Показват се публикациите с етикет слънчоглед. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет слънчоглед. Показване на всички публикации

14 май 2023

Постно хачапури с плънка от слънчогледов пастет, киселец и коприва (по имеретински)




Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но после съвсем разбираемо тя изпадна в немилост… Неотдавна обаче си спомних за нея и се зачудих как да я направя в постен вариант. И понеже беше сезонът на киселото зеле и праза, заложих на тях. Но още тогава си набелязах и друг вариант – с най-подходящия според мен заместител на сиренето в баниците, слънчогледовия пастет. А през пролетта към него просто нямаше как да не се присъединят и любимите ми диворастящи зелении… Тестото е вече утвърденото – от пълнозърнесто брашно от спелта, което също ми е много на сърце. И резултатът отново е феноменален – тънка и изкусително хрупкава питка, с чудно вкусно тесто и прекрасна свежа плънка.
Долните продукти са за тава с диаметър 30 см – получава се идеално на дебелина хачапури.


тесто:
240-250 г пълнозърнесто брашно от спелта
120 мл топла вода
¼ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1 с.л. (10 г) шарлан (олио по избор)
½ ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка пресен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта. Добавят се киселецът, копривата и лукът (добре е предварително да се нарежат на едро), както и подправките и всичко се пасира още малко, за да се смелят и зелениите.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето и разточването), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете. Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага плънката и леко се притиска, за да се слегне.




Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).




Притиска се да залепне и отново се разточва до кора с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.




Питката се обръща, изтупва се от излишното брашно и се слага в подмазаната тава. Намзава се тъничко с шарлан и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. Оставя се минута-две да поизстине, за да може да се нареже, и се сервира веднага.






Хачапурито е забележително апетитно и неустоимо изкусително! Тестото вече е добре познато – невероятно вкусно, тънко и хрупкаво. Новото в питката е плънката – тя също е прекрасна, много лека и свежа и е малко по-близо до оригинала (че да не вземе някой грузинец да получи инфаркт, ако разбере за идеята ми с кисело зеле и праз ;) ). Комбинацията от слънчоглед и зелении без съмнение е много добра и съвсем неслучайно я ползвам и за други печива










26 март 2022

Салата айсберг с чери домати, зелен лук и слънчогледов дресинг




Салатата айсберг е превъзходна – много свежа и хрупкава, с прекрасен леко сладникав вкус. Една глава обикновено разделям на три или дори четири части, като се старая да приготвям с тях различни комбинации. Така с остатъка от последния айсберг се получи една забележителна салата, като този път сушените черита бяха заменени с пресни. Зеленият лук и маслинките са си задължителни, но този път салатата преливаше от разкош, осигурен от слънчогледовия дресинг (това е всъщност добре познатият и често използван вкъщи слънчогледов сос без олио). А каква свежест, каква сочност и колорит дават пресните чери доматчета…


1/3 салата айсберг
10-ина чери доматчета
2-3 стръка зелен лук
щипка сол
няколко маслини
слънчогледов сос без олио


Салатата айсберг се накъсва на парченца в купа. Зеленият лук се нарязва на ситно, чери доматчетата – на половинки и се добавят в купата. Полива се с дресинга и се разбърква. Няма нужда от олио и оцет – те се заместват от слънчогледовия сос; може да се добави само щипка сол, защото сосът не е много солен. Салатата се украсява с маслинки и е готова за сервиране.






Салатата е разкошна – изключително свежа и апетитна. От айсберга идва прекрасната хрупкавост, черитата внасят цветен акцент и сочност, а слънчогледовият дресинг е идеалното допълнение – овкусява блестящо салатата и я прави завидно лека (за разлика от зехтина или друга мазнина) и загадъчно пикантна. И всяка хапка от нея е върховно удоволствие за небцето!








