Показват се публикациите с етикет стафиди. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стафиди. Показване на всички публикации

02 февруари 2023

Ориз „Източна приказка“




Сготвих го! Приказния ориз на Мартин Димитров от „Черешката на тортата”! Още докато гледах предаването, вече виждах как го приготвям и опитвам и аз – така ме плени това екзотично и доста странно на пръв поглед ястие. Дори през екрана усещах вълшебните ухания, които се носят от него (много поздрави на шеф Манчев за броя подправки в едно ястие), и не мирясах, докато не осъществих намеренията си. Понеже не показаха края на рецептата и точното количество на всички продукти, се наложи да донаглася нещата според своя усет и опит в кухнята. И да! Получи се точно това, което си представях и очаквах, а букетът от аромати, който се усеща във всяка хапка, е меко казано божествен… Оризът наистина е като омагьосваща фантазията и сетивата далечна приказка от Изтока, загадъчен и пристрастяващо апетитен. Неистови усилия на волята се изискват, за да спре човек да прилапва направо от тавичката дори след като вече е похапнал добре, така че като сервирате, веднага скрийте останалото!
Аз заложих на царя на оризите – басмати; естествено, пълнозърнест и както винаги, предварително накиснат. Количеството на водата коригирах в процеса на готвенето (при печене във фурна не важи съотношението за варене в тенджера), така че опитвайте и преценявайте според вкуса и очакванията си.


1 глава лук
2 моркова
парче джинджифил (колкото орех)
2 скилидки чесън
1 червена чушка
100 г сурово кашу
20 г тъмни стафиди
струйка соев сос
щипка кафява захар
1 ч.л. къри
½ ч.л. канела
¼ ч.л. кимион
¼ ч.л. индийско орехче
3 ч.л. сол
2 ч.ч. (360 г) пълнозърнест ориз басмати
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2 ч.ч. (480 г) вряща вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като през това време водата се сменя 1-2 пъти.
Ястието се готви много бързо (поне задушаването на зеленчуците в началото), затова всички продукти трябва да са предварително приготвени – обелени, нарязани, претеглени; даже за улеснение може да се групират, защото се прибавят поетапно по няколко заедно в реда, в който са изброени.
Лукът, морковите, джинджифилът и чесънът се нарязват на ситно, чушката – на лентички, подправките се приготвят в чинийка. Оризът се измива и отцежда.
Лукът се запича на суха тенджера или тиган на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите и 1-2 лъжици кокосово мляко (може и малко водичка) и се задушават за кратко. Слагат се джинджифилът, чесънът, чушката, кашуто, стафидите и соевият сос и задушаването продължава още малко. Прибавят се щипка кафява захар и подправките. Накрая се слага оризът и се разбърква с останалите продукти. Налива се кокосовото мляко и когато сместа заври, се прехвърля в тавичка. Добавя се водата, разбърква се внимателно и оризът се слага в предварително загрята фурна. Пече се на 180 градуса на долен реотан около 45-50 мин. – докато поеме всичката течност.






Оризът е наистина вълшебен! Точно това е, което си представях, гледайки предаването по телевизията – божествено вкусен, с аромат на чудни далечни земи, загадъчен и завладяващ разума и сетивата. Подправките са идеални – и като подбор, и като количество. Усеща се лека изключително приятна сладост, ободряваща свежест от джинджифила и букет от екзотични аромати. Естествено може да се ползва и друг вид ориз, но аз не виждам по-подходящ от басмати (е, хайде, може и жасминов) за тази рецепта…




Забележка:
Кокосовото мляко, което ползвах, беше със 17% масленост (50% кокос, 50% вода) и току-що сготвен, оризът ми идваше малко мазен; но като престоя до другия ден, този недостатък отпадна. Все пак остава идеята следващия път или да ползвам мляко с по-нисък процент масленост, или да сложа ½ консерва и останалото количество да компенсирам с вода.






