Пастет от печен лук и тофу

Ако обичате печен лук и обожавате аромата му, то това е за вас! Не ми стигат думите, за да опиша този пастет – той е пристрастяващо вкусен, зашеметяващо ароматен, изключително нежен и фин, просто божествен! При това са нужни само няколко, и то съвсем простички продукта, за да се приготви.


4 големи глави лук (около 700 г)
100 г тофу
2 с.л. (40 г) слънчогледов тахан
сок от 1 малък лимон (50 г или на вкус)
½ ч.л. сол
самардала за поръсване


Главите лук се измиват и се срязват на четири, без да се белят (отрязват се само брадата и върхът). Пекат се на 200 градуса на горен и долен реотан около 45-50 мин., като по някое време парчетата се завъртат, за да се запекат и откъм срезовете.
Резените лук се обелват и се оставят да се охладят малко. Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. Пастетът се сервира с тънки филийки препечен хляб или с някакви крекери, с които може направо да се гребва от купичката. Много добре би се комбинирал и с всякакви печени или задушени зеленчуци.

Понеже е леко сладък (приятно, не като десерт!), много добре се получава, ако при сервиране се поръси със самардала – тя хем дообогатява букета от аромати, хем създава прекрасен баланс на вкусовете.

Пастетът е невероятен, просто е върхът! Супергладък и фин и с божествен аромат – печеният лук наистина ухае феноменално! И за пореден път се убеждавам, че слънчогледовият тахан е идеален за подобни разядки – и като аромат, и като текстура. При блендирането на съставките може да се добави и малко магданоз или друга зелена подправка, но това ще се случи следващия път…

Картофени хармоники със самардала и розмарин

Това са най-обикновени печени картофки, но изглеждащи по-интересно и оригинално. Добре е да не са стари, за да не се белят. Подправките, с които се овкусяват, също са обичайните… Но крайният резултат е атрактивен и много вкусен! Броят на картофите зависи от желаните порции.


средни картофи (еднакви на големина)
самардала на вкус
листенца розмарин
струйка олио по избор


Картофите се измиват добре и се нарязват на тънки филийки, без да се стига до края, т.е. в долния край филийките трябва да са свързани. Много лесно това става с две дървени шишчета – слагат се на дъската от двете страни на картофа и така ножът не стига до края, а картофът остава цял в долната си част. Така се получава нещо като ветрило или хармоника. Важното е отделните резенчета да са с еднаква дебелина, за да се изпекат еднакво. Раздалечават се леко много внимателно (за да не се скъса хармониката) и в процепите се мушкат листенца розмарин и се поръсва със самардала. Слагат се в незалепваща тава (или покрита с хартия за печене) и отгоре се поливат с тънка струйчица олио (може и разтопено кокосово масло). Пекат се на 180 градуса на горен и долен реотан около половин час или докато картофите омекнат и отдолу – там са по-дебели и се изпичат най-трудно.

Картофките са чудесни – простички за приготвяне, с минимум добавки, но много вкусни и ефектни. Много им върви чеснова майонеза, но могат да се поднесат и с всякакви други сосове…

Елда с тиквички, моркови и чушки

Това е вариация на една много успешна и любима рецепта, в която просто замених киноата с елда. Всичко останало е същото – и продуктите, и начинът на приготвяне. Ястието е по-различно на вкус, но пак толкова апетитно и ароматно. Първия път, когато ми хрумна идеята за него, го приготвих с цяла чаша елда, но тя превзе и заглуши зеленчуците. При следващия опит я намалих наполовина и ястието ми хареса повече – стана по-балансирано. В крайна сметка всеки ще си прецени дали го предпочита по-елдено или по-зеленчуково. Естествено зависи и колко големи са тиквичката, морковът и чушката…
Мерителната чаша е 240 мл.