08 март 2022

Зеленчукови рулца с лаваш




Подобни рулца съм правила с плънка тип мексиканска (от боб, ориз, царевица и чушка). Този път обаче исках да са по-зеленчукови и по-леки, но все пак да са достатъчни човек да се нахрани с тях, да не е само салата, завита в хляб. Така че отново импровизирах, като се съобразих и със сезонните продукти. Исках да има нещо зелено за цвят и хрупкавост – салатата айсберг пасна идеално; нещо засищащо – тази роля се падна на изпечените предварително сладки картофи и пащърнак; нещо за допълнителна свежест, вкус и цвят – тук се включиха царевицата, печената чушка и морковът. Трябваше и някакъв елемент, който да действа на различните продукти свързващо (като лепило 😉); от опит знам, че хумусът е идеален за целта – този път само със сушени домати (без червен боб), от него дойде и приятна пикантност. И целият този разкош от цветове, вкусове и текстури идеално се допълва от любимия слънчогледов сос, вече без никаква мазнина в него и приготвен с чиста водица (става прекрасен и без аквафаба). Количеството на продуктите е на око и в зависимост от желания брой порции, отделните продукти също подлежат на замяна. Важното е плънката да бъде повечко, за да преобладават зеленчуците, а не да доминира хлябът (въпреки че лавашът е достатъчно тънък и фин).


питки лаваш
хумус със сушени домати
салата айсберг
сладки картофи и пащърнак на фурна
червена печена чушка
царевица
настърган морков

слънчогледов сос за сервиране


Салатата айсберг се развива (разделя) на отделни листа. Бялата част към кочана на всяко листо се отрязва и се нарязва на тънки ивички – те ще се ползват в плънката. Чушката се нарязва на дълги лентички, морковът се настъргва на едро ренде.
Всяка питка се намазва с хумус и отгоре се поставя цяло листо айсберг. В единия край се слага по дължина още хумус (за да слепи отделните продукти) и отгоре се поставят пръчици сладък картоф и пащърнак, лентички печена чушка, ивички от айсберга, царевица и морков.




Завива се стегнато, като краят се намазва с малко хумус, за да се залепи рулото и да не се развива. Всяко руло се нарязва на равнобедрени триъгълници, които се подреждат в чиния. Добавя се купичка със сос и порцията е готова за сервиране.




Рулцата са невероятни! Красиви, супер вкусни, леки и с прекрасна текстура. Удивително засищащи са – благодарение на сладките картофи и пащърнака, много свежи и хрупкави – от айсберга и моркова, и изключително пъстри и цветни – от всички продукти вкупом. Слънчогледовият сос идеално ги допълва, дообогатява вкусовете и стават просто трепач!!! И изобщо не си губете времето с вилица и нож, парченцето се хваща с ръка, топва се в сосчето и се отхапва с неизмеримо удоволствие!










14 февруари 2022

Постна руска салата с майонеза без олио




В миналото не минаваше Нова година или друг голям семеен празник по нашите земи без руска салата. Това е класика, любима на мнозина, а за мен специално – и с голяма сантиментална стойност (особено откакто от менюто ми излязоха животинските продукти)… Доста години не бях опитвала това любимо от детството блюдо и стоически отказвах дори да мисля за него. Но напоследък започнах да правя опити за модификации само с растителни продукти. Така се появи един много добър вариант само от картофи, моркови, кисели краставички и царевица и със зехтин вместо майонеза (ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на майонеза), който беше предназначен за новогодишната трапеза под формата на венец или елхички и звездички. Но това не ми беше достатъчно – исках да заменя и щедрото количество зехтин с по-здравословна алтернатива. Тогава реших да ползвам за майонеза вече изпитаният слънчогледов сос без олио, като употребя течността от консервата грах (наложи се да добавя и малко от саламурата на краставичките, за да станат 150 г). Въпреки че се получава малко по-рядък от стандарта за майонеза, сосът е идеален на гъстота, когато започне да се разбърква с нарязаните на кубчета зеленчуци. И последно уточнение – някой ще рече: „Що щат царевица и лимонов сок в руската салата?“ Ами така ми е по-вкусно – обичам да ми е по-киселко, а царевицата идеално имитира жълтъците на сварените яйца в салатата. Количествата и съотношението на продуктите е по желание – на око, на цвят и на вкус; ето колко използвах аз:


10 средни картофа (1 кг)
10-ина кисели краставички (300 г)
4-5 моркова (300 г)
1½ ч.ч. (220 г) грах от консерва
1½ ч.ч. (220 г) царевица
лимонов сок на вкус
2-3 ч.л. сол (на вкус)