24 януари 2023

Постни безглутенови кексчета с тиква и стафиди




Това са вече любимите на мнозина кексчета с тиква и стафиди, но в безглутенов вариант. Пълнозърнестото брашно (пшеничено или спелтено) е заменено с елдено, а захарта, макар и нерафинирана, отстъпи мястото си на кокосова. Последната се оказа голямото попадение в рецептата – тя е не само подсладител, но и ароматизира по вълшебен начин печивото. А като отчетем и накиснатите в ром стафиди, карамфила и кардамона, крайният резултат надминава дори и най-смелите очаквания… Кексчетата много трудно могат да се опишат с думи и единственият начин да разберете за какви вкусове и аромати говоря, е да ги направите и лично да ги опитате! 😄
Мерителната чаша е 240 мл и за 12 кексчета са необходими:


2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром

4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (160 г) кокосова захар

1 ч.ч. (130 г) брашно от елда
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол

посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кокосова захар


Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Ленено семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към ленено семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре. Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.
Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.



 
Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.
Оставят се да изстинат върху решетка.






Кексчетата са фантастични – чудно вкусни и с букет от божествени аромати. Кокосовата захар освен че подслажда, придава и завладяващо сетивата ухание – леко карамелено и изключително приятно. Същото важи и за стафидите, накиснати в ром – те и подслаждат, и ароматизират, а придават и прекрасна текстура. Да не пропуснем да отбележим и заслугата на карамфила и кардамона – в добавка към дежурната за тиквата канела просто творят чудеса. Всичко това прави от кексчетата истински бижута – всяка хапка от тях е блаженство за душата и наслада за всички сетива и човек се пренася в страна на вълшебства и мечти…












19 април 2022

Постни козуначени розички




Настоящите розички са само поредният вариант за оформление на печиво от козуначено тесто. То – тестото – си е същото, старото многократно изпитано, но възможните форми не свършват и все се намира нещо ново, което да ме провокира. А този начин на оформяне ме спечели веднага заради простотата и бързината, с която се получава крайният резултат. Розичките наистина се правят много лесно и стават забележително красиви.


¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл зехтин (40 г) + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром

100 г стафиди
3 с.л. ром
50 г шоколадови капки


Стафидите се накисват в рома, като периодично се разбъркват.
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче, в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, ванилията, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).

Без да се премесва, втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с приблизителни размери 50х40 см. Намазва се със зехтин и половината кора по дължина се поръсва със стафидите и шоколадовите капки.




Другата половина се загъва върху нея и получената тясна и дълга кора се нарязва на 12 еднакво широки ленти.






Всяка лента се усуква внимателно (да не изпада плънката) и се завива на охлюв, като се започва от сгънатия край – той остава в средата и се получава чудесен център, точно като на цвете. Добре е да се навива по-стегнато, за да имат височина розичките, иначе се разливат настрани и стават по-плоски (не че са грозни де!).
Получените розички се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.




Оставят се да втасат на топло около час (отново във фурната). Когато са увеличили значително обема си, фурната се включва (розичките си остават вътре) на 160 градуса на долен реотан и вентилатор и се пекат около 15 мин. – до златисто.






Готовите козуначета се оставят да изстинат – поне малко, колкото и да е трудно да им се устои… 😉 Все пак да не ги нападаме още врели, а да им дадем възможност да разгърнат по-добре вкуса и визията си.






Розичките са прекрасни – изключително красиви, с чудни извивки и шарки. Много са вкусни и ароматни, мекички и пухкави. Плънката е чудесна и леко се показва през прорезите, без да изпада всичко навън, а само загатва какъв разкош се крие във вътрешността на тези изкусителни красотички.










