпечени (още топли или вече изстинали) са изкусително хрупкави отвън и мекички и въздушни отвътре. Не са твърди като солети или гризини, под апетитната коричка са нежни и пухкави. И са наистина чудесно оползотворяване на морковения пулп, защото са с голямо количество от него – 1:1 с брашното (в нета намерих една примамлива рецепта, но беше само с 50 г пулп на доста повече брашно), с което слагат край на всички угризения за в бъдеще, че изхвърлям нещо употребимо...

Фузили от лимец с доматен сос и гъби

Това не е нова рецепта (то и какво ли ново да има в комбинацията на доматен сос и гъби), нова е само основната съставка – царевичните фузили отстъпиха мястото си на лимецови. Тогава търсех безглутенов вариант на примамливото италианско тестено изделие и бях много любопитна да опитам вкуса на царевичната алтернатива, докато сега целта ми е да представя един нов поне за мене продукт – паста от лимец. Извънредно съм щастлива, че открих такъв артикул на пазара, още повече произведен от българска фирма. На същия производител много ми хареса и пенето от спелта. Според мен тези два вида макарони са съвършената алтернатива на царевичния им братовчед (към който продължавам да съм скептична), както и на класиката от бяло брашно, пък било то и от твърда пшеница...


1 пакет (250 г) фузили от лимец

400 г гъби
струйка зехтин за готвене
1-2 скилидки чесън
½ ч.л. сол (на вкус)
щипка риган
5-6 клонки мащерка

1 консерва (800 г) домати в доматен сос
1 средна глава лук
3-4 скилидки чесън
1 морков
щипка сух риган
1 дафинов лист
сол на вкус
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (ароматен)

2-3 ч.л. хранителна мая за поръсване


Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, риганът и мащерката и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.

Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера. Като стане златист и замирише приятно, се добавят доматите, чесънът, настърганият на ситно ренде морков, риганът и дафиновият лист. Тенджерата се похлупва (когато доматите са от консерва, нямат нужда от изпаряване, а и пръска много) и сосът се оставя да къкри на слаб огън – не иска много време, колкото морковът да се сготви. Дърпа се от котлона, поръсва се с наситнен босилек, добавя се малко зехтин и се разбърква.

Фузилите се сваряват алденте в подсолена вода и се изцеждат (указаните на пакета 6-8 минути са много, достатъчни са не повече от 4-5).

В соса се прибавят задушените гъби и фузилите и всичко се разбърква добре. Сипва се в чинии и се поръсва с малко хранителна мая, която идеално имитира вкуса и аромата на задължителния за ястието пармезан. Завършва се с листенца пресен босилек или нещо друго зеленко. Който желае, може да добави и чаша бяло вино…

Лимецовите фузили заедно с пенето от спелта (всъщност външният вид няма никакво значение, просто това е решението на производителя) според мен са най-добрият избор за паста. Много са сполучливи – и като форма, и като вкус. Не се разпадат или разкашкват при варене и са изключително вкусни. И не пораждат никакви угризения у мен, които някога ме спохождаха, хапвайки класическите макарони от бяло брашно...

Пене от спелта с броколи и сметанов сос

Като всеки жив човек и аз понякога се изкушавам от продукти, които по принцип не одобрявам. Не за друго, а поне веднъж да видя какво представлява и вероятно повече няма да повторя. Така в количката ми в магазина се озова готварската соева сметана. Идеята ми беше да я комбинирам със задушени или сварени на пара броколи, но в последствие всичко това се добави към един пакет паста. В случая – пене от спелта. Естествено може да се ползва паста с всякаква друга форма и от други съставки, но тази от спелта много ми хареса. Пробвала съм и фузили от лимец на същия производител – и те са превъзходни. В крайна сметка се получи нещо много добро – и вкусно, и ароматно, а и цветно (за да постигна последното, реших да добавя и моркови и царевица). А най-добрата атестация дойде от двамата мъжкари вкъщи – мъжът ми, който изобщо не си пада по макарони и броколи, доста ги похвали, а котаракът старателно си облиза паничката…


1 пакет (250 г) пене от спелта
1 глава (500 г) броколи
2 глави лук
2 моркова
½ консерва от 340 г царевица
500 мл готварска соева сметана
10-ина клонки мащерка
щипка сух риган
2½ ч.л. сол (на вкус)
хранителна мая за поръсване


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина, за да се образува ценното вещество сулфорафан.
Лукът се нарязва на дебели полумесеци, морковите се настъргват на едро ренде. Пенето се сварява в подсолена вода за максимум 4-5 мин. (не се подвеждайте по 6-8, препоръчани на пакета) и се отцежда.

Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Налива се малко водичка и се задушава 7-8 минути на слаб огън, докато омекне. Тогава се налива сметаната и се добавят солта, мащерката и риганът. Котлонът се усилва и щом заври, се добавят наситнените броколи и морковите, разбърква се и се готви не повече от 4-5 мин. – просто броколите да омекнат съвсем леко, не да се преварят. Тенджерата се дърпа от котлона и се слага царевицата. Изсипва се свареното пене и се разбърква внимателно, за да не се разкъса пастата. Сервира се веднага, като всяка порция се поръсва с хранителна мая – става още по-вкусно и ароматно.

Въпреки че в суров вид соевата сметана не се отличава с кой знае какъв приятен вкус (и имах сериозни притеснения за крайния резултат), ястието се получи доста вкусно и ароматно, пък и цветно. Заслугата за прекрасния аромат е на задушения лук, мащерката, ригана и хранителната мая, а цветовите акценти са благодарение на морковите и царевицата (изпълниха идеално предназначението си). А ако имате малко търпение да не почнете веднага съдържанието на чинията (за разлика от мен), може да си налеете и чаша бяло вино, ще върви идеално!