Райски ябълки с овесени трици, тахан и орехи

Райските ябълки – добре узрели и омекнали, са любима закуска в зимните месеци. Може да се комбинират с какво ли не – само с малко сусамов тахан и зрънца нар, с накиснат (покълнал) лимец и орехи или пък по аналогия със сипкавите круши – с овесени трици. Към тях естествено чудесно се връзват и любимият тахан и шепа орехчета, както и лъжичка от еликсира на Петър Димков – мармалад от бъзак (без никаква захар). А защо не и някоя сочна и свежа мандаринка… И така, за една купичка са нужни:

2 райски ябълки (не много едри)
3 с.л. овесени трици
2 ч.л. пълнозърнест сусамов тахан (или от тиквени семки)
шепа орехи
1 ч.л. мармалад от бъзак
1 мандарина


Райските ябълки се обелват (както се бели мек или попарен за секунди домат) или просто се изстискват от обвивката в купичка. Слагат се триците и се разбърква. Добавят се таханът, начупените на едро орехи и лъжичка мармалад от бъзак и сместа се оставя за няколко минути, за да набъбнат и омекнат триците.

Комбинацията в купичката е върховна – вкусна, здравословна и засищаща, и е много добро съчетание на продукти за енергично начало на деня. Овесените трици са прекрасен избор за закуска – те са нискокалорични и със завидно действие върху работата на червата. А в компанията на сладките райски ябълки, хрупкавите орехи и ароматния тахан дори и мармаладът от бъзак (въпреки специфичния си и не толкова привлекателен вкус и аромат) става по-приятен за консумация.

Закуската е достатъчно богата и е чудесна и на този етап, но към нея може да се добави и една мандаринка (или портокал), която действа много освежаващо и балансиращо на сладостта на райските ябълки.

Златен сос (от нахут)

Сладко-кисело-лют сос вече съм правила, но на друга основа – сусамов тахан. Тук таханът е само добавка към друг основен продукт – нахут. Ако човек се замисли малко, ще установи, че вторият сос е всъщност разреден хумус, но има и някои съставки, които раздалечават двете неща. Важното е, че сосът е прекрасен на вкус, подходящ е за множество ястия и е с цвят на течно злато. Количеството или изобщо участието на някои от продуктите (особено на лютия пипер) подлежи на корекция според вкуса на всеки.


1 ч.ч. (180 г) сварен нахут (отцеден)
1-2 скилидки чесън
сокът от ½ малък лимон (40-50 г)
1 с.л. сусамов тахан
1 с.л. хранителна мая
2 с.л. кленов сироп
1/3 ч.л. сол
¼ ч.л. куркума
¼ ч.л. къри
¼ ч.л. лют червен пипер (на вкус)
1/3 ч.ч. вода


Всички съставки се блендират едновременно до гладка смес. Ако е необходимо, сосът може да се коригира на гъстота с още малко вода (трябва да се има предвид, че като престои в хладилника, се сгъстява).

Сосът е много бърз и лесен за приготвяне, а е много ефектен на вид (заради цвета си) и чудесен на вкус. Изненадващо пухкав и нежен е и може да се комбинира с какво ли не – всякакви печени или задушени зеленчуци, разни вкуснотии от типа на завита в питка плънка (рулца, бурито…) и всичко друго, което ви хрумне.

В моя случай беше идеално допълнение към печените сладки картофи и пащърнак – освежи ги много приятно и прекрасно балансира вкусовете.

Райски ябълки със сусамов тахан и нар

Семпло, вкусно и здравословно – такова е съдържанието на тази купичка, предназначена за закуска. Райските ябълки са ни любими и си ги хапваме сутрин в комбинация с различни продукти – с покълнал лимец или трици например, но са превъзходни и в този по-простичък вариант само с тахан и нар. Понеже нашите плодове не са много едри, в една порция влизат:


2 райски ябълки
2 ч.л. пълнозърнест сусамов тахан
шепа зърна от нар


Райските ябълки се обелват (както се бели мек или попарен за секунди домат) или просто се изстискват от обвивката в купичка. Добавят се сусамовият тахан и зърната нар и закуската е готова.