04 април 2022

Постни козунаци, рула, бухтички и кифлички




Преди осем години, търсейки алтернатива на класическата рецепта за козунак, сътворих своя постна версия. Преди това обаче падна голямо главоблъскане – първо, с какво да заменя животинските продукти, и второ, какви да са количествата на заместителите. В крайна сметка реших да се доверя на зехтина и кокосовото мляко от консерва – и за мое щастие те се оказаха идеални за целта. А липсата на яйца не само че не е недостатък на крайния резултат, а дори обратното – според мен без тях козунакът става по-нежен и мекичък. Естествено много важни са и ароматите – закъде без ванилия (най-добре истинска бурбонска) и лимонова кора; ромът също е добро допълнение. И така, след голямата еуфория, която ме беше обхванала, непрестанните молитви към вселената и върховния трепет, с който работех с тестото, се материализира козунакът от виденията и мечтите ми – чудесно бухнал, мек и пухкав, делящ се на конци и с изключителен вкус и аромат! По-хубав от него наистина не бях опитвала!
Останах толкова доволна от резултата (пък и съвсем разбираемо той не се задържа дълго), че още на по-следващия ден направих нов, този път с друга плънка. Той също стана разкошен!
Оттогава всяка година видовете – и като форма, и като плънки – се множат. Така се родиха плитки, венци и рула, както и по-дребните бухтички и кифлички. Разшири се и асортиментът на плънките – стафиди, шоколад и портокалови корички, локум, марципан, шипков мармалад, сладка и конфитюри… вариантите са много и всеки път са различни, в нови комбинации, като всички са добри! А всяко ново попълнение в колекцията се сдобиваше с отделна публикация.
Но понеже всички тези козунаци, независимо от различния начин на оформяне и от различната плънка, са от едно и също тесто, реших за по-голяма прегледност на темата да обединя отделните публикации на едно място. Защото никоя форма не е обвързана с конкретен пълнеж, може да се правят всякакви комбинации и кръстоски между тях според вкуса и желанията на всеки. А всяка снимка (и текстът към нея) ще бъде всъщност линк към съответната рецепта, за да може да се видят подробно обясненията и начинът на приготвяне.
Ето и продуктите за тестото:


400-450 г брашно (зависи от марката)
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява (нерафинирана) захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
¼ кубче (10 г) прясна мая
1 шушулка ванилия (или ¼ ч.л. смляна бурбонска)
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром


Това е доза, достатъчна за 1 козунак (плитка или венец), 1 руло, 12 (или пък 16) бухтички или 24 кифлички.
Аз обикновено правя двойна доза (с цяла консерва кокосово мляко) и от нея оформям две неща – козунак и руло, козунак и бухтички или руло и кифлички, но всеки е свободен да прецени какво количество тесто да направи и какво да изпече от него. Важното е да има достатъчно козуначени вкуснотии, за да са доволни всички! Каква да бъде плънката, също е въпрос на личен избор, както и на вкус, естествено.
Когато става въпрос за стафиди, аз лично предпочитам тъмните, защото са по-ароматни и по-добре контрастират с тестото.


Постен козунак със стафиди


Постен козунак Венец със стафиди


Шоколадът може да е стандартен – на блокче (тогава трябва да се нареже) или на капки (за по-голямо удобство).


Постен козунак с шоколад и портокалови корички


Локума избирам да е червен, за да изпъква цветово, но внимание! – в някои марки и видове има оцветители от животински произход, търсете с оцветител антоцианин, не кармин. Прекрасен е и този с аромат на портокал – той се губи като цвят в печивото, но му придава невероятно ухание.


Постен козунак с локум


Класическият мармалад за рулата е шипковият, но той е течен и крие известни рискове – или вътрешността да не се изпече добре, или пък мармаладът да изтече. Затова аз залагам на ябълковия на калъп, макар че понякога и той създава неудобства – доста е твърд и трудно се работи с него; тогава правя смес от двата вида.


Усукано козуначено руло с мармалад


Постно козуначено руло с мармалад


От сладката и конфитюрите любимо ми е това от сини сливи (заради цвета и леко киселата си жилка), но бухтичките стават чудесни и с боровинково; убедена съм, че добро решение е и кайсиевото, а защо не и всяко друго, което ви е не сърце…


Постни козуначени бухти с конфитюр от сини сливи


Постни козуначени бухти със сладко от боровинки


И накрая, колкото и странно или дори неуместно да изглежда (понеже се свързва преди всичко с коледни лакомства), марципанът е невероятно попадение за плънка – придава на козунака превъзходен вкус и аромат.