½ ч.ч. елда (натурална зелена)
1 ч.ч. вода
1 тиквичка
1 морков
1 чушка (цветът е според сезона и предпочитанията)
3-4 скилидки чесън
7-8 клончета прясна мащерка
4-5 стръка пресен джоджен
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене


Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода с ½ ч.л. сол. Ако е не е достатъчно солено, може да се доовкуси с малко самардала.
Тиквичката и морковът се нарязват с белачка на дълги тънки ленти, чушката – на лентички, чесънът – на филийки, джодженът – на ситно (мащерката също може да се нареже, ако е младичка, а може и да се остави на клонки). Зехтинът се загрява в тенджера или голям тиган и се добавят всички зеленчуци и подправки наведнъж. Бъркат се непрекъснато, но внимателно, за да не се накъсат лентите, и се готвят така буквално за минута-две – докато се слегнат, но да не омекват много. Посоляват се с 1½ ч.л. сол (на вкус), разбъркват се и се добавя сварената елда. По желание може да се полее със струйка студенопресован зехтин (ароматен). Разбърква се отново и е готово за сервиране.

Ястието е прекрасно – леко, диетично, цветно и вкусно. И същевременно хранително и засищащо… Ако на някого не се харесва достатъчно специфичният аромат на елдата, може да добави щипка-две сух джоджен, докато се вари, или да сложи самардала вместо сол.

Селска манджа от картофи и праз

Не съм яла такава манджа на село – за добро или лошо (мисля, че е по-скоро пропуск за мен) нямам баба на село. Прочетох за нея във вегетарианската ми група в социалната мрежа и веднага ме заплени с простотата и естествеността си. Приготвя се много бързо (стига картофите да са предварително сварени) и са нужни съвсем малко и съвсем елементарни продукти. Като ценител на простичките неща нямаше как да не я изпробвам и – съвсем очаквано – останах очарована от нея! Естествено аз пригодих рецептата към моя начин на готвене – без запържване и с добавяне на мазнината в края. За 4 порции са нужни:


2 стръка праз
5-6 сварени картофа (около ½ кг)
3-4 щипки чубрица
струйка шарлан (олио по избор)
2 ч.л. самардала или сол (на вкус)


Картофите се сваряват и се обелват. Празът се нарязва на колелца и се задушава заедно с чубрицата в малко водичка за 10-ина минути, докато омекне. Котлонът се изключва и се налива малко шарлан. Добавят се картофите, смачкани небрежно (ако желаете, си ги нарежете на кубчета, но в миналото бабите ни не са имали време за такива глезотии, гладните гърла не са можели да чакат дълго), поръсва се със самардала и всичко се разбърква. Ястието се оставя няколко минути на изключения котлон – да се смесят вкусовете и да се стоплят картофите.

Манджицата е колкото простичка и лесна, толкова и вкусна и ароматна. И засищаща…. Убедена съм, че в миналото е спасявала много майки и баби, които е трябвало да изхранват по някакъв начин голямата и вечно гладна челяд – поради краткото време за приготвяне и евтините и достъпни продукти. В някои от рецептите, на които попаднах, имаше и червен пипер, но на мен пò ми допадна вариантът без него. А съотношението на картофи и праз може да е друго, аз действах на око и по мой вкус.

Броколи и моркови на пара върху канапе от картофено пюре

Това е възможно най-простичкото и непретенциозно ястие, приготвено по възможно най-простичкия и здравословен начин. Всичко е варено и толкоз! Простичко е и откъм използваните продукти и подправки. Известно време се чудих с какво да овкуся броколите и морковите – правила съм го и с копър, и с джоджен, и с мащерка, и с разни други билки и резултатът винаги е бил добър. Но този път реших да оставя нещата максимално изчистени – заложих само на самардала. Тя е чудесна подправка с уникален аромат и е любима вкъщи (ползвам я често вместо сол) и съвсем не сгреших, като се спрях на нея. За тези, които не я познават – внимавайте, солена е! В приготвянето ѝ се използва сол, така че после ястието няма нужда от посоляване. И се оказа, че е напълно достатъчна, за да се ароматизират чудесно зеленчуците, и им подхожда идеално. Картофите пък идеално се овкусиха само от зехтина и оцета. Но държа да отбележа, че оцетът е домашен и се различава от вкуса на купешкия – не е толкова кисел и остър, по-мек и благ е (и следователно слагам по-голямо количество, което пък се отразява на текстурата на пюрето). Затова и с него то става по-хубаво…
Количеството на продуктите е по желание и все пак ето някои насоки:


1 глава броколи (500 г)
4-5 моркова
½ консерва (от 340 г) царевица
2-3 ч.л. самардала (на вкус)
струйка студенопресован зехтин

1½ кг картофи (червени)
студенопресован зехтин
домашен ябълков оцет
3-4 ч.л. сол (на вкус)
малко вода от варенето на зеленчуците


Броколите се нарязват на розички, кочаните – на пръчици (долната част се обелва), морковите също се нарязват на пръчици. Зеленчуците се сваряват на пара за възможно най-кратко време – за да не омекнат броколите, морковите също остават леко хрупкави. Водата се излива (запазва се – за картофеното пюре) и в тенджерата се изсипват броколите и морковите. Посоляват се със самардала на вкус и се поливат със струйка зехтин. Накрая се добавя и царевицата.
Картофите се сваряват, обелват се и се намачкват на пюре със сол, оцет и зехтин на вкус. Докато се пресоват, се добавя и малко от водата от варенето на зеленчуците – да се получи нежна текстура. Естествено може да се ползват всякакви картофи, но с червени резултатът е трепач – те са много сипкави и с тях пюрето става пухкаво и леко, просто прекрасно.
Сервира се, като във всяка чиния се оформя канапе от картофено пюре, а върху него се разпределят зеленчуци.

Въпреки че е приготвено по най-простичкия (но и щадящ!) начин, ястието е невероятно вкусно. И красиво – толкова е цветно! Това е идеален пример как може да се готви здравословно, с минимум продукти и подправки и пак да е божествено вкусно. Аз лично не мога да се наситя на съдържанието на чинията… А най-голямата ми радост беше, че и половинката ми, който никога досега не е искал да види броколи, с изненадваща за мен готовност каза да сипя и на него (а мислех, че ще кара само на картофено пюре). При това яде с охота и даже няколко пъти каза, че било много вкусно…

Картофи на фурна с хрупкава коричка

Картофите на фурна са бързо и вкусно ястие. А ако са хрупкави отвън и мекички отвътре, са картофките мечта. Прекрасна алтернатива са на пържените, даже са по-хубави от тях. Но как се постига ефектът на тази изкусителна коричка? Ами с царевично брашно. И пак благодарение на него отделните резенчета се запечатват и отвътре остават меки и нежни. Има и още няколко тънкости – картофите се нарязват на по-дебели парчета (ако са съвсем тънки, ще се изсушат), трябва да са на един ред в тавата и се пекат на силна фурна с вентилатор – така стават хрупкави. Но трябва да се внимава да не се препекат, за да не станат твърди и сухи. Преди да се овалят в брашното, се поръсват с подправки – аз съм заложила на следните, но подлежат на всякакви вариации:


картофи
самардала
къри
чесън на прах
струйчица олио по избор
царевично брашно


Картофите се измиват добре и се нарязват на по-дебели парчета (ако не са стари, може да не се белят). Слагат се в незалепваща тава – да се събират на един ред, и се поливат с малко олио (колкото да се омазнят леко, не трябва да остава по дъното на тавата). Поръсват се със самардала (тя е и вместо сол), къри и чесън на вкус и се разбъркват. Тогава се поръсват с царевично брашно, като тавата се разклаща, за да се овалят картофените резенчета равномерно от всички страни.

Не трябва да се сипва много брашно наведнъж, защото ако е повече от необходимото, ще остане на дъното на тавата и ще изгори при печенето. Затова е по-добре да се ръси на 2-3 пъти по малко и ако не е достатъчно, да се добавя още. Картофите се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса с вентилатор около 30 мин.