Комбинацията, макар и семпла, е прекрасна – много е вкусна и свежа. Добре узрелите и омекнали райски ябълки са божествени, а нарът чудесно балансира сладостта им. Какво по-добро за начало на деня!

Лешниково-кокосови сладки (псевдотрюфели)

Тези сладки трудно могат да бъдат описани с думи – просто трябва да се опитат, за да усети човек тяхната божествена прелест. Неочаквано вкусни, удивително ароматни, леки и ефирни и с върховна текстура – те са като дребни бижута в чиния. Отвътре са мекички и влажни, изключително нежни и фини – същински трюфелчета! – а ароматът им е завладяващ.


250 г изчистени ябълки
1 банан (100 г обелен)
40 г сусамов тахан
2 с.л. (40-45 г) златен сироп (меласа)
1 ч.л. сода за хляб
2 с.л. ябълков оцет
50 г кокосови стърготини
100 г лешниково брашно (смлени лешници)
40 г кокосово брашно


Ябълките (аз не ги беля) се накълцват в чопър. Добавят се бананът, таханът, златният сироп и угасената в оцета сода и се пасира до гладка смес. Прибавят се кокосовите стърготини и лешниковото брашно и се разбива още до смесване на всички продукти. Накрая се слага кокосовото брашно – последно, защото с него се регулира гъстотата (ако се наложи, количеството му може да се коригира). Получава се мека смес, с която се работи много лесно (чудно вкусна е и сурова – може да се ползва за бонбони без печене, без содата естествено).

От нея с ръце се оформят топчета (моите са с големината на орех и излязоха 27 броя) и се подреждат в тава върху хартия за печене.

Сладките се пекат в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 14-15 мин. На пръв поглед изглеждат недопечени и на допир са прекалено меки, но като изстинат, се стягат.
Сладките се съхраняват в купа (кутия) с капак – така омекват и заприличват поразително на трюфелчета, въпреки че в тях няма никакво какао (шоколад). Ако оцелеят повече от 2-3 дена (последните от моите издържаха седмица), е добре купата да се прибере в хладилника.

Текстурата на сладките, която се получи, ме накара да се замисля дали изобщо има някаква нужда от сода в сместа, но понеже така намерих рецептата в една група в социалните мрежи, така я изпълних (всъщност в източника имаше и яйца, които аз пропуснах, което пък вероятно породи ефекта на трюфели). Следващият опит обаче ще бъде без сода, за проба…

Сладките наистина са смайващо хубави – с всяка хапчица по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство и човек изпитва дълбока благодарност, че е открил и опитал този шедьовър. И няма по-подходяща компания за следобедното кафе (ако сте пропуснали сутрешното) от тях – поне за мен всичко останало, опитвано досега, бледнее пред тези малки бижута.

Круши с овесени трици, сусамов тахан и орехи

Когато крушите се съхраняват по-дълго време през зимата, омекват много и тогава почваме да им се мръщим… Оказа се обаче, че нарязани на хапки в купичка и комбинирани с лимец (най-добре покълнал, може и спелта), орехи и нар, са превъзходна закуска. Ако се случи обаче да не разполагам с лимец или пък му е нужно още време да покълне, много вкусна и полезна замяна се получава с овесени трици. Единственото неудобство е, че при тях трябва да се изчака малко да набъбнат (за да омекнат) от досега с влажните круши и тахана. Но докато приготвя орехите, триците са готови! А черешката на тортата в тази здравословна сутрешна купичка е една лъжичка домашен мармалад от бъзак, приготвен и без кристалче захар! Количествата на отделните продукти са въпрос на желание и вкус (зависи и колко едри са крушите естествено), в една порция аз слагам:


2 круши
2 с.л. овесени трици
2-3 ч.л. сусамов тахан
шепичка орехи
1 ч.л. мармалад от бъзак


Крушите се нарязват на дребни парченца в купичка. Добавят се триците и се разбърква леко, за да могат да се овлажнят по-добре. Отгоре се поръсва с тахана и начупените на едро орехи и се завършва с мармалада от бъзак.