Постен козунак Венец с марципан и шоколадови капки


По отношение на основните продукти – най-добрият козунак става с бяло брашно (в краен случай – типово или нещо подобно). Желаещите да направят по-здравословно печиво може да пробват с пълнозърнесто (аз самата съм замислила такъв експеримент), но все пак трябва да е с глутен. От безглутенови брашна няма как да стане козунак, няма да има втасване и бухване и ще се получи някакво подобие на кекс, т.е. няма да се образуват конци. Колкото и големи радетели да сме за здравословно хранене всички, нищо няма да ни стане, ако веднъж в годината хапнем нещо с бяло брашно. 😇 Все пак и удоволствието от храната е важно за духа, ума и тялото, не само състава ѝ. Що се отнася до мазнината, за мен зехтинът е чудесен за всякакви печива – от него козунакът става мекичък и се запазва така дори след няколко дни (и не, после не мирише на маслини 😉) за разлика от стария вариант с краве масло, който ставаше по-твърд и някак по-груб, като престои повече от ден. Обяснението ми на лаик е следното – течната и твърдата мазнина влияят по различен начин на тестото (не изключвам да се получи добре и с други течни растителни мазнини, просто не съм пробвала). Иначе съм срещала и доста постни рецепти с кокосово масло, но и с него нямам опит – обаче имам опасения, че като твърда мазнина може да влияе на тестото по подобен на кравето масло начин. Накрая няколко думи и за кокосовото мляко – смятам го за попадение в десетката, понеже е гъстичко и мазно и без да повлиява козунака със специфичния си аромат, го прави много приятен и вкусен. И наистина последно – няма да коментирам колко е полезна или вредна маята, просто който не я одобрява, да ползва квас.

Смятам за коректно да направя и следното уточнение: с натрупването на опит промених и първоначалната технология на месенето. В първите две рецепти оставях тестото да втасва общо три пъти – два пъти преди оформянето на козунака и още веднъж след това. После започнах да пропускам второто втасване след месенето – така значително се съкращава времето за приготвяне. А за да компенсирам това, удрям тестото в плота 100 пъти – на 2 серии по 50 с малко месене между тях. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене (кой не знае, че козунаците искат дълго месене!)… А готовият козунак е също толкова добър, колкото и с едно втасване повече, така че другото просто е излишно…
Оттук нататък има различни варианти за оформяне на козунаците – на класическа плитка или на венец, на руло с мармалад или на симпатични бухтички и кифлички. Първите са по-удобни, защото се приготвят по-бързо и с по-малко усилия; при рулата има повече разправия, но какви само чудни шарки се получават във вътрешността им! Най-дребните са най-връткави за правене, но пък са много удобни за сервиране и хапване… 😉 Така че всяка форма и вид си има своите основания и очарования…


Постни козуначени кифлички с различни плънки


И така, независимо как ще бъдат оформени и каква ще е плънката, важното е вкъщи да ухае на домашни козунаци и празникът да е вкусен и уютен с любимите хора!




А това е възможно дори и в селско-дворно-полеви условия... 😉










12 март 2022

Бонбони от мандаринови кори и орехи




Бях си харесала тези бонбони преди година-две, но все не успявах да се снабдя с чисти (нетретирани) мандарини. Когато обаче миналата седмица попаднах на такива, мигновено се сетих за запазената рецепта. И хапвайки с огромна наслада сочните мандаринки (естествено добре измити предварително), старателно запазвах всяко парченце кора. Когато се събра прилично количество (малко повече от 200 г, от около 10-12 плода), пристъпих към действие. На пръв поглед рецептата изглежда доста пипкава, защото корите се слагат да заврат и после се прецеждат цели седем пъти (предполагам, за да се извлече горчивината им), но в крайна сметка приготвянето ѝ не е толкова трудно и времеемко. Даже внесох малко подобрения за по-здравословен вариант – замених захарта със стафиди (които пък освен сладост привнасят и допълнителен аромат) и оставих орехите сурови; добавих и малко ром за повече разкош… А бонбоните са пленяващи със своята простота – приготвят се от съвсем малко, и то елементарни съставки (но пак подчертавам, че е важно мандарините да не са третирани с химикали).