Картофките стават разкошни. Отвън са с прекрасна хрупкава коричка, отвътре – меки и сипкави, без да са подгизнали в мазнина. И много ароматни… Сервират се с любима салата или подходящ сос, а защо не и с чаша винце или пък биричка през лятото…

Броколи с елда

И двете съставки на това ястие влизат в графата на полезните и диетични продукти – много са препоръчвани от специалистите на желаещите да се хранят здравословно или пък да отслабнат. И броколите, и елдата са богати на множество витамини и минерали, а съдържат малко калории. Затова освен вкусно, ястието е и полезно и диетично. И се приготвя много бързо и лесно, както и другото, от което взех идеята – прекрасната комбинация на броколи с киноа. За някои елдата не е сред любимите продукти заради специфичния ѝ аромат, но това може лесно да се „замаскира“ с приятни подправки като джоджен и самардала, също и чесън.


1 глава броколи (500 г)
1 ч.ч. с връх (200 г) елда (натурална зелена)
2 ч.ч. вода
1 ч.л. сол
2 скилидки чесън
1-2 щипки сух джоджен
1½-2 ч.л. самардала (на вкус)
струйка ароматен зехтин


Броколите се накъсват на розички и се сваряват на пара. Поръсват се със самардала на вкус и се разбъркват, за да се осолят равномерно.
Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода със солта, наситнения чесън и джоджена. Когато е готова, се доовкусява с ½ ч.л. самардала (на вкус). Изсипва се при броколите, полива се със струйка ароматен зехтин и се разбърква.

Ястието е чудесно – бързо, леко и здравословно! Богато е на множество полезни вещества и същевременно нискокалорично. По желание при сервиране може да се полее със соев сос.

Наситнени броколи с киноа

Настоящото ястие е вариация на вече изпробвано и одобрено друго подобно, като тук картофите за заменени от предварително сварена киноа. Запазва се идеята броколите да се накълцат и да престоят така час и половина преди готвене. Така съветват китайски учени, за да се образува сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково.


1 глава (500 г) броколи
2 моркова
1 ч.ч. замразен грах
1 ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3-4 скилидки чесън
3-4 щипки сух джоджен
3 ч.л. самардала (на вкус)
1 ч.ч. киноа
1 ч.ч. вода
1 ч.л. сол


Мерителната чаша е 240 мл.
Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Измива се много добре и се сварява в 1 ч.ч вряща вода с 1 ч.л. сол на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Морковите се нарязват на кубчета (или тънки полукръгчета – зависи от дебелината им; може да се оформят и с белачка на тънки лентички), чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Добавя се сварената киноа и всичко се разбърква добре. Ястието се оставя няколко минути да се смесят ароматите, преди да се сервира (добре се получава, ако за оформянето на порциите се ползва ринг).

Ястието е много вкусно, с богатство от цветове и аромати в състава си. И ако са прави китайските учени – изключително полезно!

Задушени пресни картофки с копър и чесън

Пролетно време няма нищо по-вкусно от пресните картофки. Толкова са хубави, толкова пухкави и нежни отвътре, че мога да ги ям всеки ден! И въпреки че ги приготвям с какви ли не добавки и подправки – и с чесън и розмарин, и с чесново песто, класиката си остава с копър и чесън.
А най са ми на сърце най-дребните картофчета – не мирясвам, докато не изровя до дъно щайгите на продавачите на пазара… Сготвени цели, картофките имат две предимства – не се разкашкват по време на готвенето и се задушават идеално в собствената си кожица. Защото, естествено, не се белят! Кожицата освен че допринася за по-добрия вкус, е и полезна – съдържа йод. И така, за 2 прилични порции са нужни:


500 г картофи
3-4 стръка пресен чесън (зелената част)
½ ч.л. сол
½ ч.л. самардала (на вкус)
няколко стръка копър
струйка ароматен зехтин


Картофките се измиват добре и се слагат в тенджера с подходяща големина – да се събират свободно на един ред. Добавят се нарязаният на ситно чесън, малко водичка и сол. Картофките се задушават под капак на слаб огън около 20-ина мин., докато омекнат. През това време може да се разбъркват леко – много лесно става с разклащане и подрусване на тенджерата. Когато са готови, капакът се маха, котлонът се усилва и се оставя да се изпари останалата вода. Тенджерата се сваля от котлона, картофките се поливат със струйка ароматен зехтин, поръсват се с наситнения копър и със самардала на вкус. Разбърква се (разклаща се) добре и са готови за сервиране.