100 г белен суров слънчоглед
110 г аквафаба от граха
40 г саламура от краставичките
100 г сок от лимон (включително и пулпът)
½ ч.л. сол
1 ч.л. горчица


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много (за 7-8 мин., ако са по-тънки – за по-кратко). Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, посоляват се и се разбъркват леко. Краставичките също се нарязват на дребни кубчета и заедно с граха и царевицата се добавят към картофите. Сипва се лимоновият сок и всичко се разбърква. Количеството на солта и лимона е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата и грахът също са солени. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от вкуса на всеки.
Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти за майонезата се блендират заедно до гладка пухкава смес. Добавя се към зеленчуците и се разбърква добре.






Салатата е феноменална! Особено като престои малко, за да се овкусят добре всички зеленчуци. Трябват върховни усилия на волята, за да се спре човек навреме, преди неусетно да е погълнал огромно количество…




И на вид, и на вкус е идеална имитация на класическата руска салата. А е в пъти по-лека и здравословна от нея. Толкова съм доволна от резултата! Душата ми ликува, небцето ми пирува! И не ме питайте колко изядох направо от купата с голямата вилица, докато пишех рецептата! 😊








25 януари 2022

Вити банички с праз и слънчогледов пастет




Обожавам баници (особено домашно дърпани 😊) и въпреки че ги правя доста рядко, ми е много интересно да експериментирам с нови плънки и комбинации от продукти, както и с начина им на оформяне. Така се роди и настоящата идея – да комбинирам две добре познати и любими плънки: праз (само листата – така се оползотворяват идеално, но ще стане и с цели стръкове) и слънчогледов пастет. Освен това реших да разнообразя и формата – вместо една голяма баница или малки охлювчета, направих елипси. Промених и друго – не ползвах месал за завиване на корите, а ги дърпах и загъвах направо на плота и отново се получиха прекрасни банички…


380-400 г брашно (зависи от марката)
2 с.л. шарлан
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 мл) топла вода

листата на 1 връзка праз (10 стръка)
1-1½ ч.л. сол (на вкус)
2-3 щипки чубрица
2-3 щипки джоджен
50 г белен суров слънчоглед
сок от ½ лимон (или по-малко – зависи от големината)
½ ч.л. сол

8 с.л. шарлан за топчетата


Слънчогледовите семки се накисват от предната вечер в студена вода. На другия ден се измиват добре и се пасират с лимоновия сок и солта.
Празът се нарязва на ситно и се задушава в малко водичка със солта, чубрицата и джоджена, докато омекне. Тогава капакът се маха, за да се изпари излишната вода и да остане само суха плънка. Дърпа се от котлона, добавя се слънчогледовата смес и се разбърква. Оставя се да се охлади и се разделя на 8 части.
В пресятото брашно (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото) се слага солта, разбърква се и се прави кладенче. В него се сипват водата, олиото и оцетът и се омесва средно меко тесто, докато стане гладка и еластична топка.
От тестото се оформят 8 топчета и се слагат в касерола в затопления шарлан. Покриват се с найлоново фолио, за да не хванат коричка, и се оставят да си починат 20-30 мин. За да се дърпа добре тестото, мазнината трябва да бъде топла (но не прекалено!), затова аз държа касеролата на котлона на функция подгряване. Ако нямате такава, дръжте на изключен котлон. Ако по време на работа топчетата и шарланът изстинат, котлонът се включва за секунди – не трябва да се загрява прекалено, защото топчетата ще хванат коричка отдолу и няма да могат да се дърпат.




Взема се едно топче, потапя се от всички страни в топлата мазнина и се разтегля на плота на тънка кора.




Поръсва се с 1 с.л. шарлан (от касеролата) и се прегъва на три.




Отгоре се разпределя 1/8 от плънката и се навива на руло. Важно е корите да се раздърпат внимателно до края, за да не остават дебели ръбчета, които след изпичането ще станат твърди. Също така плънката трябва да се разпределя чак до края на кората по дължина на рулото, което ще се завие – иначе краищата ще останат само тесто без плънка.