Закуската е разкошна – здравословна и вкусна, с прекрасна сладост и аромат от крушите и хрупкавост от орехите. Единственото нещо с по-странен вкус е мармаладът от бъзак – той е с доста силен специфичен аромат, но за неговите полезни качества (особено приготвен нестандартно без захар) две мнения няма…

Мама гануш

Това лято ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички и мисълта за него не ми даваше мира. Но не знаех как – нямах рецепта, която да следвам, и се чудех какво да добавя към тиквичката, за да постигна желаното. И понеже мозъкът ми не спираше да работи по въпроса, постепенно ми хрумнаха две идеи – едната беше за слънчогледово семе, а другата за сусамов тахан. И както обикновено правя, когато трябва да избирам между две възможности, избрах и двете. Първо осъществих идеята със слънчогледа – получи се великолепен пастет, от който останах очарована. А обмисляйки втория вариант, открих, че той е известен под името мама гануш. И преди бях чувала за тази разядка, но тогава се отнесох много скептично и пренебрежително към нея – стори ми се като пародия на забележителния баба гануш. Но се оказа, че наистина има такова нещо в сайта на „Бон апети“. Естествено както повечето рецепти от там, приспособих и тази към своите разбирания за по-здравословно приготвяне на храната и в крайна сметка се получи отново много сполучливо и вкусно пастетче, вариация на класиката с патладжани.


3 малки тиквички (800 г)
2 скилидки чесън
2 с.л. зехтин екстра върджин
2 с.л. сусамов тахан
сокът на 1 лимон
сол


Тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се посоляват. Оставят се да престоят около час и се изцеждат от водата, която са си пуснали. Пекат се в суха незалепваща тава (може и на грил тиган или скара) на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор за 12-15 мин.
Всички продукти едновременно се пасират в чопър до еднородна смес (в блендера би станала много гладка и фина, а исках да е малко по-груба). Няма нужда от повече сол, достатъчна е тази, с която се поръсват тиквичките в началото.

Пастетът стана учудващо добър – не че съм се съмнявала в неговите вкусови качества, но просто не знаех какво да очаквам като резултат… Донякъде напомня на първообраза си (баба гануша), но то няма как и да е иначе – нали се различават само по основния продукт, а всички останали са същите и в двете вариации. Ако тиквичките се изпекат на грил тиган или скара вместо във фурната (но не бих ги мазала с мазнина преди това, както е в рецептата на „Бон апети“), ще получат и много приятен аромат на опушено, но и така мама ганушът е достатъчно апетитен. Сервира се с някакъв хляб – обикновени препечени филийки, арабски или пък домашни питки…

Пъпеш, праскови и смокини със сусамов тахан

Когато смокиновите дървета по двора са отрупани с плод, няма как тези сладки и ароматни съкровища да не се озоват в чинията за закуска. Смокините са изключително полезни, защото са богати на различни ценни вещества, така че в разгара на лятото е добре често да присъстват в менюто ни.

Под тях може да има и други плодове – в случая пъпеш и праскова. А заливката от тахан е ясна, тя е неизменна...

Ако пък смокините са като тези – едри като круши – и две-три от тях са предостатъчни… Толкова са сладки и сочни! И са още по-вкусни, когато си ги хапваш направо от дървото, а не сервирани в чиния и нарязани с нож...

