Сушени сливи

След кайсиите и прасковите с напредването на лятото идва редът за сушене и на сливите. Сини, червени и какви ли не още – всички са прекрасни за целта. Най-популярни за сушене са сините, но има и сортове, които са тъмносини или дори лилави отвън и червени отвътре – те стават великолепни в изсушен вид. Малко трудно се делят от костилката, но това се компенсира от превъзходния краен резултат. И тук важат условията плодовете да са хубави и добре узрели и времето да е слънчево и горещо, за да може да изсъхнат добре.

Сливите се нарязват на четвъртинки или шестинки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди. И естествено най-добре се разбира дали са готови чрез опитване…

Готовите сливи се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. Изключително са приятни за хапване – сладички и ароматни.

А тези с червена вътрешност стават божествени, като дъвчащи бонбони са… Мммм… Кой не обича дъвчащи бонбони?!

Пъпеш, праскови, сини сливи и круши със сусамов тахан

Въпреки твърденията, че пъпешът не трябва да се смесва с други храни, аз цяло лято си го хапвам на закуска, и то никога самостоятелно – в най-добрия случай е полят само с пълнозърнест тахан, но обикновено към него има и други плодове, които са в сезона си. Когато лятото почне да преваля, малините и боровинките отстъпват мястото си на сините сливи и първите круши и ябълки. Не знам дали това смесване на пъпеша с други плодове и с тахан е наистина лошо, но аз съм решила, че за мен съчетанието е добро, защото ми е много вкусно и си го хапвам с огромен апетит и наслада.
Има и още нещо, което ме кара да се замислям за ефективността на тази закуска. Една приятелка ми предаде съветите на нейната лекарка, че таханът е добре да се яде вечер (почти преди лягане), за да се задържат полезните вещества по-дълго време в организма, а да не се изхвърлят скоро след консумирането му с урината. А аз правя точно обратното – ям го сутрин! Но ми е толкова вкусно и така добре ме засища, че просто не мога да си представя друга закуска освен плодове според сезона с тахан! Споменатата лекарка е дала и друга опция – таханът да се хапва сутрин на гладно, но и това не е моят начин…
Плодовите комбинациите отново са въпрос на вкус и на това, с какво разполагам в момента. Количествата пак са по желание, а съчетанията са какви ли не:

Пъпеш, праскови и круши с тахан:

Пъпеш, сини сливи и боровинки с тахан:

Пъпеш, праскови, сини сливи и малини с тахан:

А ако преди този разкош в купата се пийне и чашка квас от червено цвекло, стомахът направо ликува!

Сангрия

Какво по-приятно и освежаващо питие за горещите летни вечери от сангрията! Хич не са глупави пустите му испанци! Измислили са такъв приятен коктейл! (Макар че май няма нищо уникално под слънцето – имам детски спомени, в които баща ми пускаше в каната с виното половинка лимон за аромат, а и до ден днешен си го разрежда с лимонада; и съм сигурна, че не е единственият, това е доста популярно по нашите земи…) Но в същото време този приятен коктейл е и малко опасен – запленен от лекотата, сладостта и ароматите му, човек може лесно да се подлъже и да попрекали с количеството… Но не тези нравоучения са цел на настоящата рецепта.
Всъщност, както прочетох на едно място в нета, рецепта за сангрия няма! Просто вариантите са толкова много, че е невъзможно да се дадат точни указания какво и колко да се сложи в каната. Всеки може да реши сам какво вино и какво безалкохолно да използва и какви плодове да сложи в тях. Съотношението между виното и безалкохолното също е въпрос на вкус (поне според мен). В повечето рецепти, които намерих, то е 3:1 в полза на виното, но за непиячите като мен се оказа, че 2:1 също не е зле, дори напротив. Така че и тук всеки ще си реши сам… Даже мисля, че си струва всеки път да се експериментира с различни количества и различни съставки.
Така поне беше при мен – първия път виното беше купешко, тежко и плътно като кръв, с добавка на швепс мандарина, а втория – леко и свежо домашно червено (клонящо към розе), комбинирано със 7 Up. При плодовете също имаше малки различия – в първия вариант ми се намираха ябълка и жълти сливи (с аромат на кайсия!), а във втория сливите бяха сини, ябълка липсваше. Оказа се, че за вкуса няма голяма разлика и дали канелата ще е на прах или на пръчици. И в двата случая се получи чудесна сангрия – освежаваща и ароматна! И така, в една еднолитрова кана могат да влязат:


½ лимон
1 праскова
1 резен пъпеш
1-2 сини сливи или 7-8 обикновени (жълти)
1-2 с.л. захар (кафява)
1-2 пръчки канела (или ½ ч.л. на прах)
2 чаши червено вино
1 чаша швепс мандарина или 7 Up


Плодовете се нарязват на еднакви по големина кубчета (само лимоните може да са на по-малки и тънки резенчета) и се слагат в каната. Добавят се захарта и канелата и се разбърква леко. Накрая се наливат виното и безалкохолното и пак се разбърква. Каната се слага в хладилника за поне 10-12 часа, за да се смесят добре всички аромати, т.е. ако искате да имате сангрия за вечерта, пригответе я още сутринта.

 
Сервира се в чаша със сламка, като освен течност, се сипва и от плодовете, така че не забравяйте да добавите и лъжичка… А плодовете – мммм!… – те са божествени!

Виното може да е както червено, така и бяло или пък розе. В зависимост от него може да варира и безалкохолното – газирана напитка с вкус на портокал, лимон, мандарина или дори обикновена газирана вода. А който желае, може да добави и кубчета лед (само да не забравя, че при стопяването му коктейлът се разрежда)...

Долната снимка е от първата сангрия – тя беше в селско-дворно-полеви условия и не е много за показване, ама нейсе...