Двете крайчета се откъсват (за да се отстрани дебелата част на кората). Полученото руло се оформя като елипса (може и да се навие на охлюв) и се слага в тавата.




Останалите топчета тесто се раздърпват по същия начин и баничките се подреждат в тавата.




Намазват се с мазнина и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан около 30 мин. Като се извадят от фурната, се напръскват с вода и се покриват с кърпа за 10-ина минути.






Баничките са прекрасни! Корите са тънки, изкусително хрупкави и много вкусни. Плънката също си заслужава – дори бих казала, че комбинацията от праз и слънчоглед е по-добра от вариантите само с праз или само със слънчогледов пастет…






Естествено може да се направи и една голяма вита баница, която също е разкошна – красива и вкусна. За да бъдат обаче всички рула еднакви, е добре корите да се дърпат и да се завиват с месал. Но дори и да са малко неравни, едва ли някой ще ги върне… 😉










14 октомври 2021

Галет със слънчогледов пастет, киселец и коприва




Всяка година по време на бума на пролетните зелении, с повод (за някой празник) или без, поне веднъж правя един забележителен пай с форма на слънце. Изключително е красив и невероятно вкусен, но е малко връткав за приготвяне, затова си изисква повече време и по-специална нагласа. Тогава ми хрумна идеята от същите продукти (намалени наполовина) да оформя галет. И наистина всичко се получи много по-лесно и бързо, а е пак толкова вкусно. Даже допълнително улесних нещата, като намалих видовете зелении само до киселец, и то суров, без предварително задушаване (само с него разполагах в момента). Но при следващия опит добавих и малко коприва и пресен лук, с което нещата станаха още по-добри… 😇 В крайна сметка галетът може да се приготви с каквато разполагате или обичате зеленина – изобщо не се съмнявам в блестящия краен резултат!


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
45 мл (40 г) зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (40-50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка зелен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта.
Киселецът, копривата и лукът се нарязват на ситно и заедно с подправките се добавят към пастета, като се разбърква добре (може зелениите да се добавят към вече пасирания слънчоглед и да се смелят заедно с него).
Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.




Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.




Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин. – до златист загар отгоре.




Галетът е фантастичен! Хем се надявах на точно такъв резултат, хем имах известни притеснения – дали плънката ще е достатъчно (или пък няма да е прекалено много), как ще е на киселина, дали тестото ще се изпече добре, или пък няма да стане сухо и твърдо… За щастие нито едно от тези опасения не се оправда. Плънката е чудесна на вкус и аромати и накиселява в рамките на приятното, а количеството ѝ е съвършено. Тестото пък е вълшебно – вкусно и хрупкаво, идеално изпечено. 






Поради начина на оформяне в пая „Слънце“ хрупкат само връхчетата, а в галета тестото е хрупкаво отвсякъде (включително и отдолу, дори и след като се премести в чиния). Единственият му недостатък е, че се получава не много голям (около 20 см в диаметър) и се замислям дали следващия път да не направя направо два… 😉










07 юли 2021

Таратор от слънчоглед




Тараторът е любимо лятно ястие вероятно на целокупния български народ, но едва ли мнозина знаят, че първообразът му няма нищо общо с киселото мляко. В миналото се е приготвял само с вода (в някои случаи са добавяли и счукани орехи – така течността се замътва и побелява) и се е ползвал за разхлаждане на нивата. Така че вариантът със слънчоглед съвсем не е толкова еретичен, колкото би се сторил на свикналите с млечния вкус. А тараторът със слънчогледово мляко е прекрасен – свеж, лек и с разкошен аромат. И е блестяща алтернатива за отказалите се от млечни продукти, на които им липсва обичаната студена супа. Долните продукти са идеални за 4 порции:


100 г белени слънчогледови семки
700 мл вода
сок от 1 лимон
3 скилидки чесън
1 ч.л. сол
1 средна краставица (200 г)
струйка ябълков оцет
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се блендира заедно с половината от водата, лимоновия сок (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона), чесъна и ½ ч.л. сол до гладка смес.
Краставицата се нарязва на дребни кубчета, овкусява се с малко оцет и ½ ч.л. сол и се добавя наситненият копър. Разбърква се и се налива слънчогледовото мляко. Разрежда се с останалата вода – по желание тараторът може да остави и по-гъст, но на мен ми харесва по-разреден. Освен това целта ми е и да не се получава консумация на голямо количество слънчоглед наведнъж.