Картофките са божествено вкусни! Чудесно ароматизирани, меки и гладки отвътре като масло… Аз слагам само зелената част на чесъна, защото обичаме бялата да си я хрупкаме натурална; но ако е почнал да прави глави, се ползват те – 4-5 скилидки. А за посоляване може да се използва както само сол, така и само самардала. Аз лично предпочитам второто, но съм забелязала, че при термична обработка самардалата губи прекрасния си аромат и затова вече я добавям в края на готвенето. Това обаче не е достатъчно, за да се осолят картофките добре във вътрешността, затова в началото на задушаването слагам и малко сол.

И с един домат натюр са напълно достатъчни за един царски обяд или вечеря (е, вечерта може и чаша студена биричка да се присъедини към компанията). Защото са най-вкусното нещо на света! Дори когато наедреят, пак са ми любимо ястие – вече нарязани на четвъртинки…

Плоска содена питка с три вида брашно

½ ч.ч. (70 г) пълнозърнесто брашно
½ ч.ч. (70 г) ръжено брашно
½ ч.ч. (70 г) царевично брашно
½ ч.л. сол (или самардала)
30 г семена (по 10 г мак, сусам и лен)
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
струйка шарлан


Брашната се пресяват и се добавят солта (самардалата) и семената. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Става много гъсто, но все пак течно тесто.

Фурната се загрява на 180 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко шарлан (да се подмаже обилно) и се излива тестото. Заравнява се с лъжица и се пече на горен и долен реотан 25 мин. до златисто.

Оставя се да изстине малко и се нарязва – на квадрати, триъгълници или на когото както му харесва; може и само да се начупи небрежно…

Питката е великолепна! Тънка и изкушаваща, изключително апетитна. С хрупкава горна и долна коричка и нежна вътрешност.

Правила съм я в какви ли не вариации – с два вида брашно (по 105 г пълнозърнесто и царевично), изцяло с лимец, със сол или самардала, с шарена сол, с газирана или обикновена вода, с други семена (конопено, тиквено)… И винаги резултатът е чудесен! Вкусна, ароматна, с фантастично хрупкави крайчета – божествено апетитни от шарлана!

Питката може да се хапва самостоятелно, като хляб към основно ястие или пък да се намаже с разни пастети – в случая с пастет от боб и песто от морковени листа… И все е много вкусно!

Пюре от броколи

Свикнали сме да хапваме броколите нарязани на розички и обикновено в комбинация с други зеленчуци или зърнени храни, но съвсем случайно открих, че има и друг приятен начин да им се насладим. Докато се чудех как по-интересно да поднеса вече задушените с различни подправки розички, ми хрумна… да ги пюрирам! И така, след като в играта се включи и пасаторът, се получи нещо по-различно на външен вид, но пак толкова свежо и апетитно.


1 глава броколи (500 г)
4-5 скилидки чесън
2-3 стръка пресен джоджен
5-6 клонки мащерка
няколко листа босилек
1 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.л. самардала
(струйка ароматен зехтин)


Главата броколи се нарязва на розички, кочанът се обелва и също се нарязва на парчета. Всичко се слага в тенджера заедно с чесъна, джоджена и мащерката и на дъното се налива малко водичка. Посолява се и се задушава на слаб огън около 10-ина минути – докато броколите леко омекнат, но преди да са променили цвета си. Тенджерата се дърпа от котлона, добавят се босилекът и самардалата и всичко се пасира до гладка смес. Накрая се добавя малко зехтин (което съвсем не е задължително).

