Плоска содена питка с три вида брашно

½ ч.ч. (70 г) пълнозърнесто брашно
½ ч.ч. (70 г) ръжено брашно
½ ч.ч. (70 г) царевично брашно
½ ч.л. сол (или самардала)
30 г семена (по 10 г мак, сусам и лен)
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
струйка шарлан


Брашната се пресяват и се добавят солта (самардалата) и семената. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Става много гъсто, но все пак течно тесто.

Фурната се загрява на 180 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко шарлан (да се подмаже обилно) и се излива тестото. Заравнява се с лъжица и се пече на горен и долен реотан 25 мин. до златисто.

Оставя се да изстине малко и се нарязва – на квадрати, триъгълници или на когото както му харесва; може и само да се начупи небрежно…

Питката е великолепна! Тънка и изкушаваща, изключително апетитна. С хрупкава горна и долна коричка и нежна вътрешност.

Правила съм я в какви ли не вариации – с два вида брашно (по 105 г пълнозърнесто и царевично), изцяло с лимец, със сол или самардала, с шарена сол, с газирана или обикновена вода, с други семена (конопено, тиквено)… И винаги резултатът е чудесен! Вкусна, ароматна, с фантастично хрупкави крайчета – божествено апетитни от шарлана!

Питката може да се хапва самостоятелно, като хляб към основно ястие или пък да се намаже с разни пастети – в случая с пастет от боб и песто от морковени листа… И все е много вкусно!

Доматени питки с чубрица и босилек

Тази година реколтата ми от чубрица надмина всякакви разумни граници – в сандъчето за разсад поникна толкова много, че непрекъснато се чудех къде да й намеря приложение, за да се освободи място за не повече от 6-8 коренчета, които да се развиват нормално. Рязах в салати наред с магданоза, раздавах и на приятелки, а тя не свършва! Междувременно пък случайно си купих едни великолепни крекерчета – много тънки и хрупкави, с домати в тестото и божествения аромат на босилек. Тогава ми хрумна блестящата идея, че може да омеся нещо домашно вместо с вода… с доматен сок! И без това ми се намират 1-2 буркана домашно производство. Щом като може за тесто да се ползва портокалов сок, защо нещата да не се получат и с доматен? Оказа се, че из нета има подобни рецепти (за хлябове, пайове и т.н.), но повечето са с доматен концентрат/салца, а после в тестото се слага и вода. Това ме убеди допълнително, че моята идея да се ползва директно доматен сок, изобщо не е лоша! И така, въображението ми взе да рисува едни малки пухкави питки, ухаещи на домати и… естествено чубрица! И нещата просто си дойдоха на мястото! За съжаление ми отне известно време да осъществя идеята си. А като започнах да обмислям конкретно съставките и пропорциите на тестото, ми хрумна да го обогатя и с малко пълнозърнесто и ръжено брашно освен бялото. И най-накрая – как към домати и чубрица човек да не добави и малко босилек и риган? А защо не и чесън? Обратното би било кощунство!
Първоначално мислех да оформя питките по друг начин, но в крайна сметка се спрях на най-бързия и лесен метод. Важното е, че се получи успешно тесто и много вкусни и ароматни питки. Така че следващия път ще си поиграя повече, заслужава си! ;)


¼ кубче прясна мая
50 мл хладка вода
1 ч.л. захар
300 мл доматен сок
6 с.л. зехтин
2 ч.л. сол (доматеният сок беше солен)
150 г ръжено брашно
150 г пълнозърнесто брашно
150 г бяло брашно + 70-80 г за доизмесване и 2-3 с.л. за маята
½ с.л. сух риган

зехтин за намазване
няколко клонки прясна чубрица
няколко листа пресен босилек
1-2 ч.л. сух чесън
10-ина натурални маслини
10-ина зелени маслини


Маята се разбърква със захарта, водата и 2-3 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашната се пресяват, добавят се солта и риганът и се оформя кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и леко затопления доматен сок. Омесва се средно меко тесто и се оставя да втаса около 30 мин. (във фурната на 50 градуса).

Втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с дебелина около ½ см, намазва се със зехтин и се поръсва с наситнените подправки, разбъркани със сухия чесън, и нарязаните маслини. 

Kората се навива на руло и се нарязва на 12 парчета, които се подреждат изправени в подмазана форма за мъфини, намазват се със зехтин

и се оставят да втасат отново около 40-50 мин.

Втасалите питки се пекат на 160 градуса с вентилатор около 30-35 мин. (понеже ползвам фурната за втасването, тя няма кога да се загрее предварително, затова я включвам, докато питките са вътре, и така загрява).

Готовите питки за завиват с кърпа за 10-ина мин. и тогава се изваждат от формата.

Питките наистина са много хубави – вкусни и ароматни, а тестото е меко и пухкаво въпреки ръженото и пълнозърнестото брашно. И изобщо не е задължително да се консумират с доматен сок – идеално вървят и с биричка! ;) А защо не и с добре охладено бяло вино… Вероятно ще бъдат добра добавка и към сутрешното кафе…