Тараторът е чудесен – с прекрасен аромат на чесън и копър и леко накиселяващ, което го прави много трудно различим от варианта с кисело мляко. Ако човек не знае какво му е сервирано, няма и да разбере какво хапва… Много е лек и свеж и е идеална храна за летните жеги.








20 май 2021

Слънчогледов сос без олио




Слънчогледовият сос не е новост за нашата трапеза, но този заслужава специално внимание – усъвършенстван е в здравословна посока, защото в състава му няма никаква екстрахирана мазнина. Базата, от която тръгнах, е превъзходна и като вкус, и като текстура. Но 50-те г зехтин в състава ѝ ме притесняваха – не може ли без тях или поне с по-малко, нали все пак слънчогледът съдържа значително количество мазнини? Нямаше как да разбера, докато не пробвам – и добре, че се заех, защото опитите си струваха! Първия път просто пропуснах зехтина – получи се приличен сос, с чудесен вкус, осезаемо по-лек, но не толкова плътен. Затова продължих да мисля по темата – как да постигна тази приятна плътност без никаква мазнина? Тогава ме осени идеята, че идеалният за целта продукт е аквафабата – може би защото от предния ден ми беше останала течността от една консерва бял боб и се чудех за какво да я използвам… И така, резултатът от втория опит се оказа блестящ! Пухкав и нежен сос, много лек и въздушен, с чудесна плътност, и то без капка мазнина!!! Аквафабата, с която разполагах, беше 110 г, затова добавих 40 г вода; ако не бях направила това, сосът щеше да се получи по-гъст и щеше да е съвършената майонеза!


100 г белени слънчогледови семки
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл аквафаба (течността от консерва боб)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти се блендират заедно до гладка смес. Сосът е може би мааалко по-гъстичък от необходимото, но все пак е прекрасен.




Сосът действително е уникален – много лек и нежен, пухкав и въздушен. И е просто сензационен! Наистина невероятно е как без никаква мазнина се получава такава прекрасна плътност, но всичко е благодарение на аквафабата. А сосчето върви на всичко, за което се сети човек…








17 септември 2020

Салата „Снежанка“ със слънчоглед




Много пъти съм сипала суперлативи за слънчогледовия пастет – и като вкусови качества, и като идеален заместител на млечните продукти в различни рецепти. Набъбналият вече списък съвсем естествено се допълва и от разкошната салата „Снежанка“ – става толкова добра, че е трудно различима от оригинала с цедено мляко.


200 г суров белен слънчоглед
сокът на 2 лимона
2 ч.л. сол
150 мл вода
4 скилидки чесън
2 краставици (400 г)
букетче копър (може и замразен)
шепа орехи


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и заедно с лимоновия сок (включително пулпът от изстискването на лимона), водата, солта и чесъна се блендират заедно до гладка смес. Краставиците се обелват и се нарязват на дребни кубчета, копърът – на ситно и се прибавят към слънчогледовата смес. По желание може да се добави и малко шарлан (или зехтин), но и без него е достатъчно мазно и вкусно. Разбърква се добре и ако е нужно, може да се сложи още малко сол на вкус. Готовата салата се слага в хладилника и се оставя да престои поне няколко часа – да се охлади и да се смесят вкусовете.




За по-ефектно сервиране дълга права краставица се нарязва на тънки ленти. Всяка лента се увива около метален ринг за сервиране и се завързва отвън с пера от пресен лук (в моя случай – див). Рингът се изважда и така полученият краставичен борд се напълва със салата. Отгоре се поръсва с накълцани на ситно орехи.




Салатата става невероятна, направо е трепач! Почти не се различава и на вид, и на вкус от оригинала с цедено мляко. За да достави максимално удоволствие на небцето, трябва да се консумира охладена, а на следващия и по-следващия ден (ако оцелее толкова) е още по-хубава!