Съвсем изненадващо за мен, се получи превъзходно пюре! Надмина всичките ми очаквания! Много приятно на вкус, аромат и текстура. За овкусяването му може да се ползва или само сол, или само самардала, но трябва да се внимава с количеството им – самардалата съдържа порядъчно количество сол. А нея я слагам накрая, защото съм забелязала, че по време на готвенето губи аромата си.
Пюрето се връзва чудесно с картофи – на салата, пюре или печени, с ориз и какво ли още не… И е идеален начин за оползотворяване на някоя залежала в хладилника глава броколи…

Песто от морковени листа

До неотдавна си купувах моркови на килограм, но от известно време предпочитам такива на връзка – и самите моркови ми изглеждат по-истински, а и зелената част също е използваема. За какво ли? Листата може да се нарежат в салата или пък да се ползват за песто! Както и част от дръжките – но само горната, защото надолу са по-твърди и влакнести. Останалите продукти са дежурните за целта…


листата с горната част от дръжките на 2 връзки моркови (70 г)
50 г орехи
3-4 скилидки чесън
50 г обезкостени зелени маслини
сокът на ½ лимон

40-50 г вода
½ ч.л. самардала (сол)
2 с.л. хранителна мая

5-6 стръкчета чубрица или мащерка


Всички продукти се пасират заедно до гладка смес. Насипва се в бурканче и се съхранява в хладилника. Понеже морковените листа имат малко по-особен аромат, но не толкова силно изразен като на босилека или магданоза например, може вместо сол да се ползва самардала, както и да се добави някаква свежа предпочитана подправка – чубрица, мащерка, босилек, риган, розмарин…

Пестото е много приятно, с чудесна текстура и с умопомрачителен зелен цвят, който се дължи на лимоновия сок. Това вълшебно зелено се запазва дори след няколко дена в хладилника… А как добре стои върху тъничка питка...

Класическите рецепти за песто се приготвят със зехтин, но аз реших да го заменя с маслини (зелени, за да се запази цветът). Така то е не само по-полезно, а и по-вкусно!

Наситнени броколи с моркови, грах, царевица и картофи

Настоящата рецепта беше провокирана от една статия, в която според китайски учени броколите трябва да се накълцат на ситно и да престоят така час и половина преди готвене, за да се образува в тях сулфорафан – това е ценното вещество, което действа противораково. Аз обаче реших да обогатя и оцветя нещата и с някои други зеленчуци… Крайният резултат е простичко и непретенциозно ястие, но много вкусно и ароматно. И ако са прави китайските учени – супер полезно! 😉 Количеството и съотношението на отделните продукти е на око и на вкус, долните мерки са ориентировъчни:


250-300 г броколи
3 сварени картофа (250 г)
2 моркова
½ ч.ч. замразен грах
¾ ч.ч. царевица
бучка кокосово масло (25 г)
3 скилидки чесън
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. самардала (на вкус)


Броколите се накълцват в чопъра на ниска степен – отделно кочана (обелен) и малките кочанчета на розичките и после самите розички; розичките буквално на 2 пъти за по 2 секунди, кочаните – малко повече. Целта е да се получат парченца с големина около 5-6 мм, т.е. да не станат на трохи и да се загубят при готвенето. Така накълцаните броколи се оставят да престоят час и половина.
Картофите се нарязват на не много дребни кубчета и се поръсват със самардала на вкус, за да могат да си поемат сол и да се овкусят предварително. Морковите се оформят с белачка на тънки лентички, чесънът се нарязва на шайбички.
Кокосовото масло (или друга предпочитана мазнина) се загрява в тенджера и едновременно се слагат броколите, картофите, морковите и грахът. Добавят се чесънът и джодженът и се готви при непрекъснато бъркане максимум 4-5 минути. Накрая се слага царевицата. Тенджерата се сваля от котлона и зеленчуците се поръсват със самардала. Разбъркват се добре и се оставят няколко минути да се овкусят, преди да се сервират.

Зеленчуците са си прекрасни и самостоятелно, но много добре се комбинират със сварена отделно елда (защо не и ориз или киноа например)… В този случай (а и изобщо) картофите спокойно може да се пропуснат – пак е достатъчно вкусно и засищащо.