Хумус

Хумусът е едно от съкровищата – в случая кулинарно – на Близкия Изток. Едва ли вече има някой, който не е чувал за него; сигурна съм даже, че е любимо ястие на много хора. Приготвя се лесно и бързо (ако изключим времето за накисване на нахута) и е идеален за какво ли не – може да се хапва и просто с някакъв хляб, става за всякакви сандвичи или рулца, чудесно се комбинира и с различни зеленчуци… При това търпи всевъзможни вариации – към „базовия модел“ могат да се добавят печени моркови, чушки, патладжани или цвекло, а защо не и червен боб и сушени домати… И всеки път резултатът е зашеметяващ! Но за класическия вариант са необходими само сусамов тахан, чесън, лимонов сок и кимион – за моя вкус тези количества са идеалните:


1 ч.ч. (200 г) сух нахут (450 г сварен)
5 с.л. сусамов тахан
5 скилидки чесън
сок от 1 лимон
1½ ч.л. сол
1 ч.л. кимион
малко вода от варенето

за сервирането:
струйка зехтин
щипка червен пипер

Нахутът се накисва в студена вода за поне 24 часа (може и повече), като за това време водата се сменя 2-3 пъти. Изплаква се добре и се слага на котлона. Като заври, водата се излива, нахутът се измива от пяната и се налива нова вода – гореща. След като заври отново, котлонът се намалява на най-ниската степен. Вари се, докато омекне – около 1 час или малко повече. Оставя се да поизстине. Няколко зърна се оставят за украса при сервирането.
Всички продукти едновременно се слагат в блендер и се пасират (с малко водичка от варенето на нахута) до гладка смес. Сипва се в чиния и се полива със струйка зехтин, а отгоре се поръсва с червен пипер и цели зърна нахут.

Хумусът е фантастичен! Прекрасен е на вкус и аромат, а както знаят всички любители на този близкоизточен специалитет – върви в компанията на арабски питки, домашни най-добре. Отчупва се парченце от хляба и с него се загребва… Мммм…

Сладко-кисело-лют таханов сос

Това не е класическият китайски сладко-кисел сос, популярен по цял свят. Това е по-скоро вариация на не по-малко известния таханов сос, но с добавка на фурми. А когато към него се добави и малко лютичко, става фантастичен. Идеален е за различни печени зеленчуци и кореноплодни – сладки картофи, карфиол, пащърнак, моркови… Просто е неустоим! Приготвя се изключително лесно и бързо, без термична обработка и най-вече – без незнайни количества захар…


4 фурми
3-4 скилидки чесън
60 г сусамов тахан
сок от 1 лимон
60 мл вода (или повече – зависи от желаната гъстота)
½ ч.л. сол
½ ч.л. лют пипер (на вкус)
щипка черен пипер
по желание – босилек или друга свежа подправка


Всички продукти се слагат едновременно в блендера и се пасират до гладка смес. В зависимост от предназначението на соса гъстотата му може да варира – тогава водата може да се увеличи. Същото важи и за лютия пипер – любителите на лютото може да сложат повече от него.

Сосът е великолепен – много апетитен и чудесно допълнение към различни ястия. Представлява идеално съчетание между няколко вкуса – сладко, кисело и люто, и няколко аромата. Много добре в него се вписва и пресен босилек, а защо не и някоя друга зелена подправка – зависи към какво ще бъде сервиран. На мен най-много ми върви към печени на фурна сладки картофи и карфиол – просто вече не мога да си ги представя без него! Освен това е идеална добавка и към турските кюфтенца от червена леща и булгур, комбинацията не е за изпускане.

Черници със сусамов тахан

Когато любимите ми ягоди преминат, идва ред на сочните череши и сладките черници – и бели, и черни. Напоследък много се пише за ползите от тях – полезни са както плодовете (богати на антиоксиданти и какво ли още не), така и листата (за чай – срещу доста заболявания). Но най-добре е човек да си ги хапва превантивно – за хубаво начало на деня с неизменния сусамов тахан. Нищо не пречи обаче да напълва уста и при всяко минаване под отрупаното със сладки плодове дърво… Нали това е една от българските суперхрани!

И така – сладки, сочни и ароматни, черниците също са прекрасни за закуска. Бели, черни или и от двата вида, е добре да се възползваме от полезните им свойства, докато са в разгара си.

А за това не се изискват никакви усилия – човек трудно може да устои на тези едри лъскави току-що набрани екземпляри, които примамливо се спотайват в купата и кротичко си чакат някой да им обърне внимание и да ги оцени по достойнство…