1 ч.ч. (около 300 г) пюре от мандаринови кори
1 ч.ч. (160 г) светли стафиди
5-6 капки (струйчица) лимонов сок
150 г орехи
ванилия
1 с.л. ром

2 черни шоколада (200 г)


Мандариновите кори се слагат в подходяща тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрива. Тенджерата се слага на котлона и когато водата хубаво заври, цялото съдържание се излива в гевгир. Отцедените кори се връщат в тенджерата, заливат се с нова вода – студена, и пак се слагат на котлона. Изчаква се водата пак да заври хубаво (без обаче да се варят излишно), след което корите отново се отцеждат. Процедурата се повтаря общо седем пъти, като последния път корите се оставят да се поварят за няколко минути – да поомекнат (след последното завиране котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за 5-6 минути). Отцеждат се от водата и се прехвърлят в чопър (или блендер, като не е нужно да се чака да изстинат). Пасират се и от полученото пюре се измерва 1 чаена чаша. Ако остане малко пюре, може да се използва и то, като се увеличат пропорционално и останалите продукти (или да се запази за следващия път – почти сигурна съм, че ще повторите бонбоните, още повече, че свършват много бързо).
Орехите се нарязват с нож не прекалено ситно, по-приятно е да се усещат хрускащи парченца от тях в бонбоните.
Премереното пюре се връща в чопъра и се добавят стафидите (светли, за да не се развали цветът на сместа от тъмните), лимоновият сок, ванилията и ромът. Смила се отново го гладка смес, която се прехвърля в купа, прибавят се орехите и се разбърква добре на ръка. Ако има нужда, т.е. сместа е много влажна и мека, се добавя 1 с.л. галета – има я в оригиналната рецепта, но при мен не се наложи (вероятно поради замяната на захарта със стафиди – те са придали по-различна текстура).
От сместа се оформят с ръце малки топчета.

Шоколадът се разтопява и всяко топче се потапя в него, след което се поставя в голяма тава върху хартия за печене. При мен се получи по-голям разход на шоколад от очакваното, предполагам поради две причини – сложих оформените топчета в хладилника, докато приготвях глазурата (за 20-ина минути може би), и прелях разтопения шоколад в малка купичка за сос, за да е по-лесно потапянето на бонбоните; но вероятно поради охладените топчета и студената купичка шоколадът бързо изстина и по-голямо количество от очакваното полепваше по бонбоните. Не че после резултатът е лош, в никакъв случай дори – всеки бонбон е обвит в порядъчен слой глазура. 😊 И все пак следващия път няма да слагам топчетата в хладилника и ще държа разтопения шоколад на топло, докато работя с него.




Готовите бонбони се оставят на хладно, докато се втвърди глазурата, след което се прехвърлят в подходящ съд с капак и се съхраняват в хладилника (иначе глазурата се стопява, ако се държат в топла стая). Излизат около 30 броя (зависи естествено колко големи ще се направят) – при мен бяха 29, но доста от сместа отиде за опитване (направо похапване 😳) преди оформянето на топчетата…






Бонбоните са просто феноменални! Комбинацията от цитруси и шоколад е отдавна известна и призната за ненадмината и тези забележителни бонбони само за пореден път го доказват. Те са истински бижута – с разкошен цвят отвътре, прекрасна текстура и опияняващ аромат, гениални в своята простота (поради малкото продукти, от които се приготвят).




Дори и седемкратното завиране и отцеждане на мандариновите кори не е кой знае колко усложняваща и утежняваща процедура, става доста бързо и гарантирано всяка минута от нея си заслужава. А това, че в рецептата захарта може да се замени с нещо много по-добро (и вкусно!), още повече повишава достойнствата на бонбоните.






И въпреки че е много трудно да оцелеят дълго време, ако успеете да ги опазите от наобикалящото ги час по час домочадие, ще бъдете заслужено възнаградени – като престоят 2-3 дена, стават още по-хубави!








08 юли 2020

Двойно шоколадова торта с брашно от спелта и ябълково пюре




Това е същата онази разкошна шоколадова торта, която още от първото ѝ приготвяне ми стана любима и за всички поводи приготвям само нея. Затова нямаше как да не претърпи някои експерименти и вариации. Основното, което исках да пробвам, е да заменя лененото семе с ябълково пюре, а второто – да я направя с брашно от спелта вместо от лимец. За ябълковото пюре знам, че се използва като заместител на яйцата в сладкиши, но досега не го бях ползвала, така че трябваше и това да пробвам.  А спелтеното брашно също ми е много любимо – изключително ароматно е и всички печива с него стават невероятно вкусни. Според наличните в момента продукти настъпиха и някои други козметични промени. И така, замених лимеца със спелта (малко по-голямо количество), портокаловата кора с такава на лайм, червените боровинки със сушени кайсии (домашни са и са леко киселки – много приятни!), лененото семе с ябълково пюре и намалих водата на 200 мл. И крайният резултат отново е великолепна, възхитителна, божествена торта!
Мерителната чаша е 240 мл.


за блата:
3 ч.ч. (375 г) пълнозърнесто брашно от спелта
3 с.л. (25 г) какао
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
1 ч.л. канела
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон
настърганата кора на 1 лайм
50 г тъмни стафиди

1 ч.ч. (180 г) кафява захар 
¾ ч.ч. (150 г) шарлан
200 мл вода
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. оцет

за крема:
4 банана (около 450 г обелени)
1 авокадо
100 г шоколадов кувертюр (черен шоколад)
3 с.л. (20 г) разтопено кокосово масло
2 с.л. какао
2 с.л. (50 г) мед 
1 пак. бурбонска ванилова захар


Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите сухи съставки – какаото, ванилията, канелата, солта, корите на лимона и лайма и сушените плодове (кайсиите се нарязват на парченца). Всичко се разбърква добре. 
Ябълковото пюре се слага в друга купа и се добавят захарта, шарланът и водата, като се бърка до разтопяването на захарта. Содата се угасява в оцета и се добавя към течните продукти. Накрая се изсипват сухите съставки и всичко се разбърква до хомогенна смес с дървена или телена бъркалка, няма нужда от миксер. Тестото става гъсто, но течно и лепкаво. Излива се в тортена форма (26 см), покрита с хартия за печене, и се пече на 160 градуса на долен реотан с вентилатор около 30-35 мин. – клечката да излезе суха. Ако се препече, блатът ще се изсуши, а трябва да е влажен и сочен. Но има и обратната опасност – в средата да остане недопечен (заради ябълковото пюре), така че пробата с клечката трябва да е точно там. Оставя се във формата да изстине леко, след което се изважда на решетка да доизстине.

Шоколадът се разтопява на водна баня или на най-слабата степен на котлона заедно с кокосовото масло и всички продукти за крема се пасират едновременно в чопър. Готовият крем може да се сложи в хладилника за 2-3 часа, докато изстива блатът – така се сгъстява леко и после се работи много удобно с него.

Напълно изстиналият блат се срязва на две. Долната част се намазва с част от крема (около половината или малко повече), отгоре внимателно се поставя горната част и тортата се намазва отгоре и отстрани с останалия крем. Много лесно преместването и връщането на горната половина става с дъното на тортената форма – просто „се загребва“ с него. Иначе може да се начупи, понеже блатът е много сочен и мекичък; но дори и да се отчупи някое парче, при сглобяването на тортата частите се наместват добре и когато се намаже с крем отвън, нищо не личи…






Отгоре тортата се украсява с плодове според сезона, ядки, кокосови стърготини или кой както намери за добре. В началото на лятото чудесна украса се получава с кайсии – те се връзват идеално както цветово, така и вкусово със съдържанието отдолу; през зимата много подходящи са портокалите и нарът.










Тортата не се различава кой знае колко от другия вариант с лимец и портокалова кора – пак е толкова вкусна и ароматна, неустоима и възхитителна. Всъщност тази с портокаловата украса е „кръстоска“ от двата варианта – с ябълково пюре и лимецово брашно, и също е превъзходна. А от същото тесто може да се направи и фантастично брауни, като отгоре вместо с тортения крем се покрие с шоколадова глазура. То също е умопомрачително